// Интерактив /Дебати
Facebook
LinkedIn
Twitter
Email
Приключил, 29 юни 2011 - 26 юли 2011
Трябва ли продуктите от клонирани животни да бъдат задължително обозначавани?
Илин Станев, модератор Включване в дебата- 260 Основни тези 29 юни 2011
- 107 Защита на тезите 13 юли 2011
- 15 Заключителни тези 20 юли 2011
- 8 Победител 26 юли 2011
Заключителни тези - Мнозинството от читателите продължават да подкрепят задължителното етикетиране
С етикетирането можем да въздействаме за преустановяване на разработките по клониране
Андрей Куртенков
От известно време насам, по инициатива на група депутати от Европарламента, в интернет се събират подписи под искане за забрана на производството и търговията с храни от клонинги в ЕС и след дълги колебания и аз го подписах – и призовавам всички, които подкрепят защитаваната от мен теза, също да го направят.
Основна теза
Защитна теза Заключителна теза
Задължителното етикетиране на продуктите от потомство на клонинги е безсмислено и безполезно
Мария Нинова
Задължителното етикетиране на храните от потомство за клонинги не е от полза на никого, освен може би на бюрократите, които ще се занимават със следенето за неговото изпълнение. Аз лично бих предпочела съответните разходи да отидат за образование, така че веднъж за винаги да прекратим истерията покрай биотехнологиите.
Основна теза Защитна теза Заключителна теза
Резултати от гласуването на този етап
60%71 гласа
Благодарим за вашия глас!
40%47 гласа
Илин Станев
Модератор
Докато живеех в САЩ няколко месеца не можех да си купя прясно мляко. Причината – на всички етикети пишеше, че хормоните за растеж и антибиотиците не са доказано вредни за здравето на консуматорите. Да бе, беше реакцията. По-късно се оказа, че в доста щати има изискване всички производители, независимо дали са използвали или не такива медикаменти, да поставят подобно съобщение. Идеята е, че не трябва да се дава нечестно търговско предимство на едни, за сметка на други, пък били и те био производители. За продукти от клонирани животни изобощо нямаше изисквания за обозначения.
Така че възможността да се опитам да водя дебат за етикетирането на продукти от наследството клонирани животни ми беше доста любопитна. Случаят не е същия, но звучи дори по плашещо. И първата ми реакция беше твърдо да, трябва да има задължително обозначаване. От резултатите до момента виждам, че доста хора са постъпили по същия начин. И в първия и във втория тур на дебата ни, предложението за задължително етикетиране е подкрепено от убедително мнозинство, голяма част от което вероятно е постъпило по същия първосигнален начин като мен. Когато са засегнати чувствата, науката трудно си пробива път.
След това аргументите на Мария Нинова доста ме разколебаха – щом наследството е ОК, защо трябва да се притесняваме? То всъщност може да бъде много по-био и чисто от продукти, получени по стандартния начин на производство. Или, ако ще обозначаваме клонираните животни, защо да не обозначаваме и тези, получени чрез изкуствено осеменяване или някоя друга техника. От изложенията и на двамата ни дебатьори, не личи да има убедителни доказателства за това, че продуктите от наследството на клонирани животни са опасни.
Както стана ясно, аз принцип съм за правото на избор и обяснението на Андрей Куртенков, че дори без лабораторни тестове (каквито всъщност няма), лесно може да се проследи кой продукт откъде идва, ми допадна. T.e. дори гласът на народа да не е оправдан (защото не е подкрепен с много научни аргументи), обозначението няма да струва твърде скъпо.
Сега представяме заключителните тези на двамата ни дебатьори. За жалост между Мария и Андрей нямаше никакво сближаване на позициите.
Така че възможността да се опитам да водя дебат за етикетирането на продукти от наследството клонирани животни ми беше доста любопитна. Случаят не е същия, но звучи дори по плашещо. И първата ми реакция беше твърдо да, трябва да има задължително обозначаване. От резултатите до момента виждам, че доста хора са постъпили по същия начин. И в първия и във втория тур на дебата ни, предложението за задължително етикетиране е подкрепено от убедително мнозинство, голяма част от което вероятно е постъпило по същия първосигнален начин като мен. Когато са засегнати чувствата, науката трудно си пробива път.
След това аргументите на Мария Нинова доста ме разколебаха – щом наследството е ОК, защо трябва да се притесняваме? То всъщност може да бъде много по-био и чисто от продукти, получени по стандартния начин на производство. Или, ако ще обозначаваме клонираните животни, защо да не обозначаваме и тези, получени чрез изкуствено осеменяване или някоя друга техника. От изложенията и на двамата ни дебатьори, не личи да има убедителни доказателства за това, че продуктите от наследството на клонирани животни са опасни.
Както стана ясно, аз принцип съм за правото на избор и обяснението на Андрей Куртенков, че дори без лабораторни тестове (каквито всъщност няма), лесно може да се проследи кой продукт откъде идва, ми допадна. T.e. дори гласът на народа да не е оправдан (защото не е подкрепен с много научни аргументи), обозначението няма да струва твърде скъпо.
Сега представяме заключителните тези на двамата ни дебатьори. За жалост между Мария и Андрей нямаше никакво сближаване на позициите.
С етикетирането можем да въздействаме за преустановяване на разработките по клониране
Андрей Куртенков
Позиция Да
От известно време насам, по инициатива на група депутати от Европарламента, в интернет се събират подписи под искане за забрана на производството и търговията с храни от клонинги в ЕС и след дълги колебания и аз го подписах – и призовавам всички, които подкрепят защитаваната от мен теза, също да го направят. Абстрахирайки се от чисто формалните ми претенции към формулировките в декларацията, моите съмнения бяха свързани с това, че аз винаги съм бил против подобен род административни мерки и съм бил склонен да давам предимство на чисто пазарните механизми за въздействие. Но смятам, че нищо неморално или незаконно няма, косвено да въздействаме чрез етикетирането за преустановяване на разработките по клониране на селскостопански животни, защото:
1. Тези продукти не са ефективни
Тези продукти просто не са, и няма как да са, икономически ефективни и единствените печеливши в случая са съответните научни колективи, които чрез добре разработени канали получават обществен ресурс за осъществяването им – при това и за реалните производители евентуалната печалба може да дойде също само косвено от парите за наука, а не като резултат от честната пазарна игра.
2. Ограничава се генетичното разнообразие
Свива се генетичното разнообразие в популациите на селскостопанските животни, което е нещо лошо от гледна точка на управлението на тяхната еволюция. Историята на животновъдството изобилства с примери за отрицателното въздействие на подобно свиване върху реалното производство – така че да се пропагандира и подкрепя клонирането на селскостопански животни е белег на липса на глобално мислене и показва непознаване на основни принципи в съвременния дарвинизъм;
3. Печелят големите корпорации, губят малките фермери
Чрез финансирането на клонирането на селскостопански животни косвено се дотират големите корпорации, свързани със сектора и се ощетяват дребните производители (тъй като сътрудничеството с последните не представлява интерес за реализиране на съответните научни проекти) – което е социално безотговорно, несправедливо и в разрез с понятието за устойчиво развитие;
4. Процедурата се базира на безсмислено мъчение на животните
Клонирането противоречи на принципите за хуманно отношение към животните и причиняваните по-висока заболеваемост и смъртност при прилаганите в случая технологии следва да се окачествят като едно ненужно страдание за животните (което е оправдано единствено при клониране на животни за целите на хуманната медицина и засяга лабораторните, а не селскостопанските животни, така че не е предмет на настоящия дебат).
Според едно неотдавнашно съобщение по медиите, японски учени са създали месо от изпражнения, с абсолютно същите химически пропорции, като истинското месо. Вероятно това е бъдещето – не знам. Но, при всички случаи, ако наистина ще е такова – то до това бъдеще би следвало да ни доведе честната пазарна игра и хармоничното обществено развитие, а не корпоративното мислене. Учените не трябва да изпадат до положението на космическите специалисти от седемдесетте, които ни убеждаваха, че до края на века вече ще сме кацнали на Марс и ще добиваме ценни метали от Луната. Причините за това по света да има гладуващи хора, са не биологични, а социални – и трябва да бъдат решавани като такива. Това става с един холистичен подход и едно еволюционно, екологически, икономически и социално отговорно селскостопанско производство.
1. Тези продукти не са ефективни
Тези продукти просто не са, и няма как да са, икономически ефективни и единствените печеливши в случая са съответните научни колективи, които чрез добре разработени канали получават обществен ресурс за осъществяването им – при това и за реалните производители евентуалната печалба може да дойде също само косвено от парите за наука, а не като резултат от честната пазарна игра.
2. Ограничава се генетичното разнообразие
Свива се генетичното разнообразие в популациите на селскостопанските животни, което е нещо лошо от гледна точка на управлението на тяхната еволюция. Историята на животновъдството изобилства с примери за отрицателното въздействие на подобно свиване върху реалното производство – така че да се пропагандира и подкрепя клонирането на селскостопански животни е белег на липса на глобално мислене и показва непознаване на основни принципи в съвременния дарвинизъм;
3. Печелят големите корпорации, губят малките фермери
Чрез финансирането на клонирането на селскостопански животни косвено се дотират големите корпорации, свързани със сектора и се ощетяват дребните производители (тъй като сътрудничеството с последните не представлява интерес за реализиране на съответните научни проекти) – което е социално безотговорно, несправедливо и в разрез с понятието за устойчиво развитие;
4. Процедурата се базира на безсмислено мъчение на животните
Клонирането противоречи на принципите за хуманно отношение към животните и причиняваните по-висока заболеваемост и смъртност при прилаганите в случая технологии следва да се окачествят като едно ненужно страдание за животните (което е оправдано единствено при клониране на животни за целите на хуманната медицина и засяга лабораторните, а не селскостопанските животни, така че не е предмет на настоящия дебат).
Според едно неотдавнашно съобщение по медиите, японски учени са създали месо от изпражнения, с абсолютно същите химически пропорции, като истинското месо. Вероятно това е бъдещето – не знам. Но, при всички случаи, ако наистина ще е такова – то до това бъдеще би следвало да ни доведе честната пазарна игра и хармоничното обществено развитие, а не корпоративното мислене. Учените не трябва да изпадат до положението на космическите специалисти от седемдесетте, които ни убеждаваха, че до края на века вече ще сме кацнали на Марс и ще добиваме ценни метали от Луната. Причините за това по света да има гладуващи хора, са не биологични, а социални – и трябва да бъдат решавани като такива. Това става с един холистичен подход и едно еволюционно, екологически, икономически и социално отговорно селскостопанско производство.
Задължителното етикетиране на продуктите от потомство на клонинги е безсмислено и безполезно
Мария Нинова
Позиция Не
1. Kлонингите са забранени за храна
Заглавието на дебата може би остана подвеждащо за много читатели, които гласуваха "за" защото не желаят да консумират клонинги. Клонираните животни са напълно забранени за консумация и не е възможно подобен продукт да попадне във вашата чиния. Малкото съществуващи стопански клонирани животни се използват единствено за разплод. Предметът на настоящия дебат всъщност е дали продуктите от потомство на клонинги да бъдат задължително етикетирани.
2. Информацията, как са създадени родителите на животните за храна, е несъществена
Няма спор, че с оглед на здравето на потребителя етикетите на хранителните продукти трябва да отразяват тяхното съдържание; производителят и партидата също е добре да присъстват, например за проследяване на източника в случай на зараза. Наличието на подобна информация е в интерес на всички и е нормално то да бъде регулирано със закони.
Хората, разбира се, имат и лични възгледи, част от които се простират далеч отвъд обективното съдържание на хранителните продукти. Например за едни е важен начинът на умъртвяване, за други ваксинацията, за трети свободата. Технологията за създаване на родителите – клониране или не - също попада в тази графа, понеже тя няма никакво отношение към качествата на стоката. Колкото и да е важна за някого, тази информация не е толкова съществена, че присъствието й да се налага със закон.
3. Потребителят ще може да упражнява правото си на личен избор и без етикетирането да е задължително
Привържениците на етикетирането се притесняват, че ако то не е задължително, ще са лишени от възможност да си избират продукти с гарантирано не-клонирани родители. Те обаче може би забравят, че незадължително не означава забранено. Всъщност и без да има закон, който да задължава производителите да споделят дали стоките им са създадени по стандарт БДС например, тези използващи стандарта едва ли пропускат да го изтъкнат на етикета. Така, който предпочита този стандарт, има възможност да го избере, без да налага на останалите да изписват "не е по стандарт".
4. Проследяването на съдържанието е възможно само на документи, но не е доказуемо чрез лабораторни тестове
Както отбелязах и преди, липсата на лабораторни тестове за съдържание на клонинги и потомство затруднява откриването на злоупотреби. Г-н Куртенков се опита да ме опровергае като обясни, че произхода на животните се следи стриктно по документи. Това е чудесно, но както виждаме, на колбасите не присъства и партидният номер на бащата на животните. Нито променя факта, че евентуална злоупотреба с документацията не може да се докаже с тест. Така да се каже, наличието на етикет не гарантира 100% защита от клонинги, както се иска на радетелите за такъв.
5. Налагането на задължителни етикети не е механизъм за принципното ограничаване на технологията
Неколкократно г-н Куртенов изтъкна, че клонирането е лоша и неефективна технология, в която потъват неоправдани средства. Това дали клонирането е добро или лошо обаче е предмет на друг дебат, и не може да бъде аргумент по въпроса за задължителното етикетиране. Дори Куртенков да е прав, налагането на закон за задължително означаване няма да направи технологията нито по-добра, нито по-ефективна, нито ще ограничи научната дейност в тази насока. Дали клонирането си заслужава инвестицията е проблем на стопаните, но не и на крайния потребител в условията на свободен пазар. В този аспект добър пример са ГМО. Макар законът да налага задължително етикетиране на продуктите съдържащи ГМО, то необходимостта от тези етикети не са спрели компаниите желаещи да разработват или произвеждат подобни организми, а научната дейност в тази насока е много активна.
Ето защо смятам, че задължителното етикетиране на храните от потомство за клонинги не е от полза на никого, освен може би на бюрократите, които ще се занимават със следенето за неговото изпълнение. Аз лично бих предпочела съответните разходи да отидат за образование, така че веднъж за винаги да прекратим истерията покрай биотехнологиите.
Заглавието на дебата може би остана подвеждащо за много читатели, които гласуваха "за" защото не желаят да консумират клонинги. Клонираните животни са напълно забранени за консумация и не е възможно подобен продукт да попадне във вашата чиния. Малкото съществуващи стопански клонирани животни се използват единствено за разплод. Предметът на настоящия дебат всъщност е дали продуктите от потомство на клонинги да бъдат задължително етикетирани.
2. Информацията, как са създадени родителите на животните за храна, е несъществена
Няма спор, че с оглед на здравето на потребителя етикетите на хранителните продукти трябва да отразяват тяхното съдържание; производителят и партидата също е добре да присъстват, например за проследяване на източника в случай на зараза. Наличието на подобна информация е в интерес на всички и е нормално то да бъде регулирано със закони.
Хората, разбира се, имат и лични възгледи, част от които се простират далеч отвъд обективното съдържание на хранителните продукти. Например за едни е важен начинът на умъртвяване, за други ваксинацията, за трети свободата. Технологията за създаване на родителите – клониране или не - също попада в тази графа, понеже тя няма никакво отношение към качествата на стоката. Колкото и да е важна за някого, тази информация не е толкова съществена, че присъствието й да се налага със закон.
3. Потребителят ще може да упражнява правото си на личен избор и без етикетирането да е задължително
Привържениците на етикетирането се притесняват, че ако то не е задължително, ще са лишени от възможност да си избират продукти с гарантирано не-клонирани родители. Те обаче може би забравят, че незадължително не означава забранено. Всъщност и без да има закон, който да задължава производителите да споделят дали стоките им са създадени по стандарт БДС например, тези използващи стандарта едва ли пропускат да го изтъкнат на етикета. Така, който предпочита този стандарт, има възможност да го избере, без да налага на останалите да изписват "не е по стандарт".
4. Проследяването на съдържанието е възможно само на документи, но не е доказуемо чрез лабораторни тестове
Както отбелязах и преди, липсата на лабораторни тестове за съдържание на клонинги и потомство затруднява откриването на злоупотреби. Г-н Куртенков се опита да ме опровергае като обясни, че произхода на животните се следи стриктно по документи. Това е чудесно, но както виждаме, на колбасите не присъства и партидният номер на бащата на животните. Нито променя факта, че евентуална злоупотреба с документацията не може да се докаже с тест. Така да се каже, наличието на етикет не гарантира 100% защита от клонинги, както се иска на радетелите за такъв.
5. Налагането на задължителни етикети не е механизъм за принципното ограничаване на технологията
Неколкократно г-н Куртенов изтъкна, че клонирането е лоша и неефективна технология, в която потъват неоправдани средства. Това дали клонирането е добро или лошо обаче е предмет на друг дебат, и не може да бъде аргумент по въпроса за задължителното етикетиране. Дори Куртенков да е прав, налагането на закон за задължително означаване няма да направи технологията нито по-добра, нито по-ефективна, нито ще ограничи научната дейност в тази насока. Дали клонирането си заслужава инвестицията е проблем на стопаните, но не и на крайния потребител в условията на свободен пазар. В този аспект добър пример са ГМО. Макар законът да налага задължително етикетиране на продуктите съдържащи ГМО, то необходимостта от тези етикети не са спрели компаниите желаещи да разработват или произвеждат подобни организми, а научната дейност в тази насока е много активна.
Ето защо смятам, че задължителното етикетиране на храните от потомство за клонинги не е от полза на никого, освен може би на бюрократите, които ще се занимават със следенето за неговото изпълнение. Аз лично бих предпочела съответните разходи да отидат за образование, така че веднъж за винаги да прекратим истерията покрай биотехнологиите.
Резултати от гласуването на този етап
60%71 гласа
Благодарим за вашия глас!
40%47 гласа
Какво следва?
В следващия, последен етап на дебата ще намерите обобщение на мненията на участниците и коментарите във форума.
-6 +3
не виждам как би могло да бъде доказано верен ли е етикета или не, а когато за едно правило или закон няма гаранции то е лишен от смисъл
_____
"Ceterum censeo ГЕРБ esse delendam"До коментар [#12] от "vordhosbn":
Отложихме с един ден.
-3 +6
Твърдо да информирания избор и от мен.
Отново в България се води дебата, дали да подкрепим подмолното завземане на пазари от големи производители на месо. Хайде няма нужда пак за наша сметка и за нашето здраве, някой да забогатява.
Няма достатъчно доказателства, че клонирането а вредно. Факт. Само, че също толкова неоспорим факт е, че овцата Доли почина не на пределна възраст, а от имунна недостатъчно малко преди да навърши третата си година (ако не ме лъже паметта, беше третата). Така че видимо технологията не е съвършенна, но забравяйки принципите на наука, ние бързаме да сложим научния продукт на пазара за да се печелят парички.
Това е отвратително. Аз предпочитам да купувам месо от нормално отгледано теле, което не е клонинг на шампион, но със сигурност не е натъпкано с 2 кг антибиотици, 4 кг стероиди и нам си колко имунодепресанти. Просто само като си представя един завод за производство на телешко от шампиони, пълен с болни и недъгави животни и започва да ми се драйфа. Ама наистина да ми се драйфа. Защото, колкото и да е напреднала науката, тя не трябва да ни превръща в изроди.
Веселин Дробенов
Дебата не трябваше ли да завърши на 25ти?
_____
"Each sunrise is a precious jewel…for it may never be followed by its sunset."-8 +13
това хората да се правят на по-велики от Природата, трябва ли да казвам до какво доведе, едно земетресение и цунами и...
Но някой разбираш ли правил бизнес със атомна централа на брега на море.
Нарушаването на духовнит еи моралните закони води до съществени последствия, колкото и да си мислят последователите на религията 'атеизъм", че може да си правят каквото искат, щом има "келепир"
Не може!
п.п.
Да попитам, колко от вас имат възможност все още да ядат домати и краставици не от хипермаркет, а гледани в двор на село? Да сте забелязали някаква разлика? Мдаа, такава има. ТВЪРДО ЗА информирания избор!
-15 +5
"4. Проследяването на съдържанието е възможно само на документи, но не е доказуемо чрез лабораторни тестове
Както отбелязах и преди, липсата на лабораторни тестове за съдържание на клонинги и потомство затруднява откриването на злоупотреби."
Като "еко" продуктите — оказа се, че половината са "еко" само по етикет и цена. Хем при тях може да се хванат с анализи ментетата.
Я си представете ако проверките разчитат само на документи (които се подправят или издават срещу малък рушвет) дали ще хванат някога менте. Познайте какъв етикет ще лепят търговците на всичкото месо, щом няма как да ги хванат и накажат. Е, ще жертват 2-3% да е с етикет "клонирано", но то ще е "да имат очи пред хората" за останалите 97-98%.
_____
"Историята служи на българите, да не си взема поука от нея." ...Фра Дяволо. Жалко, но все още е факт...-7 +19
Задължително трябва да е написано на етикет с големи букви че от клонинги, ГМО,...Въобще не бих купил подобни боклуци!!!
-10 +22
Да... влияние, което всеки от нас може да оказва на пазара... Например, като видим, че даден продукт е на "Белла" можем да изразим отношението си,и влиянието си към избиването на белите мечки като го купим, или не го купим..
П.П. Заместник Директоре, Простотията няма почивен ден, убеждавам се...!
-23 +16
Това вече е върхът. Значи според Куртенков етикетите върху храните трябва да се използват за косвено влияние върху начините на финансиране на научни разработки?!?! Това е нов връх в безумието на чиновническото мислене и бюрокрацията. Като някой има проблем с финансирането на дадена област да си пише писма до съответните институции, да прави подписки, да участва в дискусии по темата. Що за безумна идея е да използваш етикетите на храните за това. Впрочем след като печалбата идва от научните програми, а не от пазара както Куртенков многократно подчерта как етикирането ще окаже влияние? По логиката на Куртенков парите пак ще продължат да идват от научните програми, понеже етикирането би могло да повлияе само на продажбите на пазара.
-29 +12
На лице е фактът, че върху опаковката на цигарените кутии доста често е написано Катран - толкова и толкова процента, никотин - толкова и толкова.
Паралелно с грозните снимки на раково болни, лица с изронени и почернели зъби, трупове в моргата, хвърлили топа от пушене на цигари и какви ли не варианти, предупреждаващи консуматора, се мъдреха и надписи от рода "Пушенето е вредно за вашето здраве", "Пушенето убива", "Пушенето атрофира вашата кожа" и т.н., но не успяха да откажат пушачите да си купуват и пушат този ароматен за тях и отровен за други продукт.
Човешката психология работи по много странен начин: продуктът е в маркета, консуматорът минава, хвърля каквото му попадне в количката, пазарува от раз, качва "манджата" в багажника на колата и пришпорва към къщи без да му дреме дали пише, че айтъмс-ите съдържат цианкалий, радиоактивен полоний или стрихнин.
Такава е психологията на консуматора в западната цивилизация, но в държава като посткомунистическа България, където има всичко за купуване и едва 5-10% от "масите" могат да си позволят лукса за ънлимитетно пазаруване по личен избор, то за останалите българи, които са гледали на куп 1000 долара само в някой филм, ще остане щастието да претендират за обозначаване на продукти произведени от клонирани животни.
Да не отварям думи и за хляба, който ядяхме още по време на "комунизма" от каква пшеница, жито ил...
Прочитане на целия коментар и ечемик се месеха или от каква порода беше царевицата, а за дините "рътени" (прикачване на разсада към основа на тиква) е отделен въпрос.
Да ви е сладко!
-5 +24
Аз съм за информиран избор. Информацията трябва да е достъпна за всички.
-6 +29
Тоест няма проблем да си измамен, само да не го знаеш? Как е възможно някой да е склонен да избере това като вариант пред информирания избор?
-25 +14
Какъв е смисъла от надпис "не е клонирано", ако никой не може да отличи едното от другото? От какво ще Ви предпази този етикет, ако няма как да се различи измамата и да се накаже измамника?
_____
"Историята служи на българите, да не си взема поука от нея." ...Фра Дяволо. Жалко, но все още е факт...-26 +14
Като се замисля, не съм неутрален, а против.
Количеството информация, която може да се събере на един етикет е крайно.
С добавянето на нови и нови детайли, определено ще се достигнат физически ограничения.
Когато погледнем на етикета като на ограничен ресурс, ми се струва че може да се намерят и по-важни неща за обозначаване от евентуално клоонираният родител. А защо не и клонираният дядо, прадядо ...
-2 +9
Може би ще е най-добре да се добави задължение на производителя да поддържа някаква информационна система, свързана с Интернет.
Тогава ще е достатъчно на опаковката да има уникален идентификатор (например QR код). При нарастващият процент хора, имащи устройство за достъп до Интернет в джоба/чантичката си, доставянето на допълнителна информация за клониран родител, хранено с ГМО животно, редки алергени и т.н. ще е тривиално.
За да не са ощетени хората, които нямат смартфони, в магазините могат да бъдат разположени терминали, подобни на устройствата за проверка на цената в хипермаркетите.
За хората, които се вълнуват от отделни факти за храната си, бързо ще се създаде цяла екосистема от софтуер за анализ на информацията за храната. Функции като сигнализиране за алергени, които биха повлияли на член от семейството или отбелязване на храна, която противоречи на религиозните или морални възгледи ще са тривиални за изпълнение. При това без възгледите на един да пречат на друг. Единственото условие ще е да има свободен и стандартен метод за структуриран достъп до разширената информацията за продукта.