// Интерактив /Дебати
Facebook
LinkedIn
Twitter
Email
Приключил, 28 мар 2011 - 12 апр 2011
Трябва ли да се бърза за членство в Шенгенската зона?
Илин Станев, модератор Включване в дебата- 22 Основни тези 28 мар 2011
- 16 Заключителни тези 4 апр 2011
- 11 Победител 12 апр 2011
Основни тези - Трябва ли да се бърза за членство в Шенгенската зона?
Да
Марин Лесенски
Експерт, Инициатива за европейски политики, Институт "Отворено общество" - СофияБългария трябва да се присъедини възможно най-скоро към Шенген. Страната вече плаща цената на присъединяването – не само във финансово изражение, но и като вложени значителни усилия и като задължения, които трябва да изпълнява, без да има достъп до ползите от членството.
Заключителна теза
Основна теза
Не
Владимир Шопов
Политолог, основател на Sophia Analytica, www.BlogEurope.euДрама около влизането в Шенген не би трябвало да има. Това членство е фиксирано в договора за присъединяване на България към ЕС и всичко е въпрос на "кога", а не "дали". Откъде идва тогава бързането, преминаващо в истерия и какви проблеми носи? Шенгенският успех би донесъл политически бонус.
Заключителна теза Основна теза
Резултати от гласуването на този етап
43%46 гласа
Благодарим за вашия глас!
57%60 гласа
Илин Станев
Модератор
Един от най-странните приоритети на правителството на ГЕРБ отпреди две години беше членството на България в Шенгенската зона. Първо, защото всичко изглеждаше някак си предрешено и второ, тъй като за повечето хора участието в поредната европейска политика нямаше да промени нищо съществено.
Постепенно обаче присъединяването започна да става все по-важно в дневния ред на правителството. Това може да има поне две обяснения, като всеки може да прецени сам за себе си кое каква тежест има в интензифицирането на говоренето за Шенген.
Едното е чисто бюрократичната причина. С наближаването на срока, който България сама си беше поставила за присъединяване - началото на 2011 г., нормално беше темата да бъде обсъждана все повече и повече. Най-малкото, защото, както всичко в България, и тук много от необходимите действия се предприемаха в последния момент.
Другото е политическото. След като правителството изгуби шансове да вкара страната в предверието на еврото - Европейския валутен механизъм, нито пък да я изкара от процеса на наблюдение в областта на правосъдието и вътрешните работи, Шенген придоби символно значение.
Макар за повечето хора да няма голямо значение на кой точно терминал кацат по западноевропейските летища или дали виждат митничар на границата с Гърция, за повечето експерти присъединяването към Шенгенската зона е от съществено значение. Зоната без граници е ключова част от ЕС и изключването на България прави страната второстепенен играч. Освен това, без членство в нея София много по-трудно може да отстоява своите интереси в областта - примерно как точно се реформира Европейската агенция за граничен контрол (която засега има само координиращи функции).
Така че въпросът е има ли смисъл цялото това говорене за Шенген, дали бързането е полезно и дали то не прикрива други съществени проблеми.
Причините да направим този дебат точно сега са две. Първо, в следващите седмици ще стане ясно дали Брюксел признава България за технически готова. Или решението ще бъде отложено за есента. Вторият мотив естествено е хипотетичната заплаха за нарастване на имиграционния поток към Европа и България в частност, и все по-силните призиви за преразглеждането на европейската политика към външните граници на евросъюза.
Поканили сме Марин Лесенски, който от години се занимава с проблема и който ще защитава тезата, че бързането си заслужава, макар и действията на правителството не винаги да са най-адекватните. Негов опонент е Владимир Шопов, който е в тази проблематика по-дълго дори от Марин. Тезата на Владо е, че днешното бързане не само е политически продиктувано, но и прикрива неподготвеността на страната. Което естествено крие рискове за България.
Постепенно обаче присъединяването започна да става все по-важно в дневния ред на правителството. Това може да има поне две обяснения, като всеки може да прецени сам за себе си кое каква тежест има в интензифицирането на говоренето за Шенген.
Едното е чисто бюрократичната причина. С наближаването на срока, който България сама си беше поставила за присъединяване - началото на 2011 г., нормално беше темата да бъде обсъждана все повече и повече. Най-малкото, защото, както всичко в България, и тук много от необходимите действия се предприемаха в последния момент.
Другото е политическото. След като правителството изгуби шансове да вкара страната в предверието на еврото - Европейския валутен механизъм, нито пък да я изкара от процеса на наблюдение в областта на правосъдието и вътрешните работи, Шенген придоби символно значение.
Макар за повечето хора да няма голямо значение на кой точно терминал кацат по западноевропейските летища или дали виждат митничар на границата с Гърция, за повечето експерти присъединяването към Шенгенската зона е от съществено значение. Зоната без граници е ключова част от ЕС и изключването на България прави страната второстепенен играч. Освен това, без членство в нея София много по-трудно може да отстоява своите интереси в областта - примерно как точно се реформира Европейската агенция за граничен контрол (която засега има само координиращи функции).
Така че въпросът е има ли смисъл цялото това говорене за Шенген, дали бързането е полезно и дали то не прикрива други съществени проблеми.
Причините да направим този дебат точно сега са две. Първо, в следващите седмици ще стане ясно дали Брюксел признава България за технически готова. Или решението ще бъде отложено за есента. Вторият мотив естествено е хипотетичната заплаха за нарастване на имиграционния поток към Европа и България в частност, и все по-силните призиви за преразглеждането на европейската политика към външните граници на евросъюза.
Поканили сме Марин Лесенски, който от години се занимава с проблема и който ще защитава тезата, че бързането си заслужава, макар и действията на правителството не винаги да са най-адекватните. Негов опонент е Владимир Шопов, който е в тази проблематика по-дълго дори от Марин. Тезата на Владо е, че днешното бързане не само е политически продиктувано, но и прикрива неподготвеността на страната. Което естествено крие рискове за България.
Марин Лесенски
Позиция Да
България трябва да се присъедини възможно най-скоро към Шенгенското пространство. Страната вече плаща цената на присъединяването – не само във финансово изражение (макар голяма част от средствата да са на ЕС), но и като вложени значителни усилия и като задължения, които трябва да изпълнява, без да има достъп до ползите от членството.
По-важното е, че отлагането ще доведе до сериозен репутационен риск сред партньорите, потенциалните инвеститори и българските граждани. Аргументите, които се използват срещу българското членство поставят под съмнение капацитета на държавата като цяло да се справя със задачите и проблемите си. Независимо дали пречките са пряко свързани с България или не, имиджът на страната ще пострада, а точно в момента никой няма полза от това.
Четири са основните ми аргументи – забавянето може да доведе до въвеждане на нови критерии, които още повече ще отложат членството; то ще разконцентрира усилията на правителството и ще направи присъединяването по-късно още по-трудно; България не е цел за търсещите убежище; и накрая, всички имиграционни рискове могат да бъдат най-добре посрещнати с европейска помощ, като членството в Шенгенската зона само би помогнало за това.
Забавянето води до още по-голямо забавяне
Първо, свалянето от дневния ред на "Шенген" ще предостави възможност за налагане на нови, по-високи критерии за членство от страните, които се противопоставят на присъединяването на България и Румъния сега. Те ще се възползват от забавянето, за да обвържат членството в зоната с процеса за мониторинг върху борбата с организираната престъпност и корупцията, което по същество е политическо решение и не се основава на ясни критерии или нови критерии под формата на "пътна карта".
На второ място, при забуксуване на процеса има опасност усилията на правителството да загубят тяга, а сред обществото да остане усещането, че пак сме от втори (второстепенен) кръг страни членки, тъй като оставаме извън Шенген не по собствен избор, както е при Великобритания и Ирландия. Това увеличава скептицизма.
Кандидатурата за Шенген има приблизителен аналог в кандидатурата в Еврозоната. България забави подготовката си за членството там, а през това време извънредни обстоятелства като икономическата криза наложиха негласен мораториум върху разширяването. Големите играчи започнаха да налагат нови правила в движение, като скорошния Европейски механизъм за стабилност и Пакта за еврото, които вече създават силен скептицизъм в България към членство в Еврозоната - засега сред експертите, а после и сред обществеността.
При негативен сценарии, по-добре да сме в Шенген
Досегашната статистика показва, че България не е притегателна държава за търсещите убежище. На ниво ЕС страната ни не е сред главните 5 дестинации на търсещи убежище в ЕС за никоя от тридесетте групи бежанци, за които се предполага, че страната е главен транзитен път – Турция, Афганистан, Иран, Ирак и т.н. Ако се сравнят числата за ЕС като цяло и България, страната ни е привлякла едва 0,33% от общия брой търсещи убежище: 260 730 срещу 853 (данните за ЕС за от Евростат, Statistic in Focus 27/2010 и са за 2009 г.; данните за България са цитирани в "Капитал" от 18 март 2011 г.).
И тук идва четвъртият ми съществен аргумент. В момента има един важен външен и неочакван фактор (аналог на икономическата криза за Еврозоната), който ще влияе върху българското членство в Шенген. Това са арабските революции, съпроводени с дестабилизация на държави и опасения от нерегулиран миграционен поток. Но всъщност именно тези опасения може да се превърнат в аргументи за консолидацията на външните граници на Европа чрез бързото приемане на България и Румъния.
Негативният сценарий се базира на няколко допускания: (а) катастрофични развития в арабския свят и/или Иран, които да насочат голям брой хора към Европа, (б) че "Шенгенска България" ще е по-привлекателна основна цел за тези вълни от имигранти и (в) хипотетичният миграционен поток към България ще успее да преодолее двете "буферни" държави – Гърция и Турция (а Турция вече подписа с ЕС споразумение за реадмисия като допълнителна гаранция, третираща трафика на хора и нелегалната имиграция).
Няма съмнение, че един катастрофичен сценарий с неконтролируема миграция би засегнал и нас, но това само засилва аргументите за влизане в Шенген. България би била главна транзитна страна, независимо от това дали сме в Шенген или не. В същото време, дестабилизацията в региона би продължила дълги години, т.е. забавянето не решава проблема. Но ако сме навън, това само ще усложни справянето с проблема, защото няма да имаме достъп до общите ресурси на ЕС.
Искам да уточня, че съвсем не се застъпвам за автоматичното присъединяване на страната към всяка политика или инициатива в ЕС, без да има критична преценка дали това е добро за страната или не, без смислен дебат за ползите и разходите. Подобно безкритично отношение е един от проблемите на новите страни членки, които къде от липса на капацитет за формиране на позиции, къде от желание да се докажат като "добри европейци" се присъединяват към "консенсуса". Реалността е, че често една инициатива, която отразява национални интереси на влиятелни страни, се представя като "европейската позиция" (пример – Пакта за еврото, бивш Пакт за конкурентоспособност).
България така или иначе трябва да се присъедини към Шенген и е добре да го направи сега. Това задължение произтича от Договора за присъединяване от 2004 г. и е добре да го направи сега, когато има целенасоченост на администрацията и обществени очаквания и подкрепа. Забавянето и свалянето на този въпрос от дневния ред би донесло повече проблеми, отколкото би решило. Въпросът доколко бързо влизане е реалистично с оглед на опозицията на влиятелни страни членки е тема на друг дебат.
По-важното е, че отлагането ще доведе до сериозен репутационен риск сред партньорите, потенциалните инвеститори и българските граждани. Аргументите, които се използват срещу българското членство поставят под съмнение капацитета на държавата като цяло да се справя със задачите и проблемите си. Независимо дали пречките са пряко свързани с България или не, имиджът на страната ще пострада, а точно в момента никой няма полза от това.
Четири са основните ми аргументи – забавянето може да доведе до въвеждане на нови критерии, които още повече ще отложат членството; то ще разконцентрира усилията на правителството и ще направи присъединяването по-късно още по-трудно; България не е цел за търсещите убежище; и накрая, всички имиграционни рискове могат да бъдат най-добре посрещнати с европейска помощ, като членството в Шенгенската зона само би помогнало за това.
Забавянето води до още по-голямо забавяне
Първо, свалянето от дневния ред на "Шенген" ще предостави възможност за налагане на нови, по-високи критерии за членство от страните, които се противопоставят на присъединяването на България и Румъния сега. Те ще се възползват от забавянето, за да обвържат членството в зоната с процеса за мониторинг върху борбата с организираната престъпност и корупцията, което по същество е политическо решение и не се основава на ясни критерии или нови критерии под формата на "пътна карта".
На второ място, при забуксуване на процеса има опасност усилията на правителството да загубят тяга, а сред обществото да остане усещането, че пак сме от втори (второстепенен) кръг страни членки, тъй като оставаме извън Шенген не по собствен избор, както е при Великобритания и Ирландия. Това увеличава скептицизма.
Кандидатурата за Шенген има приблизителен аналог в кандидатурата в Еврозоната. България забави подготовката си за членството там, а през това време извънредни обстоятелства като икономическата криза наложиха негласен мораториум върху разширяването. Големите играчи започнаха да налагат нови правила в движение, като скорошния Европейски механизъм за стабилност и Пакта за еврото, които вече създават силен скептицизъм в България към членство в Еврозоната - засега сред експертите, а после и сред обществеността.
При негативен сценарии, по-добре да сме в Шенген
Досегашната статистика показва, че България не е притегателна държава за търсещите убежище. На ниво ЕС страната ни не е сред главните 5 дестинации на търсещи убежище в ЕС за никоя от тридесетте групи бежанци, за които се предполага, че страната е главен транзитен път – Турция, Афганистан, Иран, Ирак и т.н. Ако се сравнят числата за ЕС като цяло и България, страната ни е привлякла едва 0,33% от общия брой търсещи убежище: 260 730 срещу 853 (данните за ЕС за от Евростат, Statistic in Focus 27/2010 и са за 2009 г.; данните за България са цитирани в "Капитал" от 18 март 2011 г.).
И тук идва четвъртият ми съществен аргумент. В момента има един важен външен и неочакван фактор (аналог на икономическата криза за Еврозоната), който ще влияе върху българското членство в Шенген. Това са арабските революции, съпроводени с дестабилизация на държави и опасения от нерегулиран миграционен поток. Но всъщност именно тези опасения може да се превърнат в аргументи за консолидацията на външните граници на Европа чрез бързото приемане на България и Румъния.
Негативният сценарий се базира на няколко допускания: (а) катастрофични развития в арабския свят и/или Иран, които да насочат голям брой хора към Европа, (б) че "Шенгенска България" ще е по-привлекателна основна цел за тези вълни от имигранти и (в) хипотетичният миграционен поток към България ще успее да преодолее двете "буферни" държави – Гърция и Турция (а Турция вече подписа с ЕС споразумение за реадмисия като допълнителна гаранция, третираща трафика на хора и нелегалната имиграция).
Няма съмнение, че един катастрофичен сценарий с неконтролируема миграция би засегнал и нас, но това само засилва аргументите за влизане в Шенген. България би била главна транзитна страна, независимо от това дали сме в Шенген или не. В същото време, дестабилизацията в региона би продължила дълги години, т.е. забавянето не решава проблема. Но ако сме навън, това само ще усложни справянето с проблема, защото няма да имаме достъп до общите ресурси на ЕС.
Искам да уточня, че съвсем не се застъпвам за автоматичното присъединяване на страната към всяка политика или инициатива в ЕС, без да има критична преценка дали това е добро за страната или не, без смислен дебат за ползите и разходите. Подобно безкритично отношение е един от проблемите на новите страни членки, които къде от липса на капацитет за формиране на позиции, къде от желание да се докажат като "добри европейци" се присъединяват към "консенсуса". Реалността е, че често една инициатива, която отразява национални интереси на влиятелни страни, се представя като "европейската позиция" (пример – Пакта за еврото, бивш Пакт за конкурентоспособност).
България така или иначе трябва да се присъедини към Шенген и е добре да го направи сега. Това задължение произтича от Договора за присъединяване от 2004 г. и е добре да го направи сега, когато има целенасоченост на администрацията и обществени очаквания и подкрепа. Забавянето и свалянето на този въпрос от дневния ред би донесло повече проблеми, отколкото би решило. Въпросът доколко бързо влизане е реалистично с оглед на опозицията на влиятелни страни членки е тема на друг дебат.
Владимир Шопов
Позиция Не
Драма около влизането в Шенген не би трябвало да има. Това членство е фиксирано в договора за присъединяване на България към ЕС и всичко е въпрос на "кога", а не "дали". Откъде идва тогава бързането, преминаващо в истерия и какви проблеми носи?
Шенгенският успех би донесъл политически бонус. Правителството е убедено, че успех тук укрепва основния му стълб на популярност (вътрешни работи, организирана престъпност, борба с имиграция и т.н.). Ако Европа ни признава, няма как българските граждани да не го направят. Тук жанрът е по Мечо Пух: "Колкото повече, толкова повече." Нарастваща зависимост на правителството от обществената подкрепа в този управленски сегмент го кара да пришпорва всичко, което може да носи публичност и политически отзвук. Влизането в Шенген наистина би бил знак за доверие и правителството ще представи това членство като политически сертификат за качество. Изкушението е достатъчно силно.
Европейската политика на кабинета се крепи вече единствено на влизането в Шенген. След отпадането на проблема с еврофондовете (поне в драматичната му форма, наследена от тройната коалиция) и невъзможността да се мисли за влизане в еврозоната, Шенген остана единствената що-годе разбираема и относително бърза европиста, по която да се търсят успехи. Българските правителства по правило не се интересуват особено от големите дебати в съюза и не се опитват да имат съществено присъствие в тях. Шенген може да се "пипне", макар че множество изследвания на общественото мнение показват, че за хората темата остава неясна, а ажиотажа леко безсмислен.
Друга по-банална, но не по-малко важна очаквана полза е свързана с факта, че 2011-та е изборна година. И тук обаче бързането не гарантира ползи, защото знаем от предходни управления (СДС и НДСВ), че подобни външнополитически теми не влияят на изборните резултати. Заслужава си да припомним, че през 2001 година безвизовото пътуване за българските граждани стартира в началото на април, но това не попречи на СДС да загуби парламентарните избори само седмици след това. И сега вотът през есента ще бъде за всичко друго, но не и за неща като влизането в Шенгенската зона. ГЕРБ продължава да има някаква остатъчна нужда от обясненията за европейската си легитимация. Шенген в изборна година очевидно се третира като полезно в тази посока.
Има обаче по-съществени причини да не се бърза.
Основната е, че с падането на вътрешните граници между България и другите страни-членки всички молби за убежище ще бъдат подавани на българо-турската граница. Независимо от европейските норми по този въпрос, когато това се случи повечето от тези хора си остават наша отговорност с всички последствия от това. На фона на непредвидимите събития в Северна Африка и Близкия изток сегашното бързане носи сериозни рискове. Едва ли някой е особено убеден, че България е в състояние да се справи с трайни вълни на подобен натиск. Още една-две години подготовка ще ни бъдат от полза. Най-малкото ще има време висшето ръководство на Агенцията за бежанците да разбере, че директивите в тази област са на ЕС, а не на Съвета на Европа.
Независимо от дългото и напоително говорене по темата се оказа, че в крайна сметка България все още не е изпълнила формалните критерии за влизане в Шенген. Румъния се справи доста по-добре за разлика от ситуацията при падането на визите, когато България успя да се пребори доста преди северната си съседка. Ясно стана, че нещата не опират само до боята. Критериите за членство далеч не са само "технически", тоест физическа инфраструктура. Става дума за управленски критерии, които се отнасят до качеството на управление на границата, способностите на управленския персонал на МВР и т.н. Напоителните уверения за скоростта на българския напредък просто катастрофираха по този начин особено ако към тях добавим несъстоятелната външнополитическа активност на вътрешния министър (например, теоретизирането му за прибързаното влизане на България в ЕС и опроверганото от официален Берлин отпадане на немските възражения за членството ни в Шенген).
Вместо да говорим непрестанно за Шенген е нужно да си създадем много по-пълна представа за това какво означава да си външна граница на ЕС. Ранното ни влизане само ще пресече подобни дискусии. За всички е ясно, че "Фронтекс" - европейската агенция, която координира опазването на външните граници на съюза, в сегашния си вид не може да се справи в дългосрочен план с предизвикателствата по южните граници на Европа. Събитията в Тунис и сега Либия илюстрират това, но някой трябва да започне по-сериозен дебат по тази тема. България задължително трябва да е сред тези страни. Още по време на Конвента за изработване на Европейска конституция имаше идеи за създаване на общоевропейска гранична полиция, която да поеме отговорността по охраната на външните граници на съюза. Тогава за подобен вариант не бяха намерени достатъчно гласове в подкрепа. Но темата е отново актуална и ние имаме интерес от подобно развитие.
От много бързане България може да си натресе втори мониторингов механизъм като по-общия по глава "правосъдие и вътрешни работи". Когато останалите държави не са убедени, че дадена страна не е готова започват да бъдат мислени и подготвяни различни варианти за "управление на щетите". Има признаци, че това започва да се случва и сега. С други думи, може да бъде създаден механизъм за обратно въвеждане на вътрешните граници при определени условия. Оттам, тръгва цяла процедура, "бенчмаркове", оценки, доклади и т.н. Всъщност, подобни механизми са доста добре разработени по отношение на безвизовото пътуване на някои от съседните ни държави, които не са в ЕС. Възможността от втори контролен механизъм се подценява в момента и далеч не е ясно, че има смисъл той да бъде допуснат само и само, за да се промъкнем по-бързо в Шенгенското пространство.
Най-накрая, опитът да се възпроизведе националната тръпка от падането на визите преди повече от десет години е нелеп. Разликите са твърде съществени, времето различно, ползата маргинална. Шенген е важна част от реалната интеграция и напълно легитимна цел на всяко едно правителство. Но желанието около него да завихриш национална еуфория издава повърхностно политическо въображение.
Шенгенският успех би донесъл политически бонус. Правителството е убедено, че успех тук укрепва основния му стълб на популярност (вътрешни работи, организирана престъпност, борба с имиграция и т.н.). Ако Европа ни признава, няма как българските граждани да не го направят. Тук жанрът е по Мечо Пух: "Колкото повече, толкова повече." Нарастваща зависимост на правителството от обществената подкрепа в този управленски сегмент го кара да пришпорва всичко, което може да носи публичност и политически отзвук. Влизането в Шенген наистина би бил знак за доверие и правителството ще представи това членство като политически сертификат за качество. Изкушението е достатъчно силно.
Европейската политика на кабинета се крепи вече единствено на влизането в Шенген. След отпадането на проблема с еврофондовете (поне в драматичната му форма, наследена от тройната коалиция) и невъзможността да се мисли за влизане в еврозоната, Шенген остана единствената що-годе разбираема и относително бърза европиста, по която да се търсят успехи. Българските правителства по правило не се интересуват особено от големите дебати в съюза и не се опитват да имат съществено присъствие в тях. Шенген може да се "пипне", макар че множество изследвания на общественото мнение показват, че за хората темата остава неясна, а ажиотажа леко безсмислен.
Друга по-банална, но не по-малко важна очаквана полза е свързана с факта, че 2011-та е изборна година. И тук обаче бързането не гарантира ползи, защото знаем от предходни управления (СДС и НДСВ), че подобни външнополитически теми не влияят на изборните резултати. Заслужава си да припомним, че през 2001 година безвизовото пътуване за българските граждани стартира в началото на април, но това не попречи на СДС да загуби парламентарните избори само седмици след това. И сега вотът през есента ще бъде за всичко друго, но не и за неща като влизането в Шенгенската зона. ГЕРБ продължава да има някаква остатъчна нужда от обясненията за европейската си легитимация. Шенген в изборна година очевидно се третира като полезно в тази посока.
Има обаче по-съществени причини да не се бърза.
Основната е, че с падането на вътрешните граници между България и другите страни-членки всички молби за убежище ще бъдат подавани на българо-турската граница. Независимо от европейските норми по този въпрос, когато това се случи повечето от тези хора си остават наша отговорност с всички последствия от това. На фона на непредвидимите събития в Северна Африка и Близкия изток сегашното бързане носи сериозни рискове. Едва ли някой е особено убеден, че България е в състояние да се справи с трайни вълни на подобен натиск. Още една-две години подготовка ще ни бъдат от полза. Най-малкото ще има време висшето ръководство на Агенцията за бежанците да разбере, че директивите в тази област са на ЕС, а не на Съвета на Европа.
Независимо от дългото и напоително говорене по темата се оказа, че в крайна сметка България все още не е изпълнила формалните критерии за влизане в Шенген. Румъния се справи доста по-добре за разлика от ситуацията при падането на визите, когато България успя да се пребори доста преди северната си съседка. Ясно стана, че нещата не опират само до боята. Критериите за членство далеч не са само "технически", тоест физическа инфраструктура. Става дума за управленски критерии, които се отнасят до качеството на управление на границата, способностите на управленския персонал на МВР и т.н. Напоителните уверения за скоростта на българския напредък просто катастрофираха по този начин особено ако към тях добавим несъстоятелната външнополитическа активност на вътрешния министър (например, теоретизирането му за прибързаното влизане на България в ЕС и опроверганото от официален Берлин отпадане на немските възражения за членството ни в Шенген).
Вместо да говорим непрестанно за Шенген е нужно да си създадем много по-пълна представа за това какво означава да си външна граница на ЕС. Ранното ни влизане само ще пресече подобни дискусии. За всички е ясно, че "Фронтекс" - европейската агенция, която координира опазването на външните граници на съюза, в сегашния си вид не може да се справи в дългосрочен план с предизвикателствата по южните граници на Европа. Събитията в Тунис и сега Либия илюстрират това, но някой трябва да започне по-сериозен дебат по тази тема. България задължително трябва да е сред тези страни. Още по време на Конвента за изработване на Европейска конституция имаше идеи за създаване на общоевропейска гранична полиция, която да поеме отговорността по охраната на външните граници на съюза. Тогава за подобен вариант не бяха намерени достатъчно гласове в подкрепа. Но темата е отново актуална и ние имаме интерес от подобно развитие.
От много бързане България може да си натресе втори мониторингов механизъм като по-общия по глава "правосъдие и вътрешни работи". Когато останалите държави не са убедени, че дадена страна не е готова започват да бъдат мислени и подготвяни различни варианти за "управление на щетите". Има признаци, че това започва да се случва и сега. С други думи, може да бъде създаден механизъм за обратно въвеждане на вътрешните граници при определени условия. Оттам, тръгва цяла процедура, "бенчмаркове", оценки, доклади и т.н. Всъщност, подобни механизми са доста добре разработени по отношение на безвизовото пътуване на някои от съседните ни държави, които не са в ЕС. Възможността от втори контролен механизъм се подценява в момента и далеч не е ясно, че има смисъл той да бъде допуснат само и само, за да се промъкнем по-бързо в Шенгенското пространство.
Най-накрая, опитът да се възпроизведе националната тръпка от падането на визите преди повече от десет години е нелеп. Разликите са твърде съществени, времето различно, ползата маргинална. Шенген е важна част от реалната интеграция и напълно легитимна цел на всяко едно правителство. Но желанието около него да завихриш национална еуфория издава повърхностно политическо въображение.
Резултати от гласуването на този етап
43%46 гласа
Благодарим за вашия глас!
57%60 гласа
Какво следва?
В следващите етапи на дебата Владимир Шопов и Марин Лесенски ще се включат с още аргументи по темата. Очакваме и вашите мнения във форума и анкетата.
Още по темата
Защо не приемат България и Румъния в Шенген и какво означава това
Букурещ уволни шефа на митниците и арестува десетки гранични служители и полицаи в опит да докаже, че заслужава да влезе в европейската зона без граници
България е готова за Шенген, но само технически
България е на финалната права в подготовката си за членство в шенгенското пространство
-16 +10
Вече не трябва да се бърза. Става опасно. Не можем да си позволим да плащаме сметката на гърци, португалци, недай Боже испанци и италианци. Няма да остане население на територията!
Но без да ни питат (и без да сме все още в Шенген) и в това приключение вече ни вкараха :((
-4 +15
"Досегашната статистика показва, че България не е притегателна държава за търсещите убежище."
Абе вие луди ли сте бе? Я идете пред министерство на правосъдитето, дирекция "Българско гражданство" да видите колко македонци, украинци и подобни чакат за гражданство, само и само за да могат след тов да се изнесат от България с наши документи. И после ще ми разправяте, че не сме притегателна страна за бежанците.
_____
Икономедия се превърна в трибуна на тролове ЗА и ПРОТИВ правителството. Очевидно е, че няма какво да се говори или коментира с такива драскачи....+18
Ясно е, че правителството говори за влизане в шенген за да си лъска рейтинга. Ако бяха искрени сигурно щяха и да са сторили необходимото навреме. Но явно хем боли хем сърби. А ние и да бързаме и да не бързаме ще влезем, когато тия дето са вътре решат, че имат полза да ни приемат.
Аз лично предпочитам да сме част от европейския клуб вместо част от сферата на влияние на съветските другари.
_____
Отделете време навреме.-2 +4
да го питаш цецко какви са ползите от влизане в шенген, ще мисли, мисли и дори 1 полза само за държавата не може да ти каже, но лични (корупционни) има много и те са двигател на желанието ни да влезем в шенген.
-1 +15
За мен лично, Шенген е като да си в хотел алл инклузив.
Т.е. ние си плащаме за шведския стол, а те не ни пускат защото не им харесва цвета на вратовръзката ни.
Не разбирам, пък какво горните се плашат с бежанците?
Те и сега, и после ще се стремят към западна европа.
Защото все още представляваме много малък интерес за тях.
За съжаление.
Същото е положението с еврото.
-5 +5
Минусите особено във финансово изражение са повече от плюсовете от влизането на страната в Шенгенското пространство. Не е едно и също да пазиш границата с Турция и това както каза премиера разбираш че влизаш от Австрия в Германия по надписа на една бензиностанция.Управляващ
-6 +9
При последното ми пътуване с кола на североизток за пореден път се убедих от гледна точка на обикновен гражданин какъв невероятен плюс е Шенгенското пространство. Ако да сме там значи да плащам дребна сума от моите данъци - готов съм да го прежаля. Да не говорим, че като дойдат гости от Русия (например) е гигантска мъка да отидем до Гърция. Първо вадиш виза за Гърция, след това гониш двукратна виза за България... Ходене по мъките си е!
Удоволствието да отидеш до Лондон или Нюнхен само с лична (и кредитна :) ) карта в джоба е много голямо!
+27
До коментар [#6] от "petrov49":
нали шведския мин. председател ни го каза: шенгенската информационна система има много чувствителна информация, която не трябва да попада в ръцете на престъпни групировки.
бежанците са им най-малкия проблем, даваш на 2-3 лелички да разглеждат 20-30,000 молби и изчаквателния период става поне 5 години. големия проблем е, че нашите ще 'пеят' на мафиоти кога къде има планувана акция срещу тях, кой е под наблюдение за еди какво си престъпление.... а тук ДАНС не може 1 разговор на премиера дори да опази да не се пусне по вестниците. това е въпрос на доверие, а не на способности да пазим граница.
-3 +2
Бързането ще ни донесе само негативи. Не изпълняваме ли икономическите изисквания, нужни за да се присъединим, ще загубим повече, отколкото ще спечелим при ранно присъединяване. И тук не говоря за бежанци и какво ли не, а за парите на средностатистическия гражданин Х.
_____
do u care?-3 +7
Влизането в Шенген носи само едно малко удобство и много отговорности. Хубаво е да се замислим дали сме готови да ги поемем преди да се натискаме да влизаме. Не мисля, че влизане и след 5 години би ни повлияло особено негативно.
_____
Всичко се решава с чука и майката!+3
За да не понася държавата негативи по поети задължения без да се ползва от позитивите на членството трябва просто да не се поемат тези задължения. Това обаче се прави като на пожар и от пожарникари (извинявам се на свестните представители на тази безкрайно благородна професия), които идея си нямат нито от Шенген нито от международна икономика. Последните явно търсят резултати, които облагодетелстват конкретни личности и организации, чиито интереси не съвпадат с обществените и затова бързат да свършат работата преди да се намеси обществото. Не че някога у нас общественият договор е работел двустранно...
+9
Има една поговорка ,,Канят ли магарето на сватба, или вода няма, или дърва''
-2 +3
Разликата между това да сме в "Шенген" и това да не сме е само един граничар, който ще ни погледне през пръсти личната карта. Това е всичко. Пак можем да пътуваме в ЕС само с лична и кредитна карта. В същото време, след като се разбере, че с една единствена проверка (при това извършена от слабоподготвени и корумпирани граничари/митничари), всякаква паплач ще може да се изсипе през Турция и България към Западна Европа, на нас ще се гледа като на малка отворена вратичка в пропусквателната система на съюза и ще се превърнем в буфер на всякакви съмнителни елементи.
-1 +4
До коментар [#13] от "tougherty":
Това е най-видимата разлика във и извън Шенген. Същностната (за която много малко се говори) е в системата за сигурност. Всяка държава, която се присъединява към този договор, трябва да отговаря на определени изисквания, които да гарантират сигурността на гражданите на общността. Това съвсем не е боядисването на едно хале на Кап. Андреево, както го е разбрал ББ, а е система от контрол на границите, единна информационна система, работеща правораздавателна система, която да отговаря на общи за Шенген изисквания и пр., и пр.
-1 +11
До коментар [#14] от "davidkovb":
ами да, това му е полезното да влезем в шенген, по принуда от вън ще реформираме съдебната, митническата и системата на мвр. иначе реформа няма да видим. комунистите в тези ключови системи никога няма да го позволят
_____
Отделете време навреме.+2
Аз не бях убеден от прочетеното. Георги #6 почти ме убеди, но ... Единият аргумент е - да не ни се развали репутацията. Само Шенген няма да я оправи както и само той няма да я развали. Въпросът е дали да се хабят сега усилия без да има полза или пък си заслужава да полагаме усилия, ако не за друго, то поне за да не губим тренинг. Животът оттук нататък ще е постоянно усилие за промяна. Преходът няма свършване. Сетете се за всички американски (Дим, например) и английски (фул монти, например) филми, които тематизират болезнени преживявания на промяната на живота в някакво място - град или квартал.
Правителството по-добре да се напъне. Като свърши това - има други задачи!
_____
Никола Йорданов-4 +1
До коментар [#15] от "dreamer":
Не ти ли звучи леко наивно да мислиш, че някой си от ЕС да се загрижи да ни подрежда къщичката, окъкана от комунисти, масони, евреи и др. злодеи?
Ние самите през това време да гледаме сериали или да славословим правителството?:)
-1 +5
Гласувах с "Да".
Трябва да бързаме към Европа по-бързо отколкото тя бърза към нас. Смятам това за правилно движение.
+3
До коментар [#17] от "davidkovb":
Не, те няма да ни подредят къщичката, тях не ги е грижа много, много за нашата къщичка, доколкото в нея живеем ние. НО тях ги е грижа дали през оградата на нашата къщичка няма да прескачат в тяхния двор разни нежелани елементи. Затова имат интерес да ни накарат да си потегнем къщичката. Имат и моркови, имат и тояги. Да разчитаме на нашите комунисти да се самоизтребят е още по-наивно.
_____
Отделете време навреме.-1 +1
Най-после разумно мнение. Шапкарите в правителството търсят леки и евтини успехи, но напъна за Шенген една такава куха инициатива само и само да "се режат лентички". Безвизово пътуване има вече 10 години.
Шенген има много по-голямо значение за чужденците пребиваващи в България, защото техните български визи ще бъдат заменени с шенгенски. Но българите нямаме реална придобивка от цялата тази история. А имаме задължения.
-1
Нищо не разбрах.
За самите нас, няма значение особено, изключая гастарбайтерите, за които има.
Влизането на емигранти, къф проблем е? Затягаш границите, репатрираш ги и готово. Плюс това, заради туризма, сме принудени лесно да даваме визи на боклуците от ОНД, а Шенген би ни затруднил, предполагам.
Имиджът за бизнеса, казвате... Естония е също извън Шенген и не са за оплакване.
-3 +1
Притрябвал ни е Шенген, колкото на Бойко - имидж. Да строшим още 5 шампански и да срежем още 10 ленти.
А както много хора отбелязоха, ползите (ако въобще има такива, освен в общите приказки) са доста малко, отговорностите - доста много. Ще ги оцапаме (отговорностите) и пак ще станем за песен.
Освен това, Шенген струва много пари. А пари, както всички знаем - нямаме.
_____
"Тhe lack of major wars may be hurting economic growth." New York Times