Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
  • Facebook
  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email

Заключителни тези - Държавната намеса не е изначално добра или зла, ключовото е в какво се изразява

Снимка

Идеалният и реалният живот

Ивайло Калфин

Дискусията ми беше интересна, въпреки че гласовете в подкрепа на моята теза са по-малко. Животът през последните месеци доказа несъстоятелността на тезата на опонентите ми. Държавата не следва да гледа безучастно какво става с цените, защото пазарите не са напълно ефикасни.

Основна теза Заключителна теза
Снимка

Разумът взема връх

Петър Ганев

В дебата като че ли разумът надделява. Оценката на ситуацията е ясна - цените се покачват, а доходите са ниски. В същото време, почти всички отхвърлят възможността държавата да се намеси в ценообразуването, тоест да бори цените с мораториуми и прочие. Това прави дебата наистина съществен.

Основна теза Заключителна теза

Резултати от гласуването на този етап

26%19 гласа
 Благодарим за вашия глас!
74%55 гласа

Светломира Гюрова

Модератор
Невидимата ръка на пазара понякога е доста видима. Една от най-важните цени на света например - тази на петрола - зависи в немалка степен от желанията на страните в нефтения картел ОПЕК, който може да я дирижира със свиване и увеличаване на производството. Свързани със стойността на петрола и не по-малко важни са едни други цени - тези на храните. Пикът им в последните месеци, който удря лошо потребителите (особено в не толкова богатите държави), съвсем очаквано доведе до искания и опити държавите да вземат мерки срещу поскъпването на храните.

В България темата мина под знака на хиперактивните, но със съмнителна стойност и резултат инициативи на земеделския министър Мирослав Найденов. След вдигналите много шум и останали само на думи акции срещу "спекулантите" и хранителните картели, направеното се изчерпва със създаването на работна група от експерти, която ще наблюдава цените и ще публикува информацията в интернет.

Дебатът тук, на сайта на "Капитал", се случи доста по-смислено благодарение както на двамата основни участници и гост-експерта, така и на включилите се във форума. От самото начало икономистът Петър Ганев, защитаващ позицията, че държавата не бива да се бърка на пазара, взе сериозна преднина пред опонента си - евродепутатът Ивайло Калфин. Във втората фаза като гост-експерт се включи председателят на асоциацията "Активни потребители" Богдан Николов, който даде аргументи и на защитниците, и на привържениците на правителствената намеса, и предложи свое дългосрочно решение за шоковото уравнение "ниски доходи - високи цени".

Активното участие във форума доказа, че темата е чувствителна и засяга всички. А тезите на двамата противници очертаха една кратина с нюанси - държавната намеса не е изначално добра или зла, ключовото е в какво се изразява. Например директното вмешателство в ценообразуването ще ни върне в комунизма, но разумните политики може да изгладят някои дефекти на пазарите и да повишат конкуренцията. Което съвсем естествено и здравословно ще натисне надолу цените. А другата страна в уравнението - доходите, могат да бъдат повишени с намаляване на данъчното бреме.

В един идеален свят вероятно и дебатът в българското правителство щеше да бъде така разумен и изчистен от популизъм. В реалния обаче, още повече с избори на хоризонта - дано, но надали.
Снимка

Идеалният и реалният живот

Ивайло Калфин

Позиция Да
Знаете ли как е възникнала първата фондова борса? Веднъж седмично продавачи и купувачи на ценни книжа са се събирали под едно дърво на остров Манхатън в Ню Йорк и търгували. После решили, че трябва да създадат по-ясни правила, за да се предпазят от измамници. Така се появила борсата - пазар със строги правила, определяни от тези, които търгуват на него. Проблемът с този пример е, че той е идеалният случай. А идеални случаи има само в учебниците - ползват се, за да докажат по-ясно една теза.

В реалния живот се случват не идеални, а реални събития. В реалния живот в България не можете да внесете горива, ако не ви харесват условията на "Лукойл". Опитите този въпрос да бъде поставен едва не взе главата на министъра на икономиката. В реалния живот рафинерията се оплака, че губи от всеки продаден литър гориво. Горките! В реалния живот в България правителството се изправи срещу собствените си ангажименти към ЕС и заплаши да премахне биокомпонентата от горивата. В реалния живот така и не се разбра дали елиминирането на тази съставка ще доведе до намаляване на цената на литър дизел с половин или с няколко стотинки. В реалния живот министър твърди, че цената може да се намали с няколко процента, че има картелно споразумение и т. н., след което устата му бива затваряна от министър-председателя със заплаха от уволнение. В българската реалност правителството се моли на основния доставчик на горива да замрази цените за месец, след което цената скача още преди да е изсъхнало мастилото.

Дискусията за и против регулацията на цените ми беше интересна, въпреки че гласовете в подкрепа на моята теза са по-малко. Животът през последните месеци доказа несъстоятелността на тезата на опонентите ми.

Нека припомня: държавата не следва да гледа безучастно какво става с цените, защото пазарите не са напълно ефикасни. Това, което управлението трябва да направи е да извади на светло цялата информация за образуването на цените на дребно, да премахне пречките пред реалната конкуренция, като облекчи вноса, да използва максимално регулаторните си функции като намали в рамките на възможното облагането с различни данъци и такси, да използва силното оръжие на интервенционните резерви.

Ако тези мерки бяха взети, нямаше да е възможно да се печели на гърба на потребителите в период на криза. Обществото щеше да разбере защо цените на дребно на горивата в поне няколко европейски държави са по-ниски от тези у нас и защо България е сред редките случаи, в които дизелът, използван основно за транспорт и производство, е по-скъп от бензина. Предложените от мен мерки не противоречат, а помагат на пазарната икономика. Те са доказано по-добри от празното говорене от институциите през последните седмици и от смешните обещания на правителството да замрази цените на горивата за месец. Да се твърди, че пазарът в България е естествен регулатор, без да се гарантира че този пазар е достатъчно отворен и прозрачен, е наивно.

На тези, които не разбират защо сегашното положение е от фискална полза за правителството, трябва да припомня, че когато цените на стоки, чието търсене не е особено еластично, каквито са горивата и храните, се повишават, това води до повече приходи в хазната. Зависимостта между тези две величини се увеличава значително, когато въпросните стоки се облагат с висок данък или акциз. Така че от повишаването на цените следва увеличаване на бюджетните приходи. И тук пак стигаме до критичното обедняване през последните две години и необходимостта от увеличаване на ниските доходи.

Не мога да се съглася и с тези, които казват, че мерки могат да се вземат, но по-добре тази точно държава да не пипа много, защото само ще обърка нещата. Проблемът е с правителството, не с държавата. За добро или за лошо, не можем да я сменим и затова е по-добре вместо да я отричаме, да се опитаме да окажем обществен натиск за корекции в политиката. От обществото също зависи как изглежда държавата.
Снимка

Разумът взема връх

Петър Ганев

Позиция Не
В дебата като че ли разумът надделява. Оценката на ситуацията е ясна - цените се покачват, а доходите са ниски. В същото време, почти всички отхвърлят възможността държавата да се намеси в ценообразуването, тоест да бори цените с мораториуми и прочие. Това прави дебата наистина съществен - фокусира го в теми като търговия (свободна или не), конкуренция (има ли я или не), доходи (да вдигаме или не), облагане на потреблението и т. н.

Подходът по всяка една от тези теми трябва да е не само рационален, но и принципен. Ето например, по отношение на търговията, опонентът ми предлага две неща - да "наложим известни ограничения при износа на зърно" и на ниво Европа да се "облекчи вносът на селскостопански суровини от трети страни". Тоест, хем да ограничим търговията за нашите стоки, хем да я облекчим за чуждите - тук вече имаме проблем с принципите.

Разбира се, че свободната търговия е най-добрият лек за по-високите цени - колкото повече алтернативи и конкуренция, толкова по-добре за потребителите. Този принцип не допуска изключения - няма как да сме привърженици на свободната търговия, а в същото време да ограничаваме вноса (за да "защитим" родните производители) или да ограничаваме износа (за да "защитим" родните потребители). Да, свободната търговия е решение и България трябва да работи в тази посока - както на национално, така и на европейско ниво, но без да залита във "временен" протекционизъм.

Някои биха казали, но това също е държавна политика, тоест пак имаме намеса на държавата - един вид спорим каква да е намесата, а не дали да я има. Това не е точно така - тук говорим за оттегляне на държавата, за отпадане на излишни ограничения. Това не е толкова държавна мярка, колкото едно признание - да, ограничихме търговията, но сега я закъсахме и спираме да я ограничаваме. Същото важи и за другите сфери - като конкуренция и облагане.

Държавата с цялата й намеса в селскостопанската политика е определящ фактор за (не)наличието на конкуренция - това не е свободен пазар, това е субсидиран и регулиран пазар. Така че държавата вместо да раздава субсидии и да въвежда стандарт след стандарт, по-добре да се оттегли от непривичните си функции и да установи ясни правила на играта.

По отношение на облагането отново проблемът е изцяло държавен - картината на ниски доходи и високи цени се допълва от високо облагане на труда (вкл. осигуровки) и потреблението. Това може да се промени, но не и без съответните реформи в разходната част - бюджетът и сега е на ръба. Да, нека намалим данъците (и върху труда и върху потреблението), но това върви ръка за ръка с преосмисляне на идеята за държавата на благоденствието.

Политиката на доходите е едно от водещите предложения на опонента ми - да борим по-високите цени с пожелателно и административно покачване на доходите. Хубава теза, но невъзможна - ако това сработваше, то светът щеше да е напълно различно място. Няма как да решиш проблема с ниските доходи, като просто пожелаеш по-високи или ги покачиш административно. Реалността е такава - няма инвестиции, няма заетост, няма пари в бюджета. Колкото и да го желаем, доходите не могат просто ей така да скочат.

В заключение трябва да се каже, че проблемът очевидно е многопластов и рефлектира дълго установени (повечето на европейско ниво) политики - разпусната парична политика, бюджетна политика на ръба, противоречива търговска политика, много спорна селскостопанска политика, обвързана с Европа данъчна политика и политика на доходите. Проблемът с цените не може да бъде решен от днес за утре, но поне насочва дебата към преосмислянето на тези политики. Прогнозите са, че цените (вкл. на храните) ще вървят нагоре, това означава, че и дебатът по тези теми ще се задълбочи.

Резултати от гласуването на този етап

26%19 гласа
 Благодарим за вашия глас!
74%55 гласа
Този етап е приключил

6 коментара

Избор на тип:
Преглед на профил Hristo Velev Рейтинг: 395 Неутрална
15 апр 2011 20:24 1
- +Оценка
+18

Трябва да се прави разлика между държавна намеса за създаване на по-свободен пазар, и държавна намеса за изкривяване на свободния пазар. Разбира се, че при ситуация на картели и ограничения за излизане на пазара е необходима държавна намеса, тъй като отговорността за установяване на законност и справедливост е делегирана на държавата. Но това трябва да се разграничи от държавната намеса с цел изкривяване на пазара - като въпросните мораториуми и прочее правителствени спекулации. 'Доброто' до което водят е обикновено популизъм - спорни и краткотрайни ефекти за ограничен кръг хора, на цената на силни и дълготрайни щети за повечето от останалите.

 
Преглед на профил faleri11 Рейтинг: 450 Неутрална
16 апр 2011 10:13 2
- +Оценка
-6 +3

Ганев, Ганев, по балкански си ги чел тез буквари, ако си наблегнал на брошурите ти е простено.
какво ни каза:
. континуума "рационалност - принципност" се надяваме да си е лично измислен, особено диалектичното му подпространство.
. премахване на субсидиите в аграрния сектор, това по същата тема за високите цени на продукцията ли е? спираме им парите, фермерите се осъзнават пазарно и занижават цените:)

"Да, нека намалим данъците (и върху труда и върху потреблението), но това върви ръка за ръка с преосмисляне на идеята за държавата на благоденствието."

. ето тук най - сетне тезата изкача и безспорно си прав(спрямо познатите на човечеството данъчни механизми). само целта на упражнението почва да се губи.
. всяка друга теза, освен твоята е "невъзможна"("макар и хубава" - по добре не ползвай епитети, за да не ти се отвърне), а на света и да има места, където доходите са високи, след голямото "преосмисляние" това ще бъде поправено.

 
Преглед на профил nqma zna4ka koi Рейтинг: 896 Неутрална
17 апр 2011 09:55 3
- +Оценка
-5 +6

Като гледам тезата на господин Калфин - това е типичното словоблудство за един политик! С демагогия, популизъм и безмислени простотии, на които са подвластни нискообразовани хора, той превръща темата в политическа сцена вместо да води дебат по-темата с конкретни доводи! Много ми е интересно също така как същият с типичния си гьонсуратлък говори за съкращаване на разходи след като точно при неговото управление държавни разходи се раздуха до рекордни размери! Също така да си припомним, че инфлацията за 2008 година беше достигнала 14% - показател характерен за бананова република! Да не говорим пък за монополите - примерно цените на мобилните разговори или газовите договори с Русия и много други примери има!
Смятам, че от "Капитал" ще си извадят поука да не правят дискусия с демагози! Нещо повече - смятам, че това е обидно за аудиторията на изданието...

 
Преглед на профил The Shadow Рейтинг: 1241 "Не"
17 апр 2011 11:26 4
- +Оценка
-9 +6

Калфин, Калфин, това да не ти е вестник Дума бре? Капитал не се чете от изветрели пенсионери, а от активни мислещи хора, така че можеш да си вземеш вехтите соц-планови постулати и да се пръждосаш обратно в историята, където ви е мястото на всичките комунисти-демагози.

_____

“In a world of 7 billion people, we, 500 million Europeans, will have to stick together, or European prosperity and values will both go down the drain” A.Merkel
 
Преглед на профил LvM Рейтинг: 616 "Не"
18 апр 2011 13:50 5
- +Оценка
-2 +6

Тъй като по силата на валутния борд сме се отказали от собствена монетарна политика няма как държавата да влияе на международно търгувани суровини. Да пробваш да спреш инфлация с ценови тавани е като да лекуваш диария с тиксо.

_____

"Socialism is not an alternative to capitalism; it is an alternative to any system under which men can live as human beings."
 
Преглед на профил Боряна Рейтинг: 616 Неутрална
21 апр 2011 22:28 6
- +Оценка
-2 +2

Аз имам един такъв съвсем простичък въпрос - ако държавата задължи например производителите на хляб да продават хляба на 80ст., а реалната цена на хляба е 90ст, откъде ще дойдат останалите 10ст??? Да кажем, че от закупуването на по-евтини суровини и влагането на повече вода и т.н. може да се използва до определено количество и не може да покрие всички липсващи "10 ст.", следователно някой трябва да субсидира хлебопроизводителите. Кой? Държавата! От къде се пълни нейният бюджет? От нашите данъци. Следователно къде ни е ползата от тези блокирани цени?! По-добре да се помисли в посока раздвижване на бизнеса с цел по-високи работни заплати.

 

Искам да получавам известия за развитието на дебата.

Какво следва?

Със следващия етап дебатът дали държавата трябва да взима мерки срещу поскъпването на храните приключва. В него ще направим обобщение на мненията на дебатиращите и участниците във форума.