// Интерактив /Дебати
Facebook
LinkedIn
Twitter
Email
Приключил, 19 ное 2010 - 13 дек 2010
Екологично отговорен ли е бизнесът в България?
Боян Рашев, Управляващ партньор, denkstatt, модератор Включване в дебата- 28 Основни тези 19 ное 2010
- 4 Гост експерт 26 ное 2010
- 3 Заключителни тези 6 дек 2010
- 3 Победител 13 дек 2010
Основни тези - Екологично отговорен ли е бизнесът в България?
Да
Милен Димитров
Конфедерация на работодателите и индустриалците в БългарияНа фона на липсата на усилия от страна на общините и държавата смятам, че те в по-голяма степен не са екологично отговорни, за разлика от бизнеса. Общините абдикират от ангажиментите си по разделно сметосъбиране по ред причини. Крайно време е да започнат да прилагат различни модели за рециклиране.
Заключителна теза
Основна теза
Не
Тома Белев
директор, природен парк "Витоша"Със съжаление трябва да отговоря – НЕ, като цяло българският бизнес не е екологично отговорен. Знам, че има фирми, които дават своя принос за опазването на българската природа. Фирми, които оптимизират управлението си с цел намаляване на енергийния, въглеродния или водния отпечатък от дейността си. Лошото е, че тези фирми са малко.
Заключителна теза Основна теза
Резултати от гласуването на този етап
10%10 гласа
Благодарим за вашия глас!
90%90 гласа
Боян Рашев, Управляващ партньор, denkstatt
Модератор
Зелената вълна, която в последните двайсетина години промени облика, както на мултинационални компании, така и на значим дял от малкия и среден бизнес в развитите пазарни икономики, наскоро се появи и у нас. Движат я няколко основни фактора. От една страна действа натискът на европейското екологично законодателство, което страната ни няма как да не транспонира и прилага. От друга страна влияят изискванията на чуждите компании-майки, които желаят да налагат утвърдени стандарти на работа. Очакванията на българското общество към бизнеса също нарастват с всеки изминал ден – вчера една общност е била доволна от самия факт, че голямо предприятие съществува и осигурява работа за населението; днес същата общност вече очаква предприятието даже да спазва екологичното законодателство; утре тя ще постави и въпроса за екологичната отговорност на доставчиците – този процес се засилва и краят му не се вижда.
Дали обаче, като резултат от всичко това, бизнесът в България може да се нарече екологично отговорен или устойчив?
На пръв поглед може би въпросът не е особено труден. Всеизвестно е, че значителна част от българския бизнес е в сивата икономика – в този случай да се говори за каквато и да е форма на отговорност е просто смешно. Всички знаем, че съществуват примери за заводи, които редовно си плащат глобите за неспазване на екологичното законодателство към регионалните инспекции по околна среда и смятат, че по този начин получават индулгенция – неограничено право да замърсяват. Емблематичен е и примерът на предприятия, които държавата просто няма смелост да затвори, въпреки демонстративното и дългогодишно погазване на закона. Подобно е положението и с някои от организациите за оползотворяване на масово разпространени отпадъци, които правят всичко друго, но не и реално рециклиране на материалите. Шокиращи са примерите за заменки на гори, върху които днес се издигат монументални, макар и в повечето случаи празни или даже недовършени сгради. Няма как да не забележим и опитите за зелен маркетинг – зелени цветове в рекламите, чистене, садене, раздаване на грантове, електронни фактури, чантички, чашки и енергоспестяващи крушки – който се опитва да ни убеди в екологичната устойчивост на някоя компания или продукт, без зад това да стоят реални факти. На този фон тезата за екологичната отговорност на българския бизнес е доста трудно защитима.
Нека обаче да погледнем ситуацията и от друг ъгъл.
Каква беше изходната позиция на българския бизнес от 90-те години? Катастрофална – България разполагаше с няколко горещи точки, в които просто не можеше да се живее от индустриално замърсяване, наследено от комунизма! Днес промяната по тези места – Пирдоп, Девня, Димитровград, Враца, Бургас и много други – е очевидна и отричането й граничи с лъжа. Освен че са постигнали съответствие със законодателството, много от големите индустриални предприятия са сред водещите в бранша си на европейско ниво и реализират страхотни проекти за редуциране потреблението на ресурси, парникови емисии и отпадъци, но... за тях не се знае почти нищо! И ако за подразделенията на големи чужди компании може би не е толкова учудващо, че инвестират в устойчивост, то за чисто български компании изненадата е още по-приятна. Интересен е фактът, че вече се появяват и фирми от сферата на услугите, които минават оттатък "зеленото пране" и започват да мислят първо за вътрешното си пречистване, преди да се нарекат еко, зелени или социално отговорни.
Много ми се иска да дам десетки примери за български бизнеси, които вървят по пътя към устойчиво развитие. Аз знам, че такива има, но изглежда те не искат това да се знае – толкова е трудно да се намери релевантна информация на сайтовете на българските компании. Повечето се ограничават към т. нар. "Екология" да приложат ISO 14001 сертификатите си, но не държат да опишат добрите практики, чрез които спестяват ресурси и намаляват разходите си, а точно в това е смисълът на екологично устойчивия бизнес.
Истината както винаги е някъде между двете крайни мнения, затова смятам, че има поле за дискусия. Позиция "за" в дебата от името на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България ще защитава Милен Димитров, прокурист на Екобулпак. На противоположното мнение е Тома Белев, директор на природен парк "Витоша".
Дали обаче, като резултат от всичко това, бизнесът в България може да се нарече екологично отговорен или устойчив?
На пръв поглед може би въпросът не е особено труден. Всеизвестно е, че значителна част от българския бизнес е в сивата икономика – в този случай да се говори за каквато и да е форма на отговорност е просто смешно. Всички знаем, че съществуват примери за заводи, които редовно си плащат глобите за неспазване на екологичното законодателство към регионалните инспекции по околна среда и смятат, че по този начин получават индулгенция – неограничено право да замърсяват. Емблематичен е и примерът на предприятия, които държавата просто няма смелост да затвори, въпреки демонстративното и дългогодишно погазване на закона. Подобно е положението и с някои от организациите за оползотворяване на масово разпространени отпадъци, които правят всичко друго, но не и реално рециклиране на материалите. Шокиращи са примерите за заменки на гори, върху които днес се издигат монументални, макар и в повечето случаи празни или даже недовършени сгради. Няма как да не забележим и опитите за зелен маркетинг – зелени цветове в рекламите, чистене, садене, раздаване на грантове, електронни фактури, чантички, чашки и енергоспестяващи крушки – който се опитва да ни убеди в екологичната устойчивост на някоя компания или продукт, без зад това да стоят реални факти. На този фон тезата за екологичната отговорност на българския бизнес е доста трудно защитима.
Нека обаче да погледнем ситуацията и от друг ъгъл.
Каква беше изходната позиция на българския бизнес от 90-те години? Катастрофална – България разполагаше с няколко горещи точки, в които просто не можеше да се живее от индустриално замърсяване, наследено от комунизма! Днес промяната по тези места – Пирдоп, Девня, Димитровград, Враца, Бургас и много други – е очевидна и отричането й граничи с лъжа. Освен че са постигнали съответствие със законодателството, много от големите индустриални предприятия са сред водещите в бранша си на европейско ниво и реализират страхотни проекти за редуциране потреблението на ресурси, парникови емисии и отпадъци, но... за тях не се знае почти нищо! И ако за подразделенията на големи чужди компании може би не е толкова учудващо, че инвестират в устойчивост, то за чисто български компании изненадата е още по-приятна. Интересен е фактът, че вече се появяват и фирми от сферата на услугите, които минават оттатък "зеленото пране" и започват да мислят първо за вътрешното си пречистване, преди да се нарекат еко, зелени или социално отговорни.
Много ми се иска да дам десетки примери за български бизнеси, които вървят по пътя към устойчиво развитие. Аз знам, че такива има, но изглежда те не искат това да се знае – толкова е трудно да се намери релевантна информация на сайтовете на българските компании. Повечето се ограничават към т. нар. "Екология" да приложат ISO 14001 сертификатите си, но не държат да опишат добрите практики, чрез които спестяват ресурси и намаляват разходите си, а точно в това е смисълът на екологично устойчивия бизнес.
Истината както винаги е някъде между двете крайни мнения, затова смятам, че има поле за дискусия. Позиция "за" в дебата от името на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България ще защитава Милен Димитров, прокурист на Екобулпак. На противоположното мнение е Тома Белев, директор на природен парк "Витоша".
Милен Димитров
Позиция Да
Напоследък сме свидетели на множество екологични кампании, организирани най-вече от големите чужди и български компании в страната. Този факт показва, че бизнесът не само говори, но и предприема конкретни стъпки в тази посока. Наблюдава се все по-голяма ангажираност на бизнеса към "зелена" политика. Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България е активен участник и партньор в инициативата "Горичка" за обучения, разговори и дебати за устойчиво бъдеще. Много от фирмите - членове на КРИБ изпълняват програми за зелено администриране. Така че екологичните идеи са разпространени сред членовете на КРИБ и те работят в тази посока.
За разделно събиране на отпадъците от опаковки, рециклиране и спестяване на ресурсите в България започна да се говори отскоро – от около 2000 г. насам. Наличието на организации по оползотворяване на отпадъци, които гледат сериозно на тази дейност и инвестират немалко средства в изграждане на съоръжения за третиране на отпадъци също е знак, че бизнесът върви към екологично отговорно поведение.
В България според закона за управление на отпадъците фирмите трябва да изпълняват определени цели – трябва да се грижат за оползотворяване на отпадъците от опаковки, които пускат на пазара. Това става или индивидуално, или като сключат договор с организация по оползотворяване. Ако сключат договор с организация, тя има грижата за изпълнението на целите - да направи съответните разходи и да докладва на държавата за изпълнението. Ако не ги изпълни, организацията е виновна, а не фирмите.
За да постигне целите, поставени от дадена фирма, организацията за оползотворяване на отпадъците трябва да организира системи за разделно събиране и да изгражда съоръжения за третиране на отпадъци. Точно тук се сблъскваме с много проблеми. Има много организации, които само събират такси, правят дъмпинг, но не рециклират. Една отговорна организация за разделно събиране трябва да осигури контейнери за разделно събиране и извозването им, но това не е достатъчно. Тя трябва да е инвестирала и в инсталации и всячески в своята политика да инвестира в посока на намаляване на отпадъците за депониране, а сортираните отпадъци да се превръщат в суровини. Тук е мястото и ролята на Министерството на околната среда да прецени кои фирми спазват законодателството и националната политика и кои не. И да отнема лицензите на онези, които компрометират разделното събиране.
Оползотворяващите организации работят и с общините. Общините също трябва да започнат не само да мислят, но и да прилагат различни модели за рециклиране, като събиране на суровини от мястото на генериране. Така ще може да се намалят отпадъците, които постъпват в контейнерите и след това в депото. Това означава, че трябва да се промени моделът на такса смет. Крайно време е за търговските и индустриалните обекти тя да стане индивидуална и по този начин фирмите да оптимизират разходите си за твърдите битови отпадъци, да ги събират разделно и така да намаляват количествата за депониране. За съжаление към настоящия момент общините абдикират от тези ангажименти по ред причини. Една от тях е липсата на административен капацитет, както и че парите от такса смет се харчат и за други дейности.
На фона на липсата на усилия от страна на общините и държавата смятам, че те в по-голяма степен не са екологично отговорни, за разлика от бизнеса. Мога да заявя, че фирмите, които членуват в Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България, са екологично отговорни. За другите не мога да говоря, но се борим техният дял да намалява.
За разделно събиране на отпадъците от опаковки, рециклиране и спестяване на ресурсите в България започна да се говори отскоро – от около 2000 г. насам. Наличието на организации по оползотворяване на отпадъци, които гледат сериозно на тази дейност и инвестират немалко средства в изграждане на съоръжения за третиране на отпадъци също е знак, че бизнесът върви към екологично отговорно поведение.
В България според закона за управление на отпадъците фирмите трябва да изпълняват определени цели – трябва да се грижат за оползотворяване на отпадъците от опаковки, които пускат на пазара. Това става или индивидуално, или като сключат договор с организация по оползотворяване. Ако сключат договор с организация, тя има грижата за изпълнението на целите - да направи съответните разходи и да докладва на държавата за изпълнението. Ако не ги изпълни, организацията е виновна, а не фирмите.
За да постигне целите, поставени от дадена фирма, организацията за оползотворяване на отпадъците трябва да организира системи за разделно събиране и да изгражда съоръжения за третиране на отпадъци. Точно тук се сблъскваме с много проблеми. Има много организации, които само събират такси, правят дъмпинг, но не рециклират. Една отговорна организация за разделно събиране трябва да осигури контейнери за разделно събиране и извозването им, но това не е достатъчно. Тя трябва да е инвестирала и в инсталации и всячески в своята политика да инвестира в посока на намаляване на отпадъците за депониране, а сортираните отпадъци да се превръщат в суровини. Тук е мястото и ролята на Министерството на околната среда да прецени кои фирми спазват законодателството и националната политика и кои не. И да отнема лицензите на онези, които компрометират разделното събиране.
Оползотворяващите организации работят и с общините. Общините също трябва да започнат не само да мислят, но и да прилагат различни модели за рециклиране, като събиране на суровини от мястото на генериране. Така ще може да се намалят отпадъците, които постъпват в контейнерите и след това в депото. Това означава, че трябва да се промени моделът на такса смет. Крайно време е за търговските и индустриалните обекти тя да стане индивидуална и по този начин фирмите да оптимизират разходите си за твърдите битови отпадъци, да ги събират разделно и така да намаляват количествата за депониране. За съжаление към настоящия момент общините абдикират от тези ангажименти по ред причини. Една от тях е липсата на административен капацитет, както и че парите от такса смет се харчат и за други дейности.
На фона на липсата на усилия от страна на общините и държавата смятам, че те в по-голяма степен не са екологично отговорни, за разлика от бизнеса. Мога да заявя, че фирмите, които членуват в Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България, са екологично отговорни. За другите не мога да говоря, но се борим техният дял да намалява.
Тома Белев
Позиция Не
Неотдавна участвах в журирането на конкурс за бизнеса, оценяващ приноса на участниците за опазването на околната среда. С разочарование установих, че повечето от стотината участници изтъкваха като свои екологични успехи и ангажименти инвестициите, които са направили в пречиствателни съоръжения, водещи до изпълнение на законовите изисквания за опазване на околната среда. Малко бяха онези, които показваха доброволно поети ангажименти в тази област, основно като корпоративни дарения за природозащита. Едва две структури успяха да покажат разбиране, близо до моето, за това какво е да си екологично отговорен - едно посолство и едно чуждестранно частно училище. За това, за да мога да бъда разбран, ще посоча какво според мен е екологично отговорно предприятие. То трябва да:
- изпълнява изцяло и постоянно законовите изисквания за опазване на околната среда в дейността си,
- анализира въздействията от своите решения и дейности върху околната среда и да променя практиките си, като си поставя екологичнни цели в традиционните и присъщи нему дейности,
- доброволно и дълготрайно поема и изпълнява ангажименти, надхвърлящи законовите или други традиционни задължения,
- влияе върху обществените групи, с които взаимодейства и върху средата, в която работи, с цел промени, водещи до ползи за околната среда и природата.
И накрая, всичко по-горе трябва да е интегрирано навсякъде в организацията и да се практикува в нейните взаимоотношения със служители, клиенти и всички други заинтересовани страни.
На въпроси, които касаят големи групи субекти, е трудно и винаги неточно да се отговори еднозначно с да или не. Моят отговор ще бъде също толкова неточен, но със съжаление трябва да отговоря – НЕ, като цяло българският бизнес не е екологично отговорен. Знам, че има фирми, които дават своя принос за опазенето на българската природа. Фирми, които оптимизират управлението си с цел намаляване на енергийния, въглеродния или водния отпечатък от дейността си. Такива, които даряват средства за различни екологични каузи или мотивират служители и клиенти да допринасят за опазването на околната среда. Лошото е, че тези фирми са малко, а още по-лошото е, че тези им усилия най-често са инцидентни или разпокъсани. Нещо, което е нехарактерно за бизнеса, който иска да бъде успешен.
Липсват ми данни за реална оценка доколко българският бизнес е екологично отговорен, но все пак се опирам на няколко по-общи показателя.
Първият е размерът на сивия сектор у нас. Ако бизнесът не желае да плаща данъците си или осигуровките на служителите си в реалния им размер, е малко трудно да повярваме в неговата социална и в частност екологична отговорност. Различни изследования показват, че сивият сектор за последната година заема около 40 % от икономиката. Според изследване на Асоциацията на индустриалния капитал близка е и оценката на работодателите, докато обществото като цяло посочва по-голяма цифра – 58%, а хората с доход над 1500 лева месечно достигат тавана с мнение за 75% сива икономика.
Вторият показател са приходите от санкции за нарушаване на законите, свързани с опазването на околната среда. Без спазване на законовите задължения е трудно да говорим за каквато и да е екологична отговорност. За послените 5 години размерът на санкциите се запазва като цяло, а по някои закони имаме и стабилен ръст.
Третият показател е благотворителността – нейните размер и насоченост. По данни на Българския дарителски форум за 2009 г, опазването на околната среда не е сред водещите цели на дарения. Размерът на даренията е общо 45 милиона за различни каузи, от които делът на бизнеса е 70%. За мен е смущаващ този общ размер на благотворителност от страна на бизнеса - 31 милиона лева при 60 милиарда лева брутен вътрешен продукт и 300 000 пререгистрирали се фирми в Търговския регистър . Всеки сам може да си направи сметка какво се отделя за благотворителност. Може и да коригира получените резултати с процента, скрит в сивия сектор. Изводът е ясен - у нас доброволният и съотносим към възможностите принос на бизнеса към общополезни каузи е рядкост.
Към тези показатели можем да добавим и фирмите, собственост на офшорни компании. Нямам вяра в добронамереността и дългосрочните политики на хора, които крият собствеността си. И накрая, но най-важно – индивидуалното усещане за състоянието на околната среда. Българите са традиционно на последно място в изследванията на ЕС за оценка на състоянието на обикалящата ги среда. Като добро оценяват състоянието на околната среда едва 16% от сънародниците при средно 46% за 27-те страни членки и далеч от водещите финландци (84%) и австрийци (82%). Нашето недоволство не може да се обясни само с традиционното ни черногледство, просто защото резултатът е твърде различен от този на всички други страни. Явно е, че българската околна среда има сериозни проблеми и че наред с държавната власт и гражданите, също и българският бизнес има отговорност за това.
- изпълнява изцяло и постоянно законовите изисквания за опазване на околната среда в дейността си,
- анализира въздействията от своите решения и дейности върху околната среда и да променя практиките си, като си поставя екологичнни цели в традиционните и присъщи нему дейности,
- доброволно и дълготрайно поема и изпълнява ангажименти, надхвърлящи законовите или други традиционни задължения,
- влияе върху обществените групи, с които взаимодейства и върху средата, в която работи, с цел промени, водещи до ползи за околната среда и природата.
И накрая, всичко по-горе трябва да е интегрирано навсякъде в организацията и да се практикува в нейните взаимоотношения със служители, клиенти и всички други заинтересовани страни.
На въпроси, които касаят големи групи субекти, е трудно и винаги неточно да се отговори еднозначно с да или не. Моят отговор ще бъде също толкова неточен, но със съжаление трябва да отговоря – НЕ, като цяло българският бизнес не е екологично отговорен. Знам, че има фирми, които дават своя принос за опазенето на българската природа. Фирми, които оптимизират управлението си с цел намаляване на енергийния, въглеродния или водния отпечатък от дейността си. Такива, които даряват средства за различни екологични каузи или мотивират служители и клиенти да допринасят за опазването на околната среда. Лошото е, че тези фирми са малко, а още по-лошото е, че тези им усилия най-често са инцидентни или разпокъсани. Нещо, което е нехарактерно за бизнеса, който иска да бъде успешен.
Липсват ми данни за реална оценка доколко българският бизнес е екологично отговорен, но все пак се опирам на няколко по-общи показателя.
Първият е размерът на сивия сектор у нас. Ако бизнесът не желае да плаща данъците си или осигуровките на служителите си в реалния им размер, е малко трудно да повярваме в неговата социална и в частност екологична отговорност. Различни изследования показват, че сивият сектор за последната година заема около 40 % от икономиката. Според изследване на Асоциацията на индустриалния капитал близка е и оценката на работодателите, докато обществото като цяло посочва по-голяма цифра – 58%, а хората с доход над 1500 лева месечно достигат тавана с мнение за 75% сива икономика.
Вторият показател са приходите от санкции за нарушаване на законите, свързани с опазването на околната среда. Без спазване на законовите задължения е трудно да говорим за каквато и да е екологична отговорност. За послените 5 години размерът на санкциите се запазва като цяло, а по някои закони имаме и стабилен ръст.
Третият показател е благотворителността – нейните размер и насоченост. По данни на Българския дарителски форум за 2009 г, опазването на околната среда не е сред водещите цели на дарения. Размерът на даренията е общо 45 милиона за различни каузи, от които делът на бизнеса е 70%. За мен е смущаващ този общ размер на благотворителност от страна на бизнеса - 31 милиона лева при 60 милиарда лева брутен вътрешен продукт и 300 000 пререгистрирали се фирми в Търговския регистър . Всеки сам може да си направи сметка какво се отделя за благотворителност. Може и да коригира получените резултати с процента, скрит в сивия сектор. Изводът е ясен - у нас доброволният и съотносим към възможностите принос на бизнеса към общополезни каузи е рядкост.
Към тези показатели можем да добавим и фирмите, собственост на офшорни компании. Нямам вяра в добронамереността и дългосрочните политики на хора, които крият собствеността си. И накрая, но най-важно – индивидуалното усещане за състоянието на околната среда. Българите са традиционно на последно място в изследванията на ЕС за оценка на състоянието на обикалящата ги среда. Като добро оценяват състоянието на околната среда едва 16% от сънародниците при средно 46% за 27-те страни членки и далеч от водещите финландци (84%) и австрийци (82%). Нашето недоволство не може да се обясни само с традиционното ни черногледство, просто защото резултатът е твърде различен от този на всички други страни. Явно е, че българската околна среда има сериозни проблеми и че наред с държавната власт и гражданите, също и българският бизнес има отговорност за това.
Резултати от гласуването на този етап
10%10 гласа
Благодарим за вашия глас!
90%90 гласа
Какво следва?
В следващите етапи очаквайте мненията на гост експерти по темата. Можете да изразите позицията си във форума и анкетата на дебата.
-3 +11
"Екологично отговорен ли е бизнесът в България?":
искрено се изразявам за просташкия начин, по който ще се изразя, но нищо лично към автора или медията:
Та: "Екологично отговорен ли е бизнесът в България?":
КО РЕЧИии....?! Т'ва е риторичен въпрос, нали?
_____
Събуди се, българино! В противен случай ще изчезнеш безславно ...и то сравнително скоро :( НАУЧИ СЕ ЗАДРУЖНО И ПРОДЪЛЖИТЕЛНО ДА ОТСТОЯВАШ ПРАВДАТА!-2 +28
Г-н Димотров, не може да ограничавата 'екологичната отговорност' единствено и само до рециклиране на отпадъци, несериозно е. Позицията на Тома Белев засяга проблема много по-фундаментално и из основи..
-2 +18
Всичко, което е предприето е само за пари и говори за пълна липса дори на елементарни познания за понятие като екологично отговорен.
-3 +4
монсанто
-4 +1
Да или не, не е важно, важното е че не бива.
-3 +15
Не, не е, в България "бизнесмените" искат да спечелят на гърба на природата, защото тя не може да се защити и само разни луди зелени човечета, дето плуват срещу течението, се опитват нещо да правят по въпроса. Не, не е, и доказателство за това са медиите, които масово мълчат за унищожаването на природата тук и там. Ако бизнесът беше отговорен, по тв, вестници и радио щеше да се говори за апетитите към Витоша, Пирин, Рила, Странджа, Иракли, Корал и т.н. Защото който плаща, той поръчва музиката, нали.
_____
SOS Витоша! Не позволявай да унищожат 1000 дка от най-стария парк на Балканите!-1 +14
Имал съм пресечни точки с Денкщат. За тях това е "бизнес", а не идеология. Нямам нищо против да взимат пари, за да говорят пред фирми за "еко", което разни топ-мениджъри да ползват като индулгенция за прегрешенията си.
Но факта е "НЕ".
Някой знае ли, че не мога да си сменя рециклиращата компания?
Няма значение, че не съм доволен от моята. Че не си изхвърлят контейнерите редовно. Че не си вдигат телефоните, че не ми носят по-малки контейнери и т.н. Тя ми е по закон, и това е!
И цялата идея с "такса опаковка" и плащането и на рециклиращи компании, а не на държавата е против еко-идеята. Стига се до отбиване на номера. А не до реално рециклиране.
И т.н. въпросът е за кръгла маса на професионалисти, а не за псевдо-идеологически лозунги ...
цитат по Т.Б. - ....(бизнесът трябва да)... анализира въздействията от своите решения и дейности върху околната среда и да променя практиките си, като си поставя екологичнни цели в традиционните и присъщи нему дейности,...
И наистина и аз си мисля, че сивият сектор в БГ е към 75%, а държавата не прави нищо по този въпрос ...
_____
Duck-1 +21
г-н Димитров можеше да си спести 543-те думи и да се само-обори само с 50, цитирам:
"Наблюдава се все по-голяма ангажираност"
"изпълняват програми"
"работят в тази посока"
"гледат сериозно на тази дейност"
"бизнесът върви към"
"фирмите трябва да "
"трябва да се грижат за"
"трябва да организира системи"
"трябва да осигури контейнери"
"Общините също трябва да започнат"
"Така ще може да се"
"трябва да се промени моделът"
Когато се иска конкретен отговор, започва да се обяснява как "трябва" да бъдат нещата, как се "работи в тази посока", без да се дават конкретни резултати и аргументи, които да подкрепят позицията му в този дебат. И Левски трябваше да е с ботуши, а Ботев с каска, ама не са били. И моторните масла трябва да се рециклират от лицензирани фирми, но понеже се плаща, се дава на мангали, които го изсипват в канали, замърсявайки милиарди кубици вода.
Зеленият бизнес е начин на мислене, няколко шарени контейнера, сложени чрез някаква далавераджийска схема с обществени поръчки не може да се нарече зелен бизнес. Зелен бизнес, в смисъла, в който е обществено полезен, няма в България.
-1 +31
_____
gradinko.bg-1 +6
@gradinko
Казваш, че по дефиниция бизнесът не може да бъде социално ило еко-отговорен, но ето една бизнес история, в която компанията започва да печели повече точно защото става екологично отговорна.
http://www.dnevnik.bg/ekobiznes/2010/11/14/993202_
-1 +7
До коментар [#10] от "Мария Михайлова":
След натиск от страна на клиентите, да.
_____
gradinko.bg-2 +5
Градинко е прав, единствената причина, поради която който и да е бизнес съществува, е печалба, и единствената отговорност на мениджмънта е към акционерите. Всички управленски решения в една фирма се вземат спрямо този принцип. С други думи решението "Ще озеленяваме ли практиките?" се взима както всички останали решения, с изчисляване на NPV (ще ни донесе ли пари или не). Основно ползите идват от подобрен бранд имидж на фирмата, който естествено се осребрява по някакъв начин след това. Т.е. зелен бизнес има, само ако има печалба (или потенциал за печалба), което в никакъв случай не е екологична отговорност, а по-скоро инвестиция.
Накратко, зелен бизнес има (долу горе, зависи от дефиницията), екологично отговорен бизнес - НЕ. Ако си казвате 'к'во толкова, нали е зелен все пак?" Да, но само докато трае този инвестиционен цикъл и зеленият балон не се спука. Като изчезне далаверката, ще изчезнат и озеленените фирмички, което не може да се нарече много еко-отговорно. Към този момент бих повярвал само на екологично отговорна фирма, само ако е на Брус Уилис, той е доказал своята отговорност към света :)
@Мария Михайлова, даваш пример за фирма, която печели, защото става зелена, което всъщност подкрепя позицията на градинко - единствената отговорност на фирмата е към собствениците, не към природата.
Погледнете механизмите на тези тенденции. Някой дебел политик почва да бие тъпана, всява изкуствена паника, започва една...
Прочитане на целия коментар тенденция, надуваме балона, правим пари, балона се пука, четем се по вестниците, и междувременно някой друг почнал да бие друг тъпан. (Ал Гор - Глобално затопляне - търговия с емисии - зелен бизнес - ....?)
-2 +9
Ще бъда кратка, давайки само един пример.
Има един закон , който дава право на компенсаторно озеленяване при разрешение за строителтво. Това за незапознатите означава, че ако озеленяването за прцела е например 20% от площта му, то след договорка с общината, озеленяването му може да стане само да кажем 5%, а останалите дръвчета се бучкат някъде другаде.
Моята практика показва, че това се прилага масово, затова и кварталите ни заприличаха на това, което са.
Твърдо гласувам с НЕ.
-2 +4
До № 12:
...Или някой слаб като вейка политик започва да бие тъпана, хората си изваждат старите чекръци, спират да купуват платовете на империята на задморските дебели политици и имперската тъкачна индустрия фалира... (Ганди, борбата на Индия за независимост от Англия) :)
_____
SOS Витоша! Не позволявай да унищожат 1000 дка от най-стария парк на Балканите!-2 +4
От модератора
Явно се очертава почти пълен консенсус по темата. Въпреки това смятам, че си струва да се дискутира, най-малкото защото както и г-н Белев признава в своята водеща теза, в България вече има фирми, които могат да се нарекат екологично отговорни и за които това е част от философията на правене на бизнес.
По терминологията – г-н Белев отлично дефинира какво е екологично отговорен бизнес и за да намерим такъв в България просто трябва да видим дали има фирми, които отговарят на поставените критерии. За целта на дискусията моля да приемате, че „зелен“, „устойчив“, „екологично отговорен“ са практически синоними и дефиницията на г-н Белев се отнася за тях.
По въпроса за това, че бизнесът прави всичко за пари и е екологично отговорен, само ако вижда печалба – абсолютно вярно твърдение – бизнесът е бизнес, за да печели. Моята лична дефиниция е следната: Един бизнес е екологично устойчив/отговорен, когато постига едновременно финансов просперитет, абсолютно намаление на екологично си въздействие и ползи за околната среда чрез продуктите и услугите си.
Ако екологичната отговорност носи конкурентно предимство, бизнесът ще бъде такъв. Има ли такъв момент в България? Има ли значение за българина как е произведен даден продукт? Има ли значение за нашата държава дали една фирма замърсява повече или по-малко стига тя да си плаща глобите?
Примерите, които gradinko изброява са верни, обаче има и български бизнес, който:
- опитва да...
Прочитане на целия коментар развива устойчив туризъм – а иска ли българина да си прекарва така почивката?
- стопанисва устойчиво горите – а кой купува продукцията му?
- лобира за повишаване на енергийната ефективност и ВЕИ – а кой му пречи?
- внася нови автомобили с минимални емисии – но те се виждат малки и немощни на потребителя?
- произвежда чиста енергия – а кой не иска да плаща за тази енергия (увеличение на цената с <1 стотинка)?
- се вози на хибридни коли – а кой не дава никакви стимули за закупуването на такива и възстановява ДДС само на огромни или товарни коли?
- лобира против незаконното изземване на инертни материали от коритата на реките – а кой реално защитава незаконния добив като не взема никакви мерки за спирането му?
- натиска доставчиците си да престанат да изливат отпадъчните си води от промишлените си ферми директно в реките – а кой им позволява да го правят?
- лобира против застрояване на зелените площи на София и Витоша – а кой разрешава това застрояване и кой си купува апартаменти в застроените площи?
В тезата на г-н Димитров се засяга темата за това, че държавата реално пречи на бизнеса да бъде екологично отговорен. Нещо повече – той твърди, че бизнесът като цяло се държи по-отговорно от самата държава или местните власти. Може би има право?
+4
До коментар [#11] от "gradinko":
но ако има възможност за повече печалба и бизнесите видят този потенциал няма да има нужда от натиск, нали?
-1 +2
До коментар [#16] от "Мария Михайлова":
Което не прави бизнесите еко-отговорни. Прави ги обикновени бизнеси, гонещи печалба.
_____
gradinko.bg-5 +2
Не всяка идея, обвита в зелено, е искрена и лоялна към хората.
Напоследък екологичните организации са твърде добри в разпалването на страхове и създаването на митове. Едно от тях напоследък е:
“ Индустрията ще отрови прирадата.”
Просто да настръхнеш от ужас!За непредубедения човек, твърдението че в неговия град ще се развива индустрия е все едно, че обричаш него и децата му на сигурна смърт.
И като носители на това обществено зло някои еко-организации сочат най-общо ”бизнеса”, който се интересува единствено от печалбите си. ”Прокарват най-замърсяващите технологии- твърдят еко-защитниците - които са угодни единствено на бизнеса, без да си правят сметка, че ще превърнат България в пустиня и хранилище за опасни отпадъци”.
Цитираните по-горе твърдения могат да се срещнат в много интернет сайтове на еко-организации, а и в пресата. Тези и подобни на тях твърдения, в които произволно се смесват истини, полуистини и откровени лъжи са чиста демагогия, която е впрегната от новите пророци да държи в страх хората, за да могат те да постигат своите цели.
Напоследък обаче опазването на природата, чрез включването на неправителствени организации в защита на разни каузи доби голям размах и мина в ново качество. Те обявяват за своя цел защитата на природата и провеждането на политика на устойчиво развитие в страната. По вероятно е обаче да сме свидетели на появата на нови брокери, които искат комисионна от всяка инвестиция.
...
Прочитане на целия коментар Този форум поставя въпросите за устойчивото развитие, съвместяването му с технологичния напредък и за това как да оцелеем в сътворената от самите нас околна среда.
Без развитието на бизнеса е невъзможно развитието на даден регион.И няма такава аксиома, че развитието на промишлеността и опазването на природата са два взаимоизклюващи се процеса. Вече живеем във време, когато можем да използваме богатствата на природата, без да й вредим. Можем да правим инвестиции, които да привличат инвестиции и да вървим напред.Това е целта на всички .
Но всеки от нас, макар и в различна степен, е срещал и среща съпротивата и недоверието, насочени към „замърсителите”, към „мръсните бизнесмени”, които гледат само своите печалби и обричат хората на екологична гибел.
Подобни отношения са архаизъм – те могат да бъдат тема на интернет-форуми, но не могат и не трябва да бъдат политика на държавни и общински институции.Когато инициативите на бизнеса са полезни за региона, те трябва да бъдат подкрепени, а не предварително заклеймявани. Големите предприятия дават работа на много хора, която им позволява да живеят добре. Именно тези предприятия създават устойчивото развитие на даден регион. Между другото, кой казва, че развитието на промишлеността пречи за развитието на туризма. Кой казва, че не можем да имаме и двете – и туризъм, и модерната промишленост.
+7
До коментар [#17] от "gradinko":
В което в крайна сметка няма нищо лошо!
Ако могат да печелят през това да бъдат екологично отговорни в крайна сметка е добре за всички, нали?
+2
До коментар [#12] от "goldfrapp001":
Малкият бизнес, който се издържа сам (без да пере пари и съответно да ги харчи) има тежката задача да оптимизира разходите си в кръгова отбрана, т.е. трябва да удовлетворява: собствениците си и служителите си (за да не ги загуби), да спазва законите и регулаторните изисквания (за да не бъде глобен или забранен), да се бори с конкуренцията (за да не загуби пазарната си ниша), да развива инфраструктурата си и ако има сили да усвоява нови технологии (за да не изпадне от класацията).
Задачата сама по себе си е много сложна, защото пазарът е нисък, т.е. организацията продава продукти и услуги на минимални цени, за да спечели някой и друг търг. Няма излишъци. Просто има оптимално управление на ресурсите. Та трудно е да се поемат инициативи (колкото и обществено активни да са управляващите), които са свързани с допълнителни доброволни разходи, дори за благородни каузи, като опазване на околната среда.
Това може да стане само, ако е задължително. Тогава управляващите ще трябва да го сместят някак си в задачата за оптимизиране на разходите.
Не съм голям фен на зелените, защото ми се струва, че са се превърнали в публични оплаквачки. Правят мероприятия главно, за да се оплакват от някого и да искат нещо от някого, а самите те не влагат никакъв труд и здрава мисъл за постигането на целите си. Най-лесно е да се оплакваш от другите.
...
Прочитане на целия коментар
Струва ми се, че бизнесът може да допринесе за опазване на околната среда само, ако го включи в разходите си за реклама и тази реклама му носи печалба, за да може да си позволи поддържането й.
Има една европейска инициатива ЕМАС, която дава възможност на компаниите да тръгнат по пътя на екологично подобряване, доколкото им е възможно. Компанията обявява към какво се стреми (може това да е много малка стъпка, но в правилната посока), обявява как ще постигне стремежите си и търси независима оценка на постиженията си. Това се регистрира и се следи от един екологичен орган. Така постепенно, година след година, компанията достига до по-добри резултати според възможностите си. Но тази инициатива се цени от обществото, което активно подкрепя компанията, като купува нейните продукти и услуги. Искам да кажа, че това все пак е реклама за компанията, а обществото е факторът, който я насърчава.
В България всеки търси най-ниската цена, дори с риск да не получи нищо срещу нея. Никой не би избрал да плати малък процент отгоре, за да насърчи една добра инициатива - нито физическите, нито юридическите лица (дори в сектори, където качеството и екологията са абсолютно необходими).
Това е въпрос на култура и хората в тази страна получават точно това, което заслужават. Има абсолютен баланс между търсене и предлагане.
-1 +1
+4
До коментар [#19] от "Мария Михайлова":
Ето в [#15] от "brashev" много добре се вижда колко еко-отговорен е бизнесът. Накратко, няма и пръстче да помръдне, ако някой (държавата, потребителите) не го накарат. Не само това, ами и законите няма проблем да нарушава ако знае, че няма да го гонят. Изводът: репресивни полицейски мерки.
_____
gradinko.bg+3
до 18 номер
Малко коментари на Вашата теза:
1.“ Индустрията ще отрови природата.” не се среща никъде в мрежата на български език, включително и в този сайт (просто сте направили грешка в изписването).
2. Бихте ли посочили доказателства за "Цитираните по-горе твърдения могат да се срещнат в много интернет сайтове на еко-организации, а и в пресата. " без тях тезата се превръща в голословна.
3. "По вероятно е обаче да сме свидетели на появата на нови брокери, които искат комисионна от всяка инвестиция" бихте ли дали поне един пример за да се различим тезата Ви от обикновена клевета.
4. Бихте ли дали пример за три производства у нас основани на потребление на природни ресурси, които да бъдат доказателства на Вашето твърдение 'Вече живеем във време, когато можем да използваме богатствата на природата, без да й вредим. "
5. "Можем да правим инвестиции, които да привличат инвестиции и да вървим напред.Това е целта на всички" . На какви изледвания се опира твърдението Ви, че всеки български гражданин цели да прави инвестиции,които да привличат други инвестиции?
Липсата на доказателства в един спор, ще характеризаира мнението Ви като " чиста демагогия, която е впрегната от новите пророци да държи в страх хората, за да могат те да постигат своите цели. "
_____
gorskia+4
Искам само да поясня защо дадох примера с Ганди. Фирмите трябва да проумеят, че ако поведението им е неекологично, губят пазар. Това трябва да им го каже самият пазар. Пазарът сме ние. Значи в моя случай, виждайки че три фирми залесяват на Витоша, аз им давам предимство като клиент, защото знам, че паркът няма откъде да намери средства за това. Виждайки че една банка драпа да унищожи 1000 дка от парк Витоша с нова ски зона, аз не си влагам парите в нея и убеждавам познати и приятели да направят същото. Така, ако се стигне до критична маса загубени или спечелени клиенти, фирмите много бързо ще се ориентират по силата на пазарната логика :)
_____
SOS Витоша! Не позволявай да унищожат 1000 дка от най-стария парк на Балканите!+5
Работата на бизнеса е да ПЕЧЕЛИ.
Работата на държавата е да ОПРЕДЕЛЯ ПРАВИЛАТА и да СЛЕДИ за изпълнението им.
Работа на държавата е да създаде инструкции за продажбата, обратното изкупуване и рециклиране на ВСЕКИ вид отпадък.
Работа на държавата е да създаде икономически стимули за събирането на отпадъците.
Работа на държавата е да създаде мрежа за изкупуване на всички видове отпадъци.
Работа на държавата е непрекъснато да набива в главата на всеки гражданин, още от детската градина та до гроб правилата за разделно събиране и местата за обратно изкупуване на отпадъците.
Работа на държавата е да изгради заводи за преработка на отпадъците.
Следкато държавата си свърши работата, е длъжна да наказва съгрешилите.
Какво е свършила държавата до сега?
Почти НИЩО, нали?
+6
Не е но то никой в България не е екологично отговорен. А освен това българските бизнесмени в по-голямата си част не са никакви бизнесмени. Да си близък с властта или направо да си част от нея и благодарение на това да имаш бизнес не те прави бизнесмен в никой случай.
_____
Отделете време навреме.-1 +4
Чешем си езиците да отговорим на въпрос, който няма отговор.
Първо, нямаме дефиниция за "екологично отговорен". Аз мога да кажа, че бизнесът ми е екологично отговорен защото идвам с колело на работа, а същевременно да топля офиса с печки на керосин.
Второ, нямаме измерима величина, спрямо която да сравним и да вадим заключения. Колко екологично отговорен е бизнесът, 2? 6? 1500? Имаме co2 footprint, което е измеримо, но не е достатъчно, което означава, че всички заключения са субективни.
Трето, дори да можем да му лепнем стойност, да сравним с други държави, и да потвърдим/отхвърлим основното твърдение, това няма да ни каже нищо за причините/мотивите как и защо се е стигнало до това положение. И съответно с кои инструменти може да му се влияе в бъдеще.
Минавам неутрален :)