Новите изисквания към млечните продукти
Защита за потребителите и производителите или въпроси с повече от един отговор
Юлиан Спасов
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
С Наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти се въведоха нови изисквания към тях и към имитиращите ги, които съдържат в състава си мляко, както и към изискванията към производителите и търговците на тези продукти и етикетирането им. Идеята е да се регламентира и да се ограничи използването на сухо мляко и растителни мазнини в традиционните млечни продукти и по този начин да се предостави по-голяма защита както на потребителите, така и на българските производители. Едновременно с това обаче редица въпроси и предизвикателства се поставиха пред търговците и производителите на двата типа продукти.
Различно третиране на местно и чуждо производство
На първо място, това е изискването новите разпоредби да се прилагат само за продукти, произведени и предлагани на българския пазар. За продукти, произведени извън територията на страната, но предлагани тук, важат само правилата за превод на наименованията. Това поставя въпроса за дискриминационно третиране на имитиращите продукти местно производство и тези, произведени извън страната. По силата на наредбата местните не трябва да съдържат никакви млечни означения като изображение на мляко, кашкавал и трябва да бъдат продавани на отделни щандове. В същото време имитиращите продукти от чужбина би следвало да могат да се продават редом до родните истински млечни храни, стига думата "млечен" или "млечни наименования" като сирене, масло, сметана и др., запазени само за млечни продукти ("млечни наименования"), да не присъстват в наименованието на чуждите продукти. Няма ли опасност по този начин потребителят да обърка двата вида продукти и да се заблуди, съответно да се ощетят родните производители, спрямо които важат по-строгите рестриктивни норми? От друга страна, цитираното по-горе правило означава ли, че например продукт, традиционно познат като сирене, произведено в Европейския съюз, но съдържащо в състава си растително масло, не може да се продава в България под своето обичайно наименование, а следва да бъде наричано продукт с растителна мазнина, син деликатес и др.? Не води ли това до по-голямо объркване на потребителите, за които "сирене" като част от наименованието се употребява обичайно за този вид продукт и неговият състав и произход са известни, което не налага промяната на наименованието му?
В тази връзка следва да се отбележи, че в Регламент № 1234/2007 на Съвета от 22 октомври 2007 г. за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти, които са транспонирани в наредбата, се съдържа възможност за изключение по отношение на млечни наименования. Изключението беше уредено в отменената Наредба за специфичните изисквания към наименованията и етикетирането на мляко и млечни продукти, предлагани на пазара, и то позволяваше употреба на споменатите млечни наименования за имитиращи продукти, за които тези наименования традиционно се употребяват и техният произход и състав са известни, както и употребата на тези наименования при описание на характерно качество на продукт. Независимо че изключението не присъства в новата наредба, то се прилага по силата на регламента и България може да нотифицира до Европейската комисия лист с наименованията, които счита, че попадат под изключението на територията на страната.
Неясноти около млечните продукти
Неясни моменти има и около изброените в наредбата млечни наименования, които, както беше посочено, могат да бъдат използвани само за млечни храни и напитки. Това са суроватка, сметана, масло, сирене, кисело мляко, мляко, кефир, кумис, кашкавал, извара, мътеница, казеин, дехидратирани млечни мазнини, йогурт, мляко за пиене, прясно мляко, цедено мляко, плодови и/или ароматизирани, и/или концентрирани млечнокисели продукти, като за всяко едно са посочени изискванията, които трябва да са спазени, за да може да се означават по посочения начин. Например "кашкавал" се използва за вид твърдо сирене, претърпяло процес на чедеризация и изпарване на пресованата сиренина. Ако това не е спазено, продуктът не може да се счита за млечен и да се нарича кашкавал. Поставя се въпросът може ли айранът например, който с измененията от 4.01.13 г. беше изключен от млечните наименования, а традиционно се прави от мляко, да съдържа растителни мазнини. Не се ли отклоняват новите правила отново от своята цел да защитят здравето на потребителите от влагане на растителни мазнини в традиционни млечни продукти. А какво е млечен продукт – това наименование би следвало да се използва за продукт, получен изключително от мляко, с разбирането, че могат да се добавят вещества, необходими за неговото производство, при условие че тези вещества не се използват за замяна, цялостна или частична, на която и да е млечна съставка. Все пак допустимо е в състава на млечните продукти да се съдържа до 20% сухо мляко, но над този процент продуктът вече е имитиращ, а не млечен. В последния се забранява добавянето на мазнини и протеини с немлечен произход с изключение на желатин, който може да се добавя с технологична цел в йогурта, в плодови и/или ароматизирани, и/или концентрирани млечнокисели продукти.
Изисквания към имитиращите артикули
Интересни са и изискванията към имитиращите продукти. Те са дефинирани като продукти, аналог на млечните, изброени по-горе, в които млечна съставка е заменена с частични или пълни заместители като мазнини и/или протеини от немлечен произход. По този начин се дава разяснение на приложното поле на наредбата и по-конкретно, че описаните вече сирене, кашкавал, кисело мляко и т.н., направени обаче от мляко и растителни мазнини, попадат под новите правила. Оттук би следвало, че сладоледът например не попада в наредбата, освен ако се нарича млечен сладолед. Млечният сладолед не трябва да съдържа растителни мазнини, а само нормативно позволените млечни съставки. Също така беше посочено, че в наименованието на имитиращите продукти не трябва да присъства думата "млечен" и млечните наименования. Това означава, че например продукт за мазане, съдържащ мляко и растителни мазнини, не може да се нарича крем-сирене, а по-скоро крем за мазане с растителни мазнини или по друг начин, но задължително без думата "млечен, сирене, сметана" и т.н. За имитиращите продукти не се допуска и използването в наименованието им, етикета и при всяка форма на реклама или представяне обозначения, които показват или подсказват, че те имат характеристики на мляко или млечен продукт. Нещо повече, вече беше споменато, че за чуждите продукти единствено наименованието трябва да отговаря на изискванията на наредбата. Останалите й разпоредби важат само за продуктите местно производство. В дадения пример, ако продуктът за мазане не е български и е наименуван коректно, това би следвало да означава, че неговата опаковка или неговата реклама може да съдържат картинни изображения на мляко или млечен продукт, тъй като за него не важи забраната за избягване на млечни означения. Евентуално би могло да се претендира заблуждение по силата на Закона за защита на потребителите, но ако съставките на храната са посочени на етикета и тя е етикетирана коректно, трудно би се стигнало да санкции.
Все пак в имитиращите продукти думата "мляко" и млечните наименования могат да се използват, но само за да се посочат основните суровини и съставки, от които са произведени. Важно е да се отбележи, че имитиращите продукти трябва да се предлагат в търговската мрежа на отделни щандове, ясно обозначени с надписа "Имитиращи продукти, съдържащи в състава си мляко". Това трябва да осигури по-голяма разпознаваемост от потребителите кои продукти са от чисто мляко и в кои се съдържат растителни мазнини, като палмово масло например.
Ново е и изискването производителите на мляко и млечни продукти и производителите, които разфасоват и преопаковат мляко и млечни продукти, да не могат да произвеждат, разфасоват и преопаковат имитиращи продукти на територията на едно предприятие по едно и също време. Това правило също се възприема противоречиво, защото, от една страна, то гарантира разделение при производството на млечни и имитиращи продукти, но - от друга, ограничава дейността на българските млекопреработвателни предприятия, които ще трябва да изградят по още едно предприятие, за да продължат да правят едновременно млечни продукти и техните по-евтини аналози.
1 коментар
За въпроси се отнасяйте към Миро Тъпото. Той ще ви разясни тънкостите на наредбите и ще ги представи като нова победа на герББ над организираната търговска престъпност (с изключение на вносителите и големите търговски вериги, разбира се).
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.