Одобрявате ли шамаросването като метод за възпитание на децата?

Всякакъв вид шамаросване ,потупване,побутване и така нататък са форма на насилие ,унижават детето и го карат да се чувства непълноценно,развиват в него агресия и му показват ,че като има проблем ,решението е да се сбие ,да удари ......Това пречи на детето да се развие като самоуважаваща се личност(тъй като с боя ,родителите му показват неуважение),понижава самочувствието му ,отдалечава връзката на детето с родителя. Изобщо,боят има безброй последствия и все отрицателни! Замислете се Родители!!!!!!!!!

Да добавя: показваш на детето и собственото си безсилие да се справиш със ситуацията и затова прибягваш до най-лесното и първичното -БОЙ! Нали именно разумът ни откроява от животните и способността ни да говорим,да обясняваме,да убеждаваме.....

Против съм шамаросване на дете на публични места! Но когато разговорите не помагат, родителят сам трябва да прецени как да възпита детето си. А и шамаросването е докато детето навърши 7 години.

те децата не падат от небето. те са такива, каквито ти си ги направил. да го шамаросваш е все едно да биеш сам себе си. стигне ли се до там, значи нещо си сбъркал.

Децата са човешки личности, които трябва да се уважават. Същевременно, при изграждането на техния характер и пълноценно личностно развитие, децата следва да се научат да уважават авторитета на родителите си, образно казано. Някои деца успяват по-лесно да възприемат родителската "власт", докато други не винаги се съобразяват със силата на аргументите:)
Накратко - едно навременно плясване зад вратлето едва ли ще накара детето да намрази родителя си, дори напротив - може да осуети някоя голяма беля.

Шамаросването не е метод на възпитаване, но също така е вярно, че към всяко дете трябва да има индивидуален подход, който понякога изисква по - строги правила. Но всичко трябва да е с мярка и да постига възпитание, а не да избива комплекси и да робува на предразсъдъци. Ако някои се "умиляват" по времето на шамарите, то нека да припомним, че тези обстоятелства отдавна са отминали и не може да бъде сравнявано с днешната действителност, а сме изправени и пред новите предизвикателства на информационното общество.

Има огромна разлика между шамар през лицето/врата и няколко плесника по дупето. Мен ме шляпаха 3-4 пъти и мога да кажа, че си беше напълно заслужено.

Доста бой съм отнесъл щото бях луда глава...и сега съм благодарен на баща ми...
Моите синове не съм ги бил...но май трябваше...

_____

Съгласна съм с мнението, че си е чисто индивидуално. А и зависи от мотивацията на родителя. Един плесник по дупето (с ръка, не с колан, понеже това е в повече) действа наистина унизително на детето, но пък го учи - не искаш това да го направиш пак, понеже ще ти е пак неприятно. Но тук не говорим за родител, който избива комплексите си или проблемите си от деня на детето с крещене и побой - това си е насилие и на такива хора трябва да се отнемат децата.

Според мен трябва да се възпитава с личен пример и с разговор и обяснение. Като детето те попита - защо да направя това, правилният отговор не е - Защото аз казах (изпитвай уважение към мен и се прекланяй към моето превъзходство), а да се обясни на детето какво и как и защо искаш това от него. Според мен това работи много по-добре и за дете и за родител като възпитателна мярка. А като не слуша продължително му се забраняват любимите неща или се наказва да изчисти къщата/градина/апартамент и така :D

Странно ми е, че наистина много хора одобряват насилието (във всичките му форми, много по-страшно е вербалното насилие) пред искренното признание, че не могат да се контролират. Това, че ни избиват балансите и т.н. си е наш проблем и трябва да сме искрени с това и да го признаваме пред себе си. Защо децата ни, които "не понасяме", понякога да го отнасят. Толкова е лесно и трудно да се следват просто четири принципа:
1. Нека да говорим със себе си и децата за това, което виждаме, като снимка от фотоапарат, без оценки и безсмилен "морал" ("Лошотията на децата е отмъщението на добрите хора за обидите им нанесени в името на морала" Джон Дюи).
2. Нека говорим за чувствата си, това, което наистина чувстваме вътре в себе си. Например, вместо ти си "нахален", "лош", "невъзпитан", да кажем, че не се чувстваме добре, тъжни сме или друго, от това, което виждаме, че прави детето ни.
3. Нека говорим за нашите нужди. Всички имаме нужди, децата също и само баланса между тях може да ни направи щастливи. Както нас, така и децата, защото те имат своята нужда да "лудуват" и всичко останало, което правят. С "това е невъзпитано", нищо не им казваме за нуждите си.
4. Да помолим нашите нужди да бъдат удоблетворени или да чуем зад думите на другите с емпатия техните нужди и молби към нас.

Толкова е лесно...или не

Само истинската безгранична и всеотдайна...

Прочитане на целия коментар любов ще промени света!

_____

Насилие и безсилие - защо са тези гръмки думи всички ли сте забравили вечната максима за "моркова и тоягата" или си затваряте очите защото и на нас възрастните ни я прилагат всеки ден под една или друга форма.
Ако едно дете се чувства обичано, уважавано и зачитано като личност, един шамар по дупето ще го накара да преосмисли поведението си, защото за да го получи явно многократно му е обяснявано защо дадено нещо не би следвало да се прави.

Не трябва да се посяга на дете. Детето - нищо, че "наше" не е вещ и не ни "принадлежи". Това, че е "избрало" да сме му родители - значи съдба, значи и огромното доверие на този "избор". Когато вдигаме ръка срещу детето си, нека първо попремислим, защото, всъщност шаваросваме яко себе си. А такива хора са за лечение - удрят си сами шамари! Ние съблюдаваме ритуалността - най-важно е детето да е нахранено и облечено. Ето, как се бъхтаме, а то ни ядосва и т.н. Животът е суров, трябва да свиква от малко и ред други "мъдрости". Напротив - да свиква да надделее над нас със силата на волята си, на ума си, а не физически - ако съумеем да му предадем това, значи, не сме живели напразно. Накратко, народът го е казал - "три пъти мери, един път режи". И друго - думите, лошите, жестоки думи - също са посегателство, както и физическия удар. Детето може да се окаже "по-стар дух" от нас - образно казано. Гените ни предопределят още при раждането - не средата. така че, когато удряме детето си, не е ли по-добре да се обърнем към него като равен с равен?

_____

До коментар [#3] от "mi_lady":
Но когато разговорите не помагат, родителят сам трябва да прецени как да възпита детето си. А и шамаросването е докато детето навърши 7 години.
************************

Ами не! Ако разговорите не помагат, родителят трябва да се замисли какво точно не казва правилно, след като не може да накара детето си да го слуша. Защото при всички положения вината е в родителя, че не може да намери подход към детето си, а не в детето.

_____

Дрън, дрън, дрън. Аз също съм против насилието, но шамарът понякога е единствения начин за родителя да въведе ред. Естествено не да "убиеш" човечето от бой, но силовите наказания си имат място във възпитанието, много премерено естествено. И аз съм изял някой и друг шамар като малък, но това не ме кара да е отчуждавам от родителитеси или пък някои от описаните последствия...напротив.
Стига с тия лиготии - България се напълни с лигльовци, които нямат никакви "спирачки", видиш ли, защото родителите му не са му "налели" малко акъл когато е трябвало. Няма да се счупят, но трябва да стават нормални хора. Още веднъж не говоря за крайности, а за нормалното, възпитателно пошляпване. На теория звучи хубаво, но реалността е, че е по -добре детето да изяде някой шамар от баща си отколкото една кола бой от живота...

_____

56% от анкетираните са анадолци. после що имало новини на турски.