// Интерактив /Дебати
Facebook
LinkedIn
Twitter
Email
Приключил, 23 яну 2013 - 16 мар 2013
Трябва ли Великобритания да остане в ЕС?
Светломира Гюрова, модератор Включване в дебата- 101 Основни тези 23 яну 2013
- 12 Гост експерт 5 фев 2013
- 19 Заключителни тези 18 фев 2013
- 2 Победител 16 мар 2013
Гост експерт - Стивън Буут: Да, но...
Да, но...
Стивън Буут
Има убедителни причини Великобритания да иска да остане в ЕС. Трите най-очевидни са пълният достъп до единния пазар, правото на глас по условията за търговия в рамките на единния пазар и запазването на значителното си влияние върху външната политика на ЕС. Но без фундаментална реформа на архитектурата на ЕС и отделните политики, ще е все по-трудно да се защитава каузата за членството на Великобритания и алтернативите ще се изглеждат все по-привлекателни.
Сегашният дебат за бъдещите отношения между Великобритания и ЕС може да бъде проследен обратно чак до Договора от Маастрихт. Това споразумение очерта пътя за икономически и валутен съюз, от който Великобритания реши да не става част и получи опция за неприлагане (opt-out). Последваха вътрешни спорове дали все пак Великобритания трябва да се присъедини към еврозоната. Макар сега този дебат да е разрешен и никой от политическия елит да не проповядва приемане на еврото, ЕС междувременно продължи да се развива с нови договори и с разширяването. Същевременно, въпреки липсата на демократична легитимност, фундаменталният принцип за "все по-дълбок съюз" продължава да не се поставя под въпрос – влизането в еврозоната е задължително за всички нови членове и единствено Дания и Великобритания имат формална опция за неприлагане.
Но кризата в еврозоната и стъпките към задълбочаване на политическата и икономическата интеграция за две трети от страните-членки, споделящи общата валута, означават, че ЕС сега е изправен пред екзистенциален избор за бъдещето си. В центъра на този избор е фундаменталният въпрос: какво трябва да е "лепилото", което свързва и държи заедно страните-членки? Двата очевидни кандидата са единната валута и единният пазар. И изходът от битката между тези две конкурентни визии за бъдещето на ЕС вероятно ще определи дали Великобритания ще остане или ще напусне ЕС.
За Лондон е важно първостепенното значение на единния пазар да бъде препотвърдено. Не е нужно това да изключва по-дълбока интеграция в еврозоната, но изисква формално признание, че страните извън единната валута ще имат силен глас във взимането на решения в ЕС. Например Европейската централна банка иска да ограничи транзакциите в евро на клиринговите компании ако те се случват извън еврозоната – това не само потенциално вреди на лондонското Сити, но и подкопава правилата на единния пазар, които позволяват на фирмите да правят бизнес навсякъде в ЕС. За да има членството смисъл за Великобритания, тя не бива да се озовава в ситуация, при която "е в ЕС, но е управлявана от еврозоната."
Следващата стъпка е да се погледнат сферите, в които ЕС има нужда от реформи и е разумно част от правомощията да се върнат към страните-членки. Първо, има области, в които това трябва да се приложи към всички страни-членки. Например регионалните еврофондове трябва да съществуват единствено за да подпомагат по-бедните страни. По-богатите държани трябва сами да финансират своето регионално развитие без централни насоки от Брюксел. Други кандидати за реформи в тази категория са Общата селскостопанска политика и енергийната политика, където страните-членки трябва да получат повече гъвкавост в рамките на ЕС. Европа трябва да е повече про-бизнес настроена и да се конкурира глобално – единният пазар е най-големият й актив в тази надпревара. Целта трябва да е по-малко бюрокрация и повече конкурентоспособност за всички.
Второ, има други сфери, където е възможна по-голямо разграничаване между страните в и извън еврозоната. Например може да има икономически смисъл от по-голяма интеграция на трудовите политики вътре в еврозоната, но за Великобритания и другите страни извън валутния съюз това би могло да е шанс за да направят крачка назад в тази област. Трябва да има и различни споразумения за страните във и извън новосъздадения "банков съюз".
Връщането на единния пазар в центъра ще помогне както за гарантиране на еднакъв статут на всички членки на ЕС, така и за това Европа да получи свежия икономически импулс, от който се нуждае. Без това е по-вероятно въпросът да бъде не дали, а кога Великобритания ще напусне ЕС.
Сегашният дебат за бъдещите отношения между Великобритания и ЕС може да бъде проследен обратно чак до Договора от Маастрихт. Това споразумение очерта пътя за икономически и валутен съюз, от който Великобритания реши да не става част и получи опция за неприлагане (opt-out). Последваха вътрешни спорове дали все пак Великобритания трябва да се присъедини към еврозоната. Макар сега този дебат да е разрешен и никой от политическия елит да не проповядва приемане на еврото, ЕС междувременно продължи да се развива с нови договори и с разширяването. Същевременно, въпреки липсата на демократична легитимност, фундаменталният принцип за "все по-дълбок съюз" продължава да не се поставя под въпрос – влизането в еврозоната е задължително за всички нови членове и единствено Дания и Великобритания имат формална опция за неприлагане.
Но кризата в еврозоната и стъпките към задълбочаване на политическата и икономическата интеграция за две трети от страните-членки, споделящи общата валута, означават, че ЕС сега е изправен пред екзистенциален избор за бъдещето си. В центъра на този избор е фундаменталният въпрос: какво трябва да е "лепилото", което свързва и държи заедно страните-членки? Двата очевидни кандидата са единната валута и единният пазар. И изходът от битката между тези две конкурентни визии за бъдещето на ЕС вероятно ще определи дали Великобритания ще остане или ще напусне ЕС.
За Лондон е важно първостепенното значение на единния пазар да бъде препотвърдено. Не е нужно това да изключва по-дълбока интеграция в еврозоната, но изисква формално признание, че страните извън единната валута ще имат силен глас във взимането на решения в ЕС. Например Европейската централна банка иска да ограничи транзакциите в евро на клиринговите компании ако те се случват извън еврозоната – това не само потенциално вреди на лондонското Сити, но и подкопава правилата на единния пазар, които позволяват на фирмите да правят бизнес навсякъде в ЕС. За да има членството смисъл за Великобритания, тя не бива да се озовава в ситуация, при която "е в ЕС, но е управлявана от еврозоната."
Следващата стъпка е да се погледнат сферите, в които ЕС има нужда от реформи и е разумно част от правомощията да се върнат към страните-членки. Първо, има области, в които това трябва да се приложи към всички страни-членки. Например регионалните еврофондове трябва да съществуват единствено за да подпомагат по-бедните страни. По-богатите държани трябва сами да финансират своето регионално развитие без централни насоки от Брюксел. Други кандидати за реформи в тази категория са Общата селскостопанска политика и енергийната политика, където страните-членки трябва да получат повече гъвкавост в рамките на ЕС. Европа трябва да е повече про-бизнес настроена и да се конкурира глобално – единният пазар е най-големият й актив в тази надпревара. Целта трябва да е по-малко бюрокрация и повече конкурентоспособност за всички.
Второ, има други сфери, където е възможна по-голямо разграничаване между страните в и извън еврозоната. Например може да има икономически смисъл от по-голяма интеграция на трудовите политики вътре в еврозоната, но за Великобритания и другите страни извън валутния съюз това би могло да е шанс за да направят крачка назад в тази област. Трябва да има и различни споразумения за страните във и извън новосъздадения "банков съюз".
Връщането на единния пазар в центъра ще помогне както за гарантиране на еднакъв статут на всички членки на ЕС, така и за това Европа да получи свежия икономически импулс, от който се нуждае. Без това е по-вероятно въпросът да бъде не дали, а кога Великобритания ще напусне ЕС.
Резултати от гласуването на този етап
52%28 гласа
Благодарим за вашия глас!
48%26 гласа
Светломира Гюрова
Модератор
Темата за Великобритания и ЕС придоби силен български привкус. Кампанията на Острова срещу евентуална вълна от българи и румънци, която ще залее страната след 1 януари 2014 г. предизвика както официални протести от София и Букурещ, така и остроумна контра-атака на в. "Гъндул" и рекламната агенция GMP под надслова "Ние може и да не харесваме Великобритания, но вие ще се влюбите в Румъния. Защо вие не дойдете първи?".
Искахме да поканим като гост-експерт в този дебат политик от управляващата Консервативна партия на премиера Дейвид Камерън, който да обясни какво иска Великобритания. Обърнахме се към двама депутати от евроскептичната група Fresh Start в Камарата на общините в британския парламент – Андреа Ледсъм и Крис Хийтън Харис. Получихме любезни откази. От проевропейската група на консерваторите Conservative Europe Group, председателствана от Кенет Кларк, така и не дойде никакъв отговор. Само можем да гадаем дали причините за отказите и мълчанието са прекомерна заетост или неудобство от заставане пред българска аудитория след случващото се в последните седмици.
Сега ви представяме мнението на Стивън Буут, директор "Изследвания" в базирания в Лондон и Брюксел аналитичен център Open Europe. Стивън е на този пост от 2011 г. и пише за отношенията между Великобритания и ЕС, европейските регулации, политиката по правосъдие и вътрешен ред и политиката на ЕС за подпомагане.
Искахме да поканим като гост-експерт в този дебат политик от управляващата Консервативна партия на премиера Дейвид Камерън, който да обясни какво иска Великобритания. Обърнахме се към двама депутати от евроскептичната група Fresh Start в Камарата на общините в британския парламент – Андреа Ледсъм и Крис Хийтън Харис. Получихме любезни откази. От проевропейската група на консерваторите Conservative Europe Group, председателствана от Кенет Кларк, така и не дойде никакъв отговор. Само можем да гадаем дали причините за отказите и мълчанието са прекомерна заетост или неудобство от заставане пред българска аудитория след случващото се в последните седмици.
Сега ви представяме мнението на Стивън Буут, директор "Изследвания" в базирания в Лондон и Брюксел аналитичен център Open Europe. Стивън е на този пост от 2011 г. и пише за отношенията между Великобритания и ЕС, европейските регулации, политиката по правосъдие и вътрешен ред и политиката на ЕС за подпомагане.
Да
Владимир Шопов
политолог, основател на Sophia AnalyticaЕвентуално напускане на ЕС от Великобритания ще има негативни последствия в три посоки. По отношение на собствените й позиции те ще бъдат няколко: Осезаем спад на геополитическо влияние чрез загуба на позиции вътре в самия съюз, но и по оста САЩ-ЕС...
Основна теза
Заключителна теза
Не
Евгений Дайнов
политологВеликобритания няма отчетлива причина, нито видим интерес да остане в ЕС такъв, какъвто е той в момента. Аргументите не са толкова технически, колкото политически. И се знаят откакто преди 20 години Маргарет Тачър публикува своите мемоари, а преди 10 – най-ценния наръчник по политика...
Основна теза Заключителна теза
Резултати от гласуването на този етап
52%28 гласа
Благодарим за вашия глас!
48%26 гласа
Какво следва?
В следващия етап на дебата основните участници ще представят заключителните си тези. Очакваме още от вашите мнения в анкетата и форума.
Още по темата
Или как улиците във Великобритания не са "павирани със злато"
За проблема с премиера Дейвид Камерън и други българо-румънски истории на студенти
Особености на британското гостоприемство
Лондон обсъжда негативна рекламна кампания, за да отблъсне потенциалните имигранти от България и Румъния
Британският премиер хазартно заложи бъдещето на страната си в ЕС на карта с надпис "референдум"
+1
А защо не водим дебат по нещо, за което гласът ни има значение?
_____
Включете се в свободния интернет, без цензура на корпорации, партии, олигарси,... https://bg.wikipedia.org/wiki/Мастодон_(социална_мрежа) https://masto.bg-1 +5
До коментар [#10] от "Karla Bartoli Hanneman":
Има логика в това което казвате - стига да беше съвсем вярно.
Това, че Англия излиза като победител във ВСВ съвсем не значи, че не са катастрофирали. Даже най-здраво от всички - колкото и да е парадоксално. Чърчил затова по видеохрониките е толкова кахърен - умен за трима, прекрасно е разбирал, че британската империя върви към залеза си без значение от изхода на войната, и за капак - именно под неговото вещо ръководство. Сигурно е било много тежко бреме.
Американските съюзници така са им помогнали, че ум да ти зайде. 50 стари есминци за скрап заменяме за нам си колко военни бази по света. Сделка или не? Или по-късно във войната, забравих от кой точно африкански порт - дайте сега златния резерв. Всичко, всичко, не се стеснявайте! Направо са ги... изпомпили. На английски има един много хубав глагол: "to suck sth. dry". И после същите тези ресурси - на ФРГ-то. Ама че номер...
_____
"Тhe lack of major wars may be hurting economic growth." New York Times-5 +2
До коментар [#1] от "daskal1":
Ами разбира се , точно както и всички останали.
Не знам защо толкова много хора предпочитат в Европа да властват Мерколан , лидери на страни , които исторически винаги са завършвали доминацията си с катастрофи , отколкото разумните и умерени британци.
_____
Не ГЕРБ - българският народ пречи на Костов. - цитат на коментар #40 от “dodge_ram”-2 +5
Британците се държат като комунисти и искат на баницата мекото, без да поемат отговорност.
В крайна сметка, ако се пънат много, ще получат статута на Норвегия - задължения без право на глас. Искам тогава да им видя самочувствието, когато богати на ресурси африкански държави ще имат по-голямо влияние, а "великата" Британия ще се превърне в един голям Лихтенщайн.
_____
ПОРАДИ НАЛОЖЕНИТЕ ИЗВЪНРЕДНИ ИКОНОМИИ, СВЕТЛИНАТА В ТУНЕЛА Е ИЗГАСЕНА ДО ВТОРО НАРЕЖДАНЕ. ПРИЯТЕН ДЕН!-3 +4
"Трябва да останат, но след като сменят това правителство и цялата си външна политика."
Доста хора явно смятат така, но аз мисля, че това е басня. Те от векове не са си сменяли външната политика, та сега ще я сменят. Де, де.
И нямат значение правителствата а хората. Ако г-н Буут се изкаже ненадейно на някой площад с тази си реч, ще го замерят с яйца.
_____
"Тhe lack of major wars may be hurting economic growth." New York Times-4 +2
трябва да останат, но след като сменят това правителство и цялата си външна си политика. В ес трябва да допринасяш към общността, не става само да искаш без основание. Англия си мисли, че е велика държава. Но трябва да докаже на всички членове, че действително е такава.
-1 +13
19 век отдавна е в историята скъпи англичани, още не можете да осъзнаете, че четвърт свят не са ви роби. Може би наистина трябва да напуснете ЕС за да осъзнаете, че вече не сте колониалната държава Англия от доброто за вас минало.
Хари Потър е литературен герой ,а не вълшебник живеещ реалния свят.
-1 +10
Мистър Буут има много добри пожелания, но едно голямо НО...
Но Англия тия неща не работи изобщо за да ги прилага! Те не желаят да се занимават с ЕС, нито в ЕК, нито в европарламента те развиват политика, влияние, реклама на идеите си. Аз мисля, че техните идеи имат потенциал, но те отказват да ги развиват през европейските институции.
Те искат всичко да се решава на масата, но онази извън кръглата в Брюксел и Страсбург.
-3 +11
Не! Не й е там мястото! Твърде много стават уговорките! Ако това, ако онова!? Като влизаш в някакъв съюз, или приемаш условията, или не. Но те са твърде велики, та да приемат някакви условия! И са още по-велики, затова искат да наложат своите! Ай сиктир, както казват едни техни приятели от векове!
Сега трябва да отворят трудовия си пазар, но не! Българите били много бедни и щели да се изнесат там! Че българите до известна степен са бедни заради тях! Знаем им политиката спрямо нас! Пак от векове! Великите демократи, подписали харта на свободите през 1215 г.! Тяхната демокрация минава през колонизаторството! Дали са го споменали във великата си харта? Не! Ние колонизатори не сме били! Робовладелци - също, дори в най-силните си времена!
Така че те да си решават: или и жилото, и меда, или... кой откъдет е!
-1 +8
До коментар [#2] от "jordani":
++++++
Само че няма да стане - заради желанието на Брюксел да държи съюза единен ще се направят отстъпки, може би не толкова големи колкото им се иска на англичаните но ще има.
Е разбира се пистолета е зареден и англичаните са в правото си да се самоубият икономически ако не останат доволни от отстъпките и излезат от ЕС.
_____
АМАН ОТ НЕКАДЪРНИ ОБНОВЛЕНИЯ-3 +11
Да, трябва да остане. Разбира се след като се променят всички условия на Британското членство и Великобритания придобие статута на редови член на ЕС. Без отстъпки, без привилегии, без обратни плащания.
Не е състоятелно да говорим за бъдещо разширяване на ЕС, а да си позволим да загубим един от членовете му. Но да го запазим на всяка цена - не !
Иначе Камерън бе прав за доста неща, критикувайки ЕС и ЕК, но като цяло речта му бе демагогия и популизъм, пълна с противоречия.
Позицията на британските политици ми напомня на израза "а га ядохте кифтетата не рвахте, а ?". Защото от гледна точка на икономически баланс ЕС има по-малка нужда от Великобритания, отколкото Великобритания от общият пазар.
-3 +14
Като че по стара колониална традиция Великобритания иска да поставя своите условия за изключителни права и органичена отговорност.