// Интерактив /Дебати
Facebook
LinkedIn
Twitter
Email
Приключил, 23 апр 2011 - 20 май 2011
Трябваше ли България да влиза в пакта „Евро плюс”?
Светломира Гюрова, модератор Включване в дебата- 50 Основни тези 23 апр 2011
- 14 Заключителни тези 14 май 2011
- 4 Победител 20 май 2011
Заключителни тези - Става горещо
В еврозоната или в периферията
Димитър Бечев
Изместването на темата е стар похват при водене на полемики. Но той трябва да се използва с мярка. Вместо да обсъжда пакта "Евро Плюс", моят опонент Георги Ангелов сипе огън и жупел по Европейския механизъм за стабилност. Не знам дали читателите разбраха, но нека поясним: България не е страна по ЕМС, тъй като не е част от еврозоната.
Основна теза
Заключителна теза
Раболепните нямат влияние
Георги Ангелов
Първо се налага да уточня – този дебат не е за или против еврото и влизането ни там. Няколко коментатори казват, че са за влизане в еврото и затова подкрепят пакта "Евро плюс". Обаче, колкото по-голяма е вноската на България в спасителния фонд, толкова по-невъзможно става влизането ни.
Основна теза Заключителна теза
Резултати от гласуването на този етап
41%27 гласа
Благодарим за вашия глас!
59%39 гласа
Светломира Гюрова
Модератор
Жегата е не само в сблъсъка между двамата противници в дебата, които са вложили доста страст в заключителните си тези, но и в еврозоната. В ЕС вече официално си признаха, че Гърция ще има нужда от още помощ. Което само доказва това, което беше ясно отдавна - т. нар. спасяване на южната ни съседка и изобщо досегашната стратегия на европейските лидери към проблемните държави по периферията са пълен провал. А след поредното понижение рейтингът на Гърция вече е на нивото на този на Беларус и Буркина Фасо.
Пактът "Евро плюс" бе замислен от европейските лидери като гаранция срещу появата на нови гърции в еврозоната. България влезе в него набързо и без много обяснения защо го правим и какви са плюсовете и минусите. Както уточнява Димитър Бечев, пактът и Европейският механизъм за стабилност са две отделни неща и със сигурност няма да се налага София да дава пари на когото и да било, преди да влезе в еврозоната. Което съвсем не означава, че не трябва да се мисли каква би била вноската на България в спасителния фонд след като приеме еврото. И ако има някакъв шанс тя да бъде предоговорена, той не бива да се пропуска, както посочва Георги Ангелов. Защото по начина, по който за съжаление се развиват нещата в еврозоната, нищо чудно играта със спасяване на уж вече спасените и хвърлянето на милиарди евро със съмнителен ефект да продължава и към момента, когато България се присъедини към единната валута.
Няма спор дали България трябва да приеме еврото или не. Нито дали е желателно някой да диктува на София какви да са нивата на заплатите и данъчната политика. Но Димитър Бечев и Георги Ангелов са на различни мнения дали пактът налага някакви задължения и ангажименти за конкретни политики или не. Както и дали България трябва твърдо да се бори за най-изгодното за себе си или да е готова да търси компромиси, без които един клуб от 27 държави няма как да работи.
Приятно четене, дебатиране във форума и гласуване за по-правилната според вас позиция.
Пактът "Евро плюс" бе замислен от европейските лидери като гаранция срещу появата на нови гърции в еврозоната. България влезе в него набързо и без много обяснения защо го правим и какви са плюсовете и минусите. Както уточнява Димитър Бечев, пактът и Европейският механизъм за стабилност са две отделни неща и със сигурност няма да се налага София да дава пари на когото и да било, преди да влезе в еврозоната. Което съвсем не означава, че не трябва да се мисли каква би била вноската на България в спасителния фонд след като приеме еврото. И ако има някакъв шанс тя да бъде предоговорена, той не бива да се пропуска, както посочва Георги Ангелов. Защото по начина, по който за съжаление се развиват нещата в еврозоната, нищо чудно играта със спасяване на уж вече спасените и хвърлянето на милиарди евро със съмнителен ефект да продължава и към момента, когато България се присъедини към единната валута.
Няма спор дали България трябва да приеме еврото или не. Нито дали е желателно някой да диктува на София какви да са нивата на заплатите и данъчната политика. Но Димитър Бечев и Георги Ангелов са на различни мнения дали пактът налага някакви задължения и ангажименти за конкретни политики или не. Както и дали България трябва твърдо да се бори за най-изгодното за себе си или да е готова да търси компромиси, без които един клуб от 27 държави няма как да работи.
Приятно четене, дебатиране във форума и гласуване за по-правилната според вас позиция.
В еврозоната или в периферията
Димитър Бечев
Позиция Да
Изместването на темата е стар похват при водене на полемики. Но той трябва да се използва с мярка. Вместо да обсъжда пакта "Евро Плюс", моят опонент Георги Ангелов сипе огън и жупел по Европейския механизъм за стабилност. Не знам дали читателите разбраха, но нека поясним: България не е страна по ЕМС, тъй като не е част от еврозоната. Да спорим дали да останем или да излезем от споразумение, в което дори не сме влезли, е безмислено. Да не говорим, че ЕМС не е в сила, тъй като за приемането му се изисква промяна в учредителните договори на ЕС. Ангелов признава този факт чак на края на бележките си и призовава българското правителство да блокира ратификацията на бъдещото споразумение. Така щяло да получи някакви отстъпки. Нека опитат - пожелавам им успех от все сърце! А междувременно призовавам моя опонент да отговори на въпроса дали България има изгода да приеме еврото или да остане на периферията, а монетарната й политика да се диктува така или иначе от т. нар. "голям брат"?
Но нека все пак да се върнем на съдържанието на пакта, а не да нищим АЕЦ Белене и СССР. Не виждам почти никакви контра-аргументи по която и да е от тезите, изложени от мен. Искаме ли или не искаме повишаване на производителността на труда, по-висока заетост, фискална стабилност, стабилност на финансовите институции? Нека се спра обаче на две точки:
Пактът щял да държи ниски заплатите. С какви средства останалите страни по пакта - политически, а не правен инструмент - ще диктуват дали ще се покачва възнаграждението в този или онзи сектор в България, където средната заплата в момента е има-няма 330 евро? С мониторинг? Хайде да видим как става тая работа! Обвързването на ръста на заплатите с производителността на труда е мярка, насочена преди всичко към Гърция и подобните на нея. Няма голямо отношение към страните извън еврозоната.
Пактът щял да засегне данъчната политика на България. За разлика от Георги Ангелов не виждам заговор за данъчна уравнивиловка. В текста на пакта "Евро Плюс" са заложени достатъчно гаранции, а присъствието на страни като Полша, Словакия, Литва, Латвия, Румъния (и те май попадат в категорията "Mister Yes" ), а и обичните на нашите либерални икономисти Естония и Ирландия, правят такова развитие малко вероятно. И между другото инициативата на Европейската комисия от 16 март засяга не "координацията на данъците" въобще, а предлага правила за Обща консолидирана данъчна основа за облагане с корпоративен данък. За Ангелов едното е равносилно на другото, но спорът е отново безпредметен. Решението не е част от пакта "Евро Плюс", не е прието, няма български ангажимент - т. е. попада извън фокуса на нашия дебат.
При това опонентът ми говори за "предложението на ЕС"! Надявам се, че все пак прави разлика между ЕС като цяло и Европейската комисия. Нека първо изясним кой кой е в Брюксел, как се вземат решения на наднационално ниво, как се съгласуват националните интереси, пък после да правим популистки сравнения със Съветската империя. Дори и подмяната на "ЕК" с "ЕС" да е неволна, тя издава проблеми в нагласите. Особено когато е съпроводена с препратки към едни, за радост, отминали времена.
Не ме разбирайте погрешно. Решението за влизане в пакта "Евро Плюс" бе взето набързо, непрозрачно и без необходимата широка обществена дискусия. Тук съм съгласен с моя опонент (е, все пак можеше да каже, че Министерството на финансите излезе с позитивно становище). Решенията трябва да се обсъждат открито и демократично, а България следва да се държи като пълноценен член. Но пътят към пълноправно участие в ЕС не минава през твърдото говорене и поведение. За съжаление икономическото и политическото ни дередже не позволява пъченето и показването на мускули. Иска ми се да е не беше така и да имахме повече козове, но уви, положението е точно такова. Уверявам ви, че ако тръгнем да повишаваме тон точно в този критичен момент, ще постигнем обратния ефект - България ще си остане задълго втора категория член. Ключът е в дългосрочното мислене (<днес правя отстъпка, но утре или вдругиден ще пожъна дивиденти>), коалирането на интереси (напр. по данъчните въпроси, по бюджетната рамка след 2013 г.), способността да се намери компромисния вариант. Ако по нашите географски ширини <компромис> е мръсна дума, в Брюксел е иначе.
Но нека все пак да се върнем на съдържанието на пакта, а не да нищим АЕЦ Белене и СССР. Не виждам почти никакви контра-аргументи по която и да е от тезите, изложени от мен. Искаме ли или не искаме повишаване на производителността на труда, по-висока заетост, фискална стабилност, стабилност на финансовите институции? Нека се спра обаче на две точки:
Пактът щял да държи ниски заплатите. С какви средства останалите страни по пакта - политически, а не правен инструмент - ще диктуват дали ще се покачва възнаграждението в този или онзи сектор в България, където средната заплата в момента е има-няма 330 евро? С мониторинг? Хайде да видим как става тая работа! Обвързването на ръста на заплатите с производителността на труда е мярка, насочена преди всичко към Гърция и подобните на нея. Няма голямо отношение към страните извън еврозоната.
Пактът щял да засегне данъчната политика на България. За разлика от Георги Ангелов не виждам заговор за данъчна уравнивиловка. В текста на пакта "Евро Плюс" са заложени достатъчно гаранции, а присъствието на страни като Полша, Словакия, Литва, Латвия, Румъния (и те май попадат в категорията "Mister Yes" ), а и обичните на нашите либерални икономисти Естония и Ирландия, правят такова развитие малко вероятно. И между другото инициативата на Европейската комисия от 16 март засяга не "координацията на данъците" въобще, а предлага правила за Обща консолидирана данъчна основа за облагане с корпоративен данък. За Ангелов едното е равносилно на другото, но спорът е отново безпредметен. Решението не е част от пакта "Евро Плюс", не е прието, няма български ангажимент - т. е. попада извън фокуса на нашия дебат.
При това опонентът ми говори за "предложението на ЕС"! Надявам се, че все пак прави разлика между ЕС като цяло и Европейската комисия. Нека първо изясним кой кой е в Брюксел, как се вземат решения на наднационално ниво, как се съгласуват националните интереси, пък после да правим популистки сравнения със Съветската империя. Дори и подмяната на "ЕК" с "ЕС" да е неволна, тя издава проблеми в нагласите. Особено когато е съпроводена с препратки към едни, за радост, отминали времена.
Не ме разбирайте погрешно. Решението за влизане в пакта "Евро Плюс" бе взето набързо, непрозрачно и без необходимата широка обществена дискусия. Тук съм съгласен с моя опонент (е, все пак можеше да каже, че Министерството на финансите излезе с позитивно становище). Решенията трябва да се обсъждат открито и демократично, а България следва да се държи като пълноценен член. Но пътят към пълноправно участие в ЕС не минава през твърдото говорене и поведение. За съжаление икономическото и политическото ни дередже не позволява пъченето и показването на мускули. Иска ми се да е не беше така и да имахме повече козове, но уви, положението е точно такова. Уверявам ви, че ако тръгнем да повишаваме тон точно в този критичен момент, ще постигнем обратния ефект - България ще си остане задълго втора категория член. Ключът е в дългосрочното мислене (<днес правя отстъпка, но утре или вдругиден ще пожъна дивиденти>), коалирането на интереси (напр. по данъчните въпроси, по бюджетната рамка след 2013 г.), способността да се намери компромисния вариант. Ако по нашите географски ширини <компромис> е мръсна дума, в Брюксел е иначе.
Раболепните нямат влияние
Георги Ангелов
Позиция Не
Първо се налага да уточня – този дебат не е за или против еврото и влизането ни там. Няколко коментатори казват, че са за влизане в еврото и затова подкрепят пакта "Евро плюс". Обаче, колкото по-голяма е вноската на България в спасителния фонд, толкова по-невъзможно става влизането ни. Просто няма да имаме парите, а и политически ще стане невъзможно да се спечели обществена подкрепа за влизането. Ако наистина искате бързо влизане в eврозоната, трябва да подкрепите предоговаряне на квотата на България. Иначе сами затръшвате вратата.
В допълнение, от началото на дебата досега се случиха поне няколко развития, които заслужават да бъдат отбелязани.
Гръцкият рейтинг вече е толкова нисък, че е дори по-нисък от рейтинга на България след хиперинфлацията. Слуховете за официален фалит на Гърция (или опрощаване на част от дълговете й) вървят с пълна сила. А самата Гърция продължава да изостава с изпълнението на спасителния план, но това не й пречи постоянно да иска отстъпки.
В същото време, Португалия се принуди да поиска помощ – и вероятно ще получи спасителен заем. Така вече ще имаме 7 страни от ЕС, които са взели заем от ЕС и МВФ (Унгария, Румъния, Латвия, Гърция, Ирландия, Португалия). Това е една четвърт от членовете на съюза, като не липсват индикации и за следващи подобни (Испания, Белгия и Италия загряват, а Полша е с кредитна линия от МВФ и с бързо растящ дълг). Между другото, средният дълг на еврозоната е 85% от БВП – почти колкото в Португалия.
Тоест от една страна имаме заплаха от вредни прецеденти, поставяни от Гърция, а от друга страна имаме увеличаваща се група от страни, които ще се нуждаят от спасяване. Ако утре се вземе решение ЕС да опрости на част от дълговете на Гърция, какво ще попречи на португалците, ирландците, италианците, белгийците, унгарците и останалите да поискат това да се направи и за тях? Дългът на Гърция е няколкостотин милиарда, но на Италия е почти 2 трилиона евро. Колкото повече страни имат нужда от помощ, толкова повече трябва да внасяме в спасителния фонд (това е заложено в правилата му). А ако голяма част от тях решат и да не си плащат част от дълговете, ще трябва да внасяме още (това също е заложено в правилата).
За нещастие на един от коментаторите (номер 14) рискът да се наложи да платим цялата вноска в спасителния фонд се увеличава застрашително. Което означава, че по-добре сега да предоговорим размера й, отколкото след години да съжаляваме горчиво за пропуснатия шанс.
А шанс има. Спасителният фонд може да се узакони само след ратификация от нашето Народно събрание. Ние имаме точно толкова влияние върху спасителния фонд и формулата, колкото и останалите страни – само че досега не сме го използвали. Нашият премиер трябва да спре да си мълчи и да каже какво искаме когато се обсъждат важни въпроси. Така правят всички.
Сегашната формула е одобрена точно от премиерите на страните членки – но не съм чул българският премиер да се е изказал на съответното заседание. Някои страни се изказаха и си постигнаха исканията (естонците и словаците, например). И никой не обвинява Естония или Словакия, че е против еврото. Те са част от еврото, подкрепят го, но това не им пречи да защитят по-разумни правила за разпределение на вноските.
Димитър Бечев обяснява също, че трябва да сме в пакта "Евро плюс" защото там се преразпределят средствата и има солидарност. Може би, ако наричаме солидарност най-бедните страни без вина за кризата да спасяват богати и задлъжнели страни? Друг е въпросът, че ако ние не можем да се преборим дори за промяна на очевидна грешка в разпределението на капитала на спасителния фонд, как ще можем да се преборим за каквото и да е друго?
Друго твърдение на Димитър Бечев е, че никой няма да ни закача данъците. Ха – а защо тогава пише "данъчна координация" в пакта "Евро плюс"? И защо всекидневно французите и други страни казват официално и неофициално на Ирландия да си вдигне данъците. Това е и по повод на един коментатор (16), който очаква французите да си намалят данъците до ниски нива. А за идеята данъчната основа да се уеднакви, която изрично е записана в пакта "Евро плюс", какво да кажем – след като анализът на формулата и изследванията показват, че от нея ще пострада най-много България и други малки страни?
Един коментар (11) ни убеждава, че спасителният фонд е просто прехвърляне на средства от една сметка на БНБ в друга сметка на БНБ и че активите на БНБ и без това са инвестирани във фалирали страни от еврозоната. Бъдете спокойни. И българските, и европейските правила не разрешават валутните резерви на централната банка да се ползват за задължения на правителството. Вноската в спасителния фонд не може да се направи с пари на БНБ. А че БНБ отдавна не инвестира в книжа на рискови държави може да се види от отчетите на БНБ от миналата година. БНБ не е спекулант – задължена е да инвестира само в първокласни книжа.
Коментар номер 14 ни казва, че е спокоен, защото правилата ги определят германците. Дали? Погледнете през последната година какво искаха и предлагаха немците и какво реално се случи. Ще видите, че Гърция има по-голямо влияние, а Германия постоянно отстъпва (немците още от началото предложиха Гърция да ходи при МВФ, но не стана; гърците с времето получиха практически всичко, което поискаха – заем, понижена лихва, удължен срок, облекчени изисквания, сега искат още едно понижение на лихвата, още пари и още удължаване на заема; немците едно по едно се съгласиха на всичките им искания, въпреки нежеланието си).
Коментатори 24 и 37 ни казват, че няма какво да мислим – щом са решили на запад така, значи е добре. И второ, че в България никой нищо не разбира, затова не може да има мнение. Обаче, все пак да напомня, че точно тези "на запад" забъркаха сегашната каша в еврозоната през последното десетилетие (и то точно Франция и Германия). А България през последното десетилетие се измъкна от подобна каша, забъркана от нашите си хора през 90-те години. Ние вече сме минали по пътя, по който тръгват гърци, португалци и много други. По принуда знаем повече. Шведите също имат подобен опит, заедно с 1-2 други страни. И това е, няма други.
Накрая, ще обърна внимание и на едно положително развитие. Бюджетната комисия на българския парламент отхвърли предложението за хармонизация на данъчната база (остава администрацията и правителството да отстоят тази позиция в Брюксел). С това се изпълнява една от четирите ми препоръки. Следващата стъпка би била да предоговорим дела си в спасителния фонд и да не допуснем недомислици в Excessive Imbalances Procedures. Именно с такива стъпки ще спечелим уважение и доверие в Брюксел и ще имаме влияние. Раболепните нямат влияние – имат аргументираните, последователните и уверените.
В допълнение, от началото на дебата досега се случиха поне няколко развития, които заслужават да бъдат отбелязани.
Гръцкият рейтинг вече е толкова нисък, че е дори по-нисък от рейтинга на България след хиперинфлацията. Слуховете за официален фалит на Гърция (или опрощаване на част от дълговете й) вървят с пълна сила. А самата Гърция продължава да изостава с изпълнението на спасителния план, но това не й пречи постоянно да иска отстъпки.
В същото време, Португалия се принуди да поиска помощ – и вероятно ще получи спасителен заем. Така вече ще имаме 7 страни от ЕС, които са взели заем от ЕС и МВФ (Унгария, Румъния, Латвия, Гърция, Ирландия, Португалия). Това е една четвърт от членовете на съюза, като не липсват индикации и за следващи подобни (Испания, Белгия и Италия загряват, а Полша е с кредитна линия от МВФ и с бързо растящ дълг). Между другото, средният дълг на еврозоната е 85% от БВП – почти колкото в Португалия.
Тоест от една страна имаме заплаха от вредни прецеденти, поставяни от Гърция, а от друга страна имаме увеличаваща се група от страни, които ще се нуждаят от спасяване. Ако утре се вземе решение ЕС да опрости на част от дълговете на Гърция, какво ще попречи на португалците, ирландците, италианците, белгийците, унгарците и останалите да поискат това да се направи и за тях? Дългът на Гърция е няколкостотин милиарда, но на Италия е почти 2 трилиона евро. Колкото повече страни имат нужда от помощ, толкова повече трябва да внасяме в спасителния фонд (това е заложено в правилата му). А ако голяма част от тях решат и да не си плащат част от дълговете, ще трябва да внасяме още (това също е заложено в правилата).
За нещастие на един от коментаторите (номер 14) рискът да се наложи да платим цялата вноска в спасителния фонд се увеличава застрашително. Което означава, че по-добре сега да предоговорим размера й, отколкото след години да съжаляваме горчиво за пропуснатия шанс.
А шанс има. Спасителният фонд може да се узакони само след ратификация от нашето Народно събрание. Ние имаме точно толкова влияние върху спасителния фонд и формулата, колкото и останалите страни – само че досега не сме го използвали. Нашият премиер трябва да спре да си мълчи и да каже какво искаме когато се обсъждат важни въпроси. Така правят всички.
Сегашната формула е одобрена точно от премиерите на страните членки – но не съм чул българският премиер да се е изказал на съответното заседание. Някои страни се изказаха и си постигнаха исканията (естонците и словаците, например). И никой не обвинява Естония или Словакия, че е против еврото. Те са част от еврото, подкрепят го, но това не им пречи да защитят по-разумни правила за разпределение на вноските.
Димитър Бечев обяснява също, че трябва да сме в пакта "Евро плюс" защото там се преразпределят средствата и има солидарност. Може би, ако наричаме солидарност най-бедните страни без вина за кризата да спасяват богати и задлъжнели страни? Друг е въпросът, че ако ние не можем да се преборим дори за промяна на очевидна грешка в разпределението на капитала на спасителния фонд, как ще можем да се преборим за каквото и да е друго?
Друго твърдение на Димитър Бечев е, че никой няма да ни закача данъците. Ха – а защо тогава пише "данъчна координация" в пакта "Евро плюс"? И защо всекидневно французите и други страни казват официално и неофициално на Ирландия да си вдигне данъците. Това е и по повод на един коментатор (16), който очаква французите да си намалят данъците до ниски нива. А за идеята данъчната основа да се уеднакви, която изрично е записана в пакта "Евро плюс", какво да кажем – след като анализът на формулата и изследванията показват, че от нея ще пострада най-много България и други малки страни?
Един коментар (11) ни убеждава, че спасителният фонд е просто прехвърляне на средства от една сметка на БНБ в друга сметка на БНБ и че активите на БНБ и без това са инвестирани във фалирали страни от еврозоната. Бъдете спокойни. И българските, и европейските правила не разрешават валутните резерви на централната банка да се ползват за задължения на правителството. Вноската в спасителния фонд не може да се направи с пари на БНБ. А че БНБ отдавна не инвестира в книжа на рискови държави може да се види от отчетите на БНБ от миналата година. БНБ не е спекулант – задължена е да инвестира само в първокласни книжа.
Коментар номер 14 ни казва, че е спокоен, защото правилата ги определят германците. Дали? Погледнете през последната година какво искаха и предлагаха немците и какво реално се случи. Ще видите, че Гърция има по-голямо влияние, а Германия постоянно отстъпва (немците още от началото предложиха Гърция да ходи при МВФ, но не стана; гърците с времето получиха практически всичко, което поискаха – заем, понижена лихва, удължен срок, облекчени изисквания, сега искат още едно понижение на лихвата, още пари и още удължаване на заема; немците едно по едно се съгласиха на всичките им искания, въпреки нежеланието си).
Коментатори 24 и 37 ни казват, че няма какво да мислим – щом са решили на запад така, значи е добре. И второ, че в България никой нищо не разбира, затова не може да има мнение. Обаче, все пак да напомня, че точно тези "на запад" забъркаха сегашната каша в еврозоната през последното десетилетие (и то точно Франция и Германия). А България през последното десетилетие се измъкна от подобна каша, забъркана от нашите си хора през 90-те години. Ние вече сме минали по пътя, по който тръгват гърци, португалци и много други. По принуда знаем повече. Шведите също имат подобен опит, заедно с 1-2 други страни. И това е, няма други.
Накрая, ще обърна внимание и на едно положително развитие. Бюджетната комисия на българския парламент отхвърли предложението за хармонизация на данъчната база (остава администрацията и правителството да отстоят тази позиция в Брюксел). С това се изпълнява една от четирите ми препоръки. Следващата стъпка би била да предоговорим дела си в спасителния фонд и да не допуснем недомислици в Excessive Imbalances Procedures. Именно с такива стъпки ще спечелим уважение и доверие в Брюксел и ще имаме влияние. Раболепните нямат влияние – имат аргументираните, последователните и уверените.
Резултати от гласуването на този етап
41%27 гласа
Благодарим за вашия глас!
59%39 гласа
Какво следва?
В следващия последен етап на дебата ще направим обобщение на позициите на участниците. Очакваме вашите коментари и гласове в анкетата.
-4 +12
Пропуснал съм го този дебат. Прегледах тезите на гостите и изчетох коментарите.
Тезата са участие в някаква форма солидарност с "временно изпадналите в затруднение" другарчета от европейското семейство би хванла дикиш преди година.
Сега, когато европейски политици, подчертавам ПОЛИТИЦИ (!), си позволяват да си организират "тайни" срещи в ограничен кръг и става въпрос за много, страшно много пари, наши пари, означава само едно:
Че политическия елит в Европа е свързан по някакъв таен (от европейското общество) начин с някви хора дето въртят пари и на тези последните не им излизат сметките.
Това ясен признак за това, че положението е много сериозно и е налице нарушението на куп договори и правила - формални и не толкова.
ПОЛИТИЦИТЕ ПО УСЛОВИЕ НЕ ТРЯБВА НИКОГА ДА ЗАБРАВЯТ, ЧЕ ИМА ИЗБОРИ!
И този, който се пит да "излъже" избирателите винаги плаща и пада жестоко от дървото.
В този момент, най-голямата глупост което може да направи българското общество е да се качи на пробитата европейска лодка и тръгна да хвърля последните си силици да запушва пробойни от деситилетия, докато другите изнасят провизиите от кокпита.
Европейските теменуги вече почнаха да разфват в пълната си красота...
-9 +4
Продадохме Б-я за жълти стотинки. Не ,че не го заслужава, но иде реч просто за сделка.
-5 +2
За основната слабост на пакта „Евро плюс”
Продължаването на констатираната (доскоро неизвестна) катастрофална (от 1716 г.) световна държавна финансова „Грешка на Джон Лоу”, която продължава в европейските държави е особено важната причина за сегашната криза.
[Същността на катастрофалната държавна финансова грешка е, че при условия с ползване на "Незлатни пари" се управлява по начин от време със "Златни пари".
Запазването на стария (от времето със "Златни пари") начин на държавно финансово управление при нови условия с "Незлатни пари" развива икономически и социални диспропорции и (за достатъчно време) винаги води до криза.]
Заради тази управленска неразвитост – всички европейски правителства са с държавен бюджет с налични ненужни завишени държавни разходи и ограничени бюджетни приходи.
Само при прекратяване на тази държавна финансова грешка - ще се премахне кризата.
Без ликвидиране на известната световна държавна управленска слабост не е възможно успешно преодоляване на криза.
Днес е полезна изява на отрицателна позиция към пакта "Евро плюс", защото решението за него потвърждава запазване на гибелно за европейските държави финансово поведение, което е негова основна слабост.
За съжаление ръководството на Европейския съюз не е разбрало реалното наличие на конкретна държавна управленска "Грешка на Джон Лоу", заради която се развива...
Прочитане на целия коментар криза, обществото понася стопански щети и европейските правителства са обречени на сигурен управленски провал, защото при продължаване на нейното съществуване, всяко правителство колкото повече работи – (за достатъчно време) толкова по-лоши управленски резултати постига.
Най-сигурният провал на съответно правителство е да работи при условия на запазване на сегашната държавна финансова "Грешка на Джон Лоу".
При условия на „Незлатни пари”, за пълноценно обществено развитие е необходимо да се прилага усъвършенствано (спрямо време със „Златни пари”) държавно финансово управление.
След премахване на държавната финансова „Грешка на Джон Лоу” стопанските процеси ще се развиват към подобрение, което е съпроводено и с намаление на сегашни ненужни държавни разходи и ще осигури за правителството конкретни пазарни приходи за да реализира полезни обществени потребности.
Иван Митев
-5 +10
Категорично не! Стимулирайки и помагайки на провинилите се, ЕС наказва изрядните. Всъщност ЕС се опитва да си измие гузната съвест, защото не успя да наложи спазването на своите собствени стратегии, позиции, документи, директиви и най-вече пакта за стабилност и растеж. Време е сметките да бъдат платени, но от тези, които са "потребявали" без да се замислят последните 10-15-20 години! Всичко друго е криворазбрана солидарност, която превръща ЕС в куха структура, изпразнена от съдържание...
-4 +7
Категорично не!
1. ЕС се опитва да прави преразпределение на национално ниво като същевременно не наказва икономически безотговорно поведение, напротив - толерира го. При това положение не само Евро Плюс, но и самото евро няма бъдеще.
Брюкселската бюрократична машина обаче не е заинтересувана да предлага решение, което води до отговорна фискална политика, защото това пряко застрашава нейното съществуване. Кораба потъва, но музиката трябва да свири до последно!
2. Присъединяването ни към ЕС изглеждаше обнадеждаващо положително на фона на родната ни безнадеждна ситуация преди години. Днес виждаме, че очакванията ни са били много оптимистични и на практика плащаме повече, отколкото получаваме. В допълнение това, което получаваме на практика или се консумира от родната бюрократична система или услужливо се насочва от нея в "правилните" частни джобове.
Благодарение на членството ни единствено БГ намаля като население и се влоши като качество на оставащия "мат'рял".
Напъните ни за еврото ще завършат с подобна равносметка, цената този път ще бъде още по-солена, а и никой нищо вече няма да дава. Последиците за нашата и без това едва кретаща икономика ще са фатални, а наградата обещава да бъде помощ при фалит, ако дотогава все още еврото съществува и нещо остане за последните на вече доста дългата опашка.
Участието ни в Евро Плюс на този фон е още по- безмислено и вредно-ние се...
Прочитане на целия коментар напъваме да плащаме непосилни суми с надеждата да ни приемат в ЕРМ т.е. да ни осигурят евентуално помощ ако с този акт фалираме...
3. Не можем да очакваме от ББ да РАЗБИРА какво подписва- четенето не е силната му страна. Да не говорим, че външно икономическата и външнополитическа му логика е заменена със сремежа на всяка цена да чуе "Конгратюлейшънс Борисов", което по някаква странна логика се харесва на електората, защото одобрението е на английски, а не на руски например..
Колкото и показателно да е това за текущата ситуация в БГ и нейното управление да очакваме, че някой ще мисли вместо нас, ще защитава нашите интереси и "ще ни оправи" е меко казано наивно. Явно няма да се отървем от националния нихилизъм докато все още съществуваме като нация, което при тези демографски тенденции май няма да е дълго. И може би ще е закономерно, следвайки логиката на Дарвин.
Единствената нотка на оптимизъм е че,макар и в едно печатно издание, все пак се дискутира този въпрос. Да говорим за гражданско общество би било прекалено оптимистично, но все пак е надежда, че най-накрая ще разберем, че трябва да разчитаме само на себе си и това е ЕДИНСТВЕНИЯ път за по-добро бъдеще.
-4 +6
Оказва се ,че от възторжени привърженици на ЕС, трябва да станем трезвомислещи реалисти с доста песимизъм и много предпазливо и критично да се отнасяме съм всички евросъюзни идеи и планове. Европейските чиновници стимулирани от явни и доста неявни икономически сили и разни популистки идеи, въобще не им пука за държавата България. Каквото за всички, такова, дори още пÓ, за гол Хасан. Този негативизъм е постоянен към България. Във всичките войни, България не е загубила битка и е нанесла сериозни жертви на Фр.,Белг. и Англ. армии, което не се забрав.Независимо, че ,като губещата страна е заплатила с всичките си активи и територии, плаща и досега с доверието към себеси, особено с прозвището ни, през социализма ,като най-сервилен, верен и без достойнство, сателит на СССР и има защо. Излиза ,че независимо че печелиш битки ,трябва да си победител, за да те уважават, или поне да имаш гордост , а не да си крадлив, подкупен и сервилен балкански субект. За да не бъдем пак на губещата страна, трябва изключително да се внимава в какво се включваме. Ако се държим просташки раболепно , страхливо и не защитаваме твърдо националните си интереси, каквато наклонност има в нашите досегашни правителства, после ще се чудим и маем откъде ни е дошло, разбира се виновни няма да няма, а ще го отнася целия народ и децата му. Единствено кабинетът на г-н И. Костов имаше достойнство с вътрешно и външнополитическите си действия в много трудни времена . Най-добре е да не се набутваме между шамарите. Аз съм...
Прочитане на целия коментар голям песимист за възможно наше давление относно всякакви решения на ЕС. Засега България , има изключително лош имидж, няма фенове и някои държави я правят отдушник на вътрешните си и външни проблеми , като и затварят вратите, и със сигурност ще я задължат с вноски и всичко неизгодно за нас. Както и с всякакви санкции за неизпълнени ангажименти. Финансиите на Гърция са трагични и мисля ,че няма да бъдат спасени , има голяма опасност от симулирани фалити на гръцки банки, а доста техни филиали са у нас и може директно да усетим дълга им. Като гледам,как са се сговорили да ни оставят в поредната евро-чакалня , май "докато цъфнат налъмите" ,не виждам никакъв полезен смисъл от фасонлийско натягане. Виждам също как си живеят хората във "фалирала Гърция" с пенсии по 600 € и заплати над 1200€(след орязването), а в останалите кандидати за фалиране си живеят още по-добре, единственото, което ще стане е да ни набутат в принципа "спасяването на давещите се дело на още по-давещите се!" с, което отвращението ми от еврометодиките и мястото в което ЕС ни поставя става максимално. Така че аз съм "НЕ" за членство в Евро+ и всякакви други пактове ,за изсмукване на българския финансов ресурс без конкретна реципрочна полза или актив!
-2 +4
Инфлацията с годишно натрупване в 17-те страни от еврозоната е скочила до 2,8 на сто през април, отчете Евростат. Повишението се дължи основно на високите цени на петрола и другите енергийни ресурси.
Комбинацията от слаб растеж и висока инфлация, или така наречената стагфлация, е най-големият риск пред икономиката ни.
Най-лошият сценарий за икономиката на България е двуцифрена инфлация и връщане към рецесията.
-1 +2
Извинете ме, че се намесвам отново с позиция "да", след като виждам, че в заключителните коментари никой не го прави. Искам да подчертая само няколко момента:
Позицията на нашия модератор тук - г-жа Гюрова - е много балансирана в заключителната фаза на дебата. Заслужава адмирация:)
Г-н Георги Ангелов е млад, но вече опитен и много способен икономист. Само отново бих искал да напомня: влизането на нашата страна в този пакт и вноските по Европейския механизъм за стабилност след въвежането на еврото не означава непременно внасяне на средства до пълния им размер веднага. Както обяснява и зам.-министър Пенчева в нейната заключителна теза, тя ще бъде около 50 млн. евро в продължение на 12 години. (в. Класа, бр. 1007, 9 май 2011)
Историята на договорите на ЕС показва, че е по-добре да имаме несъвършен договор, отколкото никакъв. В процеса на действие се вижда къде са проблемите и преговорите започват отново. Но със сигурност е добре да си в този процес.
От последните вести около срещата на фин. министри от Еврозоната се разбира, че готвят механизъм на контрол на приватизацията в Гърция под ръководството на чуждестранен инвестиционен фонд - т.е. страната е във фактически фалит и частично се разпродава, за да се покрият част от дълговете преди друга да се опрости.
Тази история много заприличва на една друга - през 1875 г. Османската империя обяви спиране на плащанията по външния си дълг, което доведе яростна реакция от страна на...
Прочитане на целия коментар кредиторите. Основа се чуждо управление на османските финанси, което да събира пари за плащане на дълговете. Разрази се европейска политическа криза за 5-6 години, част от която беше и създаването на новата българска държава. Поради това, че към началото на кризата - 1875 г., българските земи са в рамките на империята, то даже към 1949 г. все още се изисква от нашата страна полагащата се част от този дълг.
Да не мислим, че на Гърция сега ще й се размине. Но в този тежък момент трябва да съчувстваме и помагаме на гръцкия народ, трябва да изградим доверие след горчивото минало, което имаме помежду си. Ако погледнете картата на Европа, то Гърция, България и Румъния формират една естествена среда, което се доказва и от много държави обединявали района в последните 2200 години. Колкото и да му е тежко на гръцкия народ сега, той е оцелял в последните 4000 години и е действителна люлка на европейската цивилизация. Ще оцелее и сега.
Българският народ трябва да се гордее с такъв единоверен съсед, като в разбирателство и бизнес и гърци, и българи се променят за добро. Същото и в същата степен се отнася и за румънския народ.
Бих посочил написаното от г-н Христос Мурутис, гръцки бизнесмен, който живее и работи в нашата страна от 1999 г. (добре е да се знае гръцки език, да видите как г-н Мурутис, пък и други автори, пишат) http://www.capital.bg/blogove/pisma/2010/10/29/984
също http://www.mouroutis.com/news.php?cat=4&570e96
Тезите на г-н Димитър Бечев заслужават уважение. Те показват един европейски подход, което е нормално за човек, получил образованието си в България и в чужбина.
_____
PlamenHristov-1 +2
Георги Ангелов има повече основание. Когато опрере да плащаме всички, ще е вече късно.
_____
ПОДПИС