Facebook
LinkedIn
Twitter
Email
20 апр 2024, 3455 прочитания
20 апр 2024, 1327 прочитания
20 апр 2024, 1175 прочитания
20 апр 2024, 854 прочитания
20 апр 2024, 760 прочитания
Абонирайте се за Капитал
Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:
K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).
Борисов прави всичко възможно да остана в чужбина !Не съжалявам !
_____
Paskal"От където е жената - от там е родата" - казва народът.
Най-пълно се интегрират тези, които се бракосъчетават с чужденци(ки) в съответната чужда страна:
Като сложиш халката и навъдиш децата, твоята носталгия остава на заден план, а и най-близките ти вече говорят въпросния роден език, който по този начин става доста "роден" и за теб.
Та значи, за да се интегрира по-пълно човек и не го наляга много-много носталгията, трябва да е достатъчно млад и свободен, за да се задоми там където е отишъл.
Друга възможност е да отиде човек с цялото си семейство, но този път води по-скоро до интеграция само на младата част от семейството и връщане на старата част - в старата родина, за да си харчат там относително високата пенсия. И това е добре, разбира се! Хаир Олсун!
Сред моите познати обикновено се завръщат онези, които не са открили нужната им среда навън (а индивидуалните нужди може да са коренно различни). Аз съм такъв пример: след две години в Канада установих, че ми липсва нещо жизненоважно (за мен) в отношенията на хората там – до степен да се разболея. И дори след като се върнах в България и се възстанових, не пожелах повече да живея навън.
17 години по-късно не ми е случвало да съжаля за този избор. :)
_____
https://choveshkata.net: Човешка библиотека е всяко място, на което книгите събират човеци.+3
До коментар [#26] от "profesionalist":
Разбирам те. Аз като отида от Западна Европа в САЩ и аз така се чувствам, както ти в БГ, като в кенеф. Просяци, мръсотия, разпадаща се инфраструктура, картонени къщи.
Добре, че човек има избор :)
И ето това е нагледно умственото състояние на средностатистическия читател на Капитал.
40% от гласувалите са избрали следния отговор:
"5. Не само че не се връщат, напротив - заминаващите стават все повече"
Бърза справка в сайта на НСИ показва, че средногодишната емиграция в България е намаляла драстично през последните 15г.
Към края на 2018г. напусналите са 3666 човека срещу средно 17524 за периода 2001-2011. Не че сме добре, но тенденцията е положителна.
-8
Ха ха в тоя кенеф да не ме е ба Л луд.Независимо че съм 50 години в САЩ още ненависта ми не се изменила към тоя кенеф.До 21 година които бех в бг. кенеф не си спомням поне един щастлив ден да съм имал.Емигрант в собствената си родина.То па една родина с уЙ да я сочиш и с ма ди замеряш.В САЩ оцеляват само хора с твърди характери и хамал де лукс.
-1 +6
След 10 години в различни европейски места и четири години в два от американските щати, се върнахме в България и не съжалявам. Да, тук има проблеми и неща, които ме дразнят, но и на запад също, макар и по-различни; всъщност и тук и там има както положителни, така и отрицателни неща. На мен тук ми е по-добре, времето с приятели, храната, природата. Оказва се за мен това много по-важно от всякакви кредини линии.
-1
И преди някой "патриотично" настроен да ми е опонирал само ще дам няколко примера - КТБ, Белене, БДЖ, а сега и Олимпик - хвърлен милиарди ресурс в тоалетната. Все си мисля, че тея събития бяха повече заради некадърност и посредственост, отколкото корупция.
+1
До коментар [#22] от "Йордан Бъчваров":
Лошотията побеждава, защото деструктивните хора са прекалено много и са навсякъде. Масовият случай е тотална посредственост във всяка една институция, включително и частния бизнес. Посредствените хора в един момент се преливат в деструктивни, просто защото нямат желанието и възможностите да станат непосредствени. И от там вече корупция и шуро-баджанащина. Изключенията са малко - предимно компании, които са насочени 100% към стоки и услуги за чужбина. Там вече никой няма да ти дава кинти, защото си посредствен.
-1 +3
Бих се върнал, но не поради икономически причини.
Бих се върнал защото искам и защото вече мога да си го позволя.
Заминах преди 21 години, отгледах си децата на друг континент, научих ги да обичат България и те се върнаха в Европа. Понякога си мисля, дали биха обичали така страстно и безусловно България, ако бяха живели само в нея? Съмнявам се...
Бих се върнал защото искам да направя нещо за България. Опитах многократно отвън, но не успях. Не успях именно заради българи, в България. Удивлявам се колко лошо племе сме, а сред нас има и толкова много свестни и способни хора. Излиза, че лошотията побеждава. Надявам се тая лошотия и тоя късоглед, див егоизъм някой ден да се примирят и поумнеят. Поне малко...
-1 +2
До коментар [#11] от "lid06":
Благодаря за откровеността, госпожо.
Напълно подкрепям думите Ви.
_____
Πάντα χωρεῖ καὶ οὐδὲν μένει-1 +3
Тъй като темата ме вълнува по специфичен начин, реших първо да напиша каквото мисля, а после да прочета останалите мнения.
Гласувалите са над 3 хил. души, а отговорите в главните групи Да или Не са практически 50 /50. Добавям и фактът, че четящите и гласуващите тук, са една по-обособена, малко над и встрани от "масовата" група хора. Мнението ми, на база преки впечатления от бизнесът ми - най-общо казано в сферата на бизнес консултациите, подборът и отдаването на персонал под наем, е че от няколко години хората масово се завръщат, а много малкото решили да опитат навън, го правят по много по-шумен и търсещ обществено съпричастие начин.
Естествено е, че ако си заминал преди 20-30 години, устроил си живота и семейството си, няма как да се върнеш лесно по хиляда и една основателни причини. Ти отдавна не си за тук, загубил си ритъма на нашият живот и мотивацията, която те кара да ставаш всяка сутрин и да почваш отначало. Процесите на миграция са естествени и многопосочни. Обидите и обвиненията по адрес на Родината, са нелепи и зле прикрит комплекс за малоценност. Зад всяко решение да се емигрира, стои някаква лична история, често дълбока драма и трудно детство, може би. Наблюдавам отблизо процеса от 1983-та година, та до днес... разбира се и аз съм участвал в него...
_____
Πάντα χωρεῖ καὶ οὐδὲν μένει-7 +2
Кой ще се върне в страна, съсипана от евроатлантическия режим и докарана до просешка тояга да разчита на едните европодаяния и мизерни субсидии ...
+6
От 30 г съм зад граница. Не че избягах от България, беше общо решение в семейството ми (другата половина не е българска :-) ). Редовно идваме при родителите ми, прав е обаче колегата, пишейки за средата. Тук имам много познати и колеги, изпътувах половин свят, но ми липсва приятелството. Не случайно написах "познати и колеги". Не ми липсва, ама никак, простотията и връзкарството.
Сега дъщеря ми, която знае България от ваканциите и от Дядо и Баба, но говори перфектно български, се замисля какво по-нататък. Да остане тук или да опита в България. Може и аз като родителите си да имам дете в чужбина. Ето ви още един случай на завръщане.
_____
Ако още ме помниш, значи си от последното поколение, което си играеше на двора.-1 +3
Капитал, сложете някоя нова анкета!
Сигурен съм, че има доста предложения за нови анкети.
_____
Ако мислиш за 1 година напред, посей ориз, ако мислиш за 10 години напред, засади дърво, а ако мислиш за 100 години напред - образовай населението!!!-1 +6
Капитал, кога най-после ще сложите нова анкета?
_____
Ако мислиш за 1 година напред, посей ориз, ако мислиш за 10 години напред, засади дърво, а ако мислиш за 100 години напред - образовай населението!!!-3 +3
Само за Коледа са тук и после обратно
_____
В Благоевград-2 +4
Добре се разбира всичко свързано с този проблем за българите ,но за съжаление се върши твърде малко,той да бъде решен.
_____
5ar8+2
До коментар [#12] от "droidus":
много добре казано. Проблема е, че медиите си търсят теми, които хората обичат да предъвкат. Хората обичат да хранят и да обсъждат близките си и т.н.
+9
Доста в повече ми идват всичките емоции, обобщения, присъди и драматизъм за "отиването" и "завръщането". Големи драматизатори сме българите като цяло. Дали да живееш в чужбина или в България е едно от многото важни лични житейски решения, които всеки взема сам по свои лични причини и никой няма право да му се бърка! И никой няма право да дава акъл или да издава присъди кой бил успял или неуспял, кой бил патриот и кой не! Всеки си има лични критерии за успех. Гледайте собствения си живот и не се вживявайте толкова в чуждите. Всеки има свещеното право да взема решения за собствения си живот - без да е длъжен да се обяснява на общество, на "родина" и на сульо и на пульо и на медии, и на международното положение. Това е всичко, което имам да кажа по въпроса. Хубав уикенд на всички! :)
-1 +17
Струва ми се, че анкетата Ви няма да бъде точна, защото например хората от моето съсловие не четат в-к "Капитал". Тук отговарят по-образовани и съответно с повече възможности хора. Тези като мен - със средно и по-ниско образование не четат вашия вестник, затова ще се опитам да обобщя и нашето мнение. Ние обикновено излизаме в чужбина , са да издържаме ученици и студенти. Когато те започнат да се справят сами, много от нас се връщат, защото на запад работим най-черната работа, при мизерни условия и ниско заплащане. В България, ако се грижим само за себе си, можем да оцелеем. Има и такива, които остават до по висока възраст, за да се грижат и за внуците си. Аз лично се прибрах това лято, за да си почина, по емоционални причини оставам за малко повече време и имам намерение да изляза отново, за да работя вече за пенсия.
+7
Има ужасно много неща, които влияят на едно решение човек дали да се върне или не. Анкетата предлага три избора - икономика, възможности, работа. Мога да предположа, че ако живееш в град в България, в който просто няма работа, икономиката не съществува и оцеляването е абстрактно понятие, можеш да направиш избора да излезеш в чужбина, за да търсиш там каквото намериш. Ако нямаш добро образование и нямаш съответно възможност да сменяш работни места лесно, решенията ти ще са свързани точно с възможността да си намериш работа – където намериш там ще си седиш. Примери за това има много, за съжаление на много хора им се налага все още да излизат от България с цел оцеляване. Когато вече не си на лимита на оцеляването, можеш да сменяш работни места и си си набавил умения, с които си станал ценен кадър, имаш възможността да не правиш решенията си само въз основа на икономически показатели. С други думи вече свързваш двата края горе долу, имаш шанс да се справиш що-годе прилично в България и можеш например да се върнеш я от сантимент и ентусиазъм да оправяш нещата, я от желание да си по-близко до хора които обичаш и не искаш да виждаш основно по Скайп. Познавам много хора, които са учили в чужбина, после са се върнали в България, после пак заминават за няколко години, връщат се повторно…някои работят за чужбина от България, някои са част от месеца в България, а част в чужбина, някои пък изцяло работят в България или дори са си направили собствен бизнес тук…Това обикновено са хора,...
Прочитане на целия коментар които са имали възможността, учили са много и същевременно са достатъчно гъвкави и предприемчиви. Това не са повечето хора. Но се надявам да стават все повече.
-5 +4
Искрено се забавлявам на "оптимизма" в коментарите. Вземете вижте демографската вече обърната "пирамида" примерно... или последните резултати от Пиза ... защо не и факта, че 24% от първокласниците не определят Българския език като майчин.
Всъщност, това лесно може да се сведе и до един велик премиер, вече за трети път който го избира ... Народа.
+1
До коментар [#3] от "julia_says":
напротив, ще стане. поне за теб ще е значително по-добро положението.
-6 +7
защо да се връщат? към момента животът в бг е несъвместим с елементарно себеуважение. даже, секундата, в която някой се постегнае материално, започва да обмисля как да се махне. заминават доста от ценните хора.
-3 +1
До коментар [#5] от "menio":
предполагам поради липса на усет за нещо по-... така.
+3
- хората които се реализираха, обиколиха половината свят (или целия), прибраха се понеже явно емоционално и духовно си потърсиха корените, не след след като се прибраха разбраха, че всъщност носталгията е едно - реалността друго и или пак си хванаха чукалата и заминаха или все пак останаха поради ред външни причини които не са свързани с личното желание.
След но-то не съм го усетил.
+18
Всеки има своите причини, мечти и цели заради които заминава или остава. Познавам хора, които са заминали заради по-добро възнаграждение, други да търсят любовта, трети за да избягат от лапите на родителите си. Други са останали заради повечето незапълнени пазарни ниши, за да са близо до приятели и родители или защото смятат че тук ще стане по-добре.
Аз не съм нито от едните, нито от другите. В момента работя за международна компания, прекарвам доста време в чужбина и имам възможност да се релокирам в "по-бялата" част на Европа. Това което ме спира е:
- Нуждата да изграждам нова среда / обкръжение от нулата. При престоя си в чужбина ми прави впечатление, че колегите, които се релокират общуват предимно помежду си и нямат съществен досег с местните или кой знае колко нови познанства. А хората сме социални същества и това да общуваш с 10 човека не води до нищо добро.
- Зарязването на текущото обкръжение - за 30 години в България съм създал не малък брой приятелства и контакти, които смятам, че са много по-ценни от сигурността, спокойствието и уредеността на Запад. Там човек в общия случай е сам.
- По-малката покупвателна способност в чужбина. Каквото и да си говорим стоките от първа необходимост са на същата цена, но в евро или паунди. На цената на имот в "по-хубавата" част на Европа (Германия, Великобритания, Холандия, Дания, Австрия, Швейцария) човек може да си вземе замък в Тайланд и...
Прочитане на целия коментар вероятно с останалите пари да изкара там 40 години.
- За добро или за лошо в България има да се случват още много неща. Човек може да е страничен наблюдател и да чака някой да ги направи или да помисли как може да се захване с нещо, което е видял някъде. Знам че още помним мутренките времена, но нещата ми се струват по-скопойни. Радва ме, че все повече идеи, които са несъвместими на първо четене с българския бит и култура се прокрадват и се възприемат положително.
-2 +20
Да, не е добро положението, но няма как да стане по-добро ако си вземем всички шапките. Аз съм от емоционалните, които се върнаха. Върнах се заради моя си (макар и намалял) буркан от хора, с които си се имам и не съжалявам.
Личната ми преценка е, че не съм градила кариера и учила чужди езици, за да могат чужденците да ме преценяват по начина, по който говоря родния им език. В момента работя с чужденци, но имам удобството да съм си на родна почва и това ми носи истинска радост. Не бих се преселила отново.
-6 +8
Решението да се върнеш или да останеш или това да заминеш или останеш за мен се основава на 99,99% на това дали ще подходиш емоционално или практично към въпроса. Емоционалното води винаги към вкъщи, практичното води далеч от кочината в която се е превърнало "вкъщи-то". Взаимовръзката между емоция и мисъл в зависимост от ситуацията и етапа в живота на един човек, може да го накарат да се върне, остане или замине.
Аз лично живея в друга държава и колкото повече време прекарвам тук толкова по трудно мога да си представя да се върна да живея в България. Познавам следните групи от хора които се върнаха:
- хората които не успяха да се реализират в страната в която заживяха
- хората които се реализираха, обиколиха половината свят (или целия), прибраха се понеже явно емоционално и духовно си потърсиха корените, не след след като се прибраха разбраха, че всъщност носталгията е едно - реалността друго и или пак си хванаха чукалата и заминаха или все пак останаха поради ред външни причини които не са свързани с личното желание.
- хора които успяха (или не успяха) до толкова, че да си кажат "това което не ми стига, ще го намеря обратно там от където съм дошъл"
Хората които няма да се върнат, поне в трудоспособна възраст стават повече, но ще намалеят просто поради демографския срив на количество - процентуално тенденцията ще е на горе.
-5 +19
Не бих си представил, че ще обмислям връщане. България все така ме ужасява с мърсотията и немарата си. Но моите приятели, които решиха да останат, се развиват и съществуват не по-зле от мен. При това аз съм по-скоро успешен емигрант, винаги съм имал работа и то добре платена. Просто първото поколение емигрантство е трудно и трябват години, за да постигнеш същия стандарт (освен ако в България не си мизерствал).
Така или иначе, дългите почивки и ваканции на българите, редовното пътуване по курорти из Европа правят впечатление, изглеждат абсолютно невъзможни от Америка.
И още нещо: натрапва се впечатлението, че дори най-успешните българи си ходят на почивка само в България, всяка година.