Действащото Първично право на Европейския съюз предоставя необходимия механизъм за намирането на общи решения на общите икономически проблеми на държавите – членки на Съюза. Член 121, параграф 1 ДФЕС постановява, че "държавите – членки провеждат икономическите си политики като въпрос от общо значение и ги координират в рамките на Съвета". Икономическата политика на държавите от ЕС се "основава на тясно координиране на икономическите политики на държавите – членки, на вътрешния пазар и на определянето на общи цели, и се осъществява в съответствие с принципа за отворена пазарна икономика и свободна конкуренция (Член 119, параграф 1 ДФЕС)".

Бих искал да обърна внимание на обстоятелството, че основният инструментариум за провеждане на икономическата политика на ЕС е координирането на съответните национални политики. Унифицирана икономическа политика за всички държави – членки на Съюза не може да има, защото степента на икономическо развитие на отделните страни не е една и съща. Именно поради тази причина Съветът на министрите прави преглед на икономическото развитие на всяка от държавите – членки на ЕС въз основа на доклади от Европейската комисия, "за да осигури тясната координация на икономическите политики и устойчивото сближаване на икономическите показатели на държавите – членки (Член 121, параграф 3 ДФЕС)". В този ред на мисли хармонизирането на данъчни ставки би поставило по-слабо развитите държави като България в неизгодна позиция, спрямо икономически силните страни каквито са Франция и Германия. Като се има предвид недостига на квалифицирана работна сила в редица стопански отрасли у нас, то основното преимущество за нашата държава в привличането на чуждестранни инвестиции неминуемо са ниските равнища на данъците.

Убеден съм, че не е необходимо да се създаде поредната бюрократична институция с демократичен дефицит, за да бъдат накарани държавите – членки да въведат правило в своите конституции, според което бюджетните им дефицити не трябва да надхвърлят 3 %. Решение за такава мярка може да се вземе на заседание на Европейския съвет.

Това, което е необходимо да знаят гражданите на ЕС е, че нормативна уредба за обща икономическа политика в правото на Съюза има и единственото, което трябва да се направи, е да се въведе санкционен механизъм за държавите, които не спазват тези разпоредби. Казано с други думи препоръките, които Съветът на министрите отправя до дадената държава – членка в рамките на процедурата за прекомерен бюджетен дефицит, трабва да придобият императивен характер и обвързани със санкции, ако дадената страна не се съобрази с тях.  

Предизвикателството пред Европейския съюз във време на криза е да прояви своята ефикасност. Той е реформиран предостатъчно през последните десетилетия. Гражданите на ЕС имат нужда да се убедят, че решенията за институционализиране на европейската интеграция, върху които те можеха да упражняват много ограничен контрол, са взети от тяхно име и за да разрешават техните проблеми. Това е проява на т.нар. "output – legitimacy", т.е. легитимност на резултата. Поради демократичния дефицит на Европейския съюз, обикновените граждани не могат да контролират работата на институциите, изградени в тяхно име. За да бъде ЕС ефикасен и полезен за своите граждани, неговите институции трябва да демонстрират, че съществуващата нормативна уредба е в състояние да отговори на потребностите на неговите граждани и да реши техните проблеми. Какъв е смисълът от многобройните усилия и компромиси, направени от всяка държава при изграждането на европейския проект, ако за всеки нововъзникващ проблем се прибягва до първичното решение за създаване на институция, която да третира проблема? Това би било проява на страх и безсилие. Това не е Европа, към която се стреми Робер Шуман, докато чете своята декларация на 9 май 1950 г., и, която аз – обикновеният гражданин на България и Европейския съюз – желая.