// Интерактив /Дебати
Facebook
LinkedIn
Twitter
Email
Приключил, 30 сеп 2011 - 28 окт 2011
Трябва ли да има европейско икономическо правителство?
Кристина Христова, модератор Включване в дебата- 28 Основни тези 30 сеп 2011
- 38 Гост експерт 6 окт 2011
- 5 Гост експерт 14 окт 2011
- 5 Заключителни тези 21 окт 2011
- 2 Победител 28 окт 2011
Основни тези - Трябва ли да има европейско икономическо правителство?
Да
Добрин Станев
магистър по международна политическа теорияСловосъчетанието европейско икономическо министерство може на пръв поглед да ни се стори претенциозно, невероятно и дори плашещо, но ако се вгледаме в историята на европейската интеграция няма да намерим нищо ново. В момента също съществува механизъм, който налага ограничения на ...
Заключителна теза
Основна теза
Не
Самуил Лозанов
бакалавър по европеистикаАко икономическата криза съдържа поука за държавите-членки, то е в необходимостта от общ подход към икономическата политика и управлението на публичните финанси. Общият пазар и единната валута неминуемо изискват по-всеобхватно съгласуване на макроикономическата политика в ЕС.
Заключителна теза Основна теза
Резултати от гласуването на този етап
50%24 гласа
Благодарим за вашия глас!
50%24 гласа
Кристина Христова
Модератор
През 1958 г. в своя труд "Обединението на Европа", Ернст Хаас, основател на Неофункционализма, проследява процеса на европейската интеграция (тогава в самия си зародиш) до създаването на Европейски данъчен съюз. Идеята на неофункционализма е, че всяко обединение в една област "повлича" след себе си обединения в други. През 70-те години на миналия век, в период на европесимизъм и блокиране на евроинтеграцията, Хаас нарича теорията си "отживяла".
Парадоксално, но именно сега, в един от най-тревожните периоди за европейската стабилност, неговата теория намира потвърждение в предложения, идващи от двете най-големи икономики в ЕС.
"Става дума за истинско европейско икономическо правителство..." Така определи френският президент Никола Саркози планът за дългосрочно справяне с кризата в еврозоната, който представиха заедно с германския канцлер Ангела Меркел.
Въпреки, че той касае само 17-те страни от еврозоната, накрая на писмото си (http://www.elysee.fr/president/root/bank_objects/lettre_english_final_version.pdf) до президента на ЕС Херман ван Ромпой, лидерите заявяват: "Горепосочените предложения трябва да бъдат изпълнени по такъв начин, че да служат на сплотеността на Европейския съюз като цяло". В знак на ангажираността си, Саркози и Меркел, добавят, че двете страни ще пристъпят от сега към икономическо и фискално сближаване. Един от конкретните резултати ще бъде общ корпоративен данък от 2013 г.
Обща база за корпоративно облагане е включена в плана на двамата лидери и за цялата еврозона. Той предлага и засилване на координацията чрез срещи на върха два пъти годишно, председателствани от президента на ЕС - Херман ван Ромпой. Освен това, всички членки ще трябва включат правило за балансирани бюджети в конституциите си до лятото на 2012 г.
Срещу френско-германското предложение публично се обяви председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу (въпреки че само преди няколко седмици самият той го приветства!). На 28 септември пред европарламента Барозу заяви: "Европейската комисия е икономическото правителство на съюза. Не се нуждаем от още институции".
Специалистите също не приемат еднозначно приноса на плана за еврозоната. Безспорно е обаче, че става дума за пробив в политическия дискурс за бъдещето на ЕС, като все повече политици откирто започват да споменават думи като европейска федерация.
Междувременно призивите за "повече Европа" подтикнаха консерваторите от партията на британския премиер Дейвид Камерън, да настояват за референдум за членството на страната в Европейския съюз. Скорошно проучване пък показва, че подкрепата за еврозоната в Дания драстично е спаднала.
Сега поставяме дебата и в Капитал: " Трябва ли да има европейско икономическо правителство?". Тъй като темата за европейските мерки срещу кризата вече чу мненията на всички известни български експерти, този път решихме да променим схемата и да поканим за основни участници в дебата студенти по Европеистика. На един втори етап ще включим отново и икономически анализатори като гост експерти.
Позицията "За" в дебата ще защитава Добрин Станев, магистър по Международна политическа теория в Университета Сейнт Андрюс, Великобритания. Негов опонент с позиция "Против" ще бъде Самуил Лозанов, който следва магистратура по Европейско управление в Университет Оснабрюк, Германия. И двамата са завършили "Европеистика" в Софийския университет "Св. Климент Охридски".
Парадоксално, но именно сега, в един от най-тревожните периоди за европейската стабилност, неговата теория намира потвърждение в предложения, идващи от двете най-големи икономики в ЕС.
"Става дума за истинско европейско икономическо правителство..." Така определи френският президент Никола Саркози планът за дългосрочно справяне с кризата в еврозоната, който представиха заедно с германския канцлер Ангела Меркел.
Въпреки, че той касае само 17-те страни от еврозоната, накрая на писмото си (http://www.elysee.fr/president/root/bank_objects/lettre_english_final_version.pdf) до президента на ЕС Херман ван Ромпой, лидерите заявяват: "Горепосочените предложения трябва да бъдат изпълнени по такъв начин, че да служат на сплотеността на Европейския съюз като цяло". В знак на ангажираността си, Саркози и Меркел, добавят, че двете страни ще пристъпят от сега към икономическо и фискално сближаване. Един от конкретните резултати ще бъде общ корпоративен данък от 2013 г.
Обща база за корпоративно облагане е включена в плана на двамата лидери и за цялата еврозона. Той предлага и засилване на координацията чрез срещи на върха два пъти годишно, председателствани от президента на ЕС - Херман ван Ромпой. Освен това, всички членки ще трябва включат правило за балансирани бюджети в конституциите си до лятото на 2012 г.
Срещу френско-германското предложение публично се обяви председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу (въпреки че само преди няколко седмици самият той го приветства!). На 28 септември пред европарламента Барозу заяви: "Европейската комисия е икономическото правителство на съюза. Не се нуждаем от още институции".
Специалистите също не приемат еднозначно приноса на плана за еврозоната. Безспорно е обаче, че става дума за пробив в политическия дискурс за бъдещето на ЕС, като все повече политици откирто започват да споменават думи като европейска федерация.
Междувременно призивите за "повече Европа" подтикнаха консерваторите от партията на британския премиер Дейвид Камерън, да настояват за референдум за членството на страната в Европейския съюз. Скорошно проучване пък показва, че подкрепата за еврозоната в Дания драстично е спаднала.
Сега поставяме дебата и в Капитал: " Трябва ли да има европейско икономическо правителство?". Тъй като темата за европейските мерки срещу кризата вече чу мненията на всички известни български експерти, този път решихме да променим схемата и да поканим за основни участници в дебата студенти по Европеистика. На един втори етап ще включим отново и икономически анализатори като гост експерти.
Позицията "За" в дебата ще защитава Добрин Станев, магистър по Международна политическа теория в Университета Сейнт Андрюс, Великобритания. Негов опонент с позиция "Против" ще бъде Самуил Лозанов, който следва магистратура по Европейско управление в Университет Оснабрюк, Германия. И двамата са завършили "Европеистика" в Софийския университет "Св. Климент Охридски".
Добрин Станев
Позиция Да
Словосъчетанието европейско икономическо министерство може на пръв поглед да ни се стори претенциозно, невероятно и дори плашещо, но ако се вгледаме в историята на европейската интеграция няма да намерим нищо ново. В момента също съществува механизъм (Пактът за стабилност и растеж), който налага ограничения на икономическите политики на държавите-членки (дефицит под 3%), но ефективността му е слаба и има нужда от реформа.
Общото икономическо правителство е необходимост, ако искаме да запазим общата европейска валута. Не е възможно да има обща парична политика в еврозоната, ако тя не е съпроводена от обща икономическа политика, която да гарантира стабилността на еврото. Примерите с Гърция и другите южно европейски държави показват, че индивидуалните проблеми на отделни държави се отразяват на цялостното доверие в общата валута. Виждаме, че гръцкият държавен дълг и германската икономика и френската банкова система са пряко свързани и не винаги по най-добрия начин.
Целта на икономическото правителство ще бъде да наложи строга финансова дисциплина на държавите в еврозоната. Това ще стане като всяка държава въведе конституционни гаранции, че дефицитът й няма да надхвърля 3%. Други по-спорни мерки, които подлежат на допълнително договаряне, биха били хармонизиране на корпоративния данък и въвеждане на данък върху финансовите транзакции. Няма да бъдат въвеждани спорните еврооблиации, при които държавите членки взаимно гарантират дълговете си, в това число и на фискално най-недисциплинираните страни.
В заключение бих искал да кажа, че днес превъзмогването на кризата недвусмислено означава повече Европа. Проблемите на Европа са общи. Общи трябва да бъдат и решенията. Пред нас европейците стои следният избор: или да се спасим заедно, или да се провалим поединично.
Добрин Станев е евроентусиаст. Завършил е специалност "Европеистика" в Софийския университет "Св. Климент Охридски" и е магистър по Международна политическа теория в Университета Сейнт Андрюс, Великобритания. Той е главен редактор е на студентското електронното издание на специалност "Европеистика" - "EuroFocus" http://eustudies.eu/
Освен това е поддържа два блога: http://eutopia.blog.bg, посветен на евроинтеграцията и http://internationalpoliticaltheory.blogspot.com, посветен на проблемите на политическата теория.
Общото икономическо правителство е необходимост, ако искаме да запазим общата европейска валута. Не е възможно да има обща парична политика в еврозоната, ако тя не е съпроводена от обща икономическа политика, която да гарантира стабилността на еврото. Примерите с Гърция и другите южно европейски държави показват, че индивидуалните проблеми на отделни държави се отразяват на цялостното доверие в общата валута. Виждаме, че гръцкият държавен дълг и германската икономика и френската банкова система са пряко свързани и не винаги по най-добрия начин.
Целта на икономическото правителство ще бъде да наложи строга финансова дисциплина на държавите в еврозоната. Това ще стане като всяка държава въведе конституционни гаранции, че дефицитът й няма да надхвърля 3%. Други по-спорни мерки, които подлежат на допълнително договаряне, биха били хармонизиране на корпоративния данък и въвеждане на данък върху финансовите транзакции. Няма да бъдат въвеждани спорните еврооблиации, при които държавите членки взаимно гарантират дълговете си, в това число и на фискално най-недисциплинираните страни.
В заключение бих искал да кажа, че днес превъзмогването на кризата недвусмислено означава повече Европа. Проблемите на Европа са общи. Общи трябва да бъдат и решенията. Пред нас европейците стои следният избор: или да се спасим заедно, или да се провалим поединично.
Добрин Станев е евроентусиаст. Завършил е специалност "Европеистика" в Софийския университет "Св. Климент Охридски" и е магистър по Международна политическа теория в Университета Сейнт Андрюс, Великобритания. Той е главен редактор е на студентското електронното издание на специалност "Европеистика" - "EuroFocus" http://eustudies.eu/
Освен това е поддържа два блога: http://eutopia.blog.bg, посветен на евроинтеграцията и http://internationalpoliticaltheory.blogspot.com, посветен на проблемите на политическата теория.
Самуил Лозанов
Позиция Не
Ако настоящата икономическа криза съдържа поука за държавите-членки на ЕС, то е в необходимостта от общ подход към икономическата политика и управлението на публичните финанси. Общият пазар и единната валута неминуемо изискват по-всеобхватно съгласуване на макроикономическата политика в ЕС.
Идеята на канцлера Меркел и президента Саркози за създаване на икономическо правителство на Еврозоната цели да принуди държавите-членки да започнат да прилагат отдавна приети мерки за провеждане на своите икономически политики. Историята на европейската интеграция е доказала, че подходът, известен като "one-size-fits-all" (един размер за всички), е контрапродуктивен и дори може да породи дезинтеграционни процеси.
Икономическо правителство на Еврозоната не може да осигури решението на проблема, държавите-членки да бъдат повече съпричастни към постигането на заложените цели за функционирането на Икономическия и валутен съюз. Това, което е необходимо, е наличието на санкционен механизъм за държави, които нарушават Пакта за стабилност и растеж, както и правнообвързващ механизъм, който да гарантира, че страните прилагат на практика съгласуваните политики и инициативи.
Създаването на икономическо правителство ще наруши институционното равновесие между институциите на Съюза и ще задълбочи демократичния дефицит на ЕС. Трябва да се подчертае, че за ЕС не е характерно класическото разделение на властите. Законодателната и изпълнителната власт принадлежат на Съвета на министрите (Съвет на ЕС), който от своя страна делегира изпълнението на договорените политики на Европейската комисия, която олицетворява общностния интерес на Съюза. Законодателната власт Съветът споделя с Европейския парламент. В този ред на мисли въвеждането на нов изпълнителен орган, какъвто би следвало да бъде едно икономическо правителство, би довело до конфликт в институционната структура на ЕС.
Не е ясно как ще се разпределят правомощията между двата изпълнителни органа – правителството и Комисията – и каква ще е тяхната компетентност по провеждане на икономическата политика на Съюза. Според първичното право в рамките на ЕК е налице ресор Икономически и парични въпроси, който отговаря за икономическата политика, оглавен от комисар, който освен с личен кабинет, разполага и с генерална дирекция, която отговаря именно за прилагането на целите на Икономическия и валутен съюз. Според член 126 ал. 7 ДФЕС Комисията отправя препоръки до държавите-членки и предложение до Съвета за откриване на процедура за прекомерен дефицит, ако дадена страна нарушава Маастрихтските критерии.
Не е ясно каква дискреция се предвижда на икономическото правителство спрямо държавите-членки и дали не би се стигнало до дублиране на отговорности с Комисията, което би торпилирало Еврозоната също толкова силно, колкото и нарушаването на Пакта за стабилност и растеж. Недостатъкът на чл. 126 ДФЕС е, че Съветът на министрите, който е съставен от финансовите министри на държавите-членки, отправя препоръки, които нямат задължителна сила, до съответната държава, за да сложи край на създалата се ситуация на прекомерен дефицит.
Разбираемо, държавата-член, чиито министър също е част от Съвета, не е обвързана да приложи препоръките на практика. Това е слабостта на Пакта за стабилност и растеж, която е заложена от самите държави, които са автори на Учредителните договори, поради защита на своя суверенитет. Кое налага да мислим, че държавите-членки ще спазват и прилагат на практика мерките, приети от икономическото правителство, създадено от тях самите и съставено от представители, излъчени отново от държавите-членки на Съюза? Следователно, проектът за правителство създава една дублираща структура на Съвета на министрите при липса на всякакви гаранции за по-голяма ефикасност. Единственото, което е необходимо да се направи, е придаване на задължителен характер на препоръките на Съвета, за да се осигури изпълнение на ангажиментите от всяка страна.
Не по-маловажен е въпросът за това, пред кого ще бъде отговорен този нов орган? Демократичният дефицит на ЕС се състои в това, че Съвета на ЕС, в който е представена изпълнителната власт на национално ниво, е съзаконодател на общностно равнище заедно с ЕП. От своя страна, Парламентът, който е единственият директно избран от гражданите на ЕС общностен орган, не е автентично законодателно тяло. Нещо повече, Парламентът не конституира органът на изпълнителната власт – ЕК, чиито членове се определят от правителствата на държавите-членки. Резонен е въпросът: икономическото правителство ще бъде ли отговорно пред ЕП, или ще е отчетно пред Съвета на ЕС, от когото всъщност черпи своята легитимност? Апропо, то на практика е своего рода Съвет на министрите, тъй като се състои от министри на страните от ЕС. Тогава, кой орган ще контролира дейността на това правителство и как? Може би Европейският съвет?...Понастоящем Съветът на министрите се отчита за своята дейност в областта на паричната политика пред Европейския съвет чрез годишни доклади. Изводът е, че новата структура, която се предлага, дублира функциите и на Съвета на ЕС, като няма яснота за това, дали нейните решения ще имат задължителен характер за държавите-членки.
Икономическото правителство на Еврозоната не би могло да функционира ефикасно, защото не разполага с необходимите лостове за провеждане на пълноценна икономическа политика. Европейският съюз няма обща данъчна политика, която едно евентуално правителство да използва, за да контролира публичните финанси на държавите-членки. Няма механизъм, който да позволява на този предполагаем върховен орган на икономическата политика на Съюза да управлява публичните финанси и бюджетите на страните от ЕС. Ако такъв бъде въведен, тогава ще е налице пълно отдаване на фискалния суверенитет от страна на държавите-членки и лишаване на националните парламенти от дискрецията да приемат националните бюджети.
Унифициране на данъчните ставки във всички държави от ЕС е невъзможно да се случи, поради различния стандарт на живот във всяка от тях и различните макроикономически проблеми, които всяка държава-член трябва да разреши. Именно поради нееднаквото икономическо развитие на страните от ЕС не е създадена единна икономическа политика на Съюза, която да е от изключителната компетентност на общностния орган – ЕК. Държавите-членки чрез инструментариума на Основния метод на координиране координират своите икономически политики, определят основни насоки на развитие, а Комисията съблюдава този процес. Договорът от Лисабон предвижда необходимата нормативна база за осигуряване на ефикасна икономическа политика, като въвежда нови инструменти за координиране на икономическите политики. Член 136 ДФЕС постановява, че Съветът на ЕС, в който са представени всичките 27 държави-членки, може да приема мерки по отношение на страните от Еврозоната, "с цел да се засилят координацията и наблюдението на тяхната бюджетна дисциплина" и "да се разработят отнасящи се до тях насоки на икономическата политика". Такива мерки могат да се приемат с квалифицирано мнозинство, като право на глас имат представителите на държавите, членуващи в Еврозоната.
Проектът за икономическо правителство, осъществен като регулярен формат и честота на срещите на върха в рамките на Еврозоната с постоянно председателство на председателя на Европейския съвет, не би могъл да допринесе за по-стабилно и силно политическо лидерство. Според Ги Верхофстад, председателят на АЛДЕ в ЕП, това няма как да се случи при срещи на всеки шест месеца, при положение, че министрите от Еврогрупата заседават всеки месец. Следователно, възможно решение би било, ако министрите на финансите на страните от Еврозоната придобият повече правомощия за провеждане на икономическата политика в Еврозоната, вместо да се експериментира със създаване на нова институция, която несъмнено ще направи Съюза още по-бюрократизиран, ще отсъства публичният контрол над решенията, което от своя страна лишава провежданите политики както от легитимност, така и от ефикасност.
Самуил Лозанов е завършил специалност Европеистика, степен бакалавър, в момента учи магистърска степен по Европейско управление (European Governance) в Университет Оснабрюк, Германия.
Идеята на канцлера Меркел и президента Саркози за създаване на икономическо правителство на Еврозоната цели да принуди държавите-членки да започнат да прилагат отдавна приети мерки за провеждане на своите икономически политики. Историята на европейската интеграция е доказала, че подходът, известен като "one-size-fits-all" (един размер за всички), е контрапродуктивен и дори може да породи дезинтеграционни процеси.
Икономическо правителство на Еврозоната не може да осигури решението на проблема, държавите-членки да бъдат повече съпричастни към постигането на заложените цели за функционирането на Икономическия и валутен съюз. Това, което е необходимо, е наличието на санкционен механизъм за държави, които нарушават Пакта за стабилност и растеж, както и правнообвързващ механизъм, който да гарантира, че страните прилагат на практика съгласуваните политики и инициативи.
Създаването на икономическо правителство ще наруши институционното равновесие между институциите на Съюза и ще задълбочи демократичния дефицит на ЕС. Трябва да се подчертае, че за ЕС не е характерно класическото разделение на властите. Законодателната и изпълнителната власт принадлежат на Съвета на министрите (Съвет на ЕС), който от своя страна делегира изпълнението на договорените политики на Европейската комисия, която олицетворява общностния интерес на Съюза. Законодателната власт Съветът споделя с Европейския парламент. В този ред на мисли въвеждането на нов изпълнителен орган, какъвто би следвало да бъде едно икономическо правителство, би довело до конфликт в институционната структура на ЕС.
Не е ясно как ще се разпределят правомощията между двата изпълнителни органа – правителството и Комисията – и каква ще е тяхната компетентност по провеждане на икономическата политика на Съюза. Според първичното право в рамките на ЕК е налице ресор Икономически и парични въпроси, който отговаря за икономическата политика, оглавен от комисар, който освен с личен кабинет, разполага и с генерална дирекция, която отговаря именно за прилагането на целите на Икономическия и валутен съюз. Според член 126 ал. 7 ДФЕС Комисията отправя препоръки до държавите-членки и предложение до Съвета за откриване на процедура за прекомерен дефицит, ако дадена страна нарушава Маастрихтските критерии.
Не е ясно каква дискреция се предвижда на икономическото правителство спрямо държавите-членки и дали не би се стигнало до дублиране на отговорности с Комисията, което би торпилирало Еврозоната също толкова силно, колкото и нарушаването на Пакта за стабилност и растеж. Недостатъкът на чл. 126 ДФЕС е, че Съветът на министрите, който е съставен от финансовите министри на държавите-членки, отправя препоръки, които нямат задължителна сила, до съответната държава, за да сложи край на създалата се ситуация на прекомерен дефицит.
Разбираемо, държавата-член, чиито министър също е част от Съвета, не е обвързана да приложи препоръките на практика. Това е слабостта на Пакта за стабилност и растеж, която е заложена от самите държави, които са автори на Учредителните договори, поради защита на своя суверенитет. Кое налага да мислим, че държавите-членки ще спазват и прилагат на практика мерките, приети от икономическото правителство, създадено от тях самите и съставено от представители, излъчени отново от държавите-членки на Съюза? Следователно, проектът за правителство създава една дублираща структура на Съвета на министрите при липса на всякакви гаранции за по-голяма ефикасност. Единственото, което е необходимо да се направи, е придаване на задължителен характер на препоръките на Съвета, за да се осигури изпълнение на ангажиментите от всяка страна.
Не по-маловажен е въпросът за това, пред кого ще бъде отговорен този нов орган? Демократичният дефицит на ЕС се състои в това, че Съвета на ЕС, в който е представена изпълнителната власт на национално ниво, е съзаконодател на общностно равнище заедно с ЕП. От своя страна, Парламентът, който е единственият директно избран от гражданите на ЕС общностен орган, не е автентично законодателно тяло. Нещо повече, Парламентът не конституира органът на изпълнителната власт – ЕК, чиито членове се определят от правителствата на държавите-членки. Резонен е въпросът: икономическото правителство ще бъде ли отговорно пред ЕП, или ще е отчетно пред Съвета на ЕС, от когото всъщност черпи своята легитимност? Апропо, то на практика е своего рода Съвет на министрите, тъй като се състои от министри на страните от ЕС. Тогава, кой орган ще контролира дейността на това правителство и как? Може би Европейският съвет?...Понастоящем Съветът на министрите се отчита за своята дейност в областта на паричната политика пред Европейския съвет чрез годишни доклади. Изводът е, че новата структура, която се предлага, дублира функциите и на Съвета на ЕС, като няма яснота за това, дали нейните решения ще имат задължителен характер за държавите-членки.
Икономическото правителство на Еврозоната не би могло да функционира ефикасно, защото не разполага с необходимите лостове за провеждане на пълноценна икономическа политика. Европейският съюз няма обща данъчна политика, която едно евентуално правителство да използва, за да контролира публичните финанси на държавите-членки. Няма механизъм, който да позволява на този предполагаем върховен орган на икономическата политика на Съюза да управлява публичните финанси и бюджетите на страните от ЕС. Ако такъв бъде въведен, тогава ще е налице пълно отдаване на фискалния суверенитет от страна на държавите-членки и лишаване на националните парламенти от дискрецията да приемат националните бюджети.
Унифициране на данъчните ставки във всички държави от ЕС е невъзможно да се случи, поради различния стандарт на живот във всяка от тях и различните макроикономически проблеми, които всяка държава-член трябва да разреши. Именно поради нееднаквото икономическо развитие на страните от ЕС не е създадена единна икономическа политика на Съюза, която да е от изключителната компетентност на общностния орган – ЕК. Държавите-членки чрез инструментариума на Основния метод на координиране координират своите икономически политики, определят основни насоки на развитие, а Комисията съблюдава този процес. Договорът от Лисабон предвижда необходимата нормативна база за осигуряване на ефикасна икономическа политика, като въвежда нови инструменти за координиране на икономическите политики. Член 136 ДФЕС постановява, че Съветът на ЕС, в който са представени всичките 27 държави-членки, може да приема мерки по отношение на страните от Еврозоната, "с цел да се засилят координацията и наблюдението на тяхната бюджетна дисциплина" и "да се разработят отнасящи се до тях насоки на икономическата политика". Такива мерки могат да се приемат с квалифицирано мнозинство, като право на глас имат представителите на държавите, членуващи в Еврозоната.
Проектът за икономическо правителство, осъществен като регулярен формат и честота на срещите на върха в рамките на Еврозоната с постоянно председателство на председателя на Европейския съвет, не би могъл да допринесе за по-стабилно и силно политическо лидерство. Според Ги Верхофстад, председателят на АЛДЕ в ЕП, това няма как да се случи при срещи на всеки шест месеца, при положение, че министрите от Еврогрупата заседават всеки месец. Следователно, възможно решение би било, ако министрите на финансите на страните от Еврозоната придобият повече правомощия за провеждане на икономическата политика в Еврозоната, вместо да се експериментира със създаване на нова институция, която несъмнено ще направи Съюза още по-бюрократизиран, ще отсъства публичният контрол над решенията, което от своя страна лишава провежданите политики както от легитимност, така и от ефикасност.
Самуил Лозанов е завършил специалност Европеистика, степен бакалавър, в момента учи магистърска степен по Европейско управление (European Governance) в Университет Оснабрюк, Германия.
Резултати от гласуването на този етап
50%24 гласа
Благодарим за вашия глас!
50%24 гласа
Какво следва?
В следващия етап на дебата очаквайте включването на гост експерт по темата. Можете да се включите с коментари във форума и анкетата.
+13
При положение че, както правилно отбелязва единият от опонентите, "за ЕС не е характерно класическото разделение на властите", не е ли по-логично най-напред да внесем малко разум в тази объркана и нелогична управленска машина? - пък после от само себе си ще стигнем до най-добрата схема за икономическо сътрудничество. Бих се радвал, някой да ми обясни, защо след като общоизвестната схема за разделението на властите е нещо толкова важно, хубаво и полезно, не я приложим и по отношение на централните органи на Европейския съюз?
-5 +6
Ние си имаме межународно правителство, което се погрижи да се унищожи нашата икономика. И това международно правителство формира "Елити" от нашите пари, специално се обучават младежи, за да подскачат за Н.М.Р. От нашите богатства се формираха милиардери и вие си мислите че едва ли не сте... част от тези тях, част от тази международна мафия, която ви пуска ежедневно шемтраи, за да Ви контролира, за да контролира населението. Погледнете народа си, погледенте улиците ни, Вие даже от високите 4Х4 бихте забелязали докъде сте докарали българите. Огеладайте се в сивотата, която илюминатите Ви направиха. Даже в този момент навън се забелязва ХААРП, който контролира живота Ви от години... и Вие сте мълчали...вие мълчите. Самолетите на НАТО са пръскали, пръскаха , пръскаха многократно на 28 септември над София аерозоли от барии, от алуминии, от... какво още, че хората бяха замаяни, какво освен още бактерии, вредни за нашето здраве. Вие семейства имате ли ? Колко са тези на които им дадоха милиони, стигат ли те, за да продадете народа си ? Думите на НАТО, зад който седят илюминатите "Владеем ли Климата, владеем Планетата"..."Когато влезнем в страната ние ще потопим населението в дрога и ще го успим". Вие виждате ли какво са направили в страната Ви ? Не зная дали да Ви съжалявам, или да плача. Срещу нашия народ НАТО използува един друг тероризъм, още по-жестиок, още по-коварен, който прави хората немислещи, неразсъждаващи, пасивни. Те са пръскали шемтраи и...
Прочитане на целия коментар над Самоков, над язовира, за да заразят водата, от която Вие пиете. Само няколко капки барии са достатъчни за да инфектират Вашата мозъчна дейност, Вашата мускулатура, Вашата дихателна и нервна система...
Най-добре ще е да кажем чао на ЕС, чао на НАТО и да заплатят за всички щети нанесени над българина.
-5 +3
Определено трябва да има, но най-вече със силни контролиращи функции. Трябва да може да определя и някаква обща рамка за икономическо развитие на целия ЕС, но без да се намесва в данъчното законодателство на отделните страни.
Между другото, г-н Лозанов, от Вас ще стане отличен бюрократ. Толкова много приказки, а толкова малко същина - "не би могло", "не е ясно", "не може"... Вероятно е така, ако го мислим на прима виста. Не Ви ли хрумна, че ако се направи общо икономическо правителство, неяснотите около него ще трябва да бъдат решени по някакъв начин?
_____
“In a world of 7 billion people, we, 500 million Europeans, will have to stick together, or European prosperity and values will both go down the drain” A.Merkel+6
Борбата между двата идеала за Европа - либералния и социалистическия не е от вчера. Договорът от Рим (1957) възстанови част от правата и свободите на (западно)европейските граждани, които се приемаха за даденост преди 1914 - свободното движение на стоки, услуги, капитали и хора. Този режим предполага свободна конкуренция не само сред частния сектор, а и сред държавите, които в стремежа си да привлекат нови фирми са принудени да поддържат стабилна и предвидима политика, поносимо данъчно бреме и бюрокрация - точно това, което г-н Станев иска да забрани.
За съжаление Европа се движи все повече в лява посока - протекционизъм навън и интервенционизъм навътре. Още едно бюрократично чудовище като "Европейско икономическо правителство" (някакво ново издание на ГосПлан) няма да реши проблемите, които са предизвикани точно от прекалено много регулации, имплицитни и експлицитни гаранции, прахосничество на държавно и наддържавно ниво, удобно подкрепено от ЕЦБ с печатане на пари. Казвам го сигурно за стотен път из форумите на Икономедиа - ако искаме да улесним международната търговия с ограничаване или премахване на риска идващ от плаващи валутни курсове не е необходимо тепърва да откриваме топлата вода. Класическият златен стандарт (който познаваме от втората половина на 19 и началото на 20в.) е единственото решение, което освен това премахва способността на бюрократите да грабят всички останали със скрит инфлационен данък (не е нужно да припомням...
Прочитане на целия коментар правителството на Виденов, нали) и по този начин предпазва от прекомерно държавно задлъжняване.
_____
"Socialism is not an alternative to capitalism; it is an alternative to any system under which men can live as human beings."-2 +2
До коментар [#4] от "LvM":
Напълни съм съгласен с теб, но доводът ти не е "не".
Ако Европа става по-тоталитарна и социалистическа интеграцията й трябва да се забави и върне назад. 40 нации по отделно ще успеят по-успешно да се съпротивляват на неизбраната бюрокрация, която неизбежно ще бъде оглавена от зелени, червени и кафяви.
Ако Европа стане по-"класически либерална", по-либертариална, интеграцията ще я направи по-богата, по-свободна и въобще хубаво място за живеене.
ЗЛАТНИЯТ СТАНДАРТ Е ОЛИГОФРЕНИЯ.
Аз съм фен на Рон Пол, освен когато дрънка глупости.
-1 +2
Мисля, че трябва освен "да" или "не" към този дебат да се прибави и отговор "зависи". В САЩ отдавна (80 години?) отговорът "не" несъществува, но "зависи" е причината защо държавното здравеопазване е толкова непопулярно тука и ще струва президенството на Обама.
+5
До коментар [#5] от "jiggy":
Тълкуването на думичката "интеграция" също зависи от гледната точка. Социалисти и други етатисти я разбират като централизация и увеличение на властта на бюрокрацията над населението на дадена територия, което означава повече преразпределение на доходи на регионално и наднационално ниво и все по-груба намеса във всяка сфера от живота на хората. Ако е такава интеграцията съм съгласен, че е по-добре да се спре и да се даде заден ход.
Либералната (или по-скоро либертарианската, защото леваците опорочиха оригиналния термин) философия разбира интеграцията в чисто икономическия смисъл - свободна търговия и конкуренция, задълбочаване на международното деление на труда, което обогатява всички. За последното, разбира се, не са необходими манифести, конституции и договори от по хиляди страници (като Лисабонския) или пък бюрократични чудовища - това може да се постигне с няколко изречения, които описват безпрепятственото движение на хора, стоки и капитали.
Освен това не знам как точно се смяташ за привърженик на Рон Поул, щом смяташ златния стандарт за олигофрения.
_____
"Socialism is not an alternative to capitalism; it is an alternative to any system under which men can live as human beings."-2 +2
Уважаеми LvM, предполагам Лудвиг фон Мизес,
Не съм съгласен, че мерките задължително трябва да са социалистически. Дори напротив. Бъдещото икономическо правителство ще действа точно дотолкова, доколкото държавите му предоставят компетентност. Склонен съм да обсъдим до къде може да има компетентност евентуалното бъдещо икономическо правителство.
Една мярка смятам за задължителна и много дясна в контекста на бъдещето на еврозоната. Това е таванът на бюджетния дефицит от 3 % да бъде закрепен в конституциите на държавите-членки. Точно такава мярка ще ни предпази от прекомерното нарастване на държавата, от което Вие се възмущавате.
Относно интеграцията. Вие правилно забелязвате, че интеграция не означава социализъм. Глобализацията също е вид икономическа интеграция. В този ред на мисли Европейският съюз, който премахва бариерите пред свободното движение на стоки, услуги, капитали и работници между страните-членки и избягва протекционизма е чудесен пример за посочената от Вас либерална интеграция.
+1
Уважаеми г-н Куртенков,
Г-н Лозанов доста кратко и ясно обяснява спецификите на разделението на властите в ЕС. Нека да отбележим, че ЕС не може да следва класическото разделение на властите, описано от Монтескьо във връзка с развитието на националната държава. Европейският съюз не е национална държава и не разполага със същите суверенни правомощия, с каквито националната държава разполага. Разделението на властите в ЕС трябва да отговаря на неговата специфика. ЕС заема средно положение между държава и международна организация. Оттам следва и сложният институционален апарат. Този апарат е сложен, защото самият ЕС е сложно нещо. Той е "sui generis". В ЕС трябва да бъдат представлявани много различни по род интереси: Тези на европейските граждани се защитават от Парламента, на държавите - от Съвета, а Комисията трябва да бди за интересите на ЕС като една общност. Смятам, че институционалната структура на ЕС е тромава, но и че не може да бъде и иначе, ако ЕС ще продължава да е ЕС. Тази институционална структура би могла да са опрости в познатия ни от Монтескьо вид, но за целта ЕС трябва да се превърне в истинска федерация. В този щастлив ден Европейският съюз би престанал да е Европейски съюз, а ще започне да се нарича Съединени европейски щати.
+6
г-н Станев, нищо лично, ама от политикански рецепти на финансите им се .... майката. Стига с тези напъни да се търси решение някъде горе, централно и общо за всички. Проблемите в различните страни са различни. Единственото общо нещо е разюзданата политика на паричните власти - ФЕД и ЕЦБ в световен мащаб и не от вчера. Най-доброто лекарство за редица институции и държави би било фалит и точка. Няма да е за първи и последен път. Това от което има нужда ЕС и по-специално страните с валута евро, е да създадат механизъм, който да връща в "чакалнята" един вид "под особен надзор" онези членки на евровалутния механизъм, които не спазват критериите си за членство. Като не се оправят за определено време - " go оut of the game". Ако този механизъм съществуваше, проблемите щяха да са много по-малко, финансовият разврат на правителствата също. И няма такова животно "икономическо правителство", има термин "правителство"
+1
До коментар [#7] от "LvM":
Външна политика, златен стандарт, имиграция...Рон Пол за съжаление е идиот. За щастие синът му Ранд Пол някой ден може да стане президент.
+2
До коментар [#10] от "kalin_m":
Напълно съм съгласен с Вас!
_____
Меня постоянно преследуют умные мысли! .. Но я быстрее ....-1 +1
Господин Калин,
До голяма степен съм съгласен с Вас. Относно правителството. Ако Европейският съюз беше държава, щеше да има правителство, тъй като не е, няма. ЕС действа на принципа на предоставената компетентност. Затова може да има такова животно като икономическо правителство. Въпросът е с какви правомощия ще бъде то натоварено. Какво може да прави и какво не? Какво означава европейско икономическо правителство? Терминът правителство разбира се е измамен, така както и навремето Европейска конституция. Това е една заигравка с реториката присъща за националните държави, която винаги трябва да се тълкува различно що се отнася до ЕС. Оттам следва, че европейско икономическо правителство като термин или като реалност ще означава това, което държавите-членки искат то да означава.
Вие се възмущавате от финансовия разврат и предлагате да се гонят държави-членки от еврозоната. Това ми се струва крайно и неналожително. Една държава спокойно може да си фалира и преструктурира дълга и като част от еврозоната. Излезе ли, я чака истинско обедняване. Това е все едно да те хвърлят от кораб в бурно море.
+1
Казусът с фалита на Гърция не трябва да ни изненадва. В настоящата институционална структура на еврозоната е вградена още от самото и начало морална опасност. През 1992 В Маастрихтския договор страните-членки решават да изградят икономически и паричен съюз. Паричният съюз с еврото и общата парична политика е факт. Не е факт икономическият съюз. Така паричната политика на държавите от еврозоната се определя от Европейската централна банка, а държавите-членки разполагат с лостовете на фискалната политика. Държавите-членки знаят, че трябва да поддържат бюджетна дисциплина, но още по-добре знаят, че няма истински силен работещ механизъм, който да ги задължи да го направят. А най-добре държавите от еврозоната знаят, че техните бюджетни проблеми не са само техни и че те засягат доверието в и стойността на общата валута. Това означава, че държавите-членки или по-скоро по-малките и сравнително по-бедните, но не само имат интерес да провеждат разхитителна икономическа политика и дори да стигнат до дъното и да фалират. Те се надяват, че техният евентуален фалит ще засегне и други по-платежоспособни държави и тези други по-платежоспособни държави ще се притекат на тяхна помощ, защото всички в еврозоната са свързани. Реформата на еврозоната трябва да се справи с този проблем: Как да направим така, че да прекратим възможността на някои страни-членки да се облагодетелстват (гратисчийстват или "free ride") за сметка на съвместните усили на други държави-членки и интеграцията, в...
Прочитане на целия коментар която участват всички?
+3
До коментар [#13] от "dobrin_stanev":
"Една държава спокойно може да си фалира и преструктурира дълга и като част от еврозоната. Излезе ли, я чака истинско обедняване. Това е все едно да те хвърлят от кораб в бурно море. "
С това не съм съгласен частично - не може да фалира "СПОКОЙНО" като част от еврозоната и е по-добре да фалира отделно. Всяка помощ е не просто увеличаване на агонията, но и прехвърляне от болната глава върху здравата. Това никога никъде не е сработило икономически.
-2 +3
Трябва ли да има европейско икономическо правителство?
Само на мен ли ми се струва че въпросът е неадекватен още в самото си начало .
Нека перифразираме какво става без европейско икономическо правителство ?
Става разпад на еврозоната това става
Ес е замислен икономически съюз -Единен което съдържа по самосебе си презумпцията че има наднационално единно ръководно правителство на цялата еврозона
Ние се отказахме от националният си суверенитет още с въвеждане на евро борд ащото сме некадърници да провеждаме самостоятелно фискална политика без да инфлираме на всеки 2 години в хиперинфлация
Ние се бутаме да влезнем в еврозоната от години
Спорът ви е погрешен по начало
+2
До коментар [#4] от "LvM":
нека си го кажем в по-прав текст: Европа се движи право към феодален строй, където суверинитета на държавите съществува единствено с цел да може да се погазва и да се налага волята на безотговорния кредитор.
интересно защо вътрешното законодателство на тези евро лидери е съвсем различно от това, което се опитват да наложат в отношенията между суверенни държави. може би наистина се крие 1 малък хитлер и 1 малък наполеон в дребите душици и телца на 2-та най-вилиятелни евро лидера.
+2
До коментар [#8] от "dobrin_stanev":
звучиш като първанов: имаме закон, не го спазваме, ще направим евро правителство (списък в неговия случай) и това ще доведе до спазване на закона. не ти ли звучи странно самото ти твърдение?
нека просто се спазват договорите, който не ги спазва, няма право на евро субсидии. ето ти решение дори без евро правителство.
или май е много криво разбрана тази европа: правото да получаваме е задължение други да ни дават, а задължението ние да даваме е пожелатлно наше право.
и демокрацията не разбираме и европата не разбираме :)
+1
До коментар [#18] от "opinionated":
Вашето решение съвпада горе-долу с настоящия режим за контрол на икономическата политика на държавите еврозоната (Механизъм за стабилност и растеж), който виждаме, че не работи. Санкционният механизъм при неспазване на задълженията не работи и трябва да се промени.
+1
Ако ми кажете кога Първанов е предложил конституционно да се ограничи възможността от прекомерен бюджетен дефицит на страните в еврозоната, аз ще бъда първият, който ще го поздрави. Не мисля обаче, че тази мярка би се понравила на социалистите.
+1
До коментар [#20] от "dobrin_stanev":
визирам цинично-популистичното предложение на гоце да се 'донасят' за списъци имената на престъпници и 'феодали' вместо да се преследват и наказват в рамките на закона след като има преписки срещу тях.
не знам дали от късопаметност или какво, но нещо пропускаш факта, че през 2008 първо германия и франция релаксираха строго следеното до момента правило за 3% дефицит, защото така им беше изгодно в момента. с какво евро правителство ще е по-различно?
просто трябва правила, които да се спазват и да има механизми за наказание при неспазване, а не нови правителства, които да релаксират правилата за едни, да наказват други и за всеки де факто да има различни права в този съюз. криво разбрана демокрация или направо опит да ни се продаде социализъм в опаковка за демокрация. веднъж го ядохме този социализъм и доста зле ни стана от него...
+4
До коментар [#9] от "dobrin_stanev":
цитат: "В ЕС трябва да бъдат представлявани много различни по род интереси: Тези на европейските граждани се защитават от Парламента, на държавите - от Съвета, а Комисията трябва да бди за интересите на ЕС като една общност."
Какви са тия държави, дето имат интереси различни от интересите на техните граждани????
И какви са тия интереси на "единната общност", които са нещо различно от интересите на народа?
Страхувам се, че точно това е този начин на разсъждаване, който води до неограничен растеж на еврокрацията.
Честно казано, самото съществуване на специалности като "европеистика" ме плаши...
Може да съм малко старомоден, но за мен нямат право на съществуване управленски структури, които не са подчинени на интересите на гражданите.
Такива държави, такива "общности", които създават органи за защита на техните си интереси (различни от интересите на гражданите) - огън да ги гори!
+1
До коментар [#21] от "opinionated":
Не съм пропуснал факта, че точно двете най-мощни икономики в ЕС са от първите, които нарушават правилата на Пакта за стабилност и растеж. Този факт се припокрива изцяло с тезата ми, че пактът е неефективен и трябва да се промени. Смятам, че сме на едно мнение по този въпрос.
Нека изложа кратка история на Пакта. Той е създаден през 1997 г., като инструмент за фискална дисциплина на държавите от Еврозоната. Правилата, които той налага са дефицит под 3 % и дълг под 60% от БВП. През 2004 г. Германия и Франция изпадат в свръхдефицит. Какво стана в този случай? Стана така, че през 2005 е взето решение за реформа на Пакта: Регламенти №1055/2005 и 1056/2005. В какво се състои реформата? Пактът стана още по-разхлабен. На държава-членка се позволява да изпада в свръхдефицит, ако прави структурни реформи или има отрицателен растеж. Така големите се измъкнаха ненаказани.
Сега, редно е да се отбележи, че правителството на Шрьодер по това време наистина предприе структурни реформи в социалната и пенсионната сфера, които наистина подобриха конкурентоспособността на Германия и бяха полезни. Други европейски държави обаче се възползваха от облекчения режим, за да затънат още повече в безсмислени дългове.
+2
До коментар [#23] от "dobrin_stanev":
т.е. поддържаш тезата, че щом пакта не се спазва, той не е неефективен. по същия начин всеки закон, който не се спазва е неефективен?!?
а решението за неефективни пактове/закони е нова администрация, която да казва кога кой трябва да прави еди какво си или да не прави?!?
в една законова държава законите имат върховенство, а в една тоталитарна система, феодална или комунистическа, декретите на партийното политбюро или на феодала имат върховенство.
мисля, че ясно се вижда, че подкрепяш идеята за една феодална европа :)
-1 +1
До коментар [#22] от "Андрей Куртенков":
Един човек принадлежи към няколко концентрични общности. Човек може да изпитва принадлежност към своя град, своята област, своята държава, своя регион и т.н. без едното да противоречи на другото. Проблемите, които касаят града са различни от тези, които касаят държавата като цяло или ЕС. Когато отивате да гласувате в местните избори искате от вашия избраник да реши един вид проблеми. Когато гласувате на парламентарните избори - друг вид проблеми. Когато гласувате на европейските избори - трети. Но вие сте пак същият гражданин. Всяко от тези нива разглежда и са занимава с конкретни въпроси. Ако ви дразнят дупките пред блока, пишете на общината, а не на парламента. Ако някой закон трябва да се промени, това е работа на законодателя. Ако искате да повлияете на решенията, свързани с общия европейски пазар, това мое да стане на ниво ЕС.
Когато гласувате за европейски парламент гласувате за хора, които ще решат проблеми, които са с общо европейски характер. Европейският парламент е точно тази институция, която преодолява демократичния дефицит и прави гражданите съпричастни към вземането на решения касаещи: общия пазар, селскостопанските субсидии, регионалните плащания, дори парите за нашите магистрали в момента минават по този път. Вие питате за интересите на народа. Аз Ви питам кой народ. В Европейския парламент се защитават правата на гражданите като европейци. Там...
Прочитане на целия коментар депутатите не заседават разделени в национални блокове, а са разделени спрямо партийната им принадлежност: Либерали от България, Нидерлания, зелени от Германия и Швеция, консерватори от Великобритания и Унгария, социалдемократи от Испания и Полша. и т.н.
Сега за различните интереси в институциите на ЕС. Има разлика между интересите на общността като цяло и интересите на отделните държави-членки. Всяка държава иска да дърпа чергата към себе си и ако не е Комисията, която да балансира тези интереси с оглед на общото благо на общността като цяло, самата общност е застрашена от изчезване или поне много слабо и неефективно функциониране.
Ако мога да си послужа с още една аналогия. Има разлика когато разглеждаме едно нещо от микро и от макро равнище. Ето вземете микро и макро икономика. Тези дисциплини се занимават с икономиката, но я разглеждат и се фокусиран на различни нива на мащаба й.
До коментар [#24] от "opinionated":
Пактът не се спазва, защото механизмите за наказание не действат. Аз съм съгласен с Вас, че в една правова държава законите се спазват и то много повече от някой неясен междуправителствен механизъм, защото има по-силна форма на контрол. Но аз ще отида по-далече и ще заявя, че трябва нещо повече от обикновен закон. Правилото за под 3% дефицит трябва да бъде скрепено конституционно във всички държави на еврозоната. Няма нова администрация и бюрокрация. Конституционните съдилища ще свършат тази работа.
+1
До коментар [#26] от "dobrin_stanev":
нещото от което нямаме нужда е съвет/правителство/политбю
спирането на евро субсидии изглежда най-добрия и лесно приложим механизъм за наказание, а не нов пакт. нека не забравяме, че евро конституцията не можа да мине май никъде на референдум, вота на хората навсякъде е ясен: стига с тази изкуствена европеизация.
+1
Спирането на субсидии нищо няма да реши, защото субсидиите не са толкова значителни, сравнени с прекомерния дефицит. Като се направят сметката държавите ще продължават да изпадат в свръхдефицит, като знаят, че ще спечелят повече от свърхдефицит отколкото от евросубсидии. Бюджетът на ЕС е около 1.2% от БВП на целия съюз, свръхдефицитът е над 3%. Приемам, че нетните бенефициенти и нетните платци са в доста тесни граници едни от други.
Още по-важно, тази мярка няма по никакъв начин да дисциплинира харчещите държави, защото те знаят, че вредят на цялата еврозона и изрядните ще трябва да ги спасяват. По този начин не се решава основният проблем на настоящата институционална структура на еврозоната, а именно вградената морална опасност.