Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
  • Facebook
  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email

Преминаването към по-устойчиво използване на земята трябва да бъде постепенно

Снимка

Павлин Антонов

По отношение на мерките за опазване на околната среда съм твърдо за! Нашата ферма за щастие разполага с природни ресурси, профил на занятие (пасищно животновъдство в нашия случай) и най-вече подходящ пазар, за да можем да си позволим да отстояваме убежденията си за грижа за земята, устойчиви практики и отговорно ползване на ресурсите. От друга страна, на наша територия имаме и сериозно увредени от неразумно използване в миналото участъци, което ни дава и доста обективна база за сравнение какво би било, ако пренебрегнем тези практики.

От трета страна обаче, не бих искал да изпадам в полемика с колеги, които просто не могат да си позволят да спазват "екопрактики" (не споделям точно това определение). Повечето зърнопроизводители в България в момента вече са попаднали в омагьосания кръг "съсипваш земята - искаш продукция - досъсипваш земята", като в повечето случаи началното съсипване се е случило доста преди да са родени. Лично според мен (а и доколкото разбирам, според повечето политици по света) драстично отношение спрямо "не-екопрактиките" би довело до нечувана криза за хранителни продукти. 

Така че в резюме позицията ми е, че постепенно трябва да се премине към по-устойчиво използване на земята, но това да стане чрез образование на производители и потребители и постепенен процес на налагане на ограничения. Драстично орязване на субсидиите заради "неекологичност" единствено ще доведе до поредната "андрейшковщина" или "гяволък" по надлъгване със системата.

Резултати от гласуването на този етап

80%36 гласа
 Благодарим за вашия глас!
20%9 гласа

Кристина Христова

Модератор
Дотук в дебата за екологичен компонент в директните плащания в земеделието, в гласуването надделяват привържениците на новата схема в общата селскостопанска политика на ЕС. Коментарите във форума на дебата също посочват "зелените" плащания като единствена алтернатива за опазване на ресурсите.

Официално обаче позицията на България в преговорите по реформата е, че 30% "зелени" плащания са твърде голям процент, както и че на отделните държави трябва да бъде дадена свободата сами да определят този процент. Такова е мнението и на повечето източноевропейски държави, които са включени много по-късно в схемата за директни плащания в ЕС, и имат да навксват с модернизиране на стопанствата си в сравнение със старите членки.

В дебата на Капитал тази позиция се защитава от Ивайло Тодоров, главен секретар на Асоциацията на земеделските производители в България. В уводната си позиция той заяви: "българското земеделие има нужда от още много средства, за да стане ефективно и конкурентно на това в старите страни членки на ЕС, където от десетилетия се наливат субсидии".

Неговият опонент, Йордан Великов, независим оценител по програми за развитие на селскте райони, контрира, че "благоприятните въздействия на новата мярка са дългосрочни и … безалтернативни в настоящия глобален свят".

Сега публикуваме позицията на един български фермер, като гост експерт в дебата. Павлин Антонов е собственик на ферма "Линбул", поддържа блог за това какво е да се занимаваш със селско стопанство в България през историята на собствената си ферма, бюрократичните трудности и рецепти с телешко. Неговото мнение взима и двете гледни точки като предлага среден път предвид българските условия.
Снимка

Да

Йордан Великов

независим оценител на Програми за развитие на селските райони

Сумарните икономически, социални и екологични ползи от условието надхвърлят сумарните икономически, социални и екологични разходи за неговото прилагане. Особено когато се разглеждат в средносрочен (до 2020 година) и дългосрочен план (2050 година).

Заключителна теза Основна теза
Снимка

Не

Ивайло Тодоров

главен секретар на Асоциация на земеделските поризводители в България

Българската позиция трябва да е за подкрепа на позеленяването, като допълнителен, а незадължителен компонент. Делът на бюджета за "зелени" плащания да варира в определен диапазон, така че всяка страна членка да може да определи процентът, който да задели за зеления пакет.

Заключителна теза Основна теза

Резултати от гласуването на този етап

80%36 гласа
 Благодарим за вашия глас!
20%9 гласа
Този етап е приключил

7 коментара

Избор на тип:
Преглед на профил Finland Рейтинг: 674 Неутрална
4 ное 2011 13:57 1
- +Оценка
+1

Не съм напълно наясно с директните плащания, но трябва да се стимулира заетостта на фона на нарастващата безработица.

 
Преглед на профил iliander Рейтинг: 519 Неутрална
6 ное 2011 08:29 2
- +Оценка
-2

Въпросът на седмицата е:"Защо се финансира единствено селското стопанство с приорите?".

_____

В България,ако не те смачкат циганите ,психиатрите те правят на парцал!
 
Преглед на профил www Рейтинг: 231 Неутрална
8 ное 2011 00:01 3
- +Оценка
-3 +5

Много интересен дебат, при пълна липса на интерес. Къде са многото зелени, как досега не са се включили :) Само от пустеещата страница могат да се направят няколко извода:
Зелените в БГ не се интересуват от земеделие, включително и от финансирането му. Това винаги е било така, 90% от природозащитниците у нас смятат, че храната май расте в магазините.
Фермерите не четат Капитал, или не ползват интернет
Фермерите не се интересуват и не разбират ОСП - това едва ли е така ако помним че основните протести в сектора са свързани със субсидиите. По-скоро тука е виновна нашенската провинциалност. Брюксел е далеко, а и най-удобно е да се иде и да се повика пред някое министерство в София.

Иначе темата е много интересна. Аз съм по-скоро за екологичните мерки. Вярно, има опасност България да загуби в началото пари, но това е шанс за модернизация и промяна в мисленето и практиките в земеделието. Само финансовите стимули могат да размърдат нашенските фермери! Оправданието, че администрацията не се справя са смешни. Тогава да се смени администрацията!

От друга страна, понятието "екопрактики" е много разтегливо. Не знам как точно ще бъде формулирано но подозирам как ще се развихрят битки на лобита в тази насока. Примери - ненавижданите у нас в ГМО спестяват повечето пръскания с пестициди, но едва ли ще бъдат признати за екопрактика.
Пример 2 - торенето с органични торове повишава биоразнообразието на почвата, но...

Прочитане на целия коментар
природата намига много неприятно. В органичната продукция с пъти се повишава наличието на патогенни бактерии и техните токсини което е сериозен риск за хората. Само директните смъртни случаи тази година се стотици. Това една добра екопрактика която може да стане фатална.

Така, че нещата не са толкоз еднозначни!

 
Преглед на профил Simeon Petkov Рейтинг: 388 "Да"
8 ное 2011 14:47 4
- +Оценка
+8

При 80% от директните плащания за 3% от бенефициентите (в България) - може да се стремим към 100% за 1%. Тази сбъркана политика на земеползване и облагодетелстване на мълак кръг наши хора трябва да спре. Нито храната стана по-евтина, нито безработицата на село намаля, .... само фирма "Октопод" оре (и без правно основание) 1 млн. декара. И нашите места ги изораха.
Таван на субсидиите, изисквания за наети, опазване на околната среда, зачитане на правата на собствениците.
Аман от душмани.

 
Преглед на профил Боби Сандов Рейтинг: 660 Неутрална
9 ное 2011 18:04 5
- +Оценка
+3

Подкрепям бързото 'позеленяване' на селкото стопанство. Това ще ни донесе по-качествена продукция, по-добър пазар, повече работни места и по-малко обезлюдени села. Таван за субсидиите също е важен елемент, макар че той в българските условия лесно ще се заобикаля, понеже един 'октопод' лесно става на множество отделни 'пипала'. Мерките за внедряване на зелен компонент в първи стълб ще доведе и до намаляване на N2O, който е парников 'супергаз'.

_____

"България е част от класическите земи на Европа" Проф. Анастас Иширков
 
Преглед на профил Милен Стоянов Рейтинг: 442 Неутрална
10 ное 2011 00:00 6
- +Оценка
+3

До коментар [#2] от "iliander": Субсидирането на селското стопанство е започнало от 70-те години на 20-ти век точно от ЕС. Идеята е била цената на храната да такава, че да е достъпна за всеки гражданин. Днес това се оценява като не много правилен подход, най-меко казано. Но, ако се спре субсидирането в 27-те страни, това означава всичките те да станат неконкурентно способни в този сектор. Доказателство е, че в началото българските фермери трудно се конкурираха с колегите си от другите страни, защото субсидията в България беше малка. С всяка година обаче, тя се увеличава (става дума за директните плащания от ЕС) и ситуацията се променя. През тази година обаче има срив на цените на зърното спрямо миналогодишните с приблизително 50%. При тази ситуация, всеки отрязан лев субсидия може да пагубен за малките фермери. Какво постигаме тогава ? ОКРУПНЯВАНЕ ! Какво означава това ? По-малко работни места и излизане на някои малки фермери от бизнеса в армията на безработните. Елементарната математика показва, че тези 270 млн, които са спестени в бюджет 2012 натоварват бюджета на НОИ и НЗОК като невнасяне на осигуровки, бюджета, като невнасяне на данък върху доходите, данък върху печалбата от фалиращите фермери от една страна и плащане на помощи и осигурвоки на вече преминалите в армията на безработните. Дори и да се окаже, че все пак бюджета е на плюс от схемата, то ще е толкова малко, че не си е заслужавало да се прави такава гимнастика. ...

Прочитане на целия коментар />

 
Преглед на профил Милен Стоянов Рейтинг: 442 "Да"
10 ное 2011 00:35 7
- +Оценка
+9

До коментар [#3] от "www": Тук съм като биоземеделец. Това вероятно може да се прецени и като зелен, и като земеделец.
В този коментар има ред неверни твърдения:
1.Познавам немалко зелени и всеки от тях знае откъде идва храната. Нещо повече купуват си биохрани, въпреки по-високата цена и въпреки не особено високите си доходи. Правят го не само за да се хранят здравословно, а и защото знаят, че биоземеделието пази природата и купувайки такава храна, подпомагат биофермера, а от там пазят и те природата.
2.Фермерите отдавна не са нискообразование и ограничени. Масово работят на компютър достатъчно добре. Но те са хора на действието. За тях писането по форуми е чесане на езици. Какво мислят те се разбира в преговори, когато се случват такива, и на протестите, когато управляващите правят глупости. Ако няма протести и преговори, значи ги устройва ситуацията и те си вършат работата.
3.България може да не загуби и лев, а може да губи и постоянно. Всичко зависи от разяснителната кампания и от действията на управляващия и изпълняващия орган. Разбирай МЗХ и ДФЗ. Уверявам всички, че администрацията ама никак не работи ефективно. И това е било винаги, не само в последните две години.
4.Ненавижданите у нас ГМО, а и не само у нас, въобще не спестяват пръскания. Напротив, толкова са силни хербицидите, че за около 3 години почвата е толкова отровена, че повече прилича на инертен материал. ГМО издържат на...

Прочитане на целия коментар
отровите без да загинат и растат без конкуренция на все още плодородната почва в първите години. След това...
5.Природата намига, но не неприятно. Някой е чул за заразени биокраставици, но не е доразбрал. Няма как в какъвто и да е зеленчук да има патогени, които влияят на топлокръвни, вкючително и на хората, защото тези патогени за да живеят се нуждаят от храна. Зеленчуците не са такава за тях. Това, което е възможно е да има не заразяван, а повърхностно замърсяване при поливане чрез дъждуване или валеж. Но това е възможно и при конвенционалното земеделие - в царевицата често се вижда къде дивите прасета или язовците са правили пикник, из житните гнездят пъдпъдъци, яребици, фазани. Преминават и други животни. Е, да ама те не питат дали това насаждание е биологично или конвенционално. Като имат нужда да се облекчат, го правят където са. Ама никой не казва, че са опасни конвенционалните по тая причина. А нещата са до голяма степен съпоставими като опасност от тази гледна точка.

Накрая - конвенционалното земеделие постепенно и много сигурно превръща почвата в безплодна пустиня. За да докажа твърдението си, ще кажа, че когато започва използването на азотни изкуствени торове, нормата на торене е била 1 кг на ХЕКТАР. Днес, за да се постигнат обичайните за района добиви, нормата е станала 25 кг. на ДЕКАР. Това е 250 кратно увеличение. Ако искаме да има внуците ни с какво да се хранят, ще трябва да дадем основен приоритет на биологичното земеделие.

 

Искам да получавам известия за развитието на дебата.

Какво следва?

В следващия етап ще представим заключителните позиции на двамата участници - Йордан Великов и Ивайло Тодоров. Очакваме и вашите мнения във форума и анкетата.

Още по темата

Читателите на capital.bg гласуваха за зелените директни плащания

Оптималната позиция за България тепърва трябва да се търси в дискусия с всички засегнати страни