// Интерактив /Дебати
Facebook
LinkedIn
Twitter
Email
Приключил, 19 ное 2010 - 13 дек 2010
Екологично отговорен ли е бизнесът в България?
Боян Рашев, Управляващ партньор, denkstatt, модератор Включване в дебата- 28 Основни тези 19 ное 2010
- 4 Гост експерт 26 ное 2010
- 3 Заключителни тези 6 дек 2010
- 3 Победител 13 дек 2010
Заключителни тези - Читателите на Капитал смятат, че българският бизнес не е екологично отговорен
Разбирането, че бизнесът може да стане екологично отговорен в рамките на 5 или 10 години, е нереалистично
Милен Димитров
Хората, които са основа на всеки бизнес, трябва да имат съответния манталитет и едва тогава, бизнесът, който управляват или в който участват, може да бъде екологично отговорен. Защото екологичната отговорност е многоаспектна.
Заключителна теза
Основна теза
Българският бизнес трябва да бъде екологично отговорен. Ако иска да го има след 10 години
Тома Белев
Ако искаме нашият бизнес да е конкурентноспособен и успешен, трябва той да е готов за промени и предизвикателства. Тези, които мислят не просто за утрешния ден, а за това как ще съществуват и печелят след 10 години, започнаха да отговарят на искането.
Заключителна теза Основна теза
Резултати от гласуването на този етап
14%3 гласа
Благодарим за вашия глас!
86%19 гласа
Боян Рашев, denkstatt
Модератор
Резултатите от гласуването във втората фаза са идентични с първата – читателите на Капитал като цяло смятат, че българският бизнес не е екологично отговорен. За съжаление позицията на г-н Малинов не успя да вдъхнови сериозен дебат – гласуваха много малко читатели, а коментарите останаха само четири. Позицията на г-н Малинов завършва с интересна констатация, която също може да бъде дискутирана:
Четейки коментарите на читателите е очевидно, че каквото и положително да се е случило по отношение на "екологизирането" на бизнеса, то не е забележимо в ежедневието на хората. Защо – това е друга интересна дискусия.
В следващата фаза можем да дискутираме защо хората не виждат напредъка, който се измерва от уредите. Освен това ще видим доколко дебатът е повлиял на първоначалните позиции и аргументи на г-н Димитров и г-н Белев в техните заключителни тези.
Четейки коментарите на читателите е очевидно, че каквото и положително да се е случило по отношение на "екологизирането" на бизнеса, то не е забележимо в ежедневието на хората. Защо – това е друга интересна дискусия.
В следващата фаза можем да дискутираме защо хората не виждат напредъка, който се измерва от уредите. Освен това ще видим доколко дебатът е повлиял на първоначалните позиции и аргументи на г-н Димитров и г-н Белев в техните заключителни тези.
Разбирането, че бизнесът може да стане екологично отговорен в рамките на 5 или 10 години, е нереалистично
Милен Димитров
Позиция Да
Екологично отговорен ли е бизнесът в България?
1. Типично по български е по-лесно да отречем всичко, вместо да оценим това, което се прави.
Разбирането, че бизнесът може да стане екологично отговорен в рамките на 5 или 10 години е нереалистично. Защото това е процес на съзряване на обществото и законодателни промени. Хората, които са основа на всеки бизнес, трябва да имат съответния манталитет и едва тогава, бизнесът, който управляват или в който участват, може да бъде екологично отговорен. Защото екологичната отговорност е многоаспектна. Тя включва отговорност към природата, използване на вторични суровини, спиране разхищението на ресурсите, избягване на замърсяването, разработване на нови по-ефективни технологии и т.н.
2. В България едва от началото на 1996 г. стартираха промени в законодателството, които са провокирани или по-скоро наложени от членството ни в ЕС и които задължават фирмите да носят отговорност и заплащат такси за замърсяването, което причиняват. Появиха се принципно нови за хората понятия и дейности, за усвояването на които е нужно време.
3. Тук разбира се стои въпросът за контрола от страна на държавата - веднъж към фирмите и още веднъж към организациите, лицензирани за изпълняване на дейността по оползотворяване на отпадъците например. Трябва да има стимули за всички, които изпълняват стриктно ангажиментите си и санкции за онези, които не го правят. Към момента в обществото се е създала негативна нагласа, че нещата се правят формално, а това не важи за всички фирми. За да отговорим на въпроса екологично отговорен ли е бизнесът, трябва да отговорим на въпроса кой е виновен за "сивата" икономика.
4. Прави впечатление и участието на потребителите във формирането на продуктовата гама на производителите. Все по-отчетливо млади хора живели в чужбина и високо образовани граждани избират продукти и услуги, чието качество е съобразено с най-високи екологични норми. Това води до нови пазарни ниши и е естествено бизнесът да отговори на търсенето.
5. Не може да се смята, че екологичната отговорност и генерирането на печалба са взаимно изключващи се дейности. Моето лично убеждение е, че в дългосрочен период на пазара ще останат фирмите, които произвеждат по-евтино, като в същото време не правят компромис с качеството. За да произвеждат по-евтино те трябва да използват по-малко ресурси, което означава нови технологии. Ресурсите са важни, защото са ограничени, а при нарастващо световно население, респективно потребление, суровините стават все по-скъпи. Не можем да унищожим потреблението, но можем да търсим алтернативи. Вярвам, че екологичната отговорност не е поредната модна тенденция, а разумна необходимост.
1. Типично по български е по-лесно да отречем всичко, вместо да оценим това, което се прави.
Разбирането, че бизнесът може да стане екологично отговорен в рамките на 5 или 10 години е нереалистично. Защото това е процес на съзряване на обществото и законодателни промени. Хората, които са основа на всеки бизнес, трябва да имат съответния манталитет и едва тогава, бизнесът, който управляват или в който участват, може да бъде екологично отговорен. Защото екологичната отговорност е многоаспектна. Тя включва отговорност към природата, използване на вторични суровини, спиране разхищението на ресурсите, избягване на замърсяването, разработване на нови по-ефективни технологии и т.н.
2. В България едва от началото на 1996 г. стартираха промени в законодателството, които са провокирани или по-скоро наложени от членството ни в ЕС и които задължават фирмите да носят отговорност и заплащат такси за замърсяването, което причиняват. Появиха се принципно нови за хората понятия и дейности, за усвояването на които е нужно време.
3. Тук разбира се стои въпросът за контрола от страна на държавата - веднъж към фирмите и още веднъж към организациите, лицензирани за изпълняване на дейността по оползотворяване на отпадъците например. Трябва да има стимули за всички, които изпълняват стриктно ангажиментите си и санкции за онези, които не го правят. Към момента в обществото се е създала негативна нагласа, че нещата се правят формално, а това не важи за всички фирми. За да отговорим на въпроса екологично отговорен ли е бизнесът, трябва да отговорим на въпроса кой е виновен за "сивата" икономика.
4. Прави впечатление и участието на потребителите във формирането на продуктовата гама на производителите. Все по-отчетливо млади хора живели в чужбина и високо образовани граждани избират продукти и услуги, чието качество е съобразено с най-високи екологични норми. Това води до нови пазарни ниши и е естествено бизнесът да отговори на търсенето.
5. Не може да се смята, че екологичната отговорност и генерирането на печалба са взаимно изключващи се дейности. Моето лично убеждение е, че в дългосрочен период на пазара ще останат фирмите, които произвеждат по-евтино, като в същото време не правят компромис с качеството. За да произвеждат по-евтино те трябва да използват по-малко ресурси, което означава нови технологии. Ресурсите са важни, защото са ограничени, а при нарастващо световно население, респективно потребление, суровините стават все по-скъпи. Не можем да унищожим потреблението, но можем да търсим алтернативи. Вярвам, че екологичната отговорност не е поредната модна тенденция, а разумна необходимост.
Българският бизнес трябва да бъде екологично отговорен. Ако иска да го има след 10 години
Тома Белев
Позиция Не
Дебатът дали българският бизнеса е екологично отговорен се промени в дебат дали той може да бъде по-екологично отговорен, отколкото е в момента. За мен отговорът на този въпрос е: Трябва. Ако иска да го има след 10 години.
В рамките на дебата се обособиха няколко типа тези защо българският бизнес е максимално отговорен днес :
Въпросът за екологичната отговорност днес не е дали можем да направим нещо, за да сме по-отговорни, а искаме ли да ни има след 10 години. Важността на този въпрос е, че от отговора му не зависи само отделното производство или фирма, а това, че от хилядите отговори на бизнеса зависи бъдещето на цялото ни общество.
В рамките на дебата се обособиха няколко типа тези защо българският бизнес е максимално отговорен днес :
- Той спазва всички екологични изисквания на нормативната база и не можем да искаме повече от него. Според мен тази теза не може да устои на обикновенната логика. Ако отговорен е всеки, който спазва нормативните изисквания и не си поставя цели, надхвърлящи закона, това означава, че очакваме нормативната база да описва цялото разнообразие на света и да поставя уловия във всички области. За мен е невъзможно и вредно законите да описват всичко в нашите отношения. Обикновено това състояние се определя като свръхрегулация и най-често води до затрудняване на бизнеса и живота. Тези, които са над 40 години, знаят от личен опит какво означава държавата да регулира всичко и едва ли желаят да се върне това положение.
- Да спазваме нормативните условия е достатъчно скъпо и не очаквайте нещо повече от нас. Повече разходи и усилия не трябва да се очакват, защото са свързани с повече разходи или ползите от тях за околната среда ще са малки. За мен това е отглас на очакването, че да си екологично отговорен е скъпо. Логично е, че намаляването на енергията, водата или материалите в работния процес, което се очаква от една по-добра екологизация, води до намаляване на разходите, а не до увеличаването им. В този смисъл, поне в дългосрочен аспект, отчитайки все по-увеличаващите се цени на енергията и материалите, намаляването на техните количества, необходими за производството, ще направи бизнеса ни по-конкурентноспособен.
- Бизнесът прави всичко, което е възможно и нужно и точно толкова, колкото го правят в останалите страни на ЕС. Сравненията с останалите винаги са полезни, но тезата, че това което правим е най-доброто, не е пазарна. Постоянната промяна и развитие са част от същността на пазарната икономика и конкуренцията и отказът от развитие се наказва от пазара.
Въпросът за екологичната отговорност днес не е дали можем да направим нещо, за да сме по-отговорни, а искаме ли да ни има след 10 години. Важността на този въпрос е, че от отговора му не зависи само отделното производство или фирма, а това, че от хилядите отговори на бизнеса зависи бъдещето на цялото ни общество.
Резултати от гласуването на този етап
14%3 гласа
Благодарим за вашия глас!
86%19 гласа
+3
Определено масовия случай е на пълно неразбиране на екологичната отговорност на фирмата, било на малък цех или голямо производство с отделяне на опасни отпадъци. И още смятам че собствениците в минимална степен се задълбочават във възможностите, които екологичната отговорност дава. Дори някои си позволяват двоен стандарт - на книга изпълняват екологичните изисквания, но на практика изливат отпадъците си директно в околната среда без каквото и да е третиране. Пример - "Астрабиоплант" край Сливо поле, Русенско. Това което е важно, е инспекциите по околна среда "да не ни наложат глоба". А съдържанието на думите въглеродни емисии, фондове за опазване на природата, възстановяване на хабитати и т.н. - в общия случай са непознати.
_____
Chris3bg+3
Въпрос на законови нововъведения + значителна промяна в чипа на всеки от нас. Отнема време и много усилия.
_____
Елена+2
#1 го е казал..... а аз подкрепям от собственият си опит. В една компания, където работих за кратко на книга бяха спазени всички изисквания, а същевременно всички отпадъци от химическото производсто на добавки за бетон и хидроизолации се изливаха директно в канализацията. До колко са вредни или безвредни тези химикали не се наемам да коментирам - не съм специалист. Но някак си е грозно да имаш претенции и пред хората да се показваш с костюм, а в задния двор на цеха да си изхвърляш отпадъците скришом.
_____
Nothing else, but more or less the bitter truth!