// Интерактив /Дебати
Facebook
LinkedIn
Twitter
Email
Приключил, 23 апр 2011 - 20 май 2011
Трябваше ли България да влиза в пакта „Евро плюс”?
Светломира Гюрова, модератор Включване в дебата- 50 Основни тези 23 апр 2011
- 14 Заключителни тези 14 май 2011
- 4 Победител 20 май 2011
Основни тези - Плюс или минус
Да
Димитър Бечев
директор на софийския офис на Европейския съвет за външна политикаЗа България пактът "Евро плюс" е в крайна сметка поредният външен стимул за продължаване и задълбочаване до болка необходими реформи. А като част от процеса за присъедняване към еврото, той ще има и възпиращ и дисциплиниращ ефект върху популистките инстинкти на родните политици. Както е модерно да се казва, няма драма.
Основна теза
Заключителна теза
Не
Георги Ангелов
старши икономист в институт "Отворено общество"В ЕС държанието тип "Mister Yes" не носи облаги, а потенциално големи проблеми. Ако ние не защитим собствения си интерес в ЕС, няма кой друг да го направи. Ако подписваме всичко с усмивка и не споделяме възраженията си достатъчно категорично, няма абсолютно никакъв начин някой да разбере, че имаме такива възражения.
Основна теза Заключителна теза
Резултати от гласуването на този етап
27%60 гласа
Благодарим за вашия глас!
73%159 гласа
Светломира Гюрова
Модератор
Зад кодовото наименование пакт "Евро плюс" се крие най-голямата промяна в еврозоната от създаването й. Дълговата криза и затъването на Гърция, Ирландия и Португалия показаха, че за да запази еврото, Брюксел трябва не просто да спаси тръгналите към фалит държави, а и драстично да промени правилата.
Новият пакт ще създаде Еврозона 2.0, която ще си има постоянен спасителен механизъм за проблемни страни (който да наследи пожарно създадения за спасяване на Гърция и Ирландия фонд, изтичащ през 2013 г.) и по-координирани политики между европейските страни. И по-конкретно – сближаване в икономическата, социалната и данъчната сфера и затягане на надзора върху фискалните показатели. Идеята е така да се предотвратят нови финансови драми в гръцки стил и веднъж и завинаги да се сложи край на дълговата криза.
Извън пакта решиха да останат само четири държави - Великобритания (за която еврото продължава да е анатема и често се изолира от политики на ЕС поради страх от посегателство върху суверенитета си), Швеция (която обмисля дали да се включи по-късно), Чехия (известна с най-евроскептичния президент в ЕС - Вацлав Клаус) и Унгария.
Съвсем естествено пактът, въвеждащ такива големи и ключови промени, предизвика много дебати в ЕС и във всяка една от страните още преди да бъде приет. Не и в България. Тук се разбра само постфактум, че БНБ и Министерството на финансите са били против да влизаме в пакта, Министерството на външните работи е било за, а накрая премиерът Бойко Борисов го подписа в Брюксел без да дава излишни (поне според него явно) обяснения защо така и какви са плюсовете и минусите за страната.
Новият пакт тепърва ще бъде приеман окончателно и ратифициран във всички страни, което означава, че в него все още могат да се правят промени. За да се бори България за такива обаче е хубаво преди това да е ясно какви са ползите за нея от новите правила и какви са евентуалните рискове. "Капитал" покани икономиста от "Отворено общество" Георги Ангелов и директора на софийския офис на Европейския съвет за външна политика Димитър Бечев да кръстосат шпаги и аргументи по въпроса дали България трябваше да влиза в пакта и за какво трябва да се бори оттук нататък.
Новият пакт ще създаде Еврозона 2.0, която ще си има постоянен спасителен механизъм за проблемни страни (който да наследи пожарно създадения за спасяване на Гърция и Ирландия фонд, изтичащ през 2013 г.) и по-координирани политики между европейските страни. И по-конкретно – сближаване в икономическата, социалната и данъчната сфера и затягане на надзора върху фискалните показатели. Идеята е така да се предотвратят нови финансови драми в гръцки стил и веднъж и завинаги да се сложи край на дълговата криза.
Извън пакта решиха да останат само четири държави - Великобритания (за която еврото продължава да е анатема и често се изолира от политики на ЕС поради страх от посегателство върху суверенитета си), Швеция (която обмисля дали да се включи по-късно), Чехия (известна с най-евроскептичния президент в ЕС - Вацлав Клаус) и Унгария.
Съвсем естествено пактът, въвеждащ такива големи и ключови промени, предизвика много дебати в ЕС и във всяка една от страните още преди да бъде приет. Не и в България. Тук се разбра само постфактум, че БНБ и Министерството на финансите са били против да влизаме в пакта, Министерството на външните работи е било за, а накрая премиерът Бойко Борисов го подписа в Брюксел без да дава излишни (поне според него явно) обяснения защо така и какви са плюсовете и минусите за страната.
Новият пакт тепърва ще бъде приеман окончателно и ратифициран във всички страни, което означава, че в него все още могат да се правят промени. За да се бори България за такива обаче е хубаво преди това да е ясно какви са ползите за нея от новите правила и какви са евентуалните рискове. "Капитал" покани икономиста от "Отворено общество" Георги Ангелов и директора на софийския офис на Европейския съвет за външна политика Димитър Бечев да кръстосат шпаги и аргументи по въпроса дали България трябваше да влиза в пакта и за какво трябва да се бори оттук нататък.
Димитър Бечев
Позиция Да
Първият въпрос, който изисква отговор, е дали България има интерес от приемане на еврото. Струва ми се, че тук положението е повече от ясно. Страната ни така или иначе е закотвена в единната валута поради валутния борд, в сила още от 1997 г. От една страна нямаме самостоятелна парична политика, от друга – не консумираме в пълна степен ползите от еврото: ниски лихвени равнища, елиминиране на валутния риск, улеснени икономически отношения с основните ни търговски партьнори, които са предимно в еврозоната. Участието в пакта «Евро плюс» е неизменна стъпка от присъединяването ни към еврото. Трябва ли да ни учудва, че страни-членки като Литва и Латвия, които са като нас с фиксиран курс към еврото, влязоха в пакта? Вярно е, че връзката не е директна. Още повече че правителството очевидно не е изтъргувало българския подпис срещу допускането ни в ERM-2, т. нар. предверие на еврозоната. Но косвената връзка е повече от очевидна. С две думи: без подкрепа за «Евро плюс» отпада всякаква перспектива за присъединяване към общата валута.
Вторият въпрос е какви са последиците за нас от Европа на няколко скорости. Защото именно това е пътят, който чертаят усилията на страните от еврозоната за справяне с кризата. Отговор: твърде отрицателни. Както вече писахме с Владимир Шопов, за модернизацията на нашето общество и икономика е от възлово значение страната ни да е във вътрешните ядра на интеграцията. В момента 17-те членки на еврозоната вземат важните икономически решения, които на практика засягат всички в ЕС. В екслузивния клуб работи на пълни обороти принципът на солидарността, тъй като именно там се преразпределят финансови средства към страни, ударени най-жестоко от световната икономическа криза. Напоследък се вдигна много шум за евентуалните български вноски в бъдещия Европейски механизъм за стабилност, който влиза в сила едва през 2013 г., а за нас – след присъединяваето ни (дай Боже!) към еврозоната. Но нека не забравяме две неща. Първо, един ден този фонд може да се окаже нужен и на нас. В Рим навремето са казвали на боговете «do ut des" (давам, за да дадеш). Подобно е положението и сега. Второ, България щеше да има глас по въпроса за формулата за определяне на вноските, ако беше изминала пътя на Словения, Словакия и Естония и беше се класирала за Шампионската лига на ЕС. Колкото по-скоро си спечелим място в клуба, толкова по-добре.
Като говорим за солидарност и икономически напредък, нека споменем и предстоящия ожесточен дебат за бюджетната рамка на ЕС след 2013 г. Европейската комисия излезе с предложение за увеличение с 4.9%, докато Великобритания, Германия и Франция настояват за замразяване на сегашните нива до 2020 г. Битката тепърва се задава. Подкрепата за пакта «Евро плюс» дава на България и другите страни-членки от Централна и Източна Европа солиден аргумент в пазарлъците за повече пари по структурните и кохезионните фондове. Казано просто – «да» на усилията на Германия за реформиране на европейската икономика, но в замяна на това засилен ангажимент за солидарност с онези, които имат да наваксват в развитието си. Да не ни учудва ни най-малко присъствието на Полша и Румъния в пакта.
Нека погледнем и целите и мерките, предвидени по пакта.
1. Повишаване на продуктивността на труда - приоритет за България, която на опашката в ЕС по този показател.
2. Насърчаването на заетостта – особено при младежите и дългосрочно безработните. Никакви възражения.
3. Правила за фискална стабилност. Разбира се. При това всяка държава има възможност да избира модела си. Не е задължително да се закрепят ограничения за държавния дълг в конституцията, както са направили Германия, Полша, а съвсем наскоро и Унгария.
4. Финансова стабилност – наблюдение на нивата на задлъжнялост на банки, домакинства и реалния сектор. Необходими мерки.
5. Координация на данъчната политика. Дори и тази спорна тема не трябва да буди някви подозрения. Никой в Берлин или Париж, а още по-малко в Брюксел, няма да диктува нивото на данъчното облагане в България. Заключенията на Съвета на ЕС от 24-25 март са нееднозначни: "преките данъци остават въпрос от национална компетенция».
За България пактът "Евро плюс" е в крайна сметка поредният външен стимул за продължаване и задълбочаване до болка необходими реформи. А като част от процеса за присъедняване към еврото, той ще има и възпиращ и дисциплиниращ ефект върху популистките инстинкти на родните политици. Както е модерно да се казва, няма драма.
Вторият въпрос е какви са последиците за нас от Европа на няколко скорости. Защото именно това е пътят, който чертаят усилията на страните от еврозоната за справяне с кризата. Отговор: твърде отрицателни. Както вече писахме с Владимир Шопов, за модернизацията на нашето общество и икономика е от възлово значение страната ни да е във вътрешните ядра на интеграцията. В момента 17-те членки на еврозоната вземат важните икономически решения, които на практика засягат всички в ЕС. В екслузивния клуб работи на пълни обороти принципът на солидарността, тъй като именно там се преразпределят финансови средства към страни, ударени най-жестоко от световната икономическа криза. Напоследък се вдигна много шум за евентуалните български вноски в бъдещия Европейски механизъм за стабилност, който влиза в сила едва през 2013 г., а за нас – след присъединяваето ни (дай Боже!) към еврозоната. Но нека не забравяме две неща. Първо, един ден този фонд може да се окаже нужен и на нас. В Рим навремето са казвали на боговете «do ut des" (давам, за да дадеш). Подобно е положението и сега. Второ, България щеше да има глас по въпроса за формулата за определяне на вноските, ако беше изминала пътя на Словения, Словакия и Естония и беше се класирала за Шампионската лига на ЕС. Колкото по-скоро си спечелим място в клуба, толкова по-добре.
Като говорим за солидарност и икономически напредък, нека споменем и предстоящия ожесточен дебат за бюджетната рамка на ЕС след 2013 г. Европейската комисия излезе с предложение за увеличение с 4.9%, докато Великобритания, Германия и Франция настояват за замразяване на сегашните нива до 2020 г. Битката тепърва се задава. Подкрепата за пакта «Евро плюс» дава на България и другите страни-членки от Централна и Източна Европа солиден аргумент в пазарлъците за повече пари по структурните и кохезионните фондове. Казано просто – «да» на усилията на Германия за реформиране на европейската икономика, но в замяна на това засилен ангажимент за солидарност с онези, които имат да наваксват в развитието си. Да не ни учудва ни най-малко присъствието на Полша и Румъния в пакта.
Нека погледнем и целите и мерките, предвидени по пакта.
1. Повишаване на продуктивността на труда - приоритет за България, която на опашката в ЕС по този показател.
2. Насърчаването на заетостта – особено при младежите и дългосрочно безработните. Никакви възражения.
3. Правила за фискална стабилност. Разбира се. При това всяка държава има възможност да избира модела си. Не е задължително да се закрепят ограничения за държавния дълг в конституцията, както са направили Германия, Полша, а съвсем наскоро и Унгария.
4. Финансова стабилност – наблюдение на нивата на задлъжнялост на банки, домакинства и реалния сектор. Необходими мерки.
5. Координация на данъчната политика. Дори и тази спорна тема не трябва да буди някви подозрения. Никой в Берлин или Париж, а още по-малко в Брюксел, няма да диктува нивото на данъчното облагане в България. Заключенията на Съвета на ЕС от 24-25 март са нееднозначни: "преките данъци остават въпрос от национална компетенция».
За България пактът "Евро плюс" е в крайна сметка поредният външен стимул за продължаване и задълбочаване до болка необходими реформи. А като част от процеса за присъедняване към еврото, той ще има и възпиращ и дисциплиниращ ефект върху популистките инстинкти на родните политици. Както е модерно да се казва, няма драма.
Георги Ангелов
Позиция Не
Съвпадението между проблемите с АЕЦ "Белене" и пакта "Евро плюс" може да е случайно, но е показателно как и в двата случая България реагира неадекватно на "големия брат" (бил той западен или източен). Страната ни влезе в Европа, но само формално – на практика манталитетът от соцвремето си остава.
ЕС обаче не е СССР. В ЕС държанието тип "Mister Yes" не носи облаги, а потенциално големи проблеми. Ако ние не защитим собствения си интерес в ЕС, няма кой друг да го направи. Ако ние не мислим стратегически за нашата страна, никой друг няма да ни замени. В крайна сметка, ако подписваме всичко с усмивка и не споделяме възраженията си достатъчно категорично, няма абсолютно никакъв начин някой да разбере, че имаме такива възражения и да ги вземе предвид.
Вероятно всички са чували представители на администрацията да казват "ама това е добро, идва от Европа" или "нямаме избор, това е европейско". Не знам колко бавно се учи администрацията (а и политиците), но за повече от четири години би трябвало да са разбрали, че България вече е част от ЕС. Не сме кандидат за влизане, който е задължен да приеме цялото законодателство на ЕС. Вече сме пълноправен член и равноправно определяме какво да се случва по-нататък в ЕС, какво да се приема и какво не.
Пактът "Евро плюс" e типичен пример в това отношение. Вместо да отстояваме българския интерес (който не е отразен в поне няколко части на пакта) правителството се присъедини без много да му мисли. При това, въпреки позицията против на Министерството на финансите и БНБ. Да не говорим за липсата на какъвто и да е дебат по решение, което засяга не само бъдещето на ЕС, но и нашето собствено.
И тук стигаме до дълбоките институционални проблеми на европейското ни участие. Първо, скрито, неаргументирано и непрозрачно вземане на решения. Второ, администрация, пълна с хора, които вярват в непогрешимостта на всичко, идващо от Брюксел. И трето, продължаващото участие на Външно министерство във въпроси, които са изцяло вътрешни (практически всички въпроси на ЕС касаят вътрешни работи, Външно няма причина да взема отношение, още по-малко да налага решение) .
Всеки, който е чел текста на пакта "Евро плюс" вижда още на пръв поглед два фундаментални проблема. На първо място, координация на данъчната политика и въвеждане на хармонизация на данъчната база (очевидно вредящи на бедните страни). И моля да не чувам "ама това е само данъчната основа" – защото подобни твърдения показват пълно непознаване на проблема. Дори да прескочим въпроса с данъчната координация, всеки, който е чел предложението на ЕК за хармонизация на данъчната основа, знае, че то драстично ще намали данъчната основа в България. Каквато и ставка да прилагаме, няма да има никакви бюджетни приходи и никакъв ефект върху икономиката, ако данъчната основа изчезне и се прехвърли в Белгия, например. А точно това ще стане с това предложение.
На второ място, дефиницията на конкурентност, която очевидно има смисъл само ако се прилага за еднакво богати страни (но е безсмислена и вредна, ако се прилага за бедни). В пакта изрично се казва, че конкурентността ще се измерва според това дали заплатите в една страна растат по-бързо, отколкото в друга, и дали има дефицит по текущата сметка. За всеки, който малко от малко се е занимавал с развиващи се страни, обаче, е очевидно, че това ограничава възможностите на бедните страни да настигат богатите. Как да преодолееш разликите в заплатите, освен като привличаш чужди инвестиции (т.е. имаш дефицит по текущата сметка) и като постигаш висок растеж на икономиката и заплатите (т.е. заплатите растат по-бързо отколкото в богатите страни)? При това, тук не говорим само за пожелания и критики – по т. нар. Excessive Imbalances Procedure ЕС ще може да наказва страните, които не спазват горното изискване.
Разбира се, да не пропускаме и спасителния фонд (т.нар. ESM, Европейски механизъм за стабилност). Мисля, че вече минахме периода на откровените лъжи, че ще плащаме малко, и фактите са известни. Има решение на Европейския съвет за разпределението на квотите в този фонд, като българската квота е най-голяма, цели 17% от БВП (при 3% за Люксембург, под 5% за Австрия, Холандия и пр.). В пари българския дял във фонда е 6.1 милиарда евро, като временно за първите 12 години е намален почти наполовина.
Забележете, че първоначалната идея преди година беше страните, които нарушават изискванията за държавен дълг и дефицит, да плащат във фонда, а останалите - не. Тоест това трябваше да е наказание за тях и да ги стимулира да не нарушават благоразумните правила за стабилност. Сега е обратното – най-високи дялове във фонда имат страните с най-нисък дълг и с най-нисък доход, т.е. наказваме тези, които не са се провинили. Да не говорим, че действията на ЕС в Гърция са толкова хаотични, че намаляват надеждата тази страна да си върне дълговете. С други думи заемите на фонда вероятно ще се превърнат в загуби за страните. Което ни връща на базовия въпрос от преди година – защо не оставихме МВФ да се занимае с Гърция, след като има и опит, и пари за това?
Тук е важно да се спомене, че първоначално трябва да внесем около 350 милиона евро кеш в спасителния фонд (удвоява се след 12 години). Но при всяка новофалирала страна ще внасяме още, при загуби и ниска ликвидност на фонда ще внасяме автоматично още, ако някоя страна не си плаща дълговете, ще внасяме още и т.н. А като гледаме темповете на фалиране на страните от еврозоната, най-вероятно няма да минем само с първата вноска. Не е невъзможно да ни изискат и пълната вноска от 6.1 милиарда евро или дори тя да бъде увеличена. Което пък е нещо като входна такса за еврозоната и прави доста проблематично влизането ни там.
Какви са опциите?
Все още има шанс да се постигнат промени, т.е. можем и да хванем последния влак.
- В крайна сметка, узаконяването на спасителния фонд става с единодушие и ратификация от всички парламенти (без България не може да се приеме нищо). Съответно нашето правителство е в силна позиция да възобнови преговорите за дела ни в спасителния фонд. Това е важно, защото иначе си отрязваме възможността за влизане в еврозоната.
- По отношение на координацията на данъците и данъчната основа, отново предложението на ЕС е готово, но все още не е влязло в сила. Има и други страни с критична позиция, съответно България трябва да се концентрира върху спиране на това предложение (то е комунистическо в буквалния смисъл, беше задвижено от бившия еврокомисар по данъците, който е бил висш партиен функционер на Унгарската комунистическа партия).
- Напреднала е и Excessive Imbalances Procedures – тук също страната ни трябва да е активна, защото няма кой друг да защити най-бедните страни (Румъния е фалирала и в постоянна политическа криза и не може да мисли за бъдещето).
- Разбира се, би било честно да обявим, че излизаме от пакта "Евро плюс", след като не сме съгласни с важни негови постановки и след като мнението ни не е било взето предвид. Още повече, че пактът противоречи на Лисабонския договор, доколкото се опитва да централизира решаването на въпроси, които изрично са оставени в компетенциите на националните правителства.
ЕС обаче не е СССР. В ЕС държанието тип "Mister Yes" не носи облаги, а потенциално големи проблеми. Ако ние не защитим собствения си интерес в ЕС, няма кой друг да го направи. Ако ние не мислим стратегически за нашата страна, никой друг няма да ни замени. В крайна сметка, ако подписваме всичко с усмивка и не споделяме възраженията си достатъчно категорично, няма абсолютно никакъв начин някой да разбере, че имаме такива възражения и да ги вземе предвид.
Вероятно всички са чували представители на администрацията да казват "ама това е добро, идва от Европа" или "нямаме избор, това е европейско". Не знам колко бавно се учи администрацията (а и политиците), но за повече от четири години би трябвало да са разбрали, че България вече е част от ЕС. Не сме кандидат за влизане, който е задължен да приеме цялото законодателство на ЕС. Вече сме пълноправен член и равноправно определяме какво да се случва по-нататък в ЕС, какво да се приема и какво не.
Пактът "Евро плюс" e типичен пример в това отношение. Вместо да отстояваме българския интерес (който не е отразен в поне няколко части на пакта) правителството се присъедини без много да му мисли. При това, въпреки позицията против на Министерството на финансите и БНБ. Да не говорим за липсата на какъвто и да е дебат по решение, което засяга не само бъдещето на ЕС, но и нашето собствено.
И тук стигаме до дълбоките институционални проблеми на европейското ни участие. Първо, скрито, неаргументирано и непрозрачно вземане на решения. Второ, администрация, пълна с хора, които вярват в непогрешимостта на всичко, идващо от Брюксел. И трето, продължаващото участие на Външно министерство във въпроси, които са изцяло вътрешни (практически всички въпроси на ЕС касаят вътрешни работи, Външно няма причина да взема отношение, още по-малко да налага решение) .
Всеки, който е чел текста на пакта "Евро плюс" вижда още на пръв поглед два фундаментални проблема. На първо място, координация на данъчната политика и въвеждане на хармонизация на данъчната база (очевидно вредящи на бедните страни). И моля да не чувам "ама това е само данъчната основа" – защото подобни твърдения показват пълно непознаване на проблема. Дори да прескочим въпроса с данъчната координация, всеки, който е чел предложението на ЕК за хармонизация на данъчната основа, знае, че то драстично ще намали данъчната основа в България. Каквато и ставка да прилагаме, няма да има никакви бюджетни приходи и никакъв ефект върху икономиката, ако данъчната основа изчезне и се прехвърли в Белгия, например. А точно това ще стане с това предложение.
На второ място, дефиницията на конкурентност, която очевидно има смисъл само ако се прилага за еднакво богати страни (но е безсмислена и вредна, ако се прилага за бедни). В пакта изрично се казва, че конкурентността ще се измерва според това дали заплатите в една страна растат по-бързо, отколкото в друга, и дали има дефицит по текущата сметка. За всеки, който малко от малко се е занимавал с развиващи се страни, обаче, е очевидно, че това ограничава възможностите на бедните страни да настигат богатите. Как да преодолееш разликите в заплатите, освен като привличаш чужди инвестиции (т.е. имаш дефицит по текущата сметка) и като постигаш висок растеж на икономиката и заплатите (т.е. заплатите растат по-бързо отколкото в богатите страни)? При това, тук не говорим само за пожелания и критики – по т. нар. Excessive Imbalances Procedure ЕС ще може да наказва страните, които не спазват горното изискване.
Разбира се, да не пропускаме и спасителния фонд (т.нар. ESM, Европейски механизъм за стабилност). Мисля, че вече минахме периода на откровените лъжи, че ще плащаме малко, и фактите са известни. Има решение на Европейския съвет за разпределението на квотите в този фонд, като българската квота е най-голяма, цели 17% от БВП (при 3% за Люксембург, под 5% за Австрия, Холандия и пр.). В пари българския дял във фонда е 6.1 милиарда евро, като временно за първите 12 години е намален почти наполовина.
Забележете, че първоначалната идея преди година беше страните, които нарушават изискванията за държавен дълг и дефицит, да плащат във фонда, а останалите - не. Тоест това трябваше да е наказание за тях и да ги стимулира да не нарушават благоразумните правила за стабилност. Сега е обратното – най-високи дялове във фонда имат страните с най-нисък дълг и с най-нисък доход, т.е. наказваме тези, които не са се провинили. Да не говорим, че действията на ЕС в Гърция са толкова хаотични, че намаляват надеждата тази страна да си върне дълговете. С други думи заемите на фонда вероятно ще се превърнат в загуби за страните. Което ни връща на базовия въпрос от преди година – защо не оставихме МВФ да се занимае с Гърция, след като има и опит, и пари за това?
Тук е важно да се спомене, че първоначално трябва да внесем около 350 милиона евро кеш в спасителния фонд (удвоява се след 12 години). Но при всяка новофалирала страна ще внасяме още, при загуби и ниска ликвидност на фонда ще внасяме автоматично още, ако някоя страна не си плаща дълговете, ще внасяме още и т.н. А като гледаме темповете на фалиране на страните от еврозоната, най-вероятно няма да минем само с първата вноска. Не е невъзможно да ни изискат и пълната вноска от 6.1 милиарда евро или дори тя да бъде увеличена. Което пък е нещо като входна такса за еврозоната и прави доста проблематично влизането ни там.
Какви са опциите?
Все още има шанс да се постигнат промени, т.е. можем и да хванем последния влак.
- В крайна сметка, узаконяването на спасителния фонд става с единодушие и ратификация от всички парламенти (без България не може да се приеме нищо). Съответно нашето правителство е в силна позиция да възобнови преговорите за дела ни в спасителния фонд. Това е важно, защото иначе си отрязваме възможността за влизане в еврозоната.
- По отношение на координацията на данъците и данъчната основа, отново предложението на ЕС е готово, но все още не е влязло в сила. Има и други страни с критична позиция, съответно България трябва да се концентрира върху спиране на това предложение (то е комунистическо в буквалния смисъл, беше задвижено от бившия еврокомисар по данъците, който е бил висш партиен функционер на Унгарската комунистическа партия).
- Напреднала е и Excessive Imbalances Procedures – тук също страната ни трябва да е активна, защото няма кой друг да защити най-бедните страни (Румъния е фалирала и в постоянна политическа криза и не може да мисли за бъдещето).
- Разбира се, би било честно да обявим, че излизаме от пакта "Евро плюс", след като не сме съгласни с важни негови постановки и след като мнението ни не е било взето предвид. Още повече, че пактът противоречи на Лисабонския договор, доколкото се опитва да централизира решаването на въпроси, които изрично са оставени в компетенциите на националните правителства.
Резултати от гласуването на този етап
27%60 гласа
Благодарим за вашия глас!
73%159 гласа
Какво следва?
В следващите етапи на дебата ще се включат гост експерти по темата. Очакваме и вашите мнения във форума и анкетата.
Още по темата
Ръчното управление на Гърция крие рискове не само за нея, но и за ЕС
Гръцката агония продължава, а спасителите Германия, ЕЦБ и МВФ са в мъртва хватка
Финансовият министър Симеон Дянков: Спорна е частта за данъчната политика
Вицепремиерът и министър на финансите пред "Капитал"
Еврозоната ще си има нов пакт и механизъм. И стара криза, която още не знае как да разреши
Какво печели и какво губи България в преговорите за новия пакт на ЕС
-12 +44
Разбира се че НЕ. Това, което може би (!!!) води до дисциплиниране и активизиране на позитивни тенденции в други, по-мащабни държави едва ли ще работи за България по същия начин.
-13 +57
Евро плюс е цинична и опасна оферта за България. Не стига, че не сме членове на еврозоната, ами трябва в аванс да гарантираме с огромни спрямо БВП-то ни суми разпасалите се и доста по богати от нас нейни членове. Ако се стигне до фалит на повече задлъжнели държави, а вървим натам, това по смисъла на пакта ще означава и гарантиран фалит за България. Ще трябва да извадим около 20 % от БВП, а на това не може издържи нито една държава. За мен изводът е следният: Европа се оказа чудовище, а нашите представи за случващото се там, напълно погрешни. Ние сме в тотален вакуум. Нямам идея и каква е алтернативата.
-10 +48
Създаването на "Евро плюс" по този начин изглежда като споделяне на загуби срещу гарантиране на "вечно спасение" на популистки политики в ЕС. Преди "Евро плюс" трябва да има механизъм на "Евро минус" или "Евро фалит". Иначе мярката "Евро плюс" ще гарантира не дисциплиниране, а развращение в държавните финанси и узаконяване на бюджетния популизъм в бъдеще. Защо да си дисциплиниран, като някой ще ти плаща дълговете. ЕС трябва да избира между насърчаване на конкуренцията или насърчаване на взаимопомощта. Двете неща са не просто различни, те са диаметрално противоположни. За справка - в ЕС могат да прочетат отново икономическата история на СИВ.
-7 +19
Конфликта на интереси и далавераджийщината на европейско ниво, който този пакт насърчава, не е лекарство за конфликта на интереси и далавераджийщината на национално ниво.
-6 +30
Категорично НЕ!!!
Коментари 1-4 са написали защо.
Присъединявам се към мнението им.
-40 +16
Разбира се трябва - утре как ще искаме нещо - наш Ганя не обича да дава - само да взема .
-8 +41
Вместо евро плюс, трябва да бъде прекратено социалистическото управление на ЕС, и това ще стане много хора на запад виждат потъването до което води то, страните които са в фалит, да бъдат изолирани от еврото и да им бъдат наложени санции, пари само срещу нещо насреща.Няма как политиката болен здрав носи да има смисъл.Време разделно е дошло за ЕС.
_____
"Ceterum censeo ГЕРБ esse delendam"-36 +14
Престанете с дребнавите сметки и сиромахомилството - погледнете малко в перспектива. В дългосрочен план приобщаването ни към единната европейска валута ще донесе много ползи за страната и за всички нас, както е обяснено в тезата на г-н Бечев. Пактът е част от пътя ни към Европа. А както не веднъж е ставало дума, страната ни успява да е в крак с развитието на ЕС именно благодарение на поемането на такива общоевропейски ангажименти.
_____
“In a world of 7 billion people, we, 500 million Europeans, will have to stick together, or European prosperity and values will both go down the drain” A.Merkel-13 +25
За какви "плащания" говорите г-н Ангелов?? Участието на България в Евро Плюс ще е де факто прехвърляне на активи от една сметка в друга в баланса на Управление Емисионно (УЕ) и нищо повече. Погледнете тази публикация относно въпросния баланс, по-конкертно ограниченията относно инвестициите, а също така и статистиката за банковата практика:
http://bnb.bg/ResearchAndPublications/PubNonPeriod
Към 15.04.2011 в перо "Инвестиции в ценни книжа" на УЕ има 16 млрд лева. Експозицията, разпределена по платежни средства е приблизително следната: 93% евро, 6% злато, 0% долар, 1% други. Минимум 50% от инвестициите на УЕ трябва да са в ценни книжа на държави с рейтинг ААА. Обобщени горните факти звучат така: към 15ти април т.г. сме инвестирали минимум 8 милиарда лева в държавни ценни книжа, издадени в евро. Хайде да познаем колко от тях са ирландски, испански, португалски и гръцки. :) България ВЕЧЕ участва в спасяването на закъсалите, дори без да е член на никакъв фонд. Обърнете внимание, че това е станало без никакво "Mister Yes", както се изразявате.
Според мен, при така създалата се ситуация, е по-добре да сме отбора на Германия и Франция, отколкото да разчитаме на двустранни преговори с някой от PIGS, ако положението му се влоши. И това няма връзка...
Прочитане на целия коментар нито с ЕС, нито със СССР.
-21 +11
Еврото ще се срине след 4 години и не ни трябва да затъваме с него.
-8 +17
В дългосрочен план приобщаването ни към единната европейска валута ще донесе много ползи за страната и за всички нас,
----------------------------
Аз се присъединих към ойрото в 2004, когато бях на работа в Бремен.. Полза за мене някаква не видях,а вреди-бол! Най-малкото-цените.. не случайно веднага го нарекоха "тойро".. Непосредственно след въвеждането на ойрото ЕС и Германия в частност влезоха в рецесия,от която се измъкнаха 2006-2007 не благодарение на някакво чудодейно въздействие на новите монети, а заради собствените си усилия..
-15 +19
До коментар [#8] от "stg":
"Вместо евро плюс, трябва да бъде прекратено социалистическото управление на ЕС"
да ти кажа, малко е странно точно ние българите да се оплакваме от "социалистическото" управление на ЕС. Еми че нали то ни е шансът да поразвием икономиката си, чрез тия пусти еврофондове (особено ако почнем и по-добре да ги усвояваме). А колкото до пакта, чудя се какво всички сте се развайкали все едно още утре трябва да се бръкнем за тия 6 млрд? Нали смисълът на евро+ е да се създадат правила, които да не позволят сценарии като гръцкия да се повторят. И след като правилата няма да ги определят гърците, а германците, вероятността от повторение на гръцкия сценарий силно се снижава. Тия 6 млрд са за успокоение на пазарите. Е, разбира се, винаги има и малка вероятност да ни се наложи да се бръкнем за тях, но бих казал, че рискът е приемлив.
_____
"Не питай какво може страната ти да направи за теб, питай какво ТИ можеш да направиш за страната си" Джон Кенеди-9 +14
До коментар [#14] от "loligo":
не е чак толкова странно, защото ние реално не можем да получим никога това което е получавала Гърция да кажем, а ще връщаме всички, разбираш ли прекалено късно се включихме в играта.
_____
"Ceterum censeo ГЕРБ esse delendam"-8 +15
Вопли и стенания. Изумен съм от позицията на Ангелов. За какво стеснение на данъчната основа се тревожи? Достатъчно добре знае съотношението на преките и косвените данъци в приходната част на националния бюджет. Недоволство от съразмерно голямата част от БВП, която представлява нашата вноска в съответните фондове на механизма. Значи съвкупом всички отрицатели са съгласни, че българската икономика няма да расте?
Нека да направим и следващите крачки. Собствени приходи на ЕС. Европейски данъци върху финансовите транзакции, въглеводородните емисии, керосина. Постепенно синхронизиране на данъчните ставки. Несчитам, че при подобна синхронизация единственият (вариант е да вървим към "френските" ставки. По съм склонен да очаквам намаление на техните, отколкото драстично увеличение на нашите.
Драстична модификация на осигурителните системи. Ликвидирането на привилегиите за пенсиониране на МВР и МО, започване на държавата да плаща здравни осигуровки на своите служители в реален размер. Включително и поемане от тях самите на съответната част, съгласно КСО. Защо всичко това ми се вижда не толкова ЧЕРНО?
_____
и най-умният си е малко прост....-18 +15
Като изключим всичко останало, човекът, който се изказва горе в подкрепа на пакта, е аргументирал позицията си, докато опонентът му само е нахвърлял популистки твърдения от типа на "ама пак ни командва биг брадър" и андрешковски вайкания от рода на "богатите пак ще претаковат бедните", без да докаже същинската си теза.
_____
- What are they saying, Fairfax? - I've no idea - it's all in French.-9 +10
Един от аргументите на противниците на "Евро плюс" бе първоначално резервираната оценка за него на ръководството на БНБ и МФ.
Сега позицията на втората институция е позитивна:
http://www.euinside.eu/bg/faces/bulgarian-finance-
Между другото тук зам.-министър Пенчева отбелязва:
"С включването ни в Пакта "Евро+" България си осигурява пълноценно участие във вземането на решенията и вече се възползвахме от възможността ясно да защитим позициите си. ..."(из горецитираното интервю на http://www.euinside.eu/bg/)
_____
PlamenHristov-6
двайсе и за щайга не стигат, а камоли за 4
-3 +27
Ако се запознаете с историята на възникването на общата валута ще разберете защо е обречена на провал. Французите и другите инфлационни наркомани мрънкаха за "игото на марката", защото независимата Бундесбанк не се поддаваше на натиск да дебазира валутата си, въпреки напъните на всякакви политици демагози. Най-малкото защото едно поколение немци преживя два валутни краха за 20 години и си бяха научили урока.
Провалът на всякакви "змии" и други механизми от 70те и 80те години за стабилизиране на обменните курсове (EMS) е доказателство единствено за това, че едната централна банка печата много повече хартийки от другата. И за да се освободят от тази досадна спирачка за социалистически правителствени програми французите измамиха Кол да изтъргува марката срещу обединението.
За седалище на ЕЦБ беше избран Франкфурт с идеята новата централна банка да приеме поне част от реномето на Бундесбанк, но приликите се изчерпват до там. Системата е толкова извратена, че награждава страните с дефицит и наказва фискално отговорните, които трябва да платят директно чрез "Евро плюс" или индиректно чрез последствията от инфлацията за екстравагантните разходи на разпасани бюрократи. Трише и приятелчетата му са инструмент за преразпределение на доходи на национално ниво, защото инфлацията далеч не действа на всеки еднакво. Тези, които получат новите пари първи могат да ги харчат на старите цени, а тези които ги получат последни плащат по-високи цени...
Прочитане на целия коментар далеч преди да им се актуализират доходите. За пореден път ще го кажа: няма и един исторически пример за книжна валута, преживяла повече от няколко десетилетия. Всички свършват по един начин - чрез хиперинфлация.
Ако искаме стабилни обменни курсове не е нужно да се открива топлата вода на ново. От 1815 до 1914 валутите на всички значими държави са покрити от злато или от злато и сребро, така че марка, долар, паунд и т.н. са просто наименования за различно тегло благороден метал. Златният стандарт действа като естествена спирачка срещу инфлационни кредитни бумове и държавно разсипничество.
_____
"Socialism is not an alternative to capitalism; it is an alternative to any system under which men can live as human beings."+14
Приемането на еврото има своите придимства в дългосрочен план, но е проблемно в средносрочен поради финансовите проблеми на някои държави в ЕС.
Задължително трябва да се направят промени които да накарат страните членки да са по-консервативни с дефицитите си. Евро + се стреми да гарантира финансовата стабилност на ЕС - дали го прави по правилният начин и дали ще проработи не мога да коментирам.
Проблема всъщност е че решението е взето набързо и (явно) без да бъде обмислено. Което е недопустимо...
-1 +9
До коментар [#21] от "LvM":
Браво за коментара! Подкрепям с две ръце. Бюджетните дефицити бяха употребени от няколко политически олигарси но ще ги плащат всички бъдещи данъкоплатци. Просто един способ за ограбване.
_____
Отделете време навреме.-6 +9
До коментар [#17] от "F.O. Fairfax": Съгласна съм с този коментар 17, точно така е. Аргументите против ми звучат малко като приказка на маса, и дори популистки.
И макар да съм лаик по темата и да коментирам и аз като на маса, точно като такъв си мисля, че няма защо да се притесняваме, че не е измислено добре нещо от ЕС, макар и да са „лошите богати които ще ни метнат" (и това те са си го направили, нищо не им е довло на готово). Може и да не е добре, може и да не проработи, но на ниво Български експерти или политици които взимат решения, нищо по-добро няма да излезе. И ако потъне ЕС нека потънем с него, а не сами. Последните 20 години показаха, че тук няма капацитет за последователно мислене и планиране в интерес на страната и на обществото, без да се задълбава в това има ли вина или е исторически логично развитие. Нека сега работим да станем част от нещо по голямо, макар и с отстъпки, иначе каква е алтернативата. Нали никой не вярва че изведнъж ще се пъкнат едни капацитети, които ще са загрижени за България и ще се започне едно последователно защитаване на интересите ни на малка страна и след една година - втора Швейцария. Не, а това, че сме последна дупка на кавала – разбира се, че за нас ще са най-тежки условията. Като отидеш да работиш в голяма фирма на запад, тръгваш от нулата – ниска заплата, работиш денонощно, служебен пред личен интерес, но в един момент имаш шанс да започнеш на по високо ниво и тогава...
Прочитане на целия коментар усещаш облаги според капацитета си да растеш. Същото е и с държавата. Няма как да е лесно, но поне да сме част от някакъв по мащабен ред, че в момента е хаус и никой не знае какво се прави и накъде вървим. Пък каквото стане, по-зле от сега – съмнявам се. Зад нас стоят 20, че и повече нагледни години какъв е капацитета ни като народ и какво можем да излъчим като ръководни кадри.
-4 +7
Крайно време е България да започне да има мнение,а не да се оставя да я вее по-силния в момента вятър...
_____
При главоболие не се дава Но-Шпа, въпреки че при много хора главата е кух орган с гладка мускулатура.-6 +6
НЕ! Защо ни е европейски спасителен фонд, след като си имаме МВФ? Той е създаден точно за това. Румъния и Унгария като са в ЕС да не би да е лошо това, че потърсиха помоща му. А фалиралите в Еврозоната държави да бъдат спасявани от финансово дисциплинираните държави, някой от които значително по-бедни от тях.
-6 +6
Еврото е едно недоносче - вижда му се края - не може да има монетарна общност като различните райони имат различни приоритети и едните да са добре за сметка на другите - не става тцък не работи!
Иначе ние като прилежен но леко тъпичък ученик лижем ли лижем брюкселските им зелки
_____
Ако го боли, както го мързи, отдавна да е умрел.-6 +5
Еврото беше просто една прибързана и недообмислена стъпка от страна на европейската общност. Икономиките на страни като Гърция, Португалия и Германия са прекалено различни, за да бъдат сложени под общ похлупак с един и същ основен лихвен процент и една и съща валута. "Не" е правилната позиция в случая. Националните интереси следва да имат приоритет. Къде сме тръгнали и ние.. Ако се стигне до плащане на вноските в пакта наистина ще разтурим седенката. :/
_____
http://notepicenough.wordpress.com/-5 +6
оценка 6 6 гласа
- +
Приемането на еврото има своите придимства в дългосрочен план
----------------------------------
Като какви са аджеба тези предимства? Обяснявай ми ясно и разбрано!
-8 +6
Категорично ДА.България трябва да има ясна позиция за развитието си в системата на ЕС постигната при възможно висока степен на политически консесус, която трябва упорито, достойно да се отстоява при формирането на евро плюс. Благоденствие се постига с висока производителност и конкурентна способност във всичко и навсякъде.Другото е социализъм в действие "от всеки колкото иска да дава, а да получава колкото може да вземе"-социална демагогия, вулгарен популизъм, икономическа и морална безпътица- беднотия.
-1 +2
Бях пропуснала да гласувам към коментра ми
-5 +8
Пак си го набихме...
_____
"Тhe lack of major wars may be hurting economic growth." New York Times-3 +5
Уважаеми, следните Ваши тези будят сериозни възражения:
1.„улеснени икономически отношения с основните ни търговски партьнори, които са предимно в еврозоната”
Можете ли да твърдите, че след членуването ни в този клуб, и само заради това, германските и френски инвеститори ще се влязат в проекта БЕЛЕНЕ.
Може ли да имаме УЛЕСНЕНИ ИКОНОМИЧЕСКИ ОТНОШЕНИЯ поради този формален факт?
2. „за модернизацията на нашето общество и икономика е от възлово значение страната ни да е във вътрешните ядра на интеграцията.”
На това Радой Ралин му казваше:
„В краката лъснат, в главата – блъснат”.
Какви вътрешни ядра, какви 5 лева.
При тази корупция, правосъдна система, разбита икономика и обществени системи за социално функциониране на обществото
3. „В екслузивния клуб работи на пълни обороти принципът на солидарността, тъй като именно там се преразпределят финансови средства към страни, ударени най-жестоко от световната икономическа криза.”
Какъв е този ексклузивен клуб и защо ние ще сме там?
Защото сме внесли 6 млрд евро?
По този повод ще ви разкажа една истинска история:
Отишъл на Божи гроб един мафиот, разчувствал се и поискал да внесе огромна сума, дарение. Отговорът бил отрицателен, естествено:
не е дадено на всеки желаещ, да дава пари. Той трябва дае заслужил правото да дава пари.
...
Прочитане на целия коментар Даването на пари не дава ЕКСКЛУЗИВИТЕТ.
Авторитет се гради и после работи. Според Вас, искаме да си го купим!
Не става и няма да се приеме от клуба, за който говорите.
ОСТАВЯМ НАСТРАНА ИКОНОМИЧЕСКИТЕ ОБОСНОВКИ ЗА ТОВА ЧЛЕНСТВО
-1 +7
До коментар [#14] от "loligo":
Ами ето правило, което няма да позволи сценарии като гръцкия да се повторят: "ако харчите повече, отколкото имате, ще потънете в дългове, ще фалирате, хората ще се вдигнат на бунт и ще ви обесят на лампите пред парламента, ЗАЩОТО НИКОЙ НЯМА ДА ВИ ПОМОГНЕ".
_____
gradinko.bg-4 +5
Между другото да попитам, какъв е шанса нещо благоприятно да се случи на България, ако еврозоната се разпадне? Или шенгенското пространство? Мисля, че е съвсем безмислено да разглеждаме такива варианти като благоприятни за нас. Следователно би трябвало да направим политически залог за обратното, тоест спасяване на еврозоната и Шенген.
-6 +4
Не намирам с основание да чета коментарите на двамата, тъй като не разбирам материята на капацитети завършили българската икономика. През тези 20 години демокрация "капацитетите" не успяха да се справят с българската икономика, като се включват Ив.Костов и пр. Поради тази причина разглеждам "Евро плюс" от политическа точка. Страните Швеция, Чехия и Унгария (без Великобритания) не могат да бъдат критерии за България за решаване на икономическите проблеми. Докато Германия, Франция, Италия, Холандия, Дания и пр. са мощни страни, които решават икономиката на ЕС чрез политиката на "Евро плюс". Стандарта на живота на тези страни е висок и по време на кризата. Капацитетите на Западна Европа са по-добри от българските. Следователно, България е длъжна(не "трябва") да влиза в пакта "Евро плюс" т.е политиката на българското правителство е перфектно.
-2 +3
До коментар [#8] от "stg":
И аз така мисля. Допускам, че гражданите на ЕС все пак ще проявят разум и ще се разделят със социалистическите мантри в управлението чието проявление се намира във финансирането на всички само за да няма недоволни срещу самото управление.
_____
Отделете време навреме.-2 +7
В момента левът е с фиксиран курс спрямо еврото заради валутния борд. Този валутен борд ни ограничава в управленските ни решения. Ако махнем валутният борд и приемем еврото също ще имаме някакви ограничения във възможностите ни да водим една или друга политика. Въпросът е кое би било по-полезно за икономиката ни ? На този етап влизането ни в Евро Плюс мисля, че е негласно изразено условие, за да заменим родната ни валута. Да, ако подпишем плащането на големите суми ще стане само при определени събития обаче до момента (от 2007г насам) сме дали на ЕС със 700 млн лева повече от субсидиите, които Томислав Дончев трърди, че ще усвоим до края на тази година. Не знам за Вас, но май се мъчат да ни накарат трайно да плащаме сметките на европейските ни "приятели"
-3 +6
До коментар [#39] от "Боян Дуков":
Както казва г-н. Вучков - Що не ръкопляскате!
Откровено и искрено не разбирам гласувалите "за".
Имам 2 поговорки за вас:
1. Кой каквото и да ти говори - знай, че става въпрос за пари.
2. Болен здрав носи.
_____
"Тhe lack of major wars may be hurting economic growth." New York Times-2
До коментар [#8] от "stg": Де да беше социа;истическо, досега България да беше цъфнала! ЕС дълги години беше форпост на западния блок и лъскаше имиджа на слабите, за да изглежда монолитен и процъфтяващ. Сега, в условията на приземяване, ние обираме парсата!
-3 +3
"На днешния ден през 1818 г. в Триер (Германия) е роден големия философ, политикономист, политически деец и критик на капитализма Карл Маркс. Пети май е празника на ВИИ "Карл Маркс", София, прекръстен след промените на УНСС. Честито на всички преподаватели, служители и възпитаници на Висшия икономически институт, както и на всички социалисти у нас и в света."(взето от Блиц) Да живее еврото!
Не съм спам робот и въвеждам кода .П.М.
_____
Ръй! Ръй!-2 +3
Не Евро плюс е крив, а сегашната икономическа парадигма в света е напълно несъстоятелна. Ето защо България трябва да харчи и кротко да си фалира, както всички останали, а не да бъде "лошият пример" хвалейки се с "успехите" на Дянков и компания. Само така нещата има шанс да се променят.
-2 +3
За „Пактът Евро плюс”
Главният недостатък на пакта "Евро плюс" е, че той запазва в Европа наличието на никому ненужна световна държавна финансова грешка.
[Същността на държавната финансова грешка е, че при условия с ползване на "Незлатни пари" се управлява по начин от времето със "Златни пари". Запазването на стария (от времето със "Златни пари") начин на финансово управление при нови условия с "Незлатни пари" развива икономически и социални диспропорции и води до криза.]
Наличието на държавната финансова грешка подсигурява необходимост от милиарди евро никому ненужни държавни разходи, които се правят заради тази държавна управленска неразвитост.
При условия на запазване на държавната финансовата грешка – съответното правителство в европейска държава, колкото повече работи – толкова по-лоши управленски резултати постига, което е доказано и ще се доказва в практиката.
Днес са налични две възможности:
1) Без да се премахне продължаването на държавната финансова грешка не е възможно реално прекратяване на кризата.
2) При премахване на държавната финансова грешка ще започне процеса на реално прекратяване на сегашната криза.
Доказателство: Например при Р. Гърция и/или при Р. Португалия само до 24 часа след начало на премахване на тази никому ненужна държавна финансова грешка ще се получи конкретен полезен обществен ефект,...
Прочитане на целия коментар изразяващ се в намаления на никому ненужни държавни разходи и наличие на допълнителни пазарни държавни бюджетни приходи и ще е започнало успешно излизане от криза.
Иван Митев
-2
На гол тумбак - чифте пищови.
_____
It is nice to be important, but it's more important to be nice!-1 +1
Тези вноски във всеки един момент ще се свалят от моя гръб. Защо да плащам за нечии чужди решения (взети незнайно къде и при какви условия). Това е пладнешки обир на населението на ЕС. Някакви банки (кой стои зад тях е ясно на всички) дават заеми във вид на електронни пари (пари, които нямат) на "закъсали държави" и чрез фалшивия дълг на дадена държава въвличат в дълг цялото население на ЕС!!! Т.е винаги ще се внася все повече и повече защото винаги ще има поне по една държава "в затруднение" и формулирано по "Брюкселски" за пред населението.
Нали никой не си мисли че тези пари ще стоят "В трезора на ЕС" ? Същите тези пари ще се използват за генериране на още дълг.
-1 +3
Бих искал да напиша допълнение към моя коментар № 18, което да бъде в четири точки:
Миналата седмица при изслушването на премиера Борисов в Народното Събрание по въпроса стана ясно, че от сериозните политически сили, представени в парламента, само БСП е против, а другите сили фактически се обединиха в мнението си. Нещо повече, от ДПС и Синята коалиция дори призоваха включването в този Пакт да се обвърже с ясен график за приемане на еврото в нашата страна - т.е. тяхната позиция поотделно надминава по оптимизъм тази на управляващите. За духа на съгласие говорят изявите на Димитър Главчев(заместник-председа
Второ - от интервюто на зам. министър Боряна Пенчева, цитирано в коментар 18, става ясно, че на 30 март тази година Министерството на финансите е представило своите аргументи в ресорните парламентарни комисии и то е в полза на Пакта. В тази връзка изниква въпросът защо г-жа Светломира Гюрова и г-н Георги Ангелов твърдят в своите изложения тук, че позицията на МФ е "не" по Пакта - съответно в параграфите четири на техните изложения тук. Явно техните сведения са от периода 11-30 март. Въпросът е важен, защото той има ясно изразена политическа част и необходимост от воля да бъде решен. Че това ще стане, пролича от изслушването миналата седмица в парламента. Иначе,...
Прочитане на целия коментар аргументите на икономиста Георги Ангелов са резонни и отразяват български икономически проблеми, които следва да намерят своето решение.
Трето - банкерите от Българска Народна Банка не са словоохотливи по политически въпроси и това е нормално. Обратното би било ненормално. Иначе, в сайта на Банката може да се намери много специализирана информация, отразена например в коментар 11 тук. Понякога банкерите дават и непреки политически оценки като например в обширното изследване "История на външния държавен дълг на България, 1878-1990" http://www.bnb.bg/bnbweb/groups/public/documents/b
Четвърто - внимателно прегледах аргументите на участниците в тази дискусия с мнение "не" - за мен те могат да се обобщят с определението "агресивен егоизъм" и здрав разум по български. В това отношение бих искал да цитирам наскоро попаднал ми въпрос от друга дискусия: "Защо на мързеливите и нагли гърци да плащат още по-мързеливите и глупави българи?" Поздрав на всички:)
_____
PlamenHristov-2 +4
Практиката показва,че въпреки гръмките обещания,засега България дава значително повече средства на ЕС.отколкото ЕС.дава на България!Това е факт,при все че има конкретни ангажименти,поети от ЕС.при присъединяването на БГ.Ситуацията с Евро Плюс може да се опише най-точно с фразата"дай парите,пък ще видим"Наистина не мога да си представя как България може да спечели от участието си в този пакт!