// Интерактив /Дебати
Трябва ли ЕС да запази размера на помощите за развиващи се страни по време на криза?
Жени Колева, модератор Включване в дебата- 16 Основни тези 29 апр 2013
- 3 Заключителни тези 23 юли 2013
- Победител 29 юли 2013
Заключителни тези - Трябва ли ЕС да запази размера на помощите за развиващи се страни по време на криза?
Борбата срещу данъчните измами е от решаващо значение
Никола Момбриал
Със сигурност сме на едно мнение, че помощите трябва да бъде насочени към намаляване на бедността по устойчив начин. Вярваме, че това ще бъде постигнато, като помагаме на гражданите да бъдат активни и да отстояват правата си – призовавайки правителствата си да предоставят основни социални услуги.
Основна теза Заключителна тезаРазвитите страни не знаят как планувано да направят бедните по-богати
Петър Ганев
След като прочетох тезата на моя опонент, както и коментарите във форума, мисля че е удачно да се адресират някои популярни аргументи, които считам за неверни или подвеждащи. На първо място това е алегорията, че подкрепата към по-бедните не струва едва ли не нищо на Европа – просто лишение от едно кафе на месец.
Основна теза Заключителна тезаКаква е вашата позиция по темата на дебата?
Позиция "Да"натиснете позиция за да гласуватеПозиция "Не"Жени Колева
Модератор"Целите на помощта за развитие трябва да бъдат ясни и амбициозни, определящи конкретни минимални изисквания. Тези цели трябва също така да включват подобряване на качеството на живот на всички хора в области като образование, хранене, достъп до чиста вода и чист въздух. До 2030 г. стандартът на живот на всички хора трябва да е достигнал равнището на тези минимални изисквания или да го надвишава. За постигане на тези цели е нужно ефективно партньорство между правителствата, гражданското общество и частния сектор", пише още в позицията на Еврокомисията. Предвид развитията досега и категоричните изявления на редица държави членки, че продължават с пестенето в не една област, не е ясно дали и как това ще се случи.
ЕС е най-големият донор на помощи в света и най-вероятно ще продължи да бъде такъв, макар че най-вероятно за следващия период ще запази голяма част от размера на сумите, които разпределя за развиващите се страни, но няма да ги увеличи. И въпреки че представя редица положителни резултати от изразходваните средства, бедността по-света все още е широко разпространена. Това ни показва, че освен да се разпределят европари за бедните държави по-света, те трябва да се разпределят още по-ефективно.
Въпросът около ефективността е и този, около който се обединяват двамата дебатиращи във втората част на дебата, която се забави поради технически причини.
Според Никола Момбриал помощта на ЕС е една от най-ефикасните в света, но той обръща внимание, че за да бъде устойчива, към средствата трябва да се прибавят и други мерки. Една от тях е промяна на правилата за данъчните убежища, защото "подобряване на данъчната прозрачност и борбата срещу данъчните измами е от решаващо значение за развиващите се страни, тъй като ще им позволи да използват и контролират повече вътрешни ресурси от данъчните приходи, за да подкрепят своите национални планове за развитие".
Според Петър Ганев, чиято позиция води до момента, основният проблем е, че развитите страни не знаят как планувано да направят бедните по-богати. "Генезисът на развитието никога не е бил плануван успешно. Най-лошият сценарий е, когато целият процес е максимално далеч от хората – помощите да се случват на ниво ЕС, тоест далеч от обикновения европейски данъкоплатец, и да не следват някакви проекти, а просто да се вливат в бюджетите на бедните страни", казва той в заключителната си теза.
Борбата срещу данъчните измами е от решаващо значение
Никола Момбриал
Позиция ДаПомощта е важна част от решението, но не и цялата история: в действителност много повече милиарди напускат или са отказани на по-бедните страни заради вредни данъчни практики, отколкото пристигат под формата на помощи. Ето защо ние призоваваме ЕС да се бори срещу данъчните измами и избягването на данъци и в Европа, и в развиващите се страни. Подобряване на данъчната прозрачност и борбата срещу данъчните измами е от решаващо значение за развиващите се страни, тъй като ще им позволи да използват и контролират повече вътрешни ресурси от данъчните приходи, за да подкрепят своите национални планове за развитие.
Как да се направи това реалност? Ние сме убедени, че правилата, които защитават поверителността на компании и частни лица, използващи данъчните убежища, трябва да се променят. В днешно време е лесно да се движат незаконно пари около световната банкова система и да бъде извън обсега на данъчните. Компании, тръстове и фондации могат да скрият собственика си зад банкова сметка и по този начин се улесняват престъпления като укриване на данъци, корупция, търговия с наркотици и оръжие. Лицата, укриващи данъци, и тези, които ги избягват, използват много от тези механизми. Ето защо хвърлянето на светлина върху тези анонимни структури ще направи измамите с данъци далеч по-трудни.
Ние също така призоваваме компаниите да декларират на базата "страна по страна" къде плащат данъците си и къде правят печалбите си. По този начин е повече от вероятно да се установи, че много от тях са или крият печалбите си в данъчните убежища, където данъците са много ниски, а в много случаи дори не плащат никакъв данък. Европейският парламент и държавите членки на ЕС се очаква да дадат зелена светлина за окончателното споразумение по темата, което прави този вид отчитане задължително за добивната индустрия, горското стопанство и банковия сектор, с което законодателството на ЕС ще бъде в съответствие с акта Dodd-Frank, който вече е в сила в САЩ (за добивните компании). Сега трябва да отидем по-далеч и да приемем този стандарт и за големи компании от всички сектори.
Противно на твърдението, че ЕС дава приоритет на конкретни цели, неговата помощ е призната като една от най-ефикасните, въздействащите и прозрачни в света, най-вече от ОИСР и Европейската сметна палата. Само за 50 цента на гражданин на седмица, съюзът доведе до значителни резултати през последните години, като например достъп на повече от 10 милиона деца до начално образование. 85% от гражданите на ЕС смятат, че Европа трябва да продължи да помага на развиващите се страни въпреки икономическата криза и 84% са съгласни, че ЕС следва да продължи да финансира хуманитарната помощ, независимо от настоящата икономическа криза.
Развитите страни не знаят как планувано да направят бедните по-богати
Петър Ганев
Позиция НеПодвеждаща е и тезата, че помощите за по-бедните на практика вдигат икономическия растеж на богатите, тоест колкото повече помагаме, толкова по-богати всъщност ще ставаме. Макар и теоретично да е вярно, че ако бедните станат по-богати, то това би следвало да повлияе положително и на развития свят, да се твърди, че съществува директна (и установена) връзка между помощите и забогатяването на помагащия звучи по-скоро като политическа декларация, отколкото като сериозен икономически анализ.
Не съм докрай съгласен и с идеята, че най-добрият начин да се помага е като се дава т. нар. бюджетна подкрепа. Идеята е, че помощите не са отправени към проекти, а се вливат в бюджетите на съответните страни, като се търси някаква устойчивост. Това обаче концентрира средствата в ръцете на политици, което всички знаем до какво води – особено в страни със слаби институции. Подобна централизация може да доведе до прозрачност на хартия, но и до липса на резултати – достатъчно е да видим родния опит със стремежа за "усвояване" и "отчитане" на евро средствата. Допълнително утежняващ фактор е, че бюджетната подкрепа е по-ефективна, когато е малка част от съответния държавен бюджет – ако бюджетът е силно зависим от подобни помощи, на практика създаваш хронична зависимост.
Целият дебат за помощите е по-същество дебат за знанието. Знаят ли развитите страни как планувано да направят бедните по-богати? Моят отговор е не. Генезисът на развитието никога не е бил плануван успешно. Най-лошият сценарий е, когато целият процес е максимално далеч от хората – помощите да се случват на ниво ЕС, тоест далеч от обикновения европейски данъкоплатец, и да не следват някакви проекти, а просто да се вливат в бюджетите на бедните страни.
Не е за подценяване и фактът, че развитият свят е рекордно задлъжнял (вече близо 100% от своето БВП), което не се наблюдава при развиващите се страни. Всъщност подобен разрив между развити и развиващи се – богатите да имат дългове проблеми, а по-бедните да са стабилни – се е наблюдавал единствено покрай двете световни войни. Сега ситуацията е различна – световен опустошителен конфликт няма, но богатите са я закъсали. Ако погледнем и откъде идва икономическият растеж по света в последните години, то отговорът отново се крие в развиващия се свят. Много е съмнително, да не кажа притеснително, че Европа може да прехвърли и наложи спорните си политики върху по-бедните и да очаква те да забогатеят светкавично. По-скоро може да използва помощите, за да ограничи конкуренцията на тези, които търсят конкурентноспособност и растеж – като налага условия да не замърсяват околната среда, например. Идеята за "Европа като глобален актьор" за мен е мегаломанска и обслужваща интересите предимно на европейските бюрократи, а не на гражданите на Европа.
Каква е вашата позиция по темата на дебата?
Позиция "Да"натиснете позиция за да гласуватеПозиция "Не"Какво следва?
В следващия етап ще обобщим дебата, а дотогава можете да дадете своите позиции в анкетата и форума.
В. "Знаят ли развитите страни как планувано да направят бедните по-богати? Моят отговор е не."
Уважаеми г-н Ганев, въпросът по-скоро е : Искат ли развитите страни да направят бедните по-богати и защо? Теоретично "да", на практика "не", тъй като се нарушава баланса на политическите сили в тези развиващи се страни и управляемостта на субсидираните от донорите.
-1 +2
По-богатият е по-платежоспособен.
_____
УСПЕШНА НОВА ГОДИНА!!!