// Интерактив /Дебати
Facebook
LinkedIn
Twitter
Email
Приключил, 25 дек 2011 - 20 фев 2012
Трябва ли България да приеме по-строги фискални правила?
Стефан Антонов, модератор Включване в дебата- 91 Основни тези 25 дек 2011
- 41 Гост експерт 6 яну 2012
- 33 Заключителни тези 28 яну 2012
- 3 Победител 20 фев 2012
Гост експерт - Любомир Дацов, макроикономист и бивш заместник-финансов министър
Бедни сме заради начина по който харчим, а не заради нивото на разходите и дефицита
Любомир Дацов
Сигурно, ако си отговорим на въпроса кое е по важно - това, което правим или това, което говорим, ще може по-лесно да намерим отговор на въпроса "трябва ли да бъдем по-католици от папата".
В момента дискусията дали трябва да има по-строги правила е по-скоро пропаганда отколкото нещо наложително. Още повече, че структурните дефицити, които са в основата на предложението на Брюксел, са въпрос на политика, а не на икономически цикъл. Не мисля, че има дискусия "за" или "против" фискалните правила. Тя е много по-стара отколкото много хора си мислят. В по-новата история, през 2006 г., по предложение на експертите от дирекция "Бюджет" на МФ, се опитахме при промяната на конституцията тогава да заложим критериите за дефицит и дълг в нея. Тогава нямаше време за такава дискусия и те останаха да бъдат заложени в новия устройствен закон. Между другото той си стои написан някъде в МФ вече четвърта година. Дано да му дойде ред по-скоро.
Ред, дисциплина, разум са необходимите условия, за да управляваш успешно икономиката. Правилата за 3% дефицит и 60% от БВП на нивото на публичния дълг са не само политически, но и емпирично измерени индикатори - колкото по стесняваш възможността за маневреност, толкова си по изложен на невъзможността да правиш политика. Още повече, че качествените показатели много често са трудно измерими. Гъвкавостта на бюджетните разходи е нещо, което е първостепенно важно за доброто управление. Тук влиза политиката на формиране на явни и неявни буфери. Въздействието на кризата върху бюджета (загубените приходи под влияние на икономическия цикъл и наложените допълнителни разходи – бележка на модератора) беше в рамките на около 5 - 5.5% от БВП, за сравнение върху повечето бюджети на страните членки този натиск бе между 7 - 8.5% от БВП. Това е приблизително цикличната компонента на бюджетното салдо. И тъй като кризата не беше по-малко остра в България, може да се каже, че разликата в реакцията на бюджетите се дължи на конструкцията на данъчната ни система и политиката в разходната част.
И това ми напомня, че дори професионалистите често не правят разлика между номинален, цикличен и структурен дефицит. Основното правило е бюджета да е структурно балансиран и тук според мен няма дискусия. Налагане на номинално ограничение на дефицита от 2% от БВП означава, че в добрите времена трябва да се поддържа превишение на бюджетното салдо над 3-3.5% от БВП и то, ако си запазиш нивото на бюджетната гъвкавост от 2008 г. Така рисковете да си удариш растежа в бъдеще или да задълбочиш рецесията са много по големи при предложението за вариране на дефицита в по-тесни рамки.
Може ли "дефицитът" да не е лоша дума? Естествено, той е инструмент за изглаждане на икономическия цикъл, стига да знаеш как да го правиш! Но дотолкова, колкото и това правителство продължава в основни линии политиката на фискална дисциплина, следвана от предишните, основният въпрос за мен е ефективността на публичните разходи. Т.е ако изобразим бюджета като кутия, то той не изглежда толкова смачкан, но друг е въпросът за съдържанието на кутията, да не говорим как се разпределя това съдържание. И тук е голямата разлика между нас и старите страни членки. Това обяснява и защо обедняваме все повече и повече.
И за да завърша, не съм съгласен, че монетаризацията на дълговете е единственият изход от ситуацията. Не отричам, че ще има по-висока инфлация, но Европа има какво да приватизира. И това не се отнася само за Гърция.
В момента дискусията дали трябва да има по-строги правила е по-скоро пропаганда отколкото нещо наложително. Още повече, че структурните дефицити, които са в основата на предложението на Брюксел, са въпрос на политика, а не на икономически цикъл. Не мисля, че има дискусия "за" или "против" фискалните правила. Тя е много по-стара отколкото много хора си мислят. В по-новата история, през 2006 г., по предложение на експертите от дирекция "Бюджет" на МФ, се опитахме при промяната на конституцията тогава да заложим критериите за дефицит и дълг в нея. Тогава нямаше време за такава дискусия и те останаха да бъдат заложени в новия устройствен закон. Между другото той си стои написан някъде в МФ вече четвърта година. Дано да му дойде ред по-скоро.
Ред, дисциплина, разум са необходимите условия, за да управляваш успешно икономиката. Правилата за 3% дефицит и 60% от БВП на нивото на публичния дълг са не само политически, но и емпирично измерени индикатори - колкото по стесняваш възможността за маневреност, толкова си по изложен на невъзможността да правиш политика. Още повече, че качествените показатели много често са трудно измерими. Гъвкавостта на бюджетните разходи е нещо, което е първостепенно важно за доброто управление. Тук влиза политиката на формиране на явни и неявни буфери. Въздействието на кризата върху бюджета (загубените приходи под влияние на икономическия цикъл и наложените допълнителни разходи – бележка на модератора) беше в рамките на около 5 - 5.5% от БВП, за сравнение върху повечето бюджети на страните членки този натиск бе между 7 - 8.5% от БВП. Това е приблизително цикличната компонента на бюджетното салдо. И тъй като кризата не беше по-малко остра в България, може да се каже, че разликата в реакцията на бюджетите се дължи на конструкцията на данъчната ни система и политиката в разходната част.
И това ми напомня, че дори професионалистите често не правят разлика между номинален, цикличен и структурен дефицит. Основното правило е бюджета да е структурно балансиран и тук според мен няма дискусия. Налагане на номинално ограничение на дефицита от 2% от БВП означава, че в добрите времена трябва да се поддържа превишение на бюджетното салдо над 3-3.5% от БВП и то, ако си запазиш нивото на бюджетната гъвкавост от 2008 г. Така рисковете да си удариш растежа в бъдеще или да задълбочиш рецесията са много по големи при предложението за вариране на дефицита в по-тесни рамки.
Може ли "дефицитът" да не е лоша дума? Естествено, той е инструмент за изглаждане на икономическия цикъл, стига да знаеш как да го правиш! Но дотолкова, колкото и това правителство продължава в основни линии политиката на фискална дисциплина, следвана от предишните, основният въпрос за мен е ефективността на публичните разходи. Т.е ако изобразим бюджета като кутия, то той не изглежда толкова смачкан, но друг е въпросът за съдържанието на кутията, да не говорим как се разпределя това съдържание. И тук е голямата разлика между нас и старите страни членки. Това обяснява и защо обедняваме все повече и повече.
И за да завърша, не съм съгласен, че монетаризацията на дълговете е единственият изход от ситуацията. Не отричам, че ще има по-висока инфлация, но Европа има какво да приватизира. И това не се отнася само за Гърция.
Резултати от гласуването на този етап
55%36 гласа
Благодарим за вашия глас!
45%29 гласа
Стефан Антонов
Модератор
Европейският съюз продължава работата по международния Договор за задълбочен икономически съюз. В него ще са и правилата за бюджетна дисциплина, които всички страни от Европейския съюз без Обединеното кралство ще трябва да спазват.
Но докато Брюксел подготвя едни правила и ги праща за съгласуване с местните правителства, кабинетът на ГЕРБ твърди, че ние не трябва да променяме законодателството си заради новата евроинициатива. Причината е, че фискалният борд, лансиран от финансовия министър Симеон Дянков, налага още по-големи рестрикции пред следващите правителства отколкото Европейската инициатива иска да въведе.
Така например, ГЕРБ иска да фиксира таван на бюджетния ни дефицит до 2% от БВП и изключение за 3%, само ако го одобрят две трети от всички народни представители. Извънреден спрямо европейските критерии лимит може да се постави и за държавния дълг. Премиерът Бойко Борисов обяви, че иска задълженията да се ограничат до максимум 40% от БВП при положение, че правилото в Пакта за стабилност и растеж е 60%.
Нещо повече, в черновата на международния договор пише, че държави с ниво на държавния дълг значително под 60% (най-добър пример за това са Естония и България) могат да си позволят и бюджетен дефицит над 0.5% от БВП, но в структурно отношение. Структурният дефицит се мери спрямо потенциалния брутен продукт и досега е бил ориентировъчен показател, но днес става официален измерител. В периоди на рецесия обаче структурният дефицит почти винаги е по-малък от номиналния, защото потенциалът на икономиката е над реалното й състояние.
Той отразява и последните подходи за борба с негативните периоди на икономическия цикъл, като предлага при рецесия държавите да си позволяват дефицит, а във време на растеж да се следи за прегряване на икономиката и тя да се охлажда чрез изземване на ликвидност и трупане на излишъци в държавните бюджети.
Това не е неокейнсианство, както повечето критици (основно либертарианци) твърдят, а отразява схващането, че прагматичната политика също може да наложи увеличаване на държавните разходи.
Открихме този дебат с въпроса дали България се нуждае от още по-строги вътрешни регулации спрямо брюкселските.
Подкрепа за по-строгите правила изказа лидерът на СДС Мартин Димитров, който предложи фискален борд половин година преди за него да спомене финансовият министър Симеон Дянков. Верен на консервативните позиции, които неговата партия отстоява, той отново изтъкна риска популистки правителства да нарушат фискалната дисциплина, която България поддържа в последните 14 години.
Пламен Орешарски, който бе министър на финансите в предишния кабинет пък обяви, че България не страда от проблемите на повечето европейски държави и призова брюкселските правила да се заложат формално, но правителството да не преиграва, защото правилата пораждат и леки тревоги за страните с валутни бордове.
Самият дебат между читателите пък показа, че некомпетентното и корумпирано управление в държавите от южната периферия на Европейския съюз вече е компрометирало изцяло бюджетния дефицит като инструмент за въздействие върху икономиката и той се възприема от повечето читатели като нездравословно явление.
До днес идеята на финансовия министър получава по-голяма подкрепа, отколкото неодобрение в нашата анкета.
За да допълни дискусията като безпристрастен наблюдател поканихме Любомир Дацов, който е макроикономист, и заемаше поста на заместник-финансов министър по икономическите въпроси в последните две правителства, преди това на ГЕРБ.
Но докато Брюксел подготвя едни правила и ги праща за съгласуване с местните правителства, кабинетът на ГЕРБ твърди, че ние не трябва да променяме законодателството си заради новата евроинициатива. Причината е, че фискалният борд, лансиран от финансовия министър Симеон Дянков, налага още по-големи рестрикции пред следващите правителства отколкото Европейската инициатива иска да въведе.
Така например, ГЕРБ иска да фиксира таван на бюджетния ни дефицит до 2% от БВП и изключение за 3%, само ако го одобрят две трети от всички народни представители. Извънреден спрямо европейските критерии лимит може да се постави и за държавния дълг. Премиерът Бойко Борисов обяви, че иска задълженията да се ограничат до максимум 40% от БВП при положение, че правилото в Пакта за стабилност и растеж е 60%.
Нещо повече, в черновата на международния договор пише, че държави с ниво на държавния дълг значително под 60% (най-добър пример за това са Естония и България) могат да си позволят и бюджетен дефицит над 0.5% от БВП, но в структурно отношение. Структурният дефицит се мери спрямо потенциалния брутен продукт и досега е бил ориентировъчен показател, но днес става официален измерител. В периоди на рецесия обаче структурният дефицит почти винаги е по-малък от номиналния, защото потенциалът на икономиката е над реалното й състояние.
Той отразява и последните подходи за борба с негативните периоди на икономическия цикъл, като предлага при рецесия държавите да си позволяват дефицит, а във време на растеж да се следи за прегряване на икономиката и тя да се охлажда чрез изземване на ликвидност и трупане на излишъци в държавните бюджети.
Това не е неокейнсианство, както повечето критици (основно либертарианци) твърдят, а отразява схващането, че прагматичната политика също може да наложи увеличаване на държавните разходи.
Открихме този дебат с въпроса дали България се нуждае от още по-строги вътрешни регулации спрямо брюкселските.
Подкрепа за по-строгите правила изказа лидерът на СДС Мартин Димитров, който предложи фискален борд половин година преди за него да спомене финансовият министър Симеон Дянков. Верен на консервативните позиции, които неговата партия отстоява, той отново изтъкна риска популистки правителства да нарушат фискалната дисциплина, която България поддържа в последните 14 години.
Пламен Орешарски, който бе министър на финансите в предишния кабинет пък обяви, че България не страда от проблемите на повечето европейски държави и призова брюкселските правила да се заложат формално, но правителството да не преиграва, защото правилата пораждат и леки тревоги за страните с валутни бордове.
Самият дебат между читателите пък показа, че некомпетентното и корумпирано управление в държавите от южната периферия на Европейския съюз вече е компрометирало изцяло бюджетния дефицит като инструмент за въздействие върху икономиката и той се възприема от повечето читатели като нездравословно явление.
До днес идеята на финансовия министър получава по-голяма подкрепа, отколкото неодобрение в нашата анкета.
За да допълни дискусията като безпристрастен наблюдател поканихме Любомир Дацов, който е макроикономист, и заемаше поста на заместник-финансов министър по икономическите въпроси в последните две правителства, преди това на ГЕРБ.
Да
Мартин Димитров
председател на СДС, съпредседател и депутат на "Синята коалиция"Идеята за стриктни фискални правила трябва да бъде реализирана. Не случайно СДС още септември 2010 г. предложи приемането на фискален борд, който беше отхвърлен първоначално от депутатите от ГЕРБ. Тогава за пореден път сработи инстинктът, щом не се предлага от правителството се гласува против.
Основна теза
Заключителна теза
Не
Пламен Орешарски
бивш министър на финансите, депутат от "Коалиция за България"Въпросът за т.нар. фискален съюз е сравнително индеферентен за българския случай. Преди 12 години България смени монетарния си режим и въведе фиксиран валутен курс, базиран на системата на Паричен съвет. Тогава фактически приехме да не правим големи бюджетни дефицити и да намалим своя правителствен дълг.
Основна теза Заключителна теза
Резултати от гласуването на този етап
55%36 гласа
Благодарим за вашия глас!
45%29 гласа
Какво следва?
В следващия етап основните участници Мартин Димитров и Пламен Орешарски ще представят заключителните си позиции.
Още по темата
Само дисциплинираните държави ще получават помощ от ЕС
Страните ще плащат глоби за прекомерни бюджетни дефицити
+15
"Налагане на номинално ограничение на дефицита от 2% от БВП означава, че в добрите времена трябва да се поддържа превишение на бюджетното салдо над 3-3.5% от БВП и то, ако си запазиш нивото на бюджетната гъвкавост от 2008 г."
Виждам известен проблем с това твърдение и то се нуждае от допълнително обяснение.
Проблемът на правилата а ла Дянков е, че те нищо не казват за структурен и циклично приспособен дефицит, а са само в номинално изражение с изсмукани от пръстите 2%
-3 +17
Аз не че нямам мнение, но проблемыт ми е, че не знам как правителството на ГЕРБ взема икономически решения. ББ пита Дянков, така ли? Ами ще свършим както при Милен Велчев тогава. Къде е икономическият екип на правителството, къде са им нанализаторите, които да разработят няколко възможни сценария, с няколко възможни резултата. Па тогава да говорим, и политиците да си изберат. Тук всеки взема думата и се прави на икономист. И накрая всички заедно ще духаме супата, а Дянков ще се оттегли в заслужена почивка. Мартин Димитров от кога почна да разбира от икономика, той какъв е по образование. Ако все пак трябва да избирам, бих избрал Орешарски, той поне знае за какво говори.
_____
Любомир-10 +5
две години дянковизъм не ви ли стигат бре. и подскача от тема на тема, като не се справи с предишната. Айде чуйте малко експертите и почнете да му държите сметка за зулумите, които натворява. то бива популизъм, но вече става вреден
-7 +7
Всички видяхме докаде ни докарахте през вашия мандат.
Само не мога да разбера, защо всички които са в опозиция (в.ч. и тези които са управлявали и са се провалили) се правят на най-големите специалисти?????/
-5 +11
предвид високото ниво на корупция в съдебната система и изпълнителната власт, както и в администарцията, на БГ и остава да създава все пак някаква среда, която да привлича и без това оскъдните инвестиции, бидейки отличник във фискално, бюджетно и монетарно отношение. за това Дянков се фокусира там където все пак може да направи нещо! така, че аз подкрепям Дянков на 100% и също на толкова подкрепям БГ варианта на пакта за стабилност.
-2 +1
Ето тази статият преведето на швабиш-франсе и пратете на Меркозето, какво да гонят управляващите, а не да се занимавт със спъсението на неудачни спекуланти с държавен дълг (само щото са техни хора), каквото правят вече година и половина....
_____
Don't worry, be happy now! Boby said. ЕС е вреден за вашето здраве, дръпнете сиджимката овреме, да не плачкате като 1944 година....-2 +2
"Трябва ли България да приеме по-строги фискални правила?"
България ги е приела и ги спазва, останалите съюзници, обаче, се услушват и понеже са много, кел файда че ги спазваме?
_____
Don't worry, be happy now! Boby said. ЕС е вреден за вашето здраве, дръпнете сиджимката овреме, да не плачкате като 1944 година....+7
И все пак, да не забравяме че бюджета на държавата е такъв, какъвто искат да бъде управляващите и цифрите се нагаждат! Нещата не опират до един или друг подход при бюджетирането, до това колко удачен ще е той, към сегашната или бъдеща обстановка. Ако приоритет на правителството са големите инфраструктурни преоекти /за които е необходим финансов ресурс/, то каквито и рестрикции да бъдат приети и гласувани,те ще са проформа! Правенето на бюджет в България от 15 години насам не се е променяло- залагаме в разходната част колкото ни трябват, а приходи все ще се намерят! Въпроса е този път,от къде...?
-3 +13
Строгата финансовата дисциплина няма алтернатива в днешните времена на стагнация в ЕС.
Спекулация е обвързването на по-големите дефицити с икономическия растеж?(распространявана от комунистите напр.)
Има толкова други фактори за растеж, които са не по-малко важни, а като че ли остават на втори план в разсъсъка на някои.
Образование, бизнес среда, европейски фондове! - върху това трябва да бъде акцента на водената политика, а не върху растежа на дефицита.
Истината е, че народът затъпява. Като добавим и изтръгнатите през социализма качества като предприемчивост и управленски умения, няколко поколения трябва да минат докато се създаде класа, която адекватно да управлява, да може, да създава, да печели, да забогатява.
Борбата трябва да е в това да се насърчава предприемчивостта, бизнеса и науката. Те създават богатството! Те носят пари и на себе си и на държавата. Те, а не бюджетните дефицити(разбирай заеми от тоя и оня).
....... Разбира се, това е трудно да се проумее от хора цял живот работили като държавни служители. Чудя се и на Орешарски ...
+3
Кервана си върви - кучетата си лаят :)
-1 +1
Кризисните състояния са полезни, за да се оцени реалността и за оздравяване на обществото. Но при нас икономиите са стигнали критичния праг, по-надолу следва блокиране на икономическото развитие на страната.
-3 +3
На държавата не и е работа да се занимава с икономическа политика! Колкото повече се ограничава държавата в това начинание и колкото повече освобождава пазара да се грижи за парите на хората толкова по-добре ще живее обществото но разбира се тогава полическата власт не би могла да печели толкова като експлоатира държавата.
_____
Отделете време навреме.-1 +2
До коментар [#15] от "dreamer":
Това, което казваш е единствено приложимо в държави, където току що пада комунизма - може би един ден в Северна Корея или в Куба, и то пак ще има изкривявания заради политическата номенклатура.
Във всички останали случаи тази теория създава огромна пропаст между богати и бедни, обричайки едните на задълбочаваща бедност и гарантирайки на другите нарастващо богатство.
Разбира се има прескачания от едната категория в другата, но те са въпреки системата, която проповядваш.
Ако последните 20 години не са те убедили в това, явно си неспасяем...
_____
Горбачов-1 +1
Искам да кажа, че тоталното оттегляне на държавата е приложимо само при равен старт за всички. Равни условия не са достатъчни.
Няма ли равен старт, либертарианските ти възгледи ги считай за пагубни, то не че са се доказали като полезни някъде
_____
Горбачов-3 +2
До коментар [#16] от "Горбачов":
Глупости, пропаста се отваря заради действията на държавната власт, не въпреки! Ако това не си го разбрал на твоите години - жалко.
_____
Отделете време навреме.-1 +3
на умните хора се обяснява малко, на простите хич...
плямпай си ги твоите глупости, пък аз всеки път ще ти показвам колко са несъстоятелни. веднъж вече се изказа за орязване на разходи и данъчни облекчения при все че имаме най-либералната система в ЕВропа и не можа да измислиш от къде да се спестят средства в същия размер.
Айде ако обичаш обясни, на кой му пука за ниското образование и квалификация на ромския етнос (моля не ми пей, че те сами се сегрегират) и кой трябва да даде пари за да се образоват и интегрират - държавата или те самите. Говоря за средно качествено основно и образование. И за да не вкарваме шум с дебат дали са мързеливи или не вземи за пример черните в Америка, или кавказците в Русия.
Кажи ако обичаш, кое гарантира повече сигурност стабилна здравна система от шведски тип или американска, и не придавай глобална значимост на корумпираността, която вирее по нашите земи.
Задавам същия въпрос и за пенсионната система - американска или шведска.
Спирам до тук и се надявам да отговориш с аргументи, а не с прилагателни.
Пък някой път ще те накова и за либертарианството...
Приятен ден
_____
Горбачов-1 +2
горните неща, ги казвам с мисълта, че икономическият растеж, потреблението, та дори и стопанската самоинициатива са функции на спокойствието и оптимизма у индивидите и домакинствата.
_____
Горбачов+2
До коментар [#15] от "dreamer":
Абсолютната либерализация на пазара може също да доведе до хаос и криза. Именно след тежката световна криза 1929-33 година започна държавната намеса т. е. държавен капитализъм. Но Вие сте прав, че прекалената намеса на държавата може да доведе до лобизъм и монопол, което също заглушава икономиката. Как да определиш мярката?!
+2
До коментар [#21] от "Tsonkooo":
Никъде не съм писал за абсолютна либерализация. Тия дето ме набедяват в разни либертариански приказки знаят добре че такова управление за добро или лошо досега не се е случвало, държавната власт в западните демокрации в голяма степен контролира пазарите и второ го правят защото самите те знаят че държавното управление не води до растеж на никоя икономика. Устойчив растеж се е случвал само там където е имало тендеция за отегляне на държавата от икономиката не от всички сфери на взаимодействие на обществените интереси. Просперитет може да има там където държавата не е фактор за растеж а е фактор гарантиращ еднакво прилагане на приетите правила.
_____
Отделете време навреме.+2
До коментар [#21] от "Tsonkooo":
Никъде не съм писал за абсолютна либерализация. Тия дето ме набедяват в разни либертариански приказки знаят добре че такова управление за добро или лошо досега не се е случвало, държавната власт в западните демокрации в голяма степен контролира пазарите и второ го правят защото самите те знаят че държавното управление не води до растеж на никоя икономика. Устойчив растеж се е случвал само там където е имало тендеция за отегляне на държавата от икономиката не от всички сфери на взаимодействие на обществените интереси. Просперитет може да има там където държавата не е фактор за растеж а е фактор гарантиращ еднакво прилагане на приетите правила.
_____
Отделете време навреме.+1
В случаите на по-строги фискални мерки ...ще се изживее съседската банкова криза и последвалата я "ксенофобска вълна".
_____
В България,ако не те смачкат циганите ,психиатрите те правят на парцал!+1
До коментар [#13] от "iwonow":
Това е банална фраза
_____
В България,ако не те смачкат циганите ,психиатрите те правят на парцал!+2
До коментар [#19] от "Горбачов":
Ако чакаш от държавата да интегрира някакво малцинство в някакво мнозинство ще има да почакаш докато поне едното, малцинството или мнозинството се свършат. Все едно да очакваш от държавата, че ще реши проблема с бездомните кучета например. Разбереш ли веднъж, че държавата не е измислена като средство за уреждане на икономическите взаимоотношения между хората ще разбереш и защо е измислена.
Интеграцията на едно малцинство в някакво мнозинство е толкова колкото го иска малцинството и съответно мнозинството. Дали ще се мъчиш с морков или с тояга по-различна интеграция няма да получиш. Ако пък се случи привидно някакво разместване в посоката на интеграция то ще породи друго напрежение, което ще избие в някаква друга посока.
Държавното образование е мит. То не може и никога не е било ефективно. Образованието също не може да се постигне с тояга или с морков и също е плод на индивидуалното отношение на всеки. И двете - интеграцията и образованието се влияят много повече от личен пример отколкото от поощряване чрез морков или тояга. Но стига толкова за това.
По темата за спестяването на средства - на държавата ще и трябва спестяване на средства в същия размер само ако запази настоящия си апарат, а поне половината от хората работещи в държавната администрация са ненужни! Нещо повече, съществуването им е вредно за джобовете на всеки данъкоплатец. Например...
Прочитане на целия коментар съществуването на държавно осигуряване, образование и здравеопазване са безсмислени от гледна точка разходите на обществото.
И още нещо интересно - като казваш, че имаме най-либералната система в ЕВропа, предполагам, че имаш в предвид данъчната. Същевремено ние сме остров на стабилност поне към момента и въпреки, че дълговата криза ще предизвика икономическа в цяла Евроопа и ще залее и нас то веротно ще сме от последните залети острови. Дали пък тази стабилност не е заради най-либералната по твоите думи система? Не ми излизай с думите, че сме били стабилни щото не можело по-лошо щото по-лошо в няколко десетки пъти от сега може още.
_____
Отделете време навреме.-1 +1
До коментар [#26] от "dreamer":
ама как точно ги сметна - половината държавни служители били излишни. Защо не 49% да са излишни, или 51%.
Пак ти казвам, че плямпаш общи приказки:
"Например съществуването на държавно осигуряване, образование и здравеопазване са безсмислени от гледна точка разходите на обществото".
Това пък къде го измисли.
Никой не критикува данъчната система, казвам, че пределът й за отстъпки е достигнат. И това се твърди както от експертите на предишното правителство, така и от тези в сегашното. А че болното мозъче на финансовия министър сънува намаления на ДДС си е друга работа. Подкрепяй го щом искаш.
Аз не виждам нещо положително, което дой да е направил, и което друг средно интелигентен и подготвен в областта да не би направил, ако бе в неговата позиция.
Напротив - сещам се за зулумите му - либертарианец по убеждения - той извива ръцете на фирмите да отпишат 10% от вземанията си преди да им плати.
Сега мисли как да натиска банките да свалят лихвите.
Бисер след бисер, дано изкара цял мандат, че да се затвори цикълът и да се знае, че всичко е благодарение на него.
И островът на стабилността, за който говориш е създаден от предишните правителства. От сегашните се иска просто да не са магарета. Либертарианци по убеждения, диктатори де факто....
Прочитане на целия коментар
_____
Горбачов+2
До коментар [#27] от "Горбачов":
Искаш да кажеш, че правителството на станишев е създало стабилността? Смех в залата. Ако кризата се беше случила по време на тяхното управление то досега да бяхме виснали отново на МВФ. Те управляваха за да точат държавни ресурси. А дянков може да е всякакъв но ако не увеличи данъчната тежест значи се е справил.
Държавата не може да осигури икономически просперитет, може да го направи само частния капитал. Държавата дори е вредно да му помага. Но разбира се не трябва и да му пречи. И да, държавните образование, здравеопазване и осигяраване са вредни за обществото. По същата причина - употребяват се за да се облагодетелства политическата власт. Държавата не е средство за осигуряване благоденствие на обществото.
А за процентите и на децата е ясно, че говоря принципно а не с конкретни данни. Да бях министър на държавната администрация да говоря с точни бройки. Но от всичкия опит, който имам от сблъсъка ми с администрации зная, че там всеки заема позиция за да я употреби.
_____
Отделете време навреме.+2
До коментар [#20] от "Горбачов":
Стопанската самоинициатива функция на спокойствието и оптимизма?
Връзката е минимална.
Най-вече е функция на предприемчивостта, трудолюбието, образованието и адекватната намеса(или ненамеса) на държавата.
Със спокойствие и оптимизъм не си за предприемач, а за нещо друго ..
+2
До коментар [#17] от "Горбачов":
Без частния капитал е ясно, че няма пазарна икономика, но защо в България т.нар. частен бизнес чака все на държавата да му даде работа под формата на обществени поръчки! Колко от тези фирме, които гравитират към определени политически кръгове ще оцелеят при смяна на политическата конюнктура....доста малко, защото те са създадени и се хранят благодарение на държавния бюджет или някоя друга европейска програма. И се прескачат изпълнители и под изпълнители, само да има за колкот се повече фирми и фирмички работа, в което от една страна лошо няма, но от друга се увеличава с над 30% стойността на съответния продукт или услуга, което вече е лошо, защото ние не можем да си го позволим, икономиката ни не може да си го позволи- пазарните взаимоотношения м/у отделните субекти и държавата стават нереални и от там цялата картина се обърква и в един момент става изключително трудно да я наредиш, защото нищо не си е на мястото! Така че без държава няма стопанска инициатива, няма бизнес...нищо!
-1 +2
До коментар [#19] от "Горбачов":
Относно шведския социален модел, който явно сънуваш (впрочем както и аз), на всички ни е ясно колко е добър и успешен в момента, всеки иска да живее в богато общество.
Но вместо само да се пропагандира, нека по-добре си зададем въпроса как те стигнаха дотам.
Отговорът е с "див капитализъм" през по-голямата част от 20 век. "Див" в лошия смисъл на думата. По-див от този на много други западни държави.
Със сигурност не би искал да си част от онези поколения, които създаваха богатството на Швеция.
Всички искаме да сме от поколенията, които преразпределят, нали така?
Разбира се, не подценявам трудолюбието на днешните шведи. Добави и непоносимостта им към корупцията (качество, което всички скандинавски народи притежават. а корупцията далеч не е маловажен проблем както струва ми се някъде ти я подцени), организираност и т.н. Те наистина са модел за подражание.
Но нека преди да започнем да им подражаваме в разпределянето, първо да им подражаваме в работата, с която са стигнали до тук.
Просто казано, за да има какво някой ден да разпределяш, първо трябва да го създадеш, да спечелиш, да се трудиш... фокуса днес на бедна държава като нашата трябва да е в генериране поколение, което да умее да печели.
+3
До коментар [#30] от "Justified":
Колкото по-малко държава в икономиката, толкова по-добре!
Както ти каза, многото държавни поръчки водят до оскъпяване, аз ще добавя че неизменно генерират и корупция.
В резултат, неефективност, изкривяване на пазарната среда и в крайна сметка бедност.
Симбиозата между политическата власт и част от бизнеса са пагубни за държавата ни.
+2
До коментар [#32] от "sfera":
За корупцията сте напълно права. Но това с ненамесата на държавата в икономиката, просто няма как да се случи!
-1 +1
До коментар [#31] от "sfera":
Напълно подкрепям всичко, което казвате. Но аз твърдя, че данъчната ни система е не може да стане по-либерална, отколкото е в момента. Стимули за бизнеса също не може да се търсят през данъчни облекчения, защото от тук нататък всичко останало е да вземеш на босия цървулите. Най-вероятно в държавата има известен резерв от средства, които да дадат макроефект, ако се пренасочат от корупционните канали към обществени услуги. Но не трябва да се надценява техният размер, ако въобще е измерим.
За тези данъци, които в момента плащаме, не можем да очакваме читави публични услуги, но това се премълчава от политиците, които се правят на добри, че свалят данъците. На много от нас пък ни липсва мъжество да си мълчим, като опрем до държавните услуги и усетим, че са калпави и да признаем, че това е обратната страна на ниското данъчно бреме.
Не може повече да се свалят данъци, без държавата да се оттегли от някои сфери и това ще трябва да се каже публично и да се обсъди. Не да свалиш данъците и изведнъж постфактум хората да узнаят, че са отрязани от нещо.
От там нататък просто се дразня на хора, които плямпат общи приказки. Не само на либертарианските, а всички, но сляпото либертарианство е най-опасно в момента.
_____
Горбачов-1 +1
До коментар [#28] от "dreamer":
"Искаш да кажеш, че правителството на станишев е създало стабилността? Смех в залата. Ако кризата се беше случила по време на тяхното управление то досега да бяхме виснали отново на МВФ. Те управляваха за да точат държавни ресурси. А дянков може да е всякакъв но ако не увеличи данъчната тежест значи се е справил"
Как ще го докажеш това, много ми е интересно. Тройната коалиция има една операция на банковия пазар, с която е гарантирало стабилността. И това бе признато от самият министър Дянков. Така че не отричай компетентността им и не отричай фискалния резерв който натрупаха, над завещаното от кабинета на НДСВ.
Колкото и да не ти харесва предишните 2 правителства имаха компетентно фискално управление и спорни резултати в останалите области на икономическата политика, не те се обсъждат в момента.
Но да видим какво има това правителство - опази държавата да не фалира - ок, но това и предишните го умееха.
Не краде? Не знам, времето ще покаже. Строи? Колко сегашни проекта са подготвени от тях, и колко наследени? Усвоява пари от ЕС? Ще видим като му изтече мандата, пак ще сравним колко от усвоеното е по наследени проекти.
Но да видим фискалното управление - не платиха на фирмите, с което само задълбочиха рецесията. Дефицита не го свиха, защото просрочията също се броят по европейската методология....
Прочитане на целия коментар Нещо повече, така прецакаха икономиката, че на следващата година (2010) още през април стана ясно, че няма да си съберат 2 милиарда от приходите.
Кое точно е компетентното на Дянков, били обяснил, защото на другите се вижда, а това, с което той може да се похвали, е същото с което Орешарски може да се похвали.
_____
Горбачов+2
До коментар [#30] от "Justified":
Защото големия български частен бизнес в огромната си част се контролира от политически лица - бивши и настоящи. Затова и разчита на държавата, в симбиоза е с държавата. Това се залага дори и в законите и е основна линия на поведение, когато се стигне до конкретните действия за конкретни казуси. Така се получава олигархично управление. У нас е по-прикрито, в Русия например е изцяло на показ. Но подобна симбиоза съществува и във всички западни страни, разликата е в степеннта на заразата. Скорошните новини за злоупотреби със служебното положение на шефа на швейцарската централна банка или германския президент са само върха на айсберга.
_____
Отделете време навреме.+2
До коментар [#35] от "Горбачов":
Темата въобще не е за свършената работа от правителствата. Моят ироничен въпрос беше отправен във връзка с твоето твърдение, че предишните правителства били докарали стабилността. Едва ли много хора биха се съгласили с това но да го оставим за друг спор. Няма да сравняваме правителствата сега.
Нека се придържаме към темата дали сегашното правителство да приеме или отхвърли по-строги фискални правила. Аз съм за приемането.
_____
Отделете време навреме.+1
Правителството не изпълнява приетите финансови правила - налага санкции на фирми, които не са се издължили, а то самото не се издължава на фирмите. Каквато и политика да приеме, няма сигурност, че ще се придържа към нея.
+2
Да оставим българите и бизнесът им да си отдъхне!
+2
Със или без дефицит най-важно остава "как и за какво се харчат бюджетните средства"! ..
+1
Да не сме на триците скъпи, а на брашното - евтини!