// Интерактив /Дебати
Трябва ли продуктите от клонирани животни да бъдат задължително обозначавани?
Илин Станев, модератор Включване в дебата- 260 Основни тези 29 юни 2011
- 107 Защита на тезите 13 юли 2011
- 15 Заключителни тези 20 юли 2011
- 8 Победител 26 юли 2011
Победител - "Да" на етикетите
Разпределение на гласовете по етапи
Етап 1 - 257 гласаДа
Андрей Куртенков
ветеринарен лекар, д-р по животновъдствоПродуктите от клонирани животни и техни потомци от първо поколение трябва да бъдат ясно обозначавани и потребителят да има възможност за избор дали да ги купува или не. Нежеланието да се постанови такава практика би било демонстрация на пренебрежително отношение към желанието на хората.
Основна теза Защитна теза Заключителна тезаНе
Мария Нинова
докторант по молекулярна и клетъчна биологияПотребителите са в правото си да бъдат информирани за количественото и качественото съдържание на продуктите, които консумират. Но продуктите от потомството на клонирани животни, използвани за храна са не само доказано безопасни, но и неразличими от другите.
Основна теза Защитна теза Заключителна тезаИлин Станев
МодераторСъщността на спора е принципен, не дали просто да се слагат етикетчета. Поддръжниците на тезата, че не е нужно специално означаване, очевидно смятат, че тези продукти са безопасни. Обратното, тези, които поддържат етикетирането, смятат, че продуктите от клонирани животни са недоказано безопасни и затова трябва да се отличават. Втората група изтъква аргумента, че дори тези хранителни деривати да са напълно идентични на храните, получени по стандартен път, потребителите имат право да знаят какво слагат в чинията си.
Тезата за задължителното етикетиране се поддържа от Европейския парламент, които се противопостави на страните членки на ЕС за въвеждане на по-либерално законодателство в областта. Една от вероятните причини е общественото недоволство.
Последното задълбочено изследване на Евробарометър от 2010 г. намира, че 57% от европейците смятат, че клонирането не е добре за тях или техните семейства, а едва 27% го намират за полезно. Неодобрението спада спрямо предходната анкета от 2008 г. Проучването не стига до такива детайли като нашия дебат – че става въпрос само за наследство на клонирани животни, така че данните не са напълно съпоставими. Но са показателни за общото настроение.
В същото време Европейската агенция по безопасност на храните (ЕАБХ) заключава, че значителен процент от клонингите имат влошено здраве, но същото така и че голяма част от тях са напълно здрави. Агенцията не намира данни, че месото и млякото от клонирани животни и особено от тяхното наследство се различават от тези на животните отгледани по конвенционалния начин.
По принцип във всичките ни дебати досега, касаещи теми, които обществото е определило като токсични – ГМО или сега клонингите, първоначално мощна преднина взема позицията срещу тях. След това с трупането на повече аргументи, резултатите от гласуването се поизравняват. От 67% в подкрепата на тезата за етикетирането на продуктите от клонирани животни, процентът падна на 58. Това със сигурност е резултат от убедителността на Мария, но и от втория феномен, който наблюдаваме в тези дебати – хората, които са на противоположно спрямо общоприетото схващане са по-активни в дебатите и участват до края.
Дебатите не са състезание, макар че Мария и Андрей проявиха доста спортна злоба. Важното беше в спора да научим полезни неща.
Без да навлизам в същината на спора, ми се иска да обобщя няколко неща.
Първо, възможно е проследяването и съответно етикетирането на всяко животно. В Европа, както ни обясни Андрей Куртенков, след истерията с лудата крава от средата на 90-те г. на миналия век се води доста строг контрол. Въпреки това, поради липсата на лабораторен тест, който да отличи наследството на клонинг от другите животни, се отваря огромна вратичка за злоупотреби. Освен това, такава уредба трудно би се прилагала спрямо трети страни – как ще проверим дали аржентинският фермер не послъгва с етикетирането?
Второ, няма доказателства, че продуктите от клонинги са опасни. ЕАБХ подчертава, че все още не са налични достатъчно тестове, за да се каже това със сигурност, но няма и информация за заплаха. Наистина има по-голям процент от животни получени чрез клониране, които имат здравословни проблеми, но и при оплождането ин витро едва 50% от опитите са успешни. Както Мария Нинова обясни, една от особеностите при клонирането е да има епигенетични изменения (т.е. изменения в ядрото на клетката, които не засягат ДНК кода). Но при достигане до репродуктивна възраст и образуването на полови клетки, дори и да има такива промени, те се "изтриват" при наследниците на клонингите. Т.е. няма как те да носят риск. Но пък е факт, че практиката е все още малка.
След този дебат надявам се да сте решили коя позиция да заемете в бъдеще. Аз благодаря на Мария и Андрей не само за времето, което отделиха на този дебат, но и за търпението им към модератора – дискусията беше доста научна на моменти и двамата доста се постараха да преведат посланията си на по-достъпен език.
Разпределение на гласовете по етапи
Етап 1 - 257 гласаСледващият дебат
Очаквайте скоро новия дебат на "Капитал". Можете да предложите нови теми за дискусия на http://www.capital.bg/interaktiv/debati/suggest.php.
-15 +10
Интересен е същи и факта в разнородността на гласувалите "да" и еднаквостта на мненията на гласувалите с "не". Общо взето гласуващите с "не" изтъкват едни и същи аргументи, докато опонентите са доста разнородна група: противници на финансирането на научни изследвания свързана с клонирането, противници по етични съображения, противници по религиозни съображения, противници на новите технологии и т.н.
-17 +13
bg-mamma for teh win...
_____
http://kaka-cuuka.com-16 +12
резултатите ок... сега да ги обърнем в нещо по-прагматично... от тея мами... както са стадно възприемчиви... на секакви псевдонаучни клюки и партенки... кви ли добри кинти мое да се издоят...? :)
_____
Now what's a few miles between the beauty and the beast...-5 +17
Вредни или не, имаме право да знаем.
-2 +13
поради същата логика са задължителни обозначенията на съставките грамаж и т.н. Иначе излиза че крият от какво са произведени продуктите
-2 +17
Аз чак сега разбрах, че опцията за коментиране си остава и след края на дебата.
След дългото отсъствие, ще си позволя пак да се включа (докато пак някой се разпореди да млъкна, разбира се).
Благодарен съм на Мария Нинова за това, че и тя също не е коментирала през този период, с което се запази изискването за равнопоставеност.
Разбира се, етикетирането на продуктите от клонирани животни далеч не е битката на живота ми и няма да доближа дулото до челото си, ако през март 2013-та (когато би трябвало ЕС да има готово решение по въпроса – да им имам сроковете на еврократите...), това етикетиране бъде отхвърлено – подобни спорове са важни и интересни именно защото противопоставят интересите на определени обществени групи. В този смисъл, за мен бе много интресен факт това, че нямаше припокриване между „сини” и „червени” в нашия дебат и в съседния дебат за ваксините – смятам, че това е нещо, което говри доста добре за читателите на „Капитал” и показва, че сред тях преобладават мислещите хора, а не реагиращите първосигнално (от типа - аха – тия са унищожителите на природата – ще гласувам срещу тях, или – реципрочния вариант – аха – това са зелените талибани – ще гласувам срещу тях).
Тук ще направя едно малко отклонение относно понятието „биотехнологии”. По времето, когато аз бях ученик с този термин обозначавахме използването на микроорганизми в производството. Постепенно, обаче, смисловата му територия взе да се разпространява и с него взеха да...
Прочитане на целия коментар обозначавата всевъзможни технологии, единственото обединяващо между които бе, че обещаваха рязко вдигане на количеството и качеството на произведената продукция. В действрйелност, реалните положителни резултати от „биотехнологиите” в новото значение на думата са доста семпли. Парадоксът е даже, че те реално доведоха до свиване на прилагането на микроорганизми в производството. Ако си спомняте, бирата по живково време вкисваше за няколко дни. Днешната бутилирана бира има трайност по половин година и повече. Това, без съмнение, може да е огромно достижение за определени научни колективи, но каква полза има потребителят от това?
Подобни самоцелни „биотехнологии” в селското стопанство имаме много – давах вече пример с МОЕТ – просто той ми е близък, защото и днес хората, които се нагушиха покрай него, заемат възлови позиции в българската наука. За Мария Нинова това може да са далечни проблеми, но аз, като български учен, не мога да остана спокоен, когато едни и същи хора в продължение на десетилетия все обещават от трибуните едни и същи неща, само сменяйки отвреме на време термините; и все с един и същ лайтмотив – дайте пари, дайте пари, дайте пари, не убивайте науката. Впрочем, не знам дали обърнахте внимание, че едновременно с дебатите около клонирането, в Брюксел се обсъждаше въпроса и за приложението на нанотехнологиите при производството на храни. Този сравнително нов термин също е термин-трепач. Всъщност, това което наричат нанотехнологии са добре известни и отдавна прилагани неща – ама друго си е като им измислиш някакво ново име...
Като поглеждам сега коментарите, виждам че не мога да избегна и „въпроса за бг-мамите”. Значи – по въпроса ми хрумват четири неща:
- явлението „бг-мама” действително е феномен и никой няма право да се отнася към него пренебрежително – не забравяйте, че бг-мамите като нищо щяха да срутят финансовата стабилност на страната, та, както стана ясно по-късно, нашите първи държавни мъже са правили разни сложни полузаконни хватки, за да избегнат фалита на една голяма българска банка;
- както всяко обобщение, така и обобщението по отношение на всички потребители на форума там няма как да е вярно – без съмнение там пишат и много истински специалисти в своята област;
- дори и да се съгласим, че там се пишат и откровени глупости – но те се пишат и на много други неща – ще ви припомня как във втория рунд тук един от най-твърдите привърженици на моята опонентка спореше и настояваше че регламента за новите храни бил регламент за ГМО – нещо очевидно невярно – и не виждам как лагер, в който има и такива представители, може да се отнася с пренебрежение към лагера на бг-мамите.
Накратко - благодарен съм на бг-мамите за подкрепата и смятам да се регистрирам в техния форум и да съм им от полза с каквото мога.
Никой научен работник, който е на държавна работа (или получава някакъв друг вид обществено финансиране) няма право да се отнася с пренебрегение към „обикновените хора” – дори и когато говорят глупости – а следва да търси път към тях – и нито за момент да не забравя, че това са хората, които го хранят.
Но да се върнем към „новите технологии”. Пак ще споделя ученически спомени – как учените ни убеждаваха, че до края на века ще се разхождаме по Марс и ще добиваме ценни метали от Луната. А пък секс ще правим с роботи – и те ще го правят много по-добре от човеците. За добро или за лошо – тези прогнози отидоха далеч в бъдещето. Фантасмагориите на „биотехнолозите” (в днешния смисъл на думата) са все неща от този характер. Те не направиха живота ни по-добър, а за селското стопанство са просто паразити. Ето защо, добре е че читателите на „Капитал” показаха неодобрението си към тяхната дейност.
+1
Не трябва изобщо да има такива продукти.
Заиграваме се с природата - тя може без нас, но ние без нея не.
Тоя боклук Куртенков организира хайки за тровене на кучета в София. Абе вие от @Capital нормални ли сте да се асоциирате с този изверг??? https://sites.google.com/site/bgsapiens/ sts/384455868345999/
https://www.facebook.com/OCCUPY.HEARTS.Bulgaria/po