// Интерактив /Дебати

Трябва ли да има европейско икономическо правителство?
Кристина Христова, модератор Включване в дебата- 28 Основни тези 30 сеп 2011
- 38 Гост експерт 6 окт 2011
- 5 Гост експерт 14 окт 2011
- 5 Заключителни тези 21 окт 2011
- 2 Победител 28 окт 2011
Заключителни тези - Европейското икономическо правителство засега получава равни гласове "за" и "против"

Планът на Франция и Германия е стъпка в правилната посока
Добрин Станев
Най-голямата грешка в дебатите за плана за Европейско икономическо правителство е думата правителство. Думата "правителство" прикри същината на плана и той остана до голяма степен недоразбран. Тази гръмка дума изплаши много широк кръг критици на европейското обединение.
Заключителна теза

Предизвикателството пред ЕС във време на криза е да прояви своята ефикасност
Самуил Лозанов
Действащото Първично право на ЕС предоставя необходимия механизъм за намирането на общи решения на общите икономически проблеми на държавите-членки на Съюза. Според член 121, параграф 1 ДФЕС "държавите-членки провеждат икономическите си политики като въпрос от общо значение и ги координират в рамките на Съвета".
Заключителна теза
Резултати от гласуването на този етап

Кристина Христова
МодераторВ дебата на Капитал обаче идеята за икономическо правителство беше дискутирана в отделните части на предложението, представено от лидерите на Франция и Германия, както от участниците, така и от гост експертите. До тук може да се каже, че до голяма степен както между тях, така и между читателите във форума имаше съгласие по отношение на едно – трябва да има санкции за държавите, които нарушават бюджетните ангажименти.
Самият дебат се разви изключително интересно не само между основните участници, но и във форума на Капитал - с много сериозни и аргуменитрани дискусии. Междувременно резултатите от гласуването също вървяха доста непостоянно. На първия етап при представянето на уводните позиции на Добрин Станев и Самуил Лозанов, планът Меркел-Саркози получи равен брой гласове "за" и "против". При включването на първия ни гост експерт, Вера Асенова, чиято позиция защити идеята, гласовете "за" сериозно изпревариха тези на противниците на идеята. С включването на втория ни гост експерт, Калоян Стойков, с позиция "против", гласуването беше обърнато в същата посока, като противниците на плана получиха преднина.
Тази промяна на резултатите показва, че аргументите на всички участници до тук, и от двете страни, са много силни и добре обосновани.
Сега публикуваме заключителните тези на двамата основни участници, Добрин Станев и Самуил Лозанов.

Планът на Франция и Германия е стъпка в правилната посока
Добрин Станев
Позиция ДаСтраховете им са напразни. Това не е никакво правителство. Всъщност терминът правителство не фигурира нито веднъж в предложения от Франция и Германия план. Явно френското и германското правителство са се поучили от провала на договора за конституция и са притъпили максимално федералистичната реторика за сметка на труднодостъпния технократски жаргон. Не винаги обаче бюрократският език е в полза.
И все пак нека се опитаме да разтълкуваме европейския жаргон и да видим какво всъщност предвижда този план.
В хода на дебатите бяха изказани няколко необосновани притеснения, свързани с разрастването на бюрокрацията на европейско ниво. Беше изразена загриженост, че Брюксел ще съсредоточи в себе си твърде много икономическа власт. Освен това централизираното икономическо управление би повишило риска от фалит на цялата еврозона. Смятам, че и трите твърдения са неоснователни.
Нов дублиращ бюрократичен орган няма да бъде създаван. Вместо това ще бъдат провеждани периодични срещи на най-високо ниво (два пъти в годината), в които държавните лидери ще следят за изпълнението на пакта за стабилност и растеж. Г-н Лозанов изрази скептицизъм относно много малката честота на тези срещи, с който съм склонен отчасти да се съглася.
Трите най-важни предложения в плана са за балансиран бюджет, хармонизиране на корпоративното данъчно облагане и въвеждането на данък върху финансовите транзакции. Параметрите на този данък все още са неуточнени.
Относно първото предложение планът предвижда до средата на 2012 г. да бъде закрепено конституционно изискване за балансиран бюджет и намаляване на дълга във всяка от държавите-членки. Като ограничи държавите в техните плащания тази мярка цели на направи евентуална нова криза на публичните дългове технически невъзможна.
Втората и независима от първата част от плана предвижда координация на държавите-членки в областта на корпоративното облагане. В тази връзка по случай юбилея от подписването на Елисейския договор за приятелство между Франция и Германия двете най-силни икономики в ЕС решават да въведат общ корпоративен данък от 2013 г.
Г-н Лозанов е прав да изрази опасения относно подхода "един размер за всички". Данъчната хармонизация е най-спорната част от плана и все пак дори там не се предвижда засилване на правомощията на Брюксел, защото данъчната политика си остава в компетенциите на националните държави. За да бъде това променено е нужно да се променят самите учредителни договори на ЕС.
Данъчната хармонизация трябва да бъде осъществена на базата на предложенията на пакта "Евро плюс". България е първата държава извън еврозоната, подкрепила този пакт. Важно е да се отбележи, че пактът "Евро Плюс" е основан на доброволното участие на държавите-членки, тъй като се отнася до икономически области, в които държавите-членки не са предоставили компетентност на ниво ЕС. Следователно тези мерки се вземат единствено със съгласието на държавите-членки и никакви брюкселски данъци не могат едностранно да им бъдат налагани.
Убеден съм, че планът на Франция и Германия е стъпка в правилната посока. Залозите са големи. На карта е поставено самото бъдеще на общата европейска валута. Трябва да се действа сега.

Предизвикателството пред ЕС във време на криза е да прояви своята ефикасност
Самуил Лозанов
Позиция НеБих искал да обърна внимание на обстоятелството, че основният инструментариум за провеждане на икономическата политика на ЕС е координирането на съответните национални политики. Унифицирана икономическа политика за всички държави – членки на Съюза не може да има, защото степента на икономическо развитие на отделните страни не е една и съща. Именно поради тази причина Съветът на министрите прави преглед на икономическото развитие на всяка от държавите – членки на ЕС въз основа на доклади от Европейската комисия, "за да осигури тясната координация на икономическите политики и устойчивото сближаване на икономическите показатели на държавите – членки (Член 121, параграф 3 ДФЕС)". В този ред на мисли хармонизирането на данъчни ставки би поставило по-слабо развитите държави като България в неизгодна позиция, спрямо икономически силните страни каквито са Франция и Германия. Като се има предвид недостига на квалифицирана работна сила в редица стопански отрасли у нас, то основното преимущество за нашата държава в привличането на чуждестранни инвестиции неминуемо са ниските равнища на данъците.
Убеден съм, че не е необходимо да се създаде поредната бюрократична институция с демократичен дефицит, за да бъдат накарани държавите – членки да въведат правило в своите конституции, според което бюджетните им дефицити не трябва да надхвърлят 3 %. Решение за такава мярка може да се вземе на заседание на Европейския съвет.
Това, което е необходимо да знаят гражданите на ЕС е, че нормативна уредба за обща икономическа политика в правото на Съюза има и единственото, което трябва да се направи, е да се въведе санкционен механизъм за държавите, които не спазват тези разпоредби. Казано с други думи препоръките, които Съветът на министрите отправя до дадената държава – членка в рамките на процедурата за прекомерен бюджетен дефицит, трабва да придобият императивен характер и обвързани със санкции, ако дадената страна не се съобрази с тях.
Предизвикателството пред Европейския съюз във време на криза е да прояви своята ефикасност. Той е реформиран предостатъчно през последните десетилетия. Гражданите на ЕС имат нужда да се убедят, че решенията за институционализиране на европейската интеграция, върху които те можеха да упражняват много ограничен контрол, са взети от тяхно име и за да разрешават техните проблеми. Това е проява на т.нар. "output – legitimacy", т.е. легитимност на резултата. Поради демократичния дефицит на Европейския съюз, обикновените граждани не могат да контролират работата на институциите, изградени в тяхно име. За да бъде ЕС ефикасен и полезен за своите граждани, неговите институции трябва да демонстрират, че съществуващата нормативна уредба е в състояние да отговори на потребностите на неговите граждани и да реши техните проблеми. Какъв е смисълът от многобройните усилия и компромиси, направени от всяка държава при изграждането на европейския проект, ако за всеки нововъзникващ проблем се прибягва до първичното решение за създаване на институция, която да третира проблема? Това би било проява на страх и безсилие. Това не е Европа, към която се стреми Робер Шуман, докато чете своята декларация на 9 май 1950 г., и, която аз – обикновеният гражданин на България и Европейския съюз – желая.
Резултати от гласуването на този етап
Какво следва?
В следващия етап на дебата ще направим обобщение на тезите на участниците и на коментарите във форума. Дотогава можете все още да гласувате в анкетата на дебата.
-1 +3
Зависи, ако е либертарианско - да, ако е левичарско - не.
-1
Нека да не е либертарианско правителство. Ако има достатъчно "check and balances" и често е подложено на референдуми и избори нека да има. Важното е изключително некомпетентни демагози дори да бъдат избрани, да бъдат спряни както стана с Обама.
+1
"Най-голямата грешка в дебатите за плана за Европейско икономическо правителство е думата правителство."
Това не е грешка е неприятна реалност. ЕС се управлява от бюрократи, които обикновено са изритани от управлението на собствените си страни. Проди, помните ли го?
Ако има Европейско правителство, кандидатите за власт трябва прекарват 99% от времето си да се молят на гражданите да гласуват за тях и само 1% да управляват. А, трябват още горни и долни камари на преставители които да се филибъстрват едни други и този един процент да стане на чиста нула:)
+1
Като Американски гражданин ще кажа това, Америка не се нуждае от силна или слаба Европа. Това от което планетата се нуждае е Свободна Европа. Като гледам резултатите от последните избори в България (балотажът е между червени мутри и мутренски червени) тая работа май няма да стане.
Малките играчи-плащат данъци на Големите играчи,ако е така -НЕ!
_____
В България,ако не те смачкат циганите ,психиатрите те правят на парцал!