Най-големите земеделски компании отчитат рекордни печалби през 2021 г.

В същото време цените на зърното, които започнаха да растат още през 2020 г. след първоначалния шок от пандемията и за да компенсират по-слабата реколта, запазиха високите си нива и през миналата година.

Топ 5

На първо място в класацията се изкачва непознатата до момента "Агро борд". Макар че компанията е регистрирана в България и е с българска собственост, тя работи изцяло в чужбина - купува зърно от Украйна и го изнася за Африка и Азия. Силният й ръст през 2021 г. (близо 82%) изстрелва оборота й близо до милиардния връх.

На местния пазар най-голяма остава бургаската "Севан", в която основни собственици са братята Артур и Армен Акопян. Освен че се занимава с търговия със зърно (основно пшеница), чрез дъщерни дружества компанията обработва около 100 хил. декара земя в региона, разполага с огромни зърнобази и камиони.

На трета позиция отстъпва миналогодишният лидер "Каргил България", част от американския концерн Cargill. Бизнесът на компанията е износ на българско зърно и маслодайни култури, който формира основната част от оборота й, но има и център за споделени услуги в София, обслужващ групата в региона. Това обяснява и големия персонал, който дружеството има (над 1400 души). С повече служители е единствено държавната "Напоителни системи".

Четвъртото си място запазва "Кофко интернешънъл България", собственост на китайския гигант Cofco. Компанията стъпи на българския пазар едва преди няколко години, но бързо зае водещи позиции. А удвояването на оборота й през 2021 г. циментира мястото й сред най-големите търговци на българско зърно.

Челната петица се оформя от "Рисойл Европа", която запазва позицията си от предходната година. Дружеството купува зърно и слънчоглед от Украйна и го изнася за страни от Европейския съюз. До октомври 2020 г. едноличен краен собственик на компанията (през кипърско дружество) беше украинският гражданин Олександр Минов, но като партньор тогава се е присъединил и грузинецът Шота Хаджишвили.

Кой расте най-много

Цели 12 фирми отчитат трицифрен ръст на оборота през миналата година, като най-значително е покачването при класирания на 67-мо място "Свинекомплекс Брестак" (част от "Бони холдинг") - 330%. Това е и една от немногото компании в класацията, които не се занимават с търговия със зърно, а с животновъдство. Самата група има затворен цикъл на производство - от фуражи, през отглеждане на прасета до производство на колбаси, като е собственик на три месокомбината и няколко свинекомплекса. В момента компанията изпълнява инвестиционна програма, финансирана с 30 млн. евро заем от Европейската инвестиционна банка. Част от средствата са за изграждане на силозни стопанства в свинекомплекса в Брестак.

С над 180% се повишават приходите и на "Хикс агро" от Нови пазар, която търгува с горива, торове, препарати, семена и селскостопанска продукция. Компанията има и собствени земи, които отдава под наем и аренда, с балансова стойност 1.1 мн. лв. Едноличен собственик е Христо Драганов Иванов, който има и друга фирма в сектора - "Хикс петрол" (на 188-мо място).

Почти 170% увеличение на оборота отчита "Павлови трейдинг" от Генерал Тошево. Компанията е регистрирана през 2020 г. с предмет на дейност отглеждане и търговия със зърнени култури и преработка на селскостопанска продукция. Големият ръст през миналата година я извежда до 27-ма позиция в класацията.

Сред най-динамичните се нареждат също варненската "Агро резерв трейд" (123%), която от три години е собственост на благоевградския бизнесмен Велимир Магурев, и пловдивската "Деметра - 3Х" (122%).

Автор : Капитал Преглед на оригинала

Единици са компаниите в топ 100, които понижават приходите си през миналата година. Най-значителен е спадът при "Витагрейн БГ", която е регистрирана в София и търгува със зърнени и маслодобивни култури, като около 90% от продажбите са в чужбина. Компанията е и една от малкото на загуба през 2021 г. От отчета на дружеството става ясно, че за по-слабите резултати влияние са оказали вътрешната реорганизация във фирмата, редуцираните кредитни линии, както и пазарната конюнктура в региона и по света. С най-голям дял в компанията е гръцката Soya Mills, българинът Мартин Русев като физическо лице и нидерландският гражданин Бари Боетерс. През юли тази година капиталът на компанията е увеличен от 3.9 млн. лв. на 6.4 млн. лв. с апорт на част от вземанията на акционери.

Най-печеливши

Най-печелившата компания в сектора през 2021 г. е зърнопроизводителят "Златия агро" на Кирил Иванов, който е собственик и на търговеца на семена и препарати АСМ (11-о място по оборот). За 2021 г. дружеството отчита нетен резултат близо 43 млн. лв. Компанията работи в Северозападна България и се смята, че обработва над 100 хил. дка земя, основно под аренда и наем, но също и собствена. "Златия агро" е и най-големият единичен получател на земеделски субсидии в страната (по 7-8 млн. лв. годишно).

С печалба над 40 млн. лв. на второ място се нарежда "Октопод-С" на Светлозар Дичевски. Като собственик на група компании, обединени в "Октопод инвест холдинг" (който също присъства в класацията на 17-о място) той е най-големият производител на зърно в страната, като според източници от сектора обработва около 1 млн. дка земя (собствена и наета). Компаниите му са и най-големият сумарен получател на субсидии. В топ 100 на сектора попадат още три негови фирми - "Сортови семена - Вардим", "Ресен" и "Троя - авто".

Сред най-печелившите се нарежда и българският клон на производителя на препарати за растителна защита и семена "Байер КропСайънс Швайц" (близо 33 млн. лв.). Това е и най-рентабилната фирма в земеделския сектор през миналата година (33.5%). Голям марж отчитат също "Златия агро" (31.6%) и "Сортови семена - Вардим" (21.2%) при средно 3.5% за сектора.

Добри прогнози

Макар че реколтата тази година няма да достигне миналогодишните си нива, прогнозите за 2022 г. също са добри. По данни на Министерството на земеделието от юли (преди прибирането на реколтата) очакваното производство на пшеница е между 6.5 млн. и 7 млн. тона. На базата на частично прибрана реколта в началото на септември от ведомството прогнозират минимален спад при слънчогледа (около 4%) и около 16% по-малко царевица за зърно.

Цените също обещават да останат високи. След като в началото на войната в Украйна житото поскъпна до около 440 евро на тон на френската борса Matif, впоследствие котировките се понижиха до миналогодишните си нива, като към средата на септември зърното се търгуваше на около 330 евро на тон. Евентуален натиск върху цените може да имат опасенията за глобална рецесия, но нивата остават достатъчно високи, за да компенсират нарасналите разходи на производителите за горива, торове и препарати. И да им гарантират отново добри печалби.