// Интерактив /Дебати
Facebook
LinkedIn
Twitter
Email
Приключил, 17 фев 2011 - 24 мар 2011
Трябва ли хората с дългове да се лишават от задгранични пътувания?
Василена Христова, модератор Включване в дебата- 60 Основни тези 17 фев 2011
- 31 Гост експерт 28 фев 2011
- 5 Гост експерт 11 мар 2011
- 10 Заключителни тези 18 мар 2011
- 3 Победител 24 мар 2011
Гост експерт - Петя Косева, адвокат
Полза от забраната е никаква, докато вредата от нея - значителна
Петя Косева
Ако към настоящата дискусия следва да се подходи от формално-юридическа гледна точка, то отговорът е еднозначен – забраната не може и не следва да я има. Както детайлно е обосновал г-н Пенчев, тя противоречи на:
- чл. 2 от Протокол № 4 на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи;
- принципа на свободно движение на европейските граждани, уреден в чл. 20 от Договора за функциониране на Европейския съюз, Директива 2004/38/ЕО и практиката по въпроса на Съда на ЕС; и
- чл. 35, ал. 1 от Конституцията на Република България.
Всички тези актове са непосредствено приложими и при противоречие с вътрешен акт на българското законодателството (чл. 75, ал. 5 и 6 от ЗБЛД) те следва да бъдат приложени с предимство. Между другото, ако се вгледаме внимателно в професионалната позиция на г-н Дичев, неминуемо стигаме до извода, че според него същите текстове от закона са неуместни. Това е сериозна причина да се усъмним още по-силно в обществената нужда от цитираните текстове: в рамките на текущата дискусия те дори не са успели да привлекат свой убедителен защитник.
По-големият проблем с чл. 75, ал. 5 и 6 от ЗБЛД, обаче, е, че освен противоконституционни, тези разпоредби са преди всичко житейски и юридически несъстоятелни.
Нека разгледаме различни варианти на поведение на длъжника и на липса или наличие на негово имущество, за да илюстрираме гореказаното:
а) длъжникът има имущество, не плаща и се намира в България – кредиторът може да запорира сметките на длъжника, да възбрани имотите му и да насочи принудителното изпълнение върху имуществото на длъжника, в резултат на което се удовлетворява;
б) длъжникът има имущество, не плаща и е в чужбина – кредиторът, също както в горния случай, може да запорира сметките на длъжника, да възбрани имотите му и да насочи принудителното изпълнение върху имуществото на длъжника, в резултат на което се удовлетворява; обстоятелството, че длъжникът е в чужбина, не намалява възможността за удовлетворяване в сравнение с първия случай;
в) длъжникът няма имущество на свое име, не плаща и е в България – кредиторът няма от какво да се удовлетвори така или иначе; житейски и юридически тялото и духът на длъжника, локализирани в България, няма как да бъдат трансформирани в имущество, от което да се удовлетвори кредиторът;
г) длъжникът няма имущество на свое име, не плаща и е в чужбина – кредиторът отново няма от какво да се удовлетвори, така или иначе.
Видно е, че шансовете на кредитора за получаване на дължимото не се увеличават, когато "заключим" длъжника в страната, нито намаляват, когато го "пуснем", защото са в пряка връзка не с това дали длъжникът се намира в София, Варна или Виена, а с това дали има имущество. Ако длъжникът досега не е имал и не поиска, никога няма да има имущество, с което да се издължи, независимо дали го държим тук или не.
Освен това, дори и да допуснем, че излизането на длъжника зад граница е равнозначно на изнасяне на неговото имущество зад граница, съществуват и многобройни нарочни механизми, позволяващи събирането на вземания в другите държави в ЕС и извън него – Директива 2008/55, Регламент 1179/2008, Регламент 44/2001, Регламент 805/2004, Регламент 1896/2006, договори за правна помощ и екстрадиция. Излиза, че г-н Дичев е прав в твърдението си, че "тази мярка не е най-важното нещо в системата на принудителното изпълнение, тя би могла спокойно да се отмени".
Полза от забраната – никаква. Вреда – значителна:
Забраната възпрепятства и най-малкия шанс длъжникът да намери източници на доходи извън страната и да увеличи имущество си. По-разумно е да задържим лицето в страната със средновековното разбиране за физическа принуда или да дадем шанс за увеличаване на имуществото, пък бил той и минимален?
Нещо повече, българското законодателство е въвело принудителната мярка в нарушение на принципа на пропорционалността, предвиден в Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и в европейското законодателство - ограничаването на свободата на движение може да бъде допуснато само в извънредни случаи, когато по-висши блага следва да бъдат защитени и това е единствен начин за постигане на тази цел. За всеки отделен случай преценката следва да е дали има крайна необходимост да се наложи мярката с оглед личното поведение на лицето, съпътстващите обстоятелства и т.н. У нас забраната е въведена със закона автоматично, за всеки случай, като преценката е направена отнапред - недопустима практика според изброените норми. Резултатът е, че мярката се налага автоматично, винаги, безусловно, без преценка, без съобразяване, без мотиви. И в нарушение на същите изискванията се налага за неопределен период от време.
За данъчните органи например отправянето на искане за налагането на тази мярка е предоставено на преценката им, а не е тяхно задължение. Но на практика те никога не правят преценка, чувстват се длъжни да поискат налагането на мярката винаги, дори на основание недоказано задължение, не упражняват правото си да искат изменение на мярката, още по-малко са склонни да искат отмяната й, въпреки пълната й безполезност и изключителната й вредоносност за длъжника, независимо от наведените аргументи, водени единствено от логичния страх. На практика ситуацията с налагането на мярката е "Параграф 22". НАП иска от МВР налагане на мярката и твърди, че полицията ще прави преценка дали да я наложи. МВР твърди, че щом НАП е поискала, МВР следва да наложи мярката и няма право да преценява нищо. Порочният кръг се затваря. И наяве излиза безсилието на държавата - като не си е създала работещи механизми за събиране на дългове, прибягва до безотговорни и необмислени закони, които не просто не решават същината на проблема, но водят и до погазване на основни човешки права и свободи.
Най-лошото обаче идва от факта, че на практика ефектът на тази забрана не успява да предотврати "забягването" на големите длъжници (те винаги намират своя начин), а се изражда в безумни случаи, съсипващи съдби на обикновени хора.
Българката Янка Ринер (делото Ринер срещу България, по което Съдът в Страсбург установява нарушение от България на Конвенцията), остава "заключена" от 1995г. до 2004г. в България. Семейството на Янка Ринер живее постоянно в Австрия и при нейно рутинно пътуване до България й е отнета възможността да се върне, тъй като й е наложена забрана да напуска страната. Тя живее 9 години разделена от съпруга и децата си, пропуска раждането на внуците си, губи бизнеса си в Австрия, пропуска 9 години стаж за пенсия и така размерът на пенсията й намалява драстично, трупа и разходи за втори дом тук, за пътуване на семейството й, адвокати и т.н. Преобърнат живот с главата на долу и то без никакъв ефект в полза на събиране на вземането, даже обратното – финансови загуби и намаляло имущество.
Друг драстичен случай, който вече е на вниманието на съда в Страсбург, засяга лице, упражняващо професията си преимуществено в чужбина, на което бе наложена поредната автоматична абсолютна забрана да напуска страната на база оспорен по съдебен ред ревизионен акт. Абсурдността на ситуацията се усилва още повече от факта, че същият ревизионен акт почива единствено на документи "издавани" от същото лице, за които то дори не подозира, че е "издало", тъй като са създавани от друг и са снабдявани с негов фалшив подпис. Дори доказването на фалшификацията с двукратна почеркова съдебна експертиза не бе достатъчно за компетентните органи да се въздържат от налагането на забраната или да я отменят. В резултат същото лице вече четвърта година не е в състояние да упражнява професията си, загуби клиентите си в чужбина, стои заключено в страната и принудително бездейства. И то заради "дълг", който не е негов. А и да беше, вече със сигурност няма от къде да си набави средства за изплащането му.
Остава единствената функция на забраната за пътуване: безцелно насилие над личността на длъжника или, както посочва и г-н Дичев, "да оказва принуда".
Тогава защо просто не опрем пистолет в главата на длъжниците? Или не ги пребием? Това е също толкова ефективно, съвременно, законно и зачитащо правата на човека.
Петя Косева изразява становището на целия екип на адвокатска кантора Джингов, Гугински, Кючуков и Величков, който работи по случаи със забрани за пътуване по чл. 75, ал. 5 и 6 от ЗБЛД.
- чл. 2 от Протокол № 4 на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи;
- принципа на свободно движение на европейските граждани, уреден в чл. 20 от Договора за функциониране на Европейския съюз, Директива 2004/38/ЕО и практиката по въпроса на Съда на ЕС; и
- чл. 35, ал. 1 от Конституцията на Република България.
Всички тези актове са непосредствено приложими и при противоречие с вътрешен акт на българското законодателството (чл. 75, ал. 5 и 6 от ЗБЛД) те следва да бъдат приложени с предимство. Между другото, ако се вгледаме внимателно в професионалната позиция на г-н Дичев, неминуемо стигаме до извода, че според него същите текстове от закона са неуместни. Това е сериозна причина да се усъмним още по-силно в обществената нужда от цитираните текстове: в рамките на текущата дискусия те дори не са успели да привлекат свой убедителен защитник.
По-големият проблем с чл. 75, ал. 5 и 6 от ЗБЛД, обаче, е, че освен противоконституционни, тези разпоредби са преди всичко житейски и юридически несъстоятелни.
Нека разгледаме различни варианти на поведение на длъжника и на липса или наличие на негово имущество, за да илюстрираме гореказаното:
а) длъжникът има имущество, не плаща и се намира в България – кредиторът може да запорира сметките на длъжника, да възбрани имотите му и да насочи принудителното изпълнение върху имуществото на длъжника, в резултат на което се удовлетворява;
б) длъжникът има имущество, не плаща и е в чужбина – кредиторът, също както в горния случай, може да запорира сметките на длъжника, да възбрани имотите му и да насочи принудителното изпълнение върху имуществото на длъжника, в резултат на което се удовлетворява; обстоятелството, че длъжникът е в чужбина, не намалява възможността за удовлетворяване в сравнение с първия случай;
в) длъжникът няма имущество на свое име, не плаща и е в България – кредиторът няма от какво да се удовлетвори така или иначе; житейски и юридически тялото и духът на длъжника, локализирани в България, няма как да бъдат трансформирани в имущество, от което да се удовлетвори кредиторът;
г) длъжникът няма имущество на свое име, не плаща и е в чужбина – кредиторът отново няма от какво да се удовлетвори, така или иначе.
Видно е, че шансовете на кредитора за получаване на дължимото не се увеличават, когато "заключим" длъжника в страната, нито намаляват, когато го "пуснем", защото са в пряка връзка не с това дали длъжникът се намира в София, Варна или Виена, а с това дали има имущество. Ако длъжникът досега не е имал и не поиска, никога няма да има имущество, с което да се издължи, независимо дали го държим тук или не.
Освен това, дори и да допуснем, че излизането на длъжника зад граница е равнозначно на изнасяне на неговото имущество зад граница, съществуват и многобройни нарочни механизми, позволяващи събирането на вземания в другите държави в ЕС и извън него – Директива 2008/55, Регламент 1179/2008, Регламент 44/2001, Регламент 805/2004, Регламент 1896/2006, договори за правна помощ и екстрадиция. Излиза, че г-н Дичев е прав в твърдението си, че "тази мярка не е най-важното нещо в системата на принудителното изпълнение, тя би могла спокойно да се отмени".
Полза от забраната – никаква. Вреда – значителна:
Забраната възпрепятства и най-малкия шанс длъжникът да намери източници на доходи извън страната и да увеличи имущество си. По-разумно е да задържим лицето в страната със средновековното разбиране за физическа принуда или да дадем шанс за увеличаване на имуществото, пък бил той и минимален?
Нещо повече, българското законодателство е въвело принудителната мярка в нарушение на принципа на пропорционалността, предвиден в Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и в европейското законодателство - ограничаването на свободата на движение може да бъде допуснато само в извънредни случаи, когато по-висши блага следва да бъдат защитени и това е единствен начин за постигане на тази цел. За всеки отделен случай преценката следва да е дали има крайна необходимост да се наложи мярката с оглед личното поведение на лицето, съпътстващите обстоятелства и т.н. У нас забраната е въведена със закона автоматично, за всеки случай, като преценката е направена отнапред - недопустима практика според изброените норми. Резултатът е, че мярката се налага автоматично, винаги, безусловно, без преценка, без съобразяване, без мотиви. И в нарушение на същите изискванията се налага за неопределен период от време.
За данъчните органи например отправянето на искане за налагането на тази мярка е предоставено на преценката им, а не е тяхно задължение. Но на практика те никога не правят преценка, чувстват се длъжни да поискат налагането на мярката винаги, дори на основание недоказано задължение, не упражняват правото си да искат изменение на мярката, още по-малко са склонни да искат отмяната й, въпреки пълната й безполезност и изключителната й вредоносност за длъжника, независимо от наведените аргументи, водени единствено от логичния страх. На практика ситуацията с налагането на мярката е "Параграф 22". НАП иска от МВР налагане на мярката и твърди, че полицията ще прави преценка дали да я наложи. МВР твърди, че щом НАП е поискала, МВР следва да наложи мярката и няма право да преценява нищо. Порочният кръг се затваря. И наяве излиза безсилието на държавата - като не си е създала работещи механизми за събиране на дългове, прибягва до безотговорни и необмислени закони, които не просто не решават същината на проблема, но водят и до погазване на основни човешки права и свободи.
Най-лошото обаче идва от факта, че на практика ефектът на тази забрана не успява да предотврати "забягването" на големите длъжници (те винаги намират своя начин), а се изражда в безумни случаи, съсипващи съдби на обикновени хора.
Българката Янка Ринер (делото Ринер срещу България, по което Съдът в Страсбург установява нарушение от България на Конвенцията), остава "заключена" от 1995г. до 2004г. в България. Семейството на Янка Ринер живее постоянно в Австрия и при нейно рутинно пътуване до България й е отнета възможността да се върне, тъй като й е наложена забрана да напуска страната. Тя живее 9 години разделена от съпруга и децата си, пропуска раждането на внуците си, губи бизнеса си в Австрия, пропуска 9 години стаж за пенсия и така размерът на пенсията й намалява драстично, трупа и разходи за втори дом тук, за пътуване на семейството й, адвокати и т.н. Преобърнат живот с главата на долу и то без никакъв ефект в полза на събиране на вземането, даже обратното – финансови загуби и намаляло имущество.
Друг драстичен случай, който вече е на вниманието на съда в Страсбург, засяга лице, упражняващо професията си преимуществено в чужбина, на което бе наложена поредната автоматична абсолютна забрана да напуска страната на база оспорен по съдебен ред ревизионен акт. Абсурдността на ситуацията се усилва още повече от факта, че същият ревизионен акт почива единствено на документи "издавани" от същото лице, за които то дори не подозира, че е "издало", тъй като са създавани от друг и са снабдявани с негов фалшив подпис. Дори доказването на фалшификацията с двукратна почеркова съдебна експертиза не бе достатъчно за компетентните органи да се въздържат от налагането на забраната или да я отменят. В резултат същото лице вече четвърта година не е в състояние да упражнява професията си, загуби клиентите си в чужбина, стои заключено в страната и принудително бездейства. И то заради "дълг", който не е негов. А и да беше, вече със сигурност няма от къде да си набави средства за изплащането му.
Остава единствената функция на забраната за пътуване: безцелно насилие над личността на длъжника или, както посочва и г-н Дичев, "да оказва принуда".
Тогава защо просто не опрем пистолет в главата на длъжниците? Или не ги пребием? Това е също толкова ефективно, съвременно, законно и зачитащо правата на човека.
Петя Косева изразява становището на целия екип на адвокатска кантора Джингов, Гугински, Кючуков и Величков, който работи по случаи със забрани за пътуване по чл. 75, ал. 5 и 6 от ЗБЛД.
Резултати от гласуването на този етап
29%19 гласа
Благодарим за вашия глас!
71%47 гласа
Василена Христова
Модератор
Приключи първият етап на дискусията на "Капитал" за това дали гражданите трябва да могат да бъдат спирани от пътувания в страни извън Европейския съюз за неплатени данъци. По-голямата част от нашите читатели са привърженици на свободното пътуване, т.е. подкрепят премахването на законовата мярка. Резултатът през последните дни е 65% на 35% в полза на позицията, защитавана от омбудсмана Константин Пенчев. По-малко поддръжници има тезата, защитавана от Георги Дичев, председател на Камарата на частните съдебни изпълнители.
Тук ще направя и едно важно уточнение, продиктувано и от читателски коментари. Дебатът е както за правата на държавата да спира от пътувания данъчните нарушители, така и за сходния похват, прилаган от съдебните изпълнители при събирането на частни дългове.
Още при идеята за този дебат поканихме Национална агенция за приходите да посочи свой представител, който да заеме позиция. От държавното ведомство обаче отказаха да коментират темата докато Конституционният съд не излезе с решение. Затова от "Капитал" потърсихме за участник в дебата ни представител на другата фигура, на която законодателството също позволява да ограничава свободното придвижване - частните съдебни изпълнители, макар и с по-ограничени правомощия. Например те могат да искат само ограничаване на правата на физическите лица, ако конкретно те са длъжници, но не и ако са управители на компании със задължения. Имат право да поискат спиране от пътувания отново само при дългове над 5000 лв., но трябва да представят и доказателства, че човекът е бездействал и не прави нищо, за да плати задължението си. Важно е също да се посочи, че омбудсманът осъжда само текстовете, които позволяват държавата да налага ограниченията за напускане на страната при неплатени данъци.
Същественото в коментарите, което забелязвам, е, че по-голямата част от читателите аргументират правото на гражданите да не бъдат спирани на границата с примери, свързани с емиграция с цел работа в чужбина, за да се изплатят дълговете в страната. Мисля, че също е необходимо да се подчертае отново, че длъжниците все пак имат право да пътуват в ЕС свободно и да работят там, а могат да бъдат ограничавани само, ако планират да пътуват за трети страни – САЩ, Канада, Китай например.
Сега започва втората част на дебата, в който като първи гост сме поканили адвокат Петя Косева от адвокатска кантора Джингов, Гугински, Кючуков и Величков.
Тук ще направя и едно важно уточнение, продиктувано и от читателски коментари. Дебатът е както за правата на държавата да спира от пътувания данъчните нарушители, така и за сходния похват, прилаган от съдебните изпълнители при събирането на частни дългове.
Още при идеята за този дебат поканихме Национална агенция за приходите да посочи свой представител, който да заеме позиция. От държавното ведомство обаче отказаха да коментират темата докато Конституционният съд не излезе с решение. Затова от "Капитал" потърсихме за участник в дебата ни представител на другата фигура, на която законодателството също позволява да ограничава свободното придвижване - частните съдебни изпълнители, макар и с по-ограничени правомощия. Например те могат да искат само ограничаване на правата на физическите лица, ако конкретно те са длъжници, но не и ако са управители на компании със задължения. Имат право да поискат спиране от пътувания отново само при дългове над 5000 лв., но трябва да представят и доказателства, че човекът е бездействал и не прави нищо, за да плати задължението си. Важно е също да се посочи, че омбудсманът осъжда само текстовете, които позволяват държавата да налага ограниченията за напускане на страната при неплатени данъци.
Същественото в коментарите, което забелязвам, е, че по-голямата част от читателите аргументират правото на гражданите да не бъдат спирани на границата с примери, свързани с емиграция с цел работа в чужбина, за да се изплатят дълговете в страната. Мисля, че също е необходимо да се подчертае отново, че длъжниците все пак имат право да пътуват в ЕС свободно и да работят там, а могат да бъдат ограничавани само, ако планират да пътуват за трети страни – САЩ, Канада, Китай например.
Сега започва втората част на дебата, в който като първи гост сме поканили адвокат Петя Косева от адвокатска кантора Джингов, Гугински, Кючуков и Величков.
Да
Георги Дичев
председател на Камарата на частните съдебни изпълнителиСвободата на човек свършва там, където започва свободата на друг. Защо някой длъжник с парите на кредитора си да може да пътува, когато неговият кредитор именно заради липсата на тези средства да не може да си го позволи? Практиката ми сочи, че понякога тази мярка може да бъде много ефективна.
Основна теза
Заключителна теза
Не
Константин Пенчев
омбудсман на Република България, бивш председател на ВАССвободата на движение е основно право на гражданите на ЕС и е закрепено в Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета. България е длъжна да транспонира тази директива в националното си законодателство и да се въздържа от мерки, които противоречат на разпоредбите и на целта на директивата.
Основна теза Заключителна теза
Резултати от гласуването на този етап
29%19 гласа
Благодарим за вашия глас!
71%47 гласа
Какво следва?
В следващия етап на дебата очаквайте мнението на още един гост експерт по темата. Можете да се включите с позиция в анкетата и форума.
Още по темата
Ако имате доказано задължение над 5 хил. лв., пътуването извън ЕС може да не се случи
-1 +13
Нямам претенциите да съм достатъчно компетентен за да направя об-
стоен коментар,но считам за разумно да подкрепя аргументите и пози-
цията на адвокат Петя Косева
-2 +7
Без да смея да изпадам в детайли, тъй като не съм компетентен, но чисто теоретично когато имаме "навързване" на проблеми е добре, да се почне от първоизточника, т.е. не да се забранява пътуването на длъжниците, а компетентно законодателство по отношение на всичките тия термини кредит-задъжение и др. Там да се съсредоточат законите и начините за решаване на проблемите.
+8
Разумът трябва да надделее и ще надделее въпреки скудоумието- браво за актуалната дискусия на Капитал!
-3 +9
Адвокат Косева - професионално, аргументирано, разбираемо. Няма нужда от повече коментари. Ето това е гост експерт, с ударение върху ЕКСПЕРТ.
-11 +6
Драга ми, адв.Петя
Има и един вариант, който е твърде разпространен.
Длъжникът е в страната и тъй като е системен длъжник-измамник, има имущество само в "невидимия" спектър, напр.: трезорни средства, активи на друго име, известни само нему вземания, НО ДО ТЯХ НИКОЙ НЕ МОЖЕ ДА СТИГНЕ. Той си джитка навън и обичайно се надсмива над своя почтен кредитор, който един път се е набутал с труден дълг и втори път - като е търсил и "получил" съдебна защита. И така кредиторът стои с изпълнителен лист "в рамка", а неизправният му "безимотен" длъжник ходи и внася дрехи втора употреба, със защитени европейски права на свободно движение.
Все още в България защитата на индивидуалния икономически интерес, трябва да бъде част от опазването на цялостния обществения ред, защото няма как да принудиш мошеника и лекето да платят.
-1 +8
Чудесно форумулирана и защитена позиция на гост-експерта!
приесъединявам се към мнението, че тази мярка показва безсилието на държавата да си събере вземанията по цивилизован ред...
_____
a.-3 +11
Едно категорично НЕ от мен!
Георги Дичев посочва два аргумента:
1) Длъжникът тъне в разкош и/или отива да харчи откраднатите пари
2) Задържането ще улесни работата на съдия-изпълнителите
Първото е предположение, което може да е вярно, а може и да не е. Но закон, чрез който на база предположения да се раздават присъди според мен е гавра с правото.
Относно втория аргумент... правораздаването не е самоцел. Законите не се правят, за да се улеснят съдиите или изпълнителите, а за да се уредят споровете между лицата по справедлив начин. Няма значение колко труден е този начин, той трябва да се търси. А не лесното решение, което рискува налагане на несправедлива санкция.
-11 +6
Бях съдружник в една фирма реших да напусна, тъй като усетих некоректно поведение на останалите двама .Пуснах си известие и се разбрахме в срок от един месец да ми изплатят моя дял.След месец отивам и ми казват съди ни .През време на делото прехвурлят всички активи на дружеството на свои фирми и аз си закачих изпълнителния лист както каза колегата по горе в рамка.Заведох дело за несъстоятелност и го загубих защото не били търговско вземане ,платих разходите.Сега те се разхождат с джипове съответно порше и мерцедес .Така че считам че такива хора не трябва да напускат страната като и тези които имат задължения към държавата.
-12 +6
има и още един ясен принцип в правото:
НИКОЙ НЕ МОЖЕ ДА ЧЕРПИ ПРАВА ОТ НЕПРАВОМЕРНОТО СИ ПОВЕДЕНИЕ
следователно, ше ходиш до барцелона, като си платиш, драги !
+10
До коментар [#8] от "rikardo":
И как би Ви помогнала забрана за напускане на страната?!
_____
a.-7 +1
До коментар [#10] от "a.":
Всъщност забраната за излизане има един чисто практически житейски смисъл - тормоз над длъжника за да го мотивира да потърси начин да се разплати с кредиторите си.
В едно далечно минало за неплатени дългове си губил живота или свободата си - кредитора те продава за роб. В по-ново време се е влизало в затвора - тази практика е отменена чак 20'ти век в англия например.
Но за съжаление тези мотивационни стратегии не са актуални днес, затова са нужни други форми - забрана за пътуване, отказ от обществени услуги и т.н.
-10 +1
Аз не разбирам защо продължаваме да говорим за свободи, когато става дума за пари? Като вземаме - парите са най-важни. Когато трябва да върнем - изведнъж рЕзко свободите изплуват на първо място. То най-лесно така! "Пари, пари, пари - казал Наполеон и зинал да глътне целия свят..." "Каквото и да ти говорят, знай, че става въпрос за пари."
Така че, питам (и отговор не чакам) - какво правим с парите, денгите, гелда, кеша, сухото, зеленото? Кой, кога и как ще ги връща? Ама конкретно, моля!
_____
"Тhe lack of major wars may be hurting economic growth." New York Times+9
До коментар [#11] от "m17":
Първо, в средновековието лихварството заради църковните канони не е било особено законен бизнес.
Второ и днес човек може да бъде вкаран в затвора. Но за целта е нужен съдебен процес и доказване на вина. Примерно, ако докажете, че някой ви е взел парите, без да има каквото и да е намерение да ги връща, то това не е "заем", а "кражба". И няма никакъв проблем крадецът да лежи на топло.
Когато обаче длъжникът не е вложил умисъл, не можем да говорим за вина. Това не означава, че не носи никаква отговорност. И както беше посочено, тази отговорност не се променя с напускането на страната.
Законите трябва да са такива, че да уреждат интересите на двете страни. И именно лихварите имат най-голям интерес хората да вземат кредити. Една банка във всеки един момент от времето има просрочени кредити. Тя много добре ЗНАЕ и МОЖЕ да предвиди, че част от новите договори, които сключва няма да се изпълнят. И въпреки това тя съзнателно подтиква хората към това да вземат кредити.
У нас, ако един човек вземе кредит от банка да речем за жилище и се окаже в невъзможност, първо ще му вземат жилището. При това ще му вземат 100% от жилището, въпреки че заема е за по-малка част. Банката не носи риск са това, че цените са паднали. Жилището ще бъде продадено, най-вероятно на не най-добрата цена. И много вероятно това да не покрие дълга. След което ще се прис...
Прочитане на целия коментар тъпи към запор на кола, друго имущество и/или част от заплатата на човека.
И всичко това не може да компенсира кредитора, който между другото така или иначе вече се е "самокомпенсирал" като е сметнал риска в лихвите?
Нека да видим как е в някои щати примерно - вземате си къща и не можете да я плащате. Отивате в съда и подавате молба за "фалит на физическо лице". Съдът преценява дали това не е резултат от предумишлени действия и ако нямате вина - вземат каквото могат да ви вземат, след което драскат чертата. Вие повече не дължите нищо никому. Ако банката не може да продаде къщата, това си е неин проблем, не ваш! Вие не може да се превръщате в нечий крепостен селянин.
-9 +3
Госпожо Косева, 3 години чакам от строителя да ми построи блока и да получа акт 16. По договор ми дължи неустойка за забавянето. На мен и на още 48 собственици. Повечето са се обърнали по съответния ред да си търсят парите, но строителя се оказва, че няма пари. В същото време си се разхожда по света и си гледа кефа. С какви пари - никой не знае. А ние си чакаме акт 16 и неустойките и си изплащаме кредитите съвестно, плащаме си и квартирите и живеем като кучета. Кой защитава моите права? Аз нямам ли права като кредитор. Аз нямам ли право да живея добре? И аз искам да си се разхождам по света.
-1 +7
Хора, всеки може да разкаже по една тъжна история, за това кой как го е прецакал... това го знаем всички и без да подценявам тъпотията на подобни ситуаций си мисля, че проблемът в тях е не да забраним излизането от страната, а както се казва по-горе да се заровим в извора на проблема- механизмите за защитата на такива измамени длъжници следва да се подобрят- например за разкриване на измамата, ето това е по-добър начин например за защита на вашите права- наказаелно дело за измама срещу строителя ви- в тези дела отговоността е лична, не имуществена, и тогава вашият строител няма да се шматка из чужбина... но вашият пример не е показателен за проблема, защото в него и ще имате възмездие, дори строителя да няма пари, ще му наложат лично наказание... става дума за измама, което е престъпление по НК, а не за прости частно-правни отношения кредитор-длъжник относно "имам да взимам едни пари"... друго е, друг е генезиса- трябат механизми например да не може строителя да има фирма която няма имущество, да не могат да се изпразват фирмите и да се укриват парите- това ще доведе до реална възможност за компенсиране на ващите вреди, а не забрана за напускане страната- и да му забранят, и тука да го оставят, все няма да имате от къде да си върнете парите...
-1 +8
До коментар [#11] от "m17":
Щом сте от хората, които съжаляват за вече неактуалните "мотивационни стратегии" като продаване в робство и затвор, не знам какви доводи биха ви повлияли...
Все пак е добре да прочетете какво е актуално днес в Европа и накъде вървят цивилизованите държави.
_____
a.+4
Пълна подкрепа за позицията на колегата. Гласувам с "Да" за статията и с "Не" на въпроса " Трябва ли хората с дългове да се лишават от задгранични пътувания?"
_____
ЗЗД Чл. 49. Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа-6 +1
До коментар [#16] от "a.":
Мотивационните стратегии зависят единствено от обекта.
Едно време единиствената действаща мотивация е била насилието. Днес отделните индивиди обикновенно са по-отговорни и затова обикновенно няма нужда от физическо насилие. Може би някой ден масовото поведение ще бъде още по-отворно и въобще няма да има нужда от санкции.
Но засега има нужда, дори има нужда от още по-строги мерки за да бъдат мотивирани такива индивиди да се държат в рамките на приетото в обществото т.е да изплащат добросъвсестно дълговете си.
Това е вид дресировка -> неплащане = проблеми => избягване на такова поведение = щастие.
-1 +4
Във всички случаи би трябвало да се гледа размера на задължението. Безумно е такава мярка да се налага за абсолютно всички задължения и при абсолютно всякакви обстоятелства.
+6
Да не забравяме и още един "житейски" аргумент против забраната:
Длъжниците имат доста по-голям шанс да натрупат някакво имущество, което да покрие задължението, като работят в чужбина. Ето една добра идея за иначе гениалните представители на Камарата на частните съдебни изпълнители: Да се предоставят двупосочни автобусни билети на длъжниците, работни места в мероприятия по бране на ягоди и други, както и набор окови за по-буйните.
+6
До коментар [#14] от "Любомир Попов"
До коментар [#19] от "m17":
г-н попов, вашият злополучен опит е пример за това как институциите у нас не си вършат качествено работата. логичния извод би бил да се потърсят начини за засилване на натиска върху тях, в посока на повишаването тяхната ефективност. но не- вместо да търсим проблема у регулатора, в лицето на държавата, решаваме, че хората у нас са "недобросъвестни по принцип" и мислим как да наложим нови ограничения върху тях, защото така било по-лесно- държавата, тя никога няма да се оправи (то се е видяло), ми давай тогава (поне) да дресираме хората. а в същото време, това че си имаме некадърна, мързелива и корумпирана администрация си остава удобно на заден план, някак между другото. тя не е виновна, хората са виновни.
и вашата идея за справянето с този проблем е, като на тази администрация се делегират нови права?! сериозно?!? вече тя да решава кои "стават" и кои от нас са неподходящи да преминават границата, така ли? това е абсурдно!!!
+13
В цивилизованият свят към който искат да се причислят господа пишман банкери в бг има нещо наречено Кредитен закон и специфично банкрут на физическите лица
Регламентира се ясно определен срок в който институция/и имат право да опитват да съберат дължими задължения по легален начин
Сега за забраната за пътувания -уважаеми господин събиращ незнам какво си там -едва ли вие сте човекът (по скоро сте никой )да упражнявате наказателно поправителни мерки към който и да е субект длъжник .Претенциите ви че длъжникът няма право на пътуване ,щастие ,охолство разточителство ,луксозни пътувания и разхищения са поради факта че е ваш длъжник това всичко си е единствено и само ваш проблем но не и на длъжникът
Ако следя правилно некомпетентното ви мутренско мислене може би е редно да включите и ограничите с допълнителни принудителни мерки : забрана за секс ,забрана за къпане и хранене ,забрана за посещения на театър и кино барове защо не и доживотен затвор без право на замяна с мотива че длъжникът няма права докато не ви върне ....каквото ще ви връща там .
Затова ще ви дам пример от реалният свят в който вие никога няма да помиришете дори и след 200 години в нещастно събитане на отломки
Средностатистическият американец държи над 80 000 $ кредитни линии
За всеки щат индивидуално се решава но в Ню Йорк при невръщане на кредитна линии компаниите имат 4 години за събиране
Съд .звънене ,разрушаване на кредит история
Ако в това време...
Прочитане на целия коментар човекът не е внесъл стотинка историята му става ) нула и се изтрива електронно ,кредит историята ти се заличава и играта започва отначало .Няма забрани за пътувания няма отвличания и забрана на секс и храна
Кредит компаниите започват наново да кредитират така работи капитализмът
Сега в булгаристан има закон за Юр.лица който могат да банкрутират но не е приет още такъв за физическите лица понеже вашите некадърни бакалии сложили лого нар.Банки си мислят че са по умни и отказват да приемат подобен закон който съществува също така и в всяка една европейска държава а мотивите на бакалите са че лицата длъжници ,наследниците им и техните деца трябва да плащат солидарно за стари дългове на родители и прадядовци
:-) ??? това е обречено Това няма да стане никога за мащаба на българистан защото скоро всички бакали ще престанете да функционирате като такива и ще трябва да преквалифицирате шивачки
Поименната кредитна история с централизиран регистър в свеки магазин първо въведете и тогава ако я нямаш няма да може да си купиш телефон ,кола ,сладолед дори на кредит
за да я имаш се изисква постоянство ,навременни плащания на всичко без никави проблеми
Успех в бъглгаристан с събирането на каквото там събирахте ако не приемете закон от сорта много скоро ще може да събирате хатрия на улицата уважаеми заедно с всички банкери-пардон бакали в бг защото спирате естественият цикъл в капитализмът при който винаги има процентни загуби
вие сте никои да претендирате че сте измислили пробив в системата при който ще имате 100% събираемост без загуби :-) защото вие сте едно малко звено ,колело в нея и или ще работите както се работи или те ще ви сменят и ще ви пратят всички да сгъвате вестници драги
-10 +1
Категорично ДА! Задуга някой едни пари и спокойно заминава да си ги харчи на Аруба или Хавай. А завлечения - не може да си плати сметките..и няма никаква надежда да си ги върне.... Що за безобразие
-8
Така че - ДА
+7
Точно тези "длъжници", които биха отишли на "Аруба да си харчат парите" ще си излязат от страната със или без забрана, така че - не.
+2
Въобще не съм си правила труда да прочета всичко.
Само ще спомена една от четирите свободи в границите на ЕО - свободно движение на хора. Без наказателна санкция, не може да става и дума за ограничаване на хора за задгранични пътувания в границите на ЕО; от там нататък не съм запозната.
+3
Тоталитаризмът се завръща, най-лесно ще е като навремето (въпрос на време) : паспортите в районното и и рапортуване за всяко пътуване
-1 +2
До коментар [#29] от "bbm":
Оттам нататък да си стоят в границите на ЕС докато не си върнат борчовете. Като се вземат и се харчат - няма проблеми, като трябва да се връщат - рев до бога за свободи и правдини. Пари пари и пак пари, за това става въпрос. Кой, кога и как ще ги връща?
Пробвайте да се чекирате аут от Шератон (примерно) без да сте си оправили сметката, да видите какво ще се получи. Или и те са тоталитаризъм?
_____
"Тhe lack of major wars may be hurting economic growth." New York Times