// Интерактив /Дебати
Facebook
LinkedIn
Twitter
Email
Приключил, 29 юли 2011 - 24 авг 2011
Трябва ли ЕС да въведе въглероден данък за потреблението на енергия?
Георги Жечев, модератор Включване в дебата- 30 Основни тези 29 юли 2011
- 17 Гост експерт 6 авг 2011
- 28 Заключителни тези 17 авг 2011
- 12 Победител 24 авг 2011
Основни тези - Трябва ли ЕС да въведе въглероден данък за потреблението на енергия?
Да
Генади Кондарев
координатор "Чиста енергия и еврофондове" към сдружение "За Земята"Въглеродният данък е един от инструментите за намаляване на търсенето на изкопаеми горива и борба с промените в климата. Повишавайки цената на използването им, този данък осигурява повече стимули за енергийната ефективност и прави по-конкурентни възобновяемите енергийни източници.
Основна теза
Заключителна теза
Не
Петко Ковачев
изпълнителен директор на Института за зелена политикаПредложението за въвеждане на двукомпонентен енергиен данък, който, от една страна, да изравни облагането на енергоресурсите, а от друга – да подпомогне амбициозната политика на Европейския съюз по климата едва ли ще постигне очаквания ефект.
Основна теза Заключителна теза
Резултати от гласуването на този етап
50%56 гласа
Благодарим за вашия глас!
50%55 гласа
Георги Жечев
Модератор
Всяко малко дете научава, че ако цапа, то обезателно трябва да изчисти след себе си. За последните 200 години човечеството скочи от разтропани каручки в презокеански полети и премина от дърва за огрев на отопление и охлаждане с ултрапрецизни климатици. Но развитието си има екологична "цена" – замърсяване, обезлесяване, изчезване на животни и растения и изменения в климата. Въпросът е дали хората вече са готови да последват собствения си съвет - да "почистят" след себе си.
Почистването от парниковите газове обаче се оказа доста сложно – то намира много противници, скъпо е, а и досега не е измислен достатъчно ефикасен начин да бъде направено. Най-разпространената система за ограничаване на причиняващите парниковия ефект газове е схемата с търговия с емисии – при нея се налага таван на изпусканите газове и всеки който го надвиши трябва да си купи разрешителни (квоти). Те се продават или от правителството или от предприятия, които са успели да си спестят някой и друг тoн CO2. Принципът е пазарен и на теория насърчава предприятията да оптимизират дейността си така, че да изпускат по-малко вредни газове.
Резултатът от действието на Европейска схема за търговия с емисии (ЕСТЕ) обаче е по-скоро разочароващ. Излишъкът от парникови разрешителни драстично свали цената им, а много предприятия с мръсни технологии, поради спада на производството си, дори се оказаха продавачи. Така схемата не постига целта си да насърчава позеленяването на бизнеса.
Досега тези мерки за ограничаване на парниковите газове бяха насочени към едрия бизнес. С течение на времето обаче все повече сектори трябва да бъдат обхванати от действия за справяне с климатичните промени. И тъй като е меко казано немислимо да накараме шофьора на камион да си купува квоти, то трябва да бъдат приложени други методи. За това през април Европейската комисия предложи данъчната ставка на горивата в Европейския съюз да се промени така че да се отчетат калоричността им и количеството въглероден диоксид, отделено при тяхното изгаряне. За всеки тон въглеродни емисии ще се плащат минимум 20 евро и отделно при моторните горива минималната данъчна ставка ще бъде фиксирана на 9.6 евро на гигаджаул, а за горивата за отопление на 0.15 евро на гигаджаул. Тази система ще замени сегашната акцизна ставка, която се определя на базата на обема и само приблизително отразява колко мръсни са различните видове енергоносители. Идеята на двукомпонентния данък е от една страна да ограничи по-цапащите горива, а от друга енергийното потребление по принцип.
Новият данък трябва да обхване всички европейски домакинства, малкия бизнес и селското стопанство, които не попадат в действащата от 2005 г. ЕСТЕ.
Ясно е, че нито данъците, нито свободните пазари са имунизирани срещу дефекти. Първите рискуват неуспех заради липсата на гъвкавост (или прекалена гъвкавост, ако много индустрии получат данъчни вратички), вторите заради неправилно конструирани правила и непредвидените случайности.
Поканихме двама активисти, които са заставали зад много зелени каузи, да спорят по тази тематика. Генади Кондарев е координатор "Чиста енергия и еврофондове" към сдружение "За Земята", членува в мрежата Bankwatch. Петко Ковачев е изпълнителен директор на Института за зелена политика. Надяваме се така форматът да е по-интересен, тъй като дуелът "за" и "против" въглеродния данък няма да се върти около това дали има или няма климатични промени. А как най-ефективно и безболезнено да им се противодейства.
Почистването от парниковите газове обаче се оказа доста сложно – то намира много противници, скъпо е, а и досега не е измислен достатъчно ефикасен начин да бъде направено. Най-разпространената система за ограничаване на причиняващите парниковия ефект газове е схемата с търговия с емисии – при нея се налага таван на изпусканите газове и всеки който го надвиши трябва да си купи разрешителни (квоти). Те се продават или от правителството или от предприятия, които са успели да си спестят някой и друг тoн CO2. Принципът е пазарен и на теория насърчава предприятията да оптимизират дейността си така, че да изпускат по-малко вредни газове.
Резултатът от действието на Европейска схема за търговия с емисии (ЕСТЕ) обаче е по-скоро разочароващ. Излишъкът от парникови разрешителни драстично свали цената им, а много предприятия с мръсни технологии, поради спада на производството си, дори се оказаха продавачи. Така схемата не постига целта си да насърчава позеленяването на бизнеса.
Досега тези мерки за ограничаване на парниковите газове бяха насочени към едрия бизнес. С течение на времето обаче все повече сектори трябва да бъдат обхванати от действия за справяне с климатичните промени. И тъй като е меко казано немислимо да накараме шофьора на камион да си купува квоти, то трябва да бъдат приложени други методи. За това през април Европейската комисия предложи данъчната ставка на горивата в Европейския съюз да се промени така че да се отчетат калоричността им и количеството въглероден диоксид, отделено при тяхното изгаряне. За всеки тон въглеродни емисии ще се плащат минимум 20 евро и отделно при моторните горива минималната данъчна ставка ще бъде фиксирана на 9.6 евро на гигаджаул, а за горивата за отопление на 0.15 евро на гигаджаул. Тази система ще замени сегашната акцизна ставка, която се определя на базата на обема и само приблизително отразява колко мръсни са различните видове енергоносители. Идеята на двукомпонентния данък е от една страна да ограничи по-цапащите горива, а от друга енергийното потребление по принцип.
Новият данък трябва да обхване всички европейски домакинства, малкия бизнес и селското стопанство, които не попадат в действащата от 2005 г. ЕСТЕ.
Ясно е, че нито данъците, нито свободните пазари са имунизирани срещу дефекти. Първите рискуват неуспех заради липсата на гъвкавост (или прекалена гъвкавост, ако много индустрии получат данъчни вратички), вторите заради неправилно конструирани правила и непредвидените случайности.
Поканихме двама активисти, които са заставали зад много зелени каузи, да спорят по тази тематика. Генади Кондарев е координатор "Чиста енергия и еврофондове" към сдружение "За Земята", членува в мрежата Bankwatch. Петко Ковачев е изпълнителен директор на Института за зелена политика. Надяваме се така форматът да е по-интересен, тъй като дуелът "за" и "против" въглеродния данък няма да се върти около това дали има или няма климатични промени. А как най-ефективно и безболезнено да им се противодейства.
Генади Кондарев
Позиция Да
Въглеродният данък е един от инструментите за намаляване на търсенето на изкопаеми горива и борба с промените в климата. Повишавайки цената на използването им, този данък осигурява повече стимули за енергийната ефективност и прави по-конкурентни възобновяемите енергийни източници. В същото време той слага по-справедлива цена на парниковите газове, които хората отделят в атмосферата при икономическата си дейност. В момента повишаването на цените на петрола насърчава по-високото използване на въглища, които всъщност са по-мръсни.
Причината за това е, че въглеродният данък ще се определя според съдържанието на въглерод в изкопаемите горива – въглищата са най-богати на въглерод, следователно ще имат по-висока ставка от петрола, който пък ще има по-висока ставка спрямо природния газ. Биогоривата, които покриват изцяло критериите за устойчивост, няма да подлежат на облагане. На практика този данък е косвен, тъй като облага потреблението – тези които потребяват по-малко ще плащат и по-малко.
Най-важното предимство на въглеродните данъци е, че обхващат абсолютно всички сектори и дейности, при които се отделят парникови емисии – енергия, индустрия, транспорт и горива, използвани в земеделието, т.е. никой не е привилегирован.
Приходите от данъка могат и трябва да се използват за развитието и на енергийната ефективност, и на ВЕИ, както и да финансират мерки за по-добро усвояване на атмосферния въглерод от екосистемите (например от горите или океаните) – услуга, за която в момента никой не плаща, но всички ползваме.
Защо се налага използването на инструменти като въглеродния данък?
Замърсяването на въздуха се определя в икономическата теория като отрицателен външен ефект, тъй като засяга трети страни, които не са част от покупко-продажбата на произведената стока или услуга, но понасят вреди. В случая, някой трябва да плати за човешкото здраве и здравето на екосистемите, които не са отчетени в цената на горивото, с което е зареден един автомобил, нито в енергията, която е била необходима за производството на возилото. Това е класически пазарен дефект, който трябва да бъде компенсиран.
Замяната на класическия акциз върху горивата с въглеродния данък е също положително развитие. Акцизът е приход в бюджета, който може да се разходва по всякакъв начин, по който реши правителството, което създава стимул за правителствата да удължават практиките, които носят приход за хазната. Докато приходите от въглеродния данък ще се използват пряко за намаляването на емисиите.
Дали въглеродните данъци не са форма на протекционизъм?
Въглеродният данък ще създаде бариера пред вносните стоки, които имат голям въглероден отпечатък и които не калкулират в себе си цената на увреждането на климата. Данъкът обаче ще бъде бариера и за местните замърсяващи производители, а чуждестранните производители на чисти стоки и технологии няма да бъдат засегнати. Класическата протекционистка политика е насочена само към защита и облагодетелстване на местното производство, затова е погрешно да наричаме въглеродния данък протекционизъм.
Има ли опасност от нарушаване на пазарните принципи?
Минималната работна заплата, данъците, здравните и пенсионни осигуровки не са по-различни механизми от въглеродния данък – много хора биха предпочели да не плащат осигуровки, без да си дават сметка за момента, в които биха изпаднали в нужда. Но тези механизми позволяват на обществото ни да функционира ефективно, в дух на солидарност и взаимопомощ.
Какви са рисковете?
Има опасност данъкът да стимулира спорни технологии като улавяне и съхранение на въглерод и ядрена енергия. Макар че формално изпълняват критериите за нискоемисионни алтернативи, такива решения се характеризират с много висока инвестиционна цена и нужда от значителни субсидии, както и сериозни рискове от изтичане на въглеродни емисии или радиоактивно замърсяване.
Данъци вместо търговия с емисии.
Въглеродните данъци осигуряват повече предвидимост на цените на енергията спрямо схемите за търговия с емисии, защото са с фиксирано ниво и нарастването им е лесно прогнозируемо. Много е вероятно въглеродните данъци да могат да осигурят по-бърз и ефективен резултат спрямо търговията с емисии. Въглеродният данък е по-лесен за промяна и настройване, докато търговията с емисии е резултат от комплексни схеми и често завършва под формата на пазарлък. В същото време възможно е едно правителство да въведе въглероден данък и да намали въздействието му върху най-уязвимите социални групи като диверсифицира ставките на други данъци – например през социалните осигуровки на най-бедните слоеве на населението.В този смисъл въглеродният данък е и много по-прозрачен и по-лесен за разбиране от потребителите – преведен под формата на данък на киловатчас енергия или литър гориво. Тази яснота и прозрачност прави въглеродните данъци далеч по-непредразположени към злоупотреби и елиминира възможността на големите бизнеси да си осигурят право на емисии на ниска цена, както се случва в момента в търговията с емисии.
Ако трябва да изчакаме изчерпването на фосилните горива, рискуваме да навлезем в двойна катастрофа – климатът на планетата да се промени дотолкова, че да живеем в един неузнаваем свят, а икономиката ни да е толкова базирана на изкопаемите горива, че да е невъзможно да се преустрои за кратко време и по безболезнен начин към изключителното им поскъпване и към окончателното им изчерпване.
Причината за това е, че въглеродният данък ще се определя според съдържанието на въглерод в изкопаемите горива – въглищата са най-богати на въглерод, следователно ще имат по-висока ставка от петрола, който пък ще има по-висока ставка спрямо природния газ. Биогоривата, които покриват изцяло критериите за устойчивост, няма да подлежат на облагане. На практика този данък е косвен, тъй като облага потреблението – тези които потребяват по-малко ще плащат и по-малко.
Най-важното предимство на въглеродните данъци е, че обхващат абсолютно всички сектори и дейности, при които се отделят парникови емисии – енергия, индустрия, транспорт и горива, използвани в земеделието, т.е. никой не е привилегирован.
Приходите от данъка могат и трябва да се използват за развитието и на енергийната ефективност, и на ВЕИ, както и да финансират мерки за по-добро усвояване на атмосферния въглерод от екосистемите (например от горите или океаните) – услуга, за която в момента никой не плаща, но всички ползваме.
Защо се налага използването на инструменти като въглеродния данък?
Замърсяването на въздуха се определя в икономическата теория като отрицателен външен ефект, тъй като засяга трети страни, които не са част от покупко-продажбата на произведената стока или услуга, но понасят вреди. В случая, някой трябва да плати за човешкото здраве и здравето на екосистемите, които не са отчетени в цената на горивото, с което е зареден един автомобил, нито в енергията, която е била необходима за производството на возилото. Това е класически пазарен дефект, който трябва да бъде компенсиран.
Замяната на класическия акциз върху горивата с въглеродния данък е също положително развитие. Акцизът е приход в бюджета, който може да се разходва по всякакъв начин, по който реши правителството, което създава стимул за правителствата да удължават практиките, които носят приход за хазната. Докато приходите от въглеродния данък ще се използват пряко за намаляването на емисиите.
Дали въглеродните данъци не са форма на протекционизъм?
Въглеродният данък ще създаде бариера пред вносните стоки, които имат голям въглероден отпечатък и които не калкулират в себе си цената на увреждането на климата. Данъкът обаче ще бъде бариера и за местните замърсяващи производители, а чуждестранните производители на чисти стоки и технологии няма да бъдат засегнати. Класическата протекционистка политика е насочена само към защита и облагодетелстване на местното производство, затова е погрешно да наричаме въглеродния данък протекционизъм.
Има ли опасност от нарушаване на пазарните принципи?
Минималната работна заплата, данъците, здравните и пенсионни осигуровки не са по-различни механизми от въглеродния данък – много хора биха предпочели да не плащат осигуровки, без да си дават сметка за момента, в които биха изпаднали в нужда. Но тези механизми позволяват на обществото ни да функционира ефективно, в дух на солидарност и взаимопомощ.
Какви са рисковете?
Има опасност данъкът да стимулира спорни технологии като улавяне и съхранение на въглерод и ядрена енергия. Макар че формално изпълняват критериите за нискоемисионни алтернативи, такива решения се характеризират с много висока инвестиционна цена и нужда от значителни субсидии, както и сериозни рискове от изтичане на въглеродни емисии или радиоактивно замърсяване.
Данъци вместо търговия с емисии.
Въглеродните данъци осигуряват повече предвидимост на цените на енергията спрямо схемите за търговия с емисии, защото са с фиксирано ниво и нарастването им е лесно прогнозируемо. Много е вероятно въглеродните данъци да могат да осигурят по-бърз и ефективен резултат спрямо търговията с емисии. Въглеродният данък е по-лесен за промяна и настройване, докато търговията с емисии е резултат от комплексни схеми и често завършва под формата на пазарлък. В същото време възможно е едно правителство да въведе въглероден данък и да намали въздействието му върху най-уязвимите социални групи като диверсифицира ставките на други данъци – например през социалните осигуровки на най-бедните слоеве на населението.В този смисъл въглеродният данък е и много по-прозрачен и по-лесен за разбиране от потребителите – преведен под формата на данък на киловатчас енергия или литър гориво. Тази яснота и прозрачност прави въглеродните данъци далеч по-непредразположени към злоупотреби и елиминира възможността на големите бизнеси да си осигурят право на емисии на ниска цена, както се случва в момента в търговията с емисии.
Ако трябва да изчакаме изчерпването на фосилните горива, рискуваме да навлезем в двойна катастрофа – климатът на планетата да се промени дотолкова, че да живеем в един неузнаваем свят, а икономиката ни да е толкова базирана на изкопаемите горива, че да е невъзможно да се преустрои за кратко време и по безболезнен начин към изключителното им поскъпване и към окончателното им изчерпване.
Петко Ковачев
Позиция Не
Предложението за въвеждане на двукомпонентен енергиен данък, който, от една страна, да изравни облагането на енергоресурсите, а от друга – да подпомогне амбициозната политика на Европейския съюз по климата едва ли ще постигне очаквания ефект. Като цяло, трябва да бъдем скептични към идеята да се създават изкуствени пазари (като търговията с емисии) или да се предлагат данъци, които нямат цялостна визия за постигането на крайния ефект върху намаляването на емисиите. В случая крайният ефект трябва да бъде 90-95% редукция на емисиите на парникови газове до 2050 г., като кривата трябва да тръгне рязко надолу около 2020 г. Повечето от новите страни-членки на ЕС са, от една страна, негативно настроени към политиката по климата, от друга - големи замърсители. От трета гледна точка те имат интерес да концентрират повече средства в бюджета, които отиват за други цели, които често са популистки или антидемократични - например "осигуряването на реда".
Ето няколко проблема, които правят новият данък неефективен и които биха блокирали постигането на целите:
Наличието на задължителни минимални цени е начин за "отбиване на номера".
Отсега е ясно, че някои от страните-членки ще се възползват от това и изобщо няма да се ангажират с по-амбициозни енергийни данъци;
Преходен период до 2020 г. за новите страни-членки (без Словения).
Повечето от тези страни са противници на климатичните политики. Един преходен период ще им позволи да продължат да не правят нищо съществено за намаляване на емисиите в средно- и дългосрочен план. Напълно вероятно е през 2020 г. тези страни да се окажат отново неподготвени за сериозно и драстично намаляване на емисиите;
Свобода на страните да решават за какво да използват събраните пари.
Без изрично задължение за инвестиране на събраните средства в определени сектори и проекти, провалът е предизвестен. Всеки финансов министър ще е щастлив да получи около 1 – 1.5 млрд. лева допълнителни данъци на година (каквато е оценката за България), без задължението тези пари да бъдат използвани единствено за нови чисти и нискоемисионни политики и проекти. В допълнение остава открит въпросът за честната верификация на резултатите от подобни политики и проекти и гаранциите, че парите няма да бъдат раздадени на "наши хора";
Доброволност при данъчното прехвърляне.
Компрометирането на идеята за екологична данъчна реформа е гарантирано в страни като България. У нас трудно би могло да се очаква, че ще се получи редукция на данъчната тежест върху труда (подоходни данъци, пенсионни и здравни осигуровки и т. н.) или върху някои капиталови разходи. Успех може да има само в страни, в които данъците са обект на обществени дебати и решения, а не са "свещени крави", подвластни на волята на анонимни чиновници и ретроградни политици, свикнали да използват публичните финанси за лични и партизански цели.
Подкрепа за ядрената енергетика.
Опитът за изравняване на данъчното облагане на енергетиката от изкопаеми горива може все пак да претендира за принципен подход. Но изкючването на ядрената енергетика от облагане на рисковете и проблемите, които генерира, е неприемливо. Подобен подход не само затвърждава досегашното изключване на ядрената енергетика от дебата за конкурентноспособността и нарушаването на пазарните принципи, но и създава възможност за неглижиране на проблемите, които тя поражда. Със сигурност Европейската комисия може да поиска отмяната на Парижката и Виенската конвенции за граждански щети от ядрени аварии и да задължи операторите да поемат за своя сметка всички рискове за възможните щети без таван на застраховките.
Не може да се очаква значителна промяна в енергийната ефективност на секторите, които ще бъдат обложени (особено транспорт и земеделие)
Причината е, че с други свои политики (регионалната политика и общата селскостопанска политика) ЕС продължава да насърчава и финансира енергоразхитителни схеми. Такива са трансевропейските автомагистрали или интензивното земеделие.
Не може да се очаква значително подобряване на енергийната ефективност в жилищния сектор
За това ЕС трябва да промени напълно сегашния си минималистичен подход и да се насочи към задължителни схеми за саниране. Преди да се търси ефект от въвеждането на енергиен данък, следва да се използват съществуващите механизми (закони, безвъзмездни и възмездни финансови иснтрументи и схеми, политики в образованието и трудовата заетост и т.н.), за да се промени темпа на реновиране на сградния фонд в ЕС. В момента той е 1 – 1.5% годишно от съществуващите жилища.
Изкушението за общо и "скрито" повишаване на данъци е огромно и държави като България едва ли ще се поколебаят да се възползват, вместо да направят данъчна реформа.
Решението на проблема с емисиите е само в един подход: доброволно осъзната и задължителна като изпълнение промяна от сегашното икономическото развитие, основано на въглеродната енергетика, към развитие чрез алтернативни, чисти форми за преобразуване и използване на енергията. За това е по-добре да се въведат повече стандарти, които трябва да бъдат постигани постепенно, но в срок, повече пренасочване на съществуващите ресурси и в същото време повече свобода в новите рамки за развитие. Ясно е, че няма как всички да са щастливи и че много бизнеси, образователни дисциплини или политики ще бъдат ликвидирани, за сметка на нови такива. Въпрос на планиране е как това да се случи без да се трупат нови задължения към вече натрупаните.
Ето няколко проблема, които правят новият данък неефективен и които биха блокирали постигането на целите:
Наличието на задължителни минимални цени е начин за "отбиване на номера".
Отсега е ясно, че някои от страните-членки ще се възползват от това и изобщо няма да се ангажират с по-амбициозни енергийни данъци;
Преходен период до 2020 г. за новите страни-членки (без Словения).
Повечето от тези страни са противници на климатичните политики. Един преходен период ще им позволи да продължат да не правят нищо съществено за намаляване на емисиите в средно- и дългосрочен план. Напълно вероятно е през 2020 г. тези страни да се окажат отново неподготвени за сериозно и драстично намаляване на емисиите;
Свобода на страните да решават за какво да използват събраните пари.
Без изрично задължение за инвестиране на събраните средства в определени сектори и проекти, провалът е предизвестен. Всеки финансов министър ще е щастлив да получи около 1 – 1.5 млрд. лева допълнителни данъци на година (каквато е оценката за България), без задължението тези пари да бъдат използвани единствено за нови чисти и нискоемисионни политики и проекти. В допълнение остава открит въпросът за честната верификация на резултатите от подобни политики и проекти и гаранциите, че парите няма да бъдат раздадени на "наши хора";
Доброволност при данъчното прехвърляне.
Компрометирането на идеята за екологична данъчна реформа е гарантирано в страни като България. У нас трудно би могло да се очаква, че ще се получи редукция на данъчната тежест върху труда (подоходни данъци, пенсионни и здравни осигуровки и т. н.) или върху някои капиталови разходи. Успех може да има само в страни, в които данъците са обект на обществени дебати и решения, а не са "свещени крави", подвластни на волята на анонимни чиновници и ретроградни политици, свикнали да използват публичните финанси за лични и партизански цели.
Подкрепа за ядрената енергетика.
Опитът за изравняване на данъчното облагане на енергетиката от изкопаеми горива може все пак да претендира за принципен подход. Но изкючването на ядрената енергетика от облагане на рисковете и проблемите, които генерира, е неприемливо. Подобен подход не само затвърждава досегашното изключване на ядрената енергетика от дебата за конкурентноспособността и нарушаването на пазарните принципи, но и създава възможност за неглижиране на проблемите, които тя поражда. Със сигурност Европейската комисия може да поиска отмяната на Парижката и Виенската конвенции за граждански щети от ядрени аварии и да задължи операторите да поемат за своя сметка всички рискове за възможните щети без таван на застраховките.
Не може да се очаква значителна промяна в енергийната ефективност на секторите, които ще бъдат обложени (особено транспорт и земеделие)
Причината е, че с други свои политики (регионалната политика и общата селскостопанска политика) ЕС продължава да насърчава и финансира енергоразхитителни схеми. Такива са трансевропейските автомагистрали или интензивното земеделие.
Не може да се очаква значително подобряване на енергийната ефективност в жилищния сектор
За това ЕС трябва да промени напълно сегашния си минималистичен подход и да се насочи към задължителни схеми за саниране. Преди да се търси ефект от въвеждането на енергиен данък, следва да се използват съществуващите механизми (закони, безвъзмездни и възмездни финансови иснтрументи и схеми, политики в образованието и трудовата заетост и т.н.), за да се промени темпа на реновиране на сградния фонд в ЕС. В момента той е 1 – 1.5% годишно от съществуващите жилища.
Изкушението за общо и "скрито" повишаване на данъци е огромно и държави като България едва ли ще се поколебаят да се възползват, вместо да направят данъчна реформа.
Решението на проблема с емисиите е само в един подход: доброволно осъзната и задължителна като изпълнение промяна от сегашното икономическото развитие, основано на въглеродната енергетика, към развитие чрез алтернативни, чисти форми за преобразуване и използване на енергията. За това е по-добре да се въведат повече стандарти, които трябва да бъдат постигани постепенно, но в срок, повече пренасочване на съществуващите ресурси и в същото време повече свобода в новите рамки за развитие. Ясно е, че няма как всички да са щастливи и че много бизнеси, образователни дисциплини или политики ще бъдат ликвидирани, за сметка на нови такива. Въпрос на планиране е как това да се случи без да се трупат нови задължения към вече натрупаните.
Резултати от гласуването на този етап
50%56 гласа
Благодарим за вашия глас!
50%55 гласа
Какво следва?
Можете да се включите с мнение по темата в анкетата и форума на дебата.
Още по темата
Китай забрани на авиокомпаниите си да плащат въглеродния данък в ЕС
Заплашват ги глоби, в краен случай спиране на полети до страните от евросъюза
Енергетиката трябва да инвестира в екология, за да се намалят високите разходи за СО2
Италианците казаха "не" на изграждането на АЕЦ. Други още се колебаят.
-9 +46
Гласувах с НЕ.
Не защото съм против разхищението на енергия, а защото ако ще има такъв данък, то той би трябвало да е за всички жители на земята!
Не може "братята" американци да карат 6 литрови автомобили и да замърсяват като за световно, а европейците еднолитрови със 100 грама СО2 на километър.
В допълнение подобен данък би изнесъл производствата извън ЕС, което ще е пагубно за икономикаа на ЕС като цяло.
Добре е да се помисли и за друго: ЕС да плаща на собствениците на гори за това, че произвеждат кислород.
_____
Пишете грамотно на кирилица! Shift + ь = ѝ-7 +13
Засега това просто не е възможно. Ако страни като Германия се отказват сега от атомната енергия, единствената друга възможност са изкопаемите горива. Просто още технолгиите не са развити достатъчно, за да се намали енергийната консумация. Това - първо.
Второ: за нас българите това е лошо решение, по две причини:
а. икономиката ни е точно обратното на "енергийно ефективна" и това ще удари по малкото все още индустриални предприятия. А индустрията е задължителен компонент, ако искаме силна икономика.
и
б. нашенският "мениджмънт" прави поначало неефективното производство да бъде още по-енергоемко, с лоши решения и т.н., това е за друга тема, но влияе върху енергийната ефективност.
За да стане енергийно ефективна икономиката ни, не такива данъци ще помогнат, а инвестиции (макар и с малко) и промяна в начина на мислене и най-вече - в управлението на всички нива, от домакинствата, през предприятията и до правителството. Но - с разумни решения, а не с данъци, които да доубият и без това почти мъртвата ни индустрия.
-5 +19
Бе това ЕС защо направо не ни взема всички доходи - и да ни дава после, колкото смята, че ни се полагат?
И без това преките вземания са над 55 % от дохода, без да се смятат акцизи, ддс, данъци върху собственост, разни такси по институции и т.н. В масовия гражданин едвам остават за храни и енергия.
Вместо да има субсидии към тоя човек за ефективност - ще ги вземат от него да ги подарят на някоя компания с офис в Германия. Която пък ще си избие "инвестициите" с кеф пак от него - тъкачка..
А 85% в БГ се топлят с дърва и въглища - от бедност. Положителното е, че намаляваме - следователно и въглеродният отпечатък -също ;о
Докато не остане никой, който да субсидира парното на останалите 15%
_____
uBlock Origin + AdGuard DNS = Родих се!-19 +9
Гласувах с "ДА" защото това е единственият начин да се контролира по-ефективно разходването на всякакъв вид енергия. Но това е с призумцията, че целият ЕС е единен. Само тогава всички тези мерки могат да дада резултат.
И кокото2 е прав, има опасност да се изнесе производството, но тогава ще се наложат по-високи акцизи за внос и... Китай ги удря кризата.
_____
didid-9 +17
Гласувах "не" , поради това, че теорията че въглеродният диоксид е главният придчинител на глобалното затопляне в последните 2 години бе отхвърлена от мнозина световно признати учени - климатолози. Тезата на Ал-Гор издиша все повече , не съм съгласен да заплащам един вид индулгенции за грехове , които не съм извършил. Въглеродният данък неправомерно би облагодетелствал опеделени политически/икономически кръгове и индиректно би възпрял прогреса на човечеството като цяло.
-8 +13
Даването на "екстра" ресурси, като например "енергийни данъци"?!?!? в ръцете на брюкселските зелки е опасно за вашето здраве, много по опасно от цигарите.......
_____
Don't worry, be happy now! Boby said. ЕС е вреден за вашето здраве, дръпнете сиджимката овреме, да не плачкате като 1944 година....-6 +17
Развитието на въпроса за глобалното затопляне в крайна сметка стига до ограничения, санкции, данъци и т.н., още преди да сме си отговорили категорично на преюдициалния въпрос що е то глобалното затопляне изобщо. Кой или какво топли Земята всъщност?
http://video.google.com/videoplay?docid=-557667019
Дори противно на всякаква логика да приемем, че въглеродния диоксид е главната причина за затоплянето на Земята, то удачно е първо да потърсим кой е главният източник на въглероден диоксид и тогава ще установим, че изригването на един вулкан има като пряка последица изхвърлянето на повече въглероден диоксид отколкото цялата световна индустрия за години...а вулкани са изригвали и ще изригват винаги. Ако целта е да се намали отделянето на въглероден диоксид, то средствата за постигането и трябва да са стимули, а не налози! Поздрави!
-13 +9
Гласувам с ДА, защото искам да оставя поне педя по-чиста земя след себе си. Екологията е скъпо нещо, и е наивно мнението на някои "балкански" приятели тук.
Главният проблем на еколозите, е това, че все някой сочи с пръст някого и казва - ето този не пази природата.
Немците не страдат от тази болест, те пазят околната среда, не защото да се похвалят за това, а защото това им е нивото на развитие.
-3 +11
До коментар [#8] от "destino":
За да се стигне до екологично мислене тук и до опазване на околната среда - истинско, не на думи, не трябват нови данъци. Те няма да помогнат. Вместо това трябва единствено да се следи и спазва законодателството. Има си процедури, има си правила за спазване, има си министерство на околната среда и водите, агенции ... с техните правила, които не се спазват.
Има и по принцип някакво разделно събиране на отпадъците, което също не се прави. Така че, вместо да се правят някакви нови неща, по-добре е старите да се вкарат в ред. Само едното разделно събиране на отпадъците, плюс завод за преработката им, ще донесат по-голяма полза за околната среда, отколкото този данък.
-9 +15
Твърдо "НЕ"! Първо въглеродният диоксид въобще не е основния причинител на затоплянето на земната атмосфера /той е само около 2,5% от нея/ и второ човешкия принос към увеличаването на СО2 е направо смешен в сравнение с другите фактори. Да не забравяме и че повече СО2 означава повече храна за растенията, респективно - повече зеленина! А И ДА НЕ ЗАБРАВЯМЕ, ЧЕ ИМАШЕ СКАНДАЛ НАРЕЧЕН "КЛАЙМЪТГЕЙТ"! Същите тарикати, които се опитваха да препишат на човечеството глобалното затопляне /причинено от повишената слънчева активност/, се опитват да ни накарат косвено да им плащаме за това!
Айде.....!!!
-7 +11
това е поредната колосална глупост. първото което връзка на климатичните промени с въглеродните емисии и да има не е доказана, второ има много по добри начини за постигане на енергийна ефективност, и трето единственото което ще се постигне така е по голямо регулиране следователно повече пари в чиновниците и повече социализъм , което е и целта на задачата
_____
"Ceterum censeo ГЕРБ esse delendam"-3 +9
Съюзът, все повече звучи като един друг союз, вечен и непобедим, ама не би.
_____
Човекът е мярка за всички неща.-5 +7
Да ти писне от данъци :)
_____
Пътят към ада е осеян с добри намерения-3 +7
"За последните 200 години човечеството скочи от разтропани каручки в презокеански полети и премина от дърва за огрев на отопление и охлаждане с ултрапрецизни климатици."
Бих добавил също, че за това време човечеството премина от живот в синхрон и близост с естествената си природна среда, към живот в "1984". Природта се превърна от "майка" в "роб", а на робите им се дава единствено колкото да са на ръба на оцеляването. Най-много това да постигнат "въглеродните данъци" - запазване на темпа на унищожаване, но не и обръщане на тренда. Тези данъци единствено ще увеличат броя на хората, който не се отпляват с "ултрапрецизен климатик" ако изобщо се отопляват, а не знам дали някой се пита какво ще стане с цените на храните, които така или иначе си растат? Всичко това ще доведе единствено до социално напрежение, хранителни и енергийни бунтове, но и без тези данъци изглежда че нещата вървят на там. Просто това ще ускори процеса.
От друга страна никой не дава смислено обяснение какво значи "инвестиции в екология". Нима ще се залесят обработваемите площи? Или ще се дебетонират плажовете или петролните танкери ще бъдат превърнати в гигантски прахосмукачки почистващи океаните от гигатоновете пластмасови отпадъци? Факта е, че активното почистване изисква енергия, която от своя страна трябва да се пести... Остава другият вариянт - пасивното "почистване" чрез ограничаване на...
Прочитане на целия коментар потреблението до санитарния минимум на голяма част от населението. А за да няма бунтове приходите от въглеродни данъци ще бъдат използвани за масови мега-спортни събития, 3D TV, алкохол, дрогерий, затвори и прочее "забавления" в който масите да забравят за делниците си. Стара, изпитана римска схема.
А за Природата ... бе кой го е еня? Брюк-селските бюрократи ли? Ха-Ха.
_____
Без мъдра мисъл!-4 +3
То въглероден данък вече има в България и той се нарича акциз.
Но аз гласувах все пак с НЕ, коментар Първи е обяснил много добре и моите причини.
_____
Не цъфтиш ли като цвете, гниеш като бурен.-4
Страшна дилема , няма що ...
-2 +5
Въглеродният данък е всъщност едно естествено продължение на Европейската схема за търговия с емисии. Квотите по тази схема постепенно престават да бъдат безплатни (каквито бяха повечето квоти досега). Т.е. включените в тази схема инсталации (у нас такива са над 100 - повечето големи топлоелектрически централи и предприятия в нефтохимията, химическата промишленост, циментовата промишленост и т.н.) вече започват да заплащат правото си на емисии. Като при това цената на квотите в момента е около 15 евро на тон СО2. А въглеродният данък всъщност ще въведе същата тежест и за всички останали енергопотребители.
В предложената Директива:
http://ec.europa.eu/taxation_customs/resources/doc
на стр. 34 има една таблица, от която си личи, че този данък ще се определя на база 20 евро за тон СО2.
При това се дава и възможност на страните членки да компенсират въвеждането на този данък с намаление на съществуващите и сега акцизи върху горивата и енергоносителите.
Така че в крайна сметка въвеждането на въглеродния данък може и да не увеличи данъчната тежест, а само да измени структурата на сегашните акцизи върху енергийните продукти. Впрочем тази структура според цитираната по-горе проектодиректива и без това ще се променя. В смисъл, че...
Прочитане на целия коментар акцизът върху дизеловото гориво горе-долу ще се изравни с акциза върху бензина, рязко ще нарасне акцизът върху природния газ и т.н.
Има ли смисъл ЕС почти самотно да следва политика за намаляване на въглеродните емисии, каквато все още не се прилага в САЩ и Китай?
Това от известна гледна точка изглежда като жертва, която се прави от сравнително богати страни по идейни съображения.
От друга страна, след като съществува риск за цялата планета, може би има смисъл ЕС да дава по такъв начин личен пример.
Само дано след въглеродните данъци не се стигне и до въглеродни мита :)
-1 +5
До коментар [#2] от "woland":
"За да стане енергийно ефективна икономиката ни, не такива данъци ще помогнат, а инвестиции..."
Ами то ако се погледне за какво трябва да се използват приходите от квотите за емисии - то е точно за такива инвестиции: в енергийна инфраструктура, енергийна ефективност и ВЕИ. И тези квоти за емисии в крайна сметка по резултата си са също един вид данък - но само за големите горивни инсталации.
А иначе сумите за инвестиции никак не са малки - има ги в една съседна статия:
http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgari
-9 +7
Гласувах с ДА, защото трябва на всички ни да стане ясно, че връщане назад няма, каквото човек сам си причини и господ не може да му го причини... В този смисъл облагането с въглероден данък трябва да започне от едно такова равнище посочено в позицията на Генади К. и постепенно да обхване всички сектори, сегменти, страни и бизнеси, както и хората по целия свят.... В крайна сметка колкото и да не ни се вярва планетата и видовете които я обитават са единствения коректив дали нещо положително или негативно се случва, и тези които се занимават професионално с това и милиарди др. хора, могат най-добре да потвърдят фактите че планетата умира – БУКВАЛНО, а това значи преди всичко риск на хората. Точно тук е и най-важният елемент от „спора” всичко зависи от нас ЧОВЕЦИТЕ и ние можем да променим нещата – въпрос на избор и мисъл за нашите деца, защото докато чакаме и само си говорим а не действаме може да стане прекалено късно, за всички ни и най-вече за тези които ще живеят след нас...
_____
www.bulgariangreens.org www.wwf.bg-5 +5
Да, защото ако не вземем мерки още сега, хората са обречени. Природата ще се възстанови и без нас, но ние .. не. Ние имаме най-голяма нужда да бъдем активни в борбата със замърсяването по всякакъв начин.
Да, защото искам аз и моите деца да живеят в чиста околна среда.
-4 +7
Да!
Желателно е добре да се прочетат "За" и "Против" мненията преди да се гласува.
Против:
- Още един данък - естествената реакция е да се отхвърли. Кой обича да плаща повече... не и аз!
- Има си съществуващ механизъм за ограничаване на въглеродните емисии, ако е неефективен може би е по-добре да се помисли как да се подобри, преди да се измисля нов, който не е ясно до колко ще е ефективен.
За:
- Мярката изглежда достатъчно проста, така че да може да се налага глобално. Противно на изказаните мнения, ако не се смекчи от "диверсифициране на ставките на други данъци" (единственото предложение, което наистина не ми хареса от мнението на Генади), такава глобална мярка би довела до ориентирането на пазара към стоки прозведени чрез екелогично производство - по възможно най-ефективния начин - чрез крайната цена за потребителя.
- Няма такова нещо като "доброволно осъзната промяна". Без механизъм, който я налага, промяна няма да има.
- Икономиката ни ВЕЧЕ е базирана на използването на изкопаеми горива до такава степен, че ако не настъпи промяна единствената алтернатива ще е окончателното им изчерпване. Което ще е дори по-лошо от замърсяването на планетата, без алтъернативи за другите индустрии, като химическата например.
- Алтернативни технологии ИМА, просто не се инвестира в тях. Един такъв данък би могъл да промени това, при правилно разпределяне на...
Прочитане на целия коментар средствата от него. Пример: http://www.youtube.com/watch?v=OTQ4cFn5sXs
-1 +4
Според мен такъв данък би покачил цените на масовите горива и дърва/въглища за огрев през зимата, което да се надявам най-накрая ще наклони везните към малко по-разумни и усъвършенствани технологии като пасивното строителство и технологиите за намаляване на разхода на гориво. Масово виждам печки с водни ризи и радиатори в панелените апартаменти в родния ми град, които буквално издишат отвсякъде на инфрачервените снимки. Няма да споменавам пушлявещите автомобили без катализатор, които въпреки окаяното си състояние не липсваха при протестите срещу цените на горивата. Все пак много хора си правят сметката и след като по-чистото решение е на кантар с цената на замърсяващото ще предпочетат това с допълнителните изгоди, уви не съществува правило или закон, който да не се заобикаля масово и по-скоро това ще е по-сериозния проблем, у нас конкретно.
-5 +7
Твърдо "НЕ" на този измислен данък!Измама след измама за обикновения човек, направо ни съсипват.Няма да коментирам надълго и нашироко нелепата теза за въглеродния отпечатък на всеки един от нас, защото по-горе от мен в коментарите е коментирано достъчно, но наистина Европа е най-прецакана от всички, особено спрямо САЩ и Китай. Тези две страни цапат почти 70% от атмосферата на земята, ама ние, европейците видиш ли сме най-напредничави в мисленето и точно ние ще спасим планетата...Тъпо,много тъпо от наша страна.Защото европейската икономика ще тъпче на едно място,а азиатския тигър ще продължава да дърпа напред (американците скоро ще станат васали на Китай) и ще продължава да цапа. А СО2-то го е имало в много по-големи количества и преди да се появи човешката цивилизация, просто това е начин да ни съдерат още една кожа от и без това голия ни гръб...
_____
GM-2 +4
Няма смисъл от такъв данък. Все пак че сме минали peak oil през 2006 г. Сега сме в плато на добива. През 2015 г. и след нея добива ще започне да спада. Тогава цената на петрола ще се вдигне 3-4 пъти. Ще махнат и акциза, ще махнат и ДДС и пак ще е скъп. Щем не щем, ще трябва да минем на друг основен източник на енергия ако не искаме да затънем в бедност и мизерия.
-1 +5
Подкрепям идеята, но с уговорката, че задължително трябва да има налице механизъм, който да налага на външните производители същите правила. Иначе европейската икономика ще става все по-неконкурентна и зависима от вноса, а държавните дългове - все по-неуправляеми.
Как по-точно "Въглеродният данък ще създаде бариера пред вносните стоки, които имат голям въглероден отпечатък и които не калкулират в себе си цената на увреждането на климата."?
_____
The world is £4 trillion in debt. Just exactly which planet do we owe it to?-1 +4
"Въглеродният данък е един от инструментите за намаляване на търсенето на изкопаеми горива и борба с промените в климата." = FAIL.
Въглеродният данък е финансов инструмент, при това непряк ( не видях някъде парите от него да отиват директно в инвестиции на чист енергодобив ), а е известно какво се случва с търговията с емисии.
Въглеродният данък не е инструмент за "позеленяване" а е ... данък, баце.
_____
╠╩╦═╬♥∩♥{(::○::SeoKungFu::○:::)}♥∩♥╬═╦╩∞-1 +3
Не, аман от данъци! Като премахнат 5-6 може да обмислим въвеждането на нов.
+1
НЕ
Аргументи:
1. Това е опит с локални данъци да се финансира глобална политика - наивно и безрезултатно пилеене на ресурси за непостижими цели.
2. Целта - ограничаване на т.нар. въглероден отпечатък НЕ Е публична, а партизанска цел.
3. Средството - оскъпяване на локалните ресурси в условията на глабална икономика- е не просто безполезно, то е вредно, доколкото води до понижаване на благосъстоянието.
+4
НЕ
Скритата хипотеза на въглеродният данък е, че масовият натиск срещу потребителите на въглеводородните горива ще доведе до
а) принудителна,
б) масова,
в) резултатна, и
г) еколого-съобразна
енергийна ефективност.
Никое от тези въздействия не е вероятно (естествено, за съжаление - което обаче няма значение).
а) българската статистика не е в състояние да отсее поне малко адекватно енерго-ефективните бизнеси от останалите бизнеси, и просто ще обложи всички наред. Да не говорим, че няма някаква "еталонна" енергийна ефективност, по която разнообразните бизнеси да се равняват.
б) вж. а). В допълнение, масовите предприемачески способности (доказано крайно скромни) на масовите български предприемачи сами по себе си няма да допуснат подобен ефект.
в) Промишлено ориентираната човешка популация е изправена не просто пред поредната своя екологична ниша, от чието презаселване ще успее да избяга с помощта на някоя и друга иновация в областта на транспорта, отглеждането на храни и военните технологии. Ние сме в положение да не откриване обитаемо за нас жизнено пространство, докъдето стигат нашите погледи, нашите (вече глобални) сведения и нашата (относително доста комплицирана) наука. И се питаме ще може ли едно ново парично облагане да ни позволи да се множим и консумираме с експоненциалния темп, който винаги досега сме следвали. Ами не, няма...
Прочитане на целия коментар как да ни ги позволи.
г) Както Петко Ковачев е вече посочил, най-лесното бягство от въглерода е при мирния атом. Друг дискусионен въпрос е какъв е въглеродният отпечатък на алтернативното производство на т.нар. "екологични" горива и "чисти" енергии, например електричеството.
Много по-важно от борбата с вселенските процеси (по-скоро обречена) е според мене активното разработване и разпространяване на наши адаптационни технологии за идващите промени. Как ще живеем, когато (не ако, а когато) Добруджа пресъхне, Дунав потече черен от машинно масло, и безогледно изсечените от туроператорите планини се озъбят отново голи откъм гора и почва? Ето това са сериозните въпроси пред нас в близките десетилетия.
-1 +3
Не, защото неискам някой да си прави парички на мой гръб, манипулирайки със страховете на хората. Възобновяемите изночници на ел. енергия вдигнаха двойно цената на електоренергията и са в облага на разни лобисти и адамакъллии.
_____
Меня постоянно преследуют умные мысли! .. Но я быстрее ....