Промените в Общата селскостопанска политика за следващия програмен период 2014-2020г. са и ще продължат да бъдат резултат от компромис между позициите на различните страни членки. От една страна са групата на "модернизаторите" – страни като Великобритания и Чехия, настояващи за свиване и опростяване на разходите за ОСП и от друга т.нар. "златотърсачи" – Гърция, Испания, които не искат да загубят ползите за икономиките си, още повече, когато някой друг плаща сметката. В тази ситуация представените през октомври законодателни предложения на комисаря по земеделие и развитие на селските райони Дачиан Чолош са компромис, при който се предлага запазване на разходите за ОСП в номинално изражение, но с така нареченото съществено "позеленяване".

Въвеждането на задължителен, допълнителен елемент над директните плащания за "зелени дейности", който ще представлява 30% от предвидените средства за директни плащания за всяка страна членка е удобен механизъм да се защити пред европейския данъкоплатец нуждата изобщо от субсидиране на фермерите. Днес, когато съществена част от субсидиите отиват в големи земеделски стопанства, включително и в България и надхвърлят стотици хиляди евро годишно, тезата за подпомагане на доходите на фермерите не е толкова убедителна. Докато изплащането на пари срещу извършването на дейности, които представляват обществени блага – опазването на околната среда е по-приемливо. Ето защо България трябва да подходи "прагматично" по отношение на дебата, не да се впускаме в ползите за околната среда и климата, колкото да преценим какво ще загуби/спечели сектор земеделие от това обвързване. Логично и оправдано е да има зелен елемент и тези фермери, които развиват биологично земеделие или други екологосъобразни практики да бъдат насърчени чрез допълнителни плащания, но заложеното съотношение – 30% е прекалено много за България и ние ще загубим средства, както общо за страната, така и индивидуално за значителна част от фермерите. При положение, че българското земеделие има нужда от още много средства, за да стане ефективно и конкурентно на това в старите страни членки на ЕС, където от десетилетия се наливат субсидии, не бива да допускаме подобно развитие.

Защо 30% е твърде много "екология" за земеделието в България:

- Зеленото плащане ще е задължително за прилагане от всеки фермер, кандидатстващ за директни плащания с изключение на фермерите, кандидатстващи по схемата за малките фермери (под 3ха). т.е. за реалните и работещи бизнес структури. Грешки и санкции по отношение на така наречените зелени дейности ще рефлектират върху подпомагането изобщо на фермерите, тоест те могат да загубят основната си субсидия. Въпреки обещанието за опростени процедури за контрол, като си спомним колко административни проверки, противоречиви процедури имаше досега при директни плащания и то за опростеното подпомагане на ха, съм силно резервиран, че администрирането на "зеленото плащане" ще е прозрачно, евтино, ефективно и справедливо.

- Чрез задължителните зелени дейности отново едни сектори ще са облагодетелствани, а други ощетени. Изискването за отглеждане на минимум 3 култури (нито една от тези три култури да е по-малко от 5% от цялата площ и да не надвишава 70%) е практика и лесно изпълнимо условие при зърнопроизводителите. Ако например си инвестирал единствено в създаване на прасковена градина край Сливен или отглеждаш десертни лозя, или пък голям блок с картофи в Самоковско, защото имаш осигурен пазар точно за тази продукция или региона, в който работиш е най-благоприятен именно за тази култура няма как да отговориш на горното условие и губиш допълнителните плащания. Така сектори като овощарство, зеленчукопроизводство отново ще са в неравнопоставена ситуация.

- Българските земеделски производители имат негативен опит и нагласи към подпомагане, свързано с екологосъобразни дейности. Малкото фермери, престрашили се да кандидатстват за агроекологични плащания съгласно сега действащите правила на ОСП в България последни получаваха субсидиите си – с около половин година закъснение след крайни срокове. В нашата асоциация нямаме фермер, който да не е с редуцирана субсидия по агроекология, и то не поради опити за измама, а заради усложнените проверки, процедури, заради правилата, които се пишат и променят в движение.

- България има много ниска усвояемост и към момента по отношение на всякакви субсидии, свързани с опазване на околната среда. По ПРСР 2007-2013г процентът усвояемост за агроекология е най-нисък за всички мерки на програмата – под 3%. И този огромен ресурс от над 800 млн.лв. ще бъде изгубен, защото аналогично на новото предложение и сега минимум 25% от средствата за селските райони по сега действащите правила на ОСП са заделени за опазване на околната среда. България не може да ги пренасочи другаде. Практиката показа, че в България няма нито толкова голям интерес за биологично земеделие, нито административен и експертен капацитет да се усвояват толкова много средства за "зелено" земеделие.

Ето защо българската позиция трябва да е за подкрепа на позеленяването, като допълнителен, а незадължителен компонент. Делът на бюджета за "зелени" плащания да варира в определен диапазон, така че всяка страна членка да може да определи процентът, който да задели за зеления пакет, в зависимост и от конкретните нужди на различните региони от мерки за опазване на околната среда.