// Интерактив /Дебати
Трябва ли 30% от директните плащания за земеделие да са обвързани с мерки за опазване на околната среда?
Кристина Христова, модератор Включване в дебата- 5 Основни тези 28 окт 2011
- 7 Гост експерт 4 ное 2011
- 5 Заключителни тези 15 ное 2011
- 6 Победител 21 ное 2011
Основни тези - Трябва ли 30% от директните плащания за земеделие да са обвързани с мерки за опазване на околната среда?
Да
Йордан Великов
независим оценител на Програми за развитие на селските райониСумарните икономически, социални и екологични ползи от условието надхвърлят сумарните икономически, социални и екологични разходи за неговото прилагане. Особено когато се разглеждат в средносрочен (до 2020 година) и дългосрочен план (2050 година).
Заключителна теза Основна тезаНе
Ивайло Тодоров
главен секретар на Асоциация на земеделските поризводители в БългарияБългарската позиция трябва да е за подкрепа на позеленяването, като допълнителен, а незадължителен компонент. Делът на бюджета за "зелени" плащания да варира в определен диапазон, така че всяка страна членка да може да определи процентът, който да задели за зеления пакет.
Заключителна теза Основна тезаРезултати от гласуването на този етап
Кристина Христова
МодераторОт една страна предложението беше критикувано като натоварващо допълнително земеделците с бюрократични изисквания и застрашаващо тяхната конкурентоспособност. От друга обаче, екодвиженията заявиха, че отново ще бъдат дадени 372 милиарда евро за агропрактики, които унищожават околната среда. Докато за едните, 30% са твърде голям процент от директните помощи, то за другите, това е абсолютно недостатъчен напредък в защита на устойчивото земеделие.
Затова в настоящия дебат на Капитал поставяме именно този елемент от предложението за реформа в ОСП. Тук обаче ще попитаме двама експерти от областта на земеделието дали са съгласни с предложения процент. Позицията "За" ще бъде защитена от Йордан Великов, независим оценител на Програми за развитие на селските райони, финансирани от Европейския земеделски фонд. От позицията "Против" ще говори Ивайло Тодоров, Главен секретар на Асоциацията на земеделските производители в България /АЗПБ/.
Какви са ангажиментите на стопанствата, за да се отговори на условието
- всички стопанства с над 3 хектара обработваема земя да засяват минимум три култури, като нито едната от тях не заема повече от 70% или по-малко от 5% от общите обработваеми площи на стопанството. Това изискване не се отнася за стопанствата произвеждащи само биологична продукция, стопанствата, чиито обработваеми площи са изцяло заети със земеделски култури "под вода" (вероятно се има предвид заетите с ориз, с влакнодайни растения и т.н.), стопанствата отглеждащи само трева (естествени площи или изкуствено засята), стопанствата, чиито обработваеми земи изцяло са оставени като угар.
- да поддържат (да не намаляват) площите, заети от затревени площи (например, естествени пасища или ливади). Изискването не се отнася за стопанствата произвеждащи само биологична продукция. На фермерите ще се позволява да преобразуват до 5% от обработваемите си площи в постоянно затревени площи, което условие ще отпада при форсмажорни обстоятелства.
- до определят поне 7% от обработваемите си площи като площи с екологичен фокус. Постоянно затревените площи на стопанствата не могат да попадат в тази категория. Зоната/ зоните с екологичен фокус следва да обхващат обработваемите площи в състояние на угар, терасирани площи, буферни ивици или залесени обработваеми земи, чието залесяване е подпомогнато или се подпомага от 1999 година насам по национални схеми или по схеми на Регламент 1257/1999, на Регламент 1698/2005, или ще се подпомага по новия Регламент за Развитие на селските райони на Общността за периода 2014-2020 г. Изискването не се отнася за стопанствата, произвеждащи само биологична продукция.
Йордан Великов
Позиция ДаКакъв е контекстът на условието
Общият бюджет на ОСП за периода 2014-2020 възлиза на над 435 милиарда евро. От тях над 317 милиарда евро са заделени за Първи стълб на ОСП, а над 302 милиарда от тях са заделени за Директни плащания по няколко схеми, включително по схемата "Плащания за земеделски практики благоприятни за климата и околната среда" (споменаван също тук като: "зелен компонент на стълб 1 на ОСП").
Изпълнението на условията по тази схема на практика дава достъп на фермерите, респективно на страните членки до 30% от националния пакет Директни помощи за периода 2014-2020 година. Казано по друг начин, европейските стопанства ще могат получат над 100 милиарда евро директни помощи, само ако спазват условията по схемата за целия период 2014-2020 година.
За българските мащаби Директните плащания са нарастващи от почти 660 милиона евро през 2014 година до над 801 милиона евро през 2020 година и сумарно възлизат на почти 5.4 милиарда евро. Над 1,6 милиарда евро от тях обаче ще получим само ако българските фермери успеят да отговорят на условията и изискванията на посочената схема.
Защо поддържам предложението на Комисията 30% от директните помощи да бъдат обвързани с мерки за опазване на околната среда
По принцип сумарните икономически, социални и екологични ползи от условието надхвърлят сумарните икономически, социални и екологични разходи за неговото прилагане. Особено когато се разглеждат в средносрочен (до 2020 година) и дългосрочен план (2050 година).
Икономически въздействия (позитивни/негативни)
- В краткосрочен план – намаляване на обемите зърнени и маслодайни суровини произведени на територията на Общността; това може да даде отражение върху стойността на фуражите, и оттам да причини шок върху разходите в животновъдството и оттам на всички храни с животински произход. Този шок ще е толкова по-силен колкото по-малка част от животновъдните структури на страната членка разполагат със собствено производство на фуражи и други храни за животните
- В краткосрочен план – стопанствата ще понесат допълнителни инвестиционни разходи свързани с привеждане на площите към съответните изисквания, както и за допълнително материално техническо съоръжаване подходящо за алтернативните култури
- Неструктурираното земеделие (предимно на новите страни-членки) ще доведе до допълнително адаптиране, свързано със загуба на помощи по ОСП; това е загуба на потенциален БВП
- В средносрочен план – подобряване на плодородието на почвите и оттам добивите на единица площ
- В дългосрочен план – увеличаване на площите за добив на дървен материал, включително като основа за производството на алтернатива на фосилните горива
Екологични въздействия (позитивни/негативни):
- В средносрочен план – Увеличение на биоразнообразието и здравето на екосистемите
- В средносрочен план – Абсорбиране на парникови газове от новосъздаваните трайни насаждения и агро-горски системи, благоприятно влияние върху климатичните промени
- В средносрочен план – Запазване плодородието на почвите (намалява ерозията) за бъдещите поколения граждани на Общността
- В средносрочен и дългосрочен план – заради намаляване на площите с екстензивно обработваеми земи (но с интензивно ползване на химически средства), ще се подобри общото състояние на почвени и подпочвени води, както и параметрите на атмосферния въздух
Социални въздействия (позитивни/негативни):
- В краткосрочен план – възможно е да се увеличат цените за някои хранителни продукти в някои страни на Общността
- Предлагането и разнообразието на местно произведени и качествени, а не на внасяни храни ще нарасне; това е в полза на потребителите, голяма част от които в качеството си на данъкоплатци финансират ОСП
- В краткосрочен, средносрочен, дългосрочен план – създаване и запазване на повече работни места в стопанствата изискващи по-разнообразна квалификация: ще е необходима квалификация за стопанисване на различни култури с различни технологии на отглеждане, за управление на агро- горски системи и на зоните с екологичен фокус. На този етап не е ясно каква част от дейностите в тези по-диверсифицирани стопанства ще бъде възможно да се механизират, но по-вероятно изглежда създадените работни места да са трайни и след приключване на необходимите инвестиции за постигане на съответствието. При всички случаи това ще доведе до търсене на продукти от конкретните машиностроителни сектори, както и търсене на допълнителни услуги от специалистите и дори учените с подходяща експертиза, което е допълнителен тласък за икономиките, които разполагат с тези предприятия и специалисти. (последното изречение всъщност разкрива средносрочни/дългосрочни икономически ползи)
Въпреки че България няма да успее без ускорена подготовка да се възползва приемливо от зеления компонент на Стълб 1 на ОСП, мисля че като цяло тази иновация трябва да бъде подкрепена от всички граждани на Общността, включително българските, тъй като нейните благоприятни въздействия са дългосрочни и … безалтернативни в настоящия глобален свят.
Като допълнителен мотив за подкрепата ми трябва да се подчертае, че прилагането на това условие е прозрачно, отчетно и лесно за контролиране от Разплащателните агенции, като в същото време публичните ползи ще са лесно забележими за всички данъкоплатци на Общността.
Трябва още по-дебело да подчертаем, че останалите елементи на ОСП, и най-вече определени мерки от общо 29-те нови мерки за развитие на селските райони 2014-2020 (Стълб 2 на ОСП) ще продължават да дават възможност за постигане на съответствие с изискванията на зеления компонент на Стълб 1 на ОСП. Точно както подобна възможност дават и сегашните мерки на ПРСР за периода 2007-2014. Т.е. подготовката ни може да започне още сега, през този програмен период. От нас зависи.
Ивайло Тодоров
Позиция НеВъвеждането на задължителен, допълнителен елемент над директните плащания за "зелени дейности", който ще представлява 30% от предвидените средства за директни плащания за всяка страна членка е удобен механизъм да се защити пред европейския данъкоплатец нуждата изобщо от субсидиране на фермерите. Днес, когато съществена част от субсидиите отиват в големи земеделски стопанства, включително и в България и надхвърлят стотици хиляди евро годишно, тезата за подпомагане на доходите на фермерите не е толкова убедителна. Докато изплащането на пари срещу извършването на дейности, които представляват обществени блага – опазването на околната среда е по-приемливо. Ето защо България трябва да подходи "прагматично" по отношение на дебата, не да се впускаме в ползите за околната среда и климата, колкото да преценим какво ще загуби/спечели сектор земеделие от това обвързване. Логично и оправдано е да има зелен елемент и тези фермери, които развиват биологично земеделие или други екологосъобразни практики да бъдат насърчени чрез допълнителни плащания, но заложеното съотношение – 30% е прекалено много за България и ние ще загубим средства, както общо за страната, така и индивидуално за значителна част от фермерите. При положение, че българското земеделие има нужда от още много средства, за да стане ефективно и конкурентно на това в старите страни членки на ЕС, където от десетилетия се наливат субсидии, не бива да допускаме подобно развитие.
Защо 30% е твърде много "екология" за земеделието в България:
- Зеленото плащане ще е задължително за прилагане от всеки фермер, кандидатстващ за директни плащания с изключение на фермерите, кандидатстващи по схемата за малките фермери (под 3ха). т.е. за реалните и работещи бизнес структури. Грешки и санкции по отношение на така наречените зелени дейности ще рефлектират върху подпомагането изобщо на фермерите, тоест те могат да загубят основната си субсидия. Въпреки обещанието за опростени процедури за контрол, като си спомним колко административни проверки, противоречиви процедури имаше досега при директни плащания и то за опростеното подпомагане на ха, съм силно резервиран, че администрирането на "зеленото плащане" ще е прозрачно, евтино, ефективно и справедливо.
- Чрез задължителните зелени дейности отново едни сектори ще са облагодетелствани, а други ощетени. Изискването за отглеждане на минимум 3 култури (нито една от тези три култури да е по-малко от 5% от цялата площ и да не надвишава 70%) е практика и лесно изпълнимо условие при зърнопроизводителите. Ако например си инвестирал единствено в създаване на прасковена градина край Сливен или отглеждаш десертни лозя, или пък голям блок с картофи в Самоковско, защото имаш осигурен пазар точно за тази продукция или региона, в който работиш е най-благоприятен именно за тази култура няма как да отговориш на горното условие и губиш допълнителните плащания. Така сектори като овощарство, зеленчукопроизводство отново ще са в неравнопоставена ситуация.
- Българските земеделски производители имат негативен опит и нагласи към подпомагане, свързано с екологосъобразни дейности. Малкото фермери, престрашили се да кандидатстват за агроекологични плащания съгласно сега действащите правила на ОСП в България последни получаваха субсидиите си – с около половин година закъснение след крайни срокове. В нашата асоциация нямаме фермер, който да не е с редуцирана субсидия по агроекология, и то не поради опити за измама, а заради усложнените проверки, процедури, заради правилата, които се пишат и променят в движение.
- България има много ниска усвояемост и към момента по отношение на всякакви субсидии, свързани с опазване на околната среда. По ПРСР 2007-2013г процентът усвояемост за агроекология е най-нисък за всички мерки на програмата – под 3%. И този огромен ресурс от над 800 млн.лв. ще бъде изгубен, защото аналогично на новото предложение и сега минимум 25% от средствата за селските райони по сега действащите правила на ОСП са заделени за опазване на околната среда. България не може да ги пренасочи другаде. Практиката показа, че в България няма нито толкова голям интерес за биологично земеделие, нито административен и експертен капацитет да се усвояват толкова много средства за "зелено" земеделие.
Ето защо българската позиция трябва да е за подкрепа на позеленяването, като допълнителен, а незадължителен компонент. Делът на бюджета за "зелени" плащания да варира в определен диапазон, така че всяка страна членка да може да определи процентът, който да задели за зеления пакет, в зависимост и от конкретните нужди на различните региони от мерки за опазване на околната среда.
Резултати от гласуването на този етап
Какво следва?
В следващия етап с позиция в дебата ще се включи гост експерт по темата. Очакваме и вашите мнения в анкетата и форума.
Още по темата
Протестът на зърнопроизводителите в София в шест въпроса и отговора
Читателите на capital.bg гласуваха за зелените директни плащания
Оптималната позиция за България тепърва трябва да се търси в дискусия с всички засегнати страни
+8
Разбирасе, че ДА !
_____
Меня постоянно преследуют умные мысли! .. Но я быстрее ....+6
ЗА
ПП
Едно е да искаш, друго е да можеш. а трето и четвърто да го направиш... В България още се чудим за искането!
-1 +9
Всеки, който вижда по-далеч от носа си е "ЗА"!
-1 +12
Какво значи това "Трябва ли 30% ..."? Какви проценти? Нима изобщо има алтернативи?
Нима въобще е мислимо да се плаща за проекти, които ДА НЕ СА свързани с опазване на околната среда?
Нима е възможно да плащаме за да унищожаваме средата си?
Говорим за НАШАТА околна среда, на хората, нали?
Онази, което ще оставим на децата си за да живеят в нея?
Нима имаме моралното право на избор дали да я пазим?
Помогнете ми, не разбирам...
+7
Вместо да се драпате, екоактивисти със земеделци и фермери, по добре вземете се обединете и спрете проучванията за шистов газ. Ако се унищожи земята и водата, въобще няма да има земеделие, камо ли да трябват екологични практики за него. От друга страна, ако останем "чисти", парите от износа на чиста храна и вода ще стигнат за много по-мащабни екологични проекти.
_____
"Историята служи на българите, да не си взема поука от нея." ...Фра Дяволо. Жалко, но все още е факт...