Трябва ли Гърция да бъде оставена да фалира?

Събитията трябва да се оставят да вървят по естествения си път.

До коментар [#9] от "Деян":

Ако пратят гръцкта икономиката в кома - не знам, какво печели ес. Дори и да получи всички пари накуп с лихвите - Гърция си остава изключително слаба икономика. Освен ако не са решили да я харижат на Китай, тъй като китай е заинтерсуван да има силно евро.
Това е за абсурдната твърда позиция на ес, да не ги извади от еврозоната.

А в самата гърция има достатъчно съпротивление дори и в парламента. Като добавим и организираните им ултраци от ляво и дясно, съм сигурен, че ще имат избори скоро. И ако на изборите дойде партия, която поддържа европейския курс - е тогава ще стане интересно. И ес "може" да бъде принудена да промени политиката си, ако не иска искрата да се прехвърли и в испания и портогалия.

_____

Прав си. Може би донякъде ЕС трябва да види колко им е търпението, без обаче да ги бунте в обратната посока - хем да ги накажат, хем да не ги убият икономически, защото рискуват да срещнат голяма съпротива и накрая банките на Саркози да не получат нищо (смислено). А гръцките политици се опитват да хитреят, защото не могат да наложат нищо на хората, които не им вярват. Гърците като съвкупност от хора са платежоспособни - с ниски нива на задлъжнялост на населението, добри баланси на компаниите им. Липсва им доверен посредник (политик), който да ги убеди, че цената, която ще платят, е справедливо разпределена.
Но в крайна сметка май е така, както казваш - за да си връщат дълговете, трябва да си убият икономиката - намаляване на задълженията на държавата за сметка на увеличаване на реалните задължения на хората и компаниите, докато икономиката се свива. Това наистина трудно би оправило ситуацията. Европа по-скоро гаси пожари сега, докато измисли какво да прави, и може би докато промени правилата, така че другите страни платят сметката по законен начин.

До коментар [#7] от "Деян":

Виж, става въпрос, какво да е лечението, след като болестта е напреднала. Да се източи кръвта ( значи да се приеме помощта, която междудругото не е никаква помощ, ами драконова разсрочка на дълговете с непосилни лихви) е пагубно и за ЕС. Банките ужким щели да се включат - отново Саркози успя да убеди трите френски банки да изчакат 6 месеца с техните искания по дълга - нито намаляват лихвите, нито намаляват дълга. Сигурен съм, че Ес сгреши, като оставя Гърция в е-зоната. Да, безспорно наказанието е по-голямо за Гърция. Но не си мисли, че за ЕС е по-добре да има страна като гърция в е-зоната. При вариант, че гърците не си седнат на задника - и протестите прераснат в гражданска война, не знам какво ще говорят онези, дето не им опростиха поне лихвоточки.

_____

До коментар [#6] от "ad absurdum":

Колкото повече мисля, толкова повече ми се струва, че гръцкият проблем е въпрос на справедливост в самата Гърция. Просто мнозинството хора не искат да носят отговорността от взети в миналото решения, от които (вероятно непропорционално повече в сравнение с гражданите) са се облаготелствали големите гръцки компании, свързани с местното търсене - инфраструктурни, строители, недвижими имоти и търговците на дребно и банкерите. Но от тази каша няма лесен изход. Нито политиците, нито богатите, нито обикновените гърци ще искат да платят тази цена.

Бих си дал гласа, но въпросите са много неточни и дилетантски зададени.

Зъ гърците, които имат фирми в гърция, или хората които са си там и са зависими от заплати, един фалит и изваждане от еврозоната означава, че стартират отново но от кота нула. Ще им бъде трудно, но ще имат цел и пространство да растат.
Докато европейският трансфер означава смърт за всички - малки и средни предприятия. Озанчава смяна на собствността предимно турски инвеститори в инфраструктурите на Гърция и поне едно 6, 7 години глад и мизерия. Тъй като статистически дългът им за 2012 е над 170% ( поради фката, че от една година имат пробив на производство от минус 23 процента и стоките на пазара им са до 90% от германия!)

Не съм очаквал от медията Капитал да публикуват точно такива абсурдно смешни въпроси.

_____

До коментар [#4] от "davidkovb":

Гърците не желаят да затягат коланите повече, а това прави невероятното абсолютно немислимо, пише Мартин Улф за вероятността Гърция да избегне фалит във FT:

"Алберт Айнщайн веднъж казал, че лудостта се състои в това да правиш едно и също отново и отново и да очакваш различни резултати. По този критерий сделката, която еврозоната и Международният валутен фонд (МВФ) са на път да сключат с Гърция, изглежда лудост.
Единственото оправдание за подобно решение е, че сделката ще спечели време. Това обаче е лоша стратегия, пише Мартин Улф, колумнист на Financial Times в коментар за изданието. Според него са необходими по-радикални действия.
Въпросът за бъдещето на Гърция не е дали страната ще фалира, защото това е повече от сигурно, пише авторът. Въпросът е дали фалитът ще се окаже достатъчен, за да върне гръцката икономика към нормално здраве. Улф се съмнява в това, изтъквайки че Гърция е твърде неконкурентоспособна. Фалитът е необходимо, но не и достатъчно условие за нормализиране на финансовото състояние в подобни случаи.
Представянето на Гърция в светлината на програмата, договорена с МВФ през май 2010 г., беше доста впечатляващо, но не и достатъчно да върне страната към платежоспособност. Спредът между 10-годишните гръцки и германски ДЦК се увеличи от 460 базисни пункта след обявяването на програмата до 1460 базисни пункта сега.
До гол...

Прочитане на целия коментар яма степен същото се случи и с Ирландия и Португалия. Това, което е по-смущаващо обаче, е фактът, че спредовете по испанските облигации са достигнали 270 базисни пункта. В обозримо бъдеще Гърция, Ирландия и Португалия нямат никакъв шанс да се завърнат на облигационните пазари при лихви, които да могат да си позволят.
Това, което вероятно е особено депресиращо за правителствата на тези страни, е тенденцията повишаването на спредовете да се случва въпреки доброто изпълнение на програмите за ограничаване на бюджетните дефицити. Според договорената през 2010 г. програма гръцкият брутен вътрешен продукт (БВП) се очакваше да се понижи с 4% през 2010 г. и 2,6% през 2011 г.
Според публикуваните през март данни икономическият спад в Гърция за 2010 г. е бил 4,5% - резултат съвсем малко по-лош от очаквания. За 2011 г. прогнозата е за спад от 3%. От друга страна според първоначалната прогноза бюджетният дефицит през 2010 г. се очакваше да достигне 8,1%, а през 2011 г. 7,6%. Данните от март разкриват, че дефицитът в края на 2010 г. е бил 9,6%, като през 2011 г. той се очаква да се понижи до 7,5%.
Дори дефицитът по текущата сметка според данните от март е бил 10,5% през 2010 г. и се очаква да падне до 8,2% през 2011 г. - резултати, не чак толкова по-лоши от първоначалните прогнози за 8,4% и 7,1% съответно.
За съжаление това представяне е незадоволително поради четири причини.
Първо, дълговият профил на страната от „ужасяващ“ през миналата година сега вече изглежда дори още по-зле – според първоначалната програма съотношението между брутен дълг и БВП се очакваше да достигне връхна точка от 149% през 2012 г. Според ревизираните данни от март, това съотношение вече е достигнало 159%.
Второ, икономиката изглежда изключително неконкурентоспособна. Най-впечатляващият индикатор за това е комбинацията от все още огромен дефицит по текущата сметка и дълбока рецесия. Този дефицит не може да бъде финансиран от пазара.
Трето, според прогнозата за дефицита по текущата сметка той ще продължава рязко да се увеличава. Първоначално МВФ предвиждаше дефицитът по текущата сметка да падне до 2,8% от БВП през 2014 г. В ревизията на прогнозата си от март фондът очаква през 2014 г. този показател да е 5,5%.
Четвърто, без ръст на износа Гърция няма как да се върне към нормален икономически растеж. Подобен ръст обаче изисква решително ограничаване на нетните разходи за производство. Ако това изобщо е възможно, нещо в което Мартин Улф се съмнява, това би довело до ново повишаване на съотношението на дълг към БВП.
Скептицизмът на пазара, че Гърция може да възстанови платежоспособността си, е безусловен поради два фактора – масивната задлъжнялост и липсата на конкурентоспособност. Фактът, че гърците не желаят да понесат допълнително затягане на коланите, прави невероятното абсолютно немислимо.
Ако това беше да кажем Финландия, то можеше и да повярваме, че нещо може да се направи, пише Улф. Справедливо или не обаче, точно в момента малцина вярват, че Гърция е новата Финландия.
Какви може да са причините ЕС да настоява да предостави дори още повече заеми на силно задлъжнялата страна, прехвърляйки все по-голяма част от дълговете на гръцкото правителство върху балансите на публичния си сектор?
Мартин Улф вижда четири аргумента за това.
Първият е, че стратегията завоалира положението около частните кредитори. Доста по-добре изглежда да кажете, че помагате на Гърция, когато в същото време помагате на собствените си банки. Ако частните кредитори разполагат с достатъчно време, те могат да се отърват от гръцкия дълг, който притежават, като го продадат на публичния сектор в ЕС.
Вторият аргумент е, че стратегията на отлагане позволява на други изпитващи затруднения страни да подредят финансовите си къщи преди гръцкия фалит и вероятно хаотичната раздяла на страната с еврозоната.
Ако тези събития се случат сега, опасенията са за сериозен натиск върху дълговете и банковия сектор на страните от еврозоната в сравнително крехко финансово състояние, както и евентуални опустошителни последици от това.
Третият аргумент, колкото и неочаквано да звучи, е, Гърция все пак да не се оправи. Предоставянето на максималната възможна подкрепа за Атина прави този сценарий най-малкото възможен.
Четвъртият аргумент е, че според МВФ първичният фискален дефицит (преди плащанията по дълга) на Гърция за тази година ще е едва 0,9% от БВП. Така нетният трансфер на ресурси се оказва в гръцкия публичен сектор и докато случаят е такъв, няма смисъл да се прибягва до фалит. Аргументите са убедителни в низходящ ред:
Първият от тях беше използван за оправдаване на политиките, довели до „изгубеното десетилетие“ в Латинска Америка през 80-те години. Той звучеше неморално тогава и звучи неморално и сега. Загубите трябва да бъдат признати и банките рекапитализирани.
Вторият аргумент предполага, че положението в Гърция все още е отчайващо. Ясно е обаче, че проблемите вече не са само в Гърция. Обстоятелствата около третия аргумент не са напълно невероятни, но такъв щастлив край изглежда силно неправдоподобен, като се има предвид ситуацията, в която се намира Гърция.
Последният аргумент е уместен, но той предполага кратка отсрочка, а не безкрайно финансиране. Когато един изход е неизбежен, необходимо е той да бъде планиран.
В този случай за повечето анализатори изходът от гръцката криза изглежда неизбежен. Мартин Улф не вижда особен смисъл Гърция да фалира след години агония на гърба на публичния сектор, вместо загубите да бъдат понесени от частния сектор сега.
Най-добрата политика е да се предприемат превантивни действия. Това означава по-решителна подкрепа за спасяването на останалите не особено стабилни икономики от еврозоната. Поне в един случай – Ирландия – това може да изисква дългово преструктуриране.
Подобни мерки със сигурност трябва да включват стъпки към по-широка фискална интеграция на еврозоната. И все пак основно условие е политиците да приемат неприятната реалност. Никой не може да направи невъзможното възможно, като безкрайно отлага решението. Така единствено реалността става по-болезнена."
"Окото"

_____

Не са в час тези, които назидателно пишат, че една държава трябва на фалира. Не виждам с какво тяхната панелка ще стане по-уютна от мизерията на съседа!
Гръцкие политици бяха изнамерили начин мнозинството да е доволно и да им гласува: назначиха 1/4 от гласоподавателите в държавната администрация на ясла до пенсия. Изнамериха и начин да им плащат тежки заплати - чрез емитиране на държавни облигации, които банките охотно купуваха. Само че всеки балон се спуква. Там се спука сега. Не бъдете късопаметни и си спомнете как през 1996-7 г. обикаляхме като малоумни чейнджбюрата и обръщахме всеки взет лев в долари или немски марки.
Нещастието на съседа едва ли ще те направи щастлив. Освен ако не си оскотял вече!

Като фалира ще си го изкарат на нас.

_____

Трябва ли банките кредитирали обилно, лакомо и неразумно Гърция да бъдат оставени да фалират? - Да, защото това ще е (тежък) урок за всички, а и колкото по-късно - толкова по-зле

Би било хубаво гърците да си получат всичко, което са заслужили. Да си минат пак на драхма, да се върнат 20 години назад в икономическо отношение и тълпи от икономически емигранти да наводнят Германия, Италия и дори България.
Все пак наскоро излезе статистика, която показва ясно проблема на гърците - те изработват колкото словенците, но харчат колкото франзуците. Разликата идва от милиардите дългове, които някой друг ще трябва да върща. Като от вица "Двама гърци. А: -След тази криза, вече някой ще трябва да се хване и да бачка сериозно. Б: - Да, ама кой?! А: -Германците".
Ако Гърция бъде оставена да фалира еврото си заминава.
Което провокира въпроса - кой всъщност ще пострада, ако еврото си замине?