// Интерактив /Дебати
Facebook
LinkedIn
Twitter
Email
Приключил, 16 авг 2011 - 28 сеп 2011
Трябва ли да има квоти за жени в директорските бордове на компаниите?
Светломира Гюрова, модератор Включване в дебата- 88 Основни тези 16 авг 2011
- 31 Гост експерт 22 авг 2011
- 30 Гост експерт 26 авг 2011
- 87 Заключителни тези 13 сеп 2011
- Победител 28 сеп 2011
Гост експерт - Роза Димова, експерт на Фондация "Център за изследвания и политики за жените"
Дебатът "за" и "против" квотите трябва да има национален контекст
Роза Димова
Статистиката показва, че жените в Европейския съюз все още са слабо представени в сравнение с мъжете на високи позиции във всички области и особено по отношение на представителството им в бордовете на големите компании. Съгласно Доклада на Европейската комисия за напредъка по отношение на равнопоставеността на жените и мъжете, през 2010 г., въпреки че жените са 45.4% от работещите през 2009 година, те представляват по-малко от една трета (32.8%) сред бизнес лидерите.
Последните данни за баланса по пол в бордовете на големите компании* в Европа показват, че типичният борд, състоящ се от десет члена има само една жена член и че в 97% от случаите борда се управлява от мъж. През 2010 г. жените наброяват под 12% от членовете на бордовете на най-големите компании в ЕС и едва 3% от председателите на бордовете. Повече информация може да се намери тук.
Причините за дисбаланса в представителството на жените на позиции, свързани с вземането на решение във всички области, включително бизнеса, са многоаспектни и сложни и датират отдавна. Дебатът "за" и "против" квотите е дебат за вида мярка за преодоляване на този дисбаланс, а дискусията следва да обхване най-вече причините за съществуването му в даден национален контекст и възможните начини за преодоляването му като излезе от плоскостта на личните преживявания и се стреми към обективност.
В тази връзка първият важен въпрос, който следва да съпътства дебата е дали преодоляването на неравенството по пол във всички сфери, включително бизнеса, е национален приоритет и има ли дългосрочна национална политика, която се основава на редовен мониторинг за напредъка по отношение на равнопоставеността на половете и анализ на статистиката по пол, събирана за дадена страна. Съществено значение има специалното национално законодателство по равнопоставеност на половете, в което се определя кога се прилагат временни насърчителни мерки, каквито могат да са квотите, които не представляват позитивна дискриминация, когато се предприемат временно до постигане на дадена цел. При всички положения, дебатът следва да има национален контекст. Примерите от други европейски страни следва да се разглеждат само в контекста на националните политики, мерки и законодателство за постигане на равнопоставеност на половете в тези страни.
Няколко европейски страни – Норвегия, Исландия, Франция, Испания, Италия и Белгия вече приеха законодателство, задължаващо публичните компании да подобрят баланса по пол в своите бордове. Все пак с изключение на Норвегия, това законодателство е все още ново и е рано да се направи последваща оценка на въздействието му. Безспорно то е път за подобряване на баланса, но твърде различен в различните европейски страни, в зависимост от досегашната им политика за равнопоставеност на половете и начините на прилагането й.
За илюстрация полезно би било да се дебатира опита на Норвегия, която още през 2003 година въвежда правила за съставите на бордовете на широк спектър компании, сред които най-вече притежаваните от държавата и общините и кооперативите. Мярката е продължение на дългосрочната държавна политика на Норвегия за постигане на равнопоставеност на половете. Норвегия приема закон за равнопоставеност на половете още през 1978 година. През 70-те години Социалистическата и Либералната партия в Норвегия въвеждат доброволно система на квоти за жени в избирателните листи и управляващите органи в партиите на всички нива. Примерът им е последван от множество други норвежки партии. През 1985 година в Норвегия е въведена 40% квота за жени във всички публични комитети и целта е постигната през 1997 г.
Вторият въпрос, който би поставил основи на дебата "за" и "против" квотите са причините за дисбаланса по пол в сферата на вземане на решения. Причините имат значително място в дискусията, тъй като изясняват до каква степен квотите представляват решение и с какви други мерки следва да бъдат комбинирани.
Най-общо причините често се делят на структурни и стереотипи. Към структурните спадат гореизброените законодателство, политики и насърчителни мерки.
Що се отнася до стереотипите по пол, то те следва да бъдат широко дискутирани, тъй като преодоляването им трудно се постига единствено чрез законодателство и санкции, а в същото време те могат да бъдат в основата на "организационната култура" и "стил на управление" на компаниите и да възпрепятстват значително женското кариерно развитие. За илюстрация може да послужи възприемането на професиите и работата като предимно "мъжка" или предимно "женска", разбирането, че жените имат водеща роля за полагане на грижи за децата, възрастните родители и зависимите членове на семейството. Стереотипите имат особено силно влияние върху изборът за професионално развитие.
На трето място трябва да се дискутира "личният избор" за кариерно развитие, базирано на проучвания на национално ниво. В България такива национални проучвания не са правени досега, тоест основа за дебат за обективен дебат все още няма.
Личният избор следва да се разглежда във връзка с прилаганите на национално ниво на политики за съвместяване на семейния и професионалния живот, които могат да са най-различни: достъпни услуги за отглеждане на деца, гъвкаво работно време, финансова помощ или данъчни облекчения за работещите родители и др. Швеция, например не е възприела система на квоти, но въведе други мерки, които спомагат за съвместяването на професионалния и личния живот на жените с кариерно развитие като данъчни облекчения и мерки за увеличаване на броя на бащите, които вземат отпуск за отглеждане на дете. С тези мерки също е постигнат ефект: почти половината от членовете на бордовете в публичните компании на Швеция са жени.
На четвърто място следва да се дискутира менторството в областта на женското лидерство и мрежите на жени лидери.
Всичко това би дало по-стабилна обективна основа на дебата "за" и против" квотите и ще очертае възможностите квотите сами по себе си и в комбинация с какво биха могли да са решение на безспорният дисбаланс по отношение на женското представителство на високи позиции в бизнеса и други области, който статистиката показва.
*Източник: База данни на Европейска комисия за жените и мъжете в областта на вземането на решения, която обхваща 33 страни (EС-27, Хърватия, Македония, Турция, Сърбия, Исландия и Норвегия). Базата данни се отнася до най-големите (по критерий пазарна капитализация) национално регистрирани компании по код ISIN. Общата извадка покрива 598 компании при минимум 10 и максимум 50 от всяка страна.
Последните данни за баланса по пол в бордовете на големите компании* в Европа показват, че типичният борд, състоящ се от десет члена има само една жена член и че в 97% от случаите борда се управлява от мъж. През 2010 г. жените наброяват под 12% от членовете на бордовете на най-големите компании в ЕС и едва 3% от председателите на бордовете. Повече информация може да се намери тук.
Причините за дисбаланса в представителството на жените на позиции, свързани с вземането на решение във всички области, включително бизнеса, са многоаспектни и сложни и датират отдавна. Дебатът "за" и "против" квотите е дебат за вида мярка за преодоляване на този дисбаланс, а дискусията следва да обхване най-вече причините за съществуването му в даден национален контекст и възможните начини за преодоляването му като излезе от плоскостта на личните преживявания и се стреми към обективност.
В тази връзка първият важен въпрос, който следва да съпътства дебата е дали преодоляването на неравенството по пол във всички сфери, включително бизнеса, е национален приоритет и има ли дългосрочна национална политика, която се основава на редовен мониторинг за напредъка по отношение на равнопоставеността на половете и анализ на статистиката по пол, събирана за дадена страна. Съществено значение има специалното национално законодателство по равнопоставеност на половете, в което се определя кога се прилагат временни насърчителни мерки, каквито могат да са квотите, които не представляват позитивна дискриминация, когато се предприемат временно до постигане на дадена цел. При всички положения, дебатът следва да има национален контекст. Примерите от други европейски страни следва да се разглеждат само в контекста на националните политики, мерки и законодателство за постигане на равнопоставеност на половете в тези страни.
Няколко европейски страни – Норвегия, Исландия, Франция, Испания, Италия и Белгия вече приеха законодателство, задължаващо публичните компании да подобрят баланса по пол в своите бордове. Все пак с изключение на Норвегия, това законодателство е все още ново и е рано да се направи последваща оценка на въздействието му. Безспорно то е път за подобряване на баланса, но твърде различен в различните европейски страни, в зависимост от досегашната им политика за равнопоставеност на половете и начините на прилагането й.
За илюстрация полезно би било да се дебатира опита на Норвегия, която още през 2003 година въвежда правила за съставите на бордовете на широк спектър компании, сред които най-вече притежаваните от държавата и общините и кооперативите. Мярката е продължение на дългосрочната държавна политика на Норвегия за постигане на равнопоставеност на половете. Норвегия приема закон за равнопоставеност на половете още през 1978 година. През 70-те години Социалистическата и Либералната партия в Норвегия въвеждат доброволно система на квоти за жени в избирателните листи и управляващите органи в партиите на всички нива. Примерът им е последван от множество други норвежки партии. През 1985 година в Норвегия е въведена 40% квота за жени във всички публични комитети и целта е постигната през 1997 г.
Вторият въпрос, който би поставил основи на дебата "за" и "против" квотите са причините за дисбаланса по пол в сферата на вземане на решения. Причините имат значително място в дискусията, тъй като изясняват до каква степен квотите представляват решение и с какви други мерки следва да бъдат комбинирани.
Най-общо причините често се делят на структурни и стереотипи. Към структурните спадат гореизброените законодателство, политики и насърчителни мерки.
Що се отнася до стереотипите по пол, то те следва да бъдат широко дискутирани, тъй като преодоляването им трудно се постига единствено чрез законодателство и санкции, а в същото време те могат да бъдат в основата на "организационната култура" и "стил на управление" на компаниите и да възпрепятстват значително женското кариерно развитие. За илюстрация може да послужи възприемането на професиите и работата като предимно "мъжка" или предимно "женска", разбирането, че жените имат водеща роля за полагане на грижи за децата, възрастните родители и зависимите членове на семейството. Стереотипите имат особено силно влияние върху изборът за професионално развитие.
На трето място трябва да се дискутира "личният избор" за кариерно развитие, базирано на проучвания на национално ниво. В България такива национални проучвания не са правени досега, тоест основа за дебат за обективен дебат все още няма.
Личният избор следва да се разглежда във връзка с прилаганите на национално ниво на политики за съвместяване на семейния и професионалния живот, които могат да са най-различни: достъпни услуги за отглеждане на деца, гъвкаво работно време, финансова помощ или данъчни облекчения за работещите родители и др. Швеция, например не е възприела система на квоти, но въведе други мерки, които спомагат за съвместяването на професионалния и личния живот на жените с кариерно развитие като данъчни облекчения и мерки за увеличаване на броя на бащите, които вземат отпуск за отглеждане на дете. С тези мерки също е постигнат ефект: почти половината от членовете на бордовете в публичните компании на Швеция са жени.
На четвърто място следва да се дискутира менторството в областта на женското лидерство и мрежите на жени лидери.
Всичко това би дало по-стабилна обективна основа на дебата "за" и против" квотите и ще очертае възможностите квотите сами по себе си и в комбинация с какво биха могли да са решение на безспорният дисбаланс по отношение на женското представителство на високи позиции в бизнеса и други области, който статистиката показва.
*Източник: База данни на Европейска комисия за жените и мъжете в областта на вземането на решения, която обхваща 33 страни (EС-27, Хърватия, Македония, Турция, Сърбия, Исландия и Норвегия). Базата данни се отнася до най-големите (по критерий пазарна капитализация) национално регистрирани компании по код ISIN. Общата извадка покрива 598 компании при минимум 10 и максимум 50 от всяка страна.
Резултати от гласуването на този етап
18%13 гласа
Благодарим за вашия глас!
82%58 гласа
Светломира Гюрова
Модератор
"От сега ми е ясно, че ще загубя, но пък самата тема е супер значима и сложна и за мен е въпрос от лична важност да участвам в разговора. Много се надявам да се включите и вие." Това написа в блога си една от участничките в нашия дебат, Петя Кирилова-Грейди, още преди старта на дискусията. И - изненада? - позна. Резултатите от гласуването до момента са съкрушителни - 84% са против въвеждането на квоти за жени в директорските бордове на компаниите. Това обаче е само началото - до края на мача има още много време и резултатът може да се промени.
Сега в дебата се включва Роза Димова, експерт на Фондация "Център за изследвания и политики за жените". Нейната позиция е балансирана - нито твърдо "да", нито твърдо "не" за квотите. Според нея най-важното е първо да се потърсят причините за дисбаланса в процентите жени и мъже по висшите мениджърски етажи и след това да се търсят национални решения, тъй като универсални рецепти няма.
Сега в дебата се включва Роза Димова, експерт на Фондация "Център за изследвания и политики за жените". Нейната позиция е балансирана - нито твърдо "да", нито твърдо "не" за квотите. Според нея най-важното е първо да се потърсят причините за дисбаланса в процентите жени и мъже по висшите мениджърски етажи и след това да се търсят национални решения, тъй като универсални рецепти няма.
Да
Петя Кирилова-Грейди
журналист на свободна практика и блогърЗапочваме да говорим за квотите не по лична инициатива. Това е европейска тема от много години, в България не е стояла на дневен ред и според мен ни идва малко преждевременно. В Западна Европа от години се говори за различните условия, при които работят мъжете и жените.
Основна теза
Заключителна теза
Не
Красимира Джисова
писателЖените ще постигнат равнопоставеност чрез разрастване на икономическото влияние, но първо трябва да започнат да нарушават правата на мъжете. Това е една от възможните интерпретации на така наречената позитивна дискриминация, залегнала в основата на предложението за въвеждане на квоти за жени.
Основна теза Заключителна теза
Резултати от гласуването на този етап
18%13 гласа
Благодарим за вашия глас!
82%58 гласа
Какво следва?
В следващите етапи очаквайте заключителните тези на Петя Кирилова-Грейди и Красимира Джисова. Можете да изразите и вашите позиции в анкетата и форума на дебата.
Още по темата
Брюксел иска 40% квота за жените в директорските бордове
Публичните компании, които не се съобразят с новото изискване, ще бъдат глобявани от Европейската комисия и ще губят обществени поръчки
Недопускането на президента на IBM Джини Ромети до стриктно мъжки голф клуб отново разпали дебата за равнопоставеността в бизнеса
-2 +21
квотите не рашават проблема.
Регламента:
- една работа се върши трябва да се заплати.
- независимо кои я изпълнява.
- заплащането е за длъжностна характеристика.
за мен самата квота противоречи на този принцип
защото пак разделя
-1 +8
Еманципацията на жените минава през еманципацията на мьжете...останалото от самосебе си ще стане. За сега сме на stand by...
-3 +15
леко манипулатовно се търгуват фактите тук.
хем процентът на жените на лидерски позиции е малко под една трета - 32.8%, хем типичният борд е съставен от една жена и девет мъже (10%)
леко манипулативна конструкция не мислите ли?
+16
на мен ми се струва, че обосновката за започване на тази дискусия е погрешна. хубаво е да се говори, но е редно това да е конструктивно. ето защо не смятам, че логика от типа "в тези и тези държави вече е въведено, трябва и ние да се замислим" е полезна. по този начин, разговорът неминуемо ще се изроди до прехвърляне на примери през мрежата, без това да доведе до особено смислен резултат.
...
хубаво ще е например да се приведат някакви що-годе обективни статистически и научни проучвания за ползата от определен тип мислене, в този случай мъжко или женско, в различните професионални области. без да познавам из основи спецификата, чисто интуитивно, бих казал, че въвеждането на полови квоти в партиите Е смислено, защото смисълът на партиите е точно такъв - да защитават интересите на обществото. половете, като отделни групи вътре в обществото имат право на представителство. от друга страна, в една многопартийна система, не би трябвало да е проблем да има женски партии.
съответния контра-пример, СРЕЩУ въвеждането на квоти във фирмите, би бил, да кажем, че един мъж не би могъл да вземе правилно и информирано решение за продукт, който се използва само от жени - например сутиени или червила. както и обратното, ако една фирма за мъжко бельо остави на жени да решават, какви долни гащи да носят мъжете, същата рискува да сбърка много сериозно. темата беше развита доста добре в онзи хубав смешен филм с Мел Гибсън - "Какво искат жените".
Прочитане на целия коментар />
изхождайки от примерите, гласувам СРЕЩУ въвеждането на квоти във бордовете на компаниите, тъй като фирмите се движат от чисто пазарни принципи и не е редно да им се налагат ограничения от полов тип, защото в противен случай ще се върнем доста години назад, когато Партията Столетница стимулираше жените да стават кранистки. не че е нещо лошо, разбира се, ако една жена има действително желание за такава професия.
-2 +8
До коментар [#3] от "magna":
" лидерски позиции" и "борд" са две различни неща
-7 +22
estestveno 4e ne - tova e palen absurd - kato iskat ravnopravie, triabva da go zaslujat, a ne da im se podariava!!!
_____
БИВШ ТАРИКАТ... ВЯРНО, ЧЕ ТУЙ НЕ Е ДЪРЖАВА, НО ДОКАТО ИМА БАЛАМИ, ЩЕ ИМА И ТАРИКАТИ...-2 +8
Ако наистина трябва нещо да се промени, това трябва да стане по начина на Швеция - със стимули за мъжете, а не по начините на другите страни - с квоти (реално са ограничения).
Нямам нищо против да бъда търтей и жена да работи повече и да получава повече пари от мен, стига да мога да си почивам. Не съм съгласен обаче, жена, която разбира (и работи) по-малко от мен в моята област, по линията на квотите да е на по-висша длъжност и да получава повече пари.
_____
... потим ... не за славата ... създава изкуство!-14 +2
До коментар [#3] от "magna":
Добавям пояснение: бизнес лидери и членове на бордове са две различни неща - в първия случай става въпрос за директори или изпълнителни директори на корпорации, но също и мениджъри на малки предприятия (категории 121 и 131 от класификатор на професиите ISCO-88). В тази група се включват и самонаетите, които нямат служители, както и ръководители на семейните фирми. Във втория случай - за членове на бордове в големи фирми както е посочено в доклада на ЕК, който цитирам като източник. И двете цифри са от този доклад.
-7 +28
rozadim, съжалявам, но това са еврократски брътвежи, които ми са дълбоко противни и не представляват интерес за критика; писанието на мисиз Грейди беше далеч по-интригуващо.
Мразя този език, мразя изрази като "дългосрочната държавна политика", "В тази връзка първият важен въпрос, който следва да съпътства дебата", "прилаганите на национално ниво на политики" и др.под., да не говорим за смразяващия призив "да се дискутира менторството в областта на женското лидерство и мрежите на жени лидери". Толкоз трудно ли е да пишете на български, бре!?!
-1 +1
така поставен-въпросът е аналогичена на:
кое е п-хубаво - ябълка или круша ?
_____
КРИЗИТЕ се лекуват с ГЛАД ;)-7 +6
До коментар [#9] от "Андрей Куртенков":
Не Ви се сърдя, имате право на мнение. Постарала съм се да поставя основа на дебата, не да отправям призиви. Моето лично мнение е, че е едностранчиво да се коментира въпроса единствено от позицията на личния опит или колко е интригуващо, не е обективно и няма контекст, но все пак е начало, така, че оценявам всяко мнение и се радвам, че дебата придизвиква такъв голям интерес сред мъже и сред жени. Еврократските брътвежи все пак се базират на статистика и редовен преглед на напредъка.
-3 +21
Всяка квота за каквото и да било е форма на ограничение. Ограниченията могат да изравняват нивото, но в посока надолу. Нагоре има връх, който се достига в резултат на качества. Все едно да трябва да ограничат броя на алпинистите, опитващи се да изкачат Еверест, за да може повече жени да се пробват и така един ден да се постигне равенство в изкачванията от двата пола. И ако се постигне, какво от това? Мъжете пък да вземат да ревнат, че искат 50% от квотата за директори на детски ясли и градини. И ако стане, какво от това?
Аз съм твърдо за конкуренцията по професионализъм и твърдо против квоти по пол, възраст, раса и т.н.
-1 +7
"Хармонията не е еднаквост"
-6 +19
Феминизмът е вид отрова равен по тъпотия с ултралиберализма и "демокрацията".
-6 +26
"Център за изследвания и политики за жените" - това звучи като
"Център за наблюдения и проучване на популацията на чайките"
аз ако бях една жена щеше да ми е малко обидно и повече смешно че има такива простотии. надявам се че не се финансират с публични кинти.
-4 +19
Квотите представляват явно нарушение на Конституцията на РБ.
Чл. 6. (1) Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права.
(2) Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.
_____
Yet another blue planet.-7 +16
Какво щеше да стане ако в управлението имаше много жени? Целите си остават същите, но средствата за тяхното постигане ще бъдат други. Аз не смятам, че половия диморфизъм е грешка на природата. Човек се ражда мъж или жена и получава правото и задължението да остане през живота си такъв. Мъжеподобните жени и женоподобните мъже са отклонения от нормата. Животът е пълен с радост както за мъжете така и за жените.
Живеем в мъжки свят, понеже агресията /тестостеронът/ помага за успеха, но този мъжки свят е нищо без жени. Вижте и чуйте как го е казал Джеймс Браун чрез Кристина Агилера
http://www.youtube.com/watch?v=rh2Yxp6q2h0&fea
и зарежете феминистките простотии. И ако след тази песен все още някой не схваща за какво става дума, то моите съболезнования - нека изчака спокойно до следващия живот и да се надява на повече късмет с ориентацията.
_____
Yet another blue planet.-17 +3
Чак след като гласуваш - виждаш резултатите. Колегата съфорумец uran добре е цитирал Конституцията, само да добавя, че член 6 е още в Първа глава от въпросния върховен закон. Защо ми се струва, че имаме полова дискриминация още тук във форума? 82% са против, на 18% - "за", явно няма въздържали се. Опровергайте ме че не става въпрос за дискриминация сега, след цитат от рода на Коментар номер 16.
-2 +17
Страхотна логика - щом в сайта са възприели да няма "въздържали се" - значи - това е дискриминация; щом гласовете не са 50 на 50 - значи това е дискриминация.
А'ре с'я, дайте на такъв човек ръководен пост...
:-Р
-2 +7
То и аз го твърдях, когато преди години не ме приеха в университет, а мой приятел го приеха, макар че изкара ниска оценка на изпита, а и бала му беше малък... Не бях и все още не съм съгласна с това разделение!
_____
"Демокрацията е все едно два вълка и една овца да гласуват какво да вечерят." Бенджамин Франклин-1 +12
За квотите става въпрос, дадох пример с университета, защото и там има т.нар. "квоти" :) Но когато можеш и искаш, не разбирам защо трябва да има значение дали си мъж или жена?
_____
"Демокрацията е все едно два вълка и една овца да гласуват какво да вечерят." Бенджамин Франклин-8 +9
До коментар [#21] от "Стефка":
Стефке, това е криворазбрана конкуренция - приемните изпити в нашите държавни вузове са порнография. Предназначени са за зубърчета, които ходят на подготовка при определени хора и изкарват високи бележки. В зубренето, без съмнение момичетата са по-добри. Просто жените търсят много повече "гаранции", зубренето е една от тях. /Не казвам, че твоя случай е такъв, но масово бала на момичетата е по-висок, което не води до същата пропорция на резултатите в практиката/. Виждам обаче шампиони по математика и физика на световно ниво - българчета, 80% момчета. Така се е случило, ама не веднъж. Виждам резултати по тестове за езикови сертификати - момичетата са по-добри като цяло. Може би имат генетично по-развита комуникационна функция. Всеки от двата пола има редица предимства и недостатъци спрямо другия. Квотата е много тъпо нещо. В една от книгите си Фукояма пише, че човешките раси съществуват вероятно на около 10000г., но половата диференциация между видовете е откакто има живот на земята. Глупаво е да мислим в посока на изглаждане на различията. Това е някакво нескопосано социално инженерство.
-5 +7
До коментар [#20] от "Стефка":
Стефче, да ама да ти споделя в практиката-момче инженерче и момиченце инженерка.. момичето с много по-висок бал от момчето.. и имаме проблем, някакъв, сутринта на оперативката го поставяме и трябва и двамата да работят... Момчето с по-ниския бал, прави разчетите, начертава си детайлите, идва при мене, обсъждаме ги и сме ОК.. момичето-отличничка идва три пъти да ме пита..
Нищо против нямам в екипа да има и от двата пола (момиченцата са по-старателни, повече пишат, като имаме оперативки,по си подреждат спецификациите, детайлите в папките са им доста добре категоризирани.. работливи са, като им се обясни сядат и си правят нещата..) ..ама...
Знам,че е предубеждение и ДИСКРИМИНАЦИЯ, но шефът иска от мене резултати!
ВИНАГИ във почти всеки екип,има няколко души ей така сложени..,и се носят на гърба от другите.. като трябва да прибавим и едно момиченце-че от ЕС искат да има квоти... кво правим с хората наистина работещи ?!
-3 +10
До коментар [#11] от "rozadim":
Вярно, човек трябва да пише просто, ясно и разбрано.. Бе отворете-четете, бае ви Захария бе, Стоянов.. като пише просто-прост ли е бил?!.. Вижте ясно, но и увлекателно написан текст!..
Използвайте живи думи от Българския Език!
-6 +5
В Капитал продължавате да се занимавате с откровени безумия. За Светломира може и да е от жизнено важно значение да начеше егото си с разни писания, но призовавам за РАЗУМ!!! Отворете си фонтанелите и си набийте в мозъците, че нашата създателка ПРИРОДАТА не е сътворила МЪЖ и ЖЕНА, защото се е чудела как да се забавлява. Преди да се впуснете в безумен дебат и губене на време си помислете, че някой друг вече е решил този казус.. и в момента понеже всичко ни е наред.. си чешем езиците и егото да се доказваме кой е по-по -най... дебатът е БЕЗУМЕН и от него нямаме полза...
-9 +4
Щом компанията е нечия, а не ваша, он може да си слага когото си иска, ако ще и магаре. Не е ваша работа да коментирате, ако и вие сте между наетите слуги.
Да. Слуги. Това е точната дума за хора без собствен бизнес.
-3 +4
Защо, извинете, дотук всични участниците в дебата са от "вечно недоволния пол"???
_____
Ignorantia non ferat!+2
До коментар [#26] от "kodjauzun":
Ако продаваш семки на селския площад може и да си слагаш магаре, но когато си излязъл на сергията и очакваш АЗ наемникът да ти чета статиите и да ти купувам вестника, ще трябва да изтърпиш и моето мнение, без значение дали те подкрепям или не... Ако не може да търпиш критика или нещо не ти харесва от моя коментар чувствай се свободен да напуснеш "критикарския" пазар и си продава безкритично семките на селския площад..... От кога само човеци със собствен бизнес имат индулгенциите да имат и собствено мнение... май си се взел доста на сериозно...
До коментар [#28] от "paradox22":
Няма как да съм критикувал вашия коментар колега, тъй като не съм го чел. Не го потърсих и сега.
Говорех си по принцип. По съвпадение, моят коментар се е постнал след вашия, което е довело до неправилно заключение, че е реплика.
До коментар [#28] от "paradox22":
Сега вече прочетох вашия постинг. Намирам го за смислен, но тъй и не открих никакви допирни точки с моя. Как ви хрумна, че са свързани?
-1 +3
Алоооо, живеем в България, тук има квоти за прием на МОМЧЕТА в гимназиите и висшите училища.... какви дойде на ума, че можете да променяте нещо на последното стъпало????