// Интерактив /Дебати
Facebook
LinkedIn
Twitter
Email
Приключил, 29 ное 2011 - 20 дек 2011
Трябва ли една трета от фондовете на ЕС да са за изследователска инфраструктура?
Кристина Христова, модератор Включване в дебата- 38 Основни тези 29 ное 2011
- 17 Заключителни тези 9 дек 2011
- 6 Победител 20 дек 2011
Основни тези - Трябва ли една трета от фондовете на ЕС да са за изследователска инфраструктура?
Да
Олег Йорданов
старши изследовател, Институт по електроника, БАНЕП предлага 1/3 от структурните фондове в дългосрочен план да се използват, за да се смекчи най-важния структурен дисбаланс в съюза – разликите в нивото на научно и технологическо развитие на отделните страни членки. България трябва да се бори със зъби и нокти това да стане факт.
Основна теза
Заключителна теза
Не
Мартин Петков
управител на "Консулто България", компания за проекти, финансирани със средства от ЕСВъпросът за или против финансирането на изследователска инфраструктура е до известна степен подвеждащ. На едно съвсем елементарно ниво, той предполага едва ли не разделянето на лагери "за и против напредъка" изобщо. Но нещата никога не са такива, каквито изглеждат на пръв поглед.
Основна теза Заключителна теза
Резултати от гласуването на този етап
80%74 гласа
Благодарим за вашия глас!
20%18 гласа
Кристина Христова
Модератор
Премиерът на България размахва пред журналистите салфетка с нарисувани иновационни центрове, подписана лично от председателя на Европейската комисия. Салфетките с нарисувани магистрали* вече могат да се видят само в държавния архив, заявява министър-председателят доволно пред камерите. Репортажът се излъчва по новините през 2015 г., след като Европейският парламент е успял да прокара плановете си държавите членки да харчат една трета от регионалните си фондове за научна инфраструктура в периода 2014-2020.
Назад във времето през ноември 2011 г. Европейският парламент подготвя доклада с радикални промени, представен от Евроактив, според който 120 милиарда евро ще бъдат отделени от структурните фондове за иновационни центрове.
На теория това не е новост, тъй като европейските фондове винаги е можело да се използват и за подобни цели. На практика обаче, те рядко стигат до научни ползватели заради бюрократичните усложнения, свързани със създаването на изследователски проекти, така че държави като България предпочитат да ги използват за строене на магистрали.
Докладът с предложението е на португалския евродепутат Мариа де Гарсиа Карвало, която предлага да бъде създадена взаимосвързаност между европейската рамкова програма за научни изследвания и структурните фондове.
Предложението обаче веднага предизвика възраженията на депутати от източно европейските страни, според които подобно насилствено разделение на средствата по фондовете ще бъде в услуга на по-богатите държави. Там има силно развити изследователски центрове, способни да усвояват европейските средства по новото направление. Това ще засили и разделението между изтока и запада, тъй като важни средства за постигане на т. нар. "кохезия" между бедните и богатите региони ще бъдат загубени, твърдят още недоволните от предложението.
Ще успее ли България да се възползва от подобно насочване на средствата по структурните фондове или иновационните ни центрове няма да получат признание, с подписана от председателя на ЕК, рисунка на салфетка?
Каква трябва да бъде позицията на България – "за" или "против" една трета от регионалните фондове да бъдат за изследователска инфраструктура. В сегашния дебат представяме гледните точки на Мартин Петков, управител на "Консулто България", компания за проекти, финансирани със средства от Европейския съюз, и Олег Йорданов, старши изследовател от Института по електроника, БАН.
* През 2011 г. премиерът на България Бойко Борисов гордо показа пред журналисти салфетка, на която регионалният министър е нарисувал магистралите в България, а председателят на ЕК Жозе Мануел Барозу е подписал.
Назад във времето през ноември 2011 г. Европейският парламент подготвя доклада с радикални промени, представен от Евроактив, според който 120 милиарда евро ще бъдат отделени от структурните фондове за иновационни центрове.
На теория това не е новост, тъй като европейските фондове винаги е можело да се използват и за подобни цели. На практика обаче, те рядко стигат до научни ползватели заради бюрократичните усложнения, свързани със създаването на изследователски проекти, така че държави като България предпочитат да ги използват за строене на магистрали.
Докладът с предложението е на португалския евродепутат Мариа де Гарсиа Карвало, която предлага да бъде създадена взаимосвързаност между европейската рамкова програма за научни изследвания и структурните фондове.
Предложението обаче веднага предизвика възраженията на депутати от източно европейските страни, според които подобно насилствено разделение на средствата по фондовете ще бъде в услуга на по-богатите държави. Там има силно развити изследователски центрове, способни да усвояват европейските средства по новото направление. Това ще засили и разделението между изтока и запада, тъй като важни средства за постигане на т. нар. "кохезия" между бедните и богатите региони ще бъдат загубени, твърдят още недоволните от предложението.
Ще успее ли България да се възползва от подобно насочване на средствата по структурните фондове или иновационните ни центрове няма да получат признание, с подписана от председателя на ЕК, рисунка на салфетка?
Каква трябва да бъде позицията на България – "за" или "против" една трета от регионалните фондове да бъдат за изследователска инфраструктура. В сегашния дебат представяме гледните точки на Мартин Петков, управител на "Консулто България", компания за проекти, финансирани със средства от Европейския съюз, и Олег Йорданов, старши изследовател от Института по електроника, БАН.
* През 2011 г. премиерът на България Бойко Борисов гордо показа пред журналисти салфетка, на която регионалният министър е нарисувал магистралите в България, а председателят на ЕК Жозе Мануел Барозу е подписал.
Олег Йорданов
Позиция Да
1. Европейският парламент предлага една трета от структурните фондове в дългосрочен план да се използват, за да се смекчи най-важния структурен дисбаланс в съюза – разликите в нивото на научно и технологическо развитие на отделните страни членки. България не просто трябва да подкрепи тази политика, а да се бори със зъби и нокти тя да стане факт.
2. Ако перифразирам тазгодишния носител на нобеловата награда по физика, астрофизикът Адам Рийз от университета "Джон Хопкинс" ще кажа: "Извънредни обстоятелства изискват извънредни мерки". Европейският съюз е в небивала финансова криза и развъртян от центробежни сили, породени от исторически сложили се огромни диспропорции. В резюмиран вид, диспропорциите най-отчетливо се виждат от превърналата се моментално в "световен хит" огледално-симетрична графика в блога на нобелиста по икономика за 2008 г. Пол Кругман. Положителният търговски баланс на Германия количествено се "отразява" в сумарния дефицит на държавите от южна Европа. Защо германците и другите "развити европейци", загърбвайки европейската солидарност предпочитат да изнесат производствата, които вече не са ефективни при тях в далечния изток, а на бедния европейски юг и изток предоставят заеми и помощи? Какво точно означава "те се излежават по плажовете, гледат с часове футболни зрелища пиейки узо, мартини или сангрия" и не стават за бизнес? Защо и при нас чуждите инвестиции, когато все още ги имаше са предимно в недвижимости, а не в наукоемки производства?
3. Да погледнем в Евростат данните за средствата инвестирани в наука и развойна дейност на глава от населението в държавите от ЕС.
Нищо подобно на жаргона "Европа на две скорости" няма да видим. Разпределението е почти непрекъснато, от България (24.3 евро на жител) и Румъния (26), Латвия (37.5), Турция (52) през Чехия (200), Португалия (262), Испания (318), Италия (321) до скандинавските ракети Норвегия (1022), Швеция (1139), Дания (1218) и Финландия – 1274 евро. В никоя друга област европейският дисбаланс не е толкова стряскащ. Над 50 пъти!
4. Защо това е толкова важно? Сериозните икономисти все още спорят каква част от растежа, а следователно след време и на благосъстоянието се дължи на технологическия прогрес. В зависимост от школата, към която принадлежат последният носи от 50% до 80%, но не по-малко от половината. Липсата на научни изследвания означава не само тесен спектър на собствената икономика, но и липса на мотивация за научно и техническо образование за умните и амбициозни младежи, липса на научна екпертиза в обществото, липса на работна сила способна да поеме високотехнологични, носещи скъпа добавена стойност производства. Ето защо инвестициите ни подминават. От данните ясно се вижда, че и българите с най-голяма сила трябва да се причислят към "лентяите". Единствени ние нямаме оперативна програма за наука! Не сме задлъжняли колкото другите, защото образно казано, пием менте ракии, а зрелищата ни са евтин поп-фолк. Не възразявайте, че имаме добре представящи се на научните олимпиади деца. По същия начин по времето на "държавния социализъм" имахме куп олимпийски шампиони, но малко здравословен спорт. Впрочем, парите за наука даже тогава, когато усилието е било основно "в свирката" (съгласно известният виц) са били почти четири пъти повече. Според същия този Евростат.
5. Радикалното пренасочване на структурните фондове е комбинирано с повишаване на общите пари за наука и иновации, така наречената програма "Хоризонт 2020". Прочетете внимателно предложението. То е написано с добро разбиране за всички аспекти на проблема, от значението на фундаменталните изследвания до това, че трябва да се насърчават и иновации, за които не е необходима наука. Преди време са ги наричали "рационализации". И което за мен е приятна изненада, инициатори са политици от десния спектър, към които уж принадлежат и сегашните ни управляващи. Да сме наясно, това не е пазарно ориентирана, т.е. краткосрочна програма, а умна дългосрочна политика. Ако тази политика се материализира това ще я нареди до най-значимите решения на ЕС за цялата му история. Тъй като съществува пряка връзка между технологическото развитие от една страна и нивото на социална организация и демокрация от друга, ЕС ще получи като бонус така желаната социална кохезия и интеграция между "старите" и развити европейски страни и "новите". Държавата, която най-много би спечелила очевидно е най-изостаналата - България. Споменах ли че две трети от парите, много, много повече от тези, които успяваме да усвоим си остават за магистрали?
6. В отминалото десетилетие направихме политическия избор да се присъединим към ЕС и НАТО. Но само толкова. Не успяхме сами, но ЕП е на път да ни наложи истинския "цивилизационен избор" - да сме модерна и просперираща страна. Предлагам да викнем по една ракия за всеки евродепутат. Засега предлагаме марка "Цар Киро" и благодарим за разбирането.
2. Ако перифразирам тазгодишния носител на нобеловата награда по физика, астрофизикът Адам Рийз от университета "Джон Хопкинс" ще кажа: "Извънредни обстоятелства изискват извънредни мерки". Европейският съюз е в небивала финансова криза и развъртян от центробежни сили, породени от исторически сложили се огромни диспропорции. В резюмиран вид, диспропорциите най-отчетливо се виждат от превърналата се моментално в "световен хит" огледално-симетрична графика в блога на нобелиста по икономика за 2008 г. Пол Кругман. Положителният търговски баланс на Германия количествено се "отразява" в сумарния дефицит на държавите от южна Европа. Защо германците и другите "развити европейци", загърбвайки европейската солидарност предпочитат да изнесат производствата, които вече не са ефективни при тях в далечния изток, а на бедния европейски юг и изток предоставят заеми и помощи? Какво точно означава "те се излежават по плажовете, гледат с часове футболни зрелища пиейки узо, мартини или сангрия" и не стават за бизнес? Защо и при нас чуждите инвестиции, когато все още ги имаше са предимно в недвижимости, а не в наукоемки производства?
3. Да погледнем в Евростат данните за средствата инвестирани в наука и развойна дейност на глава от населението в държавите от ЕС.
Нищо подобно на жаргона "Европа на две скорости" няма да видим. Разпределението е почти непрекъснато, от България (24.3 евро на жител) и Румъния (26), Латвия (37.5), Турция (52) през Чехия (200), Португалия (262), Испания (318), Италия (321) до скандинавските ракети Норвегия (1022), Швеция (1139), Дания (1218) и Финландия – 1274 евро. В никоя друга област европейският дисбаланс не е толкова стряскащ. Над 50 пъти!
4. Защо това е толкова важно? Сериозните икономисти все още спорят каква част от растежа, а следователно след време и на благосъстоянието се дължи на технологическия прогрес. В зависимост от школата, към която принадлежат последният носи от 50% до 80%, но не по-малко от половината. Липсата на научни изследвания означава не само тесен спектър на собствената икономика, но и липса на мотивация за научно и техническо образование за умните и амбициозни младежи, липса на научна екпертиза в обществото, липса на работна сила способна да поеме високотехнологични, носещи скъпа добавена стойност производства. Ето защо инвестициите ни подминават. От данните ясно се вижда, че и българите с най-голяма сила трябва да се причислят към "лентяите". Единствени ние нямаме оперативна програма за наука! Не сме задлъжняли колкото другите, защото образно казано, пием менте ракии, а зрелищата ни са евтин поп-фолк. Не възразявайте, че имаме добре представящи се на научните олимпиади деца. По същия начин по времето на "държавния социализъм" имахме куп олимпийски шампиони, но малко здравословен спорт. Впрочем, парите за наука даже тогава, когато усилието е било основно "в свирката" (съгласно известният виц) са били почти четири пъти повече. Според същия този Евростат.
5. Радикалното пренасочване на структурните фондове е комбинирано с повишаване на общите пари за наука и иновации, така наречената програма "Хоризонт 2020". Прочетете внимателно предложението. То е написано с добро разбиране за всички аспекти на проблема, от значението на фундаменталните изследвания до това, че трябва да се насърчават и иновации, за които не е необходима наука. Преди време са ги наричали "рационализации". И което за мен е приятна изненада, инициатори са политици от десния спектър, към които уж принадлежат и сегашните ни управляващи. Да сме наясно, това не е пазарно ориентирана, т.е. краткосрочна програма, а умна дългосрочна политика. Ако тази политика се материализира това ще я нареди до най-значимите решения на ЕС за цялата му история. Тъй като съществува пряка връзка между технологическото развитие от една страна и нивото на социална организация и демокрация от друга, ЕС ще получи като бонус така желаната социална кохезия и интеграция между "старите" и развити европейски страни и "новите". Държавата, която най-много би спечелила очевидно е най-изостаналата - България. Споменах ли че две трети от парите, много, много повече от тези, които успяваме да усвоим си остават за магистрали?
6. В отминалото десетилетие направихме политическия избор да се присъединим към ЕС и НАТО. Но само толкова. Не успяхме сами, но ЕП е на път да ни наложи истинския "цивилизационен избор" - да сме модерна и просперираща страна. Предлагам да викнем по една ракия за всеки евродепутат. Засега предлагаме марка "Цар Киро" и благодарим за разбирането.
Мартин Петков
Позиция Не
Въпросът за или против финансирането на изследователска инфраструктура, в частност – в България, е до известна степен подвеждащ. На едно съвсем елементарно ниво, той предполага едва ли не разделянето на лагери "за и против напредъка" изобщо. Но нещата никога не са такива, каквито изглеждат на пръв поглед. Ето защо, при търсенето на правилния отговор е нужно да се подходи прагматично и рационално.
На първо място следва да си изясним – в какво се състои самото предложение? А то е – обвързване и координиране на финансирането по новата Програма "Хоризонт 2020" с допълващо и в същото време преобладаващо финансиране по Структурните фондове. На пръв поглед това звучи чудесно, но нека видим, къде е България по отношение на тези две координатни точки.
1. Програма "Хоризонт 2020" е новата рамкова програма за изследвания и иновации – наследник на всички предходни програми в този сектор до момента. Рамковите програми не съществуват от вчера, а най-малкото от 2007г. насам и всички български представители в областта на иновациите и изследванията могат да участват пълноправно в тях. Участието обаче в повечето случаи е допълващо, спомагателно и почти никога водещо. Т.е. може да се приеме, че поне за момента в България липсват изявените лидери, които да бъдат идентифицирани от "Хоризонт 2020" като водещи центрове (centresofexcellence) в изследователската дейност. Т.е. онези структури, които, след като бъдат "признати" от "Хоризонт 2020", следва да бъдат подкрепени с финансиране по Структурните фондове, до голяма степен липсват у нас.
2. Така стигаме и до втората координатна точка – финансирането на иновации по Структурните фондове. За момента то е част от Оперативна програма "Конкурентоспособност" (2007 - 2013), т.е. вратата в тази посока принципно стои отворена. Но докато в Европейския парламент спорът е грубо за около сто милиарда евро, то за последните пет години ОП "Конкурентоспособност" е финансирала иновации за пет милиона лева. И то иновации – изобщо, в най-широкия смисъл на думата. Въпросната изследователска инфраструктура едва ли е бенефициент и на 10-15% от тези средства. Причините за това са до голяма степен известни – от една страна този тип бенефициенти са слабо подготвени да работят на проектен принцип, а от друга – те буквално са смазвани с тромави и неясни процедури, в които важността на иновацията е изтикана най-назад за сметка на бюрокрацията. Всъщност Оперативната програма и досега не си е изяснила, как точно иска да подкрепя иновациите. Подобен е изводът и в последния годишен доклад на "Фондация - Приложни изследвания и комуникации" - Иновации.бг 2011, според който липсата на ясни цели в програмата вероятно има по-негативен ефект върху предприемачеството дори от слабостите в управлението й.
3. Не на последно място, препоръчително е, когато се говори за изследователска или друга инфраструктура, да се каже ясно кой и какво точно стои зад това понятие. Към момента нейна съставна част могат да бъдат най-вече отделни звена на БАН или на висшите учебни заведения. Но капацитетът на тези организации за работа на проектен принцип и за усвояване на стотици милиони евро в условията на комбинирано финансиране от "Хоризонт 2020" и от Структурните фондове засега поне е спорен. Това означава, че колкото повече се увеличава този "запазен" бюджет, толкова повече има риск по-голямата част от него да не бъде усвоена на национално ниво. Поради което да се подкрепя подобно предложение е необосновано и по никакъв начин не работи за България. В последните десет години трудно могат да се посочат и два успешни примера за изграждането на каквато и да е инфраструктура в подкрепа на бизнеса, да не говорим за изследователска такава. Всеки подобен опит, рано или късно, започва да буксува и накрая се "свива" до покриване на оперативните разходи на някоя номинално съществуваща организация.
Причина за това е и че много малка част от българските предприятия, т.е. логичният "клиент" на изследователската инфраструктура, могат да оценят потенциалните предимства от развойната и научна дейност, тъй като просто са заети с физическото си оцеляване на пазара. За тях си остава приоритет да сменят старата си машина с нова, вместо да се занимават с нещо по собствените им разбирания - абстрактно и не особено ясно. Да не говорим, че при много от фирмите нивото е такова, че скокът, който ще трябва да направят ще бъде от порядъка на замяна на досега използваното дървено рало с технология на НАСА. Т.е. не се отчита спецификата и нивото на местната индустрия, когато се предлага тя да се ориентира към полезната по дефиниция развойна дейност. Единствено по-големите български предприятия притежават известен капацитет да разработват и да внедряват иновации (вкл. да осъществяват изследователска дейност, практически ориентирана към бизнеса), поради което би следвало те да бъдат приоритетно стимулирани и дори насочвани към тази област.
В заключение, към този момент трудно могат да се намерят адекватни аргументи за подкрепа на приоритетното финансиране на изследователската инфраструктура у нас. България е сред последните страни в ЕС по осъществена иновационна дейност/иновационен потенциал и на практика не разполага с ефективни структури в сектора. Нито пък средата у нас е предразполагаща към развитието на подобни организации, включително и като се вземе предвид горчивият опит по Структурните фондове. Ако искаме да защитаваме национална позиция, то би следвало да се противопоставим на подобен генерален подход, спуснат отгоре, за да остане възможността да търсим локално решение, подходящо за самите нас и адекватно на нивото ни на развитие. А и това далеч няма да бъде първият случай на европейска политика, при която подобни "добри" решения позволяват финансовите средства да стигат не до онези, които имат нужда от тях, а до онези, които могат и знаят как да ги усвоят.
На първо място следва да си изясним – в какво се състои самото предложение? А то е – обвързване и координиране на финансирането по новата Програма "Хоризонт 2020" с допълващо и в същото време преобладаващо финансиране по Структурните фондове. На пръв поглед това звучи чудесно, но нека видим, къде е България по отношение на тези две координатни точки.
1. Програма "Хоризонт 2020" е новата рамкова програма за изследвания и иновации – наследник на всички предходни програми в този сектор до момента. Рамковите програми не съществуват от вчера, а най-малкото от 2007г. насам и всички български представители в областта на иновациите и изследванията могат да участват пълноправно в тях. Участието обаче в повечето случаи е допълващо, спомагателно и почти никога водещо. Т.е. може да се приеме, че поне за момента в България липсват изявените лидери, които да бъдат идентифицирани от "Хоризонт 2020" като водещи центрове (centresofexcellence) в изследователската дейност. Т.е. онези структури, които, след като бъдат "признати" от "Хоризонт 2020", следва да бъдат подкрепени с финансиране по Структурните фондове, до голяма степен липсват у нас.
2. Така стигаме и до втората координатна точка – финансирането на иновации по Структурните фондове. За момента то е част от Оперативна програма "Конкурентоспособност" (2007 - 2013), т.е. вратата в тази посока принципно стои отворена. Но докато в Европейския парламент спорът е грубо за около сто милиарда евро, то за последните пет години ОП "Конкурентоспособност" е финансирала иновации за пет милиона лева. И то иновации – изобщо, в най-широкия смисъл на думата. Въпросната изследователска инфраструктура едва ли е бенефициент и на 10-15% от тези средства. Причините за това са до голяма степен известни – от една страна този тип бенефициенти са слабо подготвени да работят на проектен принцип, а от друга – те буквално са смазвани с тромави и неясни процедури, в които важността на иновацията е изтикана най-назад за сметка на бюрокрацията. Всъщност Оперативната програма и досега не си е изяснила, как точно иска да подкрепя иновациите. Подобен е изводът и в последния годишен доклад на "Фондация - Приложни изследвания и комуникации" - Иновации.бг 2011, според който липсата на ясни цели в програмата вероятно има по-негативен ефект върху предприемачеството дори от слабостите в управлението й.
3. Не на последно място, препоръчително е, когато се говори за изследователска или друга инфраструктура, да се каже ясно кой и какво точно стои зад това понятие. Към момента нейна съставна част могат да бъдат най-вече отделни звена на БАН или на висшите учебни заведения. Но капацитетът на тези организации за работа на проектен принцип и за усвояване на стотици милиони евро в условията на комбинирано финансиране от "Хоризонт 2020" и от Структурните фондове засега поне е спорен. Това означава, че колкото повече се увеличава този "запазен" бюджет, толкова повече има риск по-голямата част от него да не бъде усвоена на национално ниво. Поради което да се подкрепя подобно предложение е необосновано и по никакъв начин не работи за България. В последните десет години трудно могат да се посочат и два успешни примера за изграждането на каквато и да е инфраструктура в подкрепа на бизнеса, да не говорим за изследователска такава. Всеки подобен опит, рано или късно, започва да буксува и накрая се "свива" до покриване на оперативните разходи на някоя номинално съществуваща организация.
Причина за това е и че много малка част от българските предприятия, т.е. логичният "клиент" на изследователската инфраструктура, могат да оценят потенциалните предимства от развойната и научна дейност, тъй като просто са заети с физическото си оцеляване на пазара. За тях си остава приоритет да сменят старата си машина с нова, вместо да се занимават с нещо по собствените им разбирания - абстрактно и не особено ясно. Да не говорим, че при много от фирмите нивото е такова, че скокът, който ще трябва да направят ще бъде от порядъка на замяна на досега използваното дървено рало с технология на НАСА. Т.е. не се отчита спецификата и нивото на местната индустрия, когато се предлага тя да се ориентира към полезната по дефиниция развойна дейност. Единствено по-големите български предприятия притежават известен капацитет да разработват и да внедряват иновации (вкл. да осъществяват изследователска дейност, практически ориентирана към бизнеса), поради което би следвало те да бъдат приоритетно стимулирани и дори насочвани към тази област.
В заключение, към този момент трудно могат да се намерят адекватни аргументи за подкрепа на приоритетното финансиране на изследователската инфраструктура у нас. България е сред последните страни в ЕС по осъществена иновационна дейност/иновационен потенциал и на практика не разполага с ефективни структури в сектора. Нито пък средата у нас е предразполагаща към развитието на подобни организации, включително и като се вземе предвид горчивият опит по Структурните фондове. Ако искаме да защитаваме национална позиция, то би следвало да се противопоставим на подобен генерален подход, спуснат отгоре, за да остане възможността да търсим локално решение, подходящо за самите нас и адекватно на нивото ни на развитие. А и това далеч няма да бъде първият случай на европейска политика, при която подобни "добри" решения позволяват финансовите средства да стигат не до онези, които имат нужда от тях, а до онези, които могат и знаят как да ги усвоят.
Резултати от гласуването на този етап
80%74 гласа
Благодарим за вашия глас!
20%18 гласа
Какво следва?
В следващия етап участниците ще представят заключителните си тези в отговор на мнението на опонента и читателите. Можете да им задавате въпроси във форума, да гласувате в анкетата и да споделите вашето виждане по проблема.
Още по темата
БАН даде тон на протестите срещу бюджет 2012
И тази година се очертава опашка от недоволни срещу намалените държавни субсидии
Падащите тухли на българската наука
Стратегията за развитие на научните изследвания е стъпка напред. Въпросът е да се приложи ефективно
-41 +7
Разбире се, че не!
От изложените позиции стават ясни колко добре познават спецификата на финансиране по европейски фондове спорещите. Единият напълно реално определя обстановката, познавайки програмите и постигнатите резултати, а другият дава примери с "държавният социализъм" и цитира диаграми и различни учени. Вместо да се опретне да напише 2 проекта.
БАН и сега има достъп до средства и фондове, това, че не го прави - аз не мога да го коментирам. И достъп до 5 пъти повече средства да има - резултатите пак ще са такива, с едната разлика, че ще бъдат намалени финансите за дригите сектори и програми. И да ви кажа - не са никак глупави с това раздаване на фондове европейците - като не ги усвоим - си остават при тях. И им дреме. Така че - молете се това решение да не бъде взето, защото по този начин си отрязваме другото финансиране (не, че там сме цъфнали и вързваме)
-41 +7
Европейските средства трябва да бъдат пренасочвани към САЩ, а също така към Япония и Южна Корея - две азиатски държави, притежаващи население с бистър ум и прозорливост в бъдещето, доказали своите технически възможности и хвърливи ръкавицата на предизвикателството към всички останали държави.
Европейският Съюз изживявя последните си мигове (месеци), защото бе моделиран по най-глупавия начин, предложен от "петлите" в най-клошарската държава - ФРАНЦИЯ, пълна със социалистическа измет.
-17 +4
Рамакта дали трябва или не трябва да има целенасочено финансиране на научна инфраструктура е много ограничаваща.
1. Като цяло бих казал ДА на целенасочено финансиране, защото така ще се гарантира развитието на иновации в дългосрочен период, тоест ще има реални възможности в бъдеще да спечелим от инвестициите днес. И към момента такова перспективно мислене липсва. (в тази несигурна икономическа ситуация за какво ли е на лице перспективно мислене с "евентуални" резултати)
2. В българския случай нещата са адски изкривени. Чрез целенасочено плащане за изследователска инфратруктура просто ще изгубим свеж капитал за други куцащи сектори, в нашия случай транспортната инфраструктура.
3. Така че е повече въпрос на промяна на модела (което в момента нямам никаква идея как ще стане). Хем да не бетонираме липсата на дългосрочни перспективи заразработване на иновации, но хем да не губим пари за тези сектори, в които същевременно изоставаме.
Хубаво е да има гарантирано плащане за изследоваателска инфраструктура, но на каква цена? Същите резултати, борещи се отново за оцеляване компании и дори орязване на друго финансиране (както роско 1306 каза, не че там сме вързали, ама такъв е модела в момента). Затова по-скоро сега гласувам Против, колкото и да не ми се иска. У нас в момента всичко се гледа през криво огледало за съжаление........
_____
Истината има значение!-3 +40
+45
"ДА" трябва да бъде подкрепена защото:
1. Ракиите, водките, уискитата и определено целия асортимент на "Цар Киро" е върховно технологично постижение и много отдавна предпочитан продукт пред всички останали ментета. Напълно неразличим от оригиналите - факт;
2. Лесният живот, мечтан като "долче вита", но живян като чалга от фукаретата, проститутките и побойниците няма нищо общо с хубавия живот - факт;
Точно тези две ясни неща, открояващи се в мътилката на ежедневието ни, са онагледени любезно и от автора на "ДА".
Прецизността на съответствието на изнесените данни с дереджето на държавата впечатлява всеки.
Когато се печелят пари от технологии, веднага се намират учени хора, които да претворят в дело частната бизнес идея.
Когато каузата е обществена, политиците не мобилизират научния потенциал, който да свърши много важните неща за държавата.
Между тях е и популяризирането на науката - и то така, че младежите да се увличат от спорт, изкуство, а недай си боже и от не лесните неща.
Трудна работа, и поради това, непременно трябва да се инвестира непрекъснато в научната инфраструктура. Инфраструктурата ще позволи нашите учени да се интегрират в европейската и световна наука и получените резултати да са от полза и за България.
Да не би Финландия да е много по-голяма от България.
-1 +39
Да.
Поставяш си невъзможните цели, и почваш да се набираш за тяхното постигане. И колкото повече си се доближил до тях толкова повече си се отдалечил от кочината. И колкото повече се доближаваш, толкова по-незначителни изглеждаттия непостижимите цели.
При това НИ ДАВАТ парите за постигането им. Дават НИ пари за да им бъдем по-достойни партньори, но и конкуренти?! За да не ни произвеждат само те машините, уредите и апаратите, лекарствата и комуникациите?
И ние казваме, не?
Т.е. ужасно много си харесваме да сме суровинния придатък на ЕС с "добавена стойност в запойно-настанителните комуналки по морето ли?"
Е как тогава ще изпълним стратегията си за икономическо развитие разработена по поръка на МИЕТ от една "чужда изследователска инфраструктура?"
_____
Българин. Изчезващ вид. Заради липса на държава.-2 +25
До коментар [#4] от "petrov9":
Много точно казано. Поздравления!
Бих желал само да добавя, че всички тези екзистенциални константи са приоритетни в живота на определени индивиди, изкатерили се на върха, за да вегетират благодарение на специфично устроени избиратели, пърхащи в ретроградни общества, където простотията продължава да се носи по водите на фона на "лирико-епична" ЧАЛГА-музика, комопозирана от законодателите и аранжирана чрез ръкоизпляскванията на електоратните гребци-шерпи, дърпащи веслата на плаващият на автопилот кораба с името "България".
-1 +39
Това е шанс за страната ни да модернизира и актуализира изследователската си база в университети и научни институции.
-2 +13
Харесват ми мненията на всички, но при положение, че една държава, като България, се ръководи от псевдоинтелектуалци с дебели вратове, големи глави и малко или липсващо сиво вещество, е много трудно парите да се насочат към цвета на нацията - умните и кадърни люде.
Историята не е отекнала във вековете и все още се помни денят, когато бандитите (партизаните) слеЗНОха от балкана и се качи'а на управленченския дансинг, за да се разбере тотално, че каруцари, чобани, дървари и простаци могат да водят една държава само по селския калдаръм.
Ето защо, уважаеНИят другар Тодор Христов Живков, тържествено се изцепи на Априлския пленум, изричайки свещените слова: "Преди деветий, бееме на ръба на пропаст'а, а сега, след деветий, напрайхме решителна крачка напред."
(Бурни ръкоизплясквания и френетични възгласи.)
Не е зле българският народ да помисли и върху политическия елемент "вносни суровини", защото серията български такива, от 1989 до сега, се оказаха много ялови и не само не свършиха нещо, но и позитивно попречиха на самата дейност.
-1 +20
Убедена съм, че първата предпоставка, необходима за да смениш дървеното рало с нещо по-съвършено, дори и да не е технология на НАСА, е да поискаш да го направиш. Затова за мен е учудваща позицията "не". Нима не искате вашите деца да живеят в страна, достигнала едно по-добро ниво на развитие (във всеки аспект - образование, наука, здравеопазване, инфраструктура)? Науката и иновациите са абсолютна предпоставка за такова. Докога България трябва да се слави по света най-вече с проституция, престъпност, трафик (на хора, наркотици, оръжие). Тези навици в "народопсихологията" могат да се променят само ако обърнем повече внимание на образованието и науката.
-27 +5
Гласувах с "Не".
Засега БАН, макар че силно се нуждае от средства, не е доказал, че може ефективно да усвоява от рамковите програми и структурните фондове.
_____
Красотата ще спаси света. А злобата ще закопае форумците на "Дневник".-3 +13
До коментар #1 на rosko1306:
Ако БАН има достъп до средства така лесно, както го представяш, тогава защо няма достатъчно средства за заплати?
Колкото до магистралите - нямаме гаранции дали се строят качествено и дали пари не потъват "по трасето", което изглежа обичайна за България практика. Така че монетата има поне 2 страни. Трета възможна страна на монетата е да се разгледа екологичното въздействие на магистрала Струма (по-специално при Кресненското дефиле) и т.н.
Съгласна съм с коментар #3 на Стоян Йотов, че всичко в България е много изкривено. И все пак, ако искаме да има положителна промяна, трябва да започнем от някъде. Скромното ми мнение е, че ако има осигурено финансиране, това е условие за наличие на възможности за развиване на научна дейност. Ако има такива възможности, има по-голяма вероятност повече млади учени да останат в България, а те със сигурност могат да пишат проекти, с които да кандидатстват по европейските програми.
Разбира се, за всяка голяма промяна трябва време, но дори и ЕП да ни дава възможности чрез опративни програми, ако не си сменим малко нагласата и не предприемем някакви действия, промяна просто няма да има!
-1 +23
Отговорът е безусловно да. Ако нещо изобщо може да се случи в БГ, това ще е именно алокирането на малко пари за наука. Още повече, че Иван Костов и неговите евро-агенти Божков, Кисьов, Нада и Милчева прецакаха алокирането на предприсъединителни фондове дори 1 евро за наука. А всичките тези са свързани с науката (двата кроасана през мъжете си).
Неква женица по-горе разсъждава за БАН. Ами нека се изгради извън БАН инфраструктура. Ама да се изгради!
_____
Да, ама ..-2 +22
ДА и браво на автора на коментар 4!
Въпреки систематичното орязване на бюджета му БАН все още може да бъде възстановен като национален научен център и шансът на България е програма "Хоризонт 2020".
Слабото усвояване на средствата по Европейските програми се дължи не на липсата на научен капацитет а най-много на корупцията в държавната администрация, която се осъществява през консултантски фирми.
+9
Звучи много добре и на пръв поглед отговорът е ДА.
Обаче наполедък в наши условия наблюдавам значителни изкривявания.
В смисъл катедри на университети се превръщат в нещо като ООД.
Получават субсидия, купуват апартура и го удрят на бизнес.
Няма лошо, но в някои катедри лекции и упражнение почват след Нова Година, като се върнат преподавателите от терен и продължават до Април-Май, когато отново излизат.
Апаратите и технологиите са почти винаги рутинни (за западния свят), но у нас минават за топ хай-тек технологии по документи.
В уравнението доставчика от Запад е хепи като продава стари технологии на високи цени, евро и наши бюрократи също са хепи че "реализирали" поредната програма, наши пропъдаватели също хепи да изчукат нещо частничко.
Губят студенти и обществото като цяло щото харчи непазарно средства.
Но в сравнение с лудите пари давани за тютюно, зърно и пр "производители" е все пак по-добре отколкото нищо.
Затова съм "неутрален"
+11
"..... бенефициенти са слабо подготвени да работят на проектен принцип, а от друга – те буквално са смазвани с тромави и неясни процедури, в които важността на иновацията е изтикана най-назад за сметка на бюрокрацията. Всъщност Оперативната програма и досега не си е изяснила, как точно иска да подкрепя иновациите. Подобен е изводът и в последния годишен доклад на "Фондация - Приложни изследвания и комуникации" - Иновации.бг 2011, според който липсата на ясни цели в програмата вероятно има по-негативен ефект върху предприемачеството дори от слабостите в управлението й".
..И двамата колеги са прави, държавните структури нямат капацитета да подпомагат иновациите дори и да ги има. По ОП "Конк...." за иновации, ос 1.1.05, има над 200 подадени проекта от март т.г. и още няма рефериран и одобрен проект. За този срок повечето ииновации престават да са такива, защото остаряват и друг ги развива. Или се продават в чужбина... В същото време кадърните хора не се търсят, 25-30 год. "специалисти" рецензират разработките на доктори и професори. Затова ще си стоим в абонатната станция на последните, неразвитите и простите. "Да" ако можем да усвояваме средства, "Не" ако държавата не спомага да се усвояват.
-1 +9
Защо свързвате НИРД (научно-изсл. и развойна дейност) само с БАН??? Не подценявайте частния бизнес - точно там трябва да отидат целевите средства. Трябва да се подпомогне инфраструтурата между науката (най-общо казано) и бизнеса, трябват развойни институти, лаборатории, цехове за прототипи/малки серии...тоест цялостно технологично обновление, свързано с производство и реалните пазари. Пазарът трябва да селектира и да мотивира иновациите, не по-малко от любопитството на учените. Няма птица с едно крило...
-1 +13
Да!
когато има проблем в дадена сфера, а липсва финансиране - резултат е БАН.
Финансирането само по себе си не е гаранция, че проблемите ще се решат. Напротив, покрай него ще се получат и някои негативни резултати. Аз съм сигурен, че сред първите на опашката за пари ще се наредят доста фиктивни фирми или реални учреждения с фиктивни проекти. Мен това, обаче, не ме притеснява толкова. Подобни рискове съществуват пред всеки инвеститор и пред всяка инвестиция.
Това, което ме притеснява наистина е отношението на нашите управляващи. Те не просто нямат изобщо мисленето на инвеститори, ами напротив. Примерно най-сериозният аргумент на Вдянков против субсидиите в земеделието в момента са данъчните декларации на земеделците... Имали толкова големи доходи, че нямали нужда от субсидии ?! Егати логиката. Ако са бедни и неплащат данъци може да получават субсидии, но ако почелят и плащат данъци не.
Трябва да сме наясно, че има известна разлика между финансиране по европейски фондове и помощи за бедни. Ако финансирането проработи и към субсидиите се получат и частни инвестиции, учените ще получат доходи доста над средните. И най-вероятно ще карат скъпи коли. Това е естественият резултат, но ако подобно развитие на нещата ни притеснява, можем да продължим субсидиите за БАН и помощите за бедни.
-6 +1
До коментар [#15] от "k_":
Май наистина не сме се докоснали до истинска наука тук, че да можем да я реализираме. То и учени хора неостанаха вече ...
_____
Меня постоянно преследуют умные мысли! .. Но я быстрее ....+9
Да.
Поздравявам за качествените доводи на повечето хора във форума. Дано някой ги прочете, осмисли и разбере ... особено нашите Жалки и Недалновидни управници!!!
-9 +2
Не съм склонен да давам пари (косвено посредством вноските от данъците ни в бюджета на ЕС и после обратно през фондовете) за нещо, което не знам дали реално е необходимо. Преди време четох, че са инсталирари нов суперкомпютър в България та въпросът ми е дали тази изследователска инфраструктура е ефективно натоварена и ако не го е имало този компютър е нямало да се създадат патенти или са установени научни резултати, които да са помогнали за решението на проблемите на фирмите и/или обеществото като цяло. Та се питам ако този компютър не търси отговори в поне 80% от времето защо да субсидираме някой да купува друг такъв? Затова нека първо да видим кои учени какви изследвания искат да правят и после да мислим дали да даваме средства за лаборатории и т.н.
-14 +2
До коментар #1 на rosko1306:
Ако БАН има достъп до средства така лесно, както го представяш, тогава защо няма достатъчно средства за заплати?
Даааааа.... Колко от написалите коментари са писали и изпълнявали някога проект? Николко. И да, БАН има достъп до милиарди, но няма пари за заплати. Вие да не си помислихте, че тези средства ще ги дадат на калпак?/ не. То и сега ги има. Ама бедстващите учени от БАН не се напъват да кандидатстват - ако искате - ще ви направя справка колко проекта по Рамковите (не оперативните) програми са спечелени в Бг..... Няма да са повече от 5. Та така, няма пари за заплати.
Някой спомена бизнеса и иновациите. Има цяла оперативна програма, половината от която е за иновации. Да сте забелязали някакъв наплив? Няма. И сега има пари, ама няма кой да ги търси, няма идеи, няма МатриЯл.
А, матриЯл.... Иновации с кой? Кой ще ги прави? Тези, които отидоха на запад, или останалите тук? Дайте да ги видим тези учени, които така неистово защитавате.... Питайте ги защо не са кандидатствали и усвоявали досега, защо остават 99% от средтсвата за иновации и сега.....
В България всички разбираха доскоро само от политика и футбол, а сега са почнали да разбират и от еврофондове и наука/иновации :-)
-7 +4
Престанете вече с този БАН...
Който поне малко се е докосвал до западен университет знае, че БАН се занимава със съвременна наука точно толкова, колкото едновремешните тепавици, грънчарници и гайтанджийници са се занимавали с индустриално производство.
Аз имам един супер валиден аргумент да гласувате "ДА"...
Ако простичкият сайт Фейсбук беше създаден в България, следващата година в страната щяха да се излеят 100 млрд. Евро :)...
+15
До коментар #22 на rosko1306:
Отговора на твоя въпрос ще няма много спечелели проекти е много лесен и тривиален. Няма необходмата Апаратура дори са помислиш да развиеш сериозна тема или проект!!! ... Освен това западните учени, които кандидастват не мислят как от проекта да заделят за заплати, защото те са им Подсигурени. И такова перо заплати въобще няма, а само некой бонус. И тези учени не мислят как да си платят Тока и Водата, защото им ги плащат ... и Перо вода, ток, и такива елементарни Неща не могат да се платят от проект по Рамковите програма от 1 до 7!!!!!!!!!!!!!!!!!!! Дори Компютри и Принтери не може по такива проекти, а ние още там издишаме!
Е за това ти говорят хората за Хоризонт 2020 и за пари за Научна Инфраструктура, ама или си ограничен или нищо не разбираш!!!!!
Казвам го като човек който все пак е успял да спечели няколко по-малки проекти по НАТО, ДААД и по български програми.
+11
+16
"rosko 1306 ..ако искате - ще ви направя справка колко проекта по Рамковите (не оперативните) програми са спечелени в Бг..... Няма да са повече от 5."
Ето една справка от публичния отчет на БАН за 2010, приет единодушно от НС
http://www.bas.bg/fce/001/0079/files/OTCET_BAN_201
"За периода 2007-2010 БАН е участвала в 135 одобрени проекти по 7 Рамкова програма с общо финансиране 13.5 млн евро. През 2010 за пръв път са одобрени 3 проекта с български координатор от 3 института на БАН."
Разбира се, повечето от тези проекти се осъществяват от колектив, представен от учени и научни звена от няколко европейски страни. Но, както е обяснено и по-горе, тези проекти много рядко предвиждат и някакви средства за допълнително заплащане - заплатите на учените и поддръжката на научната инфраструктура си е задължение на всяка от страните членки на ЕС.
За сравняващия БАН със "западен университет" - ами зависи за кой университет става дума… И ако дедите ни бяха толкова комплексирани - щяхме да си останем с "гайтанджийниците"…
Истински цинизъм е да подиграваш българските учени за по-скромните им резултати в сравнение с европейските им колеги, докато подкрепяш убийствената държавна политика. За всеки е ясно, че съзнателното финансово задушаване на БАН от бившия...
Прочитане на целия коментар служител на СБ ще доведе до спад и на достигнатото и поддържано с огромни усилия ниво на работа на академичните институти, оценено достойно и от независимия международен одит през 2009 г. Впрочем, макар и не така брутално, тандемът дянков/игнатов съзнателно съсипва и водещия ни изследователски университет СУ - въпреки приказките, че науката трябвало да се прави само в университетите.
+11
До коментар [#1] от "rosko1306":
До коментар [#22] от "rosko1306":
rosko, ти май си просто идиот. Научен проект вероятно не си и помирисвал, а пък такова нещо като условия за кандидатстване и допустими кандидати сигурно не си и чувал.
+13
Струва ми се, че позицията "не" е основана на аргумента "нямаме наука в момента, нямаме капацитет да усвояваме големи инвестиции в научна инфраструктура, затова едва ли ще има полза и е по-добре да се откажем".
Но този аргумент подминава някои важни възражения, които вече са споменати в коментарите по-горе.
1. Ако си казваме, нямаме наука, затова няма смисъл да инвестираме в нея, вероятно никога няма да имаме. Това не е далновидно, струва ми се.
2. Вярвам, че България може бързо значително да увеличи потенциала си за усвояване на научни инвестиции. В чужбина има хиляди (може би десетки хиляди) български учени, много от които биха прегърнали възможността - ако таква се появи - да се върнат в България и да се занимават с наука.
Във Фландрия например има програма "Одисей", която дава финансиране на доказали се фламандски топ-учени, които са се реализирали навън, ако се съгласят да се върнат и да работят във Фландрия.
_____
www.zaednovchas.bg+14
Определено подкрепям идеята за отделяне на повече средства за изследвания независимо какъв ще е точно метода, по който ще се извършва финансирането. На всички споделящи обратната теза бих искал да напомня, че в последните 15 год. основните средства за нова апаратура са по европроекти. За който не вярва нека погледне с какви суми се финансираха договори за научни изследвания в последните 15-18 год. Имали сме договори за по 3-4 хил лева - точно за консумативи при експерименти и за писане на отчет. Единствено имаше през 2008-ма конкурс с много по-високи суми, но познайте кой се нареди пръв на опашката и кой спечели проект.
Още нещо - не знам откъде се вземат сведения за участие на български учени в европроекти, но от 5-та РП насам има колеги, които са с поне един проект на конкурсна сесия. А при рамковите програми оценяването не е "домешен белот" и наистина е критерий за добра и реализируема идея. Да не говорим, че по 5-та и 6-та РП самото кандидатстване и отчитане на етапите си беше времеемко. Да не говорим, че самият факт, че са те поканили да си част от екип означава, че координатора е преценил каква работа ще свършиш и как.
С риск да кажа нещо, което няма да понрави на Мартин Петков, бих искал да го запитам той колко проекта по рамковите програми може да цитира, че са завършили със корупционен скандал или некоректно усвоени средства. Защото по другите програми на ЕС сме все за пример как се краде.
Би ли казал същия...
Прочитане на целия коментар г-н Мартин Петков как да се направи и финансира фирма от типа на spin-off? Аз мога да му посоча поне 5, които познавам от контакти с колеги от ЕС и те са започнали с проекти финансирани от програми, подкрепящи изследвания.
+9
Дава възможност за за развитие на изследователската дейност, а конкретно в България финансирането на такава дейност е затруднено.
-15 +1
.. твърдо НЕ.. може една осма, една десета, но една трета е прекалено много..
_____
иронията е моята първа, втора и трета природа, аронията няма нищо общо-10
До коментар [#10] от "katget":
Не може да се обърне внимание на образованието и науката, защото ЕС и разни частни спонсори, ЗНАЯТ перфектно в чии джобове ще се отзоват инжектираните средства.
Ето защо, още веднъж твърдя, че средствата трябва да се пренасочват към богатите държави, за да могат нашите студенти да учат там и получават висш образователен ценз от квалитетни институти, университети, колежи и хабилитирани преподаватели, обучаващи на базата 90% практика и 10% теория.
А това, че определени българи считат, че има богати будали да ръгат фондове в България за изследователска инфракструктура е част от езотиричното учение на Елена Блаватска или някой друг психясал окултист.
А това
-3 +3
До коментар [#25] от "boris_mv":
Колега, не само изкуствени биволи, но и изкуствени ЧАЛГА-българи бяха сполучливо създадени от ББ - Тиквата & Сие
+11
Това е единственият начин да се влагат средства в научни програми, за България поне, а инвестициите в наука и технологии винаги се изплащат.
+6
Вероятно тази дискусия трябва да почне от много по-различно място. Нужна ли ни е наука въобще и каква точно, ако ни е нужна? Този въпрос няма единствен отговор. Затова ще направя едно малко неочаквано отклонение. Нека да си дадем сметка как страните са заделяли средства за военни цели, при това война обикновено няма. Това сякаш е общоприето, но всъщност оправдано ли е? Така, бек ту сайънс, изглежда би стигнало да бъде убедено обществото, че наука ПО ПРИНЦИП му е необходима. Това поне в БГ би било трудна задача. Някак си тук е нормално милиционерът да получава хубава заплата, а ученият да сгриба на границата на оцеляването. "Като е толкова умен и образован, ще е беден?" В различни варианти, това си го мислят всички, дори Дянков и Борисов, ако анализираме непредубедено посланията им. И Игнатов си го мисли, щото е сред гяволите, които 'продават' дипломи за вишо на всеки, който има кинтите да си го позволи.
Така стигаме до необходимостта научната общност НАНОВО да убеди обществото, че му е необходима мощна и жизнеспособна наука. Отвъд разните пинизи, които със сигурност биха вървели (спомнете си как един пич, МК, лъжеше старчетата от Политбюро на БКП, че ще им помогне пак да са мъже и му бяха дали кинти за институт), една честна и рационална дискусия би приличала на обикновена научна статия поне по три неща: (1) аргументи от миналото как конкретни обществени проблеми са преодолявани с помощта на научни решения, дори първоначално не замисляни по този начин; (2) и...
Прочитане на целия коментар дентификация на съществуващи проблеми и техния анализ от систематична гледна точка; (3) посочване на ПРИНЦИПИ насоки за решаване на тези проблеми.
Тази необходима работа би помогнала впоследствие да се планира стратегически развитието на науката, а 1/3 от структурните фондове ще бъде един от инструментите. Необходим, но съвсем не единствен или решаващ.
_____
Да, ама ..+7
Разбира се, че науката е нужна и трябва да се използва всяка възможност за финансиране на нейното развитие, даже да се започне от образованието в училище и университетите, да се влагат средства за разработване на изследователски програми още там, защото не само по-малко е необходимо, но и ентусиазмът е много по-голям!
+17
Конфуций казва:
"Ако мислиш за 1 година напред, посей ориз, ако мислиш за 10 години напред, засади дърво, а ако мислиш за 100 години напред - образовай населението!!!"
Древните китайци отдавна са разбрали ползата от науката и образованието. Хиляди години по-късно ние все още се чудим, трябват ли ни наука и образование.
Моята позиция е твърдо и безусловно "Да!!!". Колкото и пари да се заделят за наука и образование, винаги ще са недостатъчно.
Науката и образованието ще възвърнат всяка стотинка, похарчена за тях.
_____
Ако мислиш за 1 година напред, посей ориз, ако мислиш за 10 години напред, засади дърво, а ако мислиш за 100 години напред - образовай населението!!!+15
До коментар [#37] от "ISTORIK":
Когато Китай загърби Конфуций и започна да сее само ориз, цитирайки Мао, знаем какво се случи със страната - безпросветна бедност и нищета. И виждаме какъв е Китай сега, когато се правят щедри инвестиции в образование и наука!
Това е пътят, затова и ние трябва да се борим за всяко евро, което ни отпускат от ЕС за наука!