// Интерактив /Дебати
Facebook
LinkedIn
Twitter
Email
Приключил, 29 юли 2011 - 24 авг 2011
Трябва ли ЕС да въведе въглероден данък за потреблението на енергия?
Георги Жечев, модератор Включване в дебата- 30 Основни тези 29 юли 2011
- 17 Гост експерт 6 авг 2011
- 28 Заключителни тези 17 авг 2011
- 12 Победител 24 авг 2011
Заключителни тези - Противниците на въглеродния данък взеха лек превес
Въглеродният данък е изцяло посветен на борбата с промените в климата
Генади Кондарев
Лесно е да гледаме 2D – в своя малък свят, в който трябва да платим още няколко лева данъци. Погледнем ли 3D обаче ще видим свят, който се пръска по шевовете от население, който е едно цяло и споделя обща атмосфера, води и жизнен цикъл и който има огромни проблеми.
Основна теза
Заключителна теза
Въглеродният данък е проблемна идея с трудно доказуем положителен ефект
Петко Ковачев
Ще започна с ясното и еднозначно заявление, че аз съм достатъчно убеден в негативното влияние на човешката дейност върху глобалния климат. Доколкото това не е темата на дебата, няма да отговарям на онези, които се опитват да пренесат спора на тази плоскост.
Основна теза Заключителна теза
Резултати от гласуването на този етап
36%21 гласа
Благодарим за вашия глас!
64%38 гласа
Георги Жечев
Модератор
След експертната намеса на Щерьо Ножаров балансът на читателските мнения в дебата е нарушен. Лек превес вече взимат противниците на въглеродния данък – с 54 срещу 46%.
Основните притеснения, изразени във форума на "Капитал", са свързани с очакваното данъчно "задушаване" във време на криза. Както се изразява Станислав Янков, "вместо да работи за реалното разрешаване на този проблем, ръководството на ЕС повече се чуди, как да осигури превъртането на някакви пари".
Според част от коментарите навлизането на зелените технологии може да се насърчи чрез данъчни облекчения, а не чрез приходи от въглеродния данък. Стоките, внасяни от държави с ниски екостандарти и без отчитане на въглеродния отпечатък, трябва да се облагат с мито, предлагат още читателите.
В заключителния етап от дебата публикуваме финалните позиции на Генади Кондарев и Петко Ковачев. По време на дискусията двамата не само не се разколебаха, но и затвърдиха мненията си, съответно "за" и "против" облагането на въглеродните емисии.
Основните притеснения, изразени във форума на "Капитал", са свързани с очакваното данъчно "задушаване" във време на криза. Както се изразява Станислав Янков, "вместо да работи за реалното разрешаване на този проблем, ръководството на ЕС повече се чуди, как да осигури превъртането на някакви пари".
Според част от коментарите навлизането на зелените технологии може да се насърчи чрез данъчни облекчения, а не чрез приходи от въглеродния данък. Стоките, внасяни от държави с ниски екостандарти и без отчитане на въглеродния отпечатък, трябва да се облагат с мито, предлагат още читателите.
В заключителния етап от дебата публикуваме финалните позиции на Генади Кондарев и Петко Ковачев. По време на дискусията двамата не само не се разколебаха, но и затвърдиха мненията си, съответно "за" и "против" облагането на въглеродните емисии.
Въглеродният данък е изцяло посветен на борбата с промените в климата
Генади Кондарев
Позиция Да
Лесно е да гледаме 2D – в своя малък свят, в който трябва да платим още няколко лева данъци. Погледнем ли 3D обаче ще видим свят, който се пръска по шевовете от население, който е едно цяло и споделя обща атмосфера, води и жизнен цикъл и който има огромни проблеми. Евтино, бързо и качествено решение няма. Винаги се прави компромис с едно от трите. Решението, което търсим в момента, трябва да е на първо място бързо и качествено. Не знам за учени, които да доказват, че няма промени в климата или че те не са провокирани от човешката дейност. Аз знам за общност от хиляди авторитетни учени, които работят за Междуправителствения панел по измененията в климата (IPCC), за редица национални климатологични лаборатории, за престижни институти. Тези учени доказаха, че има над 80% вероятност да се изправим пред катастрофа, ако продължаваме в същия дух или се задоволяваме с половинчати решения. Ако някой ви каже, че има 80% вероятност да катастрофирате, ако сте пиян, вие какво му отговаряте – че има 20% шанс да стигнете живи и сядате зад волана ли?
За онези, които действително са изчели и са помислили над тезите "за" и "против" вероятно е станало ясно, че гласуват за позиции, които не са 100% съпоставими. Моята теза е в подкрепа изобщо на идеята за въвеждането на въглероден данък и разходването на средствата от този данък. Тезата на Петко Ковачев разглежда конкретните планове за такъв данък в ЕС. Ако те се приложат със заложените дефекти, на които Ковачев обръща внимание, то няма да се разгърне пълният потенциал на въглероден данък с правилна архитектура.
Действително новата европейска директива има нужда от промяна или отпадане на две основни точки. Първата е идеята за въглероден кредит за индустрии, застрашени от изтичане на въглерод. Такива са например системите за улавяне и съхранение на въглерод (сarbon capture and storage, CCS), които са противоречива технология с недоказан ефект. Вторият недостатък е, че данъчните постъпления няма задължително да се използват срещу промените в климата. Това вече предизвиква критики от държави извън ЕС (особено САЩ), които определят европейския въглероден данък като начин гражданите на други страни да бъдат облагани под претекст за грижа за климата. Европа трябва да отстрани този недостатък в проекта за директива. Трябва да е ясно, че това е инструмент, който е специално и изцяло посветен на борбата с промените в климата, а не за попълване на бюджета.
Впечатли ме сметката за 1 – 1.5 млрд. лв. годишно допълнителни постъпления в бюджета, която Петко Ковачев е направил за приходите от данъка. Предполагам, че това е резултат на умножението на приблизително 25 - 40 млн. тона емисии годишно по 20 евро на тон, колкото самата директива предвижда да е нивото на данъка. Ако в момента един електромобил струва 30 - 35 хил. евро, то тези средства биха били достатъчни всяка година 25 000 - 30 000 нови електромобила да запъплят в България. И понеже държавата не би раздавала електромобили като подаръци, а евентуално би дотирала някакъв процент от стойността им, то този ефект ще се мултиплицира.
Да погледнем към незаработилата схема за обновяване на жилищни сгради, за която през 2005 г. се търсеха 4 млрд. лева, от които държавното участие е 800 млн лева. Схемата трябваше да се проведе за период от 15 години. С постъпления от въглеродния данък обаче тя ще може да се реализира само за 3 години, дори ако приемем за целите на анализа, че обновяването става със 100% държавна субсидия. Данните показват, че има как в иначе бедна България да се върви напред към нисковъглеродна икономика.
Потребителят често няма изградена финансова култура, за да оцени предимствата на възобновяемата енергия и енергийната ефективност. Те изискват по-голяма първоначална инвестиция, но се изплащат за няколко години и след това десетилетия могат да му осигуряват безплатна енергия. Е, ако има кой да осигури на всеки от нас средствата за първоначалната инвестиция – в случая визирам фондовете на ЕС, захранвани от въглеродния данък - тогава къде е проблемът?
А и сметката колко ще ни натоварят 20-те евро на тон емисии, предложени от Брюксел, се явява направо символична като ефект върху потреблението ни – става дума за по-малко от половин стотинка на километър с една кола със среден разход на гориво. В този случай акцизът си остава по-сериозният инструмент за намаляване търсенето на услугата транспорт чрез ценова корекция. Тежестта върху разходите за отопление ще остане почти незначителна и ще се компенсира многократно от санирането.
Визите не спряха руснаците да идват по нашето Черноморие, акцизът върху цигарите и алкохола не е спрял заклетите пушачи и пиячи, а пешеходната зона на бул. "Витоша" не накара магазините да фалират. Е, защо тогава трябва да оставяме ползването на мръсните горива без подобаващо данъчно облагане? Залогът е прекалено висок, за да продължаваме да оставяме петролното и въглищното лоби да превръщат мерките срещу промените в климата в икономическо плашило.
За онези, които действително са изчели и са помислили над тезите "за" и "против" вероятно е станало ясно, че гласуват за позиции, които не са 100% съпоставими. Моята теза е в подкрепа изобщо на идеята за въвеждането на въглероден данък и разходването на средствата от този данък. Тезата на Петко Ковачев разглежда конкретните планове за такъв данък в ЕС. Ако те се приложат със заложените дефекти, на които Ковачев обръща внимание, то няма да се разгърне пълният потенциал на въглероден данък с правилна архитектура.
Действително новата европейска директива има нужда от промяна или отпадане на две основни точки. Първата е идеята за въглероден кредит за индустрии, застрашени от изтичане на въглерод. Такива са например системите за улавяне и съхранение на въглерод (сarbon capture and storage, CCS), които са противоречива технология с недоказан ефект. Вторият недостатък е, че данъчните постъпления няма задължително да се използват срещу промените в климата. Това вече предизвиква критики от държави извън ЕС (особено САЩ), които определят европейския въглероден данък като начин гражданите на други страни да бъдат облагани под претекст за грижа за климата. Европа трябва да отстрани този недостатък в проекта за директива. Трябва да е ясно, че това е инструмент, който е специално и изцяло посветен на борбата с промените в климата, а не за попълване на бюджета.
Впечатли ме сметката за 1 – 1.5 млрд. лв. годишно допълнителни постъпления в бюджета, която Петко Ковачев е направил за приходите от данъка. Предполагам, че това е резултат на умножението на приблизително 25 - 40 млн. тона емисии годишно по 20 евро на тон, колкото самата директива предвижда да е нивото на данъка. Ако в момента един електромобил струва 30 - 35 хил. евро, то тези средства биха били достатъчни всяка година 25 000 - 30 000 нови електромобила да запъплят в България. И понеже държавата не би раздавала електромобили като подаръци, а евентуално би дотирала някакъв процент от стойността им, то този ефект ще се мултиплицира.
Да погледнем към незаработилата схема за обновяване на жилищни сгради, за която през 2005 г. се търсеха 4 млрд. лева, от които държавното участие е 800 млн лева. Схемата трябваше да се проведе за период от 15 години. С постъпления от въглеродния данък обаче тя ще може да се реализира само за 3 години, дори ако приемем за целите на анализа, че обновяването става със 100% държавна субсидия. Данните показват, че има как в иначе бедна България да се върви напред към нисковъглеродна икономика.
Потребителят често няма изградена финансова култура, за да оцени предимствата на възобновяемата енергия и енергийната ефективност. Те изискват по-голяма първоначална инвестиция, но се изплащат за няколко години и след това десетилетия могат да му осигуряват безплатна енергия. Е, ако има кой да осигури на всеки от нас средствата за първоначалната инвестиция – в случая визирам фондовете на ЕС, захранвани от въглеродния данък - тогава къде е проблемът?
А и сметката колко ще ни натоварят 20-те евро на тон емисии, предложени от Брюксел, се явява направо символична като ефект върху потреблението ни – става дума за по-малко от половин стотинка на километър с една кола със среден разход на гориво. В този случай акцизът си остава по-сериозният инструмент за намаляване търсенето на услугата транспорт чрез ценова корекция. Тежестта върху разходите за отопление ще остане почти незначителна и ще се компенсира многократно от санирането.
Визите не спряха руснаците да идват по нашето Черноморие, акцизът върху цигарите и алкохола не е спрял заклетите пушачи и пиячи, а пешеходната зона на бул. "Витоша" не накара магазините да фалират. Е, защо тогава трябва да оставяме ползването на мръсните горива без подобаващо данъчно облагане? Залогът е прекалено висок, за да продължаваме да оставяме петролното и въглищното лоби да превръщат мерките срещу промените в климата в икономическо плашило.
Въглеродният данък е проблемна идея с трудно доказуем положителен ефект
Петко Ковачев
Позиция Не
Ще започна с ясното и еднозначно заявление, че аз съм достатъчно убеден в негативното влияние на човешката дейност върху глобалния климат. Доколкото това не е темата на дебата, няма да отговарям на онези, които се опитват да пренесат спора на тази плоскост.
Прехвърлянето на данъчни тежести от замърсителя върху крайния потребител би имало огромен развращаващ ефект. Чрез енергията, изпозлвана в производството на стоки и услуги, отново крайният платец на данъка ще бъдат гражданите. Принципът "замърсителят плаща" се торпилира отвътре и се постига обратният ефект – увеличава се обществената съпротива срещу голямата цел. Всякакви финансови тежести, свързани с парниковите емисии, трябва да бъдат напълно понесени от замърсителите и от никой друг!
Предложението за въвеждане на въглеродния данък с нищо не гарантира, че средствата ще бъдат използвани за зелени енергийни проекти, нито че ще бъдат изпозлвани ефективно. Трудно е да се предвиди дали ЕС може да гарантира това при сегашния начин на вземане на решенията и при очертаващите се все по-дългосрочни вътрешни проблеми с фалитите на държави и еврото.
Както е казал един от коментиращите във форума, някои се опитват да прикрият провала на един левичарски подход (ЕСТЕ), с въглеродния данък – т. е. друг левичарски и антипазарен подход, който е лесно манипулируем по политически и корпоративни съображения.
На следващо място, напълно срещу интересите на хората и фирмите е да се добавят нови данъчни тежести, вместо да се "позеленят" вече съществуващите мерки. Време е структурните и земеделските фондове да бъдат напълно ориентирани към няколко цели, свързани с качеството на живота – борбата с климатичните промени (и адаптацията за защитата на гражданите от негативните им ефекти), опазването на природата и чистата храна.
Целевото съфинансиране на програми за саниране на сгради с въглеродния данък ще доведе до още социализъм (като икономически термин), бюрократщина и корупция. Изчислението на Генади Кондарев, че въглеродният данък ще се отрази минимално (с по-малко от половин стотинка на километър или около 6 - 8 ст. на литър гориво) само доказва, че този данък не цели да предотврати замърсяванията, а да събира допълнителни пари, с които да си играем на климатична политика, но да не променяме нещата в тяхната същност.
Дори с "поправени" слабости въглеродният данък си остава проблемна идея с трудно доказуем положителен ефект. Той не е "забранителен" - замърсителите остават за неизвестен период. Данъкът ще бъде поредният "дебалансиран куршум" в идеята за устойчиво развитие, като резултатът ще е запазване на досегашния бизнес модел (business as usual) и поредното отчитане на неизпълнени амбициозни цели.
Ето няколко предложения, които смятам, че ще работят по-добре от въглеродния данък:
1. Стандарти за емисиите. Необходимо е да се изработят стандарти за емисиите на парникови газове за всички икономически дейности, както и за битовия сектор. По подобие на директивата за IPPC (интегриране на превенцията и контрол на замърсяването - бел. ред.) трябва да се определят срокове за поетапно достигане на тези стандарти.
2. Специализирани фондове за финансиране на малките проекти (до 20 000 евро). Тези фондове трябва да поемат функциите, които в момента крайно неуспешно се изпълняват от търговските банки в качеството им на посредници на средства от ЕС. Абсолютно неприемливо е подобни "лесни и евтини пари" да се товарят с пазарните лихви и останалите такси на банките. Фондове ще работят на принципа на фондациите, които разпределят грантове в оперативен порядък и при облекчени процедури.
3. Директна такса върху инвестициите, включително кредитите за тях, използвани за антиклиматични дейности. Ако искате да получите банков кредит например за соларен парк или проект за енергийна ефективност, така че да има доказано намаляване на емисиите, то получавате кредит по стандартния начин. Ако искате кредит за нова ТЕЦ, то плащате държавна такса. За да се гарантира, че тя е за сметка на замърсителя и няма да бъде разпределена върху неговите клиенти, тя трябва да се плаща преди физическото изпълнение на проекта и да се осчетоводява за сметка на финансовия резултат на замърсителя след изчисляването на дължимите данъци и такси.
4. Може да се помисли за преразглеждане и поставяне на ограничения:
- за държавата и общините като собственици на производства, използващи изкопаеми горива (например държавната ТЕЦ "Марица-изток 2", общинските топлофикации);
- за застрахователните дружества, които са акционери в централи на изкопаеми горива и в същото време продават здравни застраховки и застраховки срещу бедствия, които са резултат от промените в климата;
- за банките, когато финансират антиклиматични проекти и т.н.
5. До 15 години е необходимо въвеждането на напълно нова, зелена фискална политика. Тя трябва да отговаря на три принципа:
- запазване и дори намаляване нивото на общите данъчни приходи;
- преход от данъци върху труда и някои данъци върху бизнеса (например ДДС) към облагане на ресурсите и замърсителите;
- забрана за използване на обществени средства за замърсяващи дейности и производства.
Голямото решение е поетапният отказ от енергетиката, основана на изкопаеми горива и ядрената енергетика и замяната й с чистите възобновяеми източници. Подобна цел няма нужда от измислени финансови схеми, някои от които биха създали поредни финансови балони. За България е напълно възможно подобен отказ да стане факт до 2050 г.
Прехвърлянето на данъчни тежести от замърсителя върху крайния потребител би имало огромен развращаващ ефект. Чрез енергията, изпозлвана в производството на стоки и услуги, отново крайният платец на данъка ще бъдат гражданите. Принципът "замърсителят плаща" се торпилира отвътре и се постига обратният ефект – увеличава се обществената съпротива срещу голямата цел. Всякакви финансови тежести, свързани с парниковите емисии, трябва да бъдат напълно понесени от замърсителите и от никой друг!
Предложението за въвеждане на въглеродния данък с нищо не гарантира, че средствата ще бъдат използвани за зелени енергийни проекти, нито че ще бъдат изпозлвани ефективно. Трудно е да се предвиди дали ЕС може да гарантира това при сегашния начин на вземане на решенията и при очертаващите се все по-дългосрочни вътрешни проблеми с фалитите на държави и еврото.
Както е казал един от коментиращите във форума, някои се опитват да прикрият провала на един левичарски подход (ЕСТЕ), с въглеродния данък – т. е. друг левичарски и антипазарен подход, който е лесно манипулируем по политически и корпоративни съображения.
На следващо място, напълно срещу интересите на хората и фирмите е да се добавят нови данъчни тежести, вместо да се "позеленят" вече съществуващите мерки. Време е структурните и земеделските фондове да бъдат напълно ориентирани към няколко цели, свързани с качеството на живота – борбата с климатичните промени (и адаптацията за защитата на гражданите от негативните им ефекти), опазването на природата и чистата храна.
Целевото съфинансиране на програми за саниране на сгради с въглеродния данък ще доведе до още социализъм (като икономически термин), бюрократщина и корупция. Изчислението на Генади Кондарев, че въглеродният данък ще се отрази минимално (с по-малко от половин стотинка на километър или около 6 - 8 ст. на литър гориво) само доказва, че този данък не цели да предотврати замърсяванията, а да събира допълнителни пари, с които да си играем на климатична политика, но да не променяме нещата в тяхната същност.
Дори с "поправени" слабости въглеродният данък си остава проблемна идея с трудно доказуем положителен ефект. Той не е "забранителен" - замърсителите остават за неизвестен период. Данъкът ще бъде поредният "дебалансиран куршум" в идеята за устойчиво развитие, като резултатът ще е запазване на досегашния бизнес модел (business as usual) и поредното отчитане на неизпълнени амбициозни цели.
Ето няколко предложения, които смятам, че ще работят по-добре от въглеродния данък:
1. Стандарти за емисиите. Необходимо е да се изработят стандарти за емисиите на парникови газове за всички икономически дейности, както и за битовия сектор. По подобие на директивата за IPPC (интегриране на превенцията и контрол на замърсяването - бел. ред.) трябва да се определят срокове за поетапно достигане на тези стандарти.
2. Специализирани фондове за финансиране на малките проекти (до 20 000 евро). Тези фондове трябва да поемат функциите, които в момента крайно неуспешно се изпълняват от търговските банки в качеството им на посредници на средства от ЕС. Абсолютно неприемливо е подобни "лесни и евтини пари" да се товарят с пазарните лихви и останалите такси на банките. Фондове ще работят на принципа на фондациите, които разпределят грантове в оперативен порядък и при облекчени процедури.
3. Директна такса върху инвестициите, включително кредитите за тях, използвани за антиклиматични дейности. Ако искате да получите банков кредит например за соларен парк или проект за енергийна ефективност, така че да има доказано намаляване на емисиите, то получавате кредит по стандартния начин. Ако искате кредит за нова ТЕЦ, то плащате държавна такса. За да се гарантира, че тя е за сметка на замърсителя и няма да бъде разпределена върху неговите клиенти, тя трябва да се плаща преди физическото изпълнение на проекта и да се осчетоводява за сметка на финансовия резултат на замърсителя след изчисляването на дължимите данъци и такси.
4. Може да се помисли за преразглеждане и поставяне на ограничения:
- за държавата и общините като собственици на производства, използващи изкопаеми горива (например държавната ТЕЦ "Марица-изток 2", общинските топлофикации);
- за застрахователните дружества, които са акционери в централи на изкопаеми горива и в същото време продават здравни застраховки и застраховки срещу бедствия, които са резултат от промените в климата;
- за банките, когато финансират антиклиматични проекти и т.н.
5. До 15 години е необходимо въвеждането на напълно нова, зелена фискална политика. Тя трябва да отговаря на три принципа:
- запазване и дори намаляване нивото на общите данъчни приходи;
- преход от данъци върху труда и някои данъци върху бизнеса (например ДДС) към облагане на ресурсите и замърсителите;
- забрана за използване на обществени средства за замърсяващи дейности и производства.
Голямото решение е поетапният отказ от енергетиката, основана на изкопаеми горива и ядрената енергетика и замяната й с чистите възобновяеми източници. Подобна цел няма нужда от измислени финансови схеми, някои от които биха създали поредни финансови балони. За България е напълно възможно подобен отказ да стане факт до 2050 г.
Резултати от гласуването на този етап
36%21 гласа
Благодарим за вашия глас!
64%38 гласа
Какво следва?
В следващия етап на дебата очаквайте обобщение на резултата, позициите на участниците и мненията във форума.
-2 +6
"Погледнем ли 3D обаче ще видим свят, който се пръска по шевовете от население"
Малтусианците са кръгли идиоти.
"Аз знам за общност от хиляди авторитетни учени, които работят за Междуправителствения панел по измененията в климата (IPCC)"
Аз знам за хиляди жени от женският пазар, които работят същото. Лисенко и Менгеле също са били учени и са се опитвали да закърпят шевовете дето се пръскат.
"Тези учени доказаха, че има над 80% вероятност да се изправим пред катастрофа"
Не е вярно, доказаха че има 180%, 10080% вероятност. Какво значат тука някакви си цифри?
-1 +7
Откъде накъде да плаща крайният потребител? Да плащат производителите! Да се преориентират към въглеродното гориво. То изхвърля само чиста вода.
+13
"Впечатли ме сметката за 1 – 1.5 млрд. лв. годишно допълнителни постъпления в бюджета"
И мене. Значи грабиш от пенсионерите и работещите милиарди левове от по-високи цени за отопление и транспорт и ги даваш на Мутрата или на някой червен мафиот да пият по едно за твое здраве?
Ето я и черешката върху тортата:
"акцизът върху цигарите и алкохола не е спрял заклетите пушачи и пиячи,"
Да напомним на бившите червени боклуци, сегашните зелени, че Битълс не беше обложен с акцизи а направо забранен. "Заклетите" пак си го слушаха.
+11
"Потребителят често няма изградена финансова култура, за да оцени предимствата на възобновяемата енергия и енергийната ефективност."
Да го пратим тогава в трудов лагер, за да оцени твоята и на хилядите учени гениалност?
"става дума за по-малко от половин стотинка на километър с една кола със среден разход на гориво"
Половин стотинка, половин лев - на чужд гръб и сто тояги са малко.
-1 +6
"В този случай акцизът си остава по-сериозният инструмент за намаляване търсенето на услугата транспорт чрез ценова корекция."
Закрепостяването е най-добрият "инструмент за намаляване търсенето на услугата транспорт".
-2 +7
Според мен - няма какво да се мъчим да се заблуждаваме. Въглеродният данък е поредната куха измислица в цялата фалшива политика на ЕС за "борба с климатичните промени". Колко години вече ЕС се "бори" с климатичните промени, а резултатът е нулев! От година на година климата си отчита все по-откроими и по-откроими аномалии, характерни за модела на глобалното затопляне. И след въвеждането на данъка, да речем - десетилетие след това, - ефектът от европейската политика срещу климатичните промени ще си е абсолютно същия като сега, а именно - нулев! Просто - с въглеродния данък ЕС ще си осигури поредния извор на средства към бюджета му и/или бюджетите на държавите членки. Всичко това можеше да се направи много по-ефективно, много по-бързо и най-главното - много по-евтино. Без поредния изсмукан от пръстите данък, който да намалява и без това осезаемо намаляващите покрай кризата потребителски възможности на европейския гражданин. Тази недалновидна политика на европейската върхушка ще подпечата и улесни допълнително ускорения ход на Китай към глобалния икономически връх. Безсмислена работа!
-1 +3
Ако някой иска да направи нещо истинско, трябва да наложи данъка само върху стоките и услугите, произведени с енергия от въглеродно гориво. А ако някой иска съвсем да спаси света, нека да измисли как да обложи с еко данък, инвеститорите влагащи пари в неекологичните икономики.
Много ги интересува Китай и САЩ (те имат много електроцентрали на петрол), че европейците ще се самооблагат с още един данък. Техните икономики няма да усетят никаква данъчна принуда да мислят "по-зелено". Единствено европейското производство ще стане по-скъпо и по-слабо конкурентно като го натоварят с измислен данък. А инвеститорите не ги интересува къде ще са заводите, стига да произвеждат евтино и да мачкат конкурентите.
Това, че 20тина човека ще минем на диета няма да спре глада в Африка...
_____
"Историята служи на българите, да не си взема поука от нея." ...Фра Дяволо. Жалко, но все още е факт...-1 +8
Въглеродния двуокис е храна за растенията и е редно да се забрани изсичането на дървета и засаждането на нови , а не данък върху обикновенните хора. Това е поредната заблуда и прехвърляне на вината в/у населението, че хората и въглеродния диоксид са виновни за проблеми с климата. Проблеми с климата няма, това са естествени процеси и периоди на земята. Прочетете за аферата "КЛИМАТГЕЙТ" как учени фалшифицират статистиката за температури на земята и за желанието на група могъщи хора да задължат всяко домакиннство да закупи въглеродни датчици ,с цел "данък издишан въздух".
Най-големите замърсители са заводите , корабите и самолетите бълващи директно в атмосферата , а нас ни задължават да караме автомобили с катализатори. Въглеродния диоксид е едно от най-безопасните съединения излизащи от ауспуха на двигател с вътрешно горене.
Измислили са несъществуващ проблем, раздухаха го и сега се прокарва решение - следва печалбата.
При глобално затопляне заради в.диоксид има бум на растенията , а при застудяване смърт. Аз избирам да е затопляне.
-4 +2
Да
_____
ВОДА, ПОВЕЧЕ ВОДА!-2 +2
Много съм мислил над този въпрос, освен това имам и работен стаж в сферата и за това ще изложа по-нашироко мнението си.
Първо на първо - 100% за система за околната среда, която да оскъпява допълнително замърсителите.
Два са вариантите - търговия с квоти и данък. Аргумента обикновенно е, че общо взето постигат едно и също, но хората които са ЗА квотите твърдят, че е много трудно да се определи точния данък и е доста трудно да се коерегира в бъдеще. Така е, но общо взето същото важи и за квотите - трудно е да се изчисли общото количество и началната цена. Корекцията може да се стане по-бързо, но това е малък фактор.
Аргумента ми е ПОТИВ се крепи по-скоро на политическа основа. В наше време е много трудно политически да се постигне решение, което ощетява електората директно - приерми всеки ден от цял свят.
Въглеросния данък удря ДИРЕКТНО крайния потребител и води до загуба на политически капитал. Квотите водят до ИНДИРЕКНО повишаване на цената до крайния потребител и следователно не се губи политическо влияние.
Защо индиректно - защото хората, повечето от които нямат никаква яснота за политиката по климата, не се интересуват толкова живо от темата. Когато те видят в сметката си графа - "за зелена енергия" те се ядостват на политиците и в бъдеще гласуват за такива, които са против закони за околната среда. Обаче, когато енергоснабдителите повишат цените поради оскъпяването от квотите, потребителя вижда...
Прочитане на целия коментар директна вина само в компанията - нищо ново под слънцето.
На всяко политическо решение може да се направи cost-benefit analysys. Квотите са много по-"евтини" политически от данъка. Затова съм ЗА квоти и ПРОТИВ данък.
-2 +1
До коментар [#8] от "KiroKirov":
Това, че някой си не си е изкусурил теория както трябва и е опитал да укрие грешките си - това въобще не значи, че няма глобално затопляне, а само - че детайлите по модела на глобалното затопляне не са били добре обработени. И днес продължават да се изсичат гори и да се "разчистват" горски площи за "цивилизацията" и земеделието. Само заради това, при липсата на процес за връщането на горите на отнетите им от "цивилизацията" територии, се налага намаляване на отделяните парникови газове. Иначе ще трябва да се изкореняват градове! А и въобще не съм съгласен в градовете да се завърне онази смрад от некатализирани изгорели газове, която доста добре си спомняме от не толкова далечното минали. Мерси, ама не! Ще си купуваш катализаторите, ако искаш да караш кола. Това е!
Мерки срещу глобалното затопляне ОБЕЗАТЕЛНО трябва да има и при това - наистина глобални. Обаче тази мерки нямат нищо общо с фалшификациите на Евросъюза. Те трябва да са наистина ефективни и не на последно място - СМИСЛЕНИ ОТ ИКОНОМИЧЕСКА ГЛЕДНА ТОЧКА! За разлика от сега!
-2 +9
Не.
Иначе утре ще имаме и кислороден данък - защото с дишането си произвеждаме въглероден двуокис.
Да не говорим, че все повече учени (дори и български - http://novinar.bg/news/globalnoto-zatopliane--lazh
_____
Загубена-1 +1
До коментар [#10] от "асдасд":
А защо просто "чистите" алтернативи на производствата с парникови газове да не се освободят от данък, докато данъкът за "мръсните" им разновидности да не расте с времето?! Просто, ясно, икономически смислено! Няма измислени "парникови емисии", няма още по-измислени данъци, няма загуба на конкурентоспособност на европейските производства спрямо китайските, американските и японските им конкуренти! Освен това - и ефективно!
+2
До коментар [#13] от "Станислав Янков":
Защото енергията произведена от тях е прекалено скъпа и само освобождаване от данък не би било достатъчно да стимулира зелената енергия.
Освен това бъркаш двяете сфери - производството на чиста енергия с намаляване на емисиите. Тва са две неща, които към които се подхожда отделно. Целата на единя т.нап. пилар на политиката за околна среда е да се намали изпускането на СО2, а другия - да се увеличи производството на зелена енергия. Политиките са съответно - въглероден данък или cap-n-trade система за едното и пазар за зелени сертификати или feed-in tariff за другото.
-2 +1
Ядрената енергия въобще не е прекалено скъпа, дори обратното (в зависимост от технологията, която се използва). И не отделя никакви парникови газове. Скъпа и слабоефективна е само енергията от ветрогенераторите и от фотоволтаиците (геотермалните централи сякаш са малко по-уместни). Ако целта е наистина да се реши проблема с парниковите газове, отделяни от човечеството - трябва да се направят някои жертви (примерно - употребата на ядрена енергия, докато ВЕИ-тата не се усъвършенстват достатъчно и цената на произвежданата от тях енергия не спадне в разумни граници). Иначе - всичко е просто мижи да те лажем! Уж се правят някакви работи, обръщат се някакви пари, пък накрая катаклизма ще е почти или изцяло същия, както ако нищо не беше правено!
-1 +3
Безмислена дискусия - http://www.ionteching.com/?page_id=1133&lang=b
-1 +5
Въглеродният данък е шашма, удивителна по въпроса.
Проблемите не се решават с такси, а с технологии ( а технологиите са продукт на напредничаво мислене )!
_____
╠╩╦═╬♥∩♥{(::○::SeoKungFu::○:::)}♥∩♥╬═╦╩∞+2
До коментар [#16] от "techren":
Освен ако "българинът" не е германец. Отделно има много въпроси за самата технология...
_____
The end of the carbon- and nuclear-based economy is coming. Go for renewables!-4 +2
малко ме е яд, че гласувах с не, защото виждам, че повечето хора тук си нямат много идея как стои пазара и просто гласуват срещу зелената политика като цяло....
-1 +4
Нещо много любопитно по темата:
http://www.storyofstuff.com/capandtrade/
-3 +4
Данък върху СО2 не трябва да се налага най-малкото защото:
1. Не е ясно "затопляме" ли се "изстиваме" ли, което е по малката беля
2. По голямата беля е, че така са вадят ресурси (пари) от реалната икономика и се дават в ръцете на брюкселските зелки. А те пари да управлявляват не умеят, само ги хабят. Видяхте неумелия пърдеж на Меркелица и Саркозето на икономически теми преди три четири дена какви проблеми създаде на борсите, т.е. на риалната икономика и то на много високо ниво. Нямат идеи, не знаят материала, но пърдят в "ефир" полуистини и полу идеи и те ти проблем...
Така и СО2 ще потънат в проекти с благи намерения, където я Сиеменс, я батко и братко, я някой трети хитрец ще ги разбазарят стой та гледай....
_____
Don't worry, be happy now! Boby said. ЕС е вреден за вашето здраве, дръпнете сиджимката овреме, да не плачкате като 1944 година....-1 +5
Хич не ми рекламирайте дотациите на ВЕИ като много добри и ефективни. В момента има собственици на ветрогенератори, които купуват ток от НЕК на нормални цени (не съм сигурен за цифрите, но нещо от рода на 18ст.) и после го продават обратно на НЕК за 80ст. (пак не съм абсолютно сигурен за цифрата) без изобщо да произведат и киловатчас. Познайте кой доплаща разликата, има ли изобщо "зелен" ефект от цялта работа или просто се пълнят нечии джобове.
Наистина еко- енергията е атомната (стига разбира се да се подходи отговорно към безопасността -- това почти напълно изключва руска АЕЦ). Освен това в момента се работи много сериозно върху създаването на атомни реактори, които не работят с уран, а с торий. Има много малко остатъчни радиоактивни изотопи с голям и среден период на полуразпад, горивото е по-евтино и има огромни запаси по земята. Единственият "недостатък" е, че няма отпадъчни продукти, които да са интересни на военната индустрия.
_____
rm -rf /bin/laden-3 +8
Накратко: още преди конференцията за глобалното затопляне в Копенхаген, завършила за наше щастие с грандиозен провал, евробюрократите си имат вече и програма как ще ни съдерат кожите чрез „глобалното затопляне”. Във връзка с така наречената амбициозна програма на ЕС „20-20-20” - целяща до 2020 г. да се намалят емисиите от парникови газове с 20% спрямо емисиите от 2008 г., делът на електроенергията, добивана от възобновяеми източници да се вдигне с 20% и да се повиши с 20% енергийната ефективност на икономиката.
В интернет сайта www.eko.com е публикувана една прелюбопитна финансова схема: Тъй като помощите и финансовите плащания (за борба със затоплянето) ще идват от бюджета на Европа, какво означава това за България и българският данъкоплатец?
- "вноски" между 7 и 28 милиона евро годишно до 2012 г.
- "вноски" между 30 и 220 милиона евро годишно в периода 2012 - 2020 г.
Колко ще струва на България повишаването на дела на възобновяеми източници в родната енергетика до бленуваните 20%.? Оценките за това са противоречиви, но грубите първоначалните оценки сочат цифри от порядъка на 10 милиарда евро.
За нас: в най-лошия случай за 10 години България ще трябва да осигури 20 милиарда евро, което е по 2 милиарда евро годишно допълнителни харчове. Тези пари няма откъде да дойдат, освен под формата на допълнителен данък, каквото е положението в развитите европейски...
Прочитане на целия коментар държави като Великобритания.Този непопулярен данък, който, ако горепосочените цифри са верни, ще изисква допълнително 500 лв. годишно от всеки работещ или средно по около 40 лева месечно. Излиза, че само от малка България разните екоинституции, екопрограми, екоорганизации, екофирми, екобизнесмени, екополитици са намислили да смучат по 2 милиарда евро годишно!!!
_____
Ignorantia non ferat!-5 +2
До коментар [#23] от "Dimiter Petkanski":
значи според теб е ок да се изпуска со2 в атмосферата и не трябва да се намалява? Или е ок ама само другите да го намалят, а ти не?
България между другото печели доста сериозни пари от търговията на квоти, така че недей чети само скептичните сайтове ;)
-1 +5
До коментар [#24] от "асдасд":
Има доста по-сериозни проблеми от изпускането на въглероден диоксид във въздуха и това са например замърсяването на въздуха с твърди частици, изпускането на всякакви химикали във въздуха/водата и т.н. Все безспорно вредни за природата неща, за ограничаването на които обаче незнайно защо никой не полага чак такива услия.
За сметка на това постоянно се раздухва колко е вредно да изпускаме CO2 и как ще спасим Земята ако затворим кранчето на водата докато си мием ръцете. На хората постоянно им е вменявана вината за затоплянето на планетата (което съвсем не е сигурно дали е така), която обаче може да се опрости чрез индулугенции като въглеродния данък или пък някакви безмислени ритуали като "часът на Земята".
Това изобщо не е еко, напротив, това е страхотно извинение да плащаме в пъти по-високи данъци и да продължим да бълваме вредни емисии. Затова: не на екоактивисткия bullshit и да на наистина малкото полезни действия. Може и да не вреди пряко, но този bullshit измества вниманието от наистина важните екологични проблеми.
_____
rm -rf /bin/laden-1 +4
До коментар [#25] от "agent0range":
Не твърдя, че полагаме достатъчно усилия по опазването на околната среда. Винаги има какво да се направи. Обаче аргумента ти в такъв случай е леко особен. Ти реално казваш:
"не полагаме достатъчно усилия да спасим планетата, за това да прекратим дори и малкото, които полагаме" :)
Въглерода, които се търгува освен това е въглероден ЕКВИВАЛЕНТ, така че покрива голям брой вредни вещества, които се изпускат в атмосферата.
Съгласен съм за затоплянето. Само балъците от Greenpeace ги бълват тия глупости....
Часът на земята има за цел да повиши информираността и за това не съм против събитието. Денят на СПИН също не спасява света, но помага.
-1 +5
До коментар [#26] от "асдасд":
Радвам се, че сме на едно мнение за това, че има нужда от още мерки и че сегашните не са достатъчни.
От една страна е добре, че има подобни на "Часът на Земята" кампании, защото наистина информират хората, че имаме проблем със замърсяването. Това, което не ми харесва е, че благодарение на тези кампании за средностатистическия човек опазването на природата вече се състои в безмислени ритуали като изгасяне на лампи, смяна на фона на Гугъл с по-тъмен за да харчи монитора по-малко ток (наистина имаше такава кампания преди време!) и подобни безобидни но и безмислени и със съмнителен ефект действия. А защо всичкия този ресурс не се впрегне например за да се организира малка разходка на плажа за почистване на боклуците или нещо подобно със съвсем очевиден ефект, което би провокирало много повече хора да пазят чисто? Защо учим хората да се връщат в средните векове за да "спасят планетата"?
Замърсяването в промишлеността съвсем няма да спадне трайно чрез ограничаване на потреблението/производств
А относно аргумента ми, по-скоро го разбирайте като "защо се залъгваме, че...
Прочитане на целия коментар правим нещо за спасяването на планетата в момента?". Това, че бихме полагали повече усилия ако въведем още един еко данък, съвсем не значи, че наистина ще имаме резултат. Work smart, not hard ;)
_____
rm -rf /bin/laden-1 +5
СО2 е част от кръговрата на веществата и енергията в биосферата и увеличаването му не следва да се възприема като проблем. За нас е отпадък, за растенията - храна и тн. Много по-сериозни проблеми са изсичането на горите, разрушаването на екосистеми, замърсяването с тежки метали и синтетични токсини и най-вече намаляването на биоразнообразието (иначе почти всичко е възстановимо, но изчезне ли веднъж един вид - няма връщане).
Вместо да се налага данък, който ще потъне в общия кюп, е по-разумно да се стимулира залесяването, борбата с ерозията и запазването на хабитати. Обаче в тези дейности няма толкова далавера, нали???