Предложението на ЕК да се етикетира месото в готовите храни има своите основания. Най-важното от тях е спазване правото на потребителите да бъдат информирани за произхода на храните, които слагат на масата на своите деца.

На дискусия трябва да се поставят въпросите:

1. Не е ли време както правилата за етикетиране на говеждото месо с посочване мястото на раждане, отглеждане и клане, същите да се прилагат и за останалите видове месо – свине, домашни птици, овце, кози и т.н.?

2. Не е ли редно да има задължително изискване за произхода на всяка една съставка в преработените храни, която е над определен процент, напр. 30, 40 или 50%?

Дали е по-важно мястото, където е родено животното, или мястото, където е отглеждано, или мястото, където е заклано? Животните са подложени на непрекъснато движение от държава в държава, което е свързано или с по-евтини фуражи, или по-евтина работна ръка за отглеждането им, или с възможността за получаване на субсидии. За разрешаването на този въпрос се изисква сериозна дискусия, след като бъде изготвена оценка на въздействието за обозначаване произхода на месото в преработените храни.

3. Не е ли крайно време да отпадне надписа "Произведено в ЕС"?

Аргумент за това е последния случай с произведената от конско месо лазаня, която се оказа, че е била етикетирана като говеждо месо. Тази лазаня е с произход ЕС, но е резултат от действията на недобросъвестни ЕС търговци и ЕС контролни органи. Още от 2000 г. има европейско изискване за задължително етикетиране на говеждото месо, което включва и произход. Тук резонно трябва да зададем въпроса – за търговците, решили да извършат измамата е разбираемо да не спазват законите, защото те са си измамници, но къде са контролните органи на толкова много страни, които би трябвало да хванат измамата? От този случай две неща са абсолютно ясни:

- първо, че системата за обратна проследяемост работи. Независимо че това можеше да се случи в рамките на един-два дни, по-изгодният вариант беше да се наложи мнението, че грешката е някъде в югоизточна Европа.

- второ, че страната с най-добър контрол върху храните е Великобритания. Фактът, че днес такива продукти се откриват в магазините в цяла Европа говори, че контролът не е на мястото си и може би е добре да си зададем въпроса – необходимо ли е да го има при тази ситуация?

4. Не е ли крайно време контролните органи, допуснали тези грешки да понесат и лична отговорност? Не е нормално в цяла Европа контролните органи да се издържат от нашите данъци, а когато допуснат грешки, да не бъдат наказвани за това. Не е ли задължение на контролните органи да откриват некоректните производители и търговци, които в случая с конската лазаня ще бъдат наказани, а всички контролиращи институции ще получат 75% пак от нашите данъци и такси от сумата за извършени постфактум изследвания?

Историята с конската лазаня не е свързана с безопасността на храните, а с това, че потребителите са подведени. А защо е направена тази измама? Първо-защото са имали възможност безнаказано да го направят, но основната им цел е голямата печалба от разликата в цените на говеждото и конското месо.

Отговорност за това какви храни се предлагат на пазара има не само на един субект-било то производител или търговец или потребител, или контролен орган. Крайно време е да се разбере, че безопасността на храните е споделена отговорност. Това означава от една страна ново предизвикателство за производители, търговци и контролни органи, които трябва да променят своята работа. Това в крайна сметка означава промяна в начина на мислене. От друга страна, споделената отговорност създава необходимата увереност у потребителите в безопасността на храните и опазване на тяхното здраве, което е основен приоритет на потребителите, а това е и гледната точка на всички нас. За това е нужно време и една по-широка дискусия, за да се престане с порочната практика да се посочва винаги само един виновник.