Поводът за дебата, който проведохме, са започналите дискусии по бъдещата стратегическа рамка за развитието на енергетиката след 2030 г. в ЕС. Вярно, че моментът е малко отдалечен - докато разискваме с колко точно да намалим емисиите на парникови газове към 2050 г., в България енергетиката изглежда в хаос.

Тази ситуация обаче не е уникална за България. Проблеми в енергийния сектор има в повечето страни-членки - къде по-големи, къде по-малки, а политиката за борба с климатичните промени става все по-малко приоритет. В момента далеч по-силно отразяване получават оплакванията на бизнеса от високите цени на електроенергията, отколкото опитите за засилване на мерките за намаляване на използването на органични горива.

Нашият дебат също е част от тази тенденция. Не толкова заради опозицията на Калоян Стайков на задължителните цели за дял на зелената енергия в общия микс, която има своята здрава пазарна логика, но е неизменна в последните години. Защитната теза на Никола Газдов за необходимостта от задължителните цели е много по-различна от тази, която поддръжниците на зелената енергия биха имали преди няколко години. Според Газдов мерките за подкрепа на възобновяемите източници на енергия трябва да са повече пазарни и по-малко да разчитат на субсидии. А там където ги има, те трябва да са насочени към малките инсталации.

В крайна сметка резултатът на така поставения от нас въпрос е 50 на 50. Поне мен това леко ме учудва, очакванията ми бяха за значителен превес на гласовете срещу задължителните цели и зелената енергия като цяло. Изходът от гласуването може би се дължи на факта, че сме една от малкото медии, които имат еднакво количество читатели, които следят както сайта на Института за пазарна икономиката, така и този на WWF.

Всъщност нашият дебат много скоро ще има практическо продължение. Следващата седмици Европейският съвет (т.е. страните-членки на ЕС) ще излязат със заключения в областта на енергетиката, където темата за климатичните промени е видимо пренебрегната (вижте проекта тук). На зелената енергетика са отделени два конкретни параграфа. Първият касае нуждата от постепенно премахване на мерките за подкрепа на тези технологии, които вече са достатъчно развити. Вторият подтиква Европейската комисия да побърза с публикуването на доклада си, чиято цел е да посочи възможни подходи за намаляване на разходите от присъединяването на голям брой субсидирани възобновяеми източници на енергия, както и тяхното по-добро интегриране в пазара.

Интересно е, че Съветът доста обширно се занимава с ролята на хората като едновременно потребители и производителите (prosumers както гласи новата звучна фраза) на енергия. На този процес е отделено значително повече място, което за следящите внимателно европейската енергийна политика е сериозен завой. Той предвещава момента, в който ВЕИ-технологията вече ще започне да става конкурентна на конвенционалната енергетика. Тогава и няма да се нуждаем от задължителни цели. Въпросът е кога ще стане това - след пет, след десет или след повече години.