Полихрон Карапaчов: Археологическото наследство трябва да се представя по модерен начин

Туризмът трябва да подобрява доходите и благосъстоянието на местните хора, а не да се развива самоцелно, казва туристическият експерт

Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Визитка

Полихрон Карапaчов e бакалавър по туризъм от NHL Stenden (Нидерландия) и магистър по "Управление на културното наследство" от Университета в Кент (Великобритания). Бил е консултант в разработването на стратегиите за устойчиво развитие на Санторини и Родос, новата стратегия за туризъм на Шотландия (Scotland Outlook 2030) и Единбург. От януари 2021 работи като експерт за фондация "По-диви Родопи" с фокус към формирането на Източните Родопи като екотуристическа дестинация и изграждането на природосъобразна икономика.

Защо решихте да акцентирате на археологическото наследство в рамките на проект, насочен към биоразнообразието?

Източните Родопи е една от най-биоразнообразните точки в Европа и около това се е създала една туристическа индустрия, която започва да поддържа икономиката на този район. В следствие на ковид пандемията, българите започнаха да преоткриват селските райони. Природата обаче е много крехко богатство и при силен туристически наплив много лесно може да бъде разрушено. И тук идва ролята на други продукти и преживявания. Така не само се разпределя туристопотока, но се създава и устойчив и целогодишен продукт. В Източните Родопи има много интересни археологически обекти, които могат и да удължат туристическия сезон и да се повишат доходите на хората. И заедно с тракийско, византийско, османско и римско наследство, има и силна концентрация на различни етноси и езици.

А защо според вас досега не е използвано това богатство?

Районът дълги години е бил периферна, гранична зона. И заради това икономиката не е била развивана, но именно липсата на индустрия допринася за това природата да се запази автентична.

От друга страна е богатото културно наследство - има села като Мандрица с 30-ина души, което е с албански корени и там се говори албански език, има и много интересна архитектура. Имаме Маджарово, който дълги години е бил миньорски град. През 80-те години той замира и сега пак започва да се развива, но вече чрез туризма. За мен тези истории сами по себе си са много интересни.

Районът изобилства и от джамии и църкви. Трябва да намерим начин да представим това богато културно наследство по интересен начин. Един от проблемите в България е, че не се представя информацията по атрактивен начин. Говорим за леки намеси, които не изискват огромни инвестиции.

В дигиталното пространство също така не присъстват много археологически обекти, особено тези в Източни Родопи. Отделно хората не могат да се свържат с тях, понеже достъпът е труден и наличната информация е трудна за смилане. Тук е ролята на публичната администрация и частният сектор да работят заедно и да направят тази информация по-атрактивна. Да направят и връзка между богатствата на региона - има културно наследство, има кулинария, природа. Тези неща да бъдат свързани и да има интересни преживявания за посетителите. Примерно дегустация на вино да бъде комбинирано с археологически туризъм. И по този начин да се създаде един продукт с по-висока стойност.

Може ли археологическият туризъм да стане акцент в културния туризъм на България?

Да, но трябва да се представи по по-съвременен и креативен начин и да се покаже голямото разнообразие на култури в района. Това мисля, че е предимство и ще привлече и чужди посетители.

Много неща в България обаче се правят на парче. Получава се финансиране и след 4 години проектът приключва. Няма добра координация между частния и публичния сектор. Публичната администрация не работи добре, понеже няма кадри и капацитет. Частният сектор също трябва да допринася, а не само да взима. Туризмът като индустрия използва много местните ресурси и тук идва ролята на частния сектор да поддържа този продукт - дали с почистване, дали със средства.

Туризмът трябва да подобрява доходите и благосъстоянието на местните хора, а не просто да се развива като самоцел.

Интервюто взе Кристина Христова

Все още няма коментари
Нов коментар