// Интерактив /Дебати
Facebook
LinkedIn
Twitter
Email
Приключил, 30 ное 2011 - 29 дек 2011
Трябва ли ЕС да подкрепи пълноправното членство на Палестинската автономия в ООН?
Жени Колева, модератор Включване в дебата- 70 Основни тези 30 ное 2011
- 42 Заключителни тези 21 дек 2011
- 20 Победител 29 дек 2011
Основни тези - Трябва ли ЕС да подкрепи пълноправното членство на Палестинската автономия в ООН?
Да
Мая Ценова
арабист, преводач и преподавател в СУВсъщност "палестинска автономия" не съществува. Автономията е "политическо или административно-териториално самоуправление на част от държавата, обособена най-често въз основа на национална, етнографска или религиозна общност на населението."
Основна теза
Заключителна теза
Не
д-р Албена Танева
преподавател в Софийския университетПалестина не стана член на ООН при поставеното на гласуване искане от страна на президента Махмуд Аббас на 11 ноември тази година. Трябваше ли да стане така? Добро ли е това решение? Волята на мнозинството от страните-членки в ООН към момента е такова.
Заключителна теза Основна теза
Резултати от гласуването на този етап
47%38 гласа
Благодарим за вашия глас!
53%42 гласа
Жени Колева
Модератор
Размяна на заплахи, но и на затворници, обвинения в тайни срещи и критики за недобре свършена работа, признаване в международни организации и отнемане на средства. Това са само няколко от сюжетите, които се развиват в решаването на Близкоизточния конфликт през последните месеци.
Въпреки сериозното убеждаване от страна на САЩ и на Европейския съюз, в лицето на върховния представител за външната политика Катрин Аштън, на 24 септември, лидерът на Палестинската автономия Махмуд Абас внесе иск пред ООН за това Палестина да бъде приета като член в организацията, т.е. да бъде официално призната за държава. Абас поиска от Съвета за сигурност да подкрепи създаването на държава в рамките на границите от преди 1967 г. под възторжени аплодисменти в Общото събрание.
Първата международна организация, която призна Палестинската власт обаче стана ЮНЕСКО, с което извади наяве напрежението по въпроса, събрано допълнително през последните месеци. След като мнозинството от членовете на Организацията на ООН за образование, наука и култура гласуваха "за", основният донор САЩ обявиха, че трябва да спрат своите 60 млн. долара (една четвърт от общия бюджет), които предстои да платят на организацията, ръководена от българката Ирина Бокова.
След като САЩ потвърдиха опозицията си за признаването на Палестина, ЕС получи възможността да изиграе ключова роля в откриването на решение за Близкоизточния конфликт. Въпреки желанието на Катрин Аштън, която играе ролята на външен министър на ЕС, обаче държавите членки остават разединени по чувствителната тема.
За момента Франция, Белгия, Гърция, Люксембург, Португалия и Испания категорично подкрепят искането Палестинската автономия да получи пълноправно членство в ООН. Правителствата във Финландия, Малта и Швеция не подкрепят твърдо членството, но се обявиха за защита на правата на Палестина. В същото време Великобритания, Чехия и Италия са на противоположната позиция, като подкрепят аргументите на САЩ, че промяна на статута на Палестина ще навреди на преговорите за мир в Близкия изток.
"Трябва ли ЕС да подкрепи пълноправното членство на Палестинската автономия в ООН" е въпросът в новия дебат на "Капитал". Причината да поставим въпроса по този начин е именно стремежът на Брюксел да поведе държавите членки към единна външна политика (и не само), включително по тази тема. За момента официалната позиция на ЕС, представяна от Катрин Аштън, остава желанието за завръщането към преговорния процес. Дали страните от ЕС ще постигнат единство по темата, предстои да стане ясно при гласуването на резолюцията в ООН.
А обсъждането на позициите "за" и "против" членството на Палестина в ООН оставяме в ръцете на Мая Ценова, арабист, преводач и хоноруван преподавател в Катедра "Арабистика и семитология" – СУ "Св. Климент Охридски", и на д-р Албена Танева, социолог, преподавател и изследовател в катедрата по "Публична администрация" в Софийския университет.
Въпреки сериозното убеждаване от страна на САЩ и на Европейския съюз, в лицето на върховния представител за външната политика Катрин Аштън, на 24 септември, лидерът на Палестинската автономия Махмуд Абас внесе иск пред ООН за това Палестина да бъде приета като член в организацията, т.е. да бъде официално призната за държава. Абас поиска от Съвета за сигурност да подкрепи създаването на държава в рамките на границите от преди 1967 г. под възторжени аплодисменти в Общото събрание.
Първата международна организация, която призна Палестинската власт обаче стана ЮНЕСКО, с което извади наяве напрежението по въпроса, събрано допълнително през последните месеци. След като мнозинството от членовете на Организацията на ООН за образование, наука и култура гласуваха "за", основният донор САЩ обявиха, че трябва да спрат своите 60 млн. долара (една четвърт от общия бюджет), които предстои да платят на организацията, ръководена от българката Ирина Бокова.
След като САЩ потвърдиха опозицията си за признаването на Палестина, ЕС получи възможността да изиграе ключова роля в откриването на решение за Близкоизточния конфликт. Въпреки желанието на Катрин Аштън, която играе ролята на външен министър на ЕС, обаче държавите членки остават разединени по чувствителната тема.
За момента Франция, Белгия, Гърция, Люксембург, Португалия и Испания категорично подкрепят искането Палестинската автономия да получи пълноправно членство в ООН. Правителствата във Финландия, Малта и Швеция не подкрепят твърдо членството, но се обявиха за защита на правата на Палестина. В същото време Великобритания, Чехия и Италия са на противоположната позиция, като подкрепят аргументите на САЩ, че промяна на статута на Палестина ще навреди на преговорите за мир в Близкия изток.
"Трябва ли ЕС да подкрепи пълноправното членство на Палестинската автономия в ООН" е въпросът в новия дебат на "Капитал". Причината да поставим въпроса по този начин е именно стремежът на Брюксел да поведе държавите членки към единна външна политика (и не само), включително по тази тема. За момента официалната позиция на ЕС, представяна от Катрин Аштън, остава желанието за завръщането към преговорния процес. Дали страните от ЕС ще постигнат единство по темата, предстои да стане ясно при гласуването на резолюцията в ООН.
А обсъждането на позициите "за" и "против" членството на Палестина в ООН оставяме в ръцете на Мая Ценова, арабист, преводач и хоноруван преподавател в Катедра "Арабистика и семитология" – СУ "Св. Климент Охридски", и на д-р Албена Танева, социолог, преподавател и изследовател в катедрата по "Публична администрация" в Софийския университет.
Мая Ценова
Позиция Да
Всъщност "палестинска автономия" не съществува. Автономията е "политическо или административно-териториално самоуправление на част от държавата, обособена най-често въз основа на национална, етнографска или религиозна общност на населението." (Речник на българския език, т.1, БАН 1977) Палестинските територии не са част от никоя държава и палестинците, живеещи на тях, не са граждани на никоя държава, освен на тая, която светът упорито отказва да признае и да приеме за пълноправен член на своята световна организация. При това палестинците не живеят на земя, която Израел им е обособил, предоставил или отстъпил, а точно обратното – през 1947 светът е отделил и предоставил 55% от земята на Палестина, за да се създаде върху тях държавата Израел. При това днес палестинците дори не претендират за останалите 45% - те настояват просто да бъдат приложени резолюциите на ООН, признаващи за граници между Израел и държавата, която те самите искат да създадат, границите от 4 юни 1967 г. – границите на т.нар. днес "окупирани територии", в чиито очертания се включват 22% от историческата територия Палестина. Набелязан по този начин, не е ли проблемът за признаване на Държавата Палестина на първо място въпрос на съвест и морал – понятия, задължителни за човечеството от началото на третото хилядолетие на неговата цивилизация, ако то има намерение да просъществува…
В още по-голяма степен това се отнася за позициите на европейските държави. От една страна Европа е най-големият донор за Палестинската власт, но твърде често обектите, построени със средствата на европейските данъкоплатци, биват разрушени от израелски бомбардировки непосредствено след завършването им – такъв беше случаят с международното летище и пристанище в Газа. От друга страна обаче отношението на Европа към проблема не е лишено от определена историческа обремененост и това като че ли я кара да се ограничава до икономическо участие, но без заемане на ясни политически позиции. Само че в желанието си да поправи злото, сторено на евреите в годините на нацизма, няма ли след време Европа да се окаже заложник на същата обремененост по отношение на палестинците – позволявайки днес те да бъдат обект на практики, които имат аналог тъкмо в онова нейно минало, от което тя търси катарзис? Арестите, изправянето на 13-15-годишни палестински деца пред израелски военен съд без адвокат и дори преводач и осъждането им само за това, че са замеряли израелската окупационна армия с камъни, конфискациите на имущество и земя, разрушаването на домове, опустошаването на посеви, изкореняването на трайни насаждения, отклоняването на води, заселническата колонизация, 8-метровата стена с дължина повече от 700 км, която при това дори не следва трасето на границите от 1967, а навлиза по няколко десетки километри навътре в окупираните територии – всичко това са анахронизми, които съставляват абсурда на явлението окупация и го поставят в разрез със самата идея за нов световен ред, който претендира за свобода, демокрация и човешки права. Но това не пречи на провеждането на европейски регионални конференции (СЗО – Европейско регионално бюро, 28-29 ноември т.г.) в "Йерусалим, Израел" (а Йерусалим по всички международни резолюции от 1967 г. се квалифицира като част от окупираните територии), нито на включването на израелските отбори в европейските спортни турнири… Като че ли светът, в това число и Европа, забравиха как успяха да се преборят през ХХ в. с уродливото явление апартейд в Южна Африка. Тогава беше достатъчно само да се прояви воля и да се бойкотира практикуващият го режим така, че да бъде поставен в политическа, икономическа и социална изолация.
Между другото, при това не на последно място, признаването на Държавата Палестина и налагането на практическото й създаване дори чрез оказване на натиск с международен бойкот би било в интерес на самата Държава Израел, защото ако тя продължи да държи със сила окупираните палестински територии и да отказва разрешаване на проблема, обществото в Израел неминуемо ще се превърне в копие на южноафриканското общество от годините на апартейда. И с течение на времето човечеството няма как да не си спомни опита си от миналото. Но такова развитие на ситуацията ще означава още няколко поколения израелски и палестински деца да се родят и да израснат под дулата на оръжията, които едните ще носят готови за стрелба срещу другите. А нали Европа се стреми да определя позициите си в хода на този конфликт, като изхожда от това, кое би благоприятствало и кое би възпрепятствало мирния процес?
В още по-голяма степен това се отнася за позициите на европейските държави. От една страна Европа е най-големият донор за Палестинската власт, но твърде често обектите, построени със средствата на европейските данъкоплатци, биват разрушени от израелски бомбардировки непосредствено след завършването им – такъв беше случаят с международното летище и пристанище в Газа. От друга страна обаче отношението на Европа към проблема не е лишено от определена историческа обремененост и това като че ли я кара да се ограничава до икономическо участие, но без заемане на ясни политически позиции. Само че в желанието си да поправи злото, сторено на евреите в годините на нацизма, няма ли след време Европа да се окаже заложник на същата обремененост по отношение на палестинците – позволявайки днес те да бъдат обект на практики, които имат аналог тъкмо в онова нейно минало, от което тя търси катарзис? Арестите, изправянето на 13-15-годишни палестински деца пред израелски военен съд без адвокат и дори преводач и осъждането им само за това, че са замеряли израелската окупационна армия с камъни, конфискациите на имущество и земя, разрушаването на домове, опустошаването на посеви, изкореняването на трайни насаждения, отклоняването на води, заселническата колонизация, 8-метровата стена с дължина повече от 700 км, която при това дори не следва трасето на границите от 1967, а навлиза по няколко десетки километри навътре в окупираните територии – всичко това са анахронизми, които съставляват абсурда на явлението окупация и го поставят в разрез със самата идея за нов световен ред, който претендира за свобода, демокрация и човешки права. Но това не пречи на провеждането на европейски регионални конференции (СЗО – Европейско регионално бюро, 28-29 ноември т.г.) в "Йерусалим, Израел" (а Йерусалим по всички международни резолюции от 1967 г. се квалифицира като част от окупираните територии), нито на включването на израелските отбори в европейските спортни турнири… Като че ли светът, в това число и Европа, забравиха как успяха да се преборят през ХХ в. с уродливото явление апартейд в Южна Африка. Тогава беше достатъчно само да се прояви воля и да се бойкотира практикуващият го режим така, че да бъде поставен в политическа, икономическа и социална изолация.
Между другото, при това не на последно място, признаването на Държавата Палестина и налагането на практическото й създаване дори чрез оказване на натиск с международен бойкот би било в интерес на самата Държава Израел, защото ако тя продължи да държи със сила окупираните палестински територии и да отказва разрешаване на проблема, обществото в Израел неминуемо ще се превърне в копие на южноафриканското общество от годините на апартейда. И с течение на времето човечеството няма как да не си спомни опита си от миналото. Но такова развитие на ситуацията ще означава още няколко поколения израелски и палестински деца да се родят и да израснат под дулата на оръжията, които едните ще носят готови за стрелба срещу другите. А нали Европа се стреми да определя позициите си в хода на този конфликт, като изхожда от това, кое би благоприятствало и кое би възпрепятствало мирния процес?
д-р Албена Танева
Позиция Не
Палестина не стана член на ООН при поставеното на гласуване искане от страна на президента Махмуд Аббас на 11 ноември тази година. Трябваше ли да стане така? Добро ли е това решение?
Волята на мнозинството от страните-членки в ООН към момента е такова, че искането на палестинската страна за прием не бе подкрепено. На тази основа сякаш е лесно и естествено да бъде защитена позицията, че Палестина не трябва да бъде приемана за член на ООН. Или по-точно: все още не. Защото този въпрос се обсъжда спрямо състоянието му към днешна дата.
Кое всъщност се е променило в палестинското статукво, за да бъде избран настоящият момент за такъв ход. Практически нищо. Следователно може да се предположи, че това запитване е за вътрешнополитическа употреба. Ако това е така, то ООН не е нито нивото, нито типа институция за подобни действия.
Възможна е и друга интерпретация. Например, че правителството на Махмуд Аббас отправя това официално искане, за да придаде повече тежест на позицията на палестинската страна в двустранните преговори с Израел. В тази връзка е интересно, че даденото искане не е съпроводено с промяна на позицията спрямо статута на Държавата Израел.
И най-вече, кой говори на света? Известно е, че палестинската страна е дълбоко разединена в своята позиция спрямо конфликта с Израел. Въпреки президентския статут на Махмуд Аббас, той не съумя да консолидира вижданията в своята страна спрямо отношенията с Израел. Ислямистите от крилото на Хамас стоят твърдо зад своите виждания, че искането на Аббас за граници от 1967 г., оставяло по-голямата част от палестинските територии в рамките на Израел. Тази реторика е ясен знак за дълбоки вътрешни проблеми на самата държавност в Палестина. Тяхното регулиране трябва да предшества позитивната санкция за прием на Палестина като пълноправен член на ООН.
Логично е да се предположи, че регионалните конфликти търсят своите решения първо в двустранни преговори. Можем да се вгледаме в много случаи на световната сцена, които демонстрират аналогично принципно отношение на различни организации. Та нима, позицията на Гърция спрямо името на Македония не е достатъчно основание вече много години дори да не започва преговорен процес за Македония относно членство в ЕС? Разбира се, във въпроса за името се оглежда основен проблем на философията на членството в даден съюз. Става дума за това, че дадена страна първо трябва да докаже, че споделя ценностите, залегнали в основата на мира и добросъседството, а след това естествено идва процесът за признаване на нейното пълноправно членство.
Нека се запитаме, защо, ако палестинската страна не е постигнала съгласие като народ, политически сили и институции на властта по основни свои позиции спрямо ключовите проблеми от дневния ред на това общество, то как може да заеме позиция на пълноправен член на Организацията на обединените нации. Та, нали ООН има в своите точки на внимание разнообразие от проблеми в целия свят. Всички те следва да бъдат анализирани и решавани единствено на основата на принципи, а не на идеологическо противостоене. Ако Палестина не е преодоляла тези свои ограничения, то като пълноправен член на ООН, само би пренесла една идеологизирана позиция в начина на решаване на проблемите на света. Така, че и по този пункт – като творец на решения по глобалния дневен ред, палестинската страна не е готова да заеме това място.
Позицията на България по този въпрос изглежда принципна и аргументирана. Външният министър Младенов казва: "Въпросът не е просто да се подложи на гласуване въпросът "за" или "против" палестинската държава - България още през 1988 година е признала палестинска държава. Имаме много интензивни контакти с палестинската власт. Въпросът е по какъв начин една резолюция може да помогне на възобновяването на преговорите."
Именно в това, струва ми се, е голямото предизвикателство към световната общност. Не само отношението към даденото искане. Проблемът е какво ще се случва занапред. Дали отхвърленото желание ще бъде употребено за оправдание на несполуки във вътрешната политика на Палестина и липсата на диалог в региона, или напротив, ще бъде прието като предизвикателство за напредък, който да отпуши пътя към нормализиране на отношенията и логичен прием на Палестина като пълноправен член на ООН.
В заключение, не само двустранните преговори между Палестина и Израел са предпоставката за успех в естественото желание на Палестина за членство в ООН, не само постигането на работеща формула за мира в този тежък конфликт в Близкия Изток е залог за успех, но също ценностите и нагласите на хората в региона имат дълъг път, който да бъде изминат. Много малко са знаците, ако не за разбирателство, то поне за готовност за сътрудничество по някои теми. В културата, например. А дори в тази неполитическа материя се забелязват предразсъдъци и конфронтация. Нека цитирам: На 28 януари 2010 година е издадено специално становище на Палестинска кампания за академичен и културен бойкот на Израел (PACBI), призоваващо за бойкот на оркестъра WEDO, създаден по инициатива на световно известния диригент и пианист Даниел Баренбойм, съвместно с палестинския интелектуалец проф. Едуард Саид. В този оркестър свирят младежи само от страните на Близкия Изток. Египтяни, сирийци, палестинци, израелци… Творят музика. Ако дори и по този така далечен от политиката въпрос има предразсъдъци в региона, то защо да мислим, че е дошло времето за пълноправно членство на Палестина в ООН.
Волята на мнозинството от страните-членки в ООН към момента е такова, че искането на палестинската страна за прием не бе подкрепено. На тази основа сякаш е лесно и естествено да бъде защитена позицията, че Палестина не трябва да бъде приемана за член на ООН. Или по-точно: все още не. Защото този въпрос се обсъжда спрямо състоянието му към днешна дата.
Кое всъщност се е променило в палестинското статукво, за да бъде избран настоящият момент за такъв ход. Практически нищо. Следователно може да се предположи, че това запитване е за вътрешнополитическа употреба. Ако това е така, то ООН не е нито нивото, нито типа институция за подобни действия.
Възможна е и друга интерпретация. Например, че правителството на Махмуд Аббас отправя това официално искане, за да придаде повече тежест на позицията на палестинската страна в двустранните преговори с Израел. В тази връзка е интересно, че даденото искане не е съпроводено с промяна на позицията спрямо статута на Държавата Израел.
И най-вече, кой говори на света? Известно е, че палестинската страна е дълбоко разединена в своята позиция спрямо конфликта с Израел. Въпреки президентския статут на Махмуд Аббас, той не съумя да консолидира вижданията в своята страна спрямо отношенията с Израел. Ислямистите от крилото на Хамас стоят твърдо зад своите виждания, че искането на Аббас за граници от 1967 г., оставяло по-голямата част от палестинските територии в рамките на Израел. Тази реторика е ясен знак за дълбоки вътрешни проблеми на самата държавност в Палестина. Тяхното регулиране трябва да предшества позитивната санкция за прием на Палестина като пълноправен член на ООН.
Логично е да се предположи, че регионалните конфликти търсят своите решения първо в двустранни преговори. Можем да се вгледаме в много случаи на световната сцена, които демонстрират аналогично принципно отношение на различни организации. Та нима, позицията на Гърция спрямо името на Македония не е достатъчно основание вече много години дори да не започва преговорен процес за Македония относно членство в ЕС? Разбира се, във въпроса за името се оглежда основен проблем на философията на членството в даден съюз. Става дума за това, че дадена страна първо трябва да докаже, че споделя ценностите, залегнали в основата на мира и добросъседството, а след това естествено идва процесът за признаване на нейното пълноправно членство.
Нека се запитаме, защо, ако палестинската страна не е постигнала съгласие като народ, политически сили и институции на властта по основни свои позиции спрямо ключовите проблеми от дневния ред на това общество, то как може да заеме позиция на пълноправен член на Организацията на обединените нации. Та, нали ООН има в своите точки на внимание разнообразие от проблеми в целия свят. Всички те следва да бъдат анализирани и решавани единствено на основата на принципи, а не на идеологическо противостоене. Ако Палестина не е преодоляла тези свои ограничения, то като пълноправен член на ООН, само би пренесла една идеологизирана позиция в начина на решаване на проблемите на света. Така, че и по този пункт – като творец на решения по глобалния дневен ред, палестинската страна не е готова да заеме това място.
Позицията на България по този въпрос изглежда принципна и аргументирана. Външният министър Младенов казва: "Въпросът не е просто да се подложи на гласуване въпросът "за" или "против" палестинската държава - България още през 1988 година е признала палестинска държава. Имаме много интензивни контакти с палестинската власт. Въпросът е по какъв начин една резолюция може да помогне на възобновяването на преговорите."
Именно в това, струва ми се, е голямото предизвикателство към световната общност. Не само отношението към даденото искане. Проблемът е какво ще се случва занапред. Дали отхвърленото желание ще бъде употребено за оправдание на несполуки във вътрешната политика на Палестина и липсата на диалог в региона, или напротив, ще бъде прието като предизвикателство за напредък, който да отпуши пътя към нормализиране на отношенията и логичен прием на Палестина като пълноправен член на ООН.
В заключение, не само двустранните преговори между Палестина и Израел са предпоставката за успех в естественото желание на Палестина за членство в ООН, не само постигането на работеща формула за мира в този тежък конфликт в Близкия Изток е залог за успех, но също ценностите и нагласите на хората в региона имат дълъг път, който да бъде изминат. Много малко са знаците, ако не за разбирателство, то поне за готовност за сътрудничество по някои теми. В културата, например. А дори в тази неполитическа материя се забелязват предразсъдъци и конфронтация. Нека цитирам: На 28 януари 2010 година е издадено специално становище на Палестинска кампания за академичен и културен бойкот на Израел (PACBI), призоваващо за бойкот на оркестъра WEDO, създаден по инициатива на световно известния диригент и пианист Даниел Баренбойм, съвместно с палестинския интелектуалец проф. Едуард Саид. В този оркестър свирят младежи само от страните на Близкия Изток. Египтяни, сирийци, палестинци, израелци… Творят музика. Ако дори и по този така далечен от политиката въпрос има предразсъдъци в региона, то защо да мислим, че е дошло времето за пълноправно членство на Палестина в ООН.
Резултати от гласуването на този етап
47%38 гласа
Благодарим за вашия глас!
53%42 гласа
Какво следва?
В следващия етап с мнение в дебата ще се включи гост-експерт по темата. Очакваме и вашите позиции във форума и анкетата.
Още по темата
Българската позиция за гласуването в ООН за Палестина
Първа победа за Палестина в ООН
Страните в ЮНЕСКО приеха палестинците за пълноправен член, унизиха публично САЩ и създадоха сериозен проблем за генералния директор Ирина Бокова
Израел и "Хамас" се договориха за размяна на затворници. Но това е лоша новина за мирния процес
Какво мислят по света за искането на Палестина в ООН
Медиите отразиха целия спектър на мнения, но палестинската кауза имаше превес
Палестинският президент Махмуд Абас поиска от ООН официално признание
Палестинската автономия прави крачка към признаването й за държава, но това може да доведе до окончателен разрив на отношенията с Израел
-18 +11
Като се има предвид суровият материал, пръкнал се по едни или други причини из онези прокълнати места, пълни с индивиди, които най-напред правят нещо, а след това мислят, в комбинация със сбирщината в политическата върхушка, дават крайния резултат в полза на негативен отговор.
Подобно признаване е еднозначно с признаване къщата, в която се укриваше Бин Ладен, за дворец на културата и мека на цивилизацията.
Палестина НЯМА място в съвременния свят, защото не е дорасла интелектуално за да бъде в него.
Позиция: категорично НЕ!
-17 +16
НЕ! Палестина трябва да има първо вътрешно съгласие между различните враждуващи групировки, че искат мирно развитие и второ - легитимните палестински представители да седнат на масата за преговори.
_____
Вместо виц: "Високият морален стандарт в политиката, който зададе ГЕРБ!"-17 +16
Все едно "Трябва ли да дадем шофьорска книжка на неуравновесен пубертет, само защото е навършил необходимата възраст?" Не, и докато не си изкара изпита с положителна оценка!
_____
Вместо виц: "Високият морален стандарт в политиката, който зададе ГЕРБ!"-11 +14
Всички хора имат право на национално самоопределение, нека го получат и палестинците и после да поемат отговорност за собственото си развитие, а точно това за тях ще бъде изключително трудно, поради радикализиране и антагонизъм в политиката им.
-10 +14
Да. Моралното право е на страната на палестинците.
_____
Красотата ще спаси света. А злобата ще закопае форумците на "Дневник".-7 +8
-8 +12
Докато палестинците са подвластни на местните талибани това е невъзможно, заото няма да има условия за траен мир.
Учудвам се, че Капитал пуска на страниците си тези изтъкани с толкова лъжи и обиди, колкото има в мнението ЗА. Деабат е хубаво да има, но все пак трябва да има нормлана аргументация
-10 +10
До коментар [#6] от "director_general":
Палестинците може и да изглеждат като "недорасла сбирщина номади", но всъщност са араби. Щом другите араби имат свои държави, не виждам защо това право трябва да бъде отнемано на палестинците.
_____
Красотата ще спаси света. А злобата ще закопае форумците на "Дневник".-10 +11
До коментар [#8] от "прашинка":
По принцип терористите не могат да имат права.
Реализмът лъхащ от Париж (Ла Дефанс, Шато д'ло, Шато Руж, ерията в близост до гробището Пер ла Шез), Страсбург (арабската махала), Хага и още повече Амстердам ("Островът", датч сленг за ветегиращите с НЕевропейски езици), Лондон, с хилядите християномразци, търтеи и гнъс, получаващи уелфъри (бенефити) от държавата, за да взривяват автобуси, метровлакове и сгради, не може да бъде наречена злоба, а натурал-реализъм, виден и с невъоръжено око.
При конспиративно посещение на смесени училища в изброените места се натъквах постоянно на деца с деформирана психика (мюсюлмани). Така например от картините на децата християни лъхаха светли тонове, сини небеса, нови сгради, модерни и съвременни автомобили, зеленина и покой, докато от рисунките на Абдула, Азиз, Мохамед, Фатидже и прочее, вместо коси на човек, бяха нарисувани змии, разрушени сгради, мрачни тонове, край на света, погроми, мизерии, лъхаше омраза към света, в който живеят като резултат на промити мозъци от преподаватели ДЖИХАДИСТИ, внушаващи на подрастващите, че бъдещето на Европа е ДЖИХАД.
И се научете да правите разлика между арабите в Саудитска Арабия, Кувейт и Катар с онези от Афганистан, Пакистан, Ирак и с мюсюлманите на Ахмак Дамаджан от Иран, които се водят перси.
Заб. Само да напомня на уважаемите зрители, че по тези въпроси ЗНАЯ много...
Прочитане на целия коментар повече, отколкото пиша.
-8 +9
До коментар [#9] от "director_general":
До 1967 г. не е имало палестинци терористи. Основателят на "Палестински ислямски джихад"Фатхи Шкаки е роден през 1951 г. Кой направи така, че да има палестинци терористи?
Между другото, любопитен съм да узная позицията на "Отворено общество", Хелзинкския комитет и лично на Джордж Сорос по палестинския въпрос. Засега не съм попадал на такава.
_____
Красотата ще спаси света. А злобата ще закопае форумците на "Дневник".-9 +11
До коментар [#10] от "прашинка":
Никой не може да направи от един нормален човек терорист. Това е дело на религиозен ексхибиционизъм, деформирана психика, като резултат на първото и други житейски компоненти, спохождащи ТОЧНО определени социални групи, населяващи специфични световни региони и изповядващи една и съща религия!!!
Проследявайки събитията през последните години, данните показват, че ИЗРАЕЛ не е взривявял автобуси с палестински деца, детонирал коли-бомби, поставял експлозиви в сладкарници, кафетерии и ресторанти...
-7 +9
А в България?!
- На 30.08.1984г. в 17:29 е взривена бомба в чакалнята на гара Пловдив.
- След 36 минути в 18:05 е в взривена следваща бомба на аерогара Варна.
- В 21:32 часа на 9 март 1985г. на гара Буново от същите протурски терористи е взривен вагона за майки с деца (вагон № 5) на бърз влак №326 Бургас-София. Планирано е бомбата да причини максимални поражения като избухне в тунела Гълъбец (3200 метра), но влака закъснява с 2 минути и това става на гарата. При Атентата на гара Буново загиват 7 души (2 деца, 2 жени, 1 мъж и 2ма старци), тежко ранени са 9 души (включително 2 деца).
- След 30 минути в 22:00 в Сливен е взривенa бомба във фоайето на хотел „Сливен" - централния многоетажен хотел в града.
.... Да продължавам ли. И вие ще ми говорите за ПРИЗНАВАНЕ на Нова държава на тероризма.
-7 +8
До коментар [#12] от "director_general":
Преди 40-50 години 22% от палестинците са били християни. Сега този процент е само 2.
Съгласен съм с вас, че ислямът е войнстваща религия и когато няма потенциала за равностойно противоборство, прибягва към тактиката на асиметричната война или т, нар. тероризъм.
Вярно е, че има палестинци терористи. Но в никакъв случай не мога да се съглася, че палестинец=терорист. По тази логика би трябвало да всички палестинци да бъдат осъдени като терористи и хвърлени в затвор.
_____
Красотата ще спаси света. А злобата ще закопае форумците на "Дневник".-10 +11
Не става въпрос, че ВСИЧКИ са терористи, но почти ВСИЧКИ са потенциални такива, защото са с промити мозъци по рождение.
Струва ми се, че организациите по-долу са малко множко за една "ПРИЗНАТА" държава. LOL
- Abu Nidal Organization (ANO) (International, Palestinian)
- Al-Aqsa Martyrs' Brigades (Palestinian)
- HAMAS (Islamic Resistance Movement) (Palestinian)
- Islamic Jihad Group (Palestinian)
- Palestine Liberation Front (PLF) (Palestinian)
- Popular Front for the Liberation of Palestine (PFLP) (Palestinian)
- PFLP-General Command (PFLP-GC) (Palestinian)
-9 +10
Големи демократи и защитници на човешките права...
Не мога дори да си представя как може някой да каже, че даден народ не заслужава да има държава и спокоен живот - що за животинско мислене?
С какво подобно виждане е по-различно от талибанското, от което страда цял регион и религия (да, първите жертви на тероризма са именно мюсюлманите, колкото и да му се вярва на някой)? Безмълвен съм - толкова едностранно, толкова обобщаване и прочие, без да се гледат причините за един конфликт на над 60 години и последната окупация в света изобщо. Явно едните заслужават, другите не. Кажете, че смятате палестинците за животни, ще ви олекне.
-9 +10
До коментар [#13] от "прашинка":
едно уточнение - палестинските християни в голямата си част остават в окупираните територии на Западния бряг - като Назарет и Наблус. Причината да намалее броят им е не, че някакви хора с чалми ги гонят по улицата, а защото има редица проблеми за живеене там, създавани именно от окупацията - днес мнозина са избягали, а тази година беше първият явен опит на израелската администрация да влияе на посещенията до Божи гроб (информация може да се намери достатъчно в Интернет). Съзнавам, че идеята за лошия ислям, който гони християните е много хубава за възприемане, но в Палестина говорим за окупация и християнските селища се намират главно в райони със засилено военно присъствие на IDF (израелската армия).
-9 +11
преставете си какво би станало с божи гроб, ако ислямистите бяха на власт там - може да погледнете какво се случи със статуите на БУда в Афганистан.
първото нещо, с което бе отбелязано изтеглянето на IDF от западния бряг беше поругаването на горба на Йосиф!
-5 +8
след подобни изявления какво има да се дебатира:
Israel is wrong if it assumes that only Hamas loathes Israel, says PA Ambassador to India, Adli Sadeq. Fatah does not respect Israel either. Moreover, the PA and Fatah utterly reject that Israel has any right to exist, he wrote in an article in the official PA daily:
"They have a common mistake, or misconception by which they fool themselves, assuming that Fatah accepts them and recognizes the right of their state to exist, and that it is Hamas alone that loathes them and does not recognize the right of this state to exist. They ignore the fact that this state, based on a fabricated [Zionist] enterprise, never had any shred of a right to exist..."
-3 +6
До коментар [#17] от "kuchukov":
Божи гроб доста дълго време е бил под властта на ислямисти по време на Османската империя.
_____
Красотата ще спаси света. А злобата ще закопае форумците на "Дневник".-6 +8
До коментар [#19] от "прашинка":
Така е Прашинка, но не забравяй, че сега сме в 21 век и омразата е ескалирала на съвсем друго ниво.
Християнин съм и ЗНАЯ, че Божи Гроб може да оцелее САМО, ако остане в ръцете на евреите, защото и Той /Йешуа - това е Неговото реално име/ е бил евреин.
Първото, исторически доказано действие, което приматите извършват при завземане на една територия е унищожаване културата на същата и задължителното аутодафе.
Останалото оставям за размишление на 129-те хуймайноиди, съгласни онази паплач да се консолидира в единна държава - държава на всепобеждаващият тероризъм.
На печелившите - ЧЕСТИТО!
-5 +5
До коментар [#20] от "director_general":
Защо до 1948 г. нямаше такава омраза, нито пък имаше тероризъм?
Не считаш ли, че тази ескалация на омразата е отговор на нещо?
_____
Красотата ще спаси света. А злобата ще закопае форумците на "Дневник".-6 +4
До коментар [#17] от "kuchukov":
Много вярно! Това става в момента и на определени места, които по Божия воля съм имал шанс да посетя и поживея за известно време по стечение на определени обстоятелства, вкусвайки от квинтесенцията на една чужда, мизирабълска "култура", която придошлите в Западна Европа аборигени се опитват да наложат, карашик с тяхната ерзац-религия.
Не случайно подобни неща са чест коментар на НЕжурналистически сбирки на Комисията по Европейска Сигурност към ЕС парламента в наш Брюксел, но регуларният читател няма как да знае за въпросните и за взетите решения, от които лично аз съм повече от доволен.
-9 +9
До коментар [#21] от "прашинка":
Познавайки манталитета на мюсюлманите до съвършенство, а отчасти и техния език :) смело мога да заявя, че тези елементи не трябва да припарват на ЕВРОПЕЙСКИЯ КОНТИНЕНТ под никаква форма, дори и на гости на други шалвари.
Ето защо, в държави като Белгия, Холандия, Франция, Италия, Испания, ЮКей на 10 000 мераклии за пърмънънт резидънс, САМО 2-3-ма получават пермишън, но дори и тези цифри според мен са доста големи.
Най-добре се представят правителствата на Швеция, Швейцария, Норвегия, Дания, Финландия, които КАТЕГИРИЧНО не дават постоянно жителство на нито ЕДИН (1) мюсюлманин и дори издирват останалите фриволно на тяхна територия, за да ги експулсират с безплатен уан уей тикит към техните родни колиби и пещери.
-1 +8
До коментар [#23] от "director_general":
Точно в тези страни, които изброявате, драматично е нараснал броят на мюсюлманите и създава вече проблеми, във Финландия има дори ислямска партия. Скандинавските страни със своята социална система са притегателна сила за всички, които искат да живеят така, както "дават по телевизията" и са готови на всичко, за да стигнат до Европа. Да живеят на гърба на "неверниците" за тях не е осъдително, дори напротив. Затова ООН трябва да се старае да осигури добри условия на живот в собствените им страни, за да не се повтарят случаи, като този в Норвегия... Това се отнася и за Палестина, не само автономия, но и самостоятелна държава, за развитието на която сами да носят отговорност!
-2 +8
Против съм, защото признаването на една държава не може да е базирано на единствено на съвест и морал, а на реалността.
Единна палестинска автономия няма - Махмуд Абас не контролира ивицата Газа, тя е под контрола на Хамас и бойците му. Което освен че е неизпълнение на договореностите, поети от палестинците (да ликвидират терористите), поставя въпроса кой ще поема ангажиментите на евентуалната държава, ще е в състояное да ги реализира и да отговаря за това?
А Хамас, освен че е ислямска терористична организация, не признава лсъществуването на Израел - това е записано в хартата й.
_____
Най-добрият аргумент против демокрацията е 5-минутен разговор с избирател - Уинстън Чърчил-7 +6
"Трябва ли ЕС да подкрепи пълноправното членство на Палестинската автономия в ООН?"
ДА, трябва! Според резолюциите на ООН палестинците е трябвало да получат своя независима и суверенна държава още през 1948г.! Евреите отдавна имат своя държава, време е и палестинците да получат своя държава!
П.П.
Free Palestine!
_____
"Каква е ползата за човека, ако придобие цял свят, a повреди на душата си? "Евангелие на Марко, Глава 8:36-6 +6
До коментар [#17] от "kuchukov":
Това са пълни глупости, мюсюлманите са контролирали Светите земи в продължение над 1000 години и не са поругавали светините на християните! Нещо повече пускали са християнски поклоници до тези светини.... понякога е имало и напрежение разбира се, но това се е случвало сравнително рядко!
_____
"Каква е ползата за човека, ако придобие цял свят, a повреди на душата си? "Евангелие на Марко, Глава 8:36-6 +6
До коментар [#20] от "director_general":
А, бе директоре, ако бяхте наистина християнин трябваше да знаете, че Иисус не е просто евреин, а Божи син и Месия! Трябваше да знаете, че отношението на Юдеизма към Християнството не е много по-добро от това на Исляма към Християнството! Трябва да знаете, че евреите НЕ смятат Иисус за Божи Син и Месия или пророк дори.... докато отношението в Исляма към личността на Иисус е уважително, всъщност Иисус (или Иса) в Корана е уважавана и обичана личност!
_____
"Каква е ползата за човека, ако придобие цял свят, a повреди на душата си? "Евангелие на Марко, Глава 8:36-7 +3
До коментар [#25] от "Вени Г.":
Хамас не признавал Израел, ами Вени да не би Израел да признава Палестина като държава???
_____
"Каква е ползата за човека, ако придобие цял свят, a повреди на душата си? "Евангелие на Марко, Глава 8:36-2 +7
До коментар [#29] от "Иво":
Израел не признава палестинска държава, защото такава няма. Израел признава Палестинската автономия (официалното наименование е Palestinian National Authority). Тя съществува и като международно-правна същност.
_____
Най-добрият аргумент против демокрацията е 5-минутен разговор с избирател - Уинстън Чърчил-6 +5
Само дето тази Палестинска "автономия" практически не струва нищо.... защото нито палестинците контролират границите си, нито имат право на армия, нито имат право на свободно движение в своите територии... на Западния бряг има построени стотици контролно пропускателни пунктове, дори има евреиска армия.... кажи ми каква автономия е това? Палестинската автономия няма правомощия, каквито щеше да има ако беше суверенна и легитимна държава, заради това Абас внесе наскоро предложение за признаване на Палестинска държава в ООН!
Едно нещо трябва да разбереш: Докато ултрарелигиозните евреиски заселници продължават да тормозят палестинците в Западния бряг, да им чупят маслиновите дръвчета, да обругават джамиите им, а израелските военни да ги тормозят на хиляди военни контролни пунктове мир няма да има! Докато евреиското правителство не спре незаконното строителство на нови ционистки селища в Западния бряг и източен Йерусалим мир няма да има.... а също и преговори между палестинци и евреи!
_____
"Каква е ползата за човека, ако придобие цял свят, a повреди на душата си? "Евангелие на Марко, Глава 8:36-5 +6
И накрая, според редица проучвания, мнозинството от хората живеещи в ЕС, а и по света застават на позицията "ЗА" създаването на Палестинска държава! Редица международни организации и държави също подкрепят желанието на палестинците за тяхна държавност в това число: ЕП, редица европейски държави, Русия, Китай, Бразилия, ЮАР и много други...!
http://www.dnevnik.bg/sviat/2011/09/19/1158916_glo
http://www.dnevnik.bg/evropa/novini_ot_es/2011/09/
http://www.dnevnik.bg/evropa/evropeiski_parlament/
_____
"Каква е ползата за човека, ако придобие цял свят, a повреди на душата си? "Евангелие на Марко, Глава 8:36-5 +4
До коментар [#24] от "tsonkooo":
Eстествено, че е нараснал, но това е в резултат на серия либерално-демократично-мал
-5 +4
До коментар [#32] от "Иво":
Колега, държавите изброени от вас (Русия, Китай, Бразилия, ЮАР и много други...!) са официален пример за антидържави и практически доказват на света докъде може да доведе "държавничество" от подобен тип.
Позицията им е ЗА и това е нормално. Трябвало е малко повече да им избомбват разни подземни железници, авто и ЖП гари, влакове, сгради и да изпотрепят повече от тяхното население, за да се усетят какво правят и за какво дават положителен вот.
-2 +5
До коментар [#33] от "director_general":
Все по-трудно става, женят се за местни момичета, за да получат гражданство, които даже приемат исляма после. В съседна Гърция само за десет години емигрантите са около милион, завзели са цели квартали и са наложили своя начин на живот и гърците се надяват, когато влезем в еврозоната, да ги изпратят в България. Трябва ООН да осигури добри условия на живот в собствените им държави, за да се грижат сами за себе си. Затова и Палестина трябва да има своя национална държава и да поеме съдбата си в своите ръце, а не да разчита на помощи отвън.
-5 +4
Въпреки, че съм с резерви срещу признаване на държави от подобен тип, може би има известна логика, ако целта на призналите я, е всички хиени, чакали, вълци, амеби, инфузории и немислещи да бъдат събрани в подобна ерия, която ще бъде много по-лесно контролируема, отколкото ако въпросните номади съществуват бездържавно.
Все пак резервите ми към въпросната държавица остават в сила.
-1 +2
До коментар [#36] от "director_general":
Радваща е промяната във Вашата абсолютна убеденост против Палестинската автономия, макар и малка. Лаская се да мисля, че и аз помогнах за това отчасти. Просто се ръководя от страха си за бъдещето на Европа и България при наблюдаваната сега тенденция.
-1 +4
До коментар [#15] от "Руслан Трад":
Я, виж! Във форума сме имали велики хуманитари.
* * * * * * *
Прави ми впечатление, че българите, в по-голямата си част, не познават психологията на определени нации, народи, народностни групи и са готови да пуснат вълците сред агнетата.
Ето защо, САЩ са страж на мира и внимават подобни застъпници за правата на човека да не вземат връх и сринат изградената цивилизация на разуните същества.
-3 +3
До коментар [#38] от "director_general":
Без хуманизъм светът няма да оцелее!
-2 +4
До коментар [#39] от "tsonkooo":
Без хуманизъм, светът няма да оцелее, но с тероризъм оцеляването ще стане по-вълнуващо, абе нещо като диалектическите противоречия, без които няма развитие.
Нека допуснем и възможността, че меракът за събиране на толкова много измикярска сган в една територия е с цел хуманитарите зад океана да прекратят съществуването им изведнъж.
Ето как... http://jimfairthorne.files.wordpress.com/2009/07/n
+1
До коментар [#40] от "director_general":
Но тази територия е Европа!
+2
Защо го няма гостът експерт? 9 декември почти мина.
Между другото, докато го чакам да дойде (дано само стачката на БДЖ не го е блокирала някъде), мнението ми по дискутираната тема почна да търпи лека корекция.
Гласувах с "Да", тъй като считам, че палестинците имат право на своя независима и суверенна държава.
Това, обаче, което ме накара да се замисля, е неяснотата в сегашния момент относно пътя, по който ще поемат арабските държави, в които се разрази т. нар. "арабска пролет". При определено развитие би могло да се стигне дори до създаване на арабски халифат. В такъв случай признаването на Палестина за независима държава би довело до допълнителен дисбаланс в района.
Тъй че май ще е по-разумно да се изчака, за да се види накъде ще поемат тези страни, и чак когато положението се поизбистри, Палестина да бъде призната като независима държава.
_____
Красотата ще спаси света. А злобата ще закопае форумците на "Дневник".+4
На 2.XI.1917 г. министърът на външните работи на Великобритания Балфур публикува „Балфурова декларация”, чрез което се признава правото на еврейския народ на национално възраждане в земите на някогашната му родина. В Сан Ремо през 1920 г. Обществото на народите (ОН) дава на Англия Мандат за Палестина, т. е. Англия получава правото да се разпорежда с Палестина съобразно клаузите на ОН за Палестина, а в тях също изрично е записано, че ОН “ще отговаря за привеждането в изпълнение на декларацията, направена на 2.XI.1917 г. (Балфуровата декларация – б.а.) от Правителството на Негово Британско Величество и одобрена от мнението на Съюзническите Сили, в подкрепа за създаване в Палестина на национален дом за еврейския народ…”.
През 1922 г. Уинстън Чърчил - по онова време секретар по колониите - отделя 77% от Палестина и я предоставя за създаване на арабска държава - “Транс-Йордания” (буквално - страна “Оттатък Йордан”, на изток от река Йордан), под управлението на емир Абдулах. Така, в разрез с условията на договора от Сан Ремо Великобритания основава в Палестина две мандатни територии – “Палестина” и “Транс-Йордания”.
Вместо обещаната земя, в която да създаде “национален дом”, народът Израел попада в земя, която се преразпределя, и е елиминиран от участие!
Великобритания и ОН, като орязват ¾ от първоначалната “Палестина” и прехвърлят наименованието й върху останалата ¼, поставят началото на целенасоченото фалшифициране и манипулиране на историческите...
Прочитане на целия коментар факти, свързани с този район - с “Палестина” започва да се идентифицира само територията на запад от река Йордан. Сътворена е една нова “Палестина”. Обръщам специално внимание на този факт – след 1922 г. целенасочено се “забравя”, че ¾ от територията на първоначалната “Палестина” е предоставена за създаването на арабската държава Трансйордания. Като удовлетворява териториалните искания на арабите в Палестина, в същото време английското правителство се отказва от поетия си ангажимент, оповестен с "Балфуровата" декларация. И вместо да “положи всички усилия да облекчи постигането на тази цел” -създаване на еврейска държава, както повелява и изискването на ОН - Англия отсега нататък полага всички усилия да предотврати постигането на тази цел. Това съдействува за нарастваване на териториалните апетити на арабите, което се изразява в разрастване на конфликтността им с евреите.
През февруари 1940 г. английското правителство затваря “ПалестинаII” за еврейски имигранти, като по този начин сякаш съдействува на “Окончателното решаване на еврейския въпрос” на хитлерова Германия.
Гузната си съвест редица държави решават да измият на 29.XI.1947 г., когато в ООН гласуват дълго отлаганото право на еврейския народ да има държава. С резолюция № 181 “Палестина II” (23% от първоначално обещаната през 1917 г.) се разделя още веднъж: за нова арабска и за еврейска държави. Така, евреите получават 12%, а арабите - 88%, от първоначалната “Палестина”
Но арабите искат цяла Палестина !
Арабската лига, основана в Кайро на 23 март 1945 г., подготвя “джихад” (“свещена война”) на арабския свят срещу обявяването на държавата Израел. Нейният вицепрезидент Джемал Хюсеин от трибуната на ООН се заканва: ”При положение, че Палестина бъде разделена на две държави, линията на разделението ще се превърне в линия на огъня и кръвта”.
И още на следващия ден след гласуването на ООН за разделянето на “Палестина II” - 30.XI.1947 г., “Армията за арабско освобождение” навлиза в “Палестина II”, която е под британски контрол, и с мълчаливото му съгласие окупира териториите, предназначени зa арабскатa държава.
14 май 1948 г. Израел обявява независимост върху земята, дадена му по силата на резолюция № 181 на ООН. На същия ден приключва и мандатът на Англия върху Палестина; нейните войски и администрация се изтеглят.
На следващия ден египетският министър-председател Нокраши Паша издава заповед военните сили на Египет да навлязат в Израел. Заповедта е мотивирана с необходимостта “да се поддържа реда и спокойствието в Палестина”. В надпреварата за подялба на земятаИзраел се включват и армиите на съседните на Израел арабски страни – Ливан, Сирия, Транс-Йордания, подкрепени от войски на Саудитска Арабия и Ирак.
“Tова ще бъде една война на унищожение и на значимо клане,както монголските кланета” - казва Азам Паша – генерален секретар на Арабската лига, на 15 май в Кайро.
Израел е нападнат от армиите на 6 арабски страни, всяка от които, взета отделно, е по-могъща във военно отношение от него. Невероятното става факт.
Отблъсквайки арабските армии, военните действия се пренасят в територии на несъздадената арабска държава. За да не претърпят по-големи поражения, арабските държави се съгласяват на примирие.
Вследствие на войната 650 000 араби, живеещи в “Палестина II”, се оказват бежанци - излъгани, след призивите на арабските държави, да напуснат земите си, за да се завърнат в тях след “бързата” победа над Израел – възниква арабският бежански проблем.
“В името на истината трябва да подчертая, че положението на арабските бежанци изникна като пряка последица от действията на арабските държави, когато се противопоставиха на решението за създаването на еврейската държава. Тъй като арабските държави единодушно се съгласиха да действуват така, сега те са длъжни съвместно да намерят надлежно решение на болезнено създалия се бежански проблем”, казва секретарят на Арабската лига Емил Гури на 15.09.1948 г.
Когато през 1922 г. се създава държавата Трансйордания, тя се отъждествява както с арабите, живеещи на изток от река Йордан, така и с арабите на запад от реката, И напълно естествено - между арабите, живеещи на “изток” и на “запад” от река Йордан разлика няма! Затова на следващия ден след обявяването на резолюция N 181 на ООН – 30.XI.1947г., армията на Трансйордания преминава на запад от река Йордан и завзема територии, обявени от ООН за създаване на втората арабска държава в “Палестина”.
Обективно погледнато, няма никакви основания да бъде създадена нова арабска държава в “Палестина”. Aрабското население по тези земи няма териториални, национални, религиозни, исторически различия с околните арабски страни. Взети заедно или поотделно, тези фактори не съществуват, за да се търси държавно обособяване на отделна, нова арабска държава.
През 1950 г. крал Абдуллах преименува Трансйордания на “Йордания”. В продължение на повече от две десетилетия след 1950 г. арабите в “Палестина II” не са “палестинци” – терминът още не е измислен (!), а “йорданци”! След 1950 г. “Палестина” излиза от употреба, понеже се заема от “Израел” и “Йордания”.
Казусът “ООП”
Съветският съюз динамично изтласква на международната сцена казуса ”ООП” (“Организация за освобождение на Палестина”)! На два пъти, през април и юни 1974 г., председателят на ООП Ясер Арафат е на посещение в Москва. След което СССР обявява новата си дипломатическа инициатива: ООП е “единственият представител на палестинците”.
Въвеждайки в употреба казуса “ООП” през 1974 г. творците му искат да го вмъкнат в арабско-израелския конфликт, но със задна дата (!) – още от войната през 1948 г. Какво от това, че тогава изобщо не съществува държава, която да се представлява от ООП, нито пък съществува самата ООП! Юридически абсурд! И опасен международен прецедент!
Този “ремонт” на историята - да се преподрежда и легитимира миналото, е в силата и възможностите само на “Големия брат” , който е в глобално настъпление и диктува както “играта”, така и правилата й. Затова взима “здраво” инициативата в свои ръце – (зло)употребява медийно резолюции 242 и 338, като извежда от тях казуса “ООП”! Няма значение, че казусът „ООП” не може да има каквато и да било връзка с резолюциите, които са приети преди той да бъде измислен! Резолюциите се отнасят до реално съществуващи държави, които през 1967 г. и 1973 г. са били във военен конфликт - Израел, Египет, Йордания и Сирия. В тях не става въпрос за ООП, нито за държава на ООП, още по-малко - за територии на държава на ООП. Оттогава тази абсолютна манипулация трайно се настанява в световната медийна среда и се “предъвква” и до днес: Израел е “окупирал” земята на “палестинската” държава!
Какъв сценарий...! Каква “игра”...! Само преди 7 години(1967г) е арабската конференция в Хартум, на която няма и следа от “палестински” проблем, свързана с ООП...
Че ООП е “обслужваща” организация научаваме от изказване на Зухир Мусейн - военен лидер на ООП - пред холандския вестник “Trow”(31.III.1977 г.): ”Ние приемаме страданията, за да изтъкнем нашата палестинска идентификация само като тактическа цел, защото това е в националния интерес на хората - да насърчаваме обособяването на палестинска идентификация, за да го противопоставим на ционизма. Създаването на отделна палестинска държава е ново средство в продължаващата борба срещу Израел... Няма разлика между йорданци, палестинци, сирийци, ливанци. Ние всички сме част от една нация. Изтъкването на палестинската национална идентичност е въпрос само на политически причини... Основаването на палестинска държава е просто едно ново средство в борбата ни срещу Израел”.
Това откровение попада право в “десетката”. Смисълът от създаването на ООП, включването й в ООН, претенциите й за самостоятелна държава, и т.н., са в контекста на крайната цел на съветско-арабската кауза по “Палестинския” въпрос: ликвидирането на Израел.
“Борбата с ционисткия враг не е само борба за израелските граници, но и срещу израелското съществуване въобще” - казва Басам Шариф, говорител на ООП, на 31 май 1986 г.
“Основаването на една палестинска държава в “Западния бряг” и “Газа” ще бъде началото на упадъка на ционистката инициатива. Ние ще се сме в състояние да се опрем на нея, за да завършим борбата по осъществаването на нашата цялостна цел”, казва на 9 юни 1989 г. Джордж Хабаш - ръководител на фракциите на ООП в Ливан.
Ясер Арафат, само няколко дни след като подписва съвместно с премиера на Израел Рабин, така наречения „Договор от Осло” (4 май 1994г), който визира мирно решаване на конфликта между Израел и палестинските араби, намирайки се на посещение в Южна Африка обяснява тактиката на ООП:
“Първо създаваме наша собствена държава и след това използваме тази държава, за да освободим цяла Палестина. Това е нашата цел. Това винаги е била нашата цел.”
Откак се сътворява и въвежда в употреба казусът “ООП”, в него се наливат много пари, много оръжие, много петрол, много наркотици, много лъжи, много измами, много престъпления... Причини за много, много невинно пролята кръв. Тази организация, добре отгледана по тренировъчни лагери и школи в СССР и редица други “братски” социалистически страни (включително и в България) и пред задрямалия от сладострастие Запад, даде онзи тласък в развитието на тероризма, който го превърна в основно оръжие на ислямския фундаментализъм както в битката му срещу Израел, така и срещу останалия свят от “неверници”...
По материали от:
http://watchtowerman.blog.bg/politika/2011/09/01/a
-4 +3
Категорично "Не"!
ЕС няма да спечели нищо от признаването на една измислена държава, а светът категорично ще загуби от създаването на поредната бандитска и неконтролируема мюсюлманска държава. Особено след грешката, която напарви с Косово.
_____
Равни права за всички: това е най-крещящата неправда, защото онеправдава най-даровитите хора. Ницше.-3 +5
Разбира се, че не! Евреите в Палестина с нищо не са доказали, че са дорасли за собствена държава. Докато са на издръжка на цял свят (ЕС, САЩ, Русия, Израел, Канада, Австралия и дори Китай ежегодно им дават милиарди под форма на храна, лекарства, материали, пари, и прочие) и не помръдват и пръст да работят, да създават, да градят държава и да развиват икономика, не бива да претендират за независимост.
Другата възможност е, признаване на Палестина като държава и тотално спиране на всякаква помощ - нито пари, нито храни или лекарства за тях повече. И тогава, като изядат и последните останали помощи от света, сами ще поискат Израел да ги окупира отново. Защото така наречените палестинци са като циганите - не искат да работят, искат само да блъскат чело в земята, да се размножават като хлебарки, и някой друг да ги храни и да се грижи за тях.
+5
Евреите в Палестина
**********
Това да се чете "арабите в Палестина", разбира се.
-1 +1
До коментар [#45] от "юноша бледен":
Подкрепям втория абзац на Вашия пост!
-6 +4
Категорично НЕ! С какво "палестинците" са доказали, че са дорасли за собствена държава? Какво им е на ред? Човешките и религиозни права, свободата на словото и на действието, икономиката, земеделието, производството, образованието или здравеопазването? Добросъседските отношения?
_____
"Tolerance is a crime when what is tolerated is evil or sin" - Thomas Mann-5 +4
До коментар [#48] от "VеnRus 2008":
Какво значи "доказали, че са дорасли"? Те са древен етнос и като такъв имат абсолютното право да се самоопределят като нация. Сега, че това бърка на чичо Сам, лобито му (и протежето му) в едно много лично място, е съвсем отделен въпрос. По твоите критерии "Какво им е наред?" и нас трябва да ни няма, извинявай!
_____
"Тhe lack of major wars may be hurting economic growth." New York Times-2 +2
По презумпция, никой нищо не е доказал, понякога обстановката в една страна се променя само за няколко години и за миг рухва граденото с години. Злото е като лавина, помита всичко по пътя си. Признаването на палестинска държава ще ги лиши от непрекъснатите оплаквания от плачевното си положение, искания за помощи и ще ги държи в собствената им държава с отговорност за нейната и своята съдба.
+3
До коментар [#28] от "Иво":
"А, бе директоре, ако бяхте наистина християнин трябваше да знаете, че Иисус не е просто евреин, а Божи син и Месия!"
..............................................
Да се надяваме, че майка му не е била месия или божа щерка, а от тамошния етнос.
-2 +5
Палестинците както и всички араби са живели векове като номади без държава и тя изобщо не им е липсвала.
Когато арабите нападат Израел през 1948г те поемат гаранции към палестинците, че те ще се погрижат за
устройването им. Ами да си изпълнят обещанието след като по тяхна вина палестинците останаха без държава нали
всички са араби да ги приемат в държавите си и проблема да се реши веднъж завинаги.
_____
По-добре миг свобода отколкото живот в робство-1 +3
До коментар [#52] от "Julian Mall":
Приеха ги в Ливан и страната от предимно християнска се превърна в почти изцяло мюсюлманска, защото доктрината на исляма е: популация, емиграция, асимилация!
+3
До коментар [#53] от "tsonkooo":
Взе ми думата от устата. Историята с Ливан е особено показателна. Там оплакваните от целия прогресивен свят
палестински бежанци се настаняват нарочно в християнската част на Бейрут и създават държава в държавата. Те са
и основната ударна сила в гражданската война срещу християните. И докато тук ни проглушаваха ушите с
израелските "кланета" в палестинските лагери през есента на 1982г. за зверствата на палестинците не се
обелваше и дума. А тези зверства по нищо не отстъпват на извършените от едноверците им в Батак и за сетен път
показват че ислямът си е същия какъвто е бил и преди 14 века. Тази година за първи път се запознах с тези
издевателства които нормалното човешко съзнание трудно може да възприеме от книгата на Джейми Глазов "Обединени в омразата".
_____
По-добре миг свобода отколкото живот в робство-1 +4
До коментар [#54] от "Julian Mall":
Именно заради това да им създадат държава и да си стоят в Палестина!
-3 +4
До коментар [#55] от "tsonkooo":
Не мисля че има смисъл да се създава още една ислямистка държава която ще бъде източник на напрежение в района защото ще бъде използувана за атаки срещу архиврага на исляма Израел. Има достатъчно богати и слабонаселени държави като Саудитска Арабия, Либия и др. които да се погрижат за братята си араби, ако трябва да им предоставят част от територията си за тяхна държава. Току виж създали рай в пустинята, нали в момента имали най-висок икономически ръст.
_____
По-добре миг свобода отколкото живот в робство+3
До коментар [#56] от "Julian Mall":
Имаме обща идея, но начините за постигането й са ни различни - аз съм за Палестинска държава, Вие сте категорично против. Уверявам Ви, ръководя се единствено от плашещата напоследък тенденция да предизвикват размирици в районите, в които живеят, според мен умишлено, за да дойдат в Европа и да установят начина си на живот тук.
-1 +2
До коментар [#57] от "tsonkooo":
Проблема с палестинците е че още от деца ги възпитават в омраза към Израел. Гледал съм документални филми в които деца с калашници по-големи от тях всеки ден в училище се обучават като войници. От такива хора трудно може да се очаква да създадат нормална държава. А проблема с емиграцията е проблем на европейската политика и може да се реши ако се приложат адекватните мерки по същата аналогия когато трябва да се спаси лодка която се пълни с вода:първо се запушват пробойните а след това се изхвърля влязлата вода.
_____
По-добре миг свобода отколкото живот в робство-1 +3
До коментар [#58] от "Julian Mall":
Във всички размирни мюсюлмански страни е така - и в Афганистан, и в Ирак, и в Косово,и в Чечения, вече и в Либия . В Гърция, доколкото знам, пристигат емигрантски групи от Либия. Ние си затваряме очите от човешко съчувствие, но определено мисля, че тези събития се инспирират с цел привеждане на ислямската доктрина в действие: популация, емиграция, асимилация. Затова трябва да направим, което е по силите ни, палестинците да си имат своя държава, да се грижат за нея и за себе си!
+1
До коментар [#17] от "kuchukov":
До коментар [#20] от "director_general":
Ето ви една новина.
Екстремисти оскверниха манастира на св. Йоан Предтеча на р. Йордан
Автор Двери.бг
сряда, 14 декември 2011
13 евреи-екстремисти са проникнали в православния манастир на св. Йоан Предтеча на река Йордан, недалеч от мястото на Кръщението на Спасителя, и са осквернили обителта, съобщава BriefingNews. Унищожени са били икони и кръстове, свален е кръстът на купола, разрушени са парапетите на манастира, изгорени са националните знамена на Гърция, които по традиция стоят в манастирите на Йерусалимска патриаршия. Сред пострадалите икони има и много руски от края XIX и началото на XX век. На 13 декември на мястото на престъплението е пристигнал Йерусалимският патриарх Теофил, Капитолиадският митр. Исихий и консулът на Гърция в Израел. Извършителите са задържани от полицията.
Игуменът на манастира отец Герасим недоумява, как вандалите са проникнали в манастира: "Мястото е много добре охранявано, има метална ограда, включително и минни полета наоколо.
Манастирът "Св. Йоан Предтеча" през последните години често попадаше в новините: до неотдавна достъпът до него беше забранен от властите, като дори на членовете на Божигробската монашеска общност се разрешаваше достъп един път в годината - на Богоявление....
Прочитане на целия коментар Отскоро властите разрешиха свободния достъп до обителта от сутринта до следобед и хиляди поклонници от целия свят се стичаха на мястото, където е кръстен Спасителят. Поредният конфликт е заради отказа на игумена на обителта отец Герасим да въведе входни билети за манастира. Според него това е недопустимо, защото обителта е място за поклонение, а не музей.
Този случай не е единствената проява на агресия срещу гръцките православни манастири в региона. Неотдавна беше пребит игуменът на обителта при "Якововия кладенец" в Самария и понастоящем се лекува в болница. През 1979 г. там намери мъченическа смърт игуменът отец Филумен, който през 2009 г. беше канонизиран от Йерусалимската патриаршия след множество свидетелства за чудотворство, нетление и благоухание.
_____
Красотата ще спаси света. А злобата ще закопае форумците на "Дневник".-1 +1
До коментар [#60] от "прашинка":
Това е ужасно! Но не мисля, че толерантността на палестинците към християнството е искрена. Просто вниманието е насочено към по-силния враг и използват по-слабия - християните в борбата си срещу него. Така са постъпвали и турците в България, толерирали са гърците и са ги използвали срещу по-многобройното население - българското.
-2 +2
Както констатирам "прашинка" манипулативно измества темата. Смятам да й отговоря, както на манипулативните й послания, така тематично - за това какво всъщност става, когато една неислямска страна или територия попадне под властта на ислямисти. Апропо, "вансалите" на "прашинка" са от територия, под контрола на палестинската автономна власт на Махмуд Абас, в тая територия живеят евреи, но в затворени селища. Всяко техно напускане на селището е свързано с огромен риск от невъзможността за завръщане заедно с главата си...
Нагледни кадри:
http://youtu.be/Htou6tT4OEA
-1 +2
До коментар [#62] от "Тодор М":
Констатацията ви всъщност е само едно невярно твърдение. Ако си направите труда да прочетете постове ## 17 и 20, може би ще констатирате, че в пост #17 kuchukov ни призовава: "преставете си какво би станало с божи гроб, ако ислямистите бяха на власт там", а в пост # 20 director_general заявява, че "Божи Гроб може да оцелее САМО, ако остане в ръцете на евреите" и "Първото, исторически доказано действие, което приматите извършват при завземане на една територия е унищожаване културата на същата и задължителното аутодафе".
След това, ако сте непредубеден, може би ще констатирате, че аз всъщност не измествам темата, а със съвсем пресен пример от действителността посочвам на горните двама съфорумци,че евреите не са чак толкова добри пазители на християнски светини, за каквито те ги обявяват. Тъй че ако има изместване от темата, то не започва от мен, а от горните постове, на които аз само отговарям.
Между другото, считам, че и броят на евреите-екстремисти - 13, съвсем не е случаен, а има символично значение. Знаем, че въпросните екстремисти се увличат по кабала, а според нея 13 символизира смъртта и разчиства терена, за да положи основите на нещо солидно и здраво.
И накрая, уважаеми, Тодор М, в пост# 42 вече заявих, че предвид неяснотата в сегашния момент относно пътя, по който ще поемат арабските държави, в които се разрази т. нар....
Прочитане на целия коментар "арабска пролет", считам, че ще е по-разумно да се изчака, за да се види накъде ще поемат тези страни.
_____
Красотата ще спаси света. А злобата ще закопае форумците на "Дневник".-1 +2
В ООН трябва да членуват, или по право да присъстват, всички държави образували се на Земята и там чрез сътрудничество, чрез взаимопомощ да израстват, да се развиват всестранно и в правилната посока!!!! При неспазване на правилата да търпят и съответните наказания, съответни задължения за спазване на въведените международни и общочовешки правила! Палестина трябва да е там и да се накара да спазва тези правила!
-1
До коментар [#64] от "ivanbuhov":
Спорът е затова, че палестинците нямат още държава и се настоява за нейното пълноправно членство, дали тя ще може да си изпълнява задълженията, след като всичките общодържавни функции са на държавата Израел, в рамките на която е автономията.
+3
До коментар [#60] от "прашинка":
Неуловимите еврейски екстремисти вършеят наред в църкви и джамии из палестинската автономия. Още едно "доказателство" http://www.blitz.bg/news/article/65847
_____
По-добре миг свобода отколкото живот в робство-2 +4
До коментар [#49] от "80286":
Те са древен етнос и като такъв имат абсолютното право да се самоопределят като нация.
************************
За какъв древен етнос говориш? Няма такова нещо, като палестинска нация или етнос. Те са си просто араби, които живеят в област Палестина. Все едно да кажеш, че софиянци, пловдичани, варналии, ест. са отделни етноси.
Палестинският етнос беше измислен от Арабската лига през 1967г с цел да се противопоставят на Израел и да го разрушат отвътре. След като видяха, че в честен бой не става, опитаха с този лицемерен и подъл ход и много хора, за съжаление, им се вързаха.
_____
"Tolerance is a crime when what is tolerated is evil or sin" - Thomas Mann+3
До коментар [#53] от "tsonkooo":
Приеха ги в Ливан и страната от предимно християнска се превърна в почти изцяло мюсюлманска, защото доктрината на исляма е: популация, емиграция, асимилация!
**********************
Мдам, дето се вика - няма ненаказано добро.
_____
"Tolerance is a crime when what is tolerated is evil or sin" - Thomas MannЗа подобни случаи Л. Толстой използва изразите: "Като извършиш добро, хвърли го в морето" или "Прави каквото трябва, а да става каквото ще". Само не е ясно дали сам е стигнал до тези заключения на основата на собствени наблюдения или използва старинни поговорки.
В такива ситуации, като тази, която дебатираме, човек трябва да се ръководи от чувството си за справедливост, защото нещата винаги идват на мястото си, рано или късно, а грешките обогатяват опита!
-2
До коментар [#69] от "tsonkooo":
Лев Николаевич е бил полудял в края на живота си, но има данни, че е бил постянно луд и през останалата си част на живота.
Заб. Лудостта на един елемент, няма нищо общо с неговите потенциални творчески възможности!
Значи, ака приемем, че трябва като ни ударят един шамар (взривят един автобус) да дадем и друга си буза или да оставим да взривят и още един автобус или влак.
Няма такъв филм. Тези хора са терористи, а терористите се трепят до дупка. Християнски и други самарянски правила не важат, а само правилото на колегите от Агенцията - никаква милост, никакво колебания спрямо муслимската сган.