Преди всичко друго да благодарим на Капитал за възможността да се дебатира навреме ключов елемент на новата по-зелена Обща селскостопанска политика, която по дефиниция е политиката с най-мащабен териториален обхват… и все още политиката с най-голям бюджет. Селските и горски райони на Европа обхващат над 2/3 от нейната територия, а селското стопанство е ключова брънка във веригите на добавената стойност, започващи от химическата промишленост и завършващи на масата (храни и напитки), в гардероба (облекла и обувки), в кухнята и гостната (мебели), на средностатистическия европейски потребител.

Такива дебати би следвало да помогнат на:

- Земеделците и държавната администрация да защитят оптималната позиция за Република България по това предложение за зелен компонент на Стълб 1 на ОСП

- Земеделците и държавните структури да предприемат подходящата поредица от стъпки, за да могат Разплащателната агенция и стопанства в различните райони на страната да са подготвени за зеленото плащане и България да не изгуби средства по тази линия. Тези средства и без това са несравнимо по-малко предвид размера на земеделските ни територии спрямо Гърция, например

Доволен съм от резултатите по гласуването на двете позиции (80%/20% в моя полза преди публикуването на тези финални тези.) Надявам се те да са представителни за цялата страна… и да не са основани на културно-обоснованото ни разбиране, че "на чужд гръб и сто тояги са малко".

На практика, обаче, не виждам позициите ни да са в реален конфликт: аз защитавам позицията "по принцип", а опонентът и гостът-експерт посочват предимно трудностите в реалния път за отговаряне на изискванията за зеленото плащане, искат намаляване на процента определен за зелено плащане и подсигуряване на технологично необходимото време, за да отговорим на изискванията.

Надявам се, тук - във финалната си теза, по малко по-"прагматичен" начин да успея да оборя опасенията и произтичащите от тях искания за сваляне на еко-гарда специално за България като нова страна-членка, с недостатъчно субсидирано и модернизирано земеделие.

Първо, степента на модернизираност на стопанствата няма нищо общо с отговарянето на изискванията за "зеленото плащане". На този етап, според текстовете на проекторегламента изглежда достатъчно да се поддържа подходящия сеитбооборот на съответните проценти от обработваемите площи, да не се разорават/превръщат пасищата в обработваеми площи и да се оставят 7% от земята в състояние на угар, и/или евентуално да се възстановят синорите и лесозащитните пояси около земеделските полета. Потенциални трудности наистина ще има, но само за тези стопанства с над 30 декара земя, които са активни фермери и специализират единствено в трайни насаждения, включително лозя. На този етап не разполагам с информация какъв точно е териториалния обхват на тази специализираща подгрупа, но по данни на Преброяване’ 2010 на МЗХ, пълният обхват на площите с трайни насаждения възлиза само на 2.8% от общата територия на използваните земеделски площи на България. При това, биологично сертифицираните стопанства са освободени от което и да било от посочените в тази точка изисквания. И нито едно от посочените решения не е трудно и скъпо за мониторинг и контрол от страна на Разплащателната агенция.

Второ, зеленото плащане е абсолютно самостоятелен компонент на Първи стълб. То надгражда над средствата, които ще се получават над Директните плащания по Базовата схема за Директни плащания. В проекторегламента за Директни плащания не личи тези две плащания да са обвързани помежду си, т.е. отговарянето на изискванията на зеленото плащане в никакъв случай не е задължителна предпоставка за получаване на ДП по Базовата схема.

Само от българските фермери зависи да попречат на администрацията да обвърже тези две различни плащания, както между впрочем през 2007-2013 несправедливо бяха обвързани Директните плащания по СЕПП с плащанията по М214 – Агроекология.

Трето, България разполага с две години време – до началото на 2014 година, да проучи и препоръча подходящите стъпки за подготовка на различните типове стопанства с над 30 декара земи, работещи на нейната територия: специализиращи само в една определена растителна култура, в растениевъдство, или смесени растениевъдно-животновъдни стопанства. Все още разполагаме с достатъчно качествен научен потенциал, който да помогне на администрацията и фермерите ни да се подготвят за предизвикателствата не само на зеленото плащане, но и на Новата ОСП като цяло.

Четвърто, цялата ни подготовка за Новата ОСП е на практика (почти) безплатна за българските данъкоплатци и фермери. Достатъчно е да се ползват разумно все още наличните ресурси по Програмата за развитие на селските райони 2007-2013, и по точно:

- М511. Техническа помощ – за научно проучване и подготовка за съветване на фермерите

- М111. Професионално обучение и информационни дейности – конкретните стъпки могат да са елемент на безплатното за фермерите обучение

- М114. Консултантски услуги…, консултациите могат да включват подходящи съвети за фермерите

- М214. Агроекология. Мярката може още сега да поощри подходящите дейности на стопанствата и/или да подпомогне сертифицирането на биологичните производители, а те са освободени от изискванията на зеленото плащане

- М121. Инвестиции в земеделски стопанства – има възможност за залесяване на бързорастящи дървесни култури, следва да се провери дали тези насаждения няма да покрият част от изискванията на зеленото плащане

- М312. Помощ за стартиране на микропредприятия. Тази мярка може да помогне на тези фермери, на които им е дошло до гуша от постоянно увеличаващите се претенции към тяхната дейност, да я прекратят, и да стартират така необходимите за селските райони неземеделски бизнеси.

Пето, покриването на изискванията за зеленото плащане ще са на практика (почти) безплатни и през следващия период 2014-2020, тъй като всички изброени по-горе мерки ще са налични за ползване и по Новия регламент за развитие на селските райони, респективно по Новата програма за развитие на селските райони. В допълнение, ще могат да се ползват и мерки, които България можеше, но не прилага сега в този период: залесяване на земеделски земи, създаване на агро-лесовъдни системи.

Шесто, селското стопанство е арена, на която се преплитат множество разнопосочни интереси на различни групи заинтересувани лица. Една балансирана национална политика за развитие на селското стопанство следва да отчита не само традиционните краткосрочни интереси на производителите, преработвателите и търговците на хранителни стоки, но и интересите на сегашните данъкоплатци и бъдещите поколения, които ще наследят тази територия.

В заключение, потвърждавам позицията си за необходимо безусловно обвързване на 30% от Директните плащания с предприемането на мерки за опазване на околната среда (с предоставянето на еко-услуги). Не намирам за достатъчно обосновани исканията за намаляване на процента от Директни плащания за зелено плащане и необходимостта от специален подготвителен период за България в това отношение. Особено предвид наличието на подходящи безплатни инструменти за постигане на съответствие през този и през следващия програмен период – мерките на сегашната и бъдещата ПРСР.