// Интерактив /Дебати
Facebook
LinkedIn
Twitter
Email
Приключил, 11 мар 2011 - 23 апр 2011
Трябва ли държавата да взима мерки срещу поскъпването на храните?
Светломира Гюрова, модератор Включване в дебата- 136 Основни тези 11 мар 2011
- 56 Гост експерт 1 апр 2011
- 6 Заключителни тези 15 апр 2011
- 16 Победител 23 апр 2011
Основни тези - Трябва ли държавата да взима мерки срещу поскъпването на храните?
Да
Ивайло Калфин
Евродепутат от Коалиция за БългарияПоследната финансова криза показа, че пазарите съвсем не са идеални, не се саморегулират, а бездействието на правителствата, прикрито зад различни неолиберални теории, се плаща прескъпо от данъкоплатците.
Основна теза
Заключителна теза
Не
Петър Ганев
Икономист от ИПИИстината е, че правителствата създадоха проблема с поскъпването на храните. Можем ли сега да разчитаме, че допълнителна държавна намеса ще го реши? Не, не и не – така би отговорила Маргарет Тачър.
Основна теза Заключителна теза
Резултати от гласуването на този етап
28%57 гласа
Благодарим за вашия глас!
72%146 гласа
Светломира Гюрова
Модератор
Светът е на една лоша реколта разстояние от хаос. Прогнозата е на Лестър Браун, президент на Earth Policy Institute и автор на World on the Edge: How to Prevent Environmental and Economic Collapse. И никак не изглежда пресилено алармистка и апокалиптична на фона на следните факти: през 2010 г. цената на пшеницата се е увеличила с 91%; през февруари индексът на глобалните цени на храните, измерван от Организацията по прехрана и земеделие към ООН (ФАО) е достигнал за осми пореден месец нов рекорден връх и сега е на най-високото си ниво от 1984 г. насам; Международният валутен фонд (МВФ) предупреди в началото на март, че "светът вероятно ще трябва да свикне с по-високите цени на храните", тъй като основната причина за ръста им не са временни фактори, а структурни промени на глобалното търсене.
В древен Рим Марс е бил бог не само на войната, но и на селското стопанство. Връзката между двете неща е нерушима и до днес - високите цени на храните често подклаждат бунтове в бедните държави и бяха един от факторите, разпалили революциите в арабския свят.
Това е вторият глобален пик на цените за по-малко от четири години. Но докато предишният през 2007-2008 г. беше в едни по-охолни времена, то сега комбинацията от икономическа криза, скъп петрол и устремени нагоре цени на храните е предпоставка за истински шок и ужас за потребителите и компаниите. Неслучайно Г-20 обяви "хранителната сигурност" за свой основен приоритет през 2011 г.
В по-богатите държави хората по принцип не са толкова чувствителни към поскъпването на основни продукти. Първо, защото харчат много по-малка част от доходите си за храна. Второ, в тези страни така или иначе стойността на земеделските суровини формира едва 20-25% от цената на храните (останалото е цената на труда). Този път обаче дори потребителите в първия свят страдат - те се чувстват по-бедни от обичайното, инфлацията изпреварва ръста на заплатите в редица държави, а безработицата е висока.
В България, най-бедната в клуба на богатия ЕС, поскъпването на храните е чувствителна тема, още повече в изборна година. До момента видяхме няколко зрелищни акции на хиперактивния земеделски министър Мирослав Найденов срещу "спекулантите" и громене (поне на думи) на картели в хранителния бранш. Шумното оповестяване на създаването на специален правителствен орган за борба срещу спекулата в крайна сметка се сведе до формирането на работна група от експерти, която ще наблюдава цените на храните и ще публикува информацията в интернет.
Важният въпрос отвъд тези кухи активности е дали наистина държавата може да вземе някакви смислени и ефективни мерки, които да облекчат шоковото поскъпване, или всякакъв опит за намеса на пазара е популистки и изначално обречен на неуспех.
Дуелът по тази засягаща буквално всеки тема ще е между икономистът Петър Ганев от ИПИ и евродепутът от Коалиция за България и бивш външен министър Ивайло Калфин.
В древен Рим Марс е бил бог не само на войната, но и на селското стопанство. Връзката между двете неща е нерушима и до днес - високите цени на храните често подклаждат бунтове в бедните държави и бяха един от факторите, разпалили революциите в арабския свят.
Това е вторият глобален пик на цените за по-малко от четири години. Но докато предишният през 2007-2008 г. беше в едни по-охолни времена, то сега комбинацията от икономическа криза, скъп петрол и устремени нагоре цени на храните е предпоставка за истински шок и ужас за потребителите и компаниите. Неслучайно Г-20 обяви "хранителната сигурност" за свой основен приоритет през 2011 г.
В по-богатите държави хората по принцип не са толкова чувствителни към поскъпването на основни продукти. Първо, защото харчат много по-малка част от доходите си за храна. Второ, в тези страни така или иначе стойността на земеделските суровини формира едва 20-25% от цената на храните (останалото е цената на труда). Този път обаче дори потребителите в първия свят страдат - те се чувстват по-бедни от обичайното, инфлацията изпреварва ръста на заплатите в редица държави, а безработицата е висока.
В България, най-бедната в клуба на богатия ЕС, поскъпването на храните е чувствителна тема, още повече в изборна година. До момента видяхме няколко зрелищни акции на хиперактивния земеделски министър Мирослав Найденов срещу "спекулантите" и громене (поне на думи) на картели в хранителния бранш. Шумното оповестяване на създаването на специален правителствен орган за борба срещу спекулата в крайна сметка се сведе до формирането на работна група от експерти, която ще наблюдава цените на храните и ще публикува информацията в интернет.
Важният въпрос отвъд тези кухи активности е дали наистина държавата може да вземе някакви смислени и ефективни мерки, които да облекчат шоковото поскъпване, или всякакъв опит за намеса на пазара е популистки и изначално обречен на неуспех.
Дуелът по тази засягаща буквално всеки тема ще е между икономистът Петър Ганев от ИПИ и евродепутът от Коалиция за България и бивш външен министър Ивайло Калфин.
Ивайло Калфин
Позиция Да
Според януарския месечен бюлетин на Европейската централна банка, за 2010 г. цената на пшеницата се е увеличила с 91%, на царевицата – с 57%, на соята с 33%, а на захарта – с 32%. Много хора казват – световна тенденция, нищо не можем да направим! Какви сме ние в България, че ще се противопоставяме на световните пазари? На пръв поглед това е вярно. Обаче последната финансова криза показа, че пазарите съвсем не са идеални, не се саморегулират, а бездействието на правителствата, прикрито зад различни неолиберални теории, се плаща прескъпо от данъкоплатците.
Подобно увеличение на цените на хранителните продукти имаше и през 2007 г. Тогава обаче това увеличение беше напълно компенсирано с повишаването на доходите. Увеличаването на цените на основните хранителни продукти и на горивата засяга най-тежко хората с най-ниски доходи. По данни на Световната организация по прехраната през 2010 г. в света от недохранване са страдали 925 милиона души. В най-развитата икономика – тази на ЕС, 79 милиона души от общо 480 милиона живеят под прага на бедността, а през миналата година 16 милиона са разчитали на подаяния с храни от благотворителни организации, за да оцелеят. Голяма част от българите живеят около и под прага на бедността. При това положение е цинично правителството да не прави нищо и да се крие зад тенденциите в световните пазари.
Първата и най-бърза мярка, която може да се предприеме, е да се увеличат доходите на най-засегнатите - пенсионери, социално слаби, млади семейства, самотни родители, хора с увреждания. Те и без това пострадаха сериозно от замразените от две години насам доходи, намалените социални плащания и натрупаната инфлация. Високите цени увеличават приходите в бюджета, следователно средства за увеличаване на доходите би трябвало да има.
Цените също не са свещена крава. Правителството може да им влияе както самостоятелно, така и чрез участието си в ЕС. Факт е, че на общия европейски пазар дори цените на борсови стоки са далече от изравняване. По данни на Евростат за 2009 г., цените на храните и тютюна в България са близо два пъти по-ниски от средните за ЕС (53%) и почти три пъти по-ниски от най-високите в ЕС (в Дания - 45% над средните в ЕС). Съответно при зърнените храни цените у нас са били 67% от средните в ЕС (при 63% в Полша и 134% в Дания). Националните особености имат значение и те съвсем не са свързани само с покупателната способност. Как да си обясним, че през миналата година в България имаше много добра реколта на зърнени култури, а днес цените на зърното и олиото се измерват с високите стойности в рамките на ЕС? Правителството можеше да наложи известни ограничения на износа на зърно, а още по-добре – да изкупи достатъчно интервенционни запаси, когато цените бяха все още много по-ниски. Въобще използването на държавния резерв за омекотяване на резките колебания на основни стоки - случайно или умишлено, се подценява. На следващо място правителството може да повлияе на цените чрез данъците. Това се отнася особено за акцизни стоки като горивата и тютюна. Процедури за това има, както за незабавно действие, така и за задействане на механизми в рамките на ЕС.
Когато се оправдаваме с пазарите, сигурни ли сме, че пазарът на зърнени храни или на горива в България няма дефекти? Защо няма ефективно действащ борсов пазар, на който освен спотови, да се сключват и фючърсни сделки? Защо малките производители не могат да участват на пазара директно? Защо въпреки високите цени, те изпитват финансови трудности? Защо няма прозрачност по цялата верига на доставки – от суровините, до готовите продукти? Отговорите на всички тези въпроси се намират в неумението или нежеланието на институциите да създадат прозрачен пазар, който да дава сигурност на участниците в него. По подобна причина впрочем все още нямаме и енергийна борса – защото някой няма интерес от прозрачност и предвидимост. Подобна незаинтересованост единствено увеличава цените за потребителите.
Многобройни изследвания на Европейската комисия показват, че резките и значителни колебания на цените се дължат до голяма степен и на преработвателната индустрия, както и на дистрибуторите в търговията на дребно. Тяхната негативна роля се доказва от ниските доходи на производителите на суровини, въпреки хвърчащите цени на дребно. Съществува ли такъв проблем в България? Могат ли институциите да се намесят и да го ограничат?
Това, което може да се направи чрез ЕС, е да се облекчи вносът на селскостопански суровини от трети страни. Тема, широко обсъждана от европейските институции е и ролята на финансовите спекуланти, които значително ускоряват колебанията на цените на хранителните и енергийните суровини. Вследствие на договорености в рамките на Г-20 в момента в ЕС се приема законодателство за ограничаване и повече контрол върху сделките с различни финансови инструменти, които до този момент не попадат в рамките на пазарната регулация. Работя по някои от тези регулации, но до този момент не съм забелязал някакъв интерес на български институции към тях.
Нито една от тези мерки сама по себе си няма да премахне резките колебания в цените на храните и горивата. Но това не означава,че правителството не може да разработи и да прилага цялостна програма от подобни мерки. Тя със сигурност ще има ефект и най-малкото ще ограничи дефектите, които има в днешните пазари. При всички случаи, вместо празни разсъждения, с които са се отричат все още невзети мерки, е по-добре да се направи максималното. Така, както се прави в други страни от ЕС и в европейските институции. Дано поне фактът, че цените на хранителните продукти през 2010 г. са най-високи за последните 20 години (откакто Световната организация по прехрана ги измерва) и тази тенденция се задълбочава, стресне правителството и го накара да види, че обедняването вече разрушава основни тъкани и ценности в обществото.
Подобно увеличение на цените на хранителните продукти имаше и през 2007 г. Тогава обаче това увеличение беше напълно компенсирано с повишаването на доходите. Увеличаването на цените на основните хранителни продукти и на горивата засяга най-тежко хората с най-ниски доходи. По данни на Световната организация по прехраната през 2010 г. в света от недохранване са страдали 925 милиона души. В най-развитата икономика – тази на ЕС, 79 милиона души от общо 480 милиона живеят под прага на бедността, а през миналата година 16 милиона са разчитали на подаяния с храни от благотворителни организации, за да оцелеят. Голяма част от българите живеят около и под прага на бедността. При това положение е цинично правителството да не прави нищо и да се крие зад тенденциите в световните пазари.
Първата и най-бърза мярка, която може да се предприеме, е да се увеличат доходите на най-засегнатите - пенсионери, социално слаби, млади семейства, самотни родители, хора с увреждания. Те и без това пострадаха сериозно от замразените от две години насам доходи, намалените социални плащания и натрупаната инфлация. Високите цени увеличават приходите в бюджета, следователно средства за увеличаване на доходите би трябвало да има.
Цените също не са свещена крава. Правителството може да им влияе както самостоятелно, така и чрез участието си в ЕС. Факт е, че на общия европейски пазар дори цените на борсови стоки са далече от изравняване. По данни на Евростат за 2009 г., цените на храните и тютюна в България са близо два пъти по-ниски от средните за ЕС (53%) и почти три пъти по-ниски от най-високите в ЕС (в Дания - 45% над средните в ЕС). Съответно при зърнените храни цените у нас са били 67% от средните в ЕС (при 63% в Полша и 134% в Дания). Националните особености имат значение и те съвсем не са свързани само с покупателната способност. Как да си обясним, че през миналата година в България имаше много добра реколта на зърнени култури, а днес цените на зърното и олиото се измерват с високите стойности в рамките на ЕС? Правителството можеше да наложи известни ограничения на износа на зърно, а още по-добре – да изкупи достатъчно интервенционни запаси, когато цените бяха все още много по-ниски. Въобще използването на държавния резерв за омекотяване на резките колебания на основни стоки - случайно или умишлено, се подценява. На следващо място правителството може да повлияе на цените чрез данъците. Това се отнася особено за акцизни стоки като горивата и тютюна. Процедури за това има, както за незабавно действие, така и за задействане на механизми в рамките на ЕС.
Когато се оправдаваме с пазарите, сигурни ли сме, че пазарът на зърнени храни или на горива в България няма дефекти? Защо няма ефективно действащ борсов пазар, на който освен спотови, да се сключват и фючърсни сделки? Защо малките производители не могат да участват на пазара директно? Защо въпреки високите цени, те изпитват финансови трудности? Защо няма прозрачност по цялата верига на доставки – от суровините, до готовите продукти? Отговорите на всички тези въпроси се намират в неумението или нежеланието на институциите да създадат прозрачен пазар, който да дава сигурност на участниците в него. По подобна причина впрочем все още нямаме и енергийна борса – защото някой няма интерес от прозрачност и предвидимост. Подобна незаинтересованост единствено увеличава цените за потребителите.
Многобройни изследвания на Европейската комисия показват, че резките и значителни колебания на цените се дължат до голяма степен и на преработвателната индустрия, както и на дистрибуторите в търговията на дребно. Тяхната негативна роля се доказва от ниските доходи на производителите на суровини, въпреки хвърчащите цени на дребно. Съществува ли такъв проблем в България? Могат ли институциите да се намесят и да го ограничат?
Това, което може да се направи чрез ЕС, е да се облекчи вносът на селскостопански суровини от трети страни. Тема, широко обсъждана от европейските институции е и ролята на финансовите спекуланти, които значително ускоряват колебанията на цените на хранителните и енергийните суровини. Вследствие на договорености в рамките на Г-20 в момента в ЕС се приема законодателство за ограничаване и повече контрол върху сделките с различни финансови инструменти, които до този момент не попадат в рамките на пазарната регулация. Работя по някои от тези регулации, но до този момент не съм забелязал някакъв интерес на български институции към тях.
Нито една от тези мерки сама по себе си няма да премахне резките колебания в цените на храните и горивата. Но това не означава,че правителството не може да разработи и да прилага цялостна програма от подобни мерки. Тя със сигурност ще има ефект и най-малкото ще ограничи дефектите, които има в днешните пазари. При всички случаи, вместо празни разсъждения, с които са се отричат все още невзети мерки, е по-добре да се направи максималното. Така, както се прави в други страни от ЕС и в европейските институции. Дано поне фактът, че цените на хранителните продукти през 2010 г. са най-високи за последните 20 години (откакто Световната организация по прехрана ги измерва) и тази тенденция се задълбочава, стресне правителството и го накара да види, че обедняването вече разрушава основни тъкани и ценности в обществото.
Петър Ганев
Позиция Не
Цените на храните тръгнаха нагоре и се заговори усилено за държавна намеса, която да ограничи тези процеси. Кое обаче доведе до ръста на цените? На първо място, като отговор на икономическата криза и от двете страни на Атлантическият океан бяха напечатани купища пари – дори към момента правителствата наливат пари, например наскоро централната банка на Ирландия си напечата няколко десетки милиарда евро под етикета на "fine-tuning operation", за да си спасява провалилите се банки.
Когато в отговор на всичко това множество икономисти предупредиха – "като печатате пари, това ще доведе до сериозно покачване на цените" – централните банкери (начело с Бен Бернанке) отвърнаха, че това няма да се случи, а малко инфлация дори е нужна за по-бързото възстановяване. Е, покачването на цените се случи, тоест началният курс по икономика си е съвсем на място. Неслучайно в началото на 2011 г. последователно в The Wall Street Journal и The Economist се появиха заглавия от сорта на "Новият експорт на Америка: Инфлация". Златото също говори за печатането – дори тази седмица се озова в подножието на историческият си връх, постигнат в края на 2010 година. Така първопричината за поскъпването е ясна – правителствата си напечатаха пари, което вече бута цените нагоре.
Конкретно за цените на храните има и други фактори: 1) климатични – например суша в Бразилия и Аржентина, както и наводнения в Австралия; 2) търговски ограничения – например Русия и Украйна ограничиха износа на пшеница заради проблеми с реколтата; 3) финансови спекулации – нестабилните цени на храните привлякоха интерес; 4) бунтове и петрол – размириците в Близкия изток оказват своето влияние върху цените на петрола и храните; 5) биогорива – насърчаването на биогоривата оскъпява храните.
Това са множество фактори, които покачват цените на храните, но все пак кои са водещите? По всичко личи, че това са климатичните и правителствените фактори – отговорът на ООН, МВФ, Световната банка също сочи в тази посока. Единствено Европейската комисия постави фокус върху спекулациите, но това се случи след директната намеса на Саркози. Финансовите спекулации играят своята роля на пазара на храни, както го правят през последните 100 години, но те няма как да са движещата сила зад всичко случващо се в момента – обвинението към тях има по-скоро политически, а не експертен характер.
Поскъпването на храните е очевидно проблем, но как може да бъде решен? Проблемът е до голяма степен привнесен отвън и няма как да бъде изолиран в страната ни. Независимо дали дадена стока я внасяме, изнасяме или произвеждаме точно колкото ни е нужно, то световните цени влияят на тези в България. Отвореността на икономиката ни прави така, че не може нещо по света или в Европа да е скъпо, а в България да е евтино. В този ред на мисли, всяка политика, която по някакъв начин изолира и "решава" проблема в страната ни, си е чист популизъм.
Ако под държавна намеса се разбира директно вмешателство в ценообразуването или пък нови търговски ограничения, то тази намеса би имала катастрофални последствия. Да се сложи таван на цените и да се радваме на евтини стоки? Да, стоките ще са евтини, но няма да им се радваме, защото просто няма да ги има в магазините. Административното намаление на цените никога не е работило, то само е водило до изчезването на стоките от пазара. Това не е пътят на просперитета.
Разбира се, държавата може и трябва да действа, но не с нови правила, а с преосмислянето на политиките си – на национално и европейско ниво. Неслучайно през последните седмици тече усилен дебат в Европа за временно облекчаване на вноса на хранителни продукти от Африка. Но защо временно? Ако това е решение сега, защо не за постоянно? Защо въобще има ограничения? На практика Европа се "бори" с бедността в Африка, но ограничава стоките им, за да защити европейския производител. Този парадокс трябва да се преосмисли.
Също така, в Европа и у нас всички са се прехласнали по зелената енергия и биогоривата. Да, но ако ще вървим по този път, трябва да знаем, че има цена – по-скъпа енергия и по-скъпи храни. Това са фактите – щом насърчаваш, ще си платиш. Не може да се бяга от това и да се хвърля вината другаде. Още една парадигма за осмисляне.
Друга насока е конкуренцията на родния пазар – очевидно има проблеми при земеделската продукция. Трябва да се предприемат такива мерки, които да отворят повече възможности (разбирай достъп до пазар) пред малкия земеделски производител. Само като чуя думите "изкупна цена" и ми става ясно, че достъпът на земеделците до пазара бива ограничаван. Това е въпрос не само на икономика, но и на съд – ако принудата е извънпазарна, тоест насилствена.
Истината е, че правителствата създадоха този проблем – те наляха пари, те ограничиха търговията, те насърчават изкуствено зелената енергия и биогоривата, те дори предизвикаха събитията в Близкия изток (все пак бунтовете са против режими, а не против пазара). Можем ли сега да разчитаме, че допълнителна държавна намеса ще реши тези проблеми? Не, не и не – така би отговорила Маргарет Тачър.
Когато в отговор на всичко това множество икономисти предупредиха – "като печатате пари, това ще доведе до сериозно покачване на цените" – централните банкери (начело с Бен Бернанке) отвърнаха, че това няма да се случи, а малко инфлация дори е нужна за по-бързото възстановяване. Е, покачването на цените се случи, тоест началният курс по икономика си е съвсем на място. Неслучайно в началото на 2011 г. последователно в The Wall Street Journal и The Economist се появиха заглавия от сорта на "Новият експорт на Америка: Инфлация". Златото също говори за печатането – дори тази седмица се озова в подножието на историческият си връх, постигнат в края на 2010 година. Така първопричината за поскъпването е ясна – правителствата си напечатаха пари, което вече бута цените нагоре.
Конкретно за цените на храните има и други фактори: 1) климатични – например суша в Бразилия и Аржентина, както и наводнения в Австралия; 2) търговски ограничения – например Русия и Украйна ограничиха износа на пшеница заради проблеми с реколтата; 3) финансови спекулации – нестабилните цени на храните привлякоха интерес; 4) бунтове и петрол – размириците в Близкия изток оказват своето влияние върху цените на петрола и храните; 5) биогорива – насърчаването на биогоривата оскъпява храните.
Това са множество фактори, които покачват цените на храните, но все пак кои са водещите? По всичко личи, че това са климатичните и правителствените фактори – отговорът на ООН, МВФ, Световната банка също сочи в тази посока. Единствено Европейската комисия постави фокус върху спекулациите, но това се случи след директната намеса на Саркози. Финансовите спекулации играят своята роля на пазара на храни, както го правят през последните 100 години, но те няма как да са движещата сила зад всичко случващо се в момента – обвинението към тях има по-скоро политически, а не експертен характер.
Поскъпването на храните е очевидно проблем, но как може да бъде решен? Проблемът е до голяма степен привнесен отвън и няма как да бъде изолиран в страната ни. Независимо дали дадена стока я внасяме, изнасяме или произвеждаме точно колкото ни е нужно, то световните цени влияят на тези в България. Отвореността на икономиката ни прави така, че не може нещо по света или в Европа да е скъпо, а в България да е евтино. В този ред на мисли, всяка политика, която по някакъв начин изолира и "решава" проблема в страната ни, си е чист популизъм.
Ако под държавна намеса се разбира директно вмешателство в ценообразуването или пък нови търговски ограничения, то тази намеса би имала катастрофални последствия. Да се сложи таван на цените и да се радваме на евтини стоки? Да, стоките ще са евтини, но няма да им се радваме, защото просто няма да ги има в магазините. Административното намаление на цените никога не е работило, то само е водило до изчезването на стоките от пазара. Това не е пътят на просперитета.
Разбира се, държавата може и трябва да действа, но не с нови правила, а с преосмислянето на политиките си – на национално и европейско ниво. Неслучайно през последните седмици тече усилен дебат в Европа за временно облекчаване на вноса на хранителни продукти от Африка. Но защо временно? Ако това е решение сега, защо не за постоянно? Защо въобще има ограничения? На практика Европа се "бори" с бедността в Африка, но ограничава стоките им, за да защити европейския производител. Този парадокс трябва да се преосмисли.
Също така, в Европа и у нас всички са се прехласнали по зелената енергия и биогоривата. Да, но ако ще вървим по този път, трябва да знаем, че има цена – по-скъпа енергия и по-скъпи храни. Това са фактите – щом насърчаваш, ще си платиш. Не може да се бяга от това и да се хвърля вината другаде. Още една парадигма за осмисляне.
Друга насока е конкуренцията на родния пазар – очевидно има проблеми при земеделската продукция. Трябва да се предприемат такива мерки, които да отворят повече възможности (разбирай достъп до пазар) пред малкия земеделски производител. Само като чуя думите "изкупна цена" и ми става ясно, че достъпът на земеделците до пазара бива ограничаван. Това е въпрос не само на икономика, но и на съд – ако принудата е извънпазарна, тоест насилствена.
Истината е, че правителствата създадоха този проблем – те наляха пари, те ограничиха търговията, те насърчават изкуствено зелената енергия и биогоривата, те дори предизвикаха събитията в Близкия изток (все пак бунтовете са против режими, а не против пазара). Можем ли сега да разчитаме, че допълнителна държавна намеса ще реши тези проблеми? Не, не и не – така би отговорила Маргарет Тачър.
Резултати от гласуването на този етап
28%57 гласа
Благодарим за вашия глас!
72%146 гласа
Какво следва?
В следващия етап на дебата очаквайте мнение на гост-експерт по темата. Можете да се включите с позиция във форума и в анкетата.
Още по темата
Свиквайте - глобалното поскъпване на храните не е временно явление, а трайна тенденция
Поскъпването на горивата е неприятно, но ограничаването му чрез държавна намеса е непосилно и невъзможно
Цените ще се увеличат, а идеите за натискането им надолу са антипазарни или чисто популистки
Контролът на храните в България все още е слаб. Създаването на специализирана агенция трябва да промени това
Поскъпването на стоките може да е само временен балон, но може и да не е
-6 +14
Мирослав Найденов не може да създаде звено, което да съчетава функциите на социалното, финансовото и министерството на храните, че и да свърши някаква работа чрез него. Особено когато самите институции са до голямта степен компрометирани и непопулярни.
Стандартът на живот не бива да определя цените на храните в момент, когато тенденцията на покачване е глобална. Ако Найденов работи за строг контрол на пазара, то най-много това ще означава спад в качеството и сигнал, че финансовото министерство е непособно да използва други прийоми, освен абдикация от всякаква грижа за джоба на българина.
_____
http://antiideas.wordpress.com/-8 +18
само факта че поскъпването на храните е в световен мащаб говори само по себе си. Не може тук в България ей така от нищото до контролираме цената и. Може но страната няма тези ресурси. И ако го направят това нещо с цените да бъдат намалени а тенденцията в цяла европа е да се покачват тогава ще храната ще ни е най-малкия проблем.
-20 +11
Вярно е ,че при пазарната икономика не трябва да се контролират цените но защо не да се регулират нещата най вече чрез ддс и чрез нормата на печалба за определени, от първа необходимост продукти защото там е/мътната вода в която се лови рибата/.
-35 +9
Разбира се че правителството трябва да "усеща" нещата от живота и да въвежда определени корективи, чрез акцизи, данъци, такси, мита и интервенция на пазара.... просто е като бобена чорба, ама бугарашите бавно учим (аферата Деклозиер, например), бързо забравяме (урбулешката приватизация на лостов) и сега "токА" скъп"...
А и след кризата, в която ни нахендриха брюкселските зелки и хамериканските имотни далавераджии, пак някои тутманици от "нАуката" продължават да дуднат за за "чиста и свята" пазарна икономика....
_____
Don't worry, be happy now! Boby said. ЕС е вреден за вашето здраве, дръпнете сиджимката овреме, да не плачкате като 1944 година....-8 +17
Правителството може да не може да контролира световните цени на храните, но негова работа е да контролира тяхната безопасност. При нашия стандарт на живот (а и не само), високите цени на суровините и храните ще изкушат много производители и търговци да си гарантират печалбата, на която са свикнали, предлагайки по-нискокачествени стоки/съставки за екстра качество, заблуждавайки по този начин потребителите. Тук правителството определено има роля и тя не е да прехвърля върху пенсионерите работата по контрола върху качеството и безопасността
-28 +7
Трябва, разбира се! Какви мерки точно - пазарната ориентация на икономиката ни не предлага богат спектър от възможности. Основната възможност при пазарна икономика е социалното подпомагане и своевременното актуализиране на минималната заплата спрямо инфлациите. Друга мярка е наблюдаването и публикуването (информирането на обществеността) на цените на определени, стратегически и жизненоважни стоки и услуги в няколко големи магазинни вериги. И ... до тук! (Директна намеса на държавата в равнището на цените с непазарни средства ще бъде смъртоносна относно репутацията ни пред останалия свят и относно достъпа ни до определени, много богати пазари.)
-29 +4
Добре обмислена и добре реализирана, инициатива като на Найденов би била добра. (Управлението на ГЕРБ е компрометирано преди всичко от провалите на финансово-икономическия си екип Дянков-Трайков).
-5 +15
До коментар [#5] от "ydimitrova":
"При нашия стандарт на живот (а и не само), високите цени на суровините и храните ще изкушат много производители и търговци да си гарантират печалбата, на която са свикнали, предлагайки по-нискокачествени стоки/съставки за екстра качество, заблуждавайки по този начин потребителите."
Това е проява на отвратително нелогично мислене. Колкото по-ниски са цените, толкова по-голям е стимулът на производителят да предлага боклуци, за да бъде на печалба. А не обратното.
-20 +9
Не бе няма смисъл тъпата долна дръжава да са меси! Нека народа да мре! Дупетатите недни нали са с натъпкани гуши?! Министрите нали са млионери?!
Чумата ги да тръшне и до стотно колено да са проклети! Уродите недни!
-4 +20
Не мисля, че трябва държавата да регулира цените. Основната причина за мнението ми е, че става дума за нашата държава и нашия административен апарат, който би направил така , че дори относително разумни мерки да предизвикат катастрофални последици.
_____
"Ceterum censeo ГЕРБ esse delendam"-4 +44
държавата трябва да създаде условия хората да получават повече пари,а не да се меси в ценообразуването.Този период сме го минали и не води до нищо добро
-1 +24
Държавата трябва да вземе мерки, но не като се намесва пряко, а като създава условия за свободен пазар и честна конкуренция. Като се разбиват картелите, олигополите и т.н. Контролът върху качеството също е благоприятен за честната конкуренция. Ако Найденов работи в тази посока без да увеличава бюрокрацията, ОК.
_____
Човешкият ум е като чадър - работи най-добре, когато е отворен.-1 +10
Държавата трябва да започне да си върши работата, това е, което трябва да направи! Да се отърси от раздутата бюрокрация, а не да се чуди как да създава нова. С част от парите, които се освободят по този начин да направи държавните заплати атрактивни (макар че за една част няма нужда, тъй като са високи и сега) и да привлече можещи хора в държавната администрация. Останалата част от парите да оползотвори за стимулиране на частния сектор (не просто да налее пари в частни джобове). Тогава растежът ще надвишава неколкократно инфлацията и тази тема няма да е на дневен ред.
Казанът ни е пълен с боклуци, а ние се чудим от коя страна да трупаме още - отляво или отдясно?
-1 +12
Нека допуснем малките производители легално до пазара, нека ги подпомогнем да оцеляват и да се развиват, дребното и средно земеделско стопанство е бил, е и ще бъде гръбнакът на българското земеделие. Сегашната политика на нашите управляващи ще доведе до неговата гибел и ние вече усещаме последиците от това пагубно вличние. Разпределянето на директните плащания в този им вид води до омързеляване на българския фермер и неговото ликвидиране, чрез превръщането на България в монокултурна зърнена държава, което не подпомага никого освен 5% от феодалните едри арендатори усвояващи 93 % от субсидиите за българското земеделие по директните плащания, т.е даваме пари на най-богатите за да станат още по богати, супер, но това ще води единствено и само до домати от Турция, Гърция, Македония, ябълки пак от там , картофи от Египет и какво ли още не и от къде. Нека се вземем в ръце и да възродим българското земеделие. Сега е момента сега се договарят правилата за новия програмен период, сега трябва да се работи за да се защитят интересите на българските ПРОИЗВОДИТЕЛИ, тези които произвеждат конкурентни продукти с висока добавена стйност.
ДА СЕ ЗАХВАщАМЕ ЗА РАБОТА!!!
_____
Magardich Huliyan-27 +5
Нали искахте "демокрация" и пазарна икономика? Сърбайте си попарата сега и живейте в мизерия!
-7 +1
Да, само че не нашето правителство, а това което бди над Wall Street. Причината цената да се увеличава не са лоши реколти, а неубоздани спекуланти.
Не съм специалист, но след като прочетете това никой специалист няма да може да ви убеди в обратното:
http://www.cpeterson.org/2011/03/10/why-gas-is-so-
Edit: Статията е фокусирана върху петрола, но дава обяснение и за цените на храните и други стоки от първа необходимост.
-18 +8
Между другото, забелязвам, че и Петър Ганев, уж противника в тази дискусия на държавната намеса спрямо цените на храните, всъщност в текста си описва като удачни държавни действия именно държавни намеси! Единствената дискусия тук, на практика, не е, дали въобще да има държавни мерки срещу поскъпването на храните. Видимо и двете страни в дискусията (и Ивайло Калфин, и Петър Ганев) считат, че такава намеса трябва да има. Единственият реален въпрос тук е - каква точно е удачната държавна намеса? В какви форми трябва тази намеса да се изразява и докъде трябва да се простира? (И едно малко противоречие в тезата на г-н Ганев - той твърди, че не трябва да има ДОПЪЛНИТЕЛНА, освен стандартната, държавна намеса, но в същото време в текста си видимо одобрява някои от новите инициативи на ЕС (облекчаването на вноса на хранителни стоки от Африка), както и предлага свои собствени НОВИ подходи.)
Изглежда, въпросът на "Капитал" трябва да се преформулира в коректна форма. Понеже без съвсем никаква държавна намеса не може да се мине (единствено най-стриктното държавно бездействие във всяко отношение би било ненамеса), въпросът трябваше да гласи: "Каква е най-рационалната намеса на държавата спрямо поскъпването на храните?"
-4 +18
Ама разбира се, дайте да увеличаваме пенсии и социални помощи. Разбира се въпросът откъде ще дойдат тези пари никой не го интересува. И тук стигаме до една твърде гениална мисъл на г-н Калфин. "Високите цени увеличават приходите в бюджета, следователно средства за увеличаване на доходите би трябвало да има." Гениално! След това уникално прозрение предлагам да се гласува незабавно закон който да увеличи тройно всички цени в България. Така според логиката на г-н Калфин ще се увеличат тройно и приходите в бюджета и от там - тройно повече пари за пенсии и социално слаби. Ето че решихме всичките си икономически проблеми.
Извън гениалността на социалистическите икономически възгледи за всеки е ясно, че да увеличиш рязко социалните разходи без да имаш стабилен икономически растеж си е чисто самоубийство. Докато не имаме реален икономически растеж, колкото и разни политици да прехвърлят парите от единия джоб в другия нищо няма да се промени. Само дето на популистите им е по лесно да преразпределят и да се преструват, че вършат нещо полезно.
-12 +1
До коментар [#19] от "eldred":
Парите за тези увеличения ще дойдат от инфлацията. Номиналното увеличение на доходите неизбежно увеличава и приходите в хазната (ако данъците и другите държавни вземания не бъдат намалени). Цените няма нужда да увеличаваме, защото те вече се увеличиха. Смисълът от увеличаването на минималната работна заплата, на помощите и на пенсиите е в това, да не се дебалансира пазарния механизъм (той вече беше достатъчно увреден от замразените от Дянков заплати при ненулева инфлация). Подчертавам - тук не иде реч за увеличаване на заплатите и на пенсиите над равнището на инфлацията, както се правеше при управленията на Сакскобургготски и на Станишев (макар подобно увеличаване да има много дълбок смисъл, предвид отрицателния прираст на населението ни и предвид значителната емиграция към по-нормалните за живеене европейски държави). Тук става дума само за реално замразяване на заплатите чрез увеличаването им само с темпа на инфлацията (не за фалшивото дянково "замразяване", което на практика е намаляване на заплатите чрез инфлацията и специално уврежда вътрешното потребление).
-2 +10
До коментар [#20] от "Станислав Янков":
"Смисълът от увеличаването на минималната работна заплата, на помощите и на пенсиите е в това, да не се дебалансира пазарния механизъм "
Точно това дестабилизира пазарният механизъм. Опитът да се запази покупателната способност (защото индексирането на пенсии и заплати към инфлацията е точно запазване на покупателната способност) е възможен само ако ръстът на доходите е равен на инфлацията. Когато ръстът на доходите е под инфлацията естественият пазарен механизъм е намаляване на покупателната способност. Опитът на правителството да запази покупателната способност на определени групи (бюджетни служители и пенсионери) довежда единствено до още по голям спад в покупателната способност на частния сектор или до бюджетен дефицит. При нас дефицитите така или иначе са високи и допълнителното увеличаване на дефицита е равно на самоубийство. Единственият реален вариант за повишаване на социалните разходи е да се намалят други разходи от бюджета. Разбира се има и друг вариант. Бутаме валутния борд и започваме да печатаме пари, но това всички знаем до какво ще доведе.
-2 +12
Държавата не е била никога добър стопанин на каквото и да е. Като регулатор се представя още по-зле. Ако тръгнем да регулираме цените в пазарни условия, ще създадем поредната провалила се безумна идея.
Или имаш планова икономика с пълни държавни регулаци, или свободен пазар. Останалото са излишни харчове и бюрокрация (държавна хранилка за още търтеи).
_____
-- Дончо https://doncho.net-1 +7
Държавата по принцип НЯМА ВЪЗМОЖНОСТ ДА НАПРАВИ НЕЩО. Това е най-важното, което трябва да се отчита. Исторически са правени всевъзможни опити за държавна намеса срещу инфлацията и всички са пълен провал - водят до обратен резултат. Т.е. ДЪРЖАВАТА НЕ РАЗПОЛАГА СЪС СРЕДСТВАТА ДА ВЪЗДЕЙСТВА.
Държавата разполага със средства да действа превантивно, които обаче вече са пропуснати за приложение. Държавата може да ограничава инфлацията като ограничава парите в обращение и се въздържа от печатане на пари. Но моментът за това отдавна е изпуснат, заради спасителните планове се напечата планина от пари, и сега положението е неспасяемо. Онова, което може да направи държавата (на нашата конкретно) е единствено да вдигне драстично лихвените проценти, с което да разори ред правителства и големи банки, но би запазила парите поне на настоящата им стойност и може би би предотвратила бъдеща инфлация.
Всичко друго е популизъм.
_____
www.dobribozhilov.com-3 +4
До коментар [#21] от "eldred":
Искаш да кажеш, че инфлацията при номинално замразени (реално намаляващи) заплати не дебалансира пазарния механизъм?! Смяташ, че това не води до свиване на потреблението, до фалити (особено на дребни предприемачи), до монополизиране на масовите доходи почти изцяло от жизнено-важните продукти и дейности и до унищожаване на конкуренцията в полза на големите играчи, които оперират със стратегически потребителски стоки и услуги?!
Съгласен съм с теб, че опитите да се пази покупателната способност чрез мерки само спрямо определени групи като бюджетните служители и пенсионерите са неефективен механизъм. Това, което липсва и на актуалния кабинет, както на всичките му предшественици (включително на станишевото управление) е реалната социална политика спрямо ВСИЧКИ безработни и нуждаещи се. Това значи само едно - непрекъсната държавна социална помощ (единствено в натура - храна, дрехи, подслон), освен ако Бюрото по труда не е предложило на безработния работа и той да я е отказал. Ако финансите на социалното министерство се оптимизират правилно - дори няма да са нужни допълнителни бюджетни пари.
Всичко това не само ще осигури преживяване за бездомните и за мизерстващите (като с това ще намали донякъде и дребната криминална престъпност), но също така няма да позволява на пазара да сваля масовите жизнени условия под определена, хуманна и цивилизована (такава,...
Прочитане на целия коментар която да ни отличава от животните) граница. В същото време - над тази граница ще си действат (както до сега) несъвършените пазарни механизми.
-5 +1
До коментар [#22] от "DonAngel":
Ако държавниците ни са лоши стопани - сменяме ги с по-компетентни и отговорни. Ако държавата е лош стопанин - по-добре въобще да я няма, нали? Така няма да се налага да плащам данъци, вместо които да получавам НИЩО!
-2 +2
До коментар [#23] от "Добри Божилов":
До голяма степен съм съгласен, че държавната власт не може да направи МНОГО срещу ръста на цените, но все пак може да направи някои полезни неща в допълнение на изброените от теб пазарни механизми. Едно от тия неща е оптимизацията на механизма за социално подпомагане (сега такова практически липсва), а друго е инициативата на Найденов (ако подобна инициатива бъде добре обмислена и правилно реализирана, тя би могла да донесе някои ползи за масовия потребител, тоест - да стимулира конкуренцията между търговците, без да деформира по никакъв начин пазарните механизми). Могат да се направят и други полезни неща.
+9
До коментар [#24] от "Станислав Янков":
"Искаш да кажеш, че инфлацията при номинално замразени (реално намаляващи) заплати не дебалансира пазарния механизъм?! "
Искам да кажа, че да се бориш със симптомите за болестта няма да помогне срещу самата болест. Не може да се бориш срещу инфлацията като вдигаш доходи. Предложението държавата да подпомага ВСИЧКИ безработни и нуждаещи се ще доведе единствено до тотално издънване на бюджета. Дали държавата ще помогне с пари или в натура разликата е нулева. Като изключим факта, че подпомагането в натура отваря допълнителни възможности за корупция и злоупотреби.
Утопията как държавата щяла да подпомага всички бедни и нямало да има бедност и престъпления сме я чували и преди. Няма как да стане понеже колкото повече държавата подпомага някой толкова повече хора искат да са подпомагани. Единственият резултат от това е възпитанието на цели социални групи в мързел. Примери - безброй.
-8 +1
Естествено-да но късничко Това е част от функцията й навсякъде по света Мита акцизи данъци минимална работна заплата- това всичко влияе на цените
Лошото е че цените се диктуват от световните пазари а заплатите не от световните или да кажем европейските пазари на труда Стоките безпроблемно излизат и се реализират навън докато работната сила не може Простичко-нали! Както се казва сети се мара да ме побара
-9
До коментар [#27] от "eldred":
Аз не предлагам вдигане на доходи (ръст на заплатите над равнището на инфлацията ТОЧНО СЕГА), а замразяването на доходите (не намаляването им, както сега от Дянков и допълнителното свиване на потреблението с риск от още фалити на дребни предприемачи и на по-дребни конкуренти).
След като държавата не може да върши нищо, както твърдиш - защо просто не я закрием и да не хвърляме безсмислено пари за данъци?! Ако аз имам фирма, която ми носи само разходи (безсмисленото плащане на данъци) - просто закривам фирмата и спирам плащанията по нея, нали? Ако управляващите не могат да си свършат ефективно работата и да ме подпомагат ефективно, когато имам нужда от помощ (тоест - като безработен и нуждаещ се) - защо да им давам данъци, когато работя?!!! Колкото време ме подпомагат като безработен - толкова време да ми вземат и данъци! Подпомагат ме в продължение на година - вземат ми данъци, когато заработя, не по-дълго от година от започването ми на работа, нали?
Що се отнася до нужните за социални помощи средства - те спокойно могат да дойдат ЕДИНСТВЕНО от промяната на философията на социалното министерство. Пък и ако не стигат парите - спокойно могат да се вземат такива от средствата за предизборно строене на магистрали... Има и други, някои от тях доста интересни бюджетни пера, от които също може да се вземе!
Корупцията и злоупотребите се...
Прочитане на целия коментар преодоляват с ПУБЛИЧНА ПРОЗРАЧНОСТ и с незабавна смяна на корумпирания административен апарат. Че пълното изкореняване на бедността и на престъпленията е утопия - това е ясно на всеки. Тук въпросът е в средствата, с които се стремиш да ограничаваш тези два обществени недъга - дали само с бруталност и с насилие (пък били те и институционализирани и узаконени в лицето на МВР и на силовите служби) или и с нормални, хуманни практики в лицето на реалната социална политика. Аз лично бих предпочел да работя и да имам пари, вместо да фотосинтезирам на социални помощи. Така е и с всички останали. Според твоите виждания обаче, аз трябва да ви работя за социални помощи и да съм ви благодарен до гроб, че въобще сте ми позволили да работя, вместо да изгния от мизерия или в затвора. Много "пазарно"!
-1 +7
Единствените мерки, които държавата трябва да предприеме в борбата срещу поскъпването на хранителните продукти, е да създаде предпоставки участниците в икономиката да реагират адекватно. Увеличаване производителността на труда, достъп до финансиране, намеса при пазарни провали. Нищо повече!
+6
"Аз не предлагам вдигане на доходи (ръст на заплатите над равнището на инфлацията ТОЧНО СЕГА), а замразяването на доходите (не намаляването им, както сега от Дянков и допълнителното свиване на потреблението с риск от още фалити на дребни предприемачи и на по-дребни конкуренти). "
Това ми се струва, че вече го обсъдихме и съм се изказал по въпроса още в пост №21. Запазването на покупателната способност на зависещите от бюджетни пари няма как да стане докато намалява покупателната способност в частния сектор.
"След като държавата не може да върши нищо, както твърдиш - защо просто не я закрием и да не хвърляме безсмислено пари за данъци?!"
Хайде пак се започна с изтъркания аргумент на всички социалисти. Всеки който не е съгласен със социалната политика е против съществуването на държавите. Къде точно съм казал, че държавата не може да върши нищо? Никъде, ама дай да приписваме на опонентите си думи които не са казали и да спорим с тях на базата на аргументите които сами сме им приписали. Държавата не трябва да се меси в икономиката, не съм казал, че не трябва да съществува.
"Що се отнася до нужните за социални помощи средства ....."
Точно това казах и аз. За да се увеличат социалните разходи трябва да се намалят други разходи. Но и да се направи това правителството ще установи, че колкото повече пари дава за социални разходи, толкова повече хора са се наредили на опашката на социалното...
Прочитане на целия коментар министерство за което ще трябва още разходи и т.н.
"Тук въпросът е в средствата, с които се стремиш да ограничаваш тези два обществени недъга - дали само с бруталност и с насилие (пък били те и институционализирани и узаконени в лицето на МВР и на силовите служби) или и с нормални, хуманни практики в лицето на реалната социална политика."
Това, че ти не виждаш друг вариянт освен полицейска бруталност или социална политика не значи че не съществуват. Бедността се бори с икономически растеж, увеличаване на производството и оттам на доходите, а не със социална политика.
"Според твоите виждания обаче, аз трябва да ви работя за социални помощи и да съм ви благодарен до гроб, че въобще сте ми позволили да работя, вместо да изгния от мизерия или в затвора. Много "пазарно"!"
И отново съчиняване на неща които никога не съм казал. Чудесен "аргумет"!
-6
До коментар [#31] от "m_todorov":
Производителността на труда може да се увеличи единствено с наистина мащабни инвестиции от страна на българските предприемачи в нови, ефективни технологии и в подобряване на трудовите условия на персонала. За стимулирането (мотивацията) чрез добри заплати - въобще няма да споменавам, защото разни тука сигурно само дето няма да се пробват да ме изядат заедно с парцалите!
+8
Добре би било вместо да " взима мерки срещу поскъпването на храните",държавата да се погрижи всеки да може да вземе сам мерки за повишаване на доходите си. Добре е също така да се вземат мерки за спиране на кражбите в селата , сега много хора не призвеждат защото не са сигурни ,че те а не някой друг ще прибере реколтата им .
_____
http://touchesofvarna.blogspot.com/-6 +2
До коментар [#32] от "eldred":
Доколкото зная - МРЗ е задължителна за всички легални икономически структури в страната (както държавните, така и частните). Точно заради това има толкова върли, толкова усърдни противници на качването и`! Защото няма къде да ходят и ще трябва да се съобразят с новата и` стойност. И пак повтарям - при правилно администриране на бюджетните средства (тоест - при правилна финансова политика) подобен ход няма да затрудни бюджета. (Че на много кръгове около властта подобна стъпка не им изнася и поради това се опитват да я представят като не знам си колко мъчна и страшна - това е ясно!)
Дал съм бил социалистически аргументи ли?! Добре! Ще ти дам съвсем пазарни, несоциалистически аргументи! Казваш, че държавата не трябвало да се меси в икономиката! Тогава - защо да трябва да съществува държава, която не върши никаква работа! Защо е притрябвало икономическо, финансово и каквото и да било друго министерство? Само безсмислени разходи! Не получавам от държавата това, за което си плащам и затова не искам да плащам НИКАКВИ данъци! Ще плащам, ако мога, само за неща, които наистина ми трябват в конкретния момент. Трябва ми сигурност - наемам си телохранители! МВР не ми трябва. Трябва ми храна - въоръжавам се и си я вземам от който има такава! Социално министерство не ми трябва. И така нататъка... Не искам държавните услуги! Да ме освободят от данъци НЕЗАБАВНО и най-законно! Искам...
Прочитане на целия коментар да плащам само на частен фонд, който да се грижи за мен РЕАЛНО, ако загубя работата си. Ти като не искаш - не плащай и не ползвай нищо при загуба на работата ти. Ето ти съвсем пазарни и демократични искания от моя страна!
Пак повтарям, че увеличаване на социалните разходи не е необходимо. Всичко може да се свърши и с актуалните средства на социалното министерство, но при драстична промяна на философията на социалната политика (според сегашната социална политика безработните и нуждаещите се са враг, който бързо трябва да бъде изпъден, независимо какво ще стане с него след това). Пък и да трябват още средства за социални ангажименти на държавата - определено има откъде да се вземат.
Колкото и хора да се наредят за социални помощи - те ще развиват икономиката, защото ЩЕ ПОТРЕБЯВАТ онова, което държавата им е дала, за да оцелеят (а то е произведено все от някой, което е ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ). Масата сегашни бездомници не потребяват почти нищо (и така не стимулират по никакъв начин икономиката ни), защото няма с какво да закрепят дори ЖИВОТА си. И само глупак не може да измисли ефективен механизъм, с който да накара безработните да работят. Ако има работа, която безработни са годни да вършат, но те откажат предложенията на Бюрата по труда - едва тогава може подобни индивиди да бъдат оставяни без никакви помощи. Но никой не е мераклия да бъде безработен, преживяващ на фотосинтеза, вместо да работи и да може да си купува сам онези дрехи, храна и други стоки и услуги, които сам си избере.
Щом като бедността се бори с икономически растеж - къде е тоя растеж?! И докато дойде той - с какво ще преживеят безработните (особено, ако в семейство с деца работата си са загубили и двамата родители, без да имат роднини и познати, които да им помагат)? Ти хубаво мислиш да увеличаваш производството, ама кой ще ти купува по-многобройната произведена продукция, ако потреблението се свива? Или ще произвеждаш, само за да изхвърляш безсмислено-произведеното след това? Като по времето на комунизма!
Ако няма социална политика, която да ми осигурява, като безработен, поне елементарното да преживявам - защо работодателите да ми предлагат да започвам работа на доходи, по-големи от минимума за оцеляване? Ти предлагаш безработните да бъдат оставени да мрат на произвола, защото това уж щяло да натовари бюджета. С други думи - предлагаш да се работи на средства, достатъчни единствено за фотосинтеза. Смятам, че съвсем точно съм описал визиите ти!
+12
Единственият начин да се противопоставим успешно на ръста на цените е повишеното производство . Ролята на павителството е да създава стимули за това както и да укрепи доверито в институции като КЗК за да се бори с уродливите форми на пазарната икономика .
_____
Антон Стоянов-6 +1
До коментар [#36] от "Антон Стоянов":
Подобно твърдение вече беше излъчено и му отговорих, но нелепостта на такова гледище е толкова фрапантна, че не успях да се въздържа отново да попитам: Кой ще купи продукцията от повишеното производство при свиващо се потребление?!!! Обикновено, при пазарна икономика, ако някой свръх-произведе продукция, за която няма купувачи - този някой фалира! На мен поне така ми се струва, че става.
-1 +14
Абсолютно НЕ. Цените поскъпват имено заради действията на правителствата в Социалистическия Европейски Съюз и в САЩ. Първо те докараха кризата с помоща на безразсъдно натрупани от тях бюджетни дефицити, после пак те напечатаха милиардите точно за да дойде инфлацията, използвайки прикритието на кризата за да стопят същите тези дефицити. Но цената се плаща от всички граждани. А в тази схема няма нищо прогресивно.
_____
Отделете време навреме.-1 +12
Има само едно нещо, което трябва да се стреми да прави всяко едно правителството ако иска да има богато и свободно общество - да не допуска монополизиране на пазара от страна на производители, вносители и търговци на суровини и стоки. Както и да гарантира място на пазара на всеки, който иска да бъде конкурент на някого. У нас монополите са навсякъде, самата държава е монополист на много пазари. Това е основната причина да живеем бедно.
_____
Отделете време навреме.+6
До коментар [#35] от "Станислав Янков":
"Доколкото зная - МРЗ е задължителна за всички легални икономически структури в страната (както държавните, така и частните). Точно заради това има толкова върли, толкова усърдни противници на качването и`! Защото няма къде да ходят и ще трябва да се съобразят с новата и` стойност. "
Да задължителна е и за частния и за държавния сектор, само дето в предишните постове не коментирахме само МРЗ, а също така социални помощи и пенсии. Това, че плащащите минимални разботни заплати просто нямало къде да ходят просто не е вярно. Могат да отидат в сивият сектор, което и ще стане, а ако не могат да отидат в сивия сектор просто ще намалят броя на служителите работещи на МРЗ. Ако и това не могат да направят просто ще увеличат цената на продуктите/услугите които предлагат. Примерноселскостопански производител, който наема работници прибират реколтата. Ако трябва да им увеличиш заплатите имаш три вариянта. 1)Минаваш в сивия сектор 2)Намаляваш броя на работниците 3) Увеличаваш цената на стоката която произвеждаш. Така че имаме или по-голям сив сектор или повече безработни или още по-високи цени. Единственият друг начин да повишиш заплатите е да повишиш производството или да го оптимизираш. Административни мерки няма как да подобрят положението иначе досега да сме направили МРЗ 1000 лв. и да сме си решили проблемите. Точно поради тази причина в повечето развити държави...
Прочитане на целия коментар изобщо няма такова понятие като МРЗ.
"Казваш, че държавата не трябвало да се меси в икономиката! Тогава - защо да трябва да съществува държава, която не върши никаква работа! "
Това, че според теб държавата като не се меси в икономиката не върши нищо не го прави автоматично вярно. Работата и е да гарантира спазването на сделките, гарантиране на правото на доход и неприкосновеността на личността и защита на гражданите, опазване на границите, организиране на избори, административно делене. Това за теб ако е нищо е друг въпрос. Иначе за частните фондове си прав и демонстрираш защо не ни е нужна държавата. Защита от безработица може да се постигне по много начини. Вместо държавата да ти взима пари, които после евентуално я ти ги даде, я не ти ги можеш сам да си се осигуряваш, да събираш във фонд, банкова сметка или да трупаш под дюшека. Можеш да си направиш и застраховка против безработица. В САЩ преди правителството да започне да извършва мащабни социални дейности синдикатите са плащали помощи на свои членове които остават без работа. Вариянти има и колкото по развита и пазарно ориентирана е една икономика - толкова повече са.
"Колкото и хора да се наредят за социални помощи - те ще развиват икономиката, защото ЩЕ ПОТРЕБЯВАТ онова, което държавата им е дала, за да оцелеят (а то е произведено все от някой, което е ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ)."
Я сега да видим. Колкото и хора да се наредят за социални помощи те щели да потребяват и да докарат икономическо развитие, а като го напишем с ГЛАВНИ БУКВИ сигурно ще стане още по вярно. Значи ако всички се наредим на опашката за помощи ще има най-голямо икономическо развитие. Само дето парите с които получаващите помощи потребяват не са изникнали по дърветата, а са взети от някой друг, чието потребление е намаляло точно с толкова с колкото се е увеличило потреблението на получаващите помощи. Същата работа и с бездомните дето ще ги правим двигател на икономиката. Колкото повече потребяват, толкова повече някой друг потребява по-малко. Общото потребление не се променя и на милиметър. Разликата е, че хората имат по малък стимул да работят и по-голям да получават помощи. Ако социалната помощ е с 20 лева по ниска от нечия работна заплата, от гледна точка на работника той работи един месец за 20 лева. При това положение естествено, че ще предпочете да е безработен, а тия 20 лева че и повече все ще ги изкара от някоя временна работа. Това и сега е масова практика в България, ако увеличим социалните помощи ще стане още по-масова.
"И само глупак не може да измисли ефективен механизъм, с който да накара безработните да работят."
Освен глупаци ефективните механизми ги измислят и хората които осигуряват работа с чужди пари. Нашата държава е прекрасен пример. В БТК имаше 25 000 работници сега във Виваком се осигуряват много повече услуги, но работят под 5000. БДЖ Има над 28 000 служители, въпреки че може да работи и с около 7000-8000. БНТ има над 3000 служители, а по големи от нея телевизии работят с по 300 човека. Ето колко точно ефективи са работните места осигурявани от държавата ни.
"Ти предлагаш безработните да бъдат оставени да мрат на произвола, защото това уж щяло да натовари бюджета. С други думи - предлагаш да се работи на средства, достатъчни единствено за фотосинтеза. Смятам, че съвсем точно съм описал визиите ти!"
Естествено продължаваш да ми вменяваш думи които не съм казал. В някоя алтернативна вселена в която като дадеш на бездомен пари това ще увеличи потреблението си прав. В реалността обаче вместо да дадеш на хората възможност сами да си изкарват прехраната ги оставяш на милостта на правителството. И те естествено гласуват за този който им обещае да им даде най-много. Резултатът от което го виждаме в България.
+2
До коментар [#15] от "james1":
И продължаваме да ги искаме. Но за сега ни се предлага само комуно-мутренски пазар. Няма страшно. Ще почакаме, ние сме устойчиви, за разлика от Вас.
_____
“Който заменя свобода за сигурност, накрая губи и двете” Б. Франклин-7 +2
До коментар [#38] от "dreamer":
Изкупуването на зърно от държавата и пласирането му на пазара, когато цената му се вдигне (с цел - повишеното предлагане да свали тази цена надолу) е също вид държавна намеса (държавна интервенция на пазара). Как си против държавната намеса, след като (предполагам) одобряваш подобен (либерален, ако не греша) подход? Или дори и такава държавна намеса не одобряваш? (Ако искаш държавата да не се меси по абсолютно никакъв начин - защо трябва да плащам с данъците си съществуването на финансово и на икономическо министерство?! Те не биха вършили абсолютно никаква работа и плащането за подобни структури е съвършено безсмислен, тъп разход.)
Икономическите подходи на САЩ и ЕС не са социалистически. Ако бяха такива - щяха да бележат непрекъснати икономически успехи, както става с китайската икономика. Американските и европейските икономически подходи са неолиберални и то - деформирани неолиберални (неолибералния подход предлага почти пълно раздържавяване на държавните дейности в комбинация с увеличаване на доходите, за да се поемат от потребителите без сътресения повишените разходи, следващи това фрагментиране и раздържавяване, докато в България, примерно, само се раздържавява, без да се увеличават доходите, ами дори обратното - намаляват се).
-6 +4
До коментар [#39] от "dreamer":
Това, което искаш в този коментар е утопично и няма никаква връзка с действителността (тоест - искаш взаимо-изключващи се неща). Ако с иновации и предприемчивост някой постигне почти монополни позиции (както Майкрософт в областта на операционните системи в миналото, да речем) - ти предлагаш той да бъде разделен и фрагментиран насилствено само заради това, че е бил предприемчив и хитър. Също - изцяло държавната НЕК беше разцепена и част от нея беше дадена на ЕРП-тата, което влоши драстично и още повече оскъпи предоставянето на ток на крайните потребители. И днес продължаваме да сърбаме попарите от това "демонополизиране" (при електроразпределението то единствено промени държавния монопол в три по-малки, по-алчни и още по-безконтролни частни монопола).
-5 +2
До коментар [#40] от "eldred":
Естествено, че ще коментираме комплекс от държавни мерки! Подобни проблеми не могат да се решат с една-единствена "панацея", а само от комплексна, цялостна (и финансова, и икономическа, и социална) политика. 1) За тези, които отиват към сивия сектор - има държавни органи, които да ги локализират и накажат съобразно закона. Ако държавата не си върши ефективно работата в тази област - НЕЗАБАВНА СМЯНА на неработещите държавни служители до тогава, докато новите не започнат да работят реално! 2) Ако дадена ЛЕГАЛНА икономическа структура се налага да намали персонала си, точно за тази работа е действителната социална политика - да поеме безработните и да закрепи живота им, докато те самите не си намерят (или Бюрата по труда не им намерят, ако безработните не търсят активно) нова работа. 3) Ако "просто" се увеличат цените на продуктите - още по-просто държавата отново ще увеличи МРЗ (сега цените си блуждаят толкова охотно и произволно, точно защото търговците са наясно, че държавата нищо не прави. Ако имаше безкомпромисен механизъм с ясни правила - никой търговец нямаше да тръгва да качва цените със спекулативни намерения толкова охотно, колкото се прави сега. Тогава щеше да има по-чисти пазарни отношения.). 4) Пропуснал си: Търговеца намалява печалбите си, без да променя нищо друго.
За повишаването на производството вече говорихме. Не можеш да повишаваш...
Прочитане на целия коментар производството, ако потреблението се свива. Просто - ще фалираш! За оптимизацията - тя е свързана с инвестирането от предприемачите в нови, по-ефективни технологии, в по-добри условия на труд за работниците им и в по-добри заплати. Тука държавата не може да направи нищо (не може да накара предприемачите насила да инвестират в ефективност).
Изключително съгласен с теб съм за едно нещо - МРЗ въобще не трябва да съществува. Единственото, което трябва да има, е натурално подпомагане на оцеляването на безработните и на нуждаещите се, докато не си намерят (или не им бъде намерена) работа. У нас обаче МРЗ заменя (както виждаме - неефективно) липсващото реално социално подпомагане.
Ще продължа с отговорите си по-късно, че имам малко работа.
-5 +4
До коментар [#15] от "james1":нито "демокрацията", нито "пазарната икономика", като модел са виновни за поскъпването на храните в Бълграия, конкретно, къдета та един човек се пада почти 9 декара обработваема земя (за климата и традициите в земеделието, мълчим за сега)
Причината е в некадърното Правителство, което се занимава с вагон глупости освен с главната си задача "защитата на основните интереси и права" на народа, който го е избрал да го управлява....
За барабойко е по важно какво казват в САЩ или в Брюксел за него, да "реже ленти", "да бори корупцията", а не накъде вървят цените в страната.... разбира се оправдания за такова поведение винаги ще се намерят.... и обикновено завършват с ошамарване на следващите избори, шамари от същият този народ..... цените, цените не участват в избори и си "вървят" нагоре, нагоре...
_____
Don't worry, be happy now! Boby said. ЕС е вреден за вашето здраве, дръпнете сиджимката овреме, да не плачкате като 1944 година....-6
До коментар [#40] от "eldred":
Продължение от коментара ми с номер 44: По думите ти, държавата трябвало да гарантира спазването на сделките, на правото на доход и неприкосновеността на личността. За тая работа е достатъчен и съда. Той ще върши същата работа, която върши и цялата актуална държавна структура (а именно - почти никаква работа). Мога да плащам само за издръжката на съда, а останалото (особено - финансовото и икономическото министерство) е съвършено ненужно и представлява най-излишен разход. Относно защита на гражданите и опазване на границите - не ми е нужна държава за целта. Ще си се оправям сам (можем да се обединим на частен принцип част от населението и да си направим собствена армия, която ще е значително по-ефективна от държавната). Да не говорим, че мнозина у нас не биха имали против, държавата ни да бъде "превзета" от САЩ или пък от Германия, да речем. Да ни "превземе" и слее със себе си Германия, както се вля във ФРГ бившата ГДР. Организирането на избори и административно делене могат да отпаднат като ангажимент на държавата, защото друго освен съдебна система не ни трябва (то и съдебната система може да се окаже ненужна, защото и спазването на сделките, на правото на доход и на неприкосновеността на личността мога да си ги гарантирам сам, та...). Съдебната система спокойно може и сама да си организира и провежда изборите (както за ВАС и ВКС, така и за местните съдилища)....
Прочитане на целия коментар За да се реализира на практика всичко това са достатъчни само няколко подходящи промени на Конституцията.
Като съм прав за частните фондове - къде са те и какво е направила държавната власт, за да възникнат те и да функционират ефективно? Къде е нужното за целта законодателство, къде са нужните за преследване на злоупотреби в областта текстове в НК и в НПК? Или трябва съвсем да унищожим държавната активност в социалната сфера (вместо да я ефективизираме), пък частните форми в същата област да си ги чакаме някога си в много далечно и неизвестно бъдеще, когато благоволят да възникнат (ако въобще възникнат...)!
Относно това, дали фондовете, които се грижат за мен докато съм безработен да са държавни или частни - предпочитам да са държавни. При частни фондове освен издръжката на администрация, която да върши работата, аз трябва да плащам и печалба на собствениците на фондовете. Когато фондовете са държавни - трябва само да издържам администрацията, дето върши работата. Пък нищо не пречи като втори стълб (по желание) да има и частни фондове и/или застрахователни програми, които да ме подпомагат допълнително, ако съм влагал пари в тях, докато съм работил. Ако при държавните структури не съм в състояние да си осигуря правата, то при частните фондове ще ми е още по-трудно, а възможностите за кражби от тяхна страна ще са още по-големи (справка - ситуацията с ЕРП-тата в електроенергетиката, спрямо които хората нито имат права, нито може да се осъществи НЕПОСРЕДСТВЕНО ОТ ОБЩЕСТВОТО ефективен контрол над разходите им).
Ако трябва сам да се осигурявам (да събирам във фонд, в банкова сметка, да трупам под дюшека, да плащам застраховка против безработица...) - защо да плащам данъци?!!! Вариантите са много, но докато някой от тези варианти не се реализира на практика и при това, да се докаже като ефективен с времето - ти предлагаш да заменя нещо (държавната социална политика) с нищо.
+4
До коментар [#37] от "Станислав Янков":
"Ако предлагането на хайвер беше толкова изобилно, колкото и предлагането на картофи, цената на хайвера - или разменното съотношение между хайвера и парите или други стоки - щеше да се промени значително. Тогава и покупката на хайвер щеше да е свързана с много по-малко разходи. По същата логика, ако количеството на парите се увеличи, покупателната сила на паричната единица - т.е. количеството стоки, които могат да се закупят срещу дадена сума пари - ще намалее."
Лудвиг фон Мизес
_____
Антон Стоянов-4 +1
До коментар [#40] от "eldred":
Виж сега! Това, че ти воюваш с безработните и с нуждаещите се с всички средства не означава, че имаш право да ме лишаваш от социална помощ, ако загубя работата си. Няма какво да се правиш на ударен! Написал съм го ясно даже и за деца: Безработните и нуждаещите се са подпомагани само до тогава, докато не намерят работа ИЛИ НЕ ИМ БЪДЕ НАМЕРЕНА ТАКАВА ОТ БЮРАТА ПО ТРУДА. Ако има свободни работни места - те ще бъдат заети. Разглеждана от теб ситуация, при която ВСИЧКИ да сме безработни и да се редим за помощи е недействителна. Това е същото, като да ти дам примера: когато всички в страната са безработни и не могат да потребяват - кой ще ти купува продукцията, която си произвел и ще те спаси от фалит (тоест от това - и ти да станеш безработен, както всички останали)? Ще ти го кажа още по-ясно, пък дано го разбереш: Когато има реално социално подпомагане за безработните и за нуждаещите се - рискът ВСИЧКИ да станем безработни намалява осезаемо, излизането на икономиките от кризисни ситуации се облекчава, а дребната криминална престъпност се занижава донякъде (да не пробваш пак да ми припишеш твърдения за пълно преодоляване на престъпността!). Този "някой", от който ще са взети парите за безработните са сегашните безсмислени социални програми, плюс (само ако се наложи) от предизборното строене на магистрали. Когато съм без работа и същевременно - без никаква външна (такава видимо...
Прочитане на целия коментар може да е само държавната) помощ за оцеляването ми, то аз не съм стимулиран да започна работа, а да се насоча към кражби (на проводници, да речем), към обири и дори към убийства.
Започва да ми се струва, че умишлено се правиш на ударен и уж, че не разбираш, какво точно имам предвид!
-3 +1
До коментар [#40] от "eldred":
В БДЖ, да кажем, има и друг момент. Елементарна работа (като почистването около релсите, примерно) не се върши от самото БДЖ, въпреки че така ще се плаща само заплата на съответните (нискоквалифицирани) служители, а се върши от наета по договор външна частна фирма, което оскъпява реализирането на тази най-елементарна дейност в пъти. Така се източват (посредством частни фалшификации) държавните дружества. (Подобни схеми може да има и има и в гигантските американски корпорации, примерно, но това не дава повод на американските власти да забранят корпоративния мега-милиарден бизнес). Ако дадена икономическа държавна структура се управлява зле и неефективно - за тази работа е смяната на директора. Ако Майкрософт на Бил Гейтс е управлявана зле от назначения от Гейтс директор - Гейтс няма да тръгне да разбива на части (да фрагментира) и след това да продава на безценица предприятието си (по модела на българските кражби-"приватизации")
Нищо, което не си казал не ти вменявам. Единствено показвам, че не разбираш в дълбочина проблемите, за чието разрешаване пишеш тук. Явно живеем в твоята "реална вселена", при която като дам пари на бездомник - той изгаря или заравя тези пари, вместо да си купи нещо с тях (и така да увеличи потреблението и да стимулира, макар и с малко, икономиката).
-3 +2
До коментар [#47] от "Антон Стоянов":
А пък ако броят на хората, които въобще не могат да си купят хайвер и картофи драстично се увеличи - тогава по-голямата част от производителите на хайвера и на картофите ще фалират и също вече няма да могат да си купуват каквото и да било. Когато броят на хората, които не могат да потребяват НИЩО се увеличи още повече - ще фалират още производители (да речем - и тези на мляко и на шунка, освен на картофи и на хайвер) и това ще увеличи още повече броя на тези, които не могат да потребяват нищо. И така нататъка, до пълния срив на икономиката.
-1 +5
До коментар [#50] от "Станислав Янков":
1. Това би било валидно при положение че предлаганите количества се предлагат при фиксирани цени .
2. Хора които да не потребяват НИЩО няма , просто потреблението се мести в по ниски ценови ксасове
3.Това което описвате е дефлационна спирала - тя в невъзможна при ръст на цените
4.Темата е - да се вземат ли мерки срещу повишаването на цените на храните - инфлацията е паричен феномен породен от политиката на правителствата да печатат пари . Тъй като този паричен феномен не е породен от правителството на България - не виздам как може тя да въздейства в краткосрочен и в средносрочен план без да нарушава подписаните си спогодби за свободно движение на стоки в рамките на европейския съюз .
_____
Антон Стоянов-1 +3
До коментар [#50] от "Станислав Янков":
При допусканията , че ръстът на цените е породен от външни фактори - увеличеното парично предлагане в свтовен мащаб в следствие на печатането на пари с цел количественото подпомагане на икономиките / Дж.М.Кейнс / , както и от регионалния факта , че Русия като най-силен играч на пазара на зърно в черноморския регион не излезе на пазара на зърно и по тоя начин взриви цените на пшеницата в региона , ми е чудно какви мерки бихте предложили в краткосрочен и средносрочен план за регулиране на цените, при съществуващите международни договорености ? За съжаление инфлацията е цената която всички ние ще плащаме за стимулирането на американската икономика
_____
Антон Стоянов-4
До коментар [#51] от "Антон Стоянов":
1) При свиване на потреблението не можеш да намаляваш цените до нулеви (все пак имаш някакви производствени разходи, даже и ако временно си се отказал от печалбите), а пък увеличаването на цените е повече от ясно докъде ще доведе...
2) Няма такива хора, които да не потребяват нищо (такива са само мъртвите), но голяма част от хората в "най-долната" категория потребители разчитат на кражбите и на измамите за оцеляването си. Това не са най-рационалните икономически взаимоотношения, които би следвало да търсим, нали?
3) Погледнато от подобен ъгъл - така е! Но тук аз нямам предвид дефлационната спирала като краен резултат, а същността на някои икономически процеси, преди въобще да се е стигнало до подобна (или пък до инфлационна) спирала. И твърдя, че повишаването на производството НЕ Е единствения начин, да се противопоставим на ръста на цените. (Смятам, че повишаването на производството е следствие от други неща, които го предхождат и ако не е резултат от предприемаческа грешка по време на криза - може да се получи само при икономически растеж. Тоест - не растежът е следствие на повишаването на производството, а повишаването на производството е идентично с растежа и двете са следствие на други, предхождащи ги икономически процеси.)
4) Инфлацията е паричен феномен, но ние тук не обсъждаме само инфлацията по принцип, а...
Прочитане на целия коментар разглеждаме конкретния случай с повишаването на цените на храните и какви мерки трябва да се вземат в тази връзка (и Ивайло Калфин, и Петър Ганев реално смятат, че държавата трябва да вземе някакви мерки, като сякаш има някакъв спор единствено относно естеството и мащабите на тези мерки). Точно, понеже в случая покачването на цените на храните не е местен (български), а глобален феномен - у нас той може да получи частично разрешение само посредством ЦЯЛОСТНА смислена държавна политика (такава, която не разчита само на една-две супер-"панацеи", каквито реално не съществуват). И определено има държавни мерки, които да не нарушават спогодби с ЕС. Също имаме и евро-депутати, които да инициират пред ЕС икономически и други политики, които да са в полза на усилията ни (пък и в полза на усилията и на ЕС, защото видимо и съюза търси форми на решение на проблема).
-3 +1
До коментар [#52] от "Антон Стоянов":
Ръстът в цените на храните не се изчерпва само с ръст в цените на зърното. И понеже това е наистина главно спекулативен момент (тоест - повече вследствие на печатането на пари от няколко големи икономики и по-малко като следствие от стартиралата употреба на земеделски площи за производство на био-горива, вместо на храни) - решението е главно в увеличаването на минималната работна заплата (неефективния заместител в България на реалното социално подпомагане на безработните и на нуждаещите се). Има и други мерки, които могат да се вземат, но те се нуждаят от предварителна дискусия и "шлифоване".
-5 +3
До коментар [#54] от "Станислав Янков": много сложно обасняваш, за прболемите с цените е виновно САМ НЕКАДЪРНОТО правителство на барабойко и компания, всичко останало е ала бала...
На един "днешен" българин се падат 8-9 дка земеделска земя, в един от най-благодатните за земеделие райони в Света (мнението се "поддържа" от римляните, през византийците, турците, австро унгарският генерален щаб на k. u. k., та чак до (OKH) и Fleishfersorgung Grossdeutschland 1941-45 и братският СССР, след това.....) и внос на чесън от Китай и Турция, цените растат, ракията гони 24 лева литъра... о повече от грозде и плодове в България няма....
_____
Don't worry, be happy now! Boby said. ЕС е вреден за вашето здраве, дръпнете сиджимката овреме, да не плачкате като 1944 година....+5
До коментар [#54] от "Станислав Янков":
Цената на пшеницата е фундаментална - тя повлича след себе си цените на всички зърнени култури , което от своя страна рефлектира върху животновъдството .
Ръста на МРЗ поне според мен няма да има никакъв ефект върху потреблението , а и дори да има ефекта ще е минимален
Само ръстът в производството на храни може да доведе до стабилизиране на цените на храните , именно тук трябва да се намеси държавата като създава стимули за увеличеното производство, особенно в възраждането на поливното земеделие , в промяна модела на субсидиране от доплащане на декар площ в доплащане за количество произведена продукция , изграждане на МТС за достъп до техника на дребните земеделци и т.н.
_____
Антон Стоянов-4 +1
До коментар [#56] от "boby1945":
Какво да ги правя?! Ако не обясня подробно - още по-малко ще ме разбират (смятат, че сами много разбират, независимо от постоянните провали на "неолибералните" им стратегии)!
-3 +1
До коментар [#57] от "Антон Стоянов":
Има вярно в това за пшеницата, но при търсене на решение не можем да се ограничаваме само до нея, а трябва да разглеждаме ситуацията цялостно. Целта на ръста на МРЗ не е да промени потреблението, а обратното - да не допусне промяна и по-конкретно, да не допусне драстичен срив на потреблението (нещо, което неминуемо ще се случи при наблюдаваното спекулативно увеличаване на цените, без то да е съпътствано от подходящо коригиране и на МРЗ). Не смятам, че при свито потребление трябва да се стимулира производството, защото това също не може да увеличи потреблението (най-много да запази няколко дребни предприемача, които иначе биха фалирали), нито пък може особено драстично да свали цените. Стимулиране на родното производство има смисъл само при силно потребление и при значителен внос (както при случая с автомобилите, компютрите и другата електроника и т.н.).
+3
До коментар [#37] от "Станислав Янков":
не мога да се съглася с идеята, че няма достатъчно пазар за земеделска продукция
към настоящия момент при население на света около 7 млд. всяка година нуждата от зърнени култури (жито,ориз, царевица) нараства с около 40 млн. м. т. (милиона метрични тона) През 2010 са произведени 60 млн. м. т. храни по-малко от изядените. В оптимистичния сценарий тази година ще бъдат само 20 млн. м. т. по-малко.....или цените ще се вдигнат, половин африка ще ходи гладна и ще изядем само 2'160 млн. м. т.
за справка производството на родината е около 3 млн. м. т. (основно жито)
поздрави
_____
from all the things i've lost i miss my mind the most-1 +5
До коментар [#59] от "Станислав Янков":
1. Не познавам хора в България които да получават МРЗ , от опита който имам средно клафициран работник получава в момента заплата между 500-900 лв. поне във Варна или поне това показват интервютата ни за работа .
2. Храните са конвертируема стока - за тях винаги има търсене .
3. Големият проблем на потреблението в Бг е структорната безработица - огромният процент от безработните са неклалифицирани а и не малка част неграмотни .Няма сектор на икономиката който да поеме толкова ниско клафицирана работна ръка освен строителството / дори и селското стопанство се индустриализира / а то няма да се възстанови в близките 5-7 г.
_____
Антон Стоянов-5 +1
До коментар [#60] от "аз":
Вероятно е точно така, но това са данните в глобален мащаб. Понеже българските власти не могат да задействат достатъчно бързо каквато и да било глобална програма (всъщност - съвсем нищо не можем да направим в глобален мащаб, без да сме САЩ, Китай или ЕС като цяло) - единственият реалистичен вариант е държавната ни власт да се концентрира главно върху мерки на национално ниво. Така водещите два отговора на покачването на цените на зърно (и на всичко останало) могат да са пускане на пазара ни на зърно от държавния резерв (стига, разбира се, той да е бил напълнен с нужните количества, когато е трябвало) и увеличаване на минималната работна заплата. Могат да се предприемат и други, по-комплексни мерки, но след старателно обмисляне и много внимателно (една такава мярка е инициативата на земеделския министър Найденов).
-3
До коментар [#61] от "Антон Стоянов":
1) Няма и как да има хора, които реално (не само на хартия) да работят на актуалната МРЗ, защото тия пари едва могат да стигнат за преживяване (в друг случай уточних, че в България много глупаво МРЗ се ползва като заместител на реалното социално подпомагане на безработните и на нуждаещите се). София и Варна не изчерпват населените места в цялата страна. Има и по-малки градове (в които трудно се намираше работа и преди кризата), а има и тотално мизерстващи села и всичко това в България преобладава в сравнение с по-големите и по-развити икономически градове като София и Варна.
2) Така е, стига търсещия да има с какво да ги плати. А още по-лошо става, когато няколко същностни стоки и услуги като храни, ток, наеми, държавни такси и вземания, парно изяждат целия доход и не оставят възможност за потребяване на абсолютно нищо друго. Така фалитите на периферните икономически дейности (различни от храна, подслон, отопление и неизбежни държавни утежнения) са в кърпа вързани.
3) За неквалифицираните безработни има фирмени програми за квалификация и преквалификация. Предприемачите ни, които се нуждаят от квалифицирана работна ръка, отделят част от печалбите си за квалификация и за преквалификация на работниците си, след което им дават достатъчни заплати, за да не избягат квалифицираните работници другаде. Неграмотността е действително много голям проблем и...
Прочитане на целия коментар само подчертава допълнително провалът на управленските "реформи" в образованието (нашите "реформи" само се чудят, как да дават по-малко и по-малко пари за образование, вместо - как да произвеждат по-образовани кадри).
+2
До коментар [#63] от "Станислав Янков":
Тук съм съгласен с Вас , макар че от първа ръка знам че курсовете за преклалификация едва успяват да запълнят бройките за да организират един курс .
_____
Антон Стоянов-2 +1
До коментар [#64] от "Антон Стоянов":
Причината е, че най-често тези курсове се заплащат не от работодателите, а от работещите (безработен няма откъде да намери пари за подобен курс, а предвид равнището на заплатите в България - семейни работници с деца също не могат да си позволят да заплатят квалификационните курсове). Освен това, масова практика у нас е да се работи дадена работа без нужната квалификация (така работодателите спестяват пари и от осигуряването на работниците си, а самите работници се страхуват за работата си, ако се оплачат).
+4
До коментар [#49] от "Станислав Янков":
"Нищо, което не си казал не ти вменявам. Единствено показвам, че не разбираш в дълбочина проблемите, за чието разрешаване пишеш тук. Явно живеем в твоята "реална вселена", при която като дам пари на бездомник - той изгаря или заравя тези пари, вместо да си купи нещо с тях (и така да увеличи потреблението и да стимулира, макар и с малко, икономиката)."
Това че ти не можеш да схванеш, че когато дадеш пари на някой бездомник собственото ти потребление е намаляло точно с толкова с колкото се е увеличило това на бездомника си е твой проблем. Бездеомника щял да стимулира икономиката. Голямо "разбиране в дълбочина" е това.
-4
До коментар [#66] от "eldred":
Вече забелязах, че обичаш да се правиш на неразбрал. И така, и иначе - парите за данъци аз ги давам. Единствено искам от тези пари първо да се даде колкото е нужно на безработните и на нуждаещите се (стига да не са отказали работа, предложена им от Бюрото по труда) и едва след това остатъка да се раздава на чужбина и на приближените до властта богаташи (тези приближени се менят съобразно смяната на силните на "деня" /мандата/). Винаги могат нещата да се стекат така, че и аз да попадна на мястото на по-трайно безработните (с тия неколкогодишни икономически кризи, особено пък у нас...). То е ясно, че от парите за данъци аз няма да видя нищо, независимо дали ще се дадат на бездомника или на приближения до управляващите богаташ. Но ако първо се дадат на бездомника - вероятността да бъда нападнат на улицата и не дай си Боже убит от един или от група бездомници намалява с пъти (богаташа си има многобройна въоръжена охрана, която лесно ще го опази от уличните грабежи). А и няма да се червя пред посещаващите ни чужденци, какви първобитни зверове сме - старателно да не щем да се погрижим за събратята си в нужда (ама това съображение е значително по-маловажното)!
+2
До коментар [#67] от "Станислав Янков":
Преди бездомника щеше да увеличава потреблението и да стимулира икономически растеж, сега само ще го пазим от нападения на групи бездомници, та да не се червим пред чужденците. И после аз съм се правел на неразбрал.
-2
До коментар [#68] от "eldred":
Ха-ха! Забавен опит от твоя страна, ама имаш грешка в сметките. Когато мизерстващия бездомник няма никакви пари и не може да си купи нищо - той не увеличава потреблението и не стимулира икономиката. Когато бездомника получи (независимо откъде) или си набави (чрез кражба или по друг укорим начин) пари - той купува с тези пари, увеличава потреблението, стимулира (независимо с колко малко, но въпреки това реално, както всички останали потребители) икономиката, осъществява се оборот между пари и стоки и/или услуги, БВП нараства.
+5
До коментар [#69] от "Станислав Янков":
Когато бездомника открадне БВП нараства!!! След тази велика мъдрост на икономическата мисъл съм оставен тотално без думи.
Понеже вече няколко пъти повторих, че когато бездомника получава пари неговото потребление нараства за сметка на нечие друго което се е свило без резултат един пример, та дано поне така стане ясно.
Човекът Х има 100лв и бездомник У му открадва 20 лв. В резултат Х вече има 80лв, У има 20лв. Общото им потребление пак не може да надхвърли 100лв.
Икономиката се стимулирала и БВП нараствало. Те ти триумф на икономическата мисъл. Предлагам на входа на парламента да сложим следния надпис "Всяка кражба - бомба, всеки бездомник - летяща крепост срещу империализма" в чест на новата ориентирана към просяци и кражби икономическа политика на България.
-3 +1
До коментар [#70] от "eldred":
Ха-ха! Добър си в шегите (което не е равнозначно на това - да разбираш от икономика). Ще ти го обясня още по-ясно (направо за първолаци), което не трябва да те обижда, защото управляващите не разбират от икономика повече от теб (резултатите на българската икономика през последните над 20 години ясно демонстрират това). Човекът с доход 400 лева (с твойте 100 лева X също ще е почти бездомник като У) ще потреби по-малко от 20 бездомника с по 20 лева всеки, защото той ще си купи по-малко на брой по-скъпи стоки и ще стимулира производството (равно на икономическото развитие) по-малко от бездомниците, които със същите пари ще си купят повече на брой по-евтини стоки и така ще стимулират производството повече. Онагледи си го с богаташ с месечен доход от 100 000 долара, който с тези пари си купува една-единствена скъпа кола (колко само стимулира този човек производството на подобни автомобили с покупката на една-единствена бройка, а?!) и с десетина души с по десетина хиляди дилара, които с тези пари си купуват много повече на брой много по-евтини неща. Виждаш ли, колко прав си бил в твердението, че икономическата ми мисъл триумфира? Бил си съвсем прав! (Пак подчертавам, че не трябва да се обиждаш от невежеството си, защото ония във властта, примерно, не са по-добре от теб. Те освен да разпродават на безценица неща, които са били създадени по комунистическо време /тоест - не от тях самите/ -...
Прочитане на целия коментар друго не могат.)
+3
До коментар [#71] от "Станислав Янков":
Сега пък минахме на бройка. Важно е да продаваш повече "неща" без, значение на качество, използвани материали и т.н. Според тази велика логика за един производител е по изгодно да продаде 100 евтини коли отколкото една скъпа, а икономика която продава в много и евтино е по добра от тази която продава по-малко но по скъпо. И как по точно това повишава БВП както твърдиш по-горе? Никак разбира се. Много ти триумфира икономическата мисъл, няма що.
-4 +1
До коментар [#72] от "eldred":
Ауууу! Ама ти си бил много зле с икономиката! Надцених те като реших, че само се преструваш на неразбиращ! Ти наистина не разбираш!
Ти защо смяташ, че е измислен прогресивният данък? Ей така - от сляпа омраза към по-състоятелните и по-предприемчивите ли? Боже! Колкото по-малко разбирате от икономика - толкова повече се дуете! В колкото по-малко на брой "ръце" са съсредоточени богатствата в една държава - толкова по-бавно се развива нейната икономика. Неслучайно се твърди, че само силно-развита, преобладаваща средна класа може да донесе значителен икономически растеж (при пазарните икономики, де) и точно за това са прогресивните данъци - да опазват по-дълго средната класа и да затрудняват (макар и да не спират) възникването на тотално диминиращи свръх-богати. Никога малцинство свръх-богати не може да потреби онзи физически обем (онова тегло, ако щеш) стоки и онова количество услуги, които биха потребили множество хора със същата обща стойност като на малцинството свръх-богати, но пропорционално разпределени между множеството финансови средства.
Ако един богат петролен шейх си поръча уникална бройка позлатен автомобил на стойност 100 милиона долара - това ще те стимулира ли, икономически "специалисте", да инвестираш в завод за свръхскъпи позлатени автомобили със същата цена? Или ще те стимулира да рискуваш с инвестиции в...
Прочитане на целия коментар автопроизводство наблюдението, че стотици хиляди хора купуват автомобили на стойност 20 хиляди долара?
Ужас! Направо не ми се вярва, че трябва да разяснявам такива елементарни неща! А точно същите "специалисти" като тебе са и управляващите, както и "десните" икономически фанатици-хитреци (добре разграбват държавната, обща наша собственост с така наречената от тях "приватизация")!
-2 +1
До коментар [#72] от "eldred":
"Според тази велика логика за един производител е по изгодно да продаде 100 евтини коли отколкото една скъпа, а икономика която продава в много и евтино е по добра от тази която продава по-малко но по скъпо."
Икономика, която продава в много и евтино е китайската. Наскоро Китай стана втора икономическа сила в света и след време ще измести и САЩ. Компания, която продава множество сравнително масови автомобили е Фолксваген. Ако случайно не знаеш - точно Фолксваген притежава производителите на супер-скъпи и супер-качествени автомобили Ламборгини и Бугати. Производителят на масови коли (и държавен заедно с това) Фиат пък притежава производителя на съпер-скъпи автомобили Ферари. Не е обратното!
Ужас!
-2 +3
@ dreamer,
доста пещерно изказване. Дрържавите били докарали кризата. По-скоро липсата на държава остави нереалния финансов сектор факири да унищожат реалния. Държавите в последствие се опитват да спасят каквото може. Пазарът ако можеше да регулира нямаше да има държави. Държави има и никъде няма свободен пазар. Напълнили са ти главата с неолиберални глупости. Недей ни ги повтаря. Слушаме ги от 20 години. Българите се оказахме доста глупав народ. До преди 20 години изповядваме една глупава идеология а сега се кълнем в друга. Ако идеологиите решаваха въпросите щеше да е лесно. Ама не е...
+4
До коментар [#73] от "Станислав Янков":
Въпреки че съм с либерални разбирания немога да не потвърдя тезата: . Средната класа като величина не би могла да съществува без подкрепата на държавата , дори обратното - капиталистическото общество винаги се стреми към разделение на класите и тяхното противопоставяне . Не случайно Маркс се изучава обстойно във всички уважаващи се икономически университети
_____
Антон Стоянов-1 +1
До коментар [#76] от "Антон Стоянов":
Колко добре щеше да е за дискусията тук, ако повече хора бяха с подобен гъвкав подход! Няма какво да възразя.
+5
До коментар [#73] от "Станислав Янков":
Разбира се, като не можеш да отговориш на въпроса ми преминаваш на обяснения как нищо не разабирам. Твърдението, че кражбата на един просяк би повишили БВП изведнъж се превърна в тирада за свръхцентрализирани богатства срещу голяма средна класа. Пак питам как кражбата повишава ПВП.
Я да видим следния пример. Просякът Х открадва 100лв от магазин след което влиза в него и си купува продукти за 100лв. Според гениалната логика горе, това по някакъв начин е повишили БВП на страната. След това Х открадва от магазина още 100лв и с тях също си купува продукти. БВП продължава да расте. Единственото условие е Х да купува в много и евтини "неща". Колкото повече "неща" купува, с колкото повече физически обем (тегло ако ща) са те толкова повече нараства БВП-то. По същата елегантна логика, ако си купя нов компютър това е по-зле за икономиката отколкото ако ме оберат група просяци и с парите ми си купят хляб. Все пак хлябовете са повече на брой и са с по голям физически обем.
Ауууу! Ама аз съм бил много зле с икономиката! Друго си е като ми я обясни специалист.
Накрая да не пропуснем великата китайска икономика. Икономиката в която разпределението на богатствата е много по-неравномерно отколкото в повечето европейски държави или в САЩ.
Я да го видим великият Китай. Бил задминал Япония и вече заемал второто място. Значи над 10...
Прочитане на целия коментар пъти по-голямото население на Китай произвеждало повече от Японците. Велико постижение! 10 китайци произвеждат повече от 1 японец. Да се неначудиш колко е велика Китайската икономика. Факта че населението на Китай си остава бедно го пренебрегваме.
"Производителят на масови коли (и държавен заедно с това) Фиат пък притежава производителя на съпер-скъпи автомобили Ферари. "
И това горе как доказва теорията ти за потреблението на просяците. Защо въобще произвеждат Ферарита. По твоята логика би трябвало да си произвеждат само масови автомобили, за какво са им тия ферарита?
Ужас!
-4 +1
До коментар [#79] от "eldred":
Тц-тц! Виждаш, че губиш и пак не се отказваш! Сто на сто си върл фен на СДС или на Костов! Само вие, крайно-десните фанатици, сте на принципа "едно си баба знае - едно си баба бае".
От двеста планини в триста и петдесета вода да носиш - пак няма как да ме убедиш, че не трябва да разполагам с право на реално подпомагане като безработен. Макар сега да работя - дълго преди това бях безработен и много точно зная, за какво става дума. Ти като не искаш социално подпомагане, когато загубиш работа - това си е твое право и твоя работа. Мен обаче нямаш абсолютно никакво право да ме подлагаш на същите простотии. Карате ме, "десните" безумци, специално да гласувам за Станишев, макар и него въобще да не понасям! Само за да се разкарате поне за малко от властта и доходите ми да се посъвземат.
Да не смяташ, че просяка е някой мазохист и просто ще се самоубие, ако съвсем остане без препитание (на работа трудно някой ще го вземе, дори ако просяка има желание да работи)?! Не само ще краде, ами може и да убие някой, за да опази собствения си живот (аз на негово място без колебание бих откраднал, ако това е единствения начин да преживея, че даже може и да ми хареса и да продължа след това само с кражби). Няма да го уплаши нито затвора, нито дори смъртното наказание (по-добре бърза и неусетна смърт, отколкото трудна и мъчителна смърт от глад). Може и с...
Прочитане на целия коментар пласмент на наркотици да започне да се занимава... Накратко казано - и да не иска, просякът ще краде (че и повече), за да оцелее. Малоумната ви "дясна" политика го принуждава.
А пък за икономиката е характерно, че при нея няма морал. Тя просто си функционира. И наказва безкомпромисно некомпетентността - Българя днес е най-смотаната държава в цял ЕС. Дори и Гърция продължава да е по-добре от нас, макар да преминава през криза.
Бидейки съвсем безпристрастна от морална гледна точка, икономиката ще приеме откраднатите от просяка пари и ще отчете направената от него с тези пари покупка като фрагмент от БВП. Нещо, което няма да стане, ако магазинерът отиде на почивка в чужбина и похарчи 10 000 (не само откраднатите от просяка 100 или 200) лева там. Нито пък ще развие родната икономика, ако си купи чисто нов вносен автомобил (пак на стойност много над откраднатите от бездомника 100 или 200 лева, които 100 или 200 лева бездомника е употребил за покупката на произведен в България хляб).
Трябва ли ти още, за да се убедиш, че абсолютно нищо не разбираш от икономика? Глупостите ти за китайската икономика въобще няма да си правя труда да опровергавам - резултатите ѝ говорят сами и плюенето по Китай не може да скрие провала на американската и на европейските псевдо-неолиберални тъпотии. Опита ти да ме "опровергаваш" с неравнопоставеността в китайската икономика, която е преобладаващо централно-планирана, а не пазарна (твърдението ми за средната класа се отнася за пазарните икономики, каквато китайската не е) също ще подмина като поредната демонстрация от твоя страна на невежеството ти в областта на икономиката.
Ферарита се произвеждат, защото богатия чрез производството на масови автомобили Фиат предпазва Ферари от фалит. Просто, с Ферари Фиат си разнообразява портфолиото (без Фиат Ферари биха фалирали, ако не започнат да произвеждат и по-масови автомобили). По абсолютно същия начин стоят и нещата с Фолксваген, Ламборгини и Бугати. В колкото по-малко "ръце" са концентрирани богатствата и колкото повече са мизерстващите (съответно - колкото по-малобройна е средната класа) - толкова повече икономиките на подобни държави западат, а дребната криминална престъпност ескалира. Схващаш ли вече или пак ще започнеш да ме питаш, какво общо има всичко това с просяка?
Толкова сте неграмотни, че просто няма накъде повече! Съвсем неслучайно икономиката ни е чак толкова зле!
+2
До коментар [#80] от "Станислав Янков":
1. Та да се върмен на темата за цените , че нещо се отклонихме : именно унищожаването на дребното предприемачество , интелигенцията и в частност цялата средна класа в България доведе до олигополизиране на пазара и направи картелните споразумения често срещано явление . Ако трябва с нещо да се противопостави на растящите цени то това е именно подкрепата на средна класа от предприемачи които в дългосрочен план да увеличат предлагането на пазара .
2. За подпомагането на безработните - няма какво да кажа , то е едно от достиженията на съвременното общество макар и с чести изкривявания . И трябва да се отдадена дължимото на сегашното правителство че направи необходимото да увеличи помощите за безработни , като една от анти кризисните мярки .
3.Не смятам че е Китай е достатъчно сравнима величина - става дума за съвсем различна култура и нация , коренно различна от европейската .
_____
Антон Стоянов-1 +1
До коментар [#81] от "Антон Стоянов":
1) Съгласен съм, но тук проблемът е в точните форми на подкрепа за тази средна класа (мерки, които действат добре в една държава, може даже да вредят в друга). И по-скоро бих акцентирал върху средната класа потребители, вместо само върху предприемачите, защото икономическото развитие почива на първо място на възможността да се потребява (само при наличието на такава възможност предприемачите са стимулирани да произвеждат каквото и да било). Акцентът не толкова върху предприемачите, а върху потребителите се налага и заради това, че днешния свят е свят на гигантските корпорации, а среден предприемач не може да реализира подобна икономическа структра.
2) Истина е, че сегашното правителство (за разлика дори от станишевото) понаправи нещо в областта на социалната политика (както и спря наистина фрапантните кражби на държавно ниво, каквито кражби се разиграваха от всички борисови предшественици без изключение), но за съжаление и това правителство не пожела да приложи наистина ефективна и резултатна политика в социалната област (това по никакъв начин нямаше да навреди на "десния" облик на кабинета). Алтернативи на сегашните действия в областа има и при това - тези алтернативи въобще не са толкова скъпи (да не споменавам положителните ефекти в много области, които прилагането на въпросните алтернативи би донесло).
3) Така е, но както...
Прочитане на целия коментар навсякъде другаде, така и при китайския подход има полезни елементи, които биха могли да се приложат и в пазарна икономика и да доведат до положителен резултат. Китайският икономически възход от доста време насам, който и днес наблюдаваме, най-малкото трябваше да задейства "алармата" у американските и у европейските лидери, да ги накара да проанализират в дълбочина причините за този възход и след това да вземат подходящи мерки за запазването на евро-атлантическото лидерство при глобалната икономика. Вместо това и в Америка, и в ЕС (за България въобще да не говоря, че тук сме още на ниво див капитализъм и трупане на капитали с всички средства) продължават с реализирането на актуалните провалени икономически подходи.
Благодаря за рационалния коментар! Писна ми да се разправям с невежи, но за сметка на това супер-надути хора!
-1 +1
До коментар [#82] от "Станислав Янков":
1.Не съм съгласен че повишеното потребление ще доведе до регулиране на цените , по скоро обратното - ще надуе инфлацита . За жалост борбата с инфлацията бидейки тя измерител на паричната маса спрямо наличните стоки може да се води или чрез намаляване на паричното предлагане / мярка невъзможна в сегашната ситуация , а и се съгласихме че този фактор е външен за икономиката / или чрез увеличаване на стоките в обращение - и тъй като големите корпорации нямат интерес да увеличават предлагането - дори обратното - това е възможно само и единственно от дребното предприемачество .
2. За доминираната от БСП тройна коалиция просто няма какво да кажа . Все пак би било добре да се преименуват - БКП - Българска Капиталистическа Партия . Именно по нейно време се прие мечтаното от всеки либералист плоско облагане . И вобще - почти всички социални мерки в тая държава са вземати или от центристки или от десни парвителства. За пример - минималните прагове за социално осигуряване бяха приети от правителството на н.в. Симеон Сакскуборготски . Намя лошо в плоското облагане обаче имам задачка за пишештите тук : БНБ не може да провежда монетарна политика ограничена от паричният съвет , но приемайки плоското облагане ние се лишихме от автоматичният паричен регулатор на прогресивното подоходно облагане . Именно въвеждането на плоското облагане в комбинация с безогледното харчене на...
Прочитане на целия коментар излишъците от бюджетите доведоха до фрапантното прегряване на българската икономика , както и до големите структорни дисбаланси за което ще плащаме още дълго време .
3. Сравнението с Китай е неуместно - социална политика в Китай е коренно различна . Европа направи огромна грешка в отношенията си с Китай копирайки Американската политика . Много по уместно беше отварянето на Европа към Русия отколкото към Китай , но явно и други са го прозрели като гледам инвестиционната активност в последно време на европейските компании в Русия .
_____
Антон Стоянов+2
В началото слушахме само приказаки за Разграбената Баница и виновния Станишка.
Сега изглежда няма пари дори за качамак :)
+1
До коментар [#65] от "Станислав Янков":
Затова се ходи редовно на училище, а не post factum да се "усъвършенстваме" на курсовете за преквалификация. Вярно, че не може всички да сме всестранно развити личности, но факт е също така, че доста от индивидите около нас не знаят как да счупят орех с два камъка. Съжалявам и за положението на онези, които имат потенциала да се развиват, но поради една или друга причина в даден момент от живота си са поели в неправилна посока. Едно от нещата, които правят човека свободен е възможността да взима икономически ефективни решения в правилният момент. Не желая и е нелогично да нося отговорност и да понасям загуби, заради онези, които са си затрили живота повлияни от някаква моментна емоция.
А що се отнася за намесата на държавата в каквато и да е ценова политика - НЕ. Държавата НЕ произвежда стоки и услуги, произвеждат ги заетите в дадена промишленост. Държавата НЕ произвежда и работещите в тази промишленост, тях са ги произвели родителите им. Качеството на стоките и услугите НЕ зависи от държавата, а от способностите на хората. Държавата е просто една система съставена от множество микро подсистеми. Проблемът тук е не стойността на продукта в резултат на действието на системата, а качеството на продукта на всяка от подсистемите.
Аз искам да потребявам стоки и услуги произведени с желание и усърдие от интелигентни хора за интелигентни хора. За тях съм...
Прочитане на целия коментар готов да платя цена, до която по естествен път ще доведат икономически ефективните взаимоотношения между мен и останалите хора, а не регулаторната рамка на една повредена система. В момента не мога да се насладя на такава "утопия", защото стоките и услугите се произвеждат от същества, насилствено докарани до нивото на диви животни от хубав живот, вследствие на решенията на други животни (които тук наричаме със събирателното название "правителства"), целящи единствено личното им обогатяване.
Докато на тая планета десетки хора имат властта да управляват живота на милиони хора, да превръщат съществуването им в канцеларско робство, да ограничават мисленето им само в посока изгодна за тях, да определят рамките на свободното им време и какво е "редно" да се прави в него, то никакви цени няма да са адекватни. Всъщност, като казах цени се сетих - докато има пари няма да има живот за човешката раса и всичко, до което тя се докосва!
-1 +1
До коментар [#80] от "Станислав Янков":
Разбира се, като свършат аргументите и ставаш агресивен. Я сега да видим геният на икономическата мисъл:
"Бидейки съвсем безпристрастна от морална гледна точка, икономиката ще приеме откраднатите от просяка пари и ще отчете направената от него с тези пари покупка като фрагмент от БВП. "
Хахахаха и това казано от човек който ми обяснява, че съм икономически неграмотен.
Значи да видим: просякът открадва от магазина 100лв и след това влиза в магазина и си купува стоки. Понеже в магазина е платено с откраднати от него пари печалбата му е равна точно на нула, но за сметка на това е загубил част от стоката си - значи е на загуба. Заради което БВП няма да се повиши изобщо. От гледна точка на самия магазин дали ще му откраднат 100 лв. и стях ще напазаруват в него или дирактно ще му откраднат стоки за 100лв разлика няма. Според тази гениална концепция, ако влезем в един магазин и му отмъкнем стоките това повишава потреблението, стимулира икономиката и повишава БВП. Не знаех, че може да работиш на загуба и да повишаваш БВП. Ама така става, когато не може някой да схване, че дали крадеш директно някаква стока или ще откраднеш пари и с тях ще си купиш стоката е едно и също. Ей такива потресаващи примери на тотално сбъркана логика в нашата страна ги имаме в изобилие. А тези които ги пропагандират шумно обясняват на останалите как нищо не разбират от...
Прочитане на целия коментар икономика.
-1
Единственото смислено, което се сещам в момента като вариант е редуцирана ставка на ДДС за храните и евентуално супер редуцирана за храни от първа необходимост. Този модел работи перфектно на много места, но е приложим само в години когато бюджета е на излишък. В момент като сегашния подобно ударно сваляне на ДДС би бил пагубен за бюджета, където косвените данъци са основният приход. Не знам , някой ако се сети нещо да звънка на Дянков
+2
конкретно за Б-Я аз мисля, че трябва да се насочи вниманието към производителите да се улесни достъпа им до пазара. Енергията на министерството да се насочи към стоковите тържища ...базовата цена е там, но кой продава там производители или спекуланти...
Държавата във всички случаи трябва да защити своите граждани с въз
можна индиректна намеса в пазарните процеси.За съжаление създава-
нето на Мегаагенцията по безопасност на храните чрез сливане на не-
равностойно работещи структури като НВМС,НСРЗ,ДВСК,ще доведе са-
мо до излишно пилеене на средства.От назначенията на земеделския
министър става ясно само едно-ветеринарните лекари са най-кадърните
специалисти в диапазона от министър до футболен съдия.Неволно ме
връхлитат спомени за един такъв хубавец с розови бузки,който успешно
и без свян ни пробута преди време 20-годишно замразено ирландско ме
со.
-1
До коментар [#86] от "eldred":
БВП не отчита кражбите , а само потреблението . Показателя БВП не измерва финасовия резултат на държавата - отичта само произведеното , респективно потребеното . В смисъл - БПВ ще отчете нарасналото потребление без да се интересува от източника на средства . Това е статистически 100 % вярно
_____
Антон Стоянов"В икономиката брутният вътрешен продукт (БВП) е мярка за количеството произведени стоки и услуги за определен период от време в даден географски район. Това е един от начините за измерване на националния приход и продукция. Често брутният вътрешен продукт се използва като показател за стандарта на живота на определена нация, но има икономисти, които са против това.
Брутният вътрешен продукт е крайната стойност на всички стоки и услуги, произведени в границите на определена географска територия за известен времеви период. Най-често периодът е годишен и ако не е споменат, се има предвид годишен. Това означава, че БВП на България е годишният БВП на България. Трябва да се прави разлика между БВП и брутен национален продукт, в който влизат и приходите от инвестиции в чужбина. "
Улилкипедия
_____
Антон Стоянов+2
Държавата трябва да осигури прозрачен и конкурентен пазар. От там нататък отговорността е в рацете на потребителите.
Не може да протестираш срещу цените на бензина като цял ден бръмчиш с трошката си нагоре-надолу, а след това наливаш бензин, пък било то за дребни суми или като плащаш със стотинки.
Всъщност, като се замисля, всичко е в ръцете на потребителите/избирателит
+2
До коментар [#90] от "Антон Стоянов":
БВП измерва добавената стойност. Приносът към БВП на един магазин са приходите от продажба минус разходите за закупуване на стоките, съхранение и т.н., т.е.приноса към БВП е печалбата + разходите за труд. Няма как да крадеш и да повишаваш БВП. От тук и абсурдната идея, че кражбата ще повиши потреблението и ще стимулира икономиката. Пълна глупост.
До коментар [#93] от "eldred":
Има два вида БВП, номинален и реален. И при двата вида, най-общо казано, се използва формулата БВП=P*Q, където P е векторът на цените, а Q е векторът на произведените количества. При номиналния БВП P се променя всяка година заедно с инфлацията, докато за реалната стойност се избира фиксирана P, например цените от 2004 г. При наличието на инфлация стойността на БВП измерена по номиналния начин е по-висока от тази измерена при реалния.
Обикновено БВП се изразява чрез следното уравнение: БВП = '''C''' + '''I''' + '''G''' + '''N'''X където:
* C (consumption, от англ. потребление) са разходите на консуматорите за крайни продукти и услуги. Трябва да се вземе под внимание, че всички променливи, които формират БВП, измерват разходи за крайни стоки и услуги. Това означава, че разходите по закупуване на активи не се отчитат. Например ако се купи картина на Пикасо за 10 млн., БВП няма да се увеличи с 10 млн., а само с тази част, която е отишла за услугите за транспорт, покупко-продажба и т.н. Причината е, че тези неща са крайни услуги.
* I (investment, от англ. инвестиция) са инвестициите на компаниите за инфраструктура, маркетинг, обучение на персонала и други, както и покупката на недвижима собственост от страна на консуматорите. В случая думата „инвестиция“ се отнася за закупуването на нефинансови продукти. В макроикономиката закупуването на финансови...
Прочитане на целия коментар продукти се класифицира като спестяване.
* G (government purchases, от англ. правителствени покупки) са правителствените разходи. Тук не се включват заплатите в бюджетната сфера и разходи които не представляват производство на стоки и услуги.Включват се правителствените разходи за стоки и услуги, както и разходи за отбрана, инфраструктура, образование, полиция, пожарна и др. . Според Кейнс тази стойност е ключова за крайния резултат на БВП.
* NX (net export, от англ. нетен износ) е нетният износ (брутният износ минус брутния внос). Внесените стоки и услуги се изваждат, защото те вече са били включени в горните части от уравнението (използвани от потребителите или държавата, или вложени), а не искаме да прибавим продукт, който е произведен в друга държава. Износът се прибавя, защото независимо от това, че крайният потребител на стоките и услугите е в чужбина, те са произведени в границите на държавата и са част от вътрешния ѝ продукт.
_____
Антон СтояновДо коментар [#93] от "eldred":
Но да не се отклоняваме от темата : Трябва ли държавата да взима мерки срещу поскъпването на храните?
_____
Антон Стоянов+2
До коментар [#94] от "Антон Стоянов":
По който и от двата начина да го измерваш кражбата няма да повиши БВП.
Целият безумен спор започна от това дали може да се повиши потреблението и да се стимулира икономиката, ако се преместят пари от единия джоб в други. Например чрез кражба или като държавата вземе от някой и даде на някой друг.
Чрез цялата тая дискусия се опитвам да обясня, че държавата не може да повиши потреблението по този начин (кражбите също не могат).
До коментар [#96] от "eldred":
Само че не става въпрос за местене а за харчене - даваш пари - потребяваш стоки и услуги . Показателя БВП не се интересува от източника на средства . Но няма смисъл в тоя спор - Дж.М.Кейнс го е измислил преди нас : как и с какво могат да се стимулират икономиките , след него и Фридмън е написъл доста така , че да спрем до тук и да се върмен на темата .
_____
Антон СтояновДо коментар [#83] от "Антон Стоянов":
1) Аз подхождам към този проблем от малко по-друг ъгъл. Няма смисъл да произвеждаш нещо, ако няма кой да ти го купи. Ако в страната ни в даден момент се потребява хляб в количество Х и ако доходите в този момент намаляват, както е сега у нас - произвеждането на количество хляб два пъти Х няма да намали цената на хляба достатъчно, че да доведе до изкупуването на почти цялото призведено количество и подобна авантюра неминуемо ще завърши с фалити и с още безработица. Никой не би рискувал да произвежда повече в подобен момент. За да се увеличи обема на произведеното количество (съответно - за да порастне реалния БВП), първо потребителите трябва да имат свободен финансов ресурс, който да се чудят за какво да изразходват (ако нямат такъв, ами целия им доход е концентриран във /монополизиран от/ няколко неизбежни разхода като храна, ток, вода, подслон, държавни утежнения - това не може да повиши реалния, а само номиналния БВП чрез инфлацията). Наличието на свободен ресурс у потребителите да потребяват повишава потребителското търсене и с това донякъде и цените на предлаганите стоки, но въпреки това като краен резултат води до повишаване на производството и съответно - на реалния БВП. Тоест, ако искаме да увеличим производството (реалния БВП) при пазарна икономика - ПЪРВО трябва да намерим начин да увеличим средствата за потребяване у потребителите (централно-планирани, командни...
Прочитане на целия коментар икономики могат да увеличат производството, без преди това да са увеличени възможностите за потребяване, като се разпореди "отгоре" производството на излишна продукция, която в по-голямата си част да бъде изхвърляна след произвеждането ѝ, но такъв подход е невъзможен при пазарна икономика). Предполагам, че до тук сме на едно мнение.
Относно гигантските корпорации и дребното предприемачество - дребно предприемачество никога не може да си позволи да предложи толкова ниски цени или да инвестира в нови проекти толкова много пари, колкото 3-4 конкуриращи се помежду си и стриктно контролирани от държавата да не злоупотребяват корпорации. Считам, че именно липсата на български (със седалище и основна дейност в България) корпорации с международен обхват (пък били те и държавна собственост, както концерна "Фиат" примерно, щом като няма друга алтернатива) представлява водеща пречка пред макроикономическата конкурентоспособност на българската икономика.
На останалото ще отговоря отделно.
До коментар [#83] от "Антон Стоянов":
2) Изцяло съм съглсен с това! У нас "социалната" ни партия е всичко друго, само не и социално-ориентирана. И понеже останалите партии също не са социално-ориентирани, като дори подчертават това публично - в момента България не разполага дори и с елементарна социална политика (псевдо-социалните фалшификации на "социалните" ни министерства при всички досегашни управления аз не наричам ДЕЙСТВИТЕЛНА, реална и ефективна социална политика). Естествено, провалът като цяло на българската социална политика не означава, че няма въобще никакви положителни моменти (добри стъпки) в тази област. Но въпреки наличието на няколко такива стъпки през вече над двадесет-годишната ни "демократична" история, цялостната оценка си остава ПРОВАЛ!
3) За сравнение с Китай и дума не може да става. Под "китайския подход има полезни елементи, които биха могли да се приложат и в пазарна икономика и да доведат до положителен резултат" нямам предвид да се сравняваме с Китай по социалната му система (аз лично съм привърженик на шведския социален модел, макар и може би леко изменен), а само твърдя, че можем да ползваме някои елементи от китайската икономика, които са съвместими с пазарните принципи. Например, да се прилага общо насочване на предприемаческите усилия към определени цели на икономическото ни развитие (нещо като стимулирането на ВЕИ в областта...
Прочитане на целия коментар на електроенергетиката, но по-добре обмислено), без с това да се потискат частните инициативи в произволна насока.
Няма нужда да уточнявам, че с тази насока на дискусията по никакъв начин не се отклнявам от темата на този дебат, защото една от основните причини масовите представи да отричат ВСЯКАКВА намеса на държавата по отношение на икономиката и на цените (нещо, което е практически невъзможно да се случи на практика, да не говорим, че така се отрича ВЪОБЩЕ необходимостта от съществуването на държава) е добилата модерност напоследък неолиберална представа, че държавата е "лош стопанин" и че всичко може да върви добре единствено, ако е частна собственост (в този случай - аз искам армията и полицията също да се приватизират и да си купя едно летище с два-три изтребителя и с два-три танка за наземна защита на собственотта ми). Мнозинството явно не си дава достатъчно ясна сметка, че неолибералната икономическа стратегия е използвана (макар и да не е била замислена с подобна цел), за да върне реалното политическо функциониране на държавите към феодалните форми от миналото.
До коментар [#85] от "avanglion":
Искаш да ми кажеш, че като завърша дванадесети (вече) клас в училище - ще стана и шофьор, и кранист, и мотокарист, и багерист, и монтьор и какво ли още не?! Току-що ни разясни, че всичките частни фирми, дето предлагат квалификационни курсове (за кранисти, за багеристи, шофьорските курсове, за фадромисти, за мотокаристи и т.н.) са съвършено излишни и просто не трябва да съществуват! Това наше образование се оказва направо златно, бе! За какво са ни потрябвали реформи в него, след като вършело такава НЕВЕРОЯТНА работа! Хора! Стига сте живели в миналото, по комунистически модел и с представата, че държавата, с моите пари като данъкоплатец, трябва да ви обучава работниците. Не всички, които плащаме данъци, сме предприемачи, нали? Започнете да влагате част от печалбите си в обучението на собствения си персонал. Това ще повиши ефективността и конкурентоспособността ви.
А пък що се отнася до желанието ти, държавата да не се меси спрямо цените и спрямо икономиката като цяло - това може да се случи единствено, когато държавата престане да съществува! Докато съществува - държавата ВИНАГИ ще се меси (даже и ненамесата при съществуваща държава е вид намеса), както тук единствения въпрос е КАК ТОЧНО държавата ще се меси. Държавата произвежда (примерно - електроенергия). Държавата е дала "майчински" на майка ти, след като майка ти те е родила. И това ли трябва да се...
Прочитане на целия коментар спре, според теб? Държавата контролира качеството на стоките и услугите, които потребяваме. Иначе кое ще те спре, да ползваш в хранителни продукти, които произвеждаш и продаваш на множество хора, евтини, но вредни за здравето вещества и материали? И така нататъка...
С някои неща обаче, които си написал след това (макар и не с всичко), съм съгласен донякъде.
-2
До коментар [#86] от "eldred":
Ти още ли не схващаш, че нищо не разбираш от икономика?! Богатият магазинер, който един или повече просяци са обрали един или повече пъти (И СЛЕД ТОВА СА СИ КУПИЛИ С ПАРИТЕ, от същия или от друг магазинер, ХЛЯБ), дава значителна част от доходите си за скъпа вносна продукция и така стимулира чуждите икономики. Докато мизерстващите, откраднали от магазинера просяци купуват предимно произведени в страната ни хранителни стоки (не зная да има вносен хляб!) и така стимулират родната икономика. Сега присветва ли ти, защо когато българите обедняха (а българските фирми занижиха разходите си) - величината на отрицателното ни търговско салдо (разликата между вноса във и износа от страната ни) намаля осезаемо? Ето ти още един елемент, който трябва да асимилираш, освен фактът, че един милион лева, изразходвани от стотина души, ще развият икономиката повече от един милион лева, изразходвани само от един човек. Вземи си някой учебник по икономикс и се поограмоти малко или престани да ръсиш глупости, че с упорството ти само ставаш по-смешен!
-2
До коментар [#86] от "eldred":
Понеже пак съществува риск да не ме разбереш пълноценно (за теб това е характерно, когато се занимаваш с икономика) - няма никакво значение, дали просяк ще открадне пари от магазин и ще купи нещо с парите от същия или от друг магазин, дали директно ще открадне стоката, която му е нужна за преживяването, дали магазинерът ще му подари стоката или някой друг ще му дари пари да си купи стоката от магазинера, или пък държавата ще му даде държавна помощ... Почти всичките или дори всичките средства на просяка ще отидат за стимулиране на родната икономика, докато по-голямата част от откраднатите от магазинера средства щяха да отидат за стимулирането на чужди икономики, ако си бяха останли в магазинера. Също, ако не дадеш на просяка легално, за да преживее - той по-верояно ще открадне (или нещо друго престъпно), вместо просто да си отмре от глад, изоставен от теб и от останалите като теб на произвола. Единствените два начина да предпазиш просяк от кражба е или да му дадеш легално нужното да преживява и да не краде, или да го убиеш. Е? Убиец ли си ти? Или оставяш просяка без възможност да преживее, като разчиташ да не краде и убива, ами да се самоубие или да си отмре от глад или от болестите на мизерията?
45години планова икономика доказаха, че държавните чиновници не могат да управляват, дори да контролират всички икономически лостове.
Изхода е държавата да наложи спазването на "правилата на играта" от всички, а не да се опитва да измисля нова игра.
_____
"Историята служи на българите, да не си взема поука от нея." ...Фра Дяволо. Жалко, но все още е факт...Ганев е редно да си преговори малко учебниците по Макро. Само да не са тия дето е чел в УНСС, щото едва ли ще му е от полза. Първият му абзац директно ме кара да се съмнявам как е завършил въобще. Явно не е чувал нищо за трансмисионен механизъм на паричната политика, за времеви лаг на напасване на цените и т.н. Изливането на пари в икономиката особено при подкрепата на банките е много далеч от влияние върху цените на петрола и храните. Що се отнася до тезата с инфлационните очаквания, която би следвало да е естествен отговор на горната ми критика, те в момента са съвсем солидни (справка политиката на центр. банки в последните години). Също мога да посъветвам Ганев да си погледне индексите за Хедлайн и Кор-инфлация и да порасъждава малко върху тях. Към тия разсъждения да добави факта, че доказно ценовите индекси надценяват инфлацията с около 1 пр.п. Както и да е, монетарните шокове се предават за не по-малко от 2 години, при нормално функциониране на каналите за предаване. Пълен популизъм и непознаване на базова макро теория е да се пишат нещата, които е написал в първата част от тезата си.
Другите му попадения са мааалко по-сполучливи сами по себе си, но отново далеч от целта да отговорят на въпроса дали държавата има място в опитите за подобряването на жизнения стандарт на населението. Което всъщност се и пита в задачата. Никой не иска в тази дискусия да връща социализма и да има централно администриране на цени и т.н. Не знам защо хората от либералните среди винаги...
Прочитане на целия коментар на това го избиват. Просто може би им е най-лесно, най-малко мисъл изисква. Но дори и те би следвало да се съгласят, че любимият им пазар не може да функционира нормално при наличието на изродена конкуренция, пазарни несъвършенства и/или господстващо пазарно положение. Жалко, че Ганев е отделил 1 ред на това. Калфин е уцелил повечето от проблемите, които нямат реално погледнато нищо общо с държавна намеса в пазарния механизъм, а по-скоро дават въможност да се подобри функционирането му. Никой не иска тавани на цените, централно администрирани цени и т.н., затова ултра-либералите да не ни плашат с тия ретро лафове. По-добрата конкуренция, повече пазарни инструменти, повече прозрачност и т.н. би следвало да са централни в аргументацията на всеки икономист, независимо към коя школа принадлежи. А тези неща е видно, че не могат да бъда доставени от пазара. Затова и ролята на държавата е да осигури средата, да смекчи ударите върху най-незашитените и да следи затова нещата да са честни и прозрачни. А тука имаме много да направим и подобрим.
+1
До коментар [#102] от "Станислав Янков":
Явно поне вече не защитаваш безумната си теза, че чрез кражда потреблението ще се повиши и вече мина на друга (но не по малко забавна) как по този начин просто по-малко пари ще бъдат изхарчени в чужбина, а ще останат в България. Проблема е, че май не разбираш, че точно по този начин ще изхвърлиш средства от България. Колкото повече се преразпределя от държавата или колкото повече се краде (Хубавото нещо в дискусията е, че стигнахме до извода, че държавното преразпределяне е равностойно на кражда. Много правилен извод) толкова по-малък е шанса някой да инвестира в България. Говорим както за външни, така и за вътрешни инвестиции.Освен отлива от инвестиции преразпределението/кражба
-1
До коментар [#103] от "gost22":
Преобладаващо плановата китайска икономика доказва точно обратното на това твърдение. Китай стана втора икономическа сила в света още преди Япония да пострада от страшните земетресения, за които слушаме по новините, а след време дори ще измести щатската икономика от първото място.
До коментар [#105] от "eldred":
Аааааа! Откри ли най-накрая Америка? Ха-сега, погледни моя коментар с номер 30 до теб и виж, не твърдиш ли вече и ти същото като мен (в #105 пишеш, че било много правилно, според теб, преразпределението, извършвано от държавата, да се нарича кражба, а пък в #30 аз казвам, че държавата само ми взема данъци, такси и други подобни, без да получавам нищо в замяна, затова данъците, таксите и всички останали държавни вземания трябва да се ЗАНУЛЯТ ИЗЦЯЛО)! Тоест - двамата с теб вече твърдим едно и също! Вече, защото в коментара ти с номер 32 ти отричаш твърденията ми в коментара ми с номер 30, както и това, което сам твърдиш в коментара ти с номер 105. (Цитат от коментара ти с номер 32: ""След като държавата не може да върши нищо, както твърдиш - защо просто не я закрием и да не хвърляме безсмислено пари за данъци?!" Хайде пак се започна с изтъркания аргумент на всички социалисти. Всеки който не е съгласен със социалната политика е против съществуването на държавите. Къде точно съм казал, че държавата не може да върши нищо? Никъде, ама дай да приписваме на опонентите си думи които не са казали и да спорим с тях на базата на аргументите които сами сме им приписали. Държавата не трябва да се меси в икономиката, не съм казал, че не трябва да съществува.")
И така - в коментара ти с номер 105 вече твърдиш, че вземането на данъци (това е...
Прочитане на целия коментар преразпределителната функция на държавата) е кражба, точно както твърдя и аз в коментара ми с номер 30 до теб. Е? Кога преставате да ми вземате всякакви данъци, такси и други подобни?
Относно "безумната" ми теза - прочети написаното от мен по внимателно и ще установиш, че единствено съм променил ъгъла, от който ти обяснявам съвсем същото нещо: Икономическото развитие (ръста на БВП) е безстрастно от морална гледна точка и не се вълнува от това, по какъв начин е станала промяната на собствеността (дали чрез кражба на пари, дали чрез директна кражба от търговец, дали чрез парично дарение или чрез непосредствен подарък или пък чрез произволна форма на държавно подпомагане), ами ВИНАГИ отчита въпросната промяна като фрагмент от БВП. Трябва да е приложена форма на кражба ПО ЦЯЛАТА ВЕРИГА (още от добиването на суровините за изработката на създаваната по-късно продукция и така - до крайното потребяване включително на продукта или услугата), за да не се отчете (ако не непосредтвено, то индиректно) практическата смяна на собствеността като фрагмент от БВП. (Обърни, ако желаеш, внимание на написаното от Антон Стоянов в коментарите му с номера 90 и 97 до теб.)
И пак ти препоръчвам - вземи си някой икономикс и си го прочети много внимателно, особенно в частта за макроикономиката. Кражбата от богат, състоятелен човек (дарение от стана на такъв човек и/или легален преразпределителен държавен механизъм в лицето на данъците) в полза на беден, нуждаещ се от помощ човек, НА ПРАКТИКА увеличава подкрепата за родната икономика и за родното предприемачество, защото от човек, потребяващ предимно по-скъпата, по-сложна вносна продукция (автомобили, вносни маркови дрехи и козметика за себе си, за съпругата си, за любовниците си и т.н.), част от потребителския потенциал преминава към човек, който ползва предимно родна продукция (разбирай храна и още по-конкретно - хляб). Ако кражбата не оказва НИКАКВО негативно въздействие върху състоянието на БВП (все някой е платил на производителя за произведената от него стока, а почти всичко останало е спекулация), то употребата на вносна продукция ГАРАНТИРАНО ВРЕДИ на размера на БВП-то ни! (Обърни, ако желаеш, внимание на написаното от Антон Стоянов в коментара му с номер 94 до теб и още по-конкретно обърни внимание на величината "нетен износ" или "NX".)
Всичко това е отделно от твърдението ми, че ако парите, които изразходва месечно един магазинер, бъдат разпределени между неколцина просяци (може това да стане и чрез кражба) - просяците ще стимулират икономиката ни след изразходването на тези пари повече, отколкото би я стимулирал магазинерът, ако той изразходва същите пари сам. И този ефект произтича не заради факта, че просяците ще купуват предимно родна продукция, а магазинерът - предимно вносна такава. Ефектът произтича заради разликата в стимулирането на икономическото развитие при няколко потребителя от една страна и при само един потребител - от друга страна.
И пак ти препоръчвам - прочети си внимателно макроикономикса! Гарантирам ти, че ще научиш много и няма да се излагаш с глупостите, които изписа до момента. (Винаги се стига до грешки, когато чистата икономика се "обогати", тоест - когато бъде деформирана от политически (= на частни) интереси.)
Ако беше прав за величината на преразпределителните функции на държавите и за равнището на инвестициите в тях - съвършено никой до сега нямаше да инвестира в държави с доста голяма данъчна и осигурителна тежест, каквито са САЩ, Германия, Япония (особено след земетресенията, които още повече ще качат данъците там), Швеция и т.н. и т.н, докато най-могъщите икономически сили в света пък щяха да бъдат офшорните зони. Практиката обаче категорично те опровергава. Особени инвестиции в България няма, макар нашата страна днес да е с едни от най-ниските (ако не и с най-ниските) данъци и осигуровки в ЕС.
+1
Това с кражбите и растежа на БВП е уникално, просто. Няма смисъл от икономика, достатъчно е всички да станем крадци и БВП ще расте неспасяемо.
_____
Отделете време навреме.До коментар [#107] от "Станислав Янков":
"И така - в коментара ти с номер 105 вече твърдиш, че вземането на данъци (това е преразпределителната функция на държавата) е кражба, точно както твърдя и аз в коментара ми с номер 30 до теб. "
Грешката ти идва от факта, че смяташ всяко взимането на данъци за преразпределение което не е вярно.
"Икономическото развитие (ръста на БВП) е безстрастно от морална гледна точка и не се вълнува от това, по какъв начин е станала промяната на собствеността (дали чрез кражба на пари, дали чрез директна кражба от търговец, дали чрез парично дарение или чрез непосредствен подарък или пък чрез произволна форма на държавно подпомагане), ами ВИНАГИ отчита въпросната промяна като фрагмент от БВП."
Това е абсолютно погрешно, невярни и тотално сбъркано. Значи според теб, ако открадна нещо това се отразява на БВП?!? По тази велика логика, ако някой ми открадне колата това увеличава БВП. Я ми покажи къде в горната формула се включва това. След това, ако си взема откраднатата кола БВП отново ще се повиши. Нали "ВИНАГИ се отчитало като фрагмент от БВП". Така явно като си разменяме колата непрестанно БВП може да хвръкне до небето. Глупости.
"Ако кражбата не оказва НИКАКВО негативно въздействие върху състоянието на БВП (все някой е платил на производителя за произведената от него стока, а почти всичко останало е...
Прочитане на целия коментар спекулация)"
Всичко останало било спекулация??? Всичко останало участва във формирането на БВП. Важно е освен да се плати на производителя да се плати и на всички останали по веригата. Транспортирането, складирането и разпространението на дадена стока добавят стойност. Ако не вярваш пробвай да обикаляш България да си купуваш стоки от производителите вместо да си ги купиш удобно в супермаркета. Печалбата на супермаркета плюс разходите за труд са приноса му към БВП. Когато откраднеш от супермаркета печалбата му намалява, съответно намалява и принуса му към БВП. Това вече го обясних, ама явно е трудно за схващане.
Вместо да ми казваш да прочета постовете на Антон Стоянов няма да е зле ти да ги прочетеш.
"* C (consumption, от англ. потребление) са разходите на консуматорите за крайни продукти и услуги. Трябва да се вземе под внимание, че всички променливи, които формират БВП, измерват разходи за крайни стоки и услуги. Това означава, че разходите по закупуване на активи не се отчитат. Например ако се купи картина на Пикасо за 10 млн., БВП няма да се увеличи с 10 млн., а само с тази част, която е отишла за услугите за транспорт, покупко-продажба и т.н. Причината е, че тези неща са крайни услуги. "
Да забелязваш частта "купи картина на Пикасо за 10 млн., БВП няма да се увеличи с 10 млн", както и "а само с тази част, която е отишла за услугите за транспорт, покупко-продажба и т.н. Причината е, че тези неща са крайни услуги.". От ти би трябвало да може да разбереш, че това което си написал по-горе за спекулациите не е вярно.
Твърдението ти че всяка кражба, подарък и т.н. се отразява на БВП е абсолютна глупост и показва тотално неразбиране на това какво въобще е БВП. За човек който непрекъсната съветва да се четат учебниците по икономика и обяснява кой разбира и кой не е смешно да показва такова абсолютно невежество. Ако все още не можеш да схванеш защо кражбата не повишава БВП кажи да ти го обясня с по-подроби примери, че явно имаш сериозни проблеми с разбирането на елементарни концепции.
До коментар [#108] от "dreamer":
Разгледай внимателно начина, по който се формира БВП. Достатъчно е производителят да си получи парите и от там нататък няма никакво значение, кой точно е заплатил, за да стигне стоката до най-крайния ѝ потребител, дали от това е спечелил един или повече спекуланти или пък се е преминало през една или повече кражби (или, най-често, и двете). При всички случаи производителят си е получил парите и разполага с ресурс отново да произведе от стоката, което поддържа и увеличава размера на БВП, когато има достатъчно потребление.
Липсата на кражби, на корупция и на данъчни злоупотреби се отразява благотворно на държавния бюджет (попълва го), но някои тук сте срещу преразпределителната функция на държавата (тоест - срещу голям и добре попълнен бюджет), та въпросът с оцеляването на нуждаещите се чрез кражби (вместо чрез легална държавна помощ), въпросът с корупцията и с данъчните злоупотреби не би трябвало да ви вълнуват толкова, колкото обезсмислянето на съществуването на държавност и на държавна власт (без държава в икономиката нещата няма да останата безконтролни, защото контролът ще премине в най-добре въоръжения частен икономически играч, който много бързо след това ще забогатее и ще избира, дали да стане неприкрит диктатор или да симулира, че се съобразява повече или по-малко с масовите желания чрез някакви, повече или по-малко ефективни форми на допитване до тези...
Прочитане на целия коментар желания).
-1
До коментар [#109] от "eldred":
Ролята на държавата е и да преразпределя и ако тя не осъществява и тази си роля ефективно (особено пък, ако умишлено абдикира от същата роля), независимо колко добре се справя с всичко останало - тази държава ощетява актуални и бъдещи данъкоплатци (с други думи - краде от тях, като им взема данъци, но не работи за техните интереси) и това незабавно превръща цялостното държавно управление в лошо (държавата прибира данъци от всички, но не работи ефективно за всички = на ЛОШО, КРАДЛИВО УПРАВЛЕНИЕ).
Зависи от кого открадваш нещото. Ако го откраднеш от производителя (в началото на веригата ПРОИЗВОДИТЕЛ - НАЙ-КРАЕН ПОТРЕБИТЕЛ) - това се отразява вредно на БВП (производителят губи способност да произведе отново от стоката и БВП намалява). Но ако откраднеш от спекуланта по-нататък по веригата - вреда за БВП няма, защото производителя си е получил парите, назависимо от кого точно. (При кражбите има вреда за държавния бюджет, но ти и без това си за неговото намаляване, та...)
Независимо, какво е ставало с колата ти след това (тоест - независимо, колко пъти и от кого тя е била крадена впоследствие) - производителят си е получил (от теб) парите за колата и има с какво да произведе друга, като това ЗАДЪЛЖИТЕЛНО се е отразило благотворно на БВП. Открадването на колата от теб е твоя лична трагедия, но не е трагедия за БВП.
Важно е да се плати на...
Прочитане на целия коментар всички останали по веригата (включително и на просяците и на безработните) не заради БВП, а заради ефективното попълване на държавния бюджет чрез облагането с данъци на всички тези стоково-финансови операции, както и заради нормалното функциониране на държавата. (Ето, че отново, вече САМ, достигаш до нещо, което отдавна твърдя в коментарите си по-горе.)
Ако производителят си продава стоката от собствени помещения - ще плащам само неговата печалба, а не и задължителна печалба и за останалите, отделни от производителя играчи. Колкото по-малко фрагментирана е една икономическа дейност - толкова по-ниска цена може да предложи тя (справка - влагането на ЕРП-тата в електроенергетиката и резултата след това).
Освен БВП (той е подкрепен ВИНАГИ, когато производителите си получат парите за произведената продукция) има и НОРМАЛНО функциониране на финансите, както и на държавата като цяло. Сега вече започваш ли да разбираш, защо на безработния и на просяка трябва да се помага ЛЕГАЛНО (от държавата и по-конкретно - от нейния бюджет), вместо тези хора да се принуждават да стават крадци, измамници, проститутки (впоследствие, след като се шлайфат в незаконните деяния - да се вливат в организираната престъпност, която с радост ще ги приеме сред редиците си)?
+2
Я ми опиши как производителя на консерви от София примерно ще организира дистрибуция на продукцията си до всички градове в страната, ще отвори фирмени магазини и ще продава директно на потребителите консервите си? После производителя на кашкавал от Смолян по същия начин, после производителя на моторни масла от Русе, производителя на чорапи от Сливен и т.н. Ти чувал ли си думичката търговец и знаеш ли кога и защо са се появили търговците?
А иначе начини има разбира се, и аз ще ти помогна с един от тях - нарича се държавна планова икономика, при нея производителя на всички стоки и техния продавач са едно и също лице - държавата. Това, че е неефективна, направо пагубна за обществото икономическа система отдавна го доказахме. Предложи нещо друго.
_____
Отделете време навреме.-2
да държавата категорично трябва да се намеси и управлява процеса с цените на храни и гориваи вода и другир иначе беднотията ще ни притисне както казват до шията ИМА МНОГО НАЧИНИ ДА ГО НАПРАВИ
ДА ОБЛЕКЧИ МИТАТА НА СТОКИ ОТ ПЪРВА НЕОБХОДИМОСТ ДА ПРЕГОВАРЯ С ЕС ЗА ДОПЪЛНИТЕЛНО ФИНАНСИРАНЕ НА ПРОИЗВОДСТВО НА ХРАНИ ОТ БЪЛГАРИЯ ЧЕ НИЕ НЯМАМЕ НА ПАЗАРА БЪЛГАРСКИ ХРАНИ ДА ЗАЩИТИ РАСТИНИЕВЪДСТВОТО И ЖИВОТНОВЪДСТВЪТНОТО НА СРЕДНИЯ И ДРЕБЕН БЪЛГАРИН ОТ ЕВРОПЕЙСКАТА БЮРОКРАЦИЯ И ОТ ПОБЕСНЕЛИТЕ НАСЪСКАНИ ОТ НАЙДЕНОВ АГЕНЦИИ ПО ХРАНА И ДР ХРАНИ НЯМА СТИГА БЮРОКРАЦИЯ ОТ ТОЯ МИНИСТЪР ДА ВЗЕМЕ ДА СЕ ЗАГРИЖИ ЗА СТИМУЛИРАНЕ НА ПРОЗВОДСТВА И ВНОС НА ХРАНИ С НИСКИ МИТА НЕ ЕВЯРНО ЧЕ НЕ МОЖЕ ДА СЕ ВЛИЯЕ НА НАЙДЕНОВ ОТ ВСИЧКИТЕ ДЕЙСТВИЯ ДО ТУК Е ГОЛЯМА ЧАСТ ОТ ЦЕНИТЕ ДА СИ ЗАМИНАВА И ТОЙ И ЦЯЛОТО ПРАВИТЕЛСТВО ИНАЧЕ ЩЕ ФАЛИРАМЕ ВСИЧКИ И ТОГАВА НЯМА НУЖДА ОТ ПРАВИТЕЛСТВОл
+1
До коментар [#112] от "dreamer":
Просто е. Ще го направят с инвестиции и с постоянни иновации. И ако рискуват сами да търгуват със стоката си, вместо да я дават на безценица на разни прекупвачи-търговци с 1-2 раздрънкани буса на кръст - хем ще могат да дават продукцията си по-евтино (и по-конкурентно), хем въпреки това ще печелят повече. (В някои случаи това нещо се нарича и фамилен бизнес.) Аз обмислям скоро да започна личен бизнес и ще рискувам точно така - сам да търгувам с продукцията, която ще произвеждам.
Чисто плановата икономика е неефективна (тя е и невъзможна във фанатично-чист вид, както е невъзможна и икономика с никаква държавна намеса, защото подобна икономика може да бъде единствено изцяло "сивата" икономика). Но смесена икономика с преобладаващо централно планиране, каквато е китайската икономика, безусловно доказва, че това е най-успешният икономически подход.
-1 +2
Категорично "да". Дори в (противоречивата) теза на "против"-ника всъщност прозира доста много "да"... Пряко ценообразуване, и планови "петилетки" естествено са абсурдни. НО, има много други реално съществуващи начини, чрез които държавата може да се намеси, които начини, мисля, вече бяха изброени и няма да ги повтарям.
Лично аз бих поставил на първо място борбата с прекупвачите, дистрибуторите и отвратителните им практики - в болшинството си безочлива алчна сган, за която повишаване цената на каква да е суровина в световен мащаб, било то и с 0.1% е манна небесна, която гарантира незабавни печалби, измерими в десетки пъти повече от примерният 0.1%. 20 години го гледаме този филм - както е казал народа "На един му гори къщата, друг пита за огънче..." За този дълъг период от време бяхме свидетели на много динамични промени и амплитуди в цените... примерно на петрола, че него са набедили за най-ценообразуващ. Тези промени са били включително и понижаване.
И така, парадокс: цените на храните в България не следват същата логична последователност, каквато се опитват да ни пробутат като аргумент. Следват я само в посока "нагоре", и то умножена. Примерна ситуация:
"Ама горивата скочиха с 1%" - окват дистрибуторите. Ама, господа, първо това стана преди месец, второ вие едва сега покачихте цената, и то с 10%, трето горивата пак спаднаха, и четвърто - какво ще кажете за третото?
Вярвам,...
Прочитане на целия коментар че на мнозина от вас този пример ще прозвучи до болка познато. Защото и аз като вас никога не съм бил свидетел на спад в цените, следвайки флуктуациите в цената на петрол, респективно горива. Дотук с литературата, сега малко цифри, съизмерени към 1л. краве мляко (моля предварително, простете евентуални дребни неточности):
Крайна цена в магазина - поне 2 лева/литър (нали, ако си купим наистина мляко, а не бела водица), от които:
Изкупна цена - 0.60 лева/литър
Транспортни разходи - не повече от 15% от крайната цена, имайки предвид нетрайната натура на стоката, т.е. - 0.30 лева/литър (при все, че и това е много, но нейсе)
Пастьоризация, опаковка, съхранение - под 0.15 лева/литър
И с просто око е видно, че кажи-речи едно левче/литър се губи. Аз разбирам надценка, но егати - в случая надценката е равна или по-голяма от стойността! Къде е млякото, се пита в задачата?
Питате какво трябва да направи държавата - ето ви пример - помогнете за реализацията на малките и средни производители, скършете врата на мръснишките прекупвачи, чиято основна цел на дейност е вадят пари (от познайте чии джоб) при финансови сътресения. Това е статистически факт - фалирали от кризата дистрибутори няма.
_____
"Тhe lack of major wars may be hurting economic growth." New York TimesДо коментар [#114] от "Станислав Янков":
А защо производителите не го правят и сега след като е просто?
_____
Отделете време навреме.+1
До коментар [#116] от "dreamer":
Защото се задоволяват с малко и не искат да се развиват. Също - трудно се обединяват в ефективни съюзи, чрез които да реализират по-ефективно интересите си (да речем - собствена, конкурентна на останалите верига от магазини, може и специализирани, включително за търговия на едро, в няколко по-големи града на страната). Получат ли пък от работата си малко по-голям приход - изразходват го пак не за развитие, а за скъпи коли, за скъпи почивки в чужбина, за по-луксозен живот (сякаш са ръководители на мултинационални корпорации) и т.н. България никога не е имала и едва ли скоро ще има истински предприемачи. Няма я и държавата, която да замести (поне на първо време) отсъстващите родни (и чужди) предприемачи и сама да направи онези неща, които трябва да се направят, но за които няма "предприемачи", които да ги направят.
До коментар [#117] от "Станислав Янков":
А това с колите се видя много ясно в замеделието - наливане на пари и спадаща производителност : парите в коли и всякакви придобивки за арендаторите
_____
Антон СтояновДо коментар [#111] от "Станислав Янков":
"Зависи от кого открадваш нещото. Ако го откраднеш от производителя (в началото на веригата ПРОИЗВОДИТЕЛ - НАЙ-КРАЕН ПОТРЕБИТЕЛ) - това се отразява вредно на БВП (производителят губи способност да произведе отново от стоката и БВП намалява). Но ако откраднеш от спекуланта по-нататък по веригата - вреда за БВП няма, защото производителя си е получил парите, назависимо от кого точно. "
Преди беше ВИНАГИ сега зависи. Последно?
"Независимо, какво е ставало с колата ти след това (тоест - независимо, колко пъти и от кого тя е била крадена впоследствие) - производителят си е получил (от теб) парите за колата и има с какво да произведе друга, като това ЗАДЪЛЖИТЕЛНО се е отразило благотворно на БВП. Открадването на колата от теб е твоя лична трагедия, но не е трагедия за БВП. "
Само дето преди твърдеше, че кражбата повишава БВП.
"Важно е да се плати на всички останали по веригата (включително и на просяците и на безработните) "
Просяците и безработните не са част от веригата, така че всичките ти разсъждения тук са погрешни.
"Освен БВП (той е подкрепен ВИНАГИ, когато производителите си получат парите за произведената продукция)"
Че защо ВИНАГИ. Нали по твоята логика би трябвало да е по-добре от него да открадне някой просяк вместо той да си похарчи парите в...
Прочитане на целия коментар чужбина.
"Разгледай внимателно начина, по който се формира БВП. Достатъчно е производителят да си получи парите и от там нататък няма никакво значение, кой точно е заплатил, за да стигне стоката до най-крайния ѝ потребител, дали от това е спечелил един или повече спекуланти или пък се е преминало през една или повече кражби (или, най-често, и двете). При всички случаи производителят си е получил парите и разполага с ресурс отново да произведе от стоката, което поддържа и увеличава размера на БВП, когато има достатъчно потребление. "
Това не е вярно. БВП включва "крайната цена на всички стоки и услуги", а не само цената на производителя.
Един пример: За по-просто разглеждам само производител, транспортиращ и продаващ. Също така за по-просто под печалба ще включвам печалбата плюс разходите за труд. Всички цени са примерни, не претендирам да са реалистични.
1) Един производител купува ресурси за 100 лв. От тях произвежда продукция, за което похарчва още 50 лв. Накрая продава продукцията на транспортиращия за 180 лв. 180 - (100 + 50) = 30 лв. Това е добавената стойност към първоначално закупените ресурси след превръщането им в готов продукт. Приноса на производителя към БВП е 30лв.
2) Транспортиращия изхарчва 30 лв за транспорт от производителя до магазина на продаващия (купил я е за 180). Дава я в магазина за 220 лв. 220 - (180 + 30) = 10. Това е добавената стойност, съответно приноса на транспортиращия към БВП.
3) Продаващия получава стоката за 220 лв. Разходите му са 10 лв. Продава за 250 лв. 250 - (220 + 10) = 20 лв. Това е добавената стойност, съответно приноса на транспортиращия към БВП.
БВП нараства с 30 + 10 + 20 = 60 лв.
Ако откраднеш част от продукцията на продаващия, примерно продукция която би продал за 5 лв, той ще получи не 250лв, а 245 лв. Съответно приноса му към БВП ще е не 20, а 15 лв. Общо ще имаме 30 + 10 +15 = 55 лв. Няма значение дали крадеш от производителя или от продавача.
БВП се смята по абсолютно същия начин, ако производителя сам си транспортира и продава стоката. 100 лв за суровини, 50 за производство, 30 за транспорт, 10 за продажба. Накрая продава крайният продукт за 250 лв. 250 - (100+50+30+10) = 60лв. Ако откраднеш от магазина му продукти, които биха били продадени за 5 лв отново получаваме 55 лв. Т.е. отново няма никаква разлика дали крадеш от производител или от някой друг.
Разбира се, ако производителя сам ръководи и трите етапа може да си позволи да ги осъществи на същата цена както транспортиращия и продаващия може да намали крайната цена. Проблемът е, че не винаги в икономиката е по-изгодно всичко да се извършва от един играч. Особено когато става дума за силно несвойствени дейности на някой който е специализирал в определена дейност. Вместо 100 производителя всеки сам да продава домати, репички, млечни и месни изделия и т.н. е много по изгодно всичко това да се купи от някой друг да продава стоките заедно в супермаркет. Също така няма как да очакваш земеделците сами да си произвеждат трактори, комбайни и останалите машини. За това в икономиката много от дейностите се извършват от различни участници, много фирми разчитат на подизпълнители. Затова и аутсорсингът е толкова популярен.
До коментар [#119] от "eldred":
Ха-ха! Много си забавен! Вече виждаш, че имам пълно право и пак се мъчиш да плюеш срещу вятъра! Това не е много приятно мероприятие! (Не е приятно за плюещия, де! На вятъра му е все едно.)
Поправи ме ако греша, но още от самото начало с теб разглеждаме кражба от "човек Х", а не кражба от производител.
Коментар [#70] от "eldred": "Човекът Х има 100лв и бездомник У му открадва 20 лв. В резултат Х вече има 80лв, У има 20лв. Общото им потребление пак не може да надхвърли 100лв."
Съвсем неслучайно и аз, а и Антон Стоянов по-горе многократно ти повтаряме, че след като все някой (все едно кой точно) е дал пари за стоката (на производителя) - няма никакво значение, дали от човека Х са откраднати някакви пари в полза на крадеца-бездомник (или един или повече бездомници са откраднали пари или директно стока от магазинер). При ВСИЧКИ случаи производителят е стимулиран с даването на пари за произведената от него стока, ВСЕ ЕДНО от кого са дадени тези пари. Така БВП ВИНАГИ е стимулиран.
Твърдях (и продължавам да твърдя), че кражбите, реализирани от просяци, от бездомници, от хора в нужда повишават БВП. (Кражби в големи мащаби, осъществявани от хора с високи доходи, особено когато малцина ограбват по-многобройно от тях мнозинство, не стимулират, ами обратното -...
Прочитане на целия коментар свиват БВП.) Къде видя някакво противоречие с досегашните ми твърдения?! Твърдя си все едно и също. Единствено се опитвам да ти го представя от различни ъгли, но ти все не можеш да схванеш! По никакъв начин! Макар мнозина други вече да ме разбраха твърде точно.
Просяците и безработните СА част от веригата. Те участват КАТО ПОТРЕБИТЕЛИ. Когато нямат легална подкрепа за оцеляването си - оцеляват и потребяват чрез "сивата" икономика. Както отново не знаеш (но след всичко демонстрирано от теб до сега, поредното потвърждение на икономическото ти невежество отдавна не ме учудва) - "сивата" икономика е съвсем реална икономика. Просто, държавата не умее да я отчита и да я облага с данъци и с останалите държавни вземания. И сивата икономика точно затова се и нарича икономика - защото Е реално съществуващ БВП, макар и скрит (неотчетен от официалната статистика). Действителният БВП е равен на официално отчетения от статистиката БВП ПЛЮС "сивия" БВП, който официалната статистика не отчита, но който участва в стимулирането на ЦЯЛАТА икономика пропорционално с отчетения официално БВП.
Хайде отново! Сложи тук цитат, в който твърдя, че е добре да се краде ОТ ПРОИЗВОДИТЕЛЯ! Винаги съм подчертавал, че ОТ ПРОИЗВОДИТЕЛЯ не е добре да краде КОЙТО И ДА БИЛО. Не е фатално за БВП, ако се краде от спекулантите СЛЕД ПРОИЗВОДИТЕЛЯ. (Иначе, ако тръгнем да издребняваме и задълбаваме, което ще увеличи точността, но ще намали нагледността - от производителя също може да се открадне, но само толкова, колкото са излишните му лични, неинвестиционни харчове - онова, което той хвърля за излишества по собствената си издръжка. Тоест, може да се краде и от производител, но до размера, до който този производител или произволен друг икономически играч спекулира на пазара. Така харесва ли ти повече или пак нещо не разбираш?)
Хайде отново да те осветля! Действителният БВП включва освен официално отчетения БВП (единствено с който оперираш ти в политическите ти, вместо да са само чисто икономически тези), също и "сивия" БВП, който "сив" БВП също развива действителната икономика с тежест, пропорционална на размера му спрямо официално-отчетения БВП. (Трябва да започнеш да си плащаш за тези уроци! Пазарна икономика сме и знанията не са безплатни!)
Вземи най-накрая решение, какво точно искаш?! Дали искаш легална и нормално функционираща икономика, което е свързано и с държавна, бюджетна помощ за оцеляването на хората без никакви доходи (така оцеляването на тези хора се легализира, освен че се и гарантира) или искаш да няма никаква намеса на държавата в икономиката, което е възможно единствено при изцяло "сива" икономика!
Понеже дискусията много скоро ще премине към следващия си етап (първия гост експерт) - повече няма да ти отговарям тук.
До коментар [#118] от "Антон Стоянов":
Точно тези неща имам предвид! И е така не само там, ами почти в цялата българска икономика!
След като осъзна какви глупости си пиал се опитваш да го прикриеш съ сивата икономика. Само че в предишните си постове ти не твърдеше, че кражбите повишават сивата икономика, а твърдеше, че повишават официално отчетената икономика.
"Икономическото развитие (ръста на БВП) е безстрастно от морална гледна точка и не се вълнува от това, по какъв начин е станала промяната на собствеността (дали чрез кражба на пари, дали чрез директна кражба от търговец, дали чрез парично дарение или чрез непосредствен подарък или пък чрез произволна форма на държавно подпомагане), ами ВИНАГИ отчита въпросната промяна като фрагмент от БВП. Трябва да е приложена форма на кражба ПО ЦЯЛАТА ВЕРИГА (още от добиването на суровините за изработката на създаваната по-късно продукция и така - до крайното потребяване включително на продукта или услугата), за да не се отчете (ако не непосредтвено, то индиректно) практическата смяна на собствеността като фрагмент от БВП. (Обърни, ако желаеш, внимание на написаното от Антон Стоянов в коментарите му с номера 90 и 97 до теб.) "
В постовете на Антон Стоянов които толкова ми препоръчваш да прочета е описано как се формира официалния БВП. Очевидно от там очакваш да намеря обоснование на теорията ти за кражбите. Естествено най-накрая разбра, че говориш глупости, но след всичките претенции за знания и съвети да чета учебници някак си не върви да си го признаеш исе опитваш да замажеш нещата със сивата икономика. Само дето ти не...
Прочитане на целия коментар говореше за сивата до сега.
"При ВСИЧКИ случаи производителят е стимулиран с даването на пари за произведената от него стока, ВСЕ ЕДНО от кого са дадени тези пари. Така БВП ВИНАГИ е стимулиран. "
Колко пъти трябва да ти повторя, че БВП не се формира само от производителя, а от всички които създават добавена стойност по веригара. Производителя може да е стимулиран, но не и магазина. Така БВП не е стимулиран.
"Просяците и безработните СА част от веригата. Те участват КАТО ПОТРЕБИТЕЛИ. Когато нямат легална подкрепа за оцеляването си - оцеляват и потребяват чрез "сивата" икономика."
Кражбата не създава никакво БВП независимо дали в сивия сектор или не. Разбира се в случаите когато откраднатата стока се продаде на черния пазар това очевидно е част от сивата икономика, но увеличението в сивия сектор се компенсира от намаление в официално отчетения.
"Поправи ме ако греша, но още от самото начало с теб разглеждаме кражба от "човек Х", а не кражба от производител. "
От самото начало разгледахме различни кражби. Това което се опитвам да то обясня е че кражбата вреди на БВП когато откраднеш от лицето, фирмата, магазина, производителя и т.н. които създават добавена стойност, а не само когато откраднеш от производителя.
"айде отново! Сложи тук цитат, в който твърдя, че е добре да се краде ОТ ПРОИЗВОДИТЕЛЯ! Винаги съм подчертавал, че ОТ ПРОИЗВОДИТЕЛЯ не е добре да краде КОЙТО И ДА БИЛО. "
Аз не казах, че твърдиш такова нещо. Попитах те дали не си противоречиш на собствената логика с това ВИНАГИ - написано с ГЛАВНИ БУКВИ очевидно за да се подчертае значението му. Е малко по-надолу ти сам признаваш, че си противоречиш. Разбира се осъзнавайки противоречието си се опитваш да го замажеш с "издребняваме и задълбаваме". Ами не не задълбаваме, Когато някой толкова усърдно подчертава ВИНАГИ той има предвид точно винаги.
"Трябва да започнеш да си плащаш за тези уроци! Пазарна икономика сме и знанията не са безплатни!"
Пазарна икономика сме и плащам там където могат да ми предложат нещо качествено.
До коментар [#123] от "eldred":
1. БВП не отчита добавената стойност - това се опитвам да ти обясня но ти все едно и също повтаряш . БВП отчита крайното потребление независино дали парите са откраднати, подарени , намерени или взети на заем - ако те бъдат похарчени ще се отчетат в показателя БВП
2.Малко теория - Дж.Майнард Кейнс : пределна склонност към потребление и пределна склоност към спестяване . Така - стестените пари който не са в обръщение не произвеждат стойнот. И сега внимавай : ако аз и ти оберем една банка и похарчим парите по кръчмите и за курви това неминуемо ще повиши БВП по цялата верига умножено по паричният мултипликатор. Защо : защото ще промени съотношението между пределната склоност към потребление и пределната склонност към спестяване в полза на потреблението .
3.Колегата Янков е прав : парите в касата на магазина са спестени пари / в тоя времеви интервал / - ако се пуснат в оборот ще стимулират БВП
4.За в бъдеще ние незнаем дали магазинера ще похарчи тия пари за стоки с което да замести продадените такива с което да стимулира БВП или ще ги сложи под дюшека с което да увеличи пределната склонност към спестяване . Но в тоя времи интервал в който просяка ги е откраднал те са били спестени пари - пари извън оборот .
5. Ръстящата депозитна маса в България е като по учебник : увеличават се спестяванията а се намаляват инвестициийте
6. Това се учи в първи...
Прочитане на целия коментар курс във всеки икономически ВУЗ в курса по Микро и Макро икономика - ти не си ли ходил на училище ?
_____
Антон СтояновДо коментар [#123] от "eldred":
"Обикновено БВП се изразява чрез следното уравнение: БВП = '''C''' + '''I''' + '''G''' + '''N'''X където:
* C (consumption, от англ. потребление) са разходите на консуматорите за крайни продукти и услуги. Трябва да се вземе под внимание, че всички променливи, които формират БВП, измерват разходи за крайни стоки и услуги. Това означава, че разходите по закупуване на активи не се отчитат. Например ако се купи картина на Пикасо за 10 млн., БВП няма да се увеличи с 10 млн., а само с тази част, която е отишла за услугите за транспорт, покупко-продажба и т.н. Причината е, че тези неща са крайни услуги.
* I (investment, от англ. инвестиция) са инвестициите на компаниите за инфраструктура, маркетинг, обучение на персонала и други, както и покупката на недвижима собственост от страна на консуматорите. В случая думата „инвестиция“ се отнася за закупуването на нефинансови продукти. В макроикономиката закупуването на финансови продукти се класифицира като спестяване.
* G (government purchases, от англ. правителствени покупки) са правителствените разходи. Тук не се включват заплатите в бюджетната сфера и разходи които не представляват производство на стоки и услуги.Включват се правителствените разходи за стоки и услуги, както и разходи за отбрана, инфраструктура, образование, полиция, пожарна и др. . Според Кейнс тази стойност е ключова за крайния резултат...
Прочитане на целия коментар на БВП.
* NX (net export, от англ. нетен износ) е нетният износ (брутният износ минус брутния внос). Внесените стоки и услуги се изваждат, защото те вече са били включени в горните части от уравнението (използвани от потребителите или държавата, или вложени), а не искаме да прибавим продукт, който е произведен в друга държава. Износът се прибавя, защото независимо от това, че крайният потребител на стоките и услугите е в чужбина, те са произведени в границите на държавата и са част от вътрешния ѝ продукт. " : Улилкипедия
ДА ВИЖДАШ ТУКА ДА СЕ ГОВОРИ ЗА ДОБАВЕНА СТОЙНОСТ ?
ДА ВИЖДАШ ДА СЕ ГОВОРИ ЗА ЗА ИСТОЧНИЦИТЕ НА СРЕДСТВА С КОЕТО СЕ ФИНАНСИРА ПОТРЕБЛЕНИЕТО ?
_____
Антон Стоянов+1
До коментар [#125] от "Антон Стоянов":
Не ви следя патетичните разговори, но като хвърлих 1-2 погледа на последните ти постове стигнах до извода, че е редно да си преговориш леко Макрото. БВП може да се изчисли по 3 метода - като похаррчени пари (спендинг), като доходи (фактор инкъм) и като добавена стойност (крайни продукти, велю адед). И трите водят до един и същ резултат.
До коментар [#125] от "Антон Стоянов":
Не ви следя патетичните разговори, но като хвърлих 1-2 погледа на последните ти постове стигнах до извода, че е редно да си преговориш леко Макрото. БВП може да се изчисли по 3 метода - като похаррчени пари (спендинг), като доходи (фактор инкъм) и като добавена стойност (крайни продукти, велю адед). И трите водят до един и същ резултат.
До коментар [#126] от "batvlad":
Стоянов пише за УВЕЛИЧАВАНЕТО на БВП, а не за методиките на неговото изчисляване. Надявам се не искаш да ни кажеш, че когато една и съща стока премине през няколко прекупвача, които заради печалбата си надуват цената ѝ няколко пъти - това ще стимулира производителя на стоката да произведе повече от нея и така да УВЕЛИЧИ БВП (интересно, на кого въпросният производел ще продаде допълнителнителния обем произведена от него продукция, защото прераздутата цена мен, като поребител, никак не ме стимулира да купя повече от произведеното)?!
До коментар [#125] от "Антон Стоянов": не хитрувай БВП се изразява по хлиляда начина, ето ти един от САЩ
GDP = R + I + P + SA + W
where
R : rents
I : interests
P : profits
SA : statistical adjustments (corporate income taxes, dividends, undistributed corporate profits)
W : wages
Note the mnemonic, "ripsaw".
Всичките тези r i p w -та са принадена стойност под разлина форма...
_____
Don't worry, be happy now! Boby said. ЕС е вреден за вашето здраве, дръпнете сиджимката овреме, да не плачкате като 1944 година....Както видяхте вчера, като удариха земеделците по масата (и то не силно) и правителството на барабойко намери парета да плати ...
Що трябва да удряме по масата?
Не е ли по просто необходимите мерки да се взимат овреме, включително и като се регулират цените на стоките със средствата с които разполага правителството....
Що надуват акциза на цигарите, например? За да идат паретата на пушачите в Сърбия и Украйна вероятно.
Ето пример как правителството на България мисли за два братски народа, що тогава не помисли за собственият си народ първом????
Що не използва задължителните държавни резерви от стоки за регулиране на цените?
Въпроси, макар че отговорите са ясни... за регулиране на пазара се иска акъл и практика, нещо много по сложно от рязане на ленти и посещение на ТВ студията 24 часа на ден....
_____
Don't worry, be happy now! Boby said. ЕС е вреден за вашето здраве, дръпнете сиджимката овреме, да не плачкате като 1944 година....Поскъпването на храните означава глад за някои и благоденствие за картелите и спекулантите. В България има подобие на пазарна икономика! Тук няма реални борси. Тук има мафиотски феодални структури, които манипулират пазара.Това което правителството може да направи е да намали ДДС върху храните и лекарствата от 20% на 5%, както направиха в Румъния. Това е социално. Нали ГЕРБ предизборно обещаха да намалят ДДС?
Някой по-горе каза че държавата е лош собственик, с което не съм съгласен. Собствеността се управява от човек и ако човека не се справя го сменяш, а ако краде го даваш на прокурор. В Норвегия най-големите предприятия са държавни. Норвежците имат един от най-високия стандарт на живот в света.
+1
Не контрол над цените, а контрол на неравнопоставеността между работодател и работник трябва да има в нашата държава. И това може да се постигне ако хората почнат да си гледат животни на село вместо да работят за 300 - 400 лева на месец, ако не пускаме хора от по-бедни държави да идват работят тук, ако балансираме минималното възнаграждение спрямо производителността на труда и се погрижим повече пари да останат в страната, а не да излязат навън. Е, да това може да означава, че някои шефове ще трябва да се откажат от скъпи автомобили, втори къщи и т.н., но и правителството ще трябва да почне да разходва данъците по-ефективно, да обслужва фирмите с по-малко бюрокрация, държавните чиновници да спрат да изнудват предприемачите, глобите да се налагат ако има нарушение, защото разходите свързани с тези неща може също да намаляват заплатите като се заделят допълнителни разходи за подкупи.
+2
Помните ли един Жан Виденов? Едни "контролирани" цени? А една хлебна криза?
Казват, че паметта на златната рибка траела едно кръгче на аквариума. Така всеки път и било интересно. :)
-1
Всичко това са теории. Практиката показва, че развитите западни държави се намесват в пазарите. И тъй като в икономиката всяко нещо зависи от останалите, то държавата там влияе и на цените. Оттук нататък може да се спори, кои начини на влияене какъв ефект имат, но за да стане това, трябва да се признае простият факт - влияят.
Всеки, който голословно отрича това само показва, че не би трябвало да участва в такива форуми. Това е неуважение към другите, към себе си, към знанието и към азбучни правила на всеки разговор между образовани хора. Същото, за съжаление важи и за представителя на ИПИ. Той е просто отвъд фактите и няма какво да се обсъжда с него.
Ето например, Калфин му посочва емпиричния факт, че борсови стоки у нас са 2-3 пъти по-ниски отколкото в Западна европа, въпреки, че сме в един общ пазар. А човекът от ИПИ просто заявява: икономиката ни е отворена и затова цените ни са еднакви с тези в Европа. Т.е. толкова по-зле за фактите. Очевидно на такъв човек му се плаща, за да повтаря едно и също и да не слуша какво му говорят насреща. И явно има малко работни места за висшисти от провинцията.
Държавата не бива да се меси в цените. Храните са едни от най-конкурентните бизнеси. Но са и един от най-сенчестите. Там е мястото на държавата, но тя умишлено е абдикирала от контрола над спазването на правилата. По две причини:
- при спазване на всички данъчни закони, сегашните цени не биха могли да се запазят на настоящите си нива;
- принуждаването на почти всички играчи да оцеляват, бидейки поне частично в сивата икономика ги прави лесни за рекетиране от страна на администрацията за лично и/или партийно облагодетелстване.
До коментар [#134] от "citizen1":
Точно от намесата на развитите западни държави в пазарите се раждат кризите!
_____
Отделете време навреме.