// Интерактив /Дебати
Facebook
LinkedIn
Twitter
Email
Приключил, 29 ное 2011 - 20 дек 2011
Трябва ли една трета от фондовете на ЕС да са за изследователска инфраструктура?
Кристина Христова, модератор Включване в дебата- 38 Основни тези 29 ное 2011
- 17 Заключителни тези 9 дек 2011
- 6 Победител 20 дек 2011
Заключителни тези - Какви са трудностите и какви възмжностите за финансиране на иновации в България
Ефективното усвояване на подобно финансиране изисква координирани усилия
Олег Йорданов
Няма нищо подвеждащо в темата на дебата. Въпросът да се финансират или не научни изследвания, да се стимулира или не научното образование в училищата и университетите наистина има пряк превод: "да" или "не" на развитието и напредъка.
Основна теза
Заключителна теза
Наличието на запазен бюджет за каквото и да било е класически "сатър с две остриета".
Мартин Петков
Признавам, че бях затруднен в писането на заключителна теза. В нея би трябвало да се коментират аргументи от позицията "Да", както и контрааргументи на позицията "Не". Точно аргументите обаче до голяма степен липсват. Което е твърде разочароващо за мен.
Основна теза Заключителна теза
Резултати от гласуването на този етап
76%26 гласа
Благодарим за вашия глас!
24%8 гласа
Кристина Христова
Модератор
"..И двамата колеги са прави, държавните структури нямат капацитета да подпомагат иновациите дори и да ги има. ... "Да" ако можем да усвояваме средства, "Не" ако държавата не спомага да се усвояват. "
Започвам с този цитат на читател във форума към дебата, който е гласувал като "неутрален". Струва ми се важно да направя едно уточнение тук, въпреки че съм сигурна, че повечето от включилите се в този дебат са наясно с него: заделянето на определен бюджет по структурните фондове за дадена област не означава дирекнтото му усвояване за нея за всяка страна. Парите достигат до целта, ако бъдат одобрени идеята и капацитета за изпълнението й. Правя това уточенение, защото досега дебатът върви по две линии, които не се пресичат. Мненията "за" подкрепят като цяло субсидиите в науката, докато мненията "против" подлагат под съмнение способността на България да ги усвои. Всъщност, никой от участниците в дебата не отрича необходимостта от средства за науката. Това показва и гласуването в дебата, като досега над 80% са гласували "за" увеличването на размера на структурните фондове за научна инфраструктура.
В тази връзка ще се опитам да променя леко формата за дискусия преди приключването на дебата. В последния етап искам да помоля защитниците на позицията "за" да дадат примери или предложения какво България трябва да направи конкретно, за да се възползва максимално от предложението на Европейския парламент за увеличаването на фондовете за научна инфраструктура. Както и противниците на тази идея - да покажат още конкретни спънки и примери от практиката, които биха попречили тя да бъде печеливша за страната ни. Като отправна точка имаме силните и интересни позиции на двамата основни участници в дебата: Мартин Петков, управител на "Консулто България", компания за проекти, финансирани със средства от Европейския съюз, и Олег Йорданов, старши изследовател от Института по електроника, БАН.
Смятам, че така е добре да излезем от дискусията "за и против" науката, защото реално такава дискусия няма. И да направим опит за резултатно ориентирана дискусия: какви са трудностите и какви са възмжностите за финансиране на иновационни проекти в България. Резултатите от дебата след това ще публикуваме като предложение към ресорните институции и да чуем какво ще кажат те за него.
Сега публикуваме заключителните позиции на двамата основни участници, като този път, независмо от формата на дебата "за" и "против", основният резултат се надявам да бъде - "как".
Започвам с този цитат на читател във форума към дебата, който е гласувал като "неутрален". Струва ми се важно да направя едно уточнение тук, въпреки че съм сигурна, че повечето от включилите се в този дебат са наясно с него: заделянето на определен бюджет по структурните фондове за дадена област не означава дирекнтото му усвояване за нея за всяка страна. Парите достигат до целта, ако бъдат одобрени идеята и капацитета за изпълнението й. Правя това уточенение, защото досега дебатът върви по две линии, които не се пресичат. Мненията "за" подкрепят като цяло субсидиите в науката, докато мненията "против" подлагат под съмнение способността на България да ги усвои. Всъщност, никой от участниците в дебата не отрича необходимостта от средства за науката. Това показва и гласуването в дебата, като досега над 80% са гласували "за" увеличването на размера на структурните фондове за научна инфраструктура.
В тази връзка ще се опитам да променя леко формата за дискусия преди приключването на дебата. В последния етап искам да помоля защитниците на позицията "за" да дадат примери или предложения какво България трябва да направи конкретно, за да се възползва максимално от предложението на Европейския парламент за увеличаването на фондовете за научна инфраструктура. Както и противниците на тази идея - да покажат още конкретни спънки и примери от практиката, които биха попречили тя да бъде печеливша за страната ни. Като отправна точка имаме силните и интересни позиции на двамата основни участници в дебата: Мартин Петков, управител на "Консулто България", компания за проекти, финансирани със средства от Европейския съюз, и Олег Йорданов, старши изследовател от Института по електроника, БАН.
Смятам, че така е добре да излезем от дискусията "за и против" науката, защото реално такава дискусия няма. И да направим опит за резултатно ориентирана дискусия: какви са трудностите и какви са възмжностите за финансиране на иновационни проекти в България. Резултатите от дебата след това ще публикуваме като предложение към ресорните институции и да чуем какво ще кажат те за него.
Сега публикуваме заключителните позиции на двамата основни участници, като този път, независмо от формата на дебата "за" и "против", основният резултат се надявам да бъде - "как".
Ефективното усвояване на подобно финансиране изисква координирани усилия
Олег Йорданов
Позиция Да
Няма нищо подвеждащо в темата на дебата. Въпросът да се финансират или не научни изследвания, да се стимулира или не научното образование в училищата и университетите наистина има пряк превод: "да" или "не" на развитието и напредъка. Аз обаче имам проблем от години с "иновативността" при изместването на няколко простички въпроса. Добре ли е да сме на последно място в Европа по инвестиции в наука и технологии? Икономически оправдано ли е процентът от БВП за наука да е толкова нисък, че и да намалява. За 2012 г. ще е по-нисък от редица африкански държави, например Уганда. Обществено приемливо ли е да имаме най-малък брой учени на 1000 жители в Европа? Защо толкова мизерна част от училищната програма е отделена за природните науки? Защо само в четири от ВУЗ-зовете ни се предлагат специалностите природни науки и математика и даже там без държавна подкрепа те линеят? Вместо да добавям нови въпроси, ще задам главният: изобретил ли е нашия политически и икономически елит алтернативен на добре известните от историята начини за излизане от бедността и кризата? Начин, който не включва научни знания, а напротив черпи енергията си от състоянието ни на "устойчиво невежество", както наскоро го определи един от нашите водещи математици.
Впрочем миналата седмица получих отговор от един от най-влиятелните хора в страната, от тези които до голяма степен задават тона на общественото мнение. В радиопредаване той разказа как "съдбата го отвела" в екваториалната джунгла на Уганда, където жителите и децата имали за храна само бананова каша и боб, събирали дъждовна вода, защото нямали течаща, но били много, много щастливи и пеели песни славещи божията благодат. (Да добавя, щастливите угандийци имат сериозен проблем с безотговорни управници, отделящи 5.2% за образование, което има опасност някой ден да ги връхлети и в най-гъстата джунгла.) А като се качил в самолета за обратния полет го блъснал контраста на недоволните европейци, които хем живеели много по-добре хем необяснимо защо масово протестирали. Богатият европейски живот се дължал не на знанията и уменията ни, а на късмета да живеем в умерен климат. Т.е. ако ние българите сме търпеливи, изчакаме да премине глобалното затопляне и след това да застудее, вероятно ще започнем да живеем като скандинавци. С тази национална стратегия за развитие в ръка можете да спрете да четете по-нататък. Останалото са отговори на някои от аргументите и коментарите на опонентите и мерки, които могат да ни извадят от избрания вече повече от двадесет години път.
Понастоящем общите инвестиции са по-малко от 5% от всичките средства, които се дават за наука в ЕС. От тях значима част, но далеч не всичките се дават чрез рамковите програми. Останалите над 95% е национално финансиране, чрез което се създава инфраструктурата на "водещите научни центрове" и се мотивират най-способните млади хора да се занимават с наука и технологии. Да се надяваме, че в България някой ден ще има и национално финансиране примерно в мащабите на 2008 и 2009 години, но структурните фондове са именно за това да подпомогнат бедните страни членки да се изравняват в това което изостават с напредналите. Трябва да се разбере, че ролята на рамковите програми не е толкова да финансират изследванията, а да стимулират европейското сътрудничество.
Впрочем рамковите програми, известни с неоправданите си бюрократичните условия и "цели", са успели да отблъснат повечето от най-добрите западни учени. Има случай на официални забрани за участие в тях на сътрудниците си от ръководителите на топ институции. Едва преди година, след пряка намеса на новата комисарка по наука Майра Гегинкуин (Ирландия), процедурата за кандидатстване за проекти по 7-та рамкова програма беше значително опростена. Признавайки проблеми на учените от страните със недостатъчно финансиране за непреодолими, Гегинкуин обещава да смекчи за тях условията за кандидатстване, вижте видео на пресконференцията и заедно с вицепрезидента на ЕС от 30 ноември. Мисля, че е въпрос на време тя да направи и следващата стъпка – да постави българския учен в графа "защитен вид заплашен от изчезване".
Бюрократичните спънки в 7-ма рамковата програма са нищо в сравнение с бюрократични безсмислици в българската версия на ОП програма "Конкуретноспособнаст" що се отнася за наука. Това се признава и от опонента. За всеки е ясно, че е написана с основната цел да има възможност да приеме проекта на всеки "наш човек", а да се отхвърли на всеки друг. Другата цел е да служи за формално извинение, че няма целева оперативна програма "Наука". Пак да кажа, България е единствената страна-членка без такава програма. За сравнение, при целия международен диктат за драстични орязвания на гръцкия бюджет, никои не си помисля да посегне на дължимите за тази година 400 милиона евро по европейската програма за изследвания на гръцките научни центрове и университети.
Няма работа на проектен принцип както твърди г-н Петков, а има финансиране на проектен принцип. Веднъж финансирани научните изследвания и развойната дейност се развиват по специфичната си логика независеща от конкретния финансиращ инструмент. Така че вероятно твърдението на г-н Петков е, звената на БАН или ВУЗ нямат капацитет да пишат и печелят проекти. Ако е така, това просто не отговаря на истината. Около мен няма човек, който да не работи по проект и за разлика от други сектори, ние не ползваме, а поради спецификата на работата ни и не е възможно да се ползваме консултантски услуги при подготовката на проектите ни. Предполагам г-н Петков е бил заблуден от един професор от НБУ, който в сутрешен блок на една от телевизиите изуми научната общност настоявайки да му се назначи чиновник, който да му помага с проектите!?
Когато през 2008 и 2009 за пръв път се отвориха конкурси с по-значимо научно финансиране към фонд научни изследвания, научната общност за къс период представи хиляди проекта във всяка от годините. Не останаха неусвоени средства. Съвсем друг въпрос е, че поради липса на капацитет, опит примесени с откровени измами, чиновниците от фонда се подиграха с усилията на стотици научни колективи. Нередностите във фонда бяха от такъв размер, че привлякоха вниманието на най-реномираното научно списание в света: http://www.nature.com/news/2011/110406/full/472019a.html
"Хоризонт 2020" предвижда 8 милиарда евро за малки и средни европейски предприятия именно за да си поръчват научна експертиза и за съвместни проекти с научни организации с цел модернизация и повишаване на ефективността. Отделни средства са предвидени за сътрудничеството на едър бизнес-наука. От това сътрудничество се очаква и възникването на принципно новите производства на бъдещето. Ако тези фондове са необходими на европейската индустрия, за българската доколкото съществува са образно казано животоспасяващи. На за да бъдат усвоени, индустрията трябва да има насреща си силни научни институции с модерна инфраструктура и апаратура, която може да дойде само от структурните фондове и то целево. Как без тях ще разкъсаме порочния кръг предприятията нямат средства за наукоемки производства, защото са бедни за да ги помислят, а са бедни защото нямат модерно и ефективно производство!
В резюме, аргументите на г-н Петков се основават на погрешна информация и на неизвестно откъде получена представа как работи една научна институция и каква е взаимовръзката наука-бизнес. В случаите когато информацията му е правилна, заключенията са тъкмо обратни на тези, които би направил един учен. И той за съжаление съвсем не е изолиран случай. Бих се съгласил с него обаче, че ефективното усвояване на подобно значително финансиране изисква значителни и координирани усилия. Ето някой задължителни мерки.
А. Започване на истинска реформа в българското образование, чиито основен приоритет трябва да е рязко повишаване на дела на математиката и природните науки в училищната програма. За да се подсигури кадрово тази мярка е необходимо да се обучават годишно 250 учителя по тези специалност като се предоставят 4-годишни стипендии за всеки тях. Това не е моя идея, а програма предложена в САЩ и свита пропорционално за да съответства на населението в България и е минимално необходимата, защото в САЩ научното образование никога не било смачквано както в нас.
Б. Чрез сливане и преструктуриране на съществуващите университети с участието на БАН да се създадат 6 основни държавни мултидисциплинарни университета в които задължително да има пълнокръвни факултети по математика и природни науки. Трансформирането в ефективната форма мултидисциплинарен университет е основна част от реформата в Франция, където се преструктурират даже висши учебни заведения създадени от Наполеон със славна традиция и световен престиж. В България такава реформа ще има и добавената стойност да смекчи съществуващия огромен структурен дисбаланс във вреда на университетско образовани в научните дисциплини.
В. България трябва да се настоява, средствата за научна инфраструктура да са освободени от задължителното национално съфинансиране.
Г. Да се създадат модерни центрове за развойна дейност към БАН и бъдещите мултидисциплинарни университета. Без такива специализирани лаборатории желания ефект върху икономиката няма да се състои. В миналото тази функция е поемана от ведомствените институти. След закриването им в страната на практика липсват структури, чиято задача е да извършват развойна и иновативна дейност. Много е важно да се поучим от грешките на соц. миналото и тези центрове да не са отделени от местата където се извършват фундаментални изследвания и преподаване. Изследвания извършени през последните години в САЩ ясно показват, че успехите идват основно там където тези два вида учени не просто си сътрудничат, а работят съвместно в рамките на една организация.
Впрочем миналата седмица получих отговор от един от най-влиятелните хора в страната, от тези които до голяма степен задават тона на общественото мнение. В радиопредаване той разказа как "съдбата го отвела" в екваториалната джунгла на Уганда, където жителите и децата имали за храна само бананова каша и боб, събирали дъждовна вода, защото нямали течаща, но били много, много щастливи и пеели песни славещи божията благодат. (Да добавя, щастливите угандийци имат сериозен проблем с безотговорни управници, отделящи 5.2% за образование, което има опасност някой ден да ги връхлети и в най-гъстата джунгла.) А като се качил в самолета за обратния полет го блъснал контраста на недоволните европейци, които хем живеели много по-добре хем необяснимо защо масово протестирали. Богатият европейски живот се дължал не на знанията и уменията ни, а на късмета да живеем в умерен климат. Т.е. ако ние българите сме търпеливи, изчакаме да премине глобалното затопляне и след това да застудее, вероятно ще започнем да живеем като скандинавци. С тази национална стратегия за развитие в ръка можете да спрете да четете по-нататък. Останалото са отговори на някои от аргументите и коментарите на опонентите и мерки, които могат да ни извадят от избрания вече повече от двадесет години път.
Понастоящем общите инвестиции са по-малко от 5% от всичките средства, които се дават за наука в ЕС. От тях значима част, но далеч не всичките се дават чрез рамковите програми. Останалите над 95% е национално финансиране, чрез което се създава инфраструктурата на "водещите научни центрове" и се мотивират най-способните млади хора да се занимават с наука и технологии. Да се надяваме, че в България някой ден ще има и национално финансиране примерно в мащабите на 2008 и 2009 години, но структурните фондове са именно за това да подпомогнат бедните страни членки да се изравняват в това което изостават с напредналите. Трябва да се разбере, че ролята на рамковите програми не е толкова да финансират изследванията, а да стимулират европейското сътрудничество.
Впрочем рамковите програми, известни с неоправданите си бюрократичните условия и "цели", са успели да отблъснат повечето от най-добрите западни учени. Има случай на официални забрани за участие в тях на сътрудниците си от ръководителите на топ институции. Едва преди година, след пряка намеса на новата комисарка по наука Майра Гегинкуин (Ирландия), процедурата за кандидатстване за проекти по 7-та рамкова програма беше значително опростена. Признавайки проблеми на учените от страните със недостатъчно финансиране за непреодолими, Гегинкуин обещава да смекчи за тях условията за кандидатстване, вижте видео на пресконференцията и заедно с вицепрезидента на ЕС от 30 ноември. Мисля, че е въпрос на време тя да направи и следващата стъпка – да постави българския учен в графа "защитен вид заплашен от изчезване".
Бюрократичните спънки в 7-ма рамковата програма са нищо в сравнение с бюрократични безсмислици в българската версия на ОП програма "Конкуретноспособнаст" що се отнася за наука. Това се признава и от опонента. За всеки е ясно, че е написана с основната цел да има възможност да приеме проекта на всеки "наш човек", а да се отхвърли на всеки друг. Другата цел е да служи за формално извинение, че няма целева оперативна програма "Наука". Пак да кажа, България е единствената страна-членка без такава програма. За сравнение, при целия международен диктат за драстични орязвания на гръцкия бюджет, никои не си помисля да посегне на дължимите за тази година 400 милиона евро по европейската програма за изследвания на гръцките научни центрове и университети.
Няма работа на проектен принцип както твърди г-н Петков, а има финансиране на проектен принцип. Веднъж финансирани научните изследвания и развойната дейност се развиват по специфичната си логика независеща от конкретния финансиращ инструмент. Така че вероятно твърдението на г-н Петков е, звената на БАН или ВУЗ нямат капацитет да пишат и печелят проекти. Ако е така, това просто не отговаря на истината. Около мен няма човек, който да не работи по проект и за разлика от други сектори, ние не ползваме, а поради спецификата на работата ни и не е възможно да се ползваме консултантски услуги при подготовката на проектите ни. Предполагам г-н Петков е бил заблуден от един професор от НБУ, който в сутрешен блок на една от телевизиите изуми научната общност настоявайки да му се назначи чиновник, който да му помага с проектите!?
Когато през 2008 и 2009 за пръв път се отвориха конкурси с по-значимо научно финансиране към фонд научни изследвания, научната общност за къс период представи хиляди проекта във всяка от годините. Не останаха неусвоени средства. Съвсем друг въпрос е, че поради липса на капацитет, опит примесени с откровени измами, чиновниците от фонда се подиграха с усилията на стотици научни колективи. Нередностите във фонда бяха от такъв размер, че привлякоха вниманието на най-реномираното научно списание в света: http://www.nature.com/news/2011/110406/full/472019a.html
"Хоризонт 2020" предвижда 8 милиарда евро за малки и средни европейски предприятия именно за да си поръчват научна експертиза и за съвместни проекти с научни организации с цел модернизация и повишаване на ефективността. Отделни средства са предвидени за сътрудничеството на едър бизнес-наука. От това сътрудничество се очаква и възникването на принципно новите производства на бъдещето. Ако тези фондове са необходими на европейската индустрия, за българската доколкото съществува са образно казано животоспасяващи. На за да бъдат усвоени, индустрията трябва да има насреща си силни научни институции с модерна инфраструктура и апаратура, която може да дойде само от структурните фондове и то целево. Как без тях ще разкъсаме порочния кръг предприятията нямат средства за наукоемки производства, защото са бедни за да ги помислят, а са бедни защото нямат модерно и ефективно производство!
В резюме, аргументите на г-н Петков се основават на погрешна информация и на неизвестно откъде получена представа как работи една научна институция и каква е взаимовръзката наука-бизнес. В случаите когато информацията му е правилна, заключенията са тъкмо обратни на тези, които би направил един учен. И той за съжаление съвсем не е изолиран случай. Бих се съгласил с него обаче, че ефективното усвояване на подобно значително финансиране изисква значителни и координирани усилия. Ето някой задължителни мерки.
А. Започване на истинска реформа в българското образование, чиито основен приоритет трябва да е рязко повишаване на дела на математиката и природните науки в училищната програма. За да се подсигури кадрово тази мярка е необходимо да се обучават годишно 250 учителя по тези специалност като се предоставят 4-годишни стипендии за всеки тях. Това не е моя идея, а програма предложена в САЩ и свита пропорционално за да съответства на населението в България и е минимално необходимата, защото в САЩ научното образование никога не било смачквано както в нас.
Б. Чрез сливане и преструктуриране на съществуващите университети с участието на БАН да се създадат 6 основни държавни мултидисциплинарни университета в които задължително да има пълнокръвни факултети по математика и природни науки. Трансформирането в ефективната форма мултидисциплинарен университет е основна част от реформата в Франция, където се преструктурират даже висши учебни заведения създадени от Наполеон със славна традиция и световен престиж. В България такава реформа ще има и добавената стойност да смекчи съществуващия огромен структурен дисбаланс във вреда на университетско образовани в научните дисциплини.
В. България трябва да се настоява, средствата за научна инфраструктура да са освободени от задължителното национално съфинансиране.
Г. Да се създадат модерни центрове за развойна дейност към БАН и бъдещите мултидисциплинарни университета. Без такива специализирани лаборатории желания ефект върху икономиката няма да се състои. В миналото тази функция е поемана от ведомствените институти. След закриването им в страната на практика липсват структури, чиято задача е да извършват развойна и иновативна дейност. Много е важно да се поучим от грешките на соц. миналото и тези центрове да не са отделени от местата където се извършват фундаментални изследвания и преподаване. Изследвания извършени през последните години в САЩ ясно показват, че успехите идват основно там където тези два вида учени не просто си сътрудничат, а работят съвместно в рамките на една организация.
Наличието на запазен бюджет за каквото и да било е класически "сатър с две остриета".
Мартин Петков
Позиция Не
Признавам, че бях затруднен в писането на заключителна теза. В нея би трябвало да се коментират аргументи от позицията "Да", както и контрааргументи на позицията "Не". Точно аргументите обаче до голяма степен липсват. Което е твърде разочароващо за мен. Както и резултатът от гласуването, разбира се. Да не говорим, че вътрешно бях готов да приема всеки смислен аргумент и да си призная грешката. Но за съжаление опасенията ми, че ще се заложи на лозунги от типа "България – Швейцария на Балканите" и "Който е против, значи е против науката" се оправдаха. В духа на всеобщото веселяшко настроение и на мен май не ми остава друго освен "да викна по една ракия" за победилата наука. Не на последно място – да поздравя и автора на позицията "Да" за безспорния успех. Но ще направя опит и за още едно разяснение по основните точки.
С учудване установих, че основната мотивация за отговор "Да" е предусещането за един рог на изобилието, който ще се излее върху БАН и младите учени. Подобно разбиране е меко казано – наивно и популистко, не защото БАН и особено младите учени не заслужават финансиране, а защото липсва, каквато и да било идея, как това ще се случи. Аргументът – "подкрепям идеята, независимо какъв ще е методът" не е никакъв аргумент. Защото, ако се помъчим да си отговорим на въпроса за това какъв ще е методът е много вероятно да стигнем до съвсем различна идея.
Тъй като пък в противовес пък беше посочен "лошият магистрален" приоритет, дано до бъдещия иновационен център (който може и да се окаже най-много един и да няма нищо общо с БАН) да не се стига по черен път, а самият център да не се окаже заврян в няколко прашни стаи с разкъртени врати и прозорци. Липсата на отговор "как?" може да доведе и до друг също толкова безсмислен сценарий – много и скъпа техника, сложена някъде под ключ и събираща прах. Помислете си, дали вече не сте виждали тези картинки?
Към днешна дата научните среди у нас са бенефициенти най-малко по две от Оперативните програми в България (плюс Седма рамкова, плюс РП "Конкурентоспособност и иновации"). Това означава, че и без програма "Наука", мерките в тази област съществуват, вратата е широко отворена и по-широко просто няма накъде да бъде. Но дали някой е минал през нея? Въпросът засега е висящ, както беше писал някога Богомил Райнов. А ако финансирането за изследователска инфраструктура в бъдеще се увеличи, то увеличението ще бъде именно чрез въпросните "одомашнени и корумпирани" оперативни програми, както ги наричат някои специалисти. Що се отнася до рамковите програми, аз не бих се осмелил да оспорвам българските успехи по тях. Но участниците най-добре биха могли да си кажат, колко пъти са били водещи и са инициирали и управлявали проект и колко пъти просто са запълвали нужната бройка.
Основната причина за тезата ми "против" е налагането на шаблон, който просто не пасва на българската реалност. Наличието на запазен бюджет за каквото и да било е класически "сатър с две остриета". Така и никой не посочва конкретно как ще се усвоят тези пари ("със зъби и нокти и с юнашко набиране"?). А не бъдат ли усвоени, средствата просто ще бъдат загубени, т.е. ние ще бъдем на минус като държава. Заблуда е също да се твърди, че някакви пари ни се "дават" или че Европа ни "натискала" да вървим по правилния път. Стига с това пъдарско мислене. Нито ни натискат, нито ни дават. В случая по-скоро ни поставят пред една новопостроена сграда без стълби и ни казват: Ако успеете да подскочите направо на петия етаж, ще ви дадем милион. При което ние ентусиазирано казваме – Добре?! Извинете ограниченото ми мислене, но аз първо бих поискал да си построим стълбите.
Опитът показва, че липсата на конкуренция и съзнанието, че нещо е заделено само за теб, рязко сваля качеството на проекта, кандидатстващ за въпросното финансиране и често буквално го изпразва от съдържание. И обратното, ако европейските фондове изобщо са помогнали някъде и на някого, това е било там, където и преди да дойде ЕС е имало добри практики и работещи структури, подкрепени от национално финансиране. Просто с помощта на Структурните фондове тези практики са се разрастнали в пъти. Ако у нас съществуваше модел за успешно създаване на добавена стойност чрез изследователска инфраструктура, то аз бих предложил към него да се насочат не 30%, а поне 60% от Структурните фондове.
Но не трябва ли поне за себе си да си изясним и да знаем кои ще са тези мистични суперсили, които могат да се справят с подобна задача? Или както е обичайната практика – първо ще викаме УРА, а после ще се чудим, как да се оправяме. И ако нямаме подходящи бенефициенти, ще ги измисляме в движение? Всъщност едва ли ще ни мине номерът. Бъдете сигурни, че тези, които предлагат въпросната промяна в ЕП, вече са до голяма степен наясно и с това, къде точно ще отидат "пренасочените фондове". Сметката е направена, най-малкото защото на подобно ниво никога не се работи на принципа – да прехвърлим едни пари и да чакаме да видим, какво ще се получи. Нито пък се плаща за общи приказки и лакърдии.
По отношение на мненията във форума - направи ми впечатление, че както отговорите "Да", така и отговорите "Не" се базираха или имаха отношение само към едната от разписаните позиции. Другата сякаш не съществуваше изобщо. Странно защо? Приемам изцяло посочената статистика, относно БАН и по никакъв начин не оспорвам научния потенциал на Академията. Но ми се искаше много и да се даде поне един конкретен проектен пример за това как по европроекта "Х", са привлечени еди-колко си милиона евро, участвали са поне двадесет млади учени и в резултат на това се е стигнало до ефектът "У" за държавата, обществото или научната общност.
С учудване установих, че основната мотивация за отговор "Да" е предусещането за един рог на изобилието, който ще се излее върху БАН и младите учени. Подобно разбиране е меко казано – наивно и популистко, не защото БАН и особено младите учени не заслужават финансиране, а защото липсва, каквато и да било идея, как това ще се случи. Аргументът – "подкрепям идеята, независимо какъв ще е методът" не е никакъв аргумент. Защото, ако се помъчим да си отговорим на въпроса за това какъв ще е методът е много вероятно да стигнем до съвсем различна идея.
Тъй като пък в противовес пък беше посочен "лошият магистрален" приоритет, дано до бъдещия иновационен център (който може и да се окаже най-много един и да няма нищо общо с БАН) да не се стига по черен път, а самият център да не се окаже заврян в няколко прашни стаи с разкъртени врати и прозорци. Липсата на отговор "как?" може да доведе и до друг също толкова безсмислен сценарий – много и скъпа техника, сложена някъде под ключ и събираща прах. Помислете си, дали вече не сте виждали тези картинки?
Към днешна дата научните среди у нас са бенефициенти най-малко по две от Оперативните програми в България (плюс Седма рамкова, плюс РП "Конкурентоспособност и иновации"). Това означава, че и без програма "Наука", мерките в тази област съществуват, вратата е широко отворена и по-широко просто няма накъде да бъде. Но дали някой е минал през нея? Въпросът засега е висящ, както беше писал някога Богомил Райнов. А ако финансирането за изследователска инфраструктура в бъдеще се увеличи, то увеличението ще бъде именно чрез въпросните "одомашнени и корумпирани" оперативни програми, както ги наричат някои специалисти. Що се отнася до рамковите програми, аз не бих се осмелил да оспорвам българските успехи по тях. Но участниците най-добре биха могли да си кажат, колко пъти са били водещи и са инициирали и управлявали проект и колко пъти просто са запълвали нужната бройка.
Основната причина за тезата ми "против" е налагането на шаблон, който просто не пасва на българската реалност. Наличието на запазен бюджет за каквото и да било е класически "сатър с две остриета". Така и никой не посочва конкретно как ще се усвоят тези пари ("със зъби и нокти и с юнашко набиране"?). А не бъдат ли усвоени, средствата просто ще бъдат загубени, т.е. ние ще бъдем на минус като държава. Заблуда е също да се твърди, че някакви пари ни се "дават" или че Европа ни "натискала" да вървим по правилния път. Стига с това пъдарско мислене. Нито ни натискат, нито ни дават. В случая по-скоро ни поставят пред една новопостроена сграда без стълби и ни казват: Ако успеете да подскочите направо на петия етаж, ще ви дадем милион. При което ние ентусиазирано казваме – Добре?! Извинете ограниченото ми мислене, но аз първо бих поискал да си построим стълбите.
Опитът показва, че липсата на конкуренция и съзнанието, че нещо е заделено само за теб, рязко сваля качеството на проекта, кандидатстващ за въпросното финансиране и често буквално го изпразва от съдържание. И обратното, ако европейските фондове изобщо са помогнали някъде и на някого, това е било там, където и преди да дойде ЕС е имало добри практики и работещи структури, подкрепени от национално финансиране. Просто с помощта на Структурните фондове тези практики са се разрастнали в пъти. Ако у нас съществуваше модел за успешно създаване на добавена стойност чрез изследователска инфраструктура, то аз бих предложил към него да се насочат не 30%, а поне 60% от Структурните фондове.
Но не трябва ли поне за себе си да си изясним и да знаем кои ще са тези мистични суперсили, които могат да се справят с подобна задача? Или както е обичайната практика – първо ще викаме УРА, а после ще се чудим, как да се оправяме. И ако нямаме подходящи бенефициенти, ще ги измисляме в движение? Всъщност едва ли ще ни мине номерът. Бъдете сигурни, че тези, които предлагат въпросната промяна в ЕП, вече са до голяма степен наясно и с това, къде точно ще отидат "пренасочените фондове". Сметката е направена, най-малкото защото на подобно ниво никога не се работи на принципа – да прехвърлим едни пари и да чакаме да видим, какво ще се получи. Нито пък се плаща за общи приказки и лакърдии.
По отношение на мненията във форума - направи ми впечатление, че както отговорите "Да", така и отговорите "Не" се базираха или имаха отношение само към едната от разписаните позиции. Другата сякаш не съществуваше изобщо. Странно защо? Приемам изцяло посочената статистика, относно БАН и по никакъв начин не оспорвам научния потенциал на Академията. Но ми се искаше много и да се даде поне един конкретен проектен пример за това как по европроекта "Х", са привлечени еди-колко си милиона евро, участвали са поне двадесет млади учени и в резултат на това се е стигнало до ефектът "У" за държавата, обществото или научната общност.
Резултати от гласуването на този етап
76%26 гласа
Благодарим за вашия глас!
24%8 гласа
Какво следва?
В следващия етап ще направим обобщение на резултатите от дебата и изказванията на дебатиращите и участниците във форума. Дотогава все още можете да гласувате в анкетата на дебата.
Още по темата
Проектът за технологичен парк в София може да се окаже най-важният стратегически обект, който България има извън транспортната инфраструктура
Евгени Ангелов: Държавата трябва да стимулира по-ефективно услугите и експортните фирми
Планира се създаването на държавно предприятие, което да се занимава с комерсиализацията на иновациите, казва в интервю за capital.bg Евгени Ангелов, зам.-министър на икономиката, енергетиката и туризма
Пет места са в шортлистата за бъдещия технологичен парк на София
Проектът, който ще се финансира с 50 млн. евро по Оперативна програма "Конкурентоспособност", ще подпомага развитието на приложната наука
-2 +4
Разбира се, че има потенциална добавена стойност от инвестирането в научноизследователски проекти и инфраструктура. Но, както и авторът на позицията "Против" отбелязва сега, темата и въпросът бяха изопачени в коментарите от предния етап. Питанката беше дали трябва 1/3 от регионалните фондове да се разпределят за научни изследвания, а не дали въобще такива трябва да бъдат финансирани. И с тази забележка реших да се включа в този по-късен етап на дискусията.
Отговорът на поставения въпрос е обект на научно изследване сам по себе си. И е нужно да се дефинира по-точно корелацията между инвестирането в научни изследвания от една страна и евентуалните позитивни ефекти от друга (например растеж на икономиката или някаква различна цялостна полза за обществото). Значението на провеждането на този количествен анализ не видях да бъде споменато, а според мен тъкмо там е разковничето към обективния отговор.
Не стана ясно и дали се дискутира тук конкретно от българска гледна точка или от европейска. Защото и това има значение, когато се определят параметрите и променливите за горепосочения анализ. Наистина истинската дилема не е във въпроса "Защо" и "Дали има нужда", а "Как по-точно" би било оптимално да се изразходват средствата. И тук според мен всичко опира, ако не до повече, то поне до два съществени момента.
Първият е категоризирането на различните видове научни изследвания. С други думи (в...
Прочитане на целия коментар зависимост от това дали гледаме от нашата камбанария или от наднационалната европейска такава) кои биха били по-точно видовете научни изследвания, които би трябвало да получат по-голям дял от онази една трета от регионалните фондове, предназначена за тях.
Вторият момент е свързан със структурирането на финансираната дейност. И тук смятам, че трябва да се поучим от доказания опит. Аз лично съм докторант в елитен западен университет и имам желание да основа научноизследователски център у нас, в който да приложа научената от мен методология (статистически/регресионен анализ в областта на политическите и въобще социалните науки). Рамката за каквито и да е научни изследвания у нас според мен, по западен модел, трябва да се преориентира към университетите и реално само там да се прави науката. Така БАН е институция, която по моему трябва постепенно да се разпадне в този смисъл, като запази най-много онези координаторски функции, които е необходимо да бъдат централизирани при този процес. Но мястото на учените е в УНИВЕРСИТЕТИТЕ. Към тях именно трябва да се изградят научноизследователски центрове. А у нас специално това ще допринесе до развитието на науката в градовете с развиващи се университети извън София (университетите в Русе, Благоевград, Велико Търново). В този контекст централизирането на науката в институция като БАН към настоящия момент е противопоказно и това се вижда от нивото на науката, която се генерира там. Бъдещето е административни фунцкии за БАН, а оперативни за университетите. По целия свят науката и университетите вървят ръка за ръка и най-добрите академии са разположени в малките градове, което въобще не е случайно. Защото пътят от образованието към науката трябва да се съкрати и младите конкурентни новозавършили бъдещи научни работници трябва да могат да продължат кариерите си там където са получили обучението си, вместо да търсят реализация в структура като БАН. А големият град не предразполага за добри условия за качествена академична и научна среда.
След като направих тези уточения, няма как да не подкрепя интуицията, че повече средства за научноизследователски дейности биха били от полза за българската наука особено, ако се насочат дейностите към евентуалните научноизследователски центрове в университетите из страната. Друг е въпросът, че при разпределението на средствата е много опасно процесът да се "българизира" и такива като мен, които имат желание и намерение да развият такива научноизследователски центрове у нас въобще да не получат достъп до финансиране за целта.
Продължавам да следя дискусията с интерес.
-2
"...И да направим опит за резултатно ориентирана дискусия: какви са трудностите и какви са възможностите за финансиране на иновационни проекти в България." (Кр.Христова, модератор)
Преди всичко и най-вече науката НИ следва да бъде оръжие да благоденствие на населението НИ. (който не е съгласен, да не чете нататък)
Фундаментални открития (наши или чужди) следва да се осмислят от науката и да се превеждат в практически план за решаването на дефицити в благоденствието НИ.
Дефицитите имат неприятното свойство да се появяват все по-често поради външни независещи от българите тенденции и предизвикателства.
Ето Ви няколко (не само) български предизвикателства:
-остаряваща и болна работна ръка ще трябва да работи по-дълго за да излезе в заслужена пенсия (т.е. трябва й евтин и качествен ремонт, ако трябва да ползвам стила на премиера);
-настъпващите климатични промени водят до засушаване на (нашия) Балканския апендицит на Европа - ерго, всекидневният ни начин на живот трябва да се промени;
-щели да се увеличат природните бедствия (и съответните аварии по публичните инфраструктури);
-икономиката - и енергетиката ни в частност, трябва да се преориентират към нов вид енергийни носители (нали петролът и газът щели да свършват);
-мястото ни на суровинен доставчик в глобалната икономика следва да се промени на доставчик на по-завършени стоки и услуги (инак пак ще ги произвеждаме ние, но навън, и за...
Прочитане на целия коментар чужди държави), и т.н. и т.н..
Айде тогава науката НИ да проверява какви и кои от направените тук и навън фундаментални открития, и евентуално свързаните с тях изобретения могат да ни послужат да се справим с идентифицираните предизвикателства. После да начертаят път за изобретяване, за масовизиране и внедряване. После от само себе ще изникнат и звената на иновационната НИ инфраструктура, а към тях вече по-лесно ще се прилепчат и НАШИТЕ бизнеси да иновират на воля с пари от еврофондовете.
Ей това ме притесняваше в дебата досега - липсата на "приземеност" "практичност" и "резултатност" от научната НИ дейност.
Никога няма да подкрепя данъци за наука само заради интелектуалната й (его-) значимост, или заради простото задоволяване на любопитството на учените НИ.
Нашите учени не могат да бъдат откъснати от бита и икономиката НИ изследователи само заради идеалната глобално-възвишена цел за изследователствуване на вселената и всичко останало(например събитието 2012 г.).
Първо ще ни поставят хората, обществото и държавата на по-конкурентни релси, после ще видим. Прекалено сме малки и разнебитени за да си позволим друго сега.
(В тая връзка с нетърпение очаквам българската разработка за телепортиране, сега след като вече имаме такова силно участие в откритията на ЦЕРН относно относителността на скоростта на светлината и появяващата се алтернатива на квантовата механика.)
А пък колко било трудно, щото администрацията и други таквиз... изобщо нямат място в дебат обхващащ следващите 50 години.
Като им е трудно на едни, ще дойдат други дето не им е толкова трудно. И не е задължително идващите да са само от подвида: хомо сапиенс булгарикус. Нали?
_____
Българин. Изчезващ вид. Заради липса на държава.-3 +2
А ползите от телепортирането за благоденствието ни, включително за спестяване на време, и опазването на околната среда, не будят съмнения у никого, надявам се?
Само вметвам, че телепортираните домати няма нужда зреят 5-10 дни на път в бусове, влакове, тирове и камиони. Защото няма значение дали са от ЮАР или от Македония - времевият им път ще е еднакво дълъг - от нивата, хоп - на масата след 2-3 секунди.
Е, те такива малки и тривиални неща си поръчвам като данъкоплатец от науката, моля, ако обичате.
_____
Българин. Изчезващ вид. Заради липса на държава.-1 +5
Разцветът на възрожденска България, макар и под робство, се дължи именно на образованието и просветата. Турчеещи се и гърчеещи се на младини, образовани и заможни българи започват да строят и откриват училища, читалища, манастири. Това води до националното самоопределение на българското население. Даже чуждите пътешественици, минали през страната ни по това време, отбелязват в пътните си записки, че почти няма неграмотни българи, във всяко българско селище има училище, в което обучението е безплатно.
Не трябва да изоставяме българската образователна и духовна традиция, да инвестираме в образованието, изследователските програми в училищата и университетите изискват по-малко средства, но са с гарантирана възвръщаемост в бъдещето. И сега в училище работят по научни проекти, които имат положителни резултати.
Затова трябва да се преборим за всяко евро, което се отпуска за наука, това ще ни помогне и да задържим поне част от интелектуалния елит на нацията.
-1 +5
Теза #1. Условията са важни!
обеснявам - ако вземете проба с някоя тъпа бактерия и я поставите в условия, в които да се развива достатъчно дълго време - примерно няколко милиона години, има съвсем реален шанс пробата да развие интелект, достатъчен за да участва в дебат като този.
Ако пък използвате качествен препарат за дезинфекция, то шансовете не са на страната на пробата.
Теза #2. Условията никога не са били подходащи за наука!
обеснявам - ако един прост земеделец, който гледа под аренда земя и има възможност да купи земята, то в момента почти няма банка, която да му откаже кредит. Ако изкарва по 1млн. годишно банките ще му отпуснат без проблем 10 млн. В същото време, ако един учен успее по някакъв начин да продаде патенти за 1млн и поиска да построи завод - едва ли ще се намера банка, която да го финансира.
Някой ще каже, че причината са субсидиите. Всъщност, според едно изследване на борсите в САЩ, ако една технологична компания има 100млн приходи годишно и се листне, в най-добрия случай ще привлече 500млн. Докато една социална мрежа с 100млн. приходи получава 10 млрд. Толкова за пазарните оценки...
Истинската наука винаги се е стремяла да произведе нещо, което не се продава в момента на пазара и като такова няма (все още) пазарна цена. Докато пазарът от своя страна е като гладно куче. А то не би се лишило от кокала, независимо какви научни открития му гарантирате.
Теза #3. Парите сами по себе си не...
Прочитане на целия коментар гарантират научен успех!
обеснявам - с пари любов не се купува. И колкото повече пари давате, толкова по-съмнително е дали изобщо ви обича партньора.
И обратно, ако обичате някого, не бива да издребнявате в сметките. Някак си не върви да връчиш цветя на любимата и да искаш да ти осребри фактурата...
Преди всичко трябва да има "любов" към науката или поне някаква нужа, па макар и платонична, Това ще определи и кои области от науката подкрепяме. След това идва финансирането, което ако е твърде много или твърде малко ще компроментира любовта.
Ако трябва да конкратизираме финансирането като процент от евро фондовете има много голям шанс да постигнем консенсус. Мартин предложи 60% вместо 30. Това предложение е под условие, което ще се опитам да оборя.
Мартине, финансирането за наука трябва да е 60% - без условие. И вярвам ще се съгалсиш. Просто е - субсидиите в земеделието са с определена цел и срок. Скоро (надявам се) няма да има пари за земеделие, животновъдство, възобновяеми източници и т.н. Това са бизнес сектори и тяхното субсидиране не може да е безконечно.
Какво остава - наука, култура, здравеопазване... но като вземеш предвид, че последните са предмет на национално бюджетиране, наистина на европейско ниво остава предимно науката... И ако тя не взема едни 60%, значи нещо куца другаде.
Друг е въпросът 60% колко са в абсолютно изражение. Както казах не бива да са нито много нито малко.
-1 +6
Изненадва ме фактът, че точно човек, който работи в такава агенция, занимава се и се издържа от това е против финансирането на научни проекти с европейски пари?!
-2 +3
До коментар [#6] от "tsonkooo":
Тези, които са извън дадена система, често се изненадват от решения на намиращи се вътре в системата просто понеже нито разполагат с цялата информация, нито притежават съответния опит и квалификация.
_____
Красотата ще спаси света. А злобата ще закопае форумците на "Дневник".+4
До коментар [#7] от "прашинка":
И ето такива дебати понякога ни отварят очите!
Ситият на гладния не вярва - казва народът!
+4
Мисля, че следва да бъдат сложени малко пари именно в създаването на ефективен инструментариум 'как'. Това ще направи същинското харчене много по-рационално и ефективно.
_____
Да, ама ..-1 +5
А, не бе, трябва да продължаваме да харчим половината евробюджет за СЕЛЯНИТЕ, за да могат да си карат мерцедесите, докато колегите им от Третия свят измират от глад. Защото бъдещето на Европа е в СЕЛЯНИТЕ; учените да си ходят в Китай.
↑ с а р к а з ъ м ↑
-1 +5
До коментар [#10] от "lorem_ipsum":
И китайците по време на Мао са мислили така, сеели ориз и смятали, че това е най-важното. И стигнали дъното на мизерията. А сега, след големи инвестиции в образованието и науката, напредъкът е очевиден. Така че пътят е ясен и историята го доказва!
+2
До коментар [#9] от "мАГариан":
Разбира се от само себе си!
-4
Подкрепям изцяло позицията на г-н Петков. Не приветствам каквито и да е изкуствени стимули, макар че наистина има крещяща нужда от иновации. Причината е че това просто не е гаранция, че ще се постигне желания успех
_____
ще се оправим...сами+3
До коментар [#13] от "Дим Дим":
В науката никога няма гаранции! И изобщо, в какво ли има гаранция?!
-3
Ситуацията в този диспут е странна. Тезата за се опира главно на принципа, че за наука и иновации трябва да се дава независимо от всичко. Мнението против пък е главно от погледа върху БГ действителността. Според мене и двамата са прави. Ако сега за кратко време се излеят много пари в сегашните университети и в БАН то това ще бъде напразно. Но от друга страна у нас има и предприемчиви хора, вижте тези дето успяват на запад. И какво да правим тогава :)
Ами като за начало да вземем парите, по-добре напразно изхарчени в университетите отколкото за джипове на село и в джобовете на местни партийни босове. Но ако искаме да има ефект трябва тотална реформа в науката. За това може да се пише доста но трябва да се почне с това БАН най-накрая да мине към изпълнителната власт и да се сложи край на дедовците мошеници в академията. А и още нещо - най-ефективните иновационни структури всъщност не са университетите или големите компании, а малките изследователски фирми създадени от образовани хора в подходяща среда като научни и технологични паркове, каквито в България няма. Ето така може поне да се почне....
+4
"БАН най-накрая да мине към изпълнителната власт и да се сложи край на дедовците мошеници в академията. "
Умнико, че то истинските мошеници са точно в изпълнителната власт! От "дедовците" нищо не зависи, институтите са автономни, а в "изпълнителната власт", имаща отношение към науката, през последните 20 години се изредиха всевъзможни некомпетентни уманитари, от архивар до последното вопиющо недоразумение ... (хайде без имена, че модераторката пак ще ме банне...)
Критикувах М. Петков в първия рунд, но действително, големият проблем е прословутият "административен капацитет", ако се стигне до рапределение на значителни средства. Скандалният
пример с ФНИ е пред очите ни...
Управляват ни невежи, посредствени хора на всички нива.
Какво можеш да очакваш, когато сложиш за министър един посредствен уманитар с екзотична специалност, пълен провинциалист в науката? Но му дадеш власт - "изпълнителна власт"...
Един от резултатите е, че значителна част от управата на единствения фонд за научни изследвания в България по волята на въпросната "изпълнителна власт" се състои в момента от хора без никакво отношение към науката - ето трима от 8-те члена (управител и изпълнителен съвет):
- пенсиониран автор на сценарии от соц време, по образование, филолог - назначен за управител на ФНИ, на мястото на прогонения от...
Прочитане на целия коментар "изпълнителната власт" световно известен математик - и затова крайно неудобен за корумпираната шайка чиновници в МОМН, закриляна от министъра.
- шумна авторка на статии в жълт вестник, по образование изкуствоведка, неотдавна съумяла даже да издаде част от тези статии в книга, финансирана по проект от ФНИ;
- хидро-геолог начело на Изпълнителния Съвет на ФНИ - "учен" без нито една публикация в реферирано чуждо списание?!
(Даже "овластеният изпълняващ" е съумял да публикува за последните 17 години цяла една статия в списание... )
Общото между тримата субекти, нарочени да управляват тъй
рекламираното проектно финансиране на науката, е, че са приближени на "изпълняващия", преподават, или са преподавали, в световно неизвестния частен университет с хуманитарен уклон, откъдето е и самият "изпълняващ".
Затова пък, сред останалите 5 в тази дружинка, управляваща ФНИ, няма представители
- нито на математическите,
- нито на физическите,
- нито на химическите науки...
Ами представете си сега, че, от подобни "овластени изпълнители" зависи как да се разпределят едни евентуални огромни европейски средства за наука и иновации...
Призовавам редакцията, в името на конструктивния подход
към темата, да публикува идеите и проектите на професор Емил Хорозов за истинско преустройство на Фонда за научни изследвания.
+3
Трябва да се финансира българската наука, не можем да очакваме, че изследователските проекти могат да доведат до резултати с главозамайващ ефект, но те ще облекчат по-нататък проучвателната дейност и ще стимулират образователни проекти.