// Интерактив /Дебати

Трябва ли да има наднационален избор на европейски депутати?
Кристина Христова, модератор Включване в дебата- 42 Основни тези 18 май 2011
- 1 Гост експерт 27 май 2011
- 6 Заключителни тези 30 май 2011
- 3 Победител 3 юни 2011
Заключителни тези - Читателите засега подкрепят наднационалния избор на европейски депутати

Ако всеки път се отказваме заради трудностите, то щеше ли изобщо да има ЕС?
Ингрид Шикова
Моето заключително мнение е кратко, поради две основни причини: първо, много подробно изложих своите аргументи "за", без да пропускам трудностите, които ще срещне осъществяването на предложението на практика, второ, позицията на г-жа Аделина Марини почти не се различава от моята.
Основна теза

Моментът за по-задълбочена европейска интеграция все още не е настъпил
Аделина Марини
От хода на дебатите до момента, както и от мнението на г-жа Шикова и г-н Дъф, виждам, че нямаме принципни различия по въпроса, а именно - никой от нас не е принципно против по-задълбочена европейска интеграция, дори в посока федеративност. Проблемът обаче е зрелостта на момента това да се случи.
Основна теза
Резултати от гласуването на този етап

Кристина Христова
МодераторНакратко така може да се резюмира досега дебатът за избор на 25 европейски депутата с наднационални листи. Гласуването сред читателите на Капитал за предложението на британския евродепутат Андрю Дъф до голяма степен съвпадна с вота на комисията за конситуционни въпроси в Европейския парламент. Там на 19 арпил беше дадена за първи път зелена светлина на идеята.
Досега мнозинството от включилите се в дебата са гласували "за" наднационален избор на европейски депутати.
Сред двамата основни участника – Ингрид Шикова и Аделина Марини, макар и опоненти в този дебат, също има в по-голяма степен съгласие, отколкото противоположни позиции. Както те, така и гост експертът ни Андрю Дъф, поставят като приоритет по-задълбочената интеграция в съюза. Основната разлика остава по-скоро в подходящия момент и средствата за това.
Дали по време на криза крехкото европейско единство няма да бъде разклатено от такава категорична стъпка в посока на федерация? Или пък именно кризата е най-благодатната почва за смели решения?
Така продължава дебатът в заключителните позиции на двете, по-скоро съмишленички, отколкото опонентки – Ингрид Шикова и Аделина Марини.

Ако всеки път се отказваме заради трудностите, то щеше ли изобщо да има ЕС?
Ингрид Шикова
Позиция ДаАз не мога да не се съглася с нейните аргументи относно трудностите при осъществяването на това предложение. Да, ще бъде трудно, но кое ново предложение не е срещало трудности – да си спомним Договора от Маастрихт и създаването на икономически и паричен съюз, неуспялата европейска конституция, дори Договора от Ница, който макар и да не направи радикални промени, премина през редица перипетии, или Договора от Лисабон, чиято история ни е добре известна. Ако всеки път, когато трябва да вървим напред (а моят опонент признава, че е "за още по-тясна европейска интеграция, клоняща към федерация"), се отказваме да го направим заради трудностите, които неминуемо предстоят, то щеше ли изобщо да има Европейски съюз в сегашния му вид? Разказват, че Жан Моне бил най-активен, когато е избухвала криза в европейската интеграция. Той казвал: "Намираме се в криза. Това е добър признак, защото обратното щеше да значи, че нищо не променяме." А на обезкуражените от неизбежните неуспехи по пътя на европейското обединение, той повтарял "Продължаваме, продължаваме, продължаваме".
Да, може и да не е време за тези промени, но една идея трябва да зрее, да се развива, за да даде добри плодове. А може би пък точно сега, когато национализмът за съжаление нараства, е време за идеи, които ни обединяват. На всички ни е известно, че Европа се обединява "стъпка по стъпка". В този смисъл, бих казала, че с г-жа Марини сме по-скоро съмишленици, отколкото опоненти.
Благодаря на всички участници в дебата за интересните коментари и за това, че имат своя позиция, която защитават.

Моментът за по-задълбочена европейска интеграция все още не е настъпил
Аделина Марини
Позиция НеНапълно споделям мнението на г-н Иван Янакиев. За съжаление обаче това, за което говори той няма да се реши чрез създаването на общоевропейска листа, от която да има 25 общоевропейски избраници. Въпросът с "европеизирането" на страните-членки се осъществява на местно ниво от медиите, от гражданите, от образователната система, от политиците. Така, както по света хората следят цената на петрола, защото ги интересува как да си развиват бизнеса или за колко пари ще си напълнят резервоара, така би трябвало в отворената глобализирана икономика, особено на вътрешния европейски пазар, да се интересуваме от процесите, които стават, за да можем да вземем възможно най-адекватното решение. Но докато продължаваме да искаме удължаване на сроковете за модернизиране на фермите например, като по този начин продължаваме да захранваме само вътрешния пазар, това няма как да се осъществи.
Най-голямата опасност, обаче, е отварянето на Лисабонския договор за промени. Точно сега не е моментът това да стане, тъй като има изкушения за още промени в други, доста по-чувствителни области и се притеснявам, че вместо да се изпишат вежди, може да се извадят очи. В крайна сметка, "европеизирането" може да стане само, когато по-изостаналите страни-членки спрат да гледат на по-напредналите като на дойни крави и да намират постоянно оправдания за това да не полагат усилия. Да, вярно е, че на някои по-неразвити европейски членки им се налага да наваксват с по-ускорени темпове, отколкото това е било необходимо на по-старите и развити, но в края на краищата, ЕС може да бъде силен, само когато неговите отделни елементи са силни. В противен случай, каквато и политическа реформа да се направи, икономиката ще има окончателната дума.
Резултати от гласуването на този етап
Какво следва?
Със следващия етап дебатът за или против наднационалния избор на европейски депутати приключва. В него ще направим обобщение на мненията на дебатиращите и участниците във форума.
-5 +1
Българите никога не сме били практични и не сме заставали на "правилната" страна, тако и тук, повечето българи искали "наднационални" избори на европски дупетати.... което значи колониазация на българите от например немски дупетати, не че нещо кой знае какво, европейските дупетати са обикновено не-ефективни... просто жалко не можаха да ни конолиниазират през 9 и 13 век те ти сега сами се конолиазираме....
Но простотията не знае граници.......
_____
Don't worry, be happy now! Boby said. ЕС е вреден за вашето здраве, дръпнете сиджимката овреме, да не плачкате като 1944 година....+5
Аз съм за "наднационални" избори. Имам и няколко аргумента:
- у нас на практика управлява мафията и няма надежда за промяна от другаде, освен отвън;
- изборите не променят кой знае какво, защото първо, има твърде много купени гласове и второ, нередностите в списъците вкарват в тях ужасно много "мъртви души". С точната цифра се спекулира, а и това е странична тема. Но в крайна сметка, вотът на нормалните хора така се размива, че става почти безсмислен. Което лично мен не ме е спирало да участвам във всички избори досега, въпреки малкото значение на един вот.
- предвид икономическите трудности и изтребването на малкия частен бизнес от страна на поредица управляващи, алиенацията на все по-големи слоеве от населението (спомнете си първите години след 1989 и сравнете с положението сега), поставя все по-неприятни наши личности в европарламента. Защо да пращаме там хора, които не знаят за какво са отишли от една страна, а от друга - най-често правят само скандали?
- В крайна сметка, след като внасяме какво ли не, включително технологии на управлението (вариантите на "качествено управление" като ИСО стандартите), защо да не внесем и малко политически морал, който явно не може да се зароди тук? 20 години опити поне това доказаха.
- Наднационални депутати ще означават и по-силни връзки между страните и дано (дано, ама надали) по-силен контрол над разпиляването и краденето у нас. Или поне има някаква надежда за това....
Прочитане на целия коментар Покрай случая с Гърция - току-виж и това да стане ... надеждата умира последна, така или инак ....
+4
Европейския Парламент е малко особена институция, разбирам го от правна гледна точка - да представлява хората, тъй като правителствата се представят от Съвета, но практически е леко безполезен и забавя много приемането на директиви. Дори е опасен, защото е арена на екстремисти националисти като Найджъл Фаридж (как се пише това на кирилица :) ) или пък другия италиански фашист - не му помня името. (Атака имат 3 депутата нали така?)
В края на краищата обаче, според мен Парламента представлява ЕС в очите на хората, колкото и да забавя процеса и да има вътрешни проблеми.
Вот в изборите за него, реално е вот "за" за ЕС като цяло (отново като изключим крайно десните избиратели, които гласуват против ЕС). Това е и единствения начин на хората да изразят пряко някакво отношение в делата в Европа. Ако нямаше избори СЕ щеше да е като МВФ или Световната търговска организация в очите на хората - огромен мрачен гигант някъде там с много правомощия и без отчет.
+2
Ако скоро не се въведе наднационален избор на депутати в по-далечно бъдеще може би няма да се налага.
_____
Отделете време навреме.-1 +1
„Продължаваме, продължаваме, продължаваме“ … и дано наистина да продължаваме по пътя към една наистина по-задълбочена европейска интеграция на страните-членки.
Въпреки вдъхновяващата и оптимистична заключителна теза на г-жа Шикова, аз продължавам да бъда скептичен относно този доста деликатен и сложен въпрос, като заставам отново на страната на г-жа Марини и казвам „Не е сега момента за подобни експерименти"... въпреки че е криза.
Всички знаем колко струваше на ЕС „битката“ за Лисабонския договор. Според мен, ако позволим да се посегне на сегашното му състояние още преди да сме видели плодовете на функционалността му (дори не е минал и един мандат на ЕП), това ще даде възможност не само на противниците му, но и на евро-скептиците да злоупотребят с непоследователността и неприемствеността на тази лишена от концепт идея. В този ред на мисли, за да постигнем европейските идеали, към които сме се устремили, първо трябва да си дадем сметка, че „европеизирането“ не е нито само „bottom-up”, нито само „top-down“ процес, а напротив, то е комбинация и от двете. Точно поради това, на ЕС в момента му трябват както отговорни национални и силни местни структури, така и стабилни и последователни супранационални органи. Както казва г-жа Марини, „ЕС може да бъде силен, само когато неговите отделни елементи са силни“