Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
  • Facebook
  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email

Основни тези - Трябва ли ЕС да запази размера на помощите за развиващи се страни по време на криза?

Снимка

Да

Никола Момбриал

експерт в Oxfam

За милиони хора по света помощта от Европейския съюз може да бъде разликата между живота и смъртта. С инвестиция, която струва по-малко от чаша кафе на гражданин на месец, помощта за развитие на ЕС направи възможно това 59 милиона души в 50 държави да не бъдат гладни само за три години.

Основна теза Заключителна теза
Снимка

Не

Петър Ганев

старши икономист в ИПИ

Трябва много да се внимава, когато се използват термините "развити" и "развиващи се" страни. Определено има по-богати и по-бедни страни, региони, че дори и континенти, но светът отдавна не е толкова опростен – изкуственото деление на "западен свят" и "развиващ се свят" е по-скоро форма на предразсъдък и едва ли помага.

Основна теза Заключителна теза

Резултати от гласуването на този етап

47%45 гласа
 Благодарим за вашия глас!
53%50 гласа

Жени Колева

Модератор
Втора поредна година намалява размерът на помощите, които богатите страни отделят в подкрепа на развиващите се. Според скорошен доклад на Организацията за икономическо сътрудничество (ОИСР) и развитие миналата година помощите от членовете на Комитета по помощта за развитие са намелили с 4 процента до 125.7 млрд. долара. Тенденцията е глобална, но най-вече европейските държави са тези, които не са изпълнили обещанията и са предоставили по-малко помощи за развитие.

Освен при двустранните помощи намаление беше регистрирано и в многогодишната финансова рамка на Европейския съюз. През февруари държавите членки се споразумяха за бюджета за 2014-2020 г., в който перото за помощ за развитие беше съкратено спрямо първоначалното предложение на Европейската комисия. Това от своя страна означава замразяване на средствата спрямо предишния период и невъзможност на ЕС да изпълни поети вече ангажименти. Има и призиви тези средства допълнително да се намалят и да се пренасочат към други политики на ЕС.

Данни на Евростат показват, че намалява процентът и на европейците, които подкрепят отделянето на помощи за развиващите се страни, макар че те остават значително по-солидарни с бедните, отколкото европейските лидери.

В момента на криза, която тормози Европа поредна година, това изглежда по-скоро разбираемо. За да може ЕС да бъде активен международен играч, трябва първо да подреди собствения си дом и да се справи със собствената си криза. Но остават и много въпроси – особено за държавите, които ще останат без обещаните средства или проекти, на които разчитат, за да спасят хората си.

Според защитниците на помощите за развитие те са съществено важни не само заради спасяването на милиони животи и за подобряването на техния стандарт, но чрез тези средства ЕС гарантира сигурност и стабилност в много части на света. А с това и затвърждава позицията си на глобален актьор, към която толкова усилено се стреми.

В същото време поддръжниците на тезата, че средствата за развитие не само трябва да се намалят, а дори и спрат, смятат, че не това е подходящият начин за помощ на бедните страни. Според тях ако ЕС иска да помага, трябва да намери други по-добри механизми.

Подобни са тезите на двамата участници в дебата "Трябва ли ЕС да запази размера на помощите за развиващи се страни по време на криза?". Позицията "за" защитава Никола Момбриал, който е експерт по политиката за развитие на ЕС от международната неправителствена организация срещу бедността Oxfam. Срещу него застава старши икономистът Петър Ганев от Института за пазарна икономика.

Темата с помощта за развитие може да звучи далечна за голяма част от българите, които са и сред четирите нации в ЕС (заедно с Унгария, Естония и Словения), които с най-голямо нежелание биха отделили средства за бедните страни. Въпросът обаче е важен от няколко гледни точки. България вече е част от ЕС и това я задължава да бъде част от всички политики, които съюзът упражнява – за да не бъдем просто най-бедната държава членка, която се стреми да усвои възможно повече евросредства, би било добре информирано и активно да участваме в изготвянето и изпълнението на политиките на ЕС. Това би ни дало възможност да бъдем истински европейски партньори, а не просто странични наблюдатели. Или най-малкото би дало представа къде отиват част от средствата на ЕС по време на най-тежката криза в историята на съюза.
Снимка

Никола Момбриал

Позиция Да
За милиони хора по света помощта от Европейския съюз може да бъде разликата между живота и смъртта. С инвестиция, която струва по-малко от чаша кафе на гражданин на месец, помощта за развитие на ЕС направи възможно това 59 милиона души в 50 държави да не бъдат гладни само за три години. За по малко от шест години тя помогна на девет милиона ученици да започнат начално училище и свърза над 31 милиона души с питейна вода.

Помощта на ЕС изглежда е една от най-ефикасните, въздействащи и прозрачни в света. Това е потвърдено от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), Европейската сметна палата, Британският департамент за международно развитие и независими организации като Publish What You Fund. Освен това тя е приспособена да създава устойчива промяна в страните, които я получават чрез директна бюджетна подкрепа. Този вид помощ – при която парите се предоставят директно в хазните на правителствата, а не на конкретни проекти – е един от най-добрите начини да се осигури, че развитието е фокусирано върху нуждите на бедните страни, а не върху политически и икономически стратегии на донорите.

Помощта не е само морално правилна: тя интелигентна и стратегическа инвестиция. Отпуснатите помощи повишават търговията и подкрепят стабилността и сигурността в чужбина. Тя дори може да съдейства за растежа в рамките на самата Европа. И действително скорошно изследване на британския Overseas Development Institute и на организацията ONE показват, че помощта от ЕС може да донесе нетна печалба в брутния вътрешен продукт на ЕС от 11.5 милиарда евро до 2020 г. Няколко инвестиции могат да донесат такъв бързо и широко обхватно въздействие за толкова малко.

Докато има общо разбиране, че бюджетът на ЕС трябва да бъде от полза на гражданите на ЕС, той също така трябва да даде възможност на съюза да осъществи амбициите си като глобален актьор особено при изкореняването на бедността и отговорът при кризи. Първоначалният бюджет представен от Европейската комисия беше разкроен да отговаря именно на това. Бюджетът, за който се споразумяха лидерите на ЕС през февруари и който би означавал 14% намаление на помощта за развитие от ЕС в сравнение с предложението на Еврокомисията и замразяване в сравнение с предишния бюджет, представлява дефицит във финансирането, който иначе можеше да доведе до инвестиции в земеделието и да измъкне от бедност повече от 4.6 милиона души в Африка. По същата логика дефицитът в хуманитарната помощ можеше да послужи за подкрепа на още поне 150 милиона души, засегнати от конфликти и бедствия.

Това замразяване на помощта за развитие и хуманитарната помощ на ЕС заедно със съкращенията в двустранните официални помощи за развитие почти навсякъде в Европа, за което показаха и данните в скорошен доклад на ОИСР, е измяна, защото означава, че обещанието, дадено от лидерите на ЕС, да се отделят 0.7% от националния доход за най-бедните до 2015 г., не е изпълнено. Това без съмнение ще се отрази отрицателно и на амбициите на Европа да бъде глобален актьор. Лидерите на ЕС изпратиха отрицателен сигнал в момент, когато обновен политически и финансов ангажимент е необходим за постигане на Целите на хилядолетието за развитие особено в Африка и за справяне с притискащите глобални проблеми – от устойчивото развитие и увеличаващите се бедствия, до хранителната сигурност и социалната справедливост.
Снимка

Петър Ганев

Позиция Не
Трябва много да се внимава, когато се използват термините "развити" и "развиващи се" страни. Определено има по-богати и по-бедни страни, региони, че дори и континенти, но светът отдавна не е толкова опростен – изкуственото деление на "западен свят" и "развиващ се свят" е по-скоро форма на предразсъдък и едва ли помага особено. И все пак стои въпросът – трябва ли по-богатите страни (каквито има в Европа) да подадат ръка на по-бедните, тоест на тези, които все още имат проблеми с абсолютните равнища на бедност? И ако приемем, че повечето хора биха отговорили положително, то как да се направи така, че наистина да се постигне нещо значимо?

Историята учи, че помощите или просто трансферите на финансов ресурс към бедните страни могат да облекчат страдания (ако се използват за ваксини или болници например), но не и да гарантират просперитет. Влиянието на международната финансова помощ върху икономическия растеж остава изключително спорна тема и до ден днешен. Една от причините се крие в това, че тези пари често обслужват определени бюрократични елити в страните-получатели на помощи. Всъщност притокът на "свободни" пари отвън, тоест ресурс, който не се изземва от местното население, често играе срещу демокрацията, като помага на неефективни и направо лоши правителства да се задържат по-дълго на власт. Проблемът е не само със стимулите (неефективност и корупция), но и с пристрастяването към помощите, тоест развитието става зависимо от този "лесен" ресурс.

Остава отворен и въпросът дали Европа трябва да помага като едно цяло. Към момента отделните европейски страни (най-вече Германия, Франция и Великобритания) отделят повече финансов ресурс за "развиващите се" страни отколкото са международните помощи от бюджета на ЕС. Нищо не предопределя, че бюрократичната машина на Европа може да се справи по-добре от отделните страни в това си начинание. Да, има повече сигурност и последователност – веднъж като е залегнал този ангажимент във финансовата рамка на ЕС, трудно могат да се случат големи промени – но и рискът от прахосничество е по-голям. Примерът с присъединителните и структурни фондове в ЕС е красноречив – бюрокрацията гони усвояване на средствата, а не постигане на цели.

Всъщност опитът с трансферите и фондовете в ЕС може да ни научи много. Южните страни са най-големите бенефициенти, а вижте докъде се докараха – Гърция е класически пример как лесните пари забавят реформите, държат лоши политици на власт и накрая водят до тежка криза. Италия също е голям бенефициент, но това съвсем не ѝ помогна да генерира икономически растеж, дори напротив – страната чувствително изостана от една Германия и вече има средноевропейски доходи. България също е добър пример като най-бедната страната в ЕС – нима европейските средства, които са вид помощ, ни гарантираха растеж? Не, растежът у нас зависи не от евро парите, а от инвестициите и търговията – това трябва да е фокусът и в т. нар. "развиващи се" страни.

През последните години Европейският съюз прави стъпки да отвори пазарите си за по-бедните страни, но процесите са твърде бавни и бюрократично натоварени. Т. нар. нетарифни бариери в ЕС продължават да бъдат голям проблем за стоките от "развиващите се" страни – това могат да бъдат най-различни стандарти и административни изисквания, които на практика пречат на стоките от по-бедните страни да достигнат европейските пазари. Спомнете си например как преди година беше ограничен вноса на яйца в България с подобни хватки, и то в рамките на ЕС. Силно субсидираното селско стопанство в ЕС също е пречка пред търговията и често се разглежда като заплаха от африканските страни. Европа с едната ръка помага на бедните страни (давайки помощи), но с другата спира техните стоки и ограничава възможностите им.

Достатъчно е да споменем и дебатите около климатичните промени, които в последните години се завъртяха около идеята "развиващите се" страни също да допринесат за намалението на въглеродните емисии, като срещу това получат още помощи. Риториката тук е наистина стряскаща – богатите казват на бедните да не се развиват като тях, тъй като ще замърсяват като тях, а в замяна предлагат помощи, които няма как да донесат просперитет. Това може би е най-нагледният пример, че в дебата за международните помощи и ролята на Европа има не просто чисти подбуди за борба с бедността, но и много геополитика. Навлизането на Китай с инвестиции в Африка също допринася за този дебат.

Ако трябва да се върнем към началото, то развитието на по-бедните трябва да бъде подкрепяно, но на първо място с отваряне на пазарите и инвестиции. Това автоматично означава, че финансовите потоци към бедните ще бъдат насочени директно към икономиките на тези страни, а няма да минават през ръцете на политиците. Място за международна помощ също може да има, но тя следва да е решение на всяко едно правителство. Европейският съюз така или иначе не се справя с фискалните трансфери – харчи достатъчно неефективно дори в собствените си рамки, без да достига каквото и да е било сближаване. По-добре да се фокусира върху отварянето на единния пазар към "развиващите се" страни.

Резултати от гласуването на този етап

47%45 гласа
 Благодарим за вашия глас!
53%50 гласа
Този етап е приключил

16 коментара

Избор на тип:
Преглед на профил Югозомби. Безсрочен бан след модераторски произвол Рейтинг: 1059 Неутрална
29 апр 2013 23:15 1
- +Оценка
-24 +8

България е член на ЕС. Беден член. Изоставащ член. Догонващ член. Елементарен пример за дефицитите на европейската солидарност. Любимите на политици, медии, население и интернет-тролове автомобилни магистрали. При завършването на магистралната мрежа на страната тя би трябвало да достигне обща дължина от около 2000 км. Към 2007 г. имаше само около 450 км. Днес, през май 2013 г., те са вече 570 км, а още приблизително 200 км са в строеж и ще бъдат приключени до 2015 г. Изводът е, че европейското финансиране за 7-годишния бюджетен период стига за грубо 300 км нови магистрали. Ако се разчита само на ЕС, при тези забавени темпове на кохезионно развитие очаквайте завършването на магистралната мрежа на България след 4 финансови периода или към 2040 г. Започвайте да изчислявате каква е вероятността да бъдете живи и активни след 28 години. На току-що родените - честито!

_____

Модерацията системно трие критични към политиката на изданията коментари и налага бан на авторите им. Тази несвобода обезсмисля коментирането в "Икономедиа“.
 
Преглед на профил iliander Рейтинг: 517 "Да"
30 апр 2013 09:47 2
- +Оценка
-1 +6

Надяваме се,че в Европейският парламент е спазен "порпорционалният принцип",зада могат страни-членки да бъдат компенсирани за световната икономическа криза.
Общо известна истина е ,че "моторите" на Евро-съюза са Франция и Германия.
Трагичното е ,че до тук "Големите играчи" ощетяват "малките",поради икономическите си достижения.

_____

В България,ако не те смачкат циганите ,психиатрите те правят на парцал!
 
Преглед на профил kaili_z Рейтинг: 8 Неутрална
30 апр 2013 11:35 3
- +Оценка
-7 +3

Определено идеята да се подпомагат развиващите страни е в пъти по-добра от това да се запази комфорта на евро парламента. Определено съм "ЗА" парите да отиват там, където наистина са необходими, а не за заплати на различни екстри на евро депутати.

 
Преглед на профил rosko1306 Рейтинг: 674 "Да"
30 апр 2013 12:13 4
- +Оценка
-5 +2

Трябва да се помага. Криза, не-криза - трябва да се помага. ЕС няма да обеднее. Там просто отчайващо имат нужда от помощ. Вода, храна, ваксини, образование.......

 
Преглед на профил Posting Canter Рейтинг: 1129 "Не"
30 апр 2013 12:13 5
- +Оценка
-3 +13

Историята на следколониалното развитие на африканските държави показва, почти без изключение (ако не смятаме Ботсвана с нейните 1.5 милиона население и диамантени мини), че прехвърлянето на парични помощи (най-големите трансфери на блага в съвременнната история) не само не постигат целите си, но и забавят развитието на тези страни.

Дали прахосани или "обособени" от националните (обикновено диктаторски) режими или, още по-зле, използвани на практика за военна техника с цел репресии над населението, подобни типове помощи от десетилетия насам не постигат целите си, а подкрепят геноцидни режими. А когато някоя умна глава предложи, че помощите трабва да са обвързани с някакво споразумение получателите им да проведат реформи и подобрят положението с правата на човека, местните диктатори вдигат мега-децибелен шум как подобни изисквания нарушават суверенитета на банановата република. И винаги се намира някои "доброжелателен" (пътят към ада е осеян с добри намерения) от политическото ляво, страдащ по исус-христоски за колониалните грехове на държавата си, който да се съгласи и да внигне вой като пета колона, като резултатът е, че кръгът пак се затваря и диктаторът продължава по старому.

Африка седи (или по-скоро е полегнала) върху огромни минерални ресурси, предостатъчни не само за развитието й, но и за дългогодишния просперитет на населението й. Остава си обаче факт, че измежду 54 държави на този забравен от господа континент няма...

Прочитане на целия коментар
една с върховенство на закона и нормален стандарт на живот. Либия, Нигерия, Ангола (а отскоро и Кения и Судан) се давят в нефт без осезаеми промени за мнозинството обитаващи ги. Конго, Гана, Южна Африка и Зимбабве (без да се разсейваме с по-маловажните републики) по някакъв начин съумяват да разполагат с пълната гама минерали от Менделеевата таблица без да могат да предоставят елементарни водопроводи, ток или да елиминират елементарни болести (като туберкулоза или малария) за регионите си.

Харесва ми поне, че дебатът се е предвижил от "бялата гузност" за колониалния период, когато се пресмятаха кредитите на колониализма, без да се броят дебитите (железопътна инфраструктура, съдебна и друга администрационна система, медицински открития, образователна система, колкото и ограничено да се е предлагала). Сега застъпниците говорят за "интелигентни инвестиции" (и това от Оксфам, синчето на чийто директор доскоро обитаваше заможните квартали на Кейптаун и обикаляше града с кабрио, без тези екстри да са придобити със собствен труд), което само по себе си е забавно, защото дори е недоупеченият в реалния свят предприемач разбира, че потъването на средства в една яма без видимо запълване на споменатата яма, не е инвестиция, пък камо ли интелигентна.

Африканецът е преди всичко потребител, а не създател на блага. Преди да бъда обвинен в расизъм, принципът е изложен не от мен, а от нигерийския автор на Capitalist Nigger, която книга трябва да е задължително избираемо четиво за левите разбирачи на африканските проблеми. Особено несправедливо е, ако всички държави в ЕС трябва да отделят средства за подобни задължително-доброволни платежи, с които да се облекчава чувството на вина в някои (леви) сектори на населението им.

Защото принципът е елементарна икономика - когато някой получава нещо за нищо, потребление за такова нещо винаги ще има.

_____

qui desiderat pacem praeparet bellum
 
Преглед на профил kihano Рейтинг: 727 "Да"
30 апр 2013 12:28 6
- +Оценка
-15 +13

Петър Ганев е абсолютно неадекватен. Третия свят, сега наричан "развиващ се" е станал такъв именно поради наложеният му От Великобритания (със сила и неравностойни договори с латиноамериканските страни в замяна на съдействие в борбите за независимост от Испания и Португалия) свободен пазар, в същото време когато в контитнентална европа страните прилагат протекционизъм. А Петърчото Ганев предлага още от лекарството, което е отровило пациената - още свободен пазар! Необходима е съвсем друга политика!

Така че помощите са нищожна компенсация за разпространението и наилагането от страна западните страни на доктрината на свободния пазар. Друг въпрос е, че с тези помощи пак се купуват стоки от развития свят и фактически се подпомагат икономиките на развитите страни.

Освен това си е човешко и етично да се помага. Макар и в криза западния свят пак изглежда неприлично богат и пак хаби неприлично голяма пропорция от ресурсите на планетата.

_____

Отричането и изкривяването на фактите - висша форма на демократичен реализъм!
 
Преглед на профил superbg Рейтинг: 395 "Не"
30 апр 2013 13:40 7
- +Оценка
-8 +5

Като чуя за помощи вече и ми се повръща.

Идеята е изключително хуманна и добра, само че няма гаранции срещу злоупотреби с нея.

Именно помощите и лесният достъп до "общи" средства превърнаха цели нации в търтеи.

_____

Днес някой седи на сянка, защото преди много време някой друг е посадил дърво." / Уорън Бъфет /
 
Преглед на профил ръмжо Рейтинг: 616 "Да"
30 апр 2013 14:32 8
- +Оценка
-12 +8

Позицията на Петър Ганев е напълно неадекватна, той самия живее в страна която е развиваща се - нашата! И беше превърната в такава от така лелеените от него развити страни!

 
Преглед на профил Иван Кавръков Рейтинг: 450 Неутрална
30 апр 2013 20:49 9
- +Оценка
-1 +2

Помощта е за нещо което работи и дава сериозен резултат за онзи,който я ползва А НЕ РАЗВИВА КОРУПЦИОННИ СХЕМИ ЗА ОБЛАГОДЕТЕЛСТВАНЕ. Партиите на този несвършил преход у нас са за власта и за "дружно " усвояване на тези пари...Не става дума за екстремни ,бедствени случаи.

_____

inkata22
 
Преглед на профил Салмонела Рейтинг: 1351 Неутрална
4 май 2013 11:33 10
- +Оценка
-7 +3

Помощите са елемент от гео-политическите стратегии.
Така че без тях не може.

_____

УСПЕШНА НОВА ГОДИНА!!!
 
Преглед на профил teller Рейтинг: 452 "Не"
5 май 2013 20:53 11
- +Оценка
-4 +2

Страните от "третия свят" (някой може ли да обясни кой е "втория свят") трябва да се научат да се издържат. Може би на някакво ниско бедно ниво, но трябва да се научат да се изхранват, да осигуряват някакво ниво на образование, някакво ниво на здравеопазване без чужда помощ. Повечето от тях разполагат с огромни подземни богатства, плодородни земи, водни ресурси.Безрзборното раздаване на помощи развращава тези народи, лишава ги от предприемчивост и отговорност, както вечните получатели на социални помощи в "първия свят".Трябва да се финансират конкретни икономически проекти.Небходим е контрол на раждаемостта, колкото и недемократично да изглежда в очите на либералстващите и левеещите са политици. Неодържимото нарастване на населението в тези страни унищожава и малкото успехи в икономиката им.

 
- +Оценка
+4

Принципно съм За оказване на помощ за развиващите се страни, но в случая се съгласявам с коментара на Петър Ганев. "Лесните" пари няма да помогнат в никакъв случай да овладеем дългосрочните си проблеми, а напротив - ще забавят необходимите структурни реформи и ще затънем постепенно в "блато" от популизъм ... Както се казва : Първо да си помогнем сами, за да може и други да ни помогнат. Едно от най-важните неща които съм научил е, че повече пари няма да решат проблема, ако проблемът е в управлението на движението на парите.

_____

"В сърцето на тирана,аз отворих такава люта рана, която никога няма да заздравее." Георги Бенковски
 
Преглед на профил kihano Рейтинг: 727 "Да"
7 май 2013 16:18 13
- +Оценка
+11

До коментар [#11] от "teller":

Мухахахахаха кой бил "втория свят". Нека те светна. Първия свят бяха развитите "западни" страни. Вторя свят бяха социалистическите страни, които бяха на средно ниво, а третия свят бяха преобладаващото мнозинство от бедните, неразвити капиталистически страни. Когато соца беше предаден, вторият свят изчезна и демагозите смениха наименованията на "развити" и "развиващи се" страни. Нищо, че "развиващите се" са такива вече над 200 години. А защо са бедни и си тоят бедни е дълга история. Малко от нея има тук http://antipropaganda.comxa.com/IkonomIst.html . Та като разбереш защо "третия свят" е беден, ще разбереш и защо ние уверено крачим към него. Сиреч, от втори свят, успешно догонващ първия, завихме на 180 градуса и се превърнахме във втори свят, успешно изоставащ до Третия. Всичко това благодарение на "брилянтните" идеи на западните пазарни икономисти!

_____

Отричането и изкривяването на фактите - висша форма на демократичен реализъм!
 
Преглед на профил m_style Рейтинг: 719 "Не"
8 май 2013 22:17 14
- +Оценка
-2 +4

"Помощите" са като наркотик. За по-ясно ще използвам следната метафора: Какво би станало, ако движейки се с автомобил през натоварените кръстовища на София, всеки раздаде по 5лв. на всеки протегнал се просяк в рамките на един ден? - На другият ден ще имаме минимум двойно количество просяци! Не просто няма да помогнем да се намали беднотията/просията, а напротив - ще спонсорираме нейното удвояване. Според мен това би било крайно безотговорно! А когато политиците наричат такива мерки някакъв вид социална отговорност /синдикална, корпоративна или не знам каква нова дума ще се появи/, то ми изглежда като четене на Евангелието от Дявола. Да уточня, че за мен политици са всички зависими от държавната хранилка - от социалните помощи до назначените бизнесмени!

 
Преглед на профил koziq Рейтинг: 8 "Не"
14 май 2013 13:37 15
- +Оценка
+3

В повечето случаи т. нар. "помощи" са раздавани доста користно. Те имат политически цели, а не хуманни. Още повече, че рядко биват разпределени както трябва (отклоняване на средства, описване на неизпълнени проекти, корупция и най-брутално крадене). Бих изказал тезата, че тези пари често превръщат лидерите на бедните държави в неволни марионетки или платени клакьори, а народ и правителства в лентяи. Напредъкът си остава само на хартия. Не е лошо изоставащите държави да не търсят винаги причините за положението си отвън, а да погледнат към собствения си интелектуален материал. Ако не се развие той, колкото и външни финанси да потъват в тези региони, това няма да помогне за изплуването. (И още нещо - между помощи и инвестиции има огромна разлика.)

 
Преглед на профил suzen Рейтинг: 395 Неутрална
24 май 2013 13:36 16

Самата концепция за помощите, струва ми се, трябва да се промени.

Има нещо обидно да те карат да плачеш за помощ като "развиваща се", тоест бедна страна, докато същевременно в "развитите страни" помощите в най-нуждаещите се отрасли, каквито са тези на селското стопанство и транспорта, да са над 70% по-високи, отколкото в страни като нашата. Излиза, че богатите страни заделят за себе си под друга "марка" - ако използваме определението на Р.Ралин от известната му епиграма - много повече от общите вноски, отделени от нашите данъци, но не като "помощ", а като "субсидия"... А каква е разликата, впрочем?

 

Искам да получавам известия за развитието на дебата.

Какво следва?

В следващия етап на дебата ще можете да прочетете позицията на гост експерт по темата. Дотогава очакваме вашите мнения в анкетата и форума.

Още по темата

Когато разоравахме пустините

Защо България спря да помага на други държави и какво губи от това