В последния етап на дебата, призовахме читателите да се включат с предложения за това какви са трудностите и какви са възможностите за финансиране на иновационни проекти в България. В тази връзка получихме по пощата един пример за финансиране на научното модернизиране в България, цитат от който публикувам тук.

Димитър Николов, ръководител на сектор "Метеорологични мрежи" и звено "Високопланински метеорологични станции" в Националния институт по метеорология и хидрология при БАН: "Въпреки значението на нашия институт, уредите в тези станции не са подменяни със съвременните си аналози в последните двайсет (и повече) години. Трудни са дори поддръжката и ремонтите на остарелите прибори. Причината е, че никога досега в държавата не са били отпускани средства за това. Където има малко по-модерни уреди, те са били осигурени от спечелени проекти, и то най-вече с международно финансиране. Апаратурата в другите европейски национални метеорологични служби се поддържа със средства от национални фондове, предназначени специално за тази цел. У нас това никога не се е случвало, освен веднъж, когато по фонд "Научни изследвания" беше обявен конкурс за научна инфраструктура, но с непосилни изисквания за съфинансиране."

А ето в резюме и част от предложенията, които получихме както от основните участници в дебата, така и от включилите се във форума читатели.

Олег Йорданов, старши изследовател от Института по електроника, БАН:

... "1. Започване на истинска реформа в българското образование, чиито основен приоритет трябва да е рязко повишаване на дела на математиката и природните науки в училищната програма. За да се подсигури кадрово тази мярка е необходимо да се обучават годишно 250 учителя по тези специалност като се предоставят 4-годишни стипендии за всеки от тях...
2. Чрез сливане и преструктуриране на съществуващите университети с участието на БАН да се създадат 6 основни държавни мултидисциплинарни университета в които задължително да има пълнокръвни факултети по математика и природни науки...
3. България трябва да се настоява, средствата за научна инфраструктура да са освободени от задължителното национално съфинансиране...
4. Да се създадат модерни центрове за развойна дейност към БАН и бъдещите мултидисциплинарни университета..."

papen:

".. Рамката за каквито и да е научни изследвания у нас според мен, трябва да се преориентира към университетите и реално само там да се прави науката. Така БАН е институция, която по моему трябва постепенно да се разпадне в този смисъл, като запази най-много онези координаторски функции, които е необходимо да бъдат централизирани при този процес. Но мястото на учените е в УНИВЕРСИТЕТИТЕ. Към тях именно трябва да се изградят научноизследователски центрове. А у нас специално това ще допринесе до развитието на науката в градовете с развиващи се университети извън София (университетите в Русе, Благоевград, Велико Търново). Бъдещето е административни фунцкии за БАН, а оперативни за университетите..."

мАГариан:

"… Мисля, че следва да бъдат сложени малко пари именно в създаването на ефективен инструментариум 'как' (да се подобри финансирането на иновациите*). Това ще направи същинското харчене много по-рационално и ефективно."

и накратко за пречките пред успешното усвояване на еврофондовете за наука:

Мартин Петков, управител на "Консулто България":

"...1. Поне за момента в България липсват изявените лидери, които да бъдат идентифицирани от "Хоризонт 2020" като водещи центрове (centresofexcellence) в изследователската дейност. Т.е. онези структури, които, след като бъдат "признати" от "Хоризонт 2020", следва да бъдат подкрепени с финансиране по Структурните фондове, до голяма степен липсват у нас.

2. Въпросната изследователска инфраструктура едва ли е бенефициент и на 10-15% от тези средства (по ОП Конкурентоспособност*). Причините за това са до голяма степен известни – от една страна този тип бенефициенти са слабо подготвени да работят на проектен принцип, а от друга – те буквално са смазвани с тромави и неясни процедури, в които важността на иновацията е изтикана най-назад за сметка на бюрокрацията.

3. Всъщност Оперативната програма и досега не си е изяснила, как точно иска да подкрепя иновациите.

4. ... много малка част от българските предприятия, т.е. логичният "клиент" на изследователската инфраструктура, могат да оценят потенциалните предимства от развойната и научна дейност, тъй като просто са заети с физическото си оцеляване на пазара.

5. Ако финансирането за изследователска инфраструктура в бъдеще се увеличи, то увеличението ще бъде именно чрез въпросните "одомашнени и корумпирани" оперативни програми, както ги наричат някои специалисти. "

www:

"...най-ефективните иновационни структури всъщност не са университетите или големите компании, а малките изследователски фирми създадени от образовани хора в подходяща среда като научни и технологични паркове, каквито в България няма. Ето така може поне да се почне...."

йотата:

"… това ме притесняваше в дебата досега - липсата на "приземеност" "практичност" и "резултатност" от научната НИ дейност. "

Събраните мнения ще оформим в конкретни предложения, ще публикуваме в специализирания модул на Европа.Дневник.бг – Еврофинансиране и ще поискаме мнението по тях от ресорните институции.

* Бележка на модератора