Каква селскостопанска продукция изнася България

Забележка: Не включва храни, напитки и други продукти, получени след по-висока степен на преработка като консерви, колбаси, сокове и други

Нишови култури

Извън зърното и техническите култури износът е разпръснат в отделни категории на различни направления, а обемите са значително по-малки. Това говори, че българските фермери все пак успяват да намерят пазарни ниши, където са достатъчно конкурентоспособни и производството по естествен път се насочва натам. Някои тях са развивани от малък на брой или дори единици стопани. В други стопанствата са многобройни и предимно дребни и разпокъсани, което затруднява формирането на висококачествени и достатъчно мащабни партиди, задоволяващи външното търсене и оползотворяващи наличните природни предимства. Тук отново изпъква дългогодишният проблем с ниската степен на сдружаване сред еднородни производители в страната.

Необработените тютюни са сред традиционните компоненти на износа. Те имат петата най-висока стойност в сектора за периода 2011-2014 г. – общо 1.2 млрд. лв. През последните години експортът е относително стабилен, варирайки между 250 и 400 млн. лв. годишно, но на фона на значителните ръстове по други позиции вероятно значението му ще намалява в бъдеще. Контрастът между съществуващото външно търсене и ниския жизнен стандарт на голяма част от производителите говори за проблеми в структурата на стопанствата, веригата на доставките и поставя въпроса доколко адекватна е публичната политика в отрасъла.

Сред интензивните направления се откроява птицевъдството. Птичето месо е единствената категория, която по стойност успява да доближи зърното, и за последните четири години извън България са направени доставки за над 1 млрд. лв. Най-голяма тежест тук имат патешките разфасовки, чийто износ само за 2014 г. надхвърля 122 млн. лв. Над 13 млн. лв. пък са постъпленията от патешки черен дроб. Веднага след птичето месо, но със значително по-ниска стойност, се нареждат сирената. Пчелният мед е друг продукт, за който традиционно има търсене зад граница. Тази ниша успява не само да задържи позиции, но и стойността за 2011-2014 г. нараства двукратно спрямо предходния четиригодишен период, достигайки 214 млн. лв. Само през изминалата година са реализирани количества за над 61 млн. лв.

В статистическата група на зеленчуците най-силни и традиционни позиции има износът на гъби. Друго характерно за България производство – това на краставици, губи пазари с най-бърз темп от всички категории необработена или първично обработена земеделска продукция. Същата тенденция се наблюдава и при доматите.

Възходът на черешите

От овощарството най-добре извън България се приемат черешите. За последните четири години износът варира от 26 до 39 млн. лв. (2013 г.). Паралелно с това се експортират и консервирани череши за над 40 млн. лв. годишно (извън обхвата на горната таблица). Преобладаващата част от количествата са под формата на пулп и значително по-малко на пресен плод (2.4 млн. лв. за 2014 г.), който се продава и по-скъпо. До голяма степен това се обяснява с липсата на достатъчно големи, еднородни и качествени пресни партиди. България е сред световните лидери в производството на коктейлни череши.

Въпреки ниските обеми обнадеждаващ сигнал са съществените ръстове през последните години при прасковите, малините, ягодите и сушените плодове. На фона на руското ембарго приходите от чужди пазари за 2014 г. остават близки до тези от 2013 г. при плодовете и дори ги надминават при зеленчуците.

Любопитно е бързото развитие в износа на ориз и фасул, като вероятно става въпрос за първична обработка и пакетиране на вече внесени количества. При ориза е трудно да задоволим външното търсене с местно производство, особено като се има предвид безвремието, в което е изпаднало поливното земеделие. За фасула обаче страната ни разполага с условия за развитие на производство, което да се възползва от създаващите се позиции зад граница. Допълнителна предпоставка е включването на бобови култури като азотфиксиращи при изпълнението на изискванията за зелени директни плащания от тази година.

България се е наложила като източник на продукция от етерично-маслени и медицински растения. За съжаление темповете на растеж в това направление изостават спрямо повечето категории и от 2000 г. оборотите варират между 25 и 45 млн. лв. Друг подобен пример е кориандърът, чийто износ от 39 млн. лв. през 2014 г. е по-голям от този на всяка категория в направления плодове и зеленчуци.

Интересна ниша са зеленчуковите семена за посев, където въпреки ниската стойност от около 10 млн. лв. годишно износът през 2011-2014 г. е н араснал двукратно спрямо 2007-2010 г. и пет пъти в сравнение с 2003-2006 г.

Макар повечето видове селскостопанска продукция да не впечатляват със стойността на износа си, при голяма част от тях се наблюдават положителни тенденции, изпреварващи темповете на нарастване на общия експорт на България. Тази динамика е един от най-добрите показатели в кои пазарни ниши страната ни има конкурентни предимства и накъде могат да се ориентират стопаните. В същото време считаме, че това далеч не са всички възможности пред тях и добрият бизнес модел може да добави нови цветове в палитрата на интензивно развиващите се направления в сектора.

------

* Авторът е анализатор в "Интелиагро" - консултантска компания с нестопанска цел в сферата на селското стопанство