// Интерактив /Дебати
Facebook
LinkedIn
Twitter
Email
Приключил, 10 апр 2013 - 14 май 2013
Трябва ли да има нова задължителна цел за дял на зелената енергия след 2020 г.?
Илин Станев, модератор Включване в дебата- 95 Основни тези 10 апр 2013
- 35 Защитни тези 22 апр 2013
- 26 Заключителни тези 29 апр 2013
- 4 Победител 14 май 2013
Заключителни тези - ВЕИ бизнесът трябва да зaпочне да плува сам и да се адаптира към пазарната среда
Защо си струва да подкрепяме развитието на ВЕИ
Никола Газдов
Възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) се развиват със зашеметяващи темпове и са обречени да играят централна роля в енергетиката и икономиката на ЕС, в това число и на България.
Основна теза
Защитна теза Заключителна теза
Оправдават ли методите крайната цел?
Калоян Стайков
Един от големите проблеми с ВЕИ, който често се пренебрегва, е, че експлоатационните разходи не се свеждат единствено до дейността на отделната централа, но се разпростират и до управлението на енергопреносната мрежа.
Основна теза Защитна теза Заключителна теза
Резултати от гласуването на този етап
50%27 гласа
Благодарим за вашия глас!
50%27 гласа
Илин Станев
Модератор
"Искам да си направя едно панелче на покрива и хич не им искам парите. ЧЕЗ да се свърже с топлофикацията и да се оправят там..." Това беше шеговитата мечта на един известен български икономист, която бързо бе разбита при обяснението на цялата бюрокрация при инсталирането на "панелчето" и малко съмнителната икономика на мероприятието.
Поне финансовата част обаче е на път да се промени. На теория, дори сега, едно предприятие, което си направи покривна инсталация, може да намери енергийната свобода поне за по няколко часа на ден. Цените на електроенергията за бизнес клиенти в момента са около 22 ст. за киловатчас и е напълно възможно да си изградите собствена централа, което да ви дава енергия на тази цена. В момента големите фотоволтаични централи вече имат подобна, малко по-висока, преференциална тарифа. Въпросът е да убедите снабдителното ви дружество да ви присъедини и да се занимава с нетиране на това, което потребявате от собственото си производство и което взимате от мрежата. Последното, особено в момента, е мисия невъзможна.
Защо е релевантен този сценарии за нашия дебат? Защото показва, че икономиката на някои възобновяеми източници вече почти е стигнала нива, които да им позволяват пазарно поведение. И в същото време, ако оставим правилата да се определят от настоящите играчи, то едва ли можем да очакваме някаква промяна. Ако бяхме оставили преди 15 г. БТК да е единственият законодател в областта не телекомуникациите, вероятно все още щяме да въртим шайбата на телефона, а интернет щеше да бъде скъп и недостъпен. Да не забравяме как преди години мобилната телефония беше свързвана само с мутрите, сигналът на "Мобиком" се хващаше основно на "Витошка" в столицата, а първият ми мобифон имаше размерите на тухла четворка. Затова и Никола Газдов ни призовава да не наблягаме твърде много на постулата "в дългосрочен план всички сме мъртви".
За да се случи "енергийната свобода" обаче има много стъпки и условия. И цена. И тя трябва да се знае, нещо за което Калоян Стойков ни напомня. Каквото и да си говорим, енергията от ВЕИ още дълго ще бъде нестабилна. Това налага мощности, които да стоят в готовност за включване, когато вятърът спре или се появят облаци. Престоят на такава централа струва много пари. Хубавото е, че в България вече се говори за създаване на балансиращ пазар за ВЕИ – при фотоволтаиците това е относително лесно, тъй като добрите оператори могат да постигнат прогнозируемост в рамките на +/- 5 процента на годишна база. Това е трудно или почти невъзможно при вятъра.
Сегашните проблеми ще ни се струват като детски зъбобол, ако започне масовото навлизане на ВЕИ, което може да се очаква след 5-6 години, когато се постигне т.нар. мрежов паритет (да е малко по-евтино сам да си произвеждаш енергия, отколкото да я купуваш от мрежата). Проблемите няма да са само технологични. Какво да правим с въгледобива в България например? Как да поддържаме снабдителите (ЧЕЗ, ЕВН, Енерго-про, НЕК, по-малките търговци) финансово стабилни, след като ще падне обемът на продаваната от тях енергия? А колко ще струва тя на обикновените потребители без "панелче", след като електроенергията се натовари с всички по-горе споменати разходи?
Всичко това са въпроси, за които трябва да се говори. Бързането и недоглеждането създават проблеми, които имат висока цена. Досега – от 2009 г. насам, преференциалните цени за ВЕИ енергия са стрували на българския потребител около 1.5 млрд. лв. Сумата е огромна, а малкото успокоение е, че поне това са централи, които работят. За разлика от ВЕЦ "Цанков камък", която още не е тръгнала, да не говорим за АЕЦ "Белене".
Успяхме ли да отговорим на основния въпрос дали трябва да има задължителни цели за постигане на процент ВЕИ енергия от общото потребление? Не съм убеден, макар че гласуващите в дебата са твърдо за. Това ще е въпрос, който започва да се обсъжда в ЕС и ще продължи поне няколко години. Ако модераторът има право на мнение, то то е, че всяка субсидия трябва да е временна (дали финансова или друга). ВЕИ бизнесът трябва да зaпочне да плува сам и да е подложен на по-силен натиск да се адаптира към пазарната среда. Първите му седем години вече минаха.
Поне финансовата част обаче е на път да се промени. На теория, дори сега, едно предприятие, което си направи покривна инсталация, може да намери енергийната свобода поне за по няколко часа на ден. Цените на електроенергията за бизнес клиенти в момента са около 22 ст. за киловатчас и е напълно възможно да си изградите собствена централа, което да ви дава енергия на тази цена. В момента големите фотоволтаични централи вече имат подобна, малко по-висока, преференциална тарифа. Въпросът е да убедите снабдителното ви дружество да ви присъедини и да се занимава с нетиране на това, което потребявате от собственото си производство и което взимате от мрежата. Последното, особено в момента, е мисия невъзможна.
Защо е релевантен този сценарии за нашия дебат? Защото показва, че икономиката на някои възобновяеми източници вече почти е стигнала нива, които да им позволяват пазарно поведение. И в същото време, ако оставим правилата да се определят от настоящите играчи, то едва ли можем да очакваме някаква промяна. Ако бяхме оставили преди 15 г. БТК да е единственият законодател в областта не телекомуникациите, вероятно все още щяме да въртим шайбата на телефона, а интернет щеше да бъде скъп и недостъпен. Да не забравяме как преди години мобилната телефония беше свързвана само с мутрите, сигналът на "Мобиком" се хващаше основно на "Витошка" в столицата, а първият ми мобифон имаше размерите на тухла четворка. Затова и Никола Газдов ни призовава да не наблягаме твърде много на постулата "в дългосрочен план всички сме мъртви".
За да се случи "енергийната свобода" обаче има много стъпки и условия. И цена. И тя трябва да се знае, нещо за което Калоян Стойков ни напомня. Каквото и да си говорим, енергията от ВЕИ още дълго ще бъде нестабилна. Това налага мощности, които да стоят в готовност за включване, когато вятърът спре или се появят облаци. Престоят на такава централа струва много пари. Хубавото е, че в България вече се говори за създаване на балансиращ пазар за ВЕИ – при фотоволтаиците това е относително лесно, тъй като добрите оператори могат да постигнат прогнозируемост в рамките на +/- 5 процента на годишна база. Това е трудно или почти невъзможно при вятъра.
Сегашните проблеми ще ни се струват като детски зъбобол, ако започне масовото навлизане на ВЕИ, което може да се очаква след 5-6 години, когато се постигне т.нар. мрежов паритет (да е малко по-евтино сам да си произвеждаш енергия, отколкото да я купуваш от мрежата). Проблемите няма да са само технологични. Какво да правим с въгледобива в България например? Как да поддържаме снабдителите (ЧЕЗ, ЕВН, Енерго-про, НЕК, по-малките търговци) финансово стабилни, след като ще падне обемът на продаваната от тях енергия? А колко ще струва тя на обикновените потребители без "панелче", след като електроенергията се натовари с всички по-горе споменати разходи?
Всичко това са въпроси, за които трябва да се говори. Бързането и недоглеждането създават проблеми, които имат висока цена. Досега – от 2009 г. насам, преференциалните цени за ВЕИ енергия са стрували на българския потребител около 1.5 млрд. лв. Сумата е огромна, а малкото успокоение е, че поне това са централи, които работят. За разлика от ВЕЦ "Цанков камък", която още не е тръгнала, да не говорим за АЕЦ "Белене".
Успяхме ли да отговорим на основния въпрос дали трябва да има задължителни цели за постигане на процент ВЕИ енергия от общото потребление? Не съм убеден, макар че гласуващите в дебата са твърдо за. Това ще е въпрос, който започва да се обсъжда в ЕС и ще продължи поне няколко години. Ако модераторът има право на мнение, то то е, че всяка субсидия трябва да е временна (дали финансова или друга). ВЕИ бизнесът трябва да зaпочне да плува сам и да е подложен на по-силен натиск да се адаптира към пазарната среда. Първите му седем години вече минаха.
Защо си струва да подкрепяме развитието на ВЕИ
Никола Газдов
Позиция Да
Дебатът в "Капитал" поставя начало на един интересен разговор, който ще става все по-важен в следващите години. Възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) се развиват със зашеметяващи темпове и са обречени да играят централна роля в енергетиката и икономиката на ЕС, в това число и на България. Дори съседна Турция, която ще инсталира около 60 ГВ нови мощности до 2023 г., си поставя за цел поне половината от тях да са от водни, вятърни и слънчеви централи.
Защо си струва да подкрепяме развитието на ВЕИ?
В последните десетилетия цената на електроенергията произведена от конвенционални източници се покачва. В същото време цената на възобновяемите технологии намалява с бързи темпове и по този начин се доближава до т. нар. мрежови паритет – т.е. изравняване на цената на ВЕИ с тази на енергийния микс. На някои места това вече е факт. В региони с добро слънцегреене и адекватна регулация днес вече е по-изгодно децентрализираното производство на електроенергия от слънце и вятър, отколкото купуването на ток от мрежата. В средносрочен и дългосрочен план се очаква голяма част от консумираната електроенергия да се произвежда децентрално. С глобален ефект.
Относно обвързващите цели
Обвързващи цели за развитие на ВЕИ има във всички държави от ЕС. Всяка страна-членка приема адекватна законова и регулаторна рамка за подкрепа, която следва да прилага принципите на европейските директиви. Неслучайно в България, Италия, Гърция, Германия и Полша административните процедури и цената за финансиране на ВЕИ проекти е различна. Тоест, обвързващите цели са полезно нещо, доколкото те заявяват политическа воля и задават инвестиционен хоризонт. Но рамката трябва да бъде изпълнена със съдържание, което не се "спуска от Брюксел". То е плод на консенсус между институциите, бизнеса и гражданското общество в страните-членки.
Какво е необходимо, за да се развиват възобновяемите енергийни източници в България устойчиво и икономически целесъобразно? Казано просто – върховенство на закона и адекватни национални цели.
1) Належащо е да бъде прекратена политиката на терор над ВЕИ производителите, които вече инвестираха в страната. Законовота рамка при две парламентрани мнозинства привлече инвестиции за над 5 милиарда лева. Добър или лош, законът следва да се спазва. Иначе България се нарежда някъде между Албания и Венецуела като предвидима инвестиционна дестинация, с всички последствия от това. Какво виждаме днес? ВЕИ производителите са принудени от незаконно решение на ДКЕВР да превеждат до 39% от оборота си на ЕРП-тата. А от няколко седмици производството на фотоволтаичните централи се ограничава ежедневно. Питайте някой от тези 1300 ВЕИ производители какво мисли по въпроса и ще получите отговор, че живеем в "бананова република". Толкова за "зелената мафия".
2) Надали е необходимо България да бъде двигател на световната ВЕИ индустрия. Финансовите стимули, доколкото ги има занапред, следва да подкрепят основно малки децентрализирани производители. Това е полезно за енергийната система, защото спестява разходи по пренос и разпределение. Печели също малкия и среден бизнес, който ще може да разчита на изгодно и сигурно снабдяване с електроенергия. Строители и доставчици пък ще могат да развият своите услуги в посока изграждане на малки ВЕИ мощности, което ще създаде заетост в малките населени места. Не на последно място – собствеността на енергийните мощности постепнно ще премине от ръцете на държавата и енергийната олигархия, в ръцете на гражданите.
3) Трябва да се стимулира производството там, където има консумация. За целта следва да се направи анализ кои мерки ще поощрят индустриалните предприятия да инвестират в изграждане на ВЕИ. Логична стъпка е, локално произведената електроенергия да бъде освободена от всякакви такси и надбавки, когато се ползва на мястото. Разбира се, административните процедури по изграждане и присъединяване следва да бъдат опростени. А регулаторът е нужно да изработи условия за поощряване на собствената консумация.
4) Държавата трябва да създаде финансови инструменти, които да подкрепят инвестициите в малки ВЕИ централи. Тези обекти попадат извън обхвата на традиционните финансови продукти, предлагани от търговските банки и това ги прави много трудни за реализаци. Като добавим и политическия риск, въведен от последните управляващи с т. нар. "цена за достъп" до мрежата за ВЕИ централи, няма защо да виним банките за консервативния им подход. В редица държави от ЕС има доказани модели – гаранционни фондове, банки за развитие и т.н. - които лесно могат да се адаптират и приложат с успех в България.
Вчера, днес и утре
Възобновяемите енергийни източници много често биват разглеждани на "стоп-кадър" от своите критици. Аргументът им е, че цената на произведен киловатчас електроенергия от вятърни и слънчеви централи е по-висока, отколкото тази на киловатчас от АЕЦ, или ТЕЦ, да речем (всъщност вятърната енергия вече е по-евтина от някои кондензационни централи дори в България). Критиците всъщност сравняват амортизирани конвенционални централи с нови ВЕИ такива. И игнорират всякакви трендове с аргумента, че "в дългосрочен план всички сме мъртви".
Защо си струва да подкрепяме развитието на ВЕИ?
В последните десетилетия цената на електроенергията произведена от конвенционални източници се покачва. В същото време цената на възобновяемите технологии намалява с бързи темпове и по този начин се доближава до т. нар. мрежови паритет – т.е. изравняване на цената на ВЕИ с тази на енергийния микс. На някои места това вече е факт. В региони с добро слънцегреене и адекватна регулация днес вече е по-изгодно децентрализираното производство на електроенергия от слънце и вятър, отколкото купуването на ток от мрежата. В средносрочен и дългосрочен план се очаква голяма част от консумираната електроенергия да се произвежда децентрално. С глобален ефект.
Относно обвързващите цели
Обвързващи цели за развитие на ВЕИ има във всички държави от ЕС. Всяка страна-членка приема адекватна законова и регулаторна рамка за подкрепа, която следва да прилага принципите на европейските директиви. Неслучайно в България, Италия, Гърция, Германия и Полша административните процедури и цената за финансиране на ВЕИ проекти е различна. Тоест, обвързващите цели са полезно нещо, доколкото те заявяват политическа воля и задават инвестиционен хоризонт. Но рамката трябва да бъде изпълнена със съдържание, което не се "спуска от Брюксел". То е плод на консенсус между институциите, бизнеса и гражданското общество в страните-членки.
Какво е необходимо, за да се развиват възобновяемите енергийни източници в България устойчиво и икономически целесъобразно? Казано просто – върховенство на закона и адекватни национални цели.
1) Належащо е да бъде прекратена политиката на терор над ВЕИ производителите, които вече инвестираха в страната. Законовота рамка при две парламентрани мнозинства привлече инвестиции за над 5 милиарда лева. Добър или лош, законът следва да се спазва. Иначе България се нарежда някъде между Албания и Венецуела като предвидима инвестиционна дестинация, с всички последствия от това. Какво виждаме днес? ВЕИ производителите са принудени от незаконно решение на ДКЕВР да превеждат до 39% от оборота си на ЕРП-тата. А от няколко седмици производството на фотоволтаичните централи се ограничава ежедневно. Питайте някой от тези 1300 ВЕИ производители какво мисли по въпроса и ще получите отговор, че живеем в "бананова република". Толкова за "зелената мафия".
2) Надали е необходимо България да бъде двигател на световната ВЕИ индустрия. Финансовите стимули, доколкото ги има занапред, следва да подкрепят основно малки децентрализирани производители. Това е полезно за енергийната система, защото спестява разходи по пренос и разпределение. Печели също малкия и среден бизнес, който ще може да разчита на изгодно и сигурно снабдяване с електроенергия. Строители и доставчици пък ще могат да развият своите услуги в посока изграждане на малки ВЕИ мощности, което ще създаде заетост в малките населени места. Не на последно място – собствеността на енергийните мощности постепнно ще премине от ръцете на държавата и енергийната олигархия, в ръцете на гражданите.
3) Трябва да се стимулира производството там, където има консумация. За целта следва да се направи анализ кои мерки ще поощрят индустриалните предприятия да инвестират в изграждане на ВЕИ. Логична стъпка е, локално произведената електроенергия да бъде освободена от всякакви такси и надбавки, когато се ползва на мястото. Разбира се, административните процедури по изграждане и присъединяване следва да бъдат опростени. А регулаторът е нужно да изработи условия за поощряване на собствената консумация.
4) Държавата трябва да създаде финансови инструменти, които да подкрепят инвестициите в малки ВЕИ централи. Тези обекти попадат извън обхвата на традиционните финансови продукти, предлагани от търговските банки и това ги прави много трудни за реализаци. Като добавим и политическия риск, въведен от последните управляващи с т. нар. "цена за достъп" до мрежата за ВЕИ централи, няма защо да виним банките за консервативния им подход. В редица държави от ЕС има доказани модели – гаранционни фондове, банки за развитие и т.н. - които лесно могат да се адаптират и приложат с успех в България.
Вчера, днес и утре
Възобновяемите енергийни източници много често биват разглеждани на "стоп-кадър" от своите критици. Аргументът им е, че цената на произведен киловатчас електроенергия от вятърни и слънчеви централи е по-висока, отколкото тази на киловатчас от АЕЦ, или ТЕЦ, да речем (всъщност вятърната енергия вече е по-евтина от някои кондензационни централи дори в България). Критиците всъщност сравняват амортизирани конвенционални централи с нови ВЕИ такива. И игнорират всякакви трендове с аргумента, че "в дългосрочен план всички сме мъртви".
Оправдават ли методите крайната цел?
Калоян Стайков
Позиция Не
Разбирам, че в заключителната фаза трябва да има заключения, но не мога да не обърна внимание на няколко неточности в последния коментар на Никола Газдов. Той е прав, че разходите за изграждане на атомни централи растат по редица причини, докато тези за изграждане на ВЕИ централи намаляват. Но това става на фона на огромната субсидия, която тези централи получават в момента и благодарение на която технологиите се развиват. В дългосрочен план ползите са неоспорими – нулев разход за енергиен ресурс на тези централи, но на каква цена постигаме тези ползи? Методите оправдават ли крайната цел?
Един от големите проблеми с ВЕИ, който често се пренебрегва, е, че експлоатационните разходи не се свеждат единствено до дейността на отделната централа, но се разпростират и до управлението на енергопреносната мрежа. Най-просто казано, за да може всеки потребител да е сигурен, че когато щракне ключа, лампата му ще светне, трябва да има някой, който да свързва произведената електроенергия с потребяваната такава. В България това е ролята на Електроенергийния системен оператор (ЕСО). За да може да си свърши работата обаче, ЕСО трябва да има някаква представа къде, кога и колко ще е производството. Да, обаче товаровият график на електроенергията от ВЕИ е с около 25% предвидимост. Тази голяма непредвидимост отнема от гъвкавостта на управление на системата и оскъпява процеса. Различни изследвания показват, че с настоящата система на управление на мрежата около 20% от енергията може да е с непостоянен товар. Надхвърлянето на тази граница води до големи разходи, които напълно заличават спестяванията, които ВЕИ могат да предоставят заради безплатната им енергийна компонента. Т.е. освен че трябва да се гледа производствената цена на електроенергията, не трябва да се пропускат разходите за управление на системата. Между другото тук влиза и заместващата енергия, без която ВЕИ централите не могат да работят, чието производството е скъпо и мръсно, а загубите по преноса са високи.
Що се отнася до скрити субсидии при конвенционалните производители, не ми е известно такива да има. От години съществуват два фонда към министъра на икономиката, които са свързани с дейността на АЕЦ "Козлодуй" – фонд "Радиоактивни отпадъци" и фонд "Извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения". Има и наредби относно източниците на финансирането им и начина, по който средствата се изразходват. Всички потребители – чрез съответно 3,6 лв./МВтч и 1,4 лв./МВтч, и данъкоплатците пълнят тези фондове, така че няма опасност децата ни да бъдат ангажирани с подобни задължения.
Както Никола Газдов отбелязва, всеки пазар подлежи на определени правила. Това, което не се споменава, е, че правилата трябва да са еднакви за всички участници, а не да поставят една група от тях в привилегировано положение, като ѝ се осигурява изкупуване на цялата продукция, на преференциална цена, към която се слага и още една надбавка в продължение на между 10 и 25 г. В България няма пазар на електроенергия и не е възможно да има, ако управляващите искат да стимулират производството ѝ от ВЕИ, защото цените са прекалено различни. Дори да приемем, че цените на регулирания пазар са подценени и че потребителите биха плащали по-висока цена в замяна на сигурност, че тя ще е постоянна, производството от ВЕИ остава в пъти по-скъпо от това от конвенционалните централи, което го прави неконкурентоспособно на един общ пазар. А това засилва нуждата от запазване на регулирания пазар и ограничаване на свободния избор.
И накрая – разликата между това един или група потребители да имат фотоволтаична или вятърна система, която да обслужва техните нужди и една страна да има национална цел за потребление от ВЕИ е каквато е разликата между земята и небето. Няма спор, че всеки трябва да е свободен да се сдобие с такава система, ако желае. Поставянето на цел обаче оставя потребителите без право на избор – те трябва да потребяват електроенергия от такива системи, независимо дали искат или не. Именно тук е разликата.
Другото, което Никола Газдов предлага – превръщането на пасивни консуматори в активни производители, също е условно. Ако това става без допълнителен разход за обществото – добре, но случаят не е такъв. Както вече стана въпрос, непредвидимостта на произведената електроенергия от ВЕИ повишава разходите за управление на системата. Ако искаме да увеличим дела им, ще трябва да променим и системата, но това означава нови инвестиции, нови разходи и нови по-високи цени. Не твърдя, че не трябва да се работи в тази посока, а само, че това трябва да е естествен обществен процес, а не административно наложено задължение.
Един от големите проблеми с ВЕИ, който често се пренебрегва, е, че експлоатационните разходи не се свеждат единствено до дейността на отделната централа, но се разпростират и до управлението на енергопреносната мрежа. Най-просто казано, за да може всеки потребител да е сигурен, че когато щракне ключа, лампата му ще светне, трябва да има някой, който да свързва произведената електроенергия с потребяваната такава. В България това е ролята на Електроенергийния системен оператор (ЕСО). За да може да си свърши работата обаче, ЕСО трябва да има някаква представа къде, кога и колко ще е производството. Да, обаче товаровият график на електроенергията от ВЕИ е с около 25% предвидимост. Тази голяма непредвидимост отнема от гъвкавостта на управление на системата и оскъпява процеса. Различни изследвания показват, че с настоящата система на управление на мрежата около 20% от енергията може да е с непостоянен товар. Надхвърлянето на тази граница води до големи разходи, които напълно заличават спестяванията, които ВЕИ могат да предоставят заради безплатната им енергийна компонента. Т.е. освен че трябва да се гледа производствената цена на електроенергията, не трябва да се пропускат разходите за управление на системата. Между другото тук влиза и заместващата енергия, без която ВЕИ централите не могат да работят, чието производството е скъпо и мръсно, а загубите по преноса са високи.
Що се отнася до скрити субсидии при конвенционалните производители, не ми е известно такива да има. От години съществуват два фонда към министъра на икономиката, които са свързани с дейността на АЕЦ "Козлодуй" – фонд "Радиоактивни отпадъци" и фонд "Извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения". Има и наредби относно източниците на финансирането им и начина, по който средствата се изразходват. Всички потребители – чрез съответно 3,6 лв./МВтч и 1,4 лв./МВтч, и данъкоплатците пълнят тези фондове, така че няма опасност децата ни да бъдат ангажирани с подобни задължения.
Както Никола Газдов отбелязва, всеки пазар подлежи на определени правила. Това, което не се споменава, е, че правилата трябва да са еднакви за всички участници, а не да поставят една група от тях в привилегировано положение, като ѝ се осигурява изкупуване на цялата продукция, на преференциална цена, към която се слага и още една надбавка в продължение на между 10 и 25 г. В България няма пазар на електроенергия и не е възможно да има, ако управляващите искат да стимулират производството ѝ от ВЕИ, защото цените са прекалено различни. Дори да приемем, че цените на регулирания пазар са подценени и че потребителите биха плащали по-висока цена в замяна на сигурност, че тя ще е постоянна, производството от ВЕИ остава в пъти по-скъпо от това от конвенционалните централи, което го прави неконкурентоспособно на един общ пазар. А това засилва нуждата от запазване на регулирания пазар и ограничаване на свободния избор.
И накрая – разликата между това един или група потребители да имат фотоволтаична или вятърна система, която да обслужва техните нужди и една страна да има национална цел за потребление от ВЕИ е каквато е разликата между земята и небето. Няма спор, че всеки трябва да е свободен да се сдобие с такава система, ако желае. Поставянето на цел обаче оставя потребителите без право на избор – те трябва да потребяват електроенергия от такива системи, независимо дали искат или не. Именно тук е разликата.
Другото, което Никола Газдов предлага – превръщането на пасивни консуматори в активни производители, също е условно. Ако това става без допълнителен разход за обществото – добре, но случаят не е такъв. Както вече стана въпрос, непредвидимостта на произведената електроенергия от ВЕИ повишава разходите за управление на системата. Ако искаме да увеличим дела им, ще трябва да променим и системата, но това означава нови инвестиции, нови разходи и нови по-високи цени. Не твърдя, че не трябва да се работи в тази посока, а само, че това трябва да е естествен обществен процес, а не административно наложено задължение.
Резултати от гласуването на този етап
50%27 гласа
Благодарим за вашия глас!
50%27 гласа
Какво следва?
В следващия етап ще направим обобщение на дебата, най-важното от тезите на участниците и мненията във форума. Очакваме дотогава и вашата позиция.
Още по темата
Регулаторът даде отсрочка на ВЕИ централите за балансиращия пазар
До четвъртък те трябва да сключат договори с мрежовите компании
ДКЕВР притиска зелените централи за балансиращия пазар
До петък ВЕИ производителите трябва да сключат договори, които още не са виждали
EVN заведе дело срещу България
Настоящият модел на ценообразуване на електроенергия е нанесъл значителни щети на българските й филиали, според австрийската компания
Задава се мегабанкрут в Австрия
Alpine Bau поиска несъстоятелност
Съдът даде зелена светлина на парка на консорциум "Уинд енерджи" в близост до Дуранкулашкото езерото
ЕК: Промени в зелените тарифи - да, но не и убиване на пазара
Брюксел е срещу ограничаване на стимулите за ВЕИ със задна дата
Все повече държави въвеждат рестриктивни мерки за ограничаване експанзията на скъпата соларна енергия
Въпреки малкия брой работещи централи, инвеститорският интерес в този сектор отявлено расте
ВЕИ инвеститори поискаха оставката на енергийния министър
Ограничаването на производството на енергия от ВЕИ обрича на фалит над 1700 местни дружества, твърдят от Българската фотоволтаична асоциация
-9 +29
Лицето Газдов има нужда от специализирана медицинска помощ, а ВЕИ сектора от преструктуриране или по-конкретно - в точката на присъединяване към електроразпределителната/
_____
Every time you spend money you're casting a vote for the kind of world you want-2 +8
Каквото и да се коментира, едно е важно! Никаква форма на преференции или подкрепа не биха могли да структурират даден отрасъл. Освен това е необходимо да не сатанизираме или превъзнасяме, който и да било енергиен проект. Не трябва да забравяме, че енергийната независимост е част от националната независимост. Досега не виждам на някой да му е ясно това.
_____
Da mihi factum, dabo tibi ius.-8 +7
ВЕИ са полезни само там където са необходими и то в определени количества, колкото е точната консумация по региони. Не повече!
_____
Днес някой седи на сянка, защото преди много време някой друг е посадил дърво." / Уорън Бъфет /-3 +14
Мда, не трябва да има нова цел. Казаното от г-н Стойков почти изчерпва въпроса. Което изобщо не означава, че ВЕИ няма да се развиват тепърва.
Работата е там, че се вече се намираме в тотално сбъркана ситуация относно соларните и ветропарковете. Особено соларните. Допуснати са неочаквано много инасталирани мощности с твърде висока преференциална цена - примерно 700 Мвтп с цена 44-46 ст.Квтч. и се предполага, че това ще действа в продължение на още поне 20 г. Е кой ще плаща тази цена, ако след 4-5 г. можем да инсталираме примерно 1000 Мвтп при изкупна цена около 18-20 ст.? Къде отива равнопоставеноста? Г-н Газдов държи на закона и договорите, но нека погледне на ситуацията ни с ВЕИ като на ситуацията с кипърските банки. След като енергийната ни система е доведена до срив, най-доброто решение е производителите на ВЕИ да седнат с правителството и регулаторния орган и да ПРЕДОГОВОРЯТ условията относно преференциите. Могат да се предоговорят със задна дата!!! срокове, цени, дял на изкупуваната електроенергия. И да - преференции (за старите ВЕИ) само до размера на фонд генериран от спестени емисии СО2. И да - такси за "присъединяване" за частта на електроенергията, която ще се изкупува от ЕРП, заради разходите, които предизвикват и ще предизвикват тепърва ВЕИ в разпределителните мрежи.
Според мен е добре държавата ни да стимулира ВЪТРЕШНОТО балансиране по цени и количества произведена електроенергия вътре в самите енергийни компании. Т.е на бъдещия ПАЗАР...
Прочитане на целия коментар на електроенергия да излизат сравнително големи енергийни компании обединили в себе си различни видове електропроизводаства.
Например - държавните мощности, които условно наричам НЕК - има АЕЦ, има ТЕЦ има и големи каскадни ВЕЦ в т.ч. и ПАВЕЦ. Ами да излизат на пазара с общ СОБСТЕН микс и да си му мислят за балансиране на мощностите с потреблението, резервирането и т.н.
АЕС Гълабово пък построиха голям ветропарк. ЕВН имат ТЕЦ с когенерация. ЧЕЗ също имаха такива планове, да допълват собствената си ТЕЦ Варна със соларни и ветропаркове.
Бъдещите малки СОБСТВЕНИ мощности няма да могат да минат без включване към друг източник (ЕРП) защото ще вкарат проблема с неравномерноста на електропроизводство вътре в предприятието си. Т.е. ще имат нужда от достъп до мрежата. А ако ще искат да продават излишъци към тази мрежа - моля - да плащат такса, която да служи за пренастроката на тази мрежа (умна мрежа, умни електромери) :) Иначе не става. Не честно всички да плащат за развитието на такъв тип мрежи.
-17 +8
" непредвидимостта на произведената електроенергия от ВЕИ повишава разходите за управление на системата.
Това не е вярно и немците, австралийците, ирландците и особено датчаните го доказват перфектно.
Това е остарял мит.
А и АЕЦ-а, например, е в пъти по-непредвидим от ВЕИ - за ВЕИ има прогноза, която обикновено и нормално се ограничава отгоре, т.е. ако я превишиш идват глоби, ако си под прогнозата - няма проблеми - резерв има достатъчно. Не знам как е в България, все пак дебатът е за ЕС.
АЕЦ-а обаче във всеки един момент може да изчезне абсолютно непредвидимо - автоматизираните защити могат да спрат един блок в Козлодуй за 0.6 сек - сами, без предупреждение. Това колко струва? Колко струва, че системата ни е подготвена за това събитие?
А и защо тезата "Не" не каже някоя приказка за субсидиите в не-ВЕИ енергетиката - "социалните" мини за въглища, ТЕЦОвете. Скоро имаше протести? По тази тема как сме?
_____
Facebook: Възобновяеми енергийни източници - бъдещето на енергетиката на Земята! http://www.facebook.com/groups/172169062843817/-12 +9
ВЕИ производителите инвестират собствени ресурси, те разчитат на възвращаемост между 8 и 12 годинибез да имат представа за оперативния, валутния и политическия риск в държавата. В същото време политическата олигархия източва държавните активи и фондове както на АЕЦ Козлодуй така и на Марица Изток 2 и другите централи. Доказателствата са налице и всеки икономист може да ги види с просто око: например НЕК има задължения за няколко милиарда, АЕЦ е на печалба но има вземания от НЕК в 5 рен размер (доказателство за субсидия), ЕСО е на загуба също, Топлофикация София, която продава ток на 300 лева на мегават също. И т.н. Фондовете за закриване на Козлодуй крепят борда. Крият се реалните финансови резултати на въглищните централи, защото те печелят за сметка на миньорите, а миньорите се субсидират от държавата. А държавата се сибсидира от нашите данъци и глоби, които се събират по всякакви възможни начини. Явно господина, който твърди че няма субсидия за коняенционалните централи и ядрената, не е икономист. Докато цената на ВЕИ производителите е изписана на фактурите на потребителите, цената на другите централи се крие. Става дума за открит държавен монопол, който изтисква свободните парични средства, задлъжнява, не реинвестира и после обвинява зелените централи за всичко. Имам и аз един въпрос към тези които са против развитието на ВЕИ: защо според вас всички европейски държави се хвалят със своята ВЕИ индустрия при условие че там цените са същите, а само в България ВЕИ е лоша...
Прочитане на целия коментар дума? Защо мислите че българската енергийна система е по ефективна от западната и следователно е по евтина? Аз лично не виждам нито една причина това да е така. Няма нито една сфера на индустрията, която да е по ефективна от немската. Няма и логика цената на тока да е по-ниска. И тя не е по- ниска. Това че не се плаща през фактурите на киловат, но се субсидира НЕК, ЕСО, въглища и други означава само явно сбъркан модел с цел прикриване на нещо: изкуствено се защитават големите производители АЕЦ и Тец 2 за да се краде повече
+1
По-долу кратко интервю с Ханс Ван Стеен от ЕК по темата. Неговото мнение успява да обедини аргументите ЗА и ПРОТИВ и да покаже, че комисията има идеи как да подкрепи ВЕИ, извеждайки ги максимално бързо на пазара.
http://www.vieuws.eu/energy/renewables-support-mus
-2 +2
До коментар [#5] от "Distributed":
Прав си, но въпросът е в принципа, в механизма на балансирането на енергийната система. АЕЦ-ца поддържа заместващи и балансиращи мощности, но това не трябва да засяга другите ПРОИЗВОДИТЕЛИ, а да става ВЪТРЕ в една голяма енергийна компания. Това е валидно и за други енергийни компании, които произвеждат с ВЕИ. Да имат собствени заместващи и балансиращи мощности като ТЕЦ на газ, например, които да са включени в техния "микс". Малките производители с ВЕИ, обаче "изнасят" проблема с балансирането навън -най-малкото в ЕРП. Затова, ако искат да ПРОДАВАТ електроенергия, трябва да поемат този разход примерно чрез такса за присъедиянване. Неравномерноста в произвидството при малките ВЕИ предполага, че собствениците им в един момент ще искат да продават, а в друг момент да купуват електроенергия. Използването на малки локални системи за акумулиране е само вариант, който може да намали "обмена" на електроенергия, но едва ли ще го изключи напълно.
-11 +4
До коментар [#8] от "Дамян":
Хоп. Здравей. Тук не съм съгласен.
Пазарът на ток е проектиран да е пазар, като всеки друг - всеки продава когато си иска, колкото си иска и цената на тока се определя от търсенето и предлагането.
Затова е и борсата - там всичко върви по часове един ден напред. Вече и потреблението и тока от ВЕИ може да се прогнозират с достатъчно добра точност един ден напред, а разликите между реалността и прогнозите се покриват от балансиращите групи - те и за това са измислени.
И когато няма ток от ВЕИ с преференции цената на тока се покачва и който иска балансира. Този филм го няма:
"Това е валидно и за други енергийни компании, които произвеждат с ВЕИ. Да имат собствени заместващи и балансиращи мощности като ТЕЦ на газ, например, които да са включени в техния "микс"."
Това е супер ограничаваща ВЕИ посока на мислене и както казах противоречи на логиката на либерализирания пазар на ток и въобще на енергийната борса.
Пак ще напомня, че проблеми с ВЕИ произвеждащи по-малко ток от прогнозата реално няма. Проблемът е, когато произвеждат повече от прогнозата, затова и се въвеждат глоби, ако си превишиш прогнозата, т.е. стимулираш ги да си сложат батерии.
Така се прави, а не да искаш всеки ветропарк да има и ТЕЦче :)
"Затова, ако искат да ПРОДАВАТ...
Прочитане на целия коментар електроенергия, трябва да поемат този разход примерно чрез такса за присъедиянване."
Не мисля, че отва е най-оптималната стратегия. Ако искат да продават им купуваш тока на такива цени, че от разликата да се плати "изнасянето на проблема с балансирането навън -най-малкото в ЕРП. "
т.е. на сравнително ниски цени, т.е. да са още по-стимулирани да си сложат батерии :) :)
Така ги виждам аз работите :)
_____
Facebook: Възобновяеми енергийни източници - бъдещето на енергетиката на Земята! http://www.facebook.com/groups/172169062843817/-10 +2
До коментар [#8] от "Дамян":
In another news :)
Виж потреблението последните 3-4 дена - седи доста под 4 000 MW, като имаме антирекорд от 2425 MW.
http://bit.ly/Vt5Nhw
_____
Facebook: Възобновяеми енергийни източници - бъдещето на енергетиката на Земята! http://www.facebook.com/groups/172169062843817/-1 +5
До коментар [#9] от "Distributed": здрасти :)
За да стигне до пазара (аз съм си пазарен фундаменталист :) ) елекроенергията трябва да мине през мрежите. Става въпрос набиране на средства за издръжка и развитие на МРЕЖИТЕ. При мрежите, обаче няма пазар. Те са естествени монополисти. При това положение е добре всеки производител да си поеме "приноса" към мрежите, а не той да се разпределя на ВСИЧКИ производители еднакво. А че сметката ще плащат крайните потребители по това спор няма ;)
Ако не направим това относно ВЕИ всъщност нарушаваме пазарните отношения.
-11 +4
До коментар [#11] от "Дамян":
Тук пак не съм напълно съгласен, но в същото време ми липсват и познания, затова не заставам напълно категорично зад думите си.
Както всички плащаме за пътищата, един вид солидарно, така и всички ще плащаме еднакво за поддръжката на естествения монополист. Солидарно.
Въпреки, че донякъде изкривява пазара, не е съвсем без ползи. Така става много лесно добавянето на нови ВЕИ на всички нива - малки, по-малки, големи и още по-големи.
Ако искаме бързо да минем към много ВЕИ трябва да е така.
Иначе - очевидно - вървим към доста по-голяма такса електромер, понеже все пак да си вързан към мрежата струва пари и не може да се измерва като част от консумацията ти на ток.
Това до някъде ще балансира нещата.
Нахвърлям някакви разсъждения.
_____
Facebook: Възобновяеми енергийни източници - бъдещето на енергетиката на Земята! http://www.facebook.com/groups/172169062843817/-1 +1
"Както всички плащаме за пътищата, един вид солидарно, така и всички ще плащаме еднакво за поддръжката на естествения монополист. Солидарно."
Това е възможно решение, но ако се реализира (т.е. остане както си е) намаляваме конкурентоспособноста на ВЕИ. Защото главната сила на ВЕИ е в локалната употреба, което значи да не се плаща поне за пренос ВН, т.е. поне надценката на ЕСО да отпадне. А зад надценката на ЕСО стоят разходите за поддържане и развитие на тази мрежа, както и неизбежните физически загуби от пренос. Това са пари, т.е. икономия на пари.
-10 +3
До коментар [#13] от "Дамян":
Мдаа. Това ми напомня за една част от либерализацията, която тук в България
ВЪОБЩЕ
не се обсъжда, а именно възможността на малко или голямо населено място да си откупи мрежата от ЕРП-то, защото дефакто те са много малки мрежички вързани към мрежата за ВН.
И ако всички хора си я купят и поддържат при тях ВЕИтата ще са за вътрешна употреба и реално ще плащат ДДС на влизане от мрежата за ВН и т.н. и т.н. Сещаш се :)
_____
Facebook: Възобновяеми енергийни източници - бъдещето на енергетиката на Земята! http://www.facebook.com/groups/172169062843817/-8 +3
До коментар [#13] от "Дамян":
Ето и един пресен анализ:
http://cleantechnica.com/2013/04/30/solar-pv-energ
Изглежда че и батериите за домашните фотоволтаици ще поевтинеят и ще нараснат толкова бързо колкото и фотоволтаиците и пак всички ще са изненадани.
;)
_____
Facebook: Възобновяеми енергийни източници - бъдещето на енергетиката на Земята! http://www.facebook.com/groups/172169062843817/-1 +9
До коментар [#15] от "Distributed":
...
Не знам дали повечето участници в дискусията си дават сметка за следното
====
Изглежда че и батериите за домашните фотоволтаици ще поевтинеят и ще нараснат толкова бързо колкото и фотоволтаиците и пак всички ще са изненадани.
=====
Тук, а и навсякъде при поддръжниците на тезата за ВЕИ основното е "Изглежда че... Ще....ЩЕ..... като интерполираме кривата на развитие... вероятно....технологиите ЩЕ...".
Излиза, че нещата опират до вяра. А плащането е СЕГА и ВЕДНАГА. Някак си не ми изглежда честно! А на вас?
Бих ви предложил три много интересни и аргументирани статии по въпроса
http://dialozi.com/index.php?option=com_k2&vie
Прочитане на целия коментар href="http://dialozi.com/index.php?option=com_k2&view=item&id=1242:%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D1%82%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BA%D1%80%D0%B8%D0%B7%D0%B0-%D0%B2-%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B3%D0%B5%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0&Itemid=222" target="_blank" rel="nofollow">http://dialozi.com/index.php?option=com_k2&vie
http://dialozi.com/index.php?option=com_k2&vie
-1 +10
А относно вярата Тома Аквински е казал
"Вярвам, защото е абсурдно, ако беше достоверно, щях да знам"
-1 +1
Ето още малко информация относно способността на ВЕИ да бъдат конкурентни без преференции и задължителни цели до 2020 г.
http://reneweconomy.com.au/2013/citigroup-how-sola
-1 +1
Ако СИТИ изглеждат недостоверни в подкрепата си за ВЕИ, нека да видим Алианц какво мислят: http://www.reuters.com/article/2013/04/25/us-allia
-8 +1
До коментар [#16] от "ahmaka":
Вижте какви са новите мощности последните години по години в САЩ, ЕС и Китай и после говорете за Ще....ЩЕ.....
:) :) :)
_____
Facebook: Възобновяеми енергийни източници - бъдещето на енергетиката на Земята! http://www.facebook.com/groups/172169062843817/-9 +1
До коментар [#17] от "ahmaka":
"Вярвам, защото е абсурдно, ако беше достоверно, щях да знам"
Какво общо има вярата?! !?! :) :)
Цени на тока за домакинствата в ЕС. Вижте Германия:
http://www.energy.eu/#Domestic-Elec
НОВИТЕ преференции на нови покривни фЕЦ в Германия:
http://www.renewablesinternational.net/german-pv-d
Разликата е 10 евроцента - преференцията е с 10 евроцента ПО–МАЛКА от цената на тока за домакинствата.
Какво значи това, според вас? :) :) :)
_____
Facebook: Възобновяеми енергийни източници - бъдещето на енергетиката на Земята! http://www.facebook.com/groups/172169062843817/-1 +8
И изобщо, що за анкета е това?! Скрита "в дън гори тилилейски", гласували 49 души...Вероятно след това ще бъде представена като "представително проучване"
-1 +5
О, как може дебатът да е толкова опростен?! 3/4 от тезите са коментирани из форума много преди двамата опонента... Никой не е обърнал внимание, че самата мрежа вече не може да понесе някои от "даденостите", по простата причина, че нямаше никаква "мисъл за бъдещето" при изграждането и присъединяването.
Никой не е разгледал териториалните особености, разположението на мощностите.
Не открих задълбочен анализ на собствеността на ВЕИ-тата... Нито на възможните санкции, ако се окаже, че са нарушени закони.
И да, наистина е забутан дебатът. Колко удобно.
_____
Практикуването и толерирането на тъпотия е престъпление.-5 +1
До коментар [#16] от "ahmaka":
Понеже едва ли ще се заинтересувате за новите мощности в ЕС ще ви ги дам. Тук
http://www.epia.org/news/publications/
Global Market Outlook for Photovoltaics 2013-2017
страница 41 и 46 виждаме новите мощности за ЕС съответно за 2012 и от 2000 до 2012та.
Очевидно е, че ... сам си правете изводите :)
_____
Facebook: Възобновяеми енергийни източници - бъдещето на енергетиката на Земята! http://www.facebook.com/groups/172169062843817/-1 +5
До коментар [#24] от "Distributed":
Очевидно е, че ... сам си правете изводите :)
^^^^^^
Аха! Сега като влязат в сила новите ЕС мита от 47% относно китайските соларки и всички вкупом ще си направим изводите "кон боб яде ли?".
На всички трябва да им стане ясно, че ..."който таковал-таковал. Кака се ожени!". НЕ е ясно какво ще защитят германците с новите мита, след като техните производители фалираха докато поевтиняваха технологията. Ноооо има още един пласт кожи за смъкване от популацията. Вярно, кожата ще е с малко кръв и ново стригане после няма да е възможно поради летален изход на обектите..но какво пък толкова! В Брюксел знаят как...да извадят още нещо дори от трупове
-5 +1
До коментар [#25] от "ahmaka":
Живеете в измислен свят.
Митата са само за фотоволтаичните модули. Освен тях в PV има първо производители на поточни линии, където немците са безапелационен лидер, има производители на инвертери, пак немците водят, после има инсталъри, които в Германия са германци и т.н. и т.н. и т.н.
фотоволтаичните модули са под 15% от цялата индустрия....
И нищо няма да промени това, естествено :) :) Но вие си вярвайте.
А разликата от 10 евроцента значи, че ТОКА ОТ ПОКРИВА В ГЕРМАНИЯ Е С 10 ЕВРОЦЕНТА ПО-ЕВТИН ОТ ТОКА ОТ МРЕЖАТА.
Нещо, което нещо не успявате да проумеете до какво ще доведе :) :)
_____
Facebook: Възобновяеми енергийни източници - бъдещето на енергетиката на Земята! http://www.facebook.com/groups/172169062843817/