Приключи и последният етап от дебата на "Капитал" по въпроса дали гражданите на България трябва да могат да бъдат спирани от пътувания към страни извън Европейския съюз за неплатени данъци или задължения към кредитори. Почти две трети от читателите подкрепят правото на неограничени пътувания на граждани, независимо от задълженията им. Тази нагласа се усети още в началото на първата фаза на дебата и се оформи като трайна тенденция, която се засилваше през всички етапи на настоящата дискусия.

Поради технически трудности този дебат се проточи във времето повече от предвиденото, но въпреки това, считам, че беше интересна и важна за обществото тема. При първоначалния сблъсък на позиции представих г-н Георги Дичев, председател на Камарата на частните съдебни изпълнители, и г-н Константин Пенчев, омбудсман на България. Окончателният победител в дебата се оказа обмудсманът, който събра значителна подкрепа от страна на читателите на "Капитал" (67%).

Основната теза на Пенчев е, че свободата на движение е основно право на гражданите на ЕС и възможността държавата и частните съдебни изпълнители да попречат на пътувания към трети страни противоречи на разпоредбите и на целта на директивата на ЕС за свободата на придвижването. В заключителната си теза той припомня, че България вече е осъдена по няколко дела от Европейския съд по правата на човека за нарушаване на тази основна свобода и че всички ние като данъкоплатци ще продължим да плащаме обезщетения, наложени от Съда в Страсбург и да бъдем сочени като държава, която нарушава основни човешки права.

Неговият опонент Георги Дичев говори от практиката си като съдия-изпълнител и счита, че трябва да се търси баланс между правата и на кредитора, и на длъжника. Той счита, че понякога мярката за ограничаване на свободата за напускане на държавата може да бъде единствената, която принуждава някого да се издължи. Заключително той не променя позицията си в дебата и счита, че тези законови възможности трябва да останат, поне докато държавата не принуди всички граждани и самата себе си да спазват законите и правилата и докато "сивият" сектор се сведе до нормалните за Европа размери.

По време на дебата се включиха и двама гост експерти, които допринесоха за засилване на вече ясните нагласи на нашите читатели. Благодарим на всички, които се включиха активно в гласуването и в нашия форум и споделиха с нас своите идеи и критики. "Капитал" ще продължи да следи темата.

Ето и някои от най-интересните читателски коментари от дискусията:

Позиция "ДА"

Чиновниците не спят за суми над 5000 лева. Също така, някой може да забрави, че има акт от КАТ отпреди 2 години за 50 лева, човешко е. Но никой не забравя току-така, случайно, излизайки на "екскурзия", че дължи 7 бона (примерно) на държавата.
Ако си говорим с примери, никой няма да ви пусне от хотела преди да си оправите сметката. Ако ще и хотела да е Шератон, Радисон, Дедеман... ако не вярвате, пробвайте, да видите как на момента "ще ви ограничат правото на свободно придвижване".
Да си седят тук да се пържат, няма аз да им плащам борчовете. Ама имал работа, ама имал ангажименти - това не е мой проблем. Да не е поемал ангажименти като е затънал в блатото. Аман от тарикати!
80286

Ако има някакви гаранции, че напускането е в интерес на кредитора, то би могло да се позволи. Примерно-сключи се договор между работодател, кредитор и длъжник еди-каква си част от бъдещата заплата да се внася по сметка на кредитора и то поне за определен срок: 2-3-5г. Със съответна банкова гаранция за това.
Теорично е възможно, но практически не вярвам да става.
А хората масово напускат за по-добри доходи наистина, но не и за връщане с тях на кредити.
Затова съм ЗА забраната.
DumDum

Позиция "НЕ"

Фундаменталната разлика между БГ и развития свят е, че хората не само не разбират, но и не желаят да имат "върховенство на съда"...както ме убеждава самото съществуване на помисли за ограничаване на фундаментална лична свобода и коментарите тук. Трагедия.
Само да вметна, едно е държавната администрация да решава кога да ограничи лични свободи, друго е съдебно решение да ограничава лични свободи и държавната администрация да го изпълнява. Този принцип не се ограничава само върху публични или частни взаимоотношения...както и определя нивото на развитие на една нация. Та, помислете...
В Щатите данъчните не могат да ти ограничат придвижването, но могат да започнат дело много бързо, и съдът да наложи времена мярка за ограничаване след предарителното прослушване - това става служебно и много бързо. Данъчните дела в САЩ следват римско право и презумция за виновност, всички останали са под презумция за невинност, това е разликата.
Относно чисто частните взаимоотношения - затова съществува идеята за лихва, да покрива премия за риск. Проблем на кредитора е на кого и защо си е дал парите.
mirohero

Хора, всеки може да разкаже по една тъжна история, за това кой как го е прецакал... това го знаем всички и без да подценявам тъпотията на подобни ситуации си мисля, че проблемът в тях е не да забраним излизането от страната, а както се казва по-горе да се заровим в извора на проблема - механизмите за защитата на такива измамени длъжници следва да се подобрят - например за разкриване на измамата, ето това е по-добър начин например за защита на вашите права - наказателно дело за измама срещу строителя ви - в тези дела отговоността е лична, не имуществена, и тогава вашият строител няма да се шматка из чужбина... но вашият пример не е показателен за проблема, защото в него и ще имате възмездие, дори строителя да няма пари, ще му наложат лично наказание... става дума за измама, което е престъпление по НК, а не за прости частно-правни отношения кредитор-длъжник относно "имам да взимам едни пари"... друго е, друг е генезиса- трябат механизми например да не може строителя да има фирма която няма имущество, да не могат да се изпразват фирмите и да се укриват парите- това ще доведе до реална възможност за компенсиране на ващите вреди, а не забрана за напускане страната- и да му забранят, и тука да го оставят, все няма да имате от къде да си върнете парите...
evropa2011