Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
  • Facebook
  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
Снимка

Покриването на изискванията за зеленото плащане ще са (почти) безплатни за фермерите ни

Йордан Великов

Преди всичко друго да благодарим на Капитал за възможността да се дебатира навреме ключов елемент на новата по-зелена Обща селскостопанска политика, която по дефиниция е политиката с най-мащабен териториален обхват… и все още политиката с най-голям бюджет. Селските и горски райони на Европа обхващат над 2/3 от нейната територия...

Заключителна теза Основна теза
Снимка

ОСП трябва да отразява различните икономически условия

Ивайло Тодоров

Общата селскостопанска политика на Европейския съюз в следващия програмен период 2014-2020г. определено трябва да бъде по-разбираема и по-достъпна за прилагане от всеки земеделски производител. Същевременно трябва да отразява различните икономически...

Заключителна теза Основна теза

Резултати от гласуването на този етап

77%20 гласа
 Благодарим за вашия глас!
23%6 гласа

Кристина Христова

Модератор
Много интересен дебат, при пълна липса на интерес." Така възкликва един от читателите на Капитал за дебата "Трябва ли 30% от директните плащания за земеделие да са обвързани с мерки за опазване на околната среда?".

Действително, това е един от дебатите ни с най-малко участие във форума от страна на читателите. Според читателя с псевдоним "www" една от вероятните причини за слабото участие в дебата може да е "... че фермерите не четат Капитал или не ползват интернет".  На това друг читател отговаря : "Фермерите отдавна не са нискообразовани и ограничени. Масово работят на компютър достатъчно добре. Но те са хора на действието. За тях писането по форуми е чесане на езици. " Тази теза мога да потвърдя и аз, след кореспонденцията си с Павлин Антонов, собственик на ферма "Линбул", който участва в дебата ни като гост експерт по темата. Той самият поддържа блог, но сподели, че основната му работа е "офлайн" и не му остава много време за онлайн кореспонденции. Напоследък срещам все по-често млади хора, захванали се със собствена ферма. Става дума за високообразовани и активни хора, които обаче наистина нямат време да седят дълго пред компютрите.

Като модератор на дебата, ми хрумват още две възможни причини за слабото форумно участие.  Дебатът е твърде експертен и повечето читатели предпочитат само да гласуват като подкрепят един от двамата основни участници. Вероятна причина може да бъде и фактът, че самата тема не предизвиква остро противоречие в обществото. Резултатът от гласуването досега показва, че читателите масово подкрепят въвеждането на т.нар. "зелен стълб" в директните плащания. Както заявява и един от основните участници в заключителната си теза: "не виждам позициите ни да са в реален конфликт: аз защитавам позицията "по принцип", а опонентът и гостът-експерт посочват предимно трудностите в реалния път за отговаряне на изискванията за зеленото плащане". До тук никой от включилите се в дискусията не поставя под съмнение необходимостта от включване на "зелени" плащания. Дискусията остава по-скоро върху това кога България ще може да отговори на условията и какъв да бъде процентът за страната ни.

В заключителните си тези, Йордан Великов, независим оценител на Програми за развитие на селските райони, финансирани от Европейския земеделски фонд, и Ивайло Тодоров, главен секретар на Асоциацията на земеделските производители в България /АЗПБ/, дават още гледни точки и полезни насоки за самите фермери.
Снимка

Покриването на изискванията за зеленото плащане ще са (почти) безплатни за фермерите ни

Йордан Великов

Позиция Да
Преди всичко друго да благодарим на Капитал за възможността да се дебатира навреме ключов елемент на новата по-зелена Обща селскостопанска политика, която по дефиниция е политиката с най-мащабен териториален обхват… и все още политиката с най-голям бюджет. Селските и горски райони на Европа обхващат над 2/3 от нейната територия, а селското стопанство е ключова брънка във веригите на добавената стойност, започващи от химическата промишленост и завършващи на масата (храни и напитки), в гардероба (облекла и обувки), в кухнята и гостната (мебели), на средностатистическия европейски потребител.

Такива дебати би следвало да помогнат на:

- Земеделците и държавната администрация да защитят оптималната позиция за Република България по това предложение за зелен компонент на Стълб 1 на ОСП

- Земеделците и държавните структури да предприемат подходящата поредица от стъпки, за да могат Разплащателната агенция и стопанства в различните райони на страната да са подготвени за зеленото плащане и България да не изгуби средства по тази линия. Тези средства и без това са несравнимо по-малко предвид размера на земеделските ни територии спрямо Гърция, например

Доволен съм от резултатите по гласуването на двете позиции (80%/20% в моя полза преди публикуването на тези финални тези.) Надявам се те да са представителни за цялата страна… и да не са основани на културно-обоснованото ни разбиране, че "на чужд гръб и сто тояги са малко".

На практика, обаче, не виждам позициите ни да са в реален конфликт: аз защитавам позицията "по принцип", а опонентът и гостът-експерт посочват предимно трудностите в реалния път за отговаряне на изискванията за зеленото плащане, искат намаляване на процента определен за зелено плащане и подсигуряване на технологично необходимото време, за да отговорим на изискванията.

Надявам се, тук - във финалната си теза, по малко по-"прагматичен" начин да успея да оборя опасенията и произтичащите от тях искания за сваляне на еко-гарда специално за България като нова страна-членка, с недостатъчно субсидирано и модернизирано земеделие.

Първо, степента на модернизираност на стопанствата няма нищо общо с отговарянето на изискванията за "зеленото плащане". На този етап, според текстовете на проекторегламента изглежда достатъчно да се поддържа подходящия сеитбооборот на съответните проценти от обработваемите площи, да не се разорават/превръщат пасищата в обработваеми площи и да се оставят 7% от земята в състояние на угар, и/или евентуално да се възстановят синорите и лесозащитните пояси около земеделските полета. Потенциални трудности наистина ще има, но само за тези стопанства с над 30 декара земя, които са активни фермери и специализират единствено в трайни насаждения, включително лозя. На този етап не разполагам с информация какъв точно е териториалния обхват на тази специализираща подгрупа, но по данни на Преброяване’ 2010 на МЗХ, пълният обхват на площите с трайни насаждения възлиза само на 2.8% от общата територия на използваните земеделски площи на България. При това, биологично сертифицираните стопанства са освободени от което и да било от посочените в тази точка изисквания. И нито едно от посочените решения не е трудно и скъпо за мониторинг и контрол от страна на Разплащателната агенция.

Второ, зеленото плащане е абсолютно самостоятелен компонент на Първи стълб. То надгражда над средствата, които ще се получават над Директните плащания по Базовата схема за Директни плащания. В проекторегламента за Директни плащания не личи тези две плащания да са обвързани помежду си, т.е. отговарянето на изискванията на зеленото плащане в никакъв случай не е задължителна предпоставка за получаване на ДП по Базовата схема.

Само от българските фермери зависи да попречат на администрацията да обвърже тези две различни плащания, както между впрочем през 2007-2013 несправедливо бяха обвързани Директните плащания по СЕПП с плащанията по М214 – Агроекология.

Трето, България разполага с две години време – до началото на 2014 година, да проучи и препоръча подходящите стъпки за подготовка на различните типове стопанства с над 30 декара земи, работещи на нейната територия: специализиращи само в една определена растителна култура, в растениевъдство, или смесени растениевъдно-животновъдни стопанства. Все още разполагаме с достатъчно качествен научен потенциал, който да помогне на администрацията и фермерите ни да се подготвят за предизвикателствата не само на зеленото плащане, но и на Новата ОСП като цяло.

Четвърто, цялата ни подготовка за Новата ОСП е на практика (почти) безплатна за българските данъкоплатци и фермери. Достатъчно е да се ползват разумно все още наличните ресурси по Програмата за развитие на селските райони 2007-2013, и по точно:

- М511. Техническа помощ – за научно проучване и подготовка за съветване на фермерите

- М111. Професионално обучение и информационни дейности – конкретните стъпки могат да са елемент на безплатното за фермерите обучение

- М114. Консултантски услуги…, консултациите могат да включват подходящи съвети за фермерите

- М214. Агроекология. Мярката може още сега да поощри подходящите дейности на стопанствата и/или да подпомогне сертифицирането на биологичните производители, а те са освободени от изискванията на зеленото плащане

- М121. Инвестиции в земеделски стопанства – има възможност за залесяване на бързорастящи дървесни култури, следва да се провери дали тези насаждения няма да покрият част от изискванията на зеленото плащане

- М312. Помощ за стартиране на микропредприятия. Тази мярка може да помогне на тези фермери, на които им е дошло до гуша от постоянно увеличаващите се претенции към тяхната дейност, да я прекратят, и да стартират така необходимите за селските райони неземеделски бизнеси.

Пето, покриването на изискванията за зеленото плащане ще са на практика (почти) безплатни и през следващия период 2014-2020, тъй като всички изброени по-горе мерки ще са налични за ползване и по Новия регламент за развитие на селските райони, респективно по Новата програма за развитие на селските райони. В допълнение, ще могат да се ползват и мерки, които България можеше, но не прилага сега в този период: залесяване на земеделски земи, създаване на агро-лесовъдни системи.

Шесто, селското стопанство е арена, на която се преплитат множество разнопосочни интереси на различни групи заинтересувани лица. Една балансирана национална политика за развитие на селското стопанство следва да отчита не само традиционните краткосрочни интереси на производителите, преработвателите и търговците на хранителни стоки, но и интересите на сегашните данъкоплатци и бъдещите поколения, които ще наследят тази територия.

В заключение, потвърждавам позицията си за необходимо безусловно обвързване на 30% от Директните плащания с предприемането на мерки за опазване на околната среда (с предоставянето на еко-услуги). Не намирам за достатъчно обосновани исканията за намаляване на процента от Директни плащания за зелено плащане и необходимостта от специален подготвителен период за България в това отношение. Особено предвид наличието на подходящи безплатни инструменти за постигане на съответствие през този и през следващия програмен период – мерките на сегашната и бъдещата ПРСР.
Снимка

ОСП трябва да отразява различните икономически условия

Ивайло Тодоров

Позиция Не
Общата селскостопанска политика на Европейския съюз в следващия програмен период 2014-2020г. определено трябва да бъде по-разбираема и по-достъпна за прилагане от всеки земеделски производител. Същевременно трябва да отразява различните икономически и агроклиматични условия на отделните региони и държавите-членки, за да се постигне баланс между екологичност и жизнеспособност на земеделието. За България обаче, въвеждането на задължителен елемент за "зелени дейности", който представлява 30% от предвидените средства е твърде висок.

В тезата на опонента в настоящия дебат не виждам доводи, които да променят мнението ми. Изложеното от г-н Великов изглежда приемливо като научна хипотеза, но практиката е твърде различна. Ако се водим от нея, то в настоящия програмен период сме усвоили едва 3% от предвидените агроекологични плащания, което е изключително ниско, въпреки че при програмирането имаше подобни хипотези.

Резултати от гласуването на този етап

77%20 гласа
 Благодарим за вашия глас!
23%6 гласа
Този етап е приключил

5 коментара

Избор на тип:
Преглед на профил DS Рейтинг: 551 Неутрална
16 ное 2011 10:08 1

А сега някой да ни обясни кое е екото между двама фермери от който :

Единият /еко/ е засял площите с: 70% сорго, 20% ечемик , 10%пшеница
Другият /НЕеко/ е засял :100% ечемик


Биоразнообразие!!!!!
Глипости, всеки разбиращ е чувал думата сеитбооборот-всяка година на един и същи площи се засяват РАЗЛИЧНИ култури

_____

Както „Дневник” се бори с БСП, така „Работническо дело” не се е борило с капитализма"
 
Преглед на профил Стефан Василев Рейтинг: 217 Неутрална
16 ное 2011 15:15 2
- +Оценка
+1

По принцип съм ПРОТИВ всякакъв вид субсидии. Но за целите на дебата подкрепям тезата че стопаните трябва да се стимулират да са отговорни за опазване на околната среда, особено при индустриализацията на производството.
Разбира се един малък стопанин на село, едва ли замърсява особено природата, при положение че отглежда продукция с технологии отпреди 50 години, но големите стопанства са си направо като заводи, които трябва да са екологично отговорни.

_____

www.vassilev12.blogspot.com
 
Преглед на профил Майстор Балкански (00:00–24:00) Рейтинг: 1316 Неутрална
17 ное 2011 00:32 3
- +Оценка
+4

Зависи какно точно се разбира под "мерки за опазване на околната среда" - навремето в Комсомола под "Мерки" се разбираше писмен документ с общи фрази, който след това никой не изпълняваше. Има много съществена разлика между "деклариране на мерки" , "премане на мерки", "предприемане на мерки", "реализация на мерки" и т.н. Въпросът за опазване на околната среда отдавна вече е обсебен от ловки фразьори, които непрекъснато съчиняват най-различни "критерии", "препоръки", "насоки", "директиви" и прочие безполезно бумажтина, която обаче има висок интензитет в привличане вниманието, а след него и парите по съответните "направления".

_____

"И ний сме европейци, ама не чак дотам..."
 
Преглед на профил bati vi Рейтинг: 1316 "Да"
17 ное 2011 08:30 4
- +Оценка
+1

Задължително !

_____

Меня постоянно преследуют умные мысли! .. Но я быстрее ....
 
Преглед на профил gligi Рейтинг: 479 Неутрална
18 ное 2011 00:53 5
- +Оценка
+2

И какво значи това "30%", по дяволите?!

Естествено че 100% от субсидиите трябва да са обвързани с опазването на околната среда. Практиките, които не водят до опазване на средата, не само че не бива да се субсидират, а следва и да се наказват с глоба (данък, такса) под една или друга форма. Тези, които не опазват околната среда, трябва да плащат на тези, които го правят, защото последните осигуряват общ ресурс (околна среда се вика на онуй, в което живеем), от който всички се възползват.

Конкретно в земеделието - има смисъл да се субсидират само дейностите, водещи до опазване и разширяване на биоразнообразието, подпомагащи почвообразуването, водозадържането и залесяването. Това, разбира се, само ако ни пука какво ще оставим на децата си да обитават и ядат; а ако не - може да се субсидират например дървосекачеството, строежа на лифтове или употребата на пестициди.

 

Искам да получавам известия за развитието на дебата.

Какво следва?

В следващия етап ще направим обобщение на резултатите от дебата и изказванията на дебатиращите и участниците във форума. Дотогава все още можете да гласувате в анкетата на дебата.

Още по темата

Читателите на capital.bg гласуваха за зелените директни плащания

Оптималната позиция за България тепърва трябва да се търси в дискусия с всички засегнати страни