Земеделие

Публичният достъп до над 470 хил. декара земи и гори е блокиран

По данни за "Зелени закони" има 107 ловни огради на държавни и частни гори в страната

Калина Горанова

Агробизнес и финансиране от ЕС

Най-важното от сектора на агробизнеса и еврофинансирането за земеделието всеки месец във вашата поща

Над 470 хил. декара земи и гори са ограничени за обществен достъп от 107 ловни огради на територията на страната, или повече от територията на природен парк "Пирин". Това показва проверка на инициативата "Зелени закони". По данни на организацията става въпрос за около 50 частни фирми, които контролират достъпа.

"Изграждането на ловни огради се извършва крайно непрозрачно, без да се заплаща право на ползване и без да се отчитат интересите на собствениците на земи и на останалите заинтересовани страни в горите. В повечето случаи ограниченията се налагат без мотиви, със спорни срокове, при липсата на съгласуваност със заинтересованите страни и с ограничена публичност", пишат от "Зелени закони".

Оградите на конфликта

Законът за лова и опазване на дивеча позволява на Министерство на земеделието храните и водите и подопечните му държавни предприятие, към които има ловни стопанства и ловни участъци, да провеждат търгове за съвместна дейност за опазване и подобряване на дивеча за по 15 години. Сред най-известните към момента в сферата на менажирането на ловни стопанства са Валентин Златев, Емил Димитров, Румен Гайтански - Вълка, Христо Ковачки от скоро с дивечовъден участък "Рила", Гео Дундадов и т.н.

Процедурите обаче са изключително непрозрачни въпреки че става въпрос за държавни земи, като информация за спечелилите не се публикува. Впоследствие на места се появяват огради, а в някои случаи, както с държавно ловно стопанство "Искър" - и хотели без строителни разрешителни. "Зелени закони" стъпват на данни за оградите, предоставени от МЗХГ. Преобладаваща част от оградите са под контрола на 50 частни фирми, а останалите се стопанисват от десетина стопанства и десетина ловни дружинки, обясняват от там. Сред посочените примерите са оградата на дивечовъдния участък "Каркария", ограничаваща достъпа до тракийското светилище "Гарванов камък" в Родопите, огради в Еленския и Етрополския балкан.

Законът и заповедите

Съгласно Закона за лова и опазването на дивеча (ЗЛОД) в "Натура 2000" се допуска изграждане на оградени площи за развъждане на дивеч след писмено разрешение на Изпълнителна агенция по горите и след оценка за зоните по Натура 2000, като обособяването на оградените площи става със заповед на МЗХГ. "За изграждането на тези ловни огради, обаче не са открити каквито и да е било писмени разрешения от страна на ИАГ, нито заповеди на МЗХГ", пишат от Зелени закони.

Достъпът до цели дивечовъдни участъци (с площ между 10000 и 100000 дка) пък може да бъде ограничаван "временно" със заповед на директорите на регионалните дирекции по горите по искане на лицата стопанисващи дивеча, когато е необходимо "опазване на биотехнически съоръжения и в интерес на здравето и безопасността на гражданите". А по Закона за горите регионалните дирекции могат да ограничат достъпа в срок до 3 месеца, при нужда от "опазването на горските територии и дивеча", както и "в интерес на здравето и безопасността на гражданите".

От Зелени закони на база разгледаните заповеди обаче стигат до изводите, че на първо място, "в заповедите не може да бъде разграничено в кои случаи наистина е необходимо ограничаване на достъпа с оглед на посочените в закона предпоставки, и в кои случаи заповедта се издава единствено с цел създаване на комфорт на ловния

концесионер, за да не бъде притесняван от други хора в наетия от него участък". На второ място, че "забраните за достъп са предвидени от законодателя като временни ограничения, но под натиска на частните ловни концесионери това не се спазва от РДГ". Ограниченията се налагат от РДГ, без да се съобразяват правата и без да се консултират останалите заинтересовани страни (туристи, гъбари, ловци и т.н.), като често забраната се налага и върху достъпа до горски територии с туристическо значение. И на финала заповедите са изключително трудни за намиране в интернет, което прави труден гражданския административен контрол.

Преди ден депутатът от "Има такъв народ" Пламен Абровски също се е опитал да влезе в Ловен дом "Ормана", но достъп му е бил осигурен доста трудно. "Днес с колегата ми Петър Димитров посетихме Ловен дом "Ормана" към ДЛС - Тополовград. След продължили 20-30 минути разговори с охраната имат или нямат право на достъп народните представители до държавни имоти и след пристигане на "доверено" лице бяхме допуснати да разгледаме", пише Абровски в профила си във Facebook и допълва: "С твърда убеденост мога да кажа едно - въпреки обявения на сайта на ЮИДП туристически достъп - такъв не съществува! Български гражданин не може да влезе."