// Интерактив /Дебати
Facebook
LinkedIn
Twitter
Email
Приключил, 25 дек 2011 - 20 фев 2012
Трябва ли България да приеме по-строги фискални правила?
Стефан Антонов, модератор Включване в дебата- 91 Основни тези 25 дек 2011
- 41 Гост експерт 6 яну 2012
- 33 Заключителни тези 28 яну 2012
- 3 Победител 20 фев 2012
Заключителни тези - Мнозинството от читателите подкрепят идеята за по-строга фискална дисциплина в България
Безспорно е, че трябва да се приемат правилата за ограничаване на бюджетния дефицит и външния дълг
Мартин Димитров
За съжаление българското правителство има много пасивна позиция и просто чака развитието на дебата в ЕС, без да бъде активен участник. Бяха приети и предложени три последователни редакции на фискалните правила, като за нито една от тях нямаше дебат, организиран от правителството.
Основна теза
Заключителна теза
Зад отсъствието на фискална дисциплина прозират други предпоставки и недостатъци на икономиките
Пламен Орешарски
Никога не съм бил привърженик на конституционно закрепване на текстове и регулации, които са препоръчителни по Договора за стабилност, координация и управление в Европейския икономически и валутен съюз. Самият договор подлежи на ратификация в Парламента...
Основна теза Заключителна теза
Резултати от гласуването на този етап
72%60 гласа
Благодарим за вашия глас!
28%23 гласа
Стефан Антонов
Модератор
Готова е последната чернова на международния Договор за засилен икономически съюз. Той ще съдържа правилата за бюджетен дефицит и държавен дълг, който всички страни от Европейския съюз без Обединеното кралство трябва да спазват.
И докато европейските лидери предстои да се съберат за последен кръг от преговори и официално парафиране на споразумението, в България продължава дебатът дали правителството ни постъпва правилно като залага по-различни, а в някои отношения и по-строги фискални ограничения.
Такива са лимитите от 40% на държавния дълг спрямо брутния вътрешен продукт и ограничението за бюджетен дефицит до 2% от БВП.
В същото време договорът, за който преговарят лидерите от ЕС, залага лимит от 3% спрямо БВП и то по съвсем различна методология, в комбинация с още един праг за дефицита - да не надхвърля 0.5% от потенциания БВП. Европейското ограничение за държавен дълг пък си остава 60%, както и до сега.
Дебатът на Capital.bg показва, че мнозинството от читателите подкрепят идеята за по-строга дисциплина в България. Същото показват и резултатите от гласуването след първия тур на дебата, както и след коментара на безпристрастния гост експерт.
Предлагаме на вашето внимание заключителните изказвания на двамата участници - Пламен Орешарски и Мартин Димитров, а победителят ще бъде определен в понеделник, когато премиерът Бойко Борисов трябва да подпише самия договор.
И докато европейските лидери предстои да се съберат за последен кръг от преговори и официално парафиране на споразумението, в България продължава дебатът дали правителството ни постъпва правилно като залага по-различни, а в някои отношения и по-строги фискални ограничения.
Такива са лимитите от 40% на държавния дълг спрямо брутния вътрешен продукт и ограничението за бюджетен дефицит до 2% от БВП.
В същото време договорът, за който преговарят лидерите от ЕС, залага лимит от 3% спрямо БВП и то по съвсем различна методология, в комбинация с още един праг за дефицита - да не надхвърля 0.5% от потенциания БВП. Европейското ограничение за държавен дълг пък си остава 60%, както и до сега.
Дебатът на Capital.bg показва, че мнозинството от читателите подкрепят идеята за по-строга дисциплина в България. Същото показват и резултатите от гласуването след първия тур на дебата, както и след коментара на безпристрастния гост експерт.
Предлагаме на вашето внимание заключителните изказвания на двамата участници - Пламен Орешарски и Мартин Димитров, а победителят ще бъде определен в понеделник, когато премиерът Бойко Борисов трябва да подпише самия договор.
Безспорно е, че трябва да се приемат правилата за ограничаване на бюджетния дефицит и външния дълг
Мартин Димитров
Позиция Да
За съжаление българското правителство има много пасивна позиция и просто чака развитието на дебата в ЕС, без да бъде активен участник. Бяха приети и предложени три последователни редакции на фискалните правила, като за нито една от тях нямаше дебат, организиран от правителството. Решенията, които се взимат сега ще имат отражение върху ЕС и България много години напред затова е важно всяка дума да бъде добре премерена.
За мен и СДС е безспорно, че трябва да се приемат правилата за ограничаване на бюджетния дефицит и външния дълг. Без ясни правила ще има нов случай "Гърция", защото някои страни ще продължават да следват неблагоразумна и дори рискова политика по разходите с очакването, че останалите държави няма да имат друг избор и в крайна сметка ще се принудят да спасяват поредната държава във финансова криза.
Частта от правилата, която засяга "конвергенция и координация на икономическата политика" представлява скрит опит за централизиране взимането на решения и загуба на суверенитет за страни като България. Европейския съюз трябва да се развива в посока на повече конкуренция, която да бъде стимул за всяка една от държавите да създава все по-конкурентна среда. Ако всяко важно решение и всяка важна реформа ще трябва да се съгласува с Брюксел, това ще увеличи бюрокрацията и ще спре
развитието.
Ако фискалните правила бъдат добре обмислени ще се превърнат във важен инструмент България да изглежда по-стабилна за инвеститорите, което е критично условие за растеж и развитие. Друг очакван положителен ефект може да бъде в посока на намаляване на лихвените проценти, както за бизнеса така и за гражданите в резултат на по-голямата стабилност, която следва от фискалните правила.
Гласуваните от българския парламент промени предвиждат дефицит до 2% от брутния вътрешен продукт, докато новите европейски фискални правила въвеждат принципа, че в години на растеж бюджетът трябва да има излишък или да е балансиран, като структурен дефицит се допуска само при икономически спад или криза. Въпросният структурен дефицит за страни като България може да бъде не повече от 1% от БВП, а за страни с по-голяма задлъжнялост до 0,5% от БВП. Тоест е необходима нова редакция, която е добре да бъде записана в българската конституция, която да предвиди тези още по-стриктни изисквания.
Проблемът е в това, че до момента нямаше ефективни механизми, с които да се санкционират държавите когато не спазват маастрихтските критерии за бюджетния дефицит и външния дълг. Това е все едно да има светофари, но много хора да минават на червено, защото няма кой да ги санкционира. Проблемът очевидно, не е в светофарите, а в липсата на категорични санкции. Страните от ЕС са в обща лодка, което означава, че трябва да има общи мерки за запушване на пробойните – дефицита и дълга. Но точно тук е границата където трябва да се спре, Общността няма нужда от координиране на икономическите политики, защото тогава големите ще доминират над малките.
За мен и СДС е безспорно, че трябва да се приемат правилата за ограничаване на бюджетния дефицит и външния дълг. Без ясни правила ще има нов случай "Гърция", защото някои страни ще продължават да следват неблагоразумна и дори рискова политика по разходите с очакването, че останалите държави няма да имат друг избор и в крайна сметка ще се принудят да спасяват поредната държава във финансова криза.
Частта от правилата, която засяга "конвергенция и координация на икономическата политика" представлява скрит опит за централизиране взимането на решения и загуба на суверенитет за страни като България. Европейския съюз трябва да се развива в посока на повече конкуренция, която да бъде стимул за всяка една от държавите да създава все по-конкурентна среда. Ако всяко важно решение и всяка важна реформа ще трябва да се съгласува с Брюксел, това ще увеличи бюрокрацията и ще спре
развитието.
Ако фискалните правила бъдат добре обмислени ще се превърнат във важен инструмент България да изглежда по-стабилна за инвеститорите, което е критично условие за растеж и развитие. Друг очакван положителен ефект може да бъде в посока на намаляване на лихвените проценти, както за бизнеса така и за гражданите в резултат на по-голямата стабилност, която следва от фискалните правила.
Гласуваните от българския парламент промени предвиждат дефицит до 2% от брутния вътрешен продукт, докато новите европейски фискални правила въвеждат принципа, че в години на растеж бюджетът трябва да има излишък или да е балансиран, като структурен дефицит се допуска само при икономически спад или криза. Въпросният структурен дефицит за страни като България може да бъде не повече от 1% от БВП, а за страни с по-голяма задлъжнялост до 0,5% от БВП. Тоест е необходима нова редакция, която е добре да бъде записана в българската конституция, която да предвиди тези още по-стриктни изисквания.
Проблемът е в това, че до момента нямаше ефективни механизми, с които да се санкционират държавите когато не спазват маастрихтските критерии за бюджетния дефицит и външния дълг. Това е все едно да има светофари, но много хора да минават на червено, защото няма кой да ги санкционира. Проблемът очевидно, не е в светофарите, а в липсата на категорични санкции. Страните от ЕС са в обща лодка, което означава, че трябва да има общи мерки за запушване на пробойните – дефицита и дълга. Но точно тук е границата където трябва да се спре, Общността няма нужда от координиране на икономическите политики, защото тогава големите ще доминират над малките.
Зад отсъствието на фискална дисциплина прозират други предпоставки и недостатъци на икономиките
Пламен Орешарски
Позиция Не
Никога не съм бил привърженик на конституционно закрепване на текстове и регулации, които са препоръчителни по Договора за стабилност, координация и управление в Европейския икономически и валутен съюз. Самият договор подлежи на ратификация в Парламента и ще придобие силата на закон с приоритет над местните закони. Систематичното място на подобни регулации е в Закона за устройство на държавния бюджет.
Не съм привърженик и на избързването, на което бяхме свидетели в последната една година, в опит да се харесаме на европейските лидери. Спомнете си, през отминалата година нашите фискални власти инициираха местна версия на проектните все още европейски фискални правила. Пример – бюджетен дефицит, не по-висок от 2%. И какво стана – последните подобрени версии на европейския Договор кардинално задминаха фискалните правила, съчинени от българското Министерство на финансите. Фискалното правило от същия пример вече се измени така - бюджетен дефицит от структурен тип – не по-висок от 0,5% за страни с дълг над 60% и до 1% за страни с по-нисък правителствен дълг. Разликите са съществени, нали... Представете си за момент, че предходната година в изблик на криворазбрано единство се бяхме поддали на напора на Правителството да промени Конституцията и да въведе правила, които вече не са актуални. Очевидно тази година отново трябваше да ги поправяме. Звучи ли ви сериозно...
Промените в Закона за устройство на държавния бюджет, които бяха гласувани миналата година щяха да бъдат достатъчни, ако миналата година правителството бе наело астролози и шамани, които да предскажат последната версия на настоящите договорки, така че да бъдат инкорпорирани с година по-рано в българското законодателство.
В определена степен бюджетните дефицити в страните от европейската периферия са израз на разрастващите се различия в конкурентноспособността на икономиките от Съюза. Когато имате единна валута в зона, която не отговаря на принципите за оптимална валутна зона, същата единна валута прави силните икономики още по-силни и експортно ориентирани и допълнително отслабва слабите икономики. Последните компенсираха и с бюджетни дефицити – порочна практика, но една от възможните. Сега дял трети от Договора цели да затегне фискалната дисциплина, но успеха на начинанието ще зависи изцяло от ефективността на инструментите, които ще се създадат за реализиране на политиките в дял четвърти – дял, който засяга икономическата конвергенция. На този етап записите в този дял от договора са само общи благопожелания, което ме прави скептик и за крайната цел – гладкото функциониране на единната валута. В обобщение – съблазнително е да твърдим, че гърци, италианци и други южни европейци са фискално недисциплинирани, но е повърхностно и непълно. Зад отсъствието на фискална дисциплина прозират още доста други предпоставки и недостатъци на техните (и нашата) икономики, както и вътрешно присъщата склонност на единната валута да поражда диспропорции в съответната валутна зона.
Не съм привърженик и на избързването, на което бяхме свидетели в последната една година, в опит да се харесаме на европейските лидери. Спомнете си, през отминалата година нашите фискални власти инициираха местна версия на проектните все още европейски фискални правила. Пример – бюджетен дефицит, не по-висок от 2%. И какво стана – последните подобрени версии на европейския Договор кардинално задминаха фискалните правила, съчинени от българското Министерство на финансите. Фискалното правило от същия пример вече се измени така - бюджетен дефицит от структурен тип – не по-висок от 0,5% за страни с дълг над 60% и до 1% за страни с по-нисък правителствен дълг. Разликите са съществени, нали... Представете си за момент, че предходната година в изблик на криворазбрано единство се бяхме поддали на напора на Правителството да промени Конституцията и да въведе правила, които вече не са актуални. Очевидно тази година отново трябваше да ги поправяме. Звучи ли ви сериозно...
Промените в Закона за устройство на държавния бюджет, които бяха гласувани миналата година щяха да бъдат достатъчни, ако миналата година правителството бе наело астролози и шамани, които да предскажат последната версия на настоящите договорки, така че да бъдат инкорпорирани с година по-рано в българското законодателство.
В определена степен бюджетните дефицити в страните от европейската периферия са израз на разрастващите се различия в конкурентноспособността на икономиките от Съюза. Когато имате единна валута в зона, която не отговаря на принципите за оптимална валутна зона, същата единна валута прави силните икономики още по-силни и експортно ориентирани и допълнително отслабва слабите икономики. Последните компенсираха и с бюджетни дефицити – порочна практика, но една от възможните. Сега дял трети от Договора цели да затегне фискалната дисциплина, но успеха на начинанието ще зависи изцяло от ефективността на инструментите, които ще се създадат за реализиране на политиките в дял четвърти – дял, който засяга икономическата конвергенция. На този етап записите в този дял от договора са само общи благопожелания, което ме прави скептик и за крайната цел – гладкото функциониране на единната валута. В обобщение – съблазнително е да твърдим, че гърци, италианци и други южни европейци са фискално недисциплинирани, но е повърхностно и непълно. Зад отсъствието на фискална дисциплина прозират още доста други предпоставки и недостатъци на техните (и нашата) икономики, както и вътрешно присъщата склонност на единната валута да поражда диспропорции в съответната валутна зона.
Резултати от гласуването на този етап
72%60 гласа
Благодарим за вашия глас!
28%23 гласа
Какво следва?
В следващия етап ще направим обобщение на дебата, мненията на участниците и коментарите във форума.
Още по темата
Парламентът разреши присъединяване към фискалния пакт
Официалният документ още не е готов, премиерът Борисов и екипът му ще внимават за изненадващи текстове в последния момент
България подкрепя европейския фискален пакт с риск
Парламентът днес ще даде мандат на кабинета да подпише договора за европейския фискален пакт, който обаче може да бъде променен на срещата на лидерите на ЕС в понеделник
Робърт Зелик: Германия трябва да посочи пътя за спасяването на еврозоната
Към предложенията за фискален пакт страната трябва да предложи и план за стимули за страните, които реално правят структурни реформи, смята президентът на Световната банка
Какво иска и не иска България от новия фискален документ на ЕС
Тя помогна на Германия да стане европейски икономически шампион. Но не е универсално лекарство
-6 +6
ЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ, ПАК ЛИ ГО ПУСКАТЕ ТОВА???????????????????ами не разбрахте ли че по- строга от предвидената в Договора за ФЕС, а не с новия фискален пакт, фискална политика НЕ НИ Е НУЖНА , както че и ФИНАНСОВИЯТ САДО-МАЗО закопава РАСТЕЖА, ЗАДУшАВА ИКОНОМИКАТА и е//// майката на всички, като неминуемо води до дефлация и генериране на нов дълг?Да, лъжа е , че ИРЛАНДИЯ , ИСПАНИЯ , ИТАЛИЯ сега са в криза защото са били б#джетно недисциплинирани или са имали висок дълг. Пълна лъжа, та..........пак ли трябва да подкрепям ОРЕшАРСКИ се питам, макар че той бе в кабинета на ТРОЙНАТА КОАЛИЦИЯ, а аз не съм от БСП????????
-3 +7
Българите са склонни да гласуват от партийни пристрастия и червени омраза за съжаление...а не защото безпристрастно могат да оценяват икономически и фискални явления и процеси.............в КАПИТАЛ това не ВИ ЛИ Е ясно????
-9 +3
Трябва да се предприемат конкретни мерки насочени къмц тотални административни съкращения
Изцяло премахване на всякакви привиелгии за определени групи в обществото и държавните служители заедно с намаление на заплатите на тези служители до минималните работни
както и намаляване на бизнес задлъжнялостта чрез ефективни закони срещу забавените плащания.
Много полезно ще е намаляването на всички видове данъчни рекети особенно ДОД и ДДС
-3 +5
До коментар [#3] от "Seola":аха, като им намалиш заплатите до минималните и даваш КАРТ БЛАНш НА РЕКЕТА....някъде да си срещал ДЪРЖАВА без държавни служители????....ако нашите получаваха една трета от това което получават тия в евроинституциите и изобщо в цяла Европа, тогава би ти било позволено да пишеш подобни глупости
-4 +4
ДДС- то е добре да се намали. Това ще спомогне за икономическия разтеж. Данъчните трябва да са по- активни, за да намалят сивата икономика и генерират приходи в бюджета. Съкращения би могло да има в БНБ, защото в условията на валутен борд, там има работа за 100- 200 служители, а мисля че са над хиляда.
Сегашният период на криза не е подходящ за никакви съкращения и експерименти. Нека първо да излезем от кризата и тогава да започнем да намаляме бюджетните разходи.
През 30-те години на миналия век, западните държави изтеглили прекалено рано икономическите стимули и това довело, до бавно и мъчително въстановяване- идване на власт на Хитлер и Мусулини, Втора Световна Война... Заради тези мерки и последвалите събития САЩ се въстановил напълно през 60- те години, а България все още се въстановява.
Така че икономии нека правим като премине кризата. Сега нека просто наблюдаваме предстоящата катастрофа на половината Еврозона заложила на свиване на бюджетния дефицит!
_____
Аз съм тук и там. – Навред. –Един работник от Тексас, хамалин от Алжир, поет...-1 +1
До коментар [#2] от "dol":
и за това сме я докарали до тук, процесите са им бързи, по добре с оценки на егото, на него винаги може да се разчита:)
но не са виновни - толкова бавно мислят, че чак на обратно тече (и продължават, мнозинството 'читатели':))) но пък сам си си отговорил на коментар 1
-1
До коментар [#3] от "Seola":
теро реро:))) а безработицата... или хващаме едни лели от гишетета, които за да си издържат келемета ги пращаме в полетата, е да ама и с ръце да ги ровят картофите пак няма нищо да спечели бвп-то, за машини пари нема, за болници сакън, за наука - боже опази.
амааа този борд от валутен през фискален май ще се окаже ментален, а този дефицит от един момент се менажира в специализирани заведения, не затвори са ни нужни, лудници ни трябват, с градини от гербери
-1 +2
До коментар [#5] от "Ventsislav Mirchev":
другия реформатор:))) БАН се изтърка, та се почна с БНБ:)))))))))) ами БНТ те са с най- голям бюджет... всичко де е с 3 букви да се съкрати, за да остане 3буквието на главния павиан само да блести
-1
До коментар [#5] от "Ventsislav Mirchev":
извинявам се, не прочетох до край коментара, историческите паралели рядко не са скучни:))но пък са верни: какво ли е това, което винаги предприемаме и на края го поемаме.... аа, да, канцлера...
П.С. не е толкова зле(като при нас) май месец Франция ще ги отрезви
-2 +1
До коментар [#5] от "Ventsislav Mirchev":
за ддс-то не е вярно, с диференциране явно не можем да се справим, а производство няма, за да стимулираме общото потребление.
корпоративните данъци са проблема, десятъка е смехотворен, а осигурителния праг е перверзия(въпреки че беше насочен за стимул на свободните професии)
-4 +9
Несериозно е да се твърди, че някои държави в ЕС са финансово дициплинирани, други - не. Орешарски е напълно прав в твърдението си, че "В определена степен бюджетните дефицити в страните от европейската периферия са израз на разрастващите се различия в конкурентноспособността на икономиките от Съюза. Когато имате единна валута в зона, която не отговаря на принципите за оптимална валутна зона, същата единна валута прави силните икономики още по-силни и експортно ориентирани и допълнително отслабва слабите икономики."
Еврото навреди на Европа повече отколкото си дават сметка евро бюрократите. Италианската икономика например, се развиваше и растеше доста добре допреди въвеждането на еврото след което започна устойчиво да стагнира.
Еврозоната би следвало да се реформира генерално, колкото и болезнено да е това. И под "генерално" разбирам потенциално свободно излизане от еврозоната на цялата южна и източна периферия, както и на всяка останала държава, която сметне, че националната й икономика би била негативно засегната от общата валута.
Браво на Дейвид Камерън за твърдата позиция на Великобритания спрямо еврозоната. Похвална е й позицията на Чешката Република, Полша и други.
Нека германците да си използуват еврото...и всички онези, които искат да подпомагат германската икономика за сметка на тяхната си собствена.
+2
Като жабата и коня сме с тези смешни конституционни промени. Бързаме да покажем колко сме послушни пред ЕС, обаче както трябва платим цена за подкрепата, се ослушваме. Няма пари- това е ясно, ама поне да не се правим на чак толкова отворени пред Брюксел!
Ясно е, че ЕС ще започне по–стриктно да налага общи фискални правила и нашата задача ще бъде да ги спазваме. Независимо дали сме в еврозоната ии извън нея. Правителствата трябва да са наясно, че в бъдеще ще могат да харчат толкова, колкото позволява РЕАЛНО икономиката. На България й трябва растеж, а не изкуствено ограничаване на дефицити на всчка цена. Тук е добре да се обърнем към Америка, която разбира, кое ще спаси икономиката й и намали дълговете - устойчив растеж на икономиката. Орязване на държавни разходи - да, реформи - също строго наложителни, но да се правим на по–големи католици от папата както си налагаме констиуционални ограничения върху растежа, това не го разбирам! Като краткосрочни цели на правителството - задължително намаляване на безработицата чрез запазване ниските данъци за бизнеса и ограничаване растежа на цените, особено на хранитените стоки!
+4
Не вярвах, че някога ще подкрепя позицията на Пламен Орешарски, но в случая тя е ясно изложена, обоснована и защитена.
До коментар [#12] от "dantheman":
имаш разум, но или не четеш достатъчно или неверни неща... Щатите били намалили дълговете си:))))
нужните реформи са точно обратните, изолиране на бизнеса от нестопанските дейности(незнайно защо не добре дефинирано понятие)
което е по - Големи държавни разходи (негативно било: чисто емпирично скандинавието демонстрира друго:)
а може да се тълкува и като по - големи държавни приходи(позитивно:)) а нали позитивизма е модата в науката, да не мислим, а да изследваме...
+3
До коментар [#14] от "vyrnym.izezo":
Ясно е че американците имат трилиони дълг, но поне заявиха политическо желание да намаляват военните разходи и дискреционните разходи в един обозрим период. И държат лихвата ниска, за да стимуират същевременно растежа. Докато европейците държат високи лихвите да борят инфлацията, сакън банките им да не пострадат (нищо че сега, поне открито, настояват да намалят наполовина вземанията си към Гърция)
+1
До коментар [#14] от "vyrnym.izezo":
Малко трудно ще ги стигнем скандинавците (съжалявам за не-позитивизма!). И по–млади са, и по–здрави са. Как да имаме социална държава, като в България един работник за кого първо да работи: за себе си, за пенсионерите, или за държавата? Нека първо Германия се доближи до скандинавския социален модел, че после ние видим как е. България е малка икономика, която трябва да развива сектори с висока добавена стойност за цялата икономика. Както и сектори, които създават работни места и стимуират търсенето на родно производство. Но за това трябват качествен бизнес, високи технологии и квалифицирана работна ръка - нещо което не съм сигурен, че имаме, тъй като бизнесът ни в момента едва свързва двата края и не може дори да плати на работниците си навреме.
+1
Измислен спор. С или без Дянков или който и да е, ние сме си от 1000 години във валутен борд... И всички изхвърляния за не знам какви "успешни" мерки в тая насока са абсолютни лъжи. Когато си неспособен да си свършиш работата, както в този случай Дянков не си събира приходната част на бюджета, дереш кожите на народа. А защо не може Дянков? Ами защото те е страх от силните на деня, които са "откраднали" тези пари в последните три години. Досега чуваме само привидни "закани" за конфискация, за събаряне на незаконни имоти, за отнемане на богатства, придобити по незаконен път, големи смешки са това, големи:))) Преди всичко, за да вдъхват измамни надеждици у хората, които са подложени на системен терор от цялата държавна машина. Един пример за приет закон, който направо ме изумява с несправедливостта си: Теглил си заем срещу ипотека. Идва време и ти преставаш да плащаш по една или друга причина. В договора между теб и банката ясно пише - обезпечението е с този или онзи имот. Банката си продава имота и се възмездява за заема. Но..вече не е така. Банката казва: Този имот не струвал!! толкова според нашите експерти. И..ти продължаваш да им бъдеш роб, сега вече и без жилище:)))) Хиляди, хиляди български семейства за унижавани в момента така и няма кой да ги защити. И..това е само една "малка" кожа от гърба народен...Ама понеже сме си роби..търпим ги тия..не знам как да ги нарека:)
До коментар [#16] от "dantheman":
германия не иска скандинавски модел, иска да е икономика н1. за това и не трябва да ги слушаме какви ги плещят...
колко сме далеч ние от това:) за да не стигнем до 'яйцето и кокошката' в инвестиционния процес(тук се опитват да ни убедят, че трябва да си изработим капитала с копане))), та да си останем в кадровата категория: българина има качества да е квалифициран и го доказва навсякъде по извън бг.(къде тогава е проблема) ... имаме лекари(все още), инженери(силно намалели), учители(вече не), ит специалисти(ще стигнат), какво нямаме... пари:) защо нямаме, защото не инвестираме, а чакаме някакви утопични външни, които заради ниските корпоративни данъци и ниското заплащане, все едно ги няма. ...за това сигурността предшества свободата и социалната държава дава нормите на поведение, които са нужни, за да са полезни(индивидуалната рационалност не е гаранция за синергия) стопанските субекти.
-3
Да, трябва!
+3
Още затягане на коланите?...смешно е,вече дори някои страни от Африка се шегуват с нас,че по бедни от българите няма как да станат...трябва малко да се помисли и за вдигане на жизнения стандарт...поне да се доближим до този на албанците...
И това,че сме заучили няколко "модерни думи и фрази"не ни прави можещи,това е вследствие не затова,че разполагаме с аргументи(разбирай качествени ИТ специалисти или лекари и др.)а това е вследствие от свободата да четем чужда преса...(и съответно да приписваме тези модерни фрази от там)
И стига вече с тези оправдания,че няма пари....това само говори с какви аргументи разполагаме,тъй като в момента кеш позициите на големите в света на бизнеса са на върхове(дори повече кеш от този през 2008),но само,че тези пари искат сигурност,а Бг не е тази държава с тези "велики и добре образовани кадри" които може да им предложи и повярвай ми тези фирми знаят за Бг повече от който и да е българин.
Ние си приличаме по едно нещо с гърците:и те като нас само анонсират нещо,(че даже се опитват да си повярват в него)но не го прилагат,а защо не го прилагат..... Липса на аргументи(качествени кадри)
Та и ние така,заучаваме няколко по сложни думички и фрази и си казваме ние сме велики,но не ни оценят...
Само наивник може да каже,че имаме кач.кадри,такъв който не е ходил дори до съседна Гърция...тъй като,ако имахме такива нямаше целия свят да се подиграва затова,че сме най бедната държава в ЕС и една от най бедните в света...добавената стойност и високия жизнен стандарт се достигат с наистина качествени кадри,които да иновират,а не с нисък данък и евтина работна ръка....
До коментар [#18] от "vyrnym.izezo":
Няма инвестиции защото няма сигурност, защото законите се променят бързо и на тъмно. Вземат се политически решения без ясни критерии и цели. Няма предвидимост на бизнес средата. Не може да вземаш вземеш решението веднъж и после под популистки натиск да обявиш, че си сбъркал. Не можеш да да разделяш инвеститорите на добри и на лоши. Затова макар да са ни ниски преките данъци, инвеститорите не идват на тумби. Те четат, анализират, споделят един с друг и след това решават.
-4
Длъжни сме да приемем затягането, защото харчим преди всичко европейски пари пристигащи тук по линията на различни фондове.
До коментар [#21] от "poorcitizen":
ти си готов за герб:)даже звучиш по- интелигентно, парите са доверие бро, а без капитал може съшиеш някой парцал и да претендираш за иновативност...
не виждам с какво не си съгласен с мен към дадения момент(още малко безпаричие и няма да има нито доктори, нито инженери, нито Ит) ии тогава ще си прав в твърдението си, че сме бедни, защото не сме квалифицирани или мързеливи или нерационални или прочие истински оправдания
само пропускаш, че това е само една от детерминантите на конкурентоспособността и че трудещият се като елемент(важни са взаимоотношенията) от системата има най- малка отговорност за регреса и. чети Портър и осмисли теорията на игрите и теория на системите
-1 +1
Щом искаме да ставаме "средно развита европейска държава",според новия ни президент,ще трябва да правим и едното и другото-и да не пречим на бизнеса и да спазваме фискалната дисциплина.Германците показаха,че го могат и имат самочувствието да го изискват и от останалите.В математиката има един способ "да допуснем противното".Та ако допуснем противното,т.е. решим да не спазваме правилата какво би се получило?Много бързо ще се озовем зад борда.Ние не сме гърците,че да ни пазят като рохки яйца,а с удоволствие ще ни бият шута от ЕС.Ако зависи от холандците,вече са ни заложили на бялата точка.
+2
Фискалните ограничения са полезни до определена степен, под допустимия праг икономиката престава да работи. В настоящия момент е необходимо да се даде глътка въздух на хората и на бизнеса им!
+2
Мда, да видим светлите възможности, които се чертаят с фискалния борд. На паричния пазар има борд, който изключва провеждането на парична политика само по себе си, което означава и консервативна банкова политика, дебели лихви и дране на 4 кожи-това вече го виждаме. От другата страна държавата гарантира и някакъв максимален дефицит, което означава че пълненето на бюджета на ВСЯКА цена ще стане неизбежно. А каква е тази цена, освен огромни данъци, че не мога да се сетя?! И от къде ще се генерира тъй желания растеж, питам аз? От една страна кредитите излизат златни, а от друга данъците са непосилни. Направо ще риализираме истински подем.. И за какво е всичко това? Защото не може да се накара администрацията да работи ефективно...
И това са само част от многото аргументи....
+1
*рЕализираме, извинявам се грешката.
Искам само да добавя, че валутният борд функционира без да бъде упоменат в конституцията. Така че това с конституционната гаранция на фискалния борд е още по-голяма глупост-конституцията не може да се преправя заради конюктурни събития.
+1
С валутния борд в страната са приети фискални правила, които правителството трябва да спазва, но обикновено то стоварва тежестта върху частния бизнес, без да изпълнява своите задължения.
+1
С валутния борд в страната са приети фискални правила, които правителството трябва да спазва, но обикновено то стоварва тежестта върху частния бизнес, без да изпълнява своите задължения.
+1
Извинете, отново два пъти един и същ коментар.
+1
До коментар [#5] от "Ventsislav Mirchev":
Как да го намалят като при смехотворният корпоративен данък, приходите от ДДС-то крепят бюджета.
_____
ZeroOne+2
До коментар [#1] от "dol":
Въобще не гласувам с "ДА" поради някаква омраза срещу Орешарски или БСП! Това е нелепо твърдение.
Гласувам с "ДА" защото е правилно държавата да харчи по-малко за сметка на тези които произвеждат добавената стойност в страната, т.е. гражданите.
Държавата (не просто българската а държавата) е доказала своята неспособност да функционира като справедлив разпределител на добавената стойност произвеждана в едно общество. И няма как да бъде другояче тъй като държавата се контролира от определен кръг реални хора, наречени държавна власт, които съвсем естествено първо задоволяват интересите на самата власт. Ако остане може да помислят и за обществото. Държавната власт не е неудошевен и безпристрастен предмет, тя е сбор от желанията и личните стремежи на реални живи хора. Те рядко съвпадат с тези на гражданите. Обикновено след приложен натиск от долу нагоре. Но той обикновено касае единични искания и властта понякога склонява.
_____
Отделете време навреме.