// Интерактив /Дебати
Facebook
LinkedIn
Twitter
Email
Приключил, 18 май 2011 - 3 юни 2011
Трябва ли да има наднационален избор на европейски депутати?
Кристина Христова, модератор Включване в дебата- 42 Основни тези 18 май 2011
- 1 Гост експерт 27 май 2011
- 6 Заключителни тези 30 май 2011
- 3 Победител 3 юни 2011
Основни тези - Трябва ли да има наднационален избор на европейски депутати?
Да
Ингрид Шикова
доцент по политики на ЕСЕвропейският парламент се състои от представители на гражданите на Европейския съюз. Ако проследим как се е развивала ролята на Европейския парламент през годините, ще констатираме със задоволство, че волята на гражданите, представлявани от 751 депутати става все по-важна.
Основна теза
Заключителна теза
Не
Аделина Марини
съзадател и главен редактор на euinside.euОт философска гледна точка идеята за създаването на наднационална, паневропейска листа от 25 депутати, които да бъдат избирани от един избирателен район, наречен ЕС, тоест от всички нас, не е никак лоша. Тя обаче изпреварва с много развитието на ЕС и то в момент, когато интеграцията му е поставена пред сериозно изпитание.
Основна теза Заключителна теза
Резултати от гласуването на този етап
76%59 гласа
Благодарим за вашия глас!
24%19 гласа
Кристина Христова
Модератор
Годината е 2014... Наближават изборите за Европейски парламент.
Разгръщам замислено брошурите на европейските политически партии: кой беше искал повече информация на етикетите на месото за страна на произход? Колебая се, защото от една страна наистина повече информация на етикетите е добре за потребителите, но пък малките и средни предприятия в ЕС няма да смогнат на толкова много изисквания, така твърдяха от Европейската народна партия. От друга страна това за минималните отпуски за майчинство може и мен да ме засегне някой ден, ако дъщеря ми роди във Великобритания например. Социалистите защитаваха това искане – минимум 20 месеца да бъде майчинството в целия ЕС. Какво предалагаха Зелените по този въпрос?
Опитвам се да направя избора си, ориентирайки се по кандидат депутатите: Ханс, Йоржи, Луи, Джон, Иван! Повечето не ги познавам, но въпросът е да отделя малко време в google и да ги проуча. Нали все пак давам гласа си за европейски депутат, който ще ме представлява.
Замислям се какво ме е накрало да се вълнувам така - дали общоевропейските теми, които така задълбочено следя бяха причина за интереса ми да участвам в наднационалния избор на европейски депутати или пък фактът, че ще мога да дам гласа си в наднационален избор за европейски депутати беше причината да почна да следя общоевроейските теми?
Тази година, 2014, за първи път ще избираме освен представители на българските политически партии в ЕП, и 25 депутати от общоевропейски листи. За първи път няма да се опирам само на политическите си пристрастия и разочарования в България, ще мога да упражня правото си на европейски гражданин да гласувам наднационално за наднационална институция – Европейския парламент.
Чудя се дали и други българи като мен се вълнуват от това си право, дали ще припознаят ЕП, като демократичната инстанция която ги представлява на ниво ЕС, дали тази новост ще повиши активността в европейските избори, както през 2011 г. беше писал Андрю Дъф, в доклада си, с който внесе предложението за наднационалния вот.
Тогава британският евродепутат от групата на Алианса на либералите и демократите предложи допълнително да се избират 25-ма членове на ЕП от общ избирателен район, обхващащ територията на целия Европейски съюз, а транснационалните листи да включват кандидати от поне една трета от страните. Всеки избирател да има право на един глас за общоевропейската листа, в допълнение към своя глас за националната или регионалната листа, а на европейско равнище да се създаде избирателен орган, който да контролира провеждането на изборите за общоевропейската листа и да проверява резултатите от тях.
Част от мотивите му бяха:
- общественото признание за демократичната функция на Парламента продължава да е слабо;
- политическите партии на европейско равнище все още са в начален етап от развитието си;
- изборните кампании все още са повече национални, отколкото европейски, а медиите не отразяват редовно дейността на Парламента,
Общата избирателна активност при изборите за ЕП непрекъснато пада − от 63% през 1979 г. до 43% през 2009 г.,
- Една от най-важните функции, които ЕП ще има, е да определи председателя на Еврокомисията. Андрю Дъф смята, че новата система ще позволи на гражданите да бъдат чути и при избора на председател на ЕК, тъй като европейските политически партии биха избрали личност от общия списък с евродепутати, която да предложат.
С тези доводи, на 19 април 2011, евродепутатите от парламентарната комисия по конституционни въпроси подкрепиха доклада на Дъф с 20 гласа "за" и четири "против". През юни месец предстоеше и гласуването му в пленарна зала.
Връщам се още по-назад във времето, четейки статии за изборите за ЕП през 2009 г. : Въпреки ниската избирателна активност на европейско равнище (43%), все пак в някои страни ... броят на избирателите се е повишил. В някои от тях паралелно се проведоха и местни избори, което допринесе за по-добрите избирателни резултати на евровота..., Предизборната кампания в общността варира, но ... в нито една страна тя няма нищо общо с ЕС и неговите общи проблеми ... , Анализът на ЕП след изборите показва, че повечето въздържали се избиратели не са гласували поради липса на доверие в политиката като цяло, а не поради липса на доверие в ЕС...;
...
Сега обратно през 2011, отваряме дебата - какво ще промени наднационалният избор на европейски депутати, и даваме думата на доцент Ингрид Шикова, ръководител на катедра Европеистика в СУ и Аделина Марини, създател и главен редактор на euinside.eu.
Ингрид Шикова е доцент по политики на ЕС, ръководител на катедра Европеистика на Софийския университет и бивш директор на Информационния център на
Европейския съюз към Делегацията на Европейската комисия.
Аделина Марини е съзадател и главен редактор на euinside.eu - медиа, посветена на събитията и темите, свързани с Европейския съюз и мястото на България и Балканите в него. Тя е журналист с дългогодишна практика в областта на международните и европейските въпроси.
Разгръщам замислено брошурите на европейските политически партии: кой беше искал повече информация на етикетите на месото за страна на произход? Колебая се, защото от една страна наистина повече информация на етикетите е добре за потребителите, но пък малките и средни предприятия в ЕС няма да смогнат на толкова много изисквания, така твърдяха от Европейската народна партия. От друга страна това за минималните отпуски за майчинство може и мен да ме засегне някой ден, ако дъщеря ми роди във Великобритания например. Социалистите защитаваха това искане – минимум 20 месеца да бъде майчинството в целия ЕС. Какво предалагаха Зелените по този въпрос?
Опитвам се да направя избора си, ориентирайки се по кандидат депутатите: Ханс, Йоржи, Луи, Джон, Иван! Повечето не ги познавам, но въпросът е да отделя малко време в google и да ги проуча. Нали все пак давам гласа си за европейски депутат, който ще ме представлява.
Замислям се какво ме е накрало да се вълнувам така - дали общоевропейските теми, които така задълбочено следя бяха причина за интереса ми да участвам в наднационалния избор на европейски депутати или пък фактът, че ще мога да дам гласа си в наднационален избор за европейски депутати беше причината да почна да следя общоевроейските теми?
Тази година, 2014, за първи път ще избираме освен представители на българските политически партии в ЕП, и 25 депутати от общоевропейски листи. За първи път няма да се опирам само на политическите си пристрастия и разочарования в България, ще мога да упражня правото си на европейски гражданин да гласувам наднационално за наднационална институция – Европейския парламент.
Чудя се дали и други българи като мен се вълнуват от това си право, дали ще припознаят ЕП, като демократичната инстанция която ги представлява на ниво ЕС, дали тази новост ще повиши активността в европейските избори, както през 2011 г. беше писал Андрю Дъф, в доклада си, с който внесе предложението за наднационалния вот.
Тогава британският евродепутат от групата на Алианса на либералите и демократите предложи допълнително да се избират 25-ма членове на ЕП от общ избирателен район, обхващащ територията на целия Европейски съюз, а транснационалните листи да включват кандидати от поне една трета от страните. Всеки избирател да има право на един глас за общоевропейската листа, в допълнение към своя глас за националната или регионалната листа, а на европейско равнище да се създаде избирателен орган, който да контролира провеждането на изборите за общоевропейската листа и да проверява резултатите от тях.
Част от мотивите му бяха:
- общественото признание за демократичната функция на Парламента продължава да е слабо;
- политическите партии на европейско равнище все още са в начален етап от развитието си;
- изборните кампании все още са повече национални, отколкото европейски, а медиите не отразяват редовно дейността на Парламента,
Общата избирателна активност при изборите за ЕП непрекъснато пада − от 63% през 1979 г. до 43% през 2009 г.,
- Една от най-важните функции, които ЕП ще има, е да определи председателя на Еврокомисията. Андрю Дъф смята, че новата система ще позволи на гражданите да бъдат чути и при избора на председател на ЕК, тъй като европейските политически партии биха избрали личност от общия списък с евродепутати, която да предложат.
С тези доводи, на 19 април 2011, евродепутатите от парламентарната комисия по конституционни въпроси подкрепиха доклада на Дъф с 20 гласа "за" и четири "против". През юни месец предстоеше и гласуването му в пленарна зала.
Връщам се още по-назад във времето, четейки статии за изборите за ЕП през 2009 г. : Въпреки ниската избирателна активност на европейско равнище (43%), все пак в някои страни ... броят на избирателите се е повишил. В някои от тях паралелно се проведоха и местни избори, което допринесе за по-добрите избирателни резултати на евровота..., Предизборната кампания в общността варира, но ... в нито една страна тя няма нищо общо с ЕС и неговите общи проблеми ... , Анализът на ЕП след изборите показва, че повечето въздържали се избиратели не са гласували поради липса на доверие в политиката като цяло, а не поради липса на доверие в ЕС...;
...
Сега обратно през 2011, отваряме дебата - какво ще промени наднационалният избор на европейски депутати, и даваме думата на доцент Ингрид Шикова, ръководител на катедра Европеистика в СУ и Аделина Марини, създател и главен редактор на euinside.eu.
Ингрид Шикова е доцент по политики на ЕС, ръководител на катедра Европеистика на Софийския университет и бивш директор на Информационния център на
Европейския съюз към Делегацията на Европейската комисия.
Аделина Марини е съзадател и главен редактор на euinside.eu - медиа, посветена на събитията и темите, свързани с Европейския съюз и мястото на България и Балканите в него. Тя е журналист с дългогодишна практика в областта на международните и европейските въпроси.
Ингрид Шикова
Позиция Да
Европейският парламент се състои от представители на гражданите на Европейския съюз. Ако проследим как се е развивала ролята на Европейския парламент през годините, ще констатираме със задоволство, че волята на гражданите, представлявани от 751 депутати става все по-важна. Заедно с нарастващите правомощия на Европейския парламент се променя и начина на избиране на неговите членове – до 1979г. те са определяни от националните парламенти, след 1979г. – чрез пряко гласуване в отделните държави-членки. Време е да се направи следваща стъпка – част от депутатите да бъдат избирани с общоевропейски листи.
Това ще промени политическите дискусии преди изборите – сега обикновено се обсъждат по-скоро вътрешни, национални проблеми. Ако се обърнем към предизборните кампании за членове на Европейския парламент, ще видим съвсем ясно, че от тях почти отсъстват важните общоевропейски теми и ярко доминират национални въпроси. Например в България единствената «европейска» тема, беше обещанието за привличане на повече средства по структурните фондове, чието изпълнение на практика е нереалистично. Така голяма част от обществото не успя да се включи в истински европейски дебат и дори не разпознава ролята на Европейския парламент. Често вотът на тези избори е предопределен от вътрешни проблеми и нагласи, а не от политически платформи, отнасящи се до виждането за бъдещето на европейския проект. Подобна е и историята на несъстоялата се обществена дискусия в България за Лисабонския договор.
Гласуването с общоевропейски наднационални листи за 25 депутати ще принуди партиите да представят пред своите европейски избиратели своите платформи за европейския проект. Европейският съюз е политически проект ие необходима визия за неговото осъществяване. Много важно е той да осигури виждане за изграждането и функционирането на ефективни политики във важни сфери като енергетика, инфраструктура, включително обща външна политика, отношението към разширяването на ЕС , както и по конкретни въпроси на бюджета на ЕС, програмата на Европейската комисия. Така европейските граждани ще могат да гласуват за кандидатите на тази партия, чиято платформа подкрепят. Преодоляването на съществуващите проблеми може да стане чрез силна политическа воля и желание на европейските лидери да вдъхнат нов живот на европейския проект с устойчиви резултати, желани и подкрепяни от гражданите.
Създаването на чувството за принадлежност към Европейския съюз като политическа общност т.е. политическа идентичност на европейски гражданин е не по-малко важен елемент на бъдещата европейска конструкция. Ако не се създаде това чувство за принадлежност към единна политическа общност, съществува риск европейската интеграция да бъде отречена от гражданите като едно преходно явление, свързано преди всичко с икономическите интереси на големите международни компании. Някои анализатори говорят дори за създаването на форма на европейски патриотизъм. Може ли това чувство да се създаде чрез общи избори или общи референдуми по важни въпроси? Отговорът на този въпрос е спорен, но си струва да обърнем внимание на усещането за Европа у гражданите. Защо в началото на прякото избиране на членовете на Европейския парламент, избирателната активност беше по-висока, при това при сравнително по-малки правомощия на тази институция , а сега тя е ниска, въпреки че Европейският парламент играе важна роля в процеса на вземане на решения? Не е ли една от основните причини за това отдръпване на гражданите , тяхното усещане за Европа – в миналото европейското обединение е приемано като нови възможности и по-добро развитие, сега предпазливостта, безпокойството, дори страхът от по-нататъшното задълбочаване на европейската интеграция вземат като че ли връх над надеждата, че промяната ще донесе нещо по-добро.
Един от основните аргументи на противниците на предложението е, че неговото осъществяване ще изисква допълнителни средства в период на икономически трудности. Някои дори изчислиха точно колко средства ще са необходими. Те изглеждат смешно малко в сравнение със средствата, които се изразходват за парламентарния туризъм до Страсбург. Окончателното установяване на ЕП в Брюксел би спестило много средства, които биха покрили разходите за 25-те депутати, избрани по новия начин.
Не мога да пренебрегна и отрека трудностите по осъществяване на това предложение – необходимостта от промяна в Договора и ратифицирането му от 27-те държави –членки, което както ни е известно става изключително трудно, особено след изтощителния маратон за Лисабонския договор. Но веднага си задавам въпроса, щяхме ли да имаме еврото и единния пазар, ако нямаше хора, които не се спираха пред този тип трудности и които гледаха много напред.
Всичко казано дотук са може би маловажни аргументи в полза на това предложение. В същност основният ми аргумент излиза извън рамките на конкретния въпрос, свързан с избора на 25-те депутати. И аз ще го изложа съвсем честно – Европейският съюз постепенно, стъпка по стъпка трябва да се движи към своя федерален модел. Изграждането на политическата идентичност на Европейския съюз по отношение на останалия свят в името на европейската кауза и на принципа на политико – стратегическа солидарност е най-същественият елемент на неговото бъдещо развитие.
Стратегическият компонент на бъдещия Европейски съюз изисква създаването на политически съюз, отговарящ на новите предизвикателства за сигурност, отбрана и дипломация. Европейският съюз трябва да тежи със своето единство в международните организации, да излъчва авторитет там, където отделните държави-членки биха загубили, ако действат самостоятелно. Защо се страхуваме да наречем нещата с истинските им имена – защо от Договора за конституция на Европа бяха зачеркнати всички думи, чиито корен е «федер», защо в Лисабонския договор, който на практика прокарва почти всички положения на пропадналата конституция, са премаханати символите на Европейския съюз – знамето и химна? Защо да не наричаме европейското законодателство с ясния за гражданите термин – европейски закон, както беше предвидено в Конституционния договор, а запазихме регламенти, директиви – чието звучене на различните езици предивзиква и различното им възприемане. За да не бъдат дразнени тези, които са против федерализма.
Само, че все по-ясно става, че не е възможно да имаме обща парична единица, а да нямамаме общо икономическо управление. Кризата ни принуди да действаме по-координирано, да въведем европейския икономически семестър и редица други мерки, които са стъпки в тази посока. Защо например да не гласуваме за президента на Европейския съвет и за председателя на Европейската комисия? Това не би ли било много по-демократично, отколкото сегашния начин на задкулисни договорености, пакетни сделки и неясни критерии. Разбраха ли гражданите защо именно сегашните лидери са начело на Европейския съюз и точно това ли е тяхната воля? В същност Европейският съюз все още не е съюз, защото все още му липсва истинския политически договор, който да гарантира съвместното решаване и съвместното действие не само в моменти на съгласие, но и в моменти на разногласия. Преодоляването на противоречията, на споровете и различията по конкретни въпроси и предзвикателствата, които поднася реалният живот, може да има само при достатъчно силна мотивация за изграждане на политически съюз. Без да забравяме успехите на европейската интеграция, не трябва да пропускаме и факта, че те са крехки и неустойчиви, че имат нужда от добро и грижливо управление. Затова всяка стъпка, колкото и малка да е тя, в тази посока е добре дошла.
Това ще промени политическите дискусии преди изборите – сега обикновено се обсъждат по-скоро вътрешни, национални проблеми. Ако се обърнем към предизборните кампании за членове на Европейския парламент, ще видим съвсем ясно, че от тях почти отсъстват важните общоевропейски теми и ярко доминират национални въпроси. Например в България единствената «европейска» тема, беше обещанието за привличане на повече средства по структурните фондове, чието изпълнение на практика е нереалистично. Така голяма част от обществото не успя да се включи в истински европейски дебат и дори не разпознава ролята на Европейския парламент. Често вотът на тези избори е предопределен от вътрешни проблеми и нагласи, а не от политически платформи, отнасящи се до виждането за бъдещето на европейския проект. Подобна е и историята на несъстоялата се обществена дискусия в България за Лисабонския договор.
Гласуването с общоевропейски наднационални листи за 25 депутати ще принуди партиите да представят пред своите европейски избиратели своите платформи за европейския проект. Европейският съюз е политически проект ие необходима визия за неговото осъществяване. Много важно е той да осигури виждане за изграждането и функционирането на ефективни политики във важни сфери като енергетика, инфраструктура, включително обща външна политика, отношението към разширяването на ЕС , както и по конкретни въпроси на бюджета на ЕС, програмата на Европейската комисия. Така европейските граждани ще могат да гласуват за кандидатите на тази партия, чиято платформа подкрепят. Преодоляването на съществуващите проблеми може да стане чрез силна политическа воля и желание на европейските лидери да вдъхнат нов живот на европейския проект с устойчиви резултати, желани и подкрепяни от гражданите.
Създаването на чувството за принадлежност към Европейския съюз като политическа общност т.е. политическа идентичност на европейски гражданин е не по-малко важен елемент на бъдещата европейска конструкция. Ако не се създаде това чувство за принадлежност към единна политическа общност, съществува риск европейската интеграция да бъде отречена от гражданите като едно преходно явление, свързано преди всичко с икономическите интереси на големите международни компании. Някои анализатори говорят дори за създаването на форма на европейски патриотизъм. Може ли това чувство да се създаде чрез общи избори или общи референдуми по важни въпроси? Отговорът на този въпрос е спорен, но си струва да обърнем внимание на усещането за Европа у гражданите. Защо в началото на прякото избиране на членовете на Европейския парламент, избирателната активност беше по-висока, при това при сравнително по-малки правомощия на тази институция , а сега тя е ниска, въпреки че Европейският парламент играе важна роля в процеса на вземане на решения? Не е ли една от основните причини за това отдръпване на гражданите , тяхното усещане за Европа – в миналото европейското обединение е приемано като нови възможности и по-добро развитие, сега предпазливостта, безпокойството, дори страхът от по-нататъшното задълбочаване на европейската интеграция вземат като че ли връх над надеждата, че промяната ще донесе нещо по-добро.
Един от основните аргументи на противниците на предложението е, че неговото осъществяване ще изисква допълнителни средства в период на икономически трудности. Някои дори изчислиха точно колко средства ще са необходими. Те изглеждат смешно малко в сравнение със средствата, които се изразходват за парламентарния туризъм до Страсбург. Окончателното установяване на ЕП в Брюксел би спестило много средства, които биха покрили разходите за 25-те депутати, избрани по новия начин.
Не мога да пренебрегна и отрека трудностите по осъществяване на това предложение – необходимостта от промяна в Договора и ратифицирането му от 27-те държави –членки, което както ни е известно става изключително трудно, особено след изтощителния маратон за Лисабонския договор. Но веднага си задавам въпроса, щяхме ли да имаме еврото и единния пазар, ако нямаше хора, които не се спираха пред този тип трудности и които гледаха много напред.
Всичко казано дотук са може би маловажни аргументи в полза на това предложение. В същност основният ми аргумент излиза извън рамките на конкретния въпрос, свързан с избора на 25-те депутати. И аз ще го изложа съвсем честно – Европейският съюз постепенно, стъпка по стъпка трябва да се движи към своя федерален модел. Изграждането на политическата идентичност на Европейския съюз по отношение на останалия свят в името на европейската кауза и на принципа на политико – стратегическа солидарност е най-същественият елемент на неговото бъдещо развитие.
Стратегическият компонент на бъдещия Европейски съюз изисква създаването на политически съюз, отговарящ на новите предизвикателства за сигурност, отбрана и дипломация. Европейският съюз трябва да тежи със своето единство в международните организации, да излъчва авторитет там, където отделните държави-членки биха загубили, ако действат самостоятелно. Защо се страхуваме да наречем нещата с истинските им имена – защо от Договора за конституция на Европа бяха зачеркнати всички думи, чиито корен е «федер», защо в Лисабонския договор, който на практика прокарва почти всички положения на пропадналата конституция, са премаханати символите на Европейския съюз – знамето и химна? Защо да не наричаме европейското законодателство с ясния за гражданите термин – европейски закон, както беше предвидено в Конституционния договор, а запазихме регламенти, директиви – чието звучене на различните езици предивзиква и различното им възприемане. За да не бъдат дразнени тези, които са против федерализма.
Само, че все по-ясно става, че не е възможно да имаме обща парична единица, а да нямамаме общо икономическо управление. Кризата ни принуди да действаме по-координирано, да въведем европейския икономически семестър и редица други мерки, които са стъпки в тази посока. Защо например да не гласуваме за президента на Европейския съвет и за председателя на Европейската комисия? Това не би ли било много по-демократично, отколкото сегашния начин на задкулисни договорености, пакетни сделки и неясни критерии. Разбраха ли гражданите защо именно сегашните лидери са начело на Европейския съюз и точно това ли е тяхната воля? В същност Европейският съюз все още не е съюз, защото все още му липсва истинския политически договор, който да гарантира съвместното решаване и съвместното действие не само в моменти на съгласие, но и в моменти на разногласия. Преодоляването на противоречията, на споровете и различията по конкретни въпроси и предзвикателствата, които поднася реалният живот, може да има само при достатъчно силна мотивация за изграждане на политически съюз. Без да забравяме успехите на европейската интеграция, не трябва да пропускаме и факта, че те са крехки и неустойчиви, че имат нужда от добро и грижливо управление. Затова всяка стъпка, колкото и малка да е тя, в тази посока е добре дошла.
Аделина Марини
Позиция Не
От философска гледна точка идеята на Андрю Дъф за създаването на наднационална, паневропейска листа от 25 депутати, които да бъдат избирани от един избирателен район, наречен ЕС, тоест от всички нас, не е никак лоша. Тя обаче изпреварва с много развитието на Европейския съюз и то в момент, когато интеграцията му е поставена пред сериозно изпитание заради спасителните планове за Гърция, Португалия и Ирландия, а също и заради ситуацията около Шенген. В момент, когато популистките и националистически гласове взимат превес в отстояването на националните интереси на европейско ниво, предлагането на промени в избирателните правила на ЕС е изключително рисковано, да не говорим, че ми се струва малко вероятно. А е рисковано, защото предлаганите от Андрю Дъф промени изискват ремонт на Договора за Европейския съюз (ДЕС), а това, не трябва да забравяме, се подлага на задължителни референдуми в някои страни, особено когато изисква прехвърлянето на повече правомощия на ЕС, а това може да бъде интерпретирано доста широко. Само си представете как протича дебат преди референдум в Ирландия, която се чувства натисната да вземе спасителен заем, чувства се предадена от европейските си партньори и се наложи да гласува два пъти, за да "пусне" Лисабонския договор, който влезе в сила на 1 декември. На фона на настроенията срещу така наречените периферни икономики, а именно тези, които изпаднаха в нужда от спасяване (Ирландия, Гърция и Португалия), аз не се съмнявам какъв ще е изходът от подобен референдум.
Другото ми съмнение в успеха на тази реформа е, че избирателите надали ще обърнат сериозно внимание на кандидатите, издигнати от европейската листа. Като се има предвид, че основният аргумент за предлаганите от Андрю Дъф промени е ниската избирателна активност на евроизборите, както и факта, че избирателите гласуват на базата на националните им проблеми и се отчита ниска информираност по европейските теми, не си представям какъв ресурс ще трябва да бъде употребен, за да може кандидатите от тази листа да бъдат подходящо рекламирани, за да може да представят вижданията си пред всички избиратели в 27-е страни-членки.
Иначе, като цяло приветствам много от идеите в предложението на британския евродепутат, тъй като те ще изведат на качествено ново ниво дейността на Европейския парламент. С това обаче идват и някои неща, с които може би е още рано да се съгласим. Например, искането да се въведе депутатски имунитет и за евродепутатите, които в момента се ползват от защита единствено по отношение на изказванията си в Европарламента. С предлаганите промени, обхватът на имунитета се разширява значително, което не кореспондира на значимостта на техните решения върху отделния европейски гражданин, независимо от засилените правомощия на Европарламента с Лисабонския договор. Независимо, че съм силно за още по-тясна европейска интеграция, клоняща към федерация, смятам, че сме твърде далеч от постигането на тази цел.
Другото ми съмнение в успеха на тази реформа е, че избирателите надали ще обърнат сериозно внимание на кандидатите, издигнати от европейската листа. Като се има предвид, че основният аргумент за предлаганите от Андрю Дъф промени е ниската избирателна активност на евроизборите, както и факта, че избирателите гласуват на базата на националните им проблеми и се отчита ниска информираност по европейските теми, не си представям какъв ресурс ще трябва да бъде употребен, за да може кандидатите от тази листа да бъдат подходящо рекламирани, за да може да представят вижданията си пред всички избиратели в 27-е страни-членки.
Иначе, като цяло приветствам много от идеите в предложението на британския евродепутат, тъй като те ще изведат на качествено ново ниво дейността на Европейския парламент. С това обаче идват и някои неща, с които може би е още рано да се съгласим. Например, искането да се въведе депутатски имунитет и за евродепутатите, които в момента се ползват от защита единствено по отношение на изказванията си в Европарламента. С предлаганите промени, обхватът на имунитета се разширява значително, което не кореспондира на значимостта на техните решения върху отделния европейски гражданин, независимо от засилените правомощия на Европарламента с Лисабонския договор. Независимо, че съм силно за още по-тясна европейска интеграция, клоняща към федерация, смятам, че сме твърде далеч от постигането на тази цел.
Резултати от гласуването на този етап
76%59 гласа
Благодарим за вашия глас!
24%19 гласа
Какво следва?
В следващите етапи на дебата ще се включат гост експерти по темата. Можете да вземете участие като гласувате в анкетата и коментирате във форума.
Още по темата
Метаморфозата на новия европарламент
Различни лица и приоритети, но и по-тежки предизвикателства
Теория и практика на Европейския парламент
Кратък опреснителен курс за единствената избираема институция на ЕС и какво може и не може тя
-9 +19
Единственият път напред за Европа е миниатюрните й нацийки да осъзнаят къде стоят сами спрямо империите на 21ви век, да забравят мокрите си сънища за минало величие и да работят ЗАЕДНО.
_____
gradinko.bg-8 +4
Не трябва да има, защото това ще лиши малки нации като България от свои представители в Европарламента. Страни като Франция, Германия и Великобритания винаги ще имат достатъчно гласове, за да направят свои сънародници депутати, но ние ще бъдем ощетени. Първият коментатор говори за "миниатюрни нацийки", но всяка нация заслужава гласът й да се чува, независимо колко е малка. И ако има нещо, което ни очарова в Европа, то е нейното историческо, културно и народностно разнообразие, не някакво униформено еднообразие. Като представител на една "миниатюрна нацийка" (българската), искам тя да оцелее, а това може да стане само когато партньорите, с които работим заедно, ни УВАЖАВАТ.
_____
Формулата за спасение на Европа и на България: християнство, патриотизъм, капитализъм. Другото е от лукавия.-5 +4
не мисля че ЕС е достигнал тази си фаза на развитие в която да се абстрахира от нациите които го изграждат, на това може да бъде отговорено да но в бъдеще време
_____
"Ceterum censeo ГЕРБ esse delendam"-7 +14
До коментар [#2] от "Zoon Politikon":
Мечтата на всяка провалена нацийка е "да я уважават". Като Русия - хората им ядат водка, а политиците им са масови убийци, но важното е другите нации "да ги уважават". Уважението - утешение за нямащия друго.
_____
gradinko.bg-6 +5
До коментар [#4] от "gradinko":
Последният ти коментар поражда два въпроса у мен:
1. България за "провалена нацийка" ли я имаш?
2. Ти лично без (само)уважение ли живееш, че изпитваш такова презрение към него?
_____
Формулата за спасение на Европа и на България: християнство, патриотизъм, капитализъм. Другото е от лукавия.-7 +6
До коментар [#5] от "Zoon Politikon":
1. Не само аз имам България за провалена нацийка, а всяко статистическо сравнение между страната ни и останалите в ЕС. Не просто сме последни - и 50 държави да имаше в ЕС, пак щяхме да сме последни.
2. Отново статистически, съм в бг топ 10, а сигурно и в 5, по интелект, култура и доходи. Така че отношението ми към мен самия е доста различно от отношението ми към лузърите и селяните, които основно населяват тази територия днес.
_____
gradinko.bg-5 +5
До коментар [#6] от "gradinko":
Дори и в момента нацията ни да е в тежко положение, като българи трябва да мислим как да й помогнем да излезе от него (една подсказка: лишавайки се от свои представители в Европарламента няма да стане), а не да я презираме и да я наричаме "нацийка". Каквито и достижения да имаш в културно, интелектуално, материално и пр. отношение, демонстрирайки такова отношение към страната и народа си, се изравняваш с "лузърите и селяните", с които смяташ, че нямаш нищо общо. Просто изказвам личното си мнение, не че тепърва има какъвто и да било шанс да науча на патриотизъм един либерал...
_____
Формулата за спасение на Европа и на България: християнство, патриотизъм, капитализъм. Другото е от лукавия.-5 +15
До коментар [#7] от "Zoon Politikon":
Моята логика за спасението на нацията е по-консуматорска: когато вносните политици са по-добри от местните, да ползваме вносни. Не мисля, че европеец може да е толкова опасен за България, колкото са опасни родните ни правителства.
_____
gradinko.bg-4 +7
До коментар [#8] от "gradinko":
Нещо ме съмнява, че европейците стават и лягат с мисълта как да ни помогнат на нас. Не им е и работа, разбира се, поради което просто трябва да гласуваме за читави български политици...
_____
Формулата за спасение на Европа и на България: християнство, патриотизъм, капитализъм. Другото е от лукавия.-9 +4
Истината е че Европейският парламент е една паразитна паралелна структура на националните парламенти, нещо като бонус за изхабени политици да участват в политиката и да получават добри заплати докато се посипе пясък от тях .... примери ако трябва, бол!!!
В този смисъл както и да се гласува, все ще е загуба на време и пари, т.е. два пъти загуба на пари....
Дали може Европа да стане федерация като Бразилия и САЩ и както е мечтал още Шарлеман, това е темата за полезна дискусия, ДА ама НЕ, още по полезно е да си европейски депутат.....
Затова предлагам да не гласуваме, да свалим гласувалите до 25%, макар че едва ли ще се засрамят.... парите не миришат .....
_____
Don't worry, be happy now! Boby said. ЕС е вреден за вашето здраве, дръпнете сиджимката овреме, да не плачкате като 1944 година....-5 +8
До коментар [#9] от "Zoon Politikon":
Сега не им е работа, но когато бъдат избирани като ЕВРОПЕЙСКИ политици, ЩЕ им бъде работа. И съм сигурен, че ще я вършат с по-малко корупция и олигофренизъм от Бойко, Станишев, Доган и т.н.
_____
gradinko.bg-8
До коментар [#8] от "gradinko":Ние ползвахме "вносен" княз / цар от 1881-1918 и министри учили на "запад" (Константин Стоилов, Данев, Теодоров, Малинов) който така окакаха работите (три национални катастрофи и четири загубени войни за по малко от 32 години- заедно с наследници също учили на "Запад" - Цанков, Филов, царот Боби), че би трябвало българският народ да не допуска "чужденци" на оръдеен изстрел разстояние от България (поне от 15 дюймово оръдие) .....
А то кВо се получава, май- май историята не ни е хоби....
И даже хора с КОМПОВЕ и много свободно време (демек хора с приходи) раздуват старата история на нов глас.....
КВо сега? Боже пази България ли ..........? :-((
_____
Don't worry, be happy now! Boby said. ЕС е вреден за вашето здраве, дръпнете сиджимката овреме, да не плачкате като 1944 година....-3 +7
До коментар [#12] от "boby1945":
Айде стига и ти с твоите комунистически лъжи и простотии! България НЕ е губила 4 войни през 20 век, а под управлението на "внесените от Запад" държавници става най-развитата Балканска държава. Виж, при последващото 66-годишно управление на руски мекерета затънахме в дългове, продадохме си златото два пъти, натресохме се с грандоманска тежка индустрия, за която нямаме нито суровини, нито пазари и като цяло стигнахме окаяното положение, което дава повод на такива като градинкото да наричат българите "провалена нацийка". Такива като тебе обаче сте по-лоши, защото искате да ни обречете на мизерия като в Молдова или Беларус - най-верните слуги на Кремълските сатрапи. Пътят за България напред е само един и той е свързан е Евро-атлантическото пространство. Въпросът е само как да си гарантираме, че ще бъдем чути там, за което и спорим с него.
_____
Формулата за спасение на Европа и на България: християнство, патриотизъм, капитализъм. Другото е от лукавия.-3 +1
До коментар [#11] от "gradinko":
"Сега не им е работа, но когато бъдат избирани като ЕВРОПЕЙСКИ политици, ЩЕ им бъде работа."
Блажени са вярващите. Как си мислиш, на кого ще им е повече грижа да угодят: на немците/французите/англича
_____
Формулата за спасение на Европа и на България: християнство, патриотизъм, капитализъм. Другото е от лукавия.-5 +3
До коментар [#14] от "Zoon Politikon":
Ще им е грижа да угодят на този, който им плаща заплатите - ЕС, в който сме и ние. На Бойко като също му плащаме заплатата на кого му е грижа да угоди? На Мишо Бирата.
_____
gradinko.bg+7
До коментар [#2] от "Zoon Politikon":
малките нации няма да загубят гласа си ако общият парламент на ЕС в бъдеще (или тази му част която е обща) е двукамерна - така както е във всяка федерална държава.
Докато едната камара е пропорционална на населението - както обикновен парламент в еднонационална държава, то в другата камара всяка държава е представена с еднакъв брой представители. Тъй като всеки закон трябва да мине и през двете камери - това балансира популярните срещу националните интереси.
Метода е познат страни като САЩ (долна камара = парламент; горна камара - по 2ма сенатора от щат независимо колко е малък); Британия (долна камара = парламент; горна камара - лордовете, бившата власт) ; в Полша горната камара - Сената е нещо като наследник на едновремешния придворен съвет.
С две думи - Европейски парламент с 2 камари ще бъде справедливо решение и горната камара ще е коректив на долната от гледна точка на националните интереси, защото там всички държави имат равен брой представители. Предполагам че горна камара не е по вкуса на левичарите поради аристократичния си привкус, но в случая "древните права" които тя ще защитава ще са тези на бившите национални държави а не на феодална аристокрация.
+5
Няма как да избираш представители в ЕП, когато не знаеш каква е тяхната позиция по основните въпроси, които се обсъждат и решават в тази институция. Взимайки пример дебатът преди евроизборите в България ясно виждаме, че позиции по европейски проблеми реално нямаше в нито една партийна програма. При един евентуален наднационален избор на депутати за ЕП гражданите ще гласуват да реални партийни платформи и позиции, не за Лица!
+3
До коментар [#18] от "stefan_s_us":
Съгласен, това е разумно предложение.
_____
Формулата за спасение на Европа и на България: християнство, патриотизъм, капитализъм. Другото е от лукавия.+3
о коментар [#16] от "gradinko":
"Ще им е грижа да угодят на този, който им плаща заплатите - ЕС, в който сме и ние."
Да бее - колкото английският парламент го е било грижа за американските колонисти, които са му плащали заплатата. Точно по тоя повод в 13-те колонии се е родил принципът No taxes without representation, към който трябва да се придържаме и ние. И под representation разбирам гарантирано вкарване на БЪЛГАРСКИ евродепутати, както посочи и номер 19.
_____
Формулата за спасение на Европа и на България: християнство, патриотизъм, капитализъм. Другото е от лукавия.-4 +5
До коментар [#10] от "boby1945":
ЕП може да се окачестви като паралелна структура на националните парламенти само от абослютен невежа. По никакъв начин не искам да обиждам, човек, когото не познавам лично, а просто приканвам към повече информираност преди изказване.
А що се отнася до приюта за 'изхабени политици', като такъв много по-точно може да бъде определен националният парламент, отколкото ЕП (правя уточнение, че по този въпрос визирам нашия нац. парламент и българската група от евродепутати)
+3
За Европарламент хората гласуват както за национален. Но евродепутатите решават съвсем различни задачи, в съвсем различен контекст. Недопустимо е дребните локални интрижки да оказват влияние върху политиката на глобална сила, каквато е Европейския съюз.
+2
До коментар [#18] от "stefan_s_us": напълно съм съгласен с идеята. но за нея е все още рано. може би - 2019. макар, че ако Италия ни сюрпризира за коледа, може да видим подобна опция още 2014.
Можем да коментираме опцията - Комисията се одобрява от двете камари, като задължително председателят на Комисията е член на Долната и избран от единната европейска листа.
президентът на Съюза на пряк избор.
_____
и най-умният си е малко прост....+1
Колкото повече, толкова повече. Аз обичам да гласувам :)
-4
До коментар [#23] от "joshua":
Много ги разбираш нещата, я виж когото искаш от евродупетатие колко чини, особено нашите.... Надка гаражната или Първанова публично-частната само колко струват, като политици днес.........или може би Едит Кроасан от преди време беше по свяс?
_____
Don't worry, be happy now! Boby said. ЕС е вреден за вашето здраве, дръпнете сиджимката овреме, да не плачкате като 1944 година....-6
До коментар [#13] от "Zoon Politikon":тези локуми капиталистически за "най-развитата" капиталистическа страна под управлението на "вносния" княз и цар и "западняците, ни политици" (особено се набиват дебелаците Данев, Цанков и Филов) ги разправяй на вдовиците и децата на загиналите във войните, осакатените и пленените дето прекараха маса време по гръцките острови, на тези дето плащаха репарациите, на тези дето отгладуваха и четирите загубени войни, не на мене..........
А какво сме направили в последните 66 години, не знам, но местните алафранги-демосрати още не могат го окрадат след 14 години яка урбулешка принватизация, все "имат" нещо за рестипуцийка или приватизация.... па били и детските площадки м/у блоковете в "Дружба", даже недоразумението министър-предесдател, цар Деди се облажи с имоти за 250 млн. ЕВРА.....
Определено, горните, не гепцват спечеленото в четирите загубени войни от "вносния" княз и цар и "западняците, ни политици", умньов---
_____
Don't worry, be happy now! Boby said. ЕС е вреден за вашето здраве, дръпнете сиджимката овреме, да не плачкате като 1944 година....+5
Въпреки последните сътресения в процеса на европейска интеграция (еврото докосна ръба на пропастта, Шенген се клати дори и по-силно), от интерес на всяка държава е Европа като цяло да е добре. Ако всяка държава си гледа единствено собствената черга, то това неминуемо ще подпали чергата на съседа.
За да живее всеки европеец добре, то трябва не само държавата му да е добре, но и целият континент да е добре - това е т.нар. "дилема на затворника", т.е. да се гледа общото благо, не частното. В този смисъл, когато дебатите при избор на представители в ЕП се свеждат изцяло до национални въпроси (а в повечето държави членки се случва именно това), то това е в ущърб на общоевропейските интереси. Примерно французите избират даден евродепутат с неговото обещание да се опита да вдигне парите за земеделците в ЕС, че да припечелят френските селяни повече. Да обаче въпросът е дали е добре за ЕС като цяло да се вдигат парите за селяните, да продължават да се дават държавни помощи на фермерите, изкуствено да се поддържат високи цени на земеделските продукти - може да е добре за Европа, може да не е. Въпросът трябва да се дискутира на ниво ЕС, а не на ниво Франция примерно.
Затова трябва да се избират и евродепутати не само на национално ниво, но и на европейско. Даже бих казал, че трябва да има евродепутати и на регионално ниво. Един глас в подкрепа на основния въпрос.
_____
Viva EUДо коментар [#27] от "boby1945":
Дори да имаш право, окачествявайки нашите евродепутати като "изхабени", ние сме тези, които сме ги изпратили там. Много отдавна мина времето, когато членовете на ЕП са били изпращани от националните парламенти. В този смисъл подкрепям твърдението, че за съжаление ние не гласуваме за полическа платформа, а за познати имена. Освен това, интересно ми е, дали описвайки с различни епитети българските евродепутати, си запознат с тяхната работа в същност. Ще ти дам един прост пример - евродепутатът Мария Неделчева. Няма особено богата полическа кариера в България, но пък за сметка на това, влага доста усилия при работата си в ЕП, които не остават незабелязани. Дали е "изхабена"? Относно позицията ми в дебата, аз също подкрепям наднационалната листа. Първо, това в никакъв случай няма да наскърби интереса на малките "нацийки", давайки по-големи правомощия на държави като Германия и Франция, напротив, това е стъпка към задълбочаване на европейската интеграция, към съвместна работа за общите цели и интереси. Второ - чрез наднационалното гласуване ще имаме възможност, както беше споменато да гласуваме за полическа платформа, а не за лица!
-2
До коментар [#30] от "deskus": Позицията ти не я приемам, просто защото:
1. - хората даже в Европа са разни - сравни гърци, германци, белгийци, с ирландци, със сърби, с нас българите, като нации. Без да казвам коя нация е по добра, те се развиват в различни писти, имат различни традиции и иинтереси и "над национален" парламент ще се опита да ги стриже с еднакъв гребен, което си е против демократичните традиции от време оно, "Робът се бори за свобода, Свободният за съвършенство" Съвършенството не е "едно" за цяла Европа нали? Едва ли всичките европейци си ги представяш германци или италиянци.....
2. Европейският парламент, както и да е избран, е паралелна структура на националните парламенти и като правило пълен с бивши именно изхабени, но амбициозни, или направо втора ръка политици (Ферхойгеновци например)
3. Цитираната от тебе дама едва ли на практика е направила нещо много полезно за България, иначе щяхме да "чуем". Виж например как "чухме" за подвизите на Кунева и сега Кристалина (тя нещо се ската в последно време). Но даже и да е направила чудеса от храброст, тя е изключението което потвърждава правилото.......
_____
Don't worry, be happy now! Boby said. ЕС е вреден за вашето здраве, дръпнете сиджимката овреме, да не плачкате като 1944 година....До коментар [#31] от "boby1945":
1. Позовавайки се на коментара ти, смея да твърдя, че си човек, който далеч не познава принципите и ценностите на които ЕС залага. Не си чувал предполагам и девизът- "Единни в многообразието". Наднационалната листа не означава заличаване на културното различие на европейските народи. Именно културното разнообразие е едно от най-големите богатства, с които Европа разполага. Съмнявам се, че съществува човек, който смята, че всички ние бихме могли да се превърнем в германци или французи и едва ли някой би се стремил към това. Но независимо от междукултурните, икономически, политически различия, държавите от ЕС имат и общи интереси, цели, приоритети, задачи пред себе си. Европа не е само Германия и Франиция. Европа сме всички ние и именно съвместната работа, би могла да допринесе полза за всички.
2. Съжалявам, че за теб жената, която цитирах е непозната и неизвестна. Относно сравнението с Меглена Кунева и Кристалина Георгиева- тук отново показа невежество в европейската тематика. Да, те са българки, да те работят за европейската интеграция и за Европа, но те не представляват България и интереса на България, а този на Европа. Ако беше запознат с темата, щеше да си наясно, че ЕК не представлява държавите членки, тя е независим орган. За интеграцията на България, има други хора, които работят. Ако беше по-заинтересован, уверявам те, щеше да знаеш името на жената, която цитирах! ...
Прочитане на целия коментар ;)
+3
До коментар [#28] от "boby1945":
Крадете основно вие, комунистите, не някой друг - и преди, и след 10-ти ноември. То не бяха безотчетни милиони по линията на УБО и специални магазини преди въпросната дата, не бяха обръчи от фирми и батковци и братковци след нея. За жертви ако ще говорим, онези войни поне са водени за обединението на България, докато вие затрихте без съд и присъда 30 000 души в името на интернационализма. Както съм имал възможност да констатирам и друг път, комунистите наистина нямате морал и срам...
_____
Формулата за спасение на Европа и на България: християнство, патриотизъм, капитализъм. Другото е от лукавия.-2
До коментар [#33] от "Zoon Politikon":
Не драги капиталист-алафранга, не си прав, даже бай Тошо нямаше толкова имущество откраднато за толкова кратко време, ако и да беше ФРЪст, което направи например цар-мин.председател Деди за 3 годинки и даже не си гепна гаражче, като Надка гаражната или заводче като агнешките главички ..........
_____
Don't worry, be happy now! Boby said. ЕС е вреден за вашето здраве, дръпнете сиджимката овреме, да не плачкате като 1944 година....-1 +1
До коментар [#32] от "Десислава Антонова":много си самоуверена, което не е лошо, но си на мили от истината....
Паралелните, паразитни структури, каквито са ЕК и Европарламента само трошат паретата на данъкоплатците, спъват развитието на отделните страни, позволяват претакане на ресурси (историята на прасенцата от ЕС, гореща тема днес), включително "спонсорират" далавери (батко, братко), тъй като големи суми пари на данъкоплатците се харчат покрай банките, единствените институции, създадени за управление и контрол на пари.....
Само да те светна, "E pluribus unum " който цитираш не съвсем на място (няма нещо по не единно от европейските народи) е от печата на САЩ от 1776 година, а САЩ са федерални щати, не паралелни парламенти като политическият ерзац, който ни продават в Европа.....
Но няма място за униние "Que Sera, Sera " Дорис Дей 1956 много свежа песенчица....
Весели празници и успех в начинанията....
_____
Don't worry, be happy now! Boby said. ЕС е вреден за вашето здраве, дръпнете сиджимката овреме, да не плачкате като 1944 година....-3
До коментар [#33] от "Zoon Politikon":научи историята драги, онези войни са се водели главно заради егото на дебелака Фердо, например атаката на Чаталджа 4-5 ноември стар стил 1912 година е само от амбиция дебеланкото да се коронова в Св. София, подобна амбициозна простотия на дебеланкото и училите на "запад" политици дупедавци (Стефчо Данов е върхът на сладоледа в това котило), е атаката на Гевгели 16.06.1913, как завършиха знаем....
Обърни внимание, всичките тези пируети на Фердо и "западните" му царедворци-политици се правят против волята на Великите сили, няма защо да се чудим за резултата.....
_____
Don't worry, be happy now! Boby said. ЕС е вреден за вашето здраве, дръпнете сиджимката овреме, да не плачкате като 1944 година....+2
Уважаеми Дами и Господа,
Въпросът, дали трябва да има наднационален избор на европейски депутати е сам по себе си абсурден! Съгласен съм с тезата на г-жа Марини, че в момента един подобен дебат е едновременно както неуместен, така и неактуален – особено на фона на проблемите и изобщо на случващото се в ЕС.
В този ред на мисли съм категорично несъгласен с тезата на г-жа Шикова, а имено, че точно сега е време „да се направи следваща стъпка – част от депутатите да бъдат избирани с общоевропейски листи“. Ако се случи, това наистина ще промени политическите дискусии в ЕС – и то не само преди избори.
Според мен, основният проблем тук е опасността от не-дискутирането т.е. редуцирането на значението на вътрешните и национални проблеми за бъдещето на общоевропейските политики. Почти всеки осъзнава, че моторът, който движи еврофорията и стремежът към един все по-силен ЕС, е точно интересът от възможността да се решават национални проблеми чрез общата политическа и икономическа стабилност. Така, не само в България, но и в другите страни-членки истински европейски дебати се водят само по темите, по които съществува и истински национален интерес.
Образно казано, събуждане на интерес по дадена европейска тема означава, че по-голямата част от европейските граждани от село Зетево (община Чирпан, област Ст. Загора) започват силно да се интересуват и да следят развитието на тази тема. Понеже 99% от жителите на това село се...
Прочитане на целия коментар прехранват със аграрна дейност, може да очакваме, че по-скоро една такава „важна“ тема за тези европейски граждани са селко-стопанските фондове, а не политиката за защита на личните данни на пасажерите в европейските авиокомпании. В този ред на мисли тези европейски граждани имат нужда от защита на своите интереси на местно, от там на областно, от там на национално и от там на европейско ниво. Ако някъде се прекъсне тази верига, тогава ще се е прекъсне и евро-ентусиазмът им и то, точно в същата последователност (Зетево-Чирпан-Ст.Загова-Со
Следователно, от една страна, на този етап важността на общоевропейските политики стой в съотношение с европеизацията т.е нивото на европейска интеграция и степента на имплементиране на европейското законодателство в националното такова. От друга страна, съществува и огромен дисбаланс между икономическото и културното развитие на различните страни-членки, поради което моделът с 25-те евродепутати, които колективно идентифицират целия ЕС, звучи още по-абсурдно.
„Може ли чрез общи избори или общи референдуми да се създаде чувство на европейски патриотизъм?“
Веднага си задавам въпроса, колко европейски патриотизъм ни трябва? Моето лично усещане е, че той е най-вече продукт на финансовата, икономическата и политическата стабилност на ЕС. Затова ни трябва много по-стабилно Евро, много по-голям и освободен вътрешен пазар, много по-координиран финансов пазар, повече суверенност на страните-членки спрямо отговорността и безотговорността им в европейската общност … и Да, повече федерализация на сътрудничеството, но само в отделни области.
Поздрави,
Иван Янакиев
-2
По тъпа и безсмислена тема не можахте ли да измислите ! Кой нормален човек го е грижа ? Пък има и закон по този в/с Ами поне да бяхте казали, дали да се промени закона. Пак е тъпо, но повече дава вид на умна тема.
-2
Другари, ние шпионите, сме малко бамбашка хора и си падаме тоже футуролози, сиреч от ония дето гледат в светлото будушче време.
Отправката и ръкавицата на педизвикателството са хвърлени директно към 2014 година, като е пропуснат Краят на Света, дето се пише на наш език The End of the World, който може да настъпи, но може и да не настъпи за разлика от Европейския сОюз, чиито край май иде.
Де е Бялата европейска лястовица?!
Мъка ми е за Европа и най-вече за Германия,Франция и Англия,а напоследак и за Италия....
_____
Daskalov53Само 25! Това е стъпка. Ако е много грешна - може да се премахне без да клати лодката много-много. Аз по принцип съм по-близо до федералистите, но напълно уважавам другото мнение и по никакъв начин не бих искал да налагам моето. Ако моята позиция наистина е много добра - хората ще ме разберат. Ако има голяма опозиция - трябва нещо да се позамисля.
_____
Никола Йорданов-1 +1
Вече сме имали чужденци начело и само национални катастрофи и беди са ни докарвали. Прочетете историята и си сверете часовника с царя от НДСВ. Те нашите собствени политици (евродепутатите също са политици), ни прекарват, какво остава за чуждите. Вижте чуждите монополисти, как действат, а какво ще бъде, ако ги "подпират" техни евродепутати...
_____
"Историята служи на българите, да не си взема поука от нея." ...Фра Дяволо. Жалко, но все още е факт...