// Интерактив /Дебати
Трябваше ли България да влиза в пакта „Евро плюс”?
Светломира Гюрова, модератор Включване в дебата- 50 Основни тези 23 апр 2011
- 14 Заключителни тези 14 май 2011
- 4 Победител 20 май 2011
Победител - Победата на мнението "против" не е изненада
Разпределение на гласовете по етапи
Етап 1 - 219 гласаДа
Димитър Бечев
директор на софийския офис на Европейския съвет за външна политикаЗа България пактът "Евро плюс" е в крайна сметка поредният външен стимул за продължаване и задълбочаване до болка необходими реформи. А като част от процеса за присъедняване към еврото, той ще има и възпиращ и дисциплиниращ ефект върху популистките инстинкти на родните политици. Както е модерно да се казва, няма драма.
Основна теза Заключителна тезаНе
Георги Ангелов
старши икономист в институт "Отворено общество"В ЕС държанието тип "Mister Yes" не носи облаги, а потенциално големи проблеми. Ако ние не защитим собствения си интерес в ЕС, няма кой друг да го направи. Ако подписваме всичко с усмивка и не споделяме възраженията си достатъчно категорично, няма абсолютно никакъв начин някой да разбере, че имаме такива възражения.
Основна теза Заключителна тезаСветломира Гюрова
МодераторВъв втория етап температурата на дебата се повиши и това явно повлия на гласуването, въпреки че мнозинството от коментарите във форума отново бяха срещу членството в пакта, основно заради възможността да се наложи някой ден България да плаща за нечий чужд провал. От другата страна на везната е нещото, наречено солидарност, върху която, колкото и високопарно да звучи, е изграден ЕС. И от която България също се ползва.
Победата на мнението "против" не е изненада. На четвъртата година от членството на България в ЕС е съвсем естествено, и дори полезно, да се появи доза отчетлив и здравословен евроскептицизъм. Особено когато страдаме от комплекса за "Големия брат" и не един български министър и премиер е приемал всичко, идващо от Брюксел, с автоматично "да". Най-големият риск - с пакта "Евро плюс" и не само - е българското правителство да е пасивно, да няма мнение или да не знае кога и как да го изрази. Още повече в момент, когато ЕС и най-вече еврозоната се тресат и променят. Въпросът е, както посочват двамата участници в дебата, да се намери точния баланс между безгласното раболепие и търсенето на разумен компромис в критичен за ЕС момент.
Дуелът между Георги Ангелов и Димитър Бечев показа, че по темата може да се говори смислено, разгорещено и със силни тези и от двете страни. Включилите се във форума също показаха познания, информираност и интерес.
Благодаря на всички участници и до следващия дебат тук на сайта на "Капитал".
Разпределение на гласовете по етапи
Етап 1 - 219 гласаСледващият дебат
Можете да се включите в следващия актуален дебат на "Капитал" - трябва ли да има наднационален избор на европейски депутати, с участието на доцентът по политики на ЕС Ингрид Шикова и съзадателът и главен редактор на euinside.eu Аделина Марини.
+2
че по темата може да се говори смислено, разгорещено и със силни тези и от двете страни.
------------
Че може,може.. но такова нещо просто НЯМАШЕ.. Привържениците на "ДА"-то, кой знае защо, не ни разглезиха с факти и с подобно говорене- смислено и със силни тези.. Все пак- Глас народен,глас Божи! .. така е решило вишегласието-да си бере гайлето..
+1
http://ivanmitev.blogspot.com/2011/05/normal-0-fal se-false-false-en-us-x-none.html
За пакта „Евро плюс”
Наличието на разкрита катастрофална (от 1716 г.) световна държавна финансова „Грешка на Джон Лоу”, която продължава в европейските държави е особено важна причина за сегашна криза.
„Грешка на Джон Лоу” означава – По инициатива на Джон Лоу създадена грешка – ползване на „Незлатни пари”, при запазен начин на държавно финансово управление от време със “Златни пари”.
Налични са примери за "Капан на парите".
"Капан на парите” означава: Капан е ползване на „Незлатни пари”, при условия на запазен начин на държавно финансово управление от време със "Златни пари", защото се подсигурява развитие на диспропорции и криза.
Заради тази управленска неразвитост – всички европейски правителства са с държавен бюджет с налични ненужни завишени държавни разходи и ограничени бюджетни приходи.
Само при прекратяване на тази държавна финансова слабост - ще се премахне кризата.
Без премахване на известната световна държавна финансова „Грешка на Джон Лоу” не е възможно успешно преодоляване на криза.
Днес е полезна изява на позиция към пакта "Евро плюс", защото...
Прочитане на целия коментар решението за него запазва управленска слабост - гибелно за европейските държави финансово поведение.
Ръководителите на Европейския съюз не са разбрали реалността на държавната финансова "Грешка на Джон Лоу", заради която се развива криза и обществото понася щети.
Европейските държави са обречени на сигурен управленски провал, защото в „Капана на парите”, съответното правителство колкото повече работи – (за достатъчно време) толкова по-лоши управленски резултати постига.
Най-сигурните условия за провал на съответно правителство е да работи при запазване на сегашната държавна "Грешка на Джон Лоу".
При ползване на „Незлатни пари”, за пълноценно обществено развитие е необходимо да се прилага усъвършенствано с „Модел Ресурси М” държавно финансово управление.
Днес са налични две възможности:
- Без прекратяване на „Грешката на Джон Лоу” не е възможно реално преодоляване на криза.
- При премахване на „Грешката на Джон Лоу” ще започне процеса на реално прекратяване на криза.
Доказателство: До 24 часа след премахване на „Грешката на Джон Лоу” стопанските процеси ще се развиват към подобрение, което е съпроводено с намаление на сегашни ненужни държавни разходи и ще осигури за правителството конкретни пазарни приходи, за да реализира полезни обществени потребности.
Иван Митев – икономист
+1
Важна дискусия но потънала в забвение и ниска популярност.
Но с основен довод "В ЕС държанието тип "Mister Yes" не носи облаги" от недоучил студент по макроикономика, какво да очакваме...
_____
Не цъфтиш ли като цвете, гниеш като бурен.+1
Не.