Най-големите земеделски компании: Зърно в Космоса

Търговците и производителите на пшеница, царевица, слънчоглед имат над 54% ръст в приходите

Лидерът тази година - "Агро борд", е търгувал с украинско зърно, на местния пазар най-голяма е бургаската компания "Севан"

Теди Василева

Лидерът тази година - "Агро борд", е търгувал с украинско зърно, на местния пазар най-голяма е бургаската компания "Севан" © Shutterstock

Агробизнес и финансиране от ЕС

Най-важното от сектора на агробизнеса и еврофинансирането за земеделието всеки месец във вашата поща

Статията е част от класацията на "Капитал" "К100: Най-големите компании в България". Достъп до пълната класация имат читателите с абонамент Капитал PRO. Вижте още за бизнес доклада.

Класацията К100 може да бъде закупена в хартиен или в електронен формат тук.

Темата накратко

Рекордната реколта на пшеница и невиждано високите глобални цени на зърно и слънчоглед правят последната година неповторимо силна за дружествата в сектора.
Класацията на агрогигантите се доминира от огромни чужди и местни търговци, като има и шепа едри зърнопроизводители.
За пръв и последен път начело е търговецът "Агро борд", който преди войната е изтъргувал украински количества.

Рекорден добив и добри цени. Тази комбинация изстреля приходите на земеделските компании в зърнения сектор на небивали нива. И така секторът е сред най-бурно растящите със среден ръст на приходите над 54%.

Но ако числата за 2021 г. стоят внушително, войната в Украйна показа, че няма тавани за полета в цените на пшеница, слънчоглед и т.н. Ето и един пример: ако хлебната пшеница при ковид възстановяването подскочи двойно от традиционните нива до 300 евро за тон на френската борса Matif, след руската атака този февруари котировките достигнаха 440 евро и едва напоследък започнаха видимо да спадат покрай страховете за глобална рецесия. Но и към юли са на нива 300 евро.

Прогнозите в тези турбулентни времена са трудни - първо, реколтата тази година се очаква да е добра, но под нивата на 2021 г. Второ, цените бързо вървят нагоре и надолу. И глобалната икономика може да навлезе в лош сезон.

Зрънце по зрънце - милиарди

Сезон 2020/2021 беше невероятен. Първо, реколтата от пшеница беше рекордна - 7.2 млн. тона. Второ, цените бяха добри и дори на финала след войната невиждани.

През 2021 г. България официално е изнесла пшеница, царевица и слънчоглед за 4.1 млрд. лв. при малко под 3 млрд. лв. през предходната година. Към това може да се добави и изнесено олио за над 1 млрд. лв. и други преработени продукти за стотици милиони. Сумата прави сектора сред най-важните за външната търговия.

"Миналата година беше високосна по отношение на добива. Производителите получиха добри пари. Но тази купиха скъпи торове, препарати, рентите се вдигнаха и така производството на новата реколта поскъпна с 30-35%", обобщи Артур Акопян, съсобственик в най-големия търговец "Севан".

Тази година пролетта държавата поразбърка пазара, като заяви, че ще изкупи пшеница, царевица и слънчоглед за над 1 млрд. лв. И за да си помогне, временно възпрепятства износа. Но към лятото спорната акция по покупка беше отменена. И търговците обявиха, че почти всичко е продадено и има само преходен остатък от 400 хил. тона.

"Хубава година се очертава. Добивите от пшеница ще са добри - около 6 млн. тона, което е 20% под миналогодишния рекорд. Цените също ще са добри, бяха достигнали 800 лв. на тон, сега при 650 лв. няма предлагане, но вероятно нагласите ще се пренастроят", смята Акопян.

Неизвестен и временен шампион

Напълно неочаквано първото място в класацията се заема от абсолютно неизвестната компания "Агро борд". Компанията, макар и регистрирана тук и българска собственост, има бизнес изцяло в чужбина. По думите на едноличния й краен собственик, финансиста Цанко Коловски, дружеството купува зърно от Украйна и го изнася към пазари в Азия и Африка. На въпроса как точно е навлязъл в нишата той отговори, че е имал контакти в страната производител. Но периодът на активен бизнес, започнал през 2019 г. и почти докоснал милиарден оборот през миналата, е буквално прекършен този февруари, когато Русия нападна Украйна. Сега транспортът е само по суша и при ниски маржове е нерентабилен, заяви собственикът, който поне засега не планира сделки на българския агропазар.

Коловски е чужд за зърнения сектор, в момента е акционер в инвестиционния посредник "МК брокерс", а преди години дълго е бил в мениджмънта на Инвестбанк.

Местният победител

Реалният първенец в българския земеделски сектор е бургаската компания "Севан" на Артур Акопян и семейството му. С приходите от почти 850 млн. лв. това е най-големият търговец в страната. Дружеството работи директно за износ, а не е междинно звено за чужди търговци. Добрата година се вижда и в печалбата - тя расте над двойно спрямо предходната година.

Бургаската компания, основана преди 28 години, няколко пъти вече е оглавявала подреждането в сектора. Освен търговия (главно пшеница) групата обработва около 100 хил. декара, притежава огромни зърнобази и около 200 камиона.

Трети, но вечен гигант

Търговецът на американския концерн Cargill също няколко пъти е бил лидер и трайно е топ чуждият износител на българско зърно. В случая с дружеството "Каргил България" е интересно, че през 2013 г. избра страната за център за услуги вътре в милиардната си група. Затова и компанията има почти 1500 служители. Това направление все още носи под 100 млн. лв. от приходите, така че основният оборот (700 млн. лв.) идва от износа на земеделски продукти.

По оценки на самото дружество от предходни години то държи над 15% от пазара на зърно и маслодайни култури в България, като топ три стоките са пшеница, царевица и слънчоглед.

Китайски скок

Силен отскок прави местното дружество на китайската Cofco, която от 2018 г. навлезе на българския пазар. Приходите й за година се удвояват до почти 770 млн. лв., с което на практика се утвърждава като третия по големина търговец на местно зърно. Според представители на сектора те агресивно стъпват на пазара и се конкурират с местни търговци, а от други купуват количества.

Дружеството прави директно бизнес в България през "Кофко интернешънъл България". Шапка е китайският гигант COFCO, който има годишни приходи 77 млрд. долара.

Другите чужди: един расте, друг изчезна

Другият голям американски търговец в България - ADM, възстановява позиции, като се връща в десетката и реално има най-силен ръст на приходите в секторната земеделска класация на "Капитал". През 2020 г. компанията сви дейността си заради преобразуване: Силвия Йорданова от "АДМ трейдинг България" обясни, че компанията е спряла да предплаща количества "на зелено", а излиза на пазара само при заявка за износ на големи количества. Явно новият модел вече се приема от повече производители, тъй като приходите растат над двойно, но все още не достигат минали обеми.

Гигантът Glencore изчезна от българския пазар преди шест години. И макар да се очакваше завръщане през тази, то все още не се случва, но стои на хоризонта. Обяснението - концернът смени собственика си и още се пренастройва. Той вече се ребрандира като Viterra, като в края на 2020 г. беше преименувано и местното дружество "Гленкор агрикалчър" на "Витера България", но отчетът за 2021 г. още не показва дейност по покупка на зърна, макар от октомври да са наети шестима служители.

Редиците на български търговци

След гигантите в подреждането идват средно големите търговци, които са все българска собственост, като при някои дори има и малко собствено производство.

В тази група единичен лидер е фамилната компания на Драгомир и Маша Балджиеви "Балджиеви-91", която е част от севлиевския агрохолдинг "Балеа груп". Основният бизнес е търговия със зърно, като според информацията от сайта на компанията тя разполага със седем собствени зърнобази, а износът е към европейски контрагенти, но и към трети страни, включително производители на биогорива и фуражи.

Групата се занимава и с търговия с торове, семена и препарати за растителна защита. Има и собствено земеделско стопанство - "Совата", а през компаниите си групата развива земеделие върху 50 хил. декара обработваема земя в общините Севлиево и Свищов.

Следващият по големина местен търговец е "Билдком", който търгува основно с пшеница, царевица, но има сделки и с други култури като слънчоглед. Компанията е в една група с производителя на слънчогледово масло "Олива", като и двете са собственост на Ангел Георгиев. За 2021 г. "Билдком" има направо скромен ръст в приходите спрямо останалите търговци, но пък печалбата се удвоява. От компанията обясниха пред "Капитал", че не търговските операции, а производството е били на фокус. Но тази година има активизация и оборотът ще е много по-голям.

Всъщност, ако се сумират оборотите на следващите в редицата - "Кристера" и "Корн трейд", които са част от "Агрия груп", холдингът влиза в триото на най-големите български търговци. "В логистичните ни центрове се съхраняват и се търгуват около 800 хил. тона зърно и маслодайни култури годишно. И стратегията е за увеличаване на обема", се казва във фирмената информация на сайта. Иначе холдингът, в който най-голям дял (41%) държи Емил Райков, обработва около 150 хил. декара в Североизточна България, притежава и завод за олио "Кехлибар".

При "Фарм сенс" 2021 г. също е била растяща, но реалното избухване на цените след войната тази година със сигурност е добавило още растеж на бизнеса. Собственикът на дружеството Пламен Борисов обясни, че тази година цените са безумно високи, но сега всичко е трудно за прогнозиране. Заради очакванията за рецесия вече има съкратено търсене и например поръчка за 100 хил. тона се редуцира наполовина и буквално ситуацията се променя с часове. Неговата оценка е, че цените са стигнали до безумно високи нива и наистина разходи за торове, гориво, заплати и т.н. са се вдигнали и с 60%, но фермерите няма защо да търсят нива над 550 лв. за тон пшеница при нормални добиви като тази реколта. "България е благословена за разлика от други държави със суша като Унгария, Италия, Франция и т.н. Реколтата от пшеница и ечемик тук е добра, паднаха дъждове, така че да спасят царевицата и слънчогледа", смята Борисов. При неговата компания събитието тази година е, че окончателно е приключило обратното изкупуване на силозите и складовете от Glencore. По негови наблюдения наследникът "Витера" още не е активен, но планът е само да търгува.

Обичайните производители

От години най-големият зърнен производител в страната е групата на Светлозар Дичевски, която е обединена в "Октопод инвест холдинг". По оценки на представители на сектора дружествата му обработват около 1 млн. дка земя - собствена и наета. Това става през няколко компании: ЕТ "Агро - Светлозар Дичевски", "Сортови семена - Вардим", ЕТ "Деси - Светла Симеонова", "Ресен" и "Троя авто". Сумарно холдингът е най-голям получател на земеделски евросубсидии - през 2020 г. въпросната петица е усвоила над 25 млн. лв.

В класацията Дичевски присъства с компанията майка, с "Октопод - С" и със "Сортови семена - Вардим". От отчета на "Октопод - С" става ясно, че компанията основно търгува със зърнени продукти, но произвежда и рафинирано слънчогледово масло в село Самуил, област Разград, като през 2021 г. тази продукция е за около 22 млн. лв. От общия оборот - 292 млн. лв., покупките от изброените дъщерни дружества са за почти 160 млн. лв.

Холдингът държи на концесия две дунавски пристанища - Оряхово и Сомовит, има автопарк с над 100 товарни автомобили и влекачи. Притежава зърнобази в Северозападна България и Плевенско, като има и фуражен завод в Долна Митрополия, изгражда и няколко мелници.

Вторият голям представител на зърнопроизводителите е "Златия агро" на Кирил Иванов, който притежава и търговеца на препарати и семена АСМ. Това е зърнопроизводителят, който единично по последна налична информация получава най-голяма земеделска субсидия в България - по 6-7 млн. лв. годишно. "Златия агро" оперира в Северозападна България. Няма публична информация колко земи обработва, но се смята, че става дума за над 100 хил. дка в Северна България, основната част от тях под аренда и наем. В баланса на "Златия агро" притежаваната земя е оценена на над 60 млн. лв.

Надолу в класацията присъстват основно компании, които търгуват и със семена, и с препарати, и с горива, а тук-там има и производители, например на белени семки. Няма единично дружество от сектор животновъдство или плодове и зеленчуци, което да пробива прага на топ 30.