// Интерактив /Дебати
Facebook
LinkedIn
Twitter
Email
Приключил, 8 юли 2013 - 14 авг 2013
Трябва ли бизнесът да участва във финансирането на рекламата на туризма в чужбина?
Деница Ватева, модератор Включване в дебата- 15 Основни тези 8 юли 2013
- 24 Гост експерт 23 юли 2013
- Заключителни тези 12 авг 2013
- Победител 14 авг 2013
Основни тези - Трябва ли бизнесът да участва във финансирането на рекламата на туризма в чужбина?
Да
Николай Вълканов
Институт за пазарна икономикаТуристическият бранш трябва да участва във финансирането на националната реклама на България в чужбина. Има няколко прости аргументи защо държавата не трябва да рекламира туризма със средства на данъкоплатците: 1. Това не й е работа – туризмът е бизнес като всеки друг.
Основна теза
Не
Витан Иванов
Софийски туристически районТуристическият бизнес не трябва да участва във финансирането на рекламата на България в чужбина. Той рекламира сам себе си (хотели, туристически агенции и др.), а задължение на държавата е да рекламира дестинацията България, затова се казва и национална туристическа реклама.
Основна тезаРезултати от гласуването на този етап
85%51 гласа
Благодарим за вашия глас!
15%9 гласа
Деница Ватева
Модератор
Когато преди месец, по време на дискусия за проблемите в туризма, част от поредицата срещи "Chivas 12 стола", експерти обявиха представянето на България в чужбина като най-сериозният приоритет за бранша, на няколко пъти бе отбелязван драстично по-малкият бюджет за маркетинг активности в сравнение с всички преки конкуренти. Измерено в цифри, страната отдавна е изгубила тази битка. От 2005 г. насам общият бюджет за национална туристическа реклама на България е между 5,5 и 7 млн. лв годишно като през последните няколко години бяха стартирани и няколко европроекта, които успяха да го увеличат до между 13 и 20 млн. лв годишно. За сравнение данните от 2010 г. показват, че Гърция е отделила 40 млн. евро за представянето на туризма си зад граница, Хърватия - 35,6 млн. евро, а Турция - 78 млн. евро. Хроничният недостиг на финансиране за рекламата на българските курорти, беше и причината преди повече от 10 години за първи път да се повдигне въпросът дали бизнесът не трябва да участва със своя вноска в тази дейност.
В чужбина няма еднородна практика по този въпрос. Част от държавите използват изцяло бюджетни средства за промотирането на сектора. Такъв пример е съседна Турция, където има дългосрочна държавна стратегия за реклама на туризма и всяка година се избират рекламни агенции по пазари, които да осъществяват конкретните активности. При друг пряк конкурент на България - Гърция, обаче рекламата се осъществява на принципа на публично-частното партньорство по места. Така например, ако районът на Солун иска да се промотира, бюджетът за това се разпределя в съотношение 60 към 40 между общината и местния бизнес.
Когато предходното правителство изготвяше поправки в закона за туризма, се обсъждаше и подобна концепция за България. Идеята бе туристическите компании да заплащат определена такса за реклама в чужбина, както и да бъде създаден единен орган между държавата и неправителствените организации в сектора, който да я управлява. Такова предложение обаче така и не бе внесено за разглеждане в парламента, който прие изцяло новия закон в края на март.
За да обсъдят дали бизнесът трябва да участват във финансирането на рекламата на туризма в чужбина, сме поканили Николай Вълканов от Института за пазарна икономика и Витан Иванов, председател на Софийския туристически район.
В чужбина няма еднородна практика по този въпрос. Част от държавите използват изцяло бюджетни средства за промотирането на сектора. Такъв пример е съседна Турция, където има дългосрочна държавна стратегия за реклама на туризма и всяка година се избират рекламни агенции по пазари, които да осъществяват конкретните активности. При друг пряк конкурент на България - Гърция, обаче рекламата се осъществява на принципа на публично-частното партньорство по места. Така например, ако районът на Солун иска да се промотира, бюджетът за това се разпределя в съотношение 60 към 40 между общината и местния бизнес.
Когато предходното правителство изготвяше поправки в закона за туризма, се обсъждаше и подобна концепция за България. Идеята бе туристическите компании да заплащат определена такса за реклама в чужбина, както и да бъде създаден единен орган между държавата и неправителствените организации в сектора, който да я управлява. Такова предложение обаче така и не бе внесено за разглеждане в парламента, който прие изцяло новия закон в края на март.
За да обсъдят дали бизнесът трябва да участват във финансирането на рекламата на туризма в чужбина, сме поканили Николай Вълканов от Института за пазарна икономика и Витан Иванов, председател на Софийския туристически район.
Николай Вълканов
Позиция Да
Туристическият бранш трябва да участва във финансирането на националната реклама на България в чужбина. Има няколко прости аргументи защо държавата не трябва да рекламира туризма със средства на данъкоплатците:
1. Това не й е работа – туризмът е бизнес като всеки друг и от тази гледна точка разполага с необходимите средства, експертиза и ноу-хау, за да привлича клиенти в съответните ниши, в които е решил да се развива. Браншовите организации по презумпция са тези, които могат и трябва да задоволяват потребностите от маркетингови и промоционални усилия на индустрията. А и туризмът печели достатъчно, за да си плаща собствената реклама.
2. Държавата просто не може – всички досегашни опити за изработването на туристическа стратегия, лого, видеоклип са завършвали с пълно фиаско и са посрещани с недоволство както от обществото, така и от самия бранш. И няма как да е иначе, след като с пари на данъкоплатците шепа чиновници се опитват да задоволят някакъв общ, абстрактен интерес. Т.е. налице е очевиден проблем както на стимули, така и на ефективност на разходваните средства.
3. Облекченията водят до противоречиви резултати – от над 10 години туризмът е галеното дете на икономиката. Държавата на практика стимулира бурната експанзия чрез фриволното издаване на строителни разрешителни и пускането на обекти в експлоатация без да е налице необходимата съпътстваща инфраструктура, както и с поддържането на над два пъти по-нисък ДДС за бранша при иначе плоско косвено облагане в икономиката. По този начин държавата спомогна за изграждането на образа на България като посредствена, презастроена, мръсна и евтина дестинация за алкохолен туризъм. Не държавната реклама ще промени този имидж, а ясните правила, тяхното спазване от всички играчи и не на последно място равнопоставеността на сектора в данъчно отношение с останалата част от икономиката.
1. Това не й е работа – туризмът е бизнес като всеки друг и от тази гледна точка разполага с необходимите средства, експертиза и ноу-хау, за да привлича клиенти в съответните ниши, в които е решил да се развива. Браншовите организации по презумпция са тези, които могат и трябва да задоволяват потребностите от маркетингови и промоционални усилия на индустрията. А и туризмът печели достатъчно, за да си плаща собствената реклама.
2. Държавата просто не може – всички досегашни опити за изработването на туристическа стратегия, лого, видеоклип са завършвали с пълно фиаско и са посрещани с недоволство както от обществото, така и от самия бранш. И няма как да е иначе, след като с пари на данъкоплатците шепа чиновници се опитват да задоволят някакъв общ, абстрактен интерес. Т.е. налице е очевиден проблем както на стимули, така и на ефективност на разходваните средства.
3. Облекченията водят до противоречиви резултати – от над 10 години туризмът е галеното дете на икономиката. Държавата на практика стимулира бурната експанзия чрез фриволното издаване на строителни разрешителни и пускането на обекти в експлоатация без да е налице необходимата съпътстваща инфраструктура, както и с поддържането на над два пъти по-нисък ДДС за бранша при иначе плоско косвено облагане в икономиката. По този начин държавата спомогна за изграждането на образа на България като посредствена, презастроена, мръсна и евтина дестинация за алкохолен туризъм. Не държавната реклама ще промени този имидж, а ясните правила, тяхното спазване от всички играчи и не на последно място равнопоставеността на сектора в данъчно отношение с останалата част от икономиката.
Витан Иванов
Позиция Не
Туристическият бизнес не трябва да участва във финансирането на рекламата на България в чужбина. Той рекламира сам себе си (хотели, туристически агенции и др.), а задължение на държавата е да рекламира дестинацията България, затова се казва и национална туристическа реклама. В момента туристическият бизнес наема места на щанда, за да се представя на международните туристически изложения, а държавата заплаща рекламата на България в телевизии, радиа, интернет. Така и трябва да бъде. Постъпленията от туризъм в България са около 3 млрд. евро, през миналата година секторът реализира ръст от около 4,5%, т.е. това е един от малкото сектори, който има увеличение през последните години. Годишно за реклама се отделят много по-малко средства от преките ни конкуренти. Така например съседна Турция дава около 120 млн. долара за реклама като само издръжката на туристическия й офис в Москва струва около 10 млн. долара.
Има едно "болно" място в нашата реклама и то е свързано с търговските представители в чужбина. България има такива в много градове в цяла Европа, но тези представителства не съдействат много за рекламата на туризма в чужбина. Например държавата има напечатани каталози за България, които могат да се раздават, както и други рекламни материали.
Отделно от това България има и редица културни центрове в чужбина в градове като Братислава например, които са много посещавани. Там също могат да бъдат предоставяни например каталози.
В последния закон за туризма (приет в края на март- бел.ред.) е предвидено учредяването на туристически райони в страната. Те ще дадат възможност да се рекламират конкретни продукти по места. И в момента общините събират туристическа такса, която също би трябвало да се ползва за реклама.
Има едно "болно" място в нашата реклама и то е свързано с търговските представители в чужбина. България има такива в много градове в цяла Европа, но тези представителства не съдействат много за рекламата на туризма в чужбина. Например държавата има напечатани каталози за България, които могат да се раздават, както и други рекламни материали.
Отделно от това България има и редица културни центрове в чужбина в градове като Братислава например, които са много посещавани. Там също могат да бъдат предоставяни например каталози.
В последния закон за туризма (приет в края на март- бел.ред.) е предвидено учредяването на туристически райони в страната. Те ще дадат възможност да се рекламират конкретни продукти по места. И в момента общините събират туристическа такса, която също би трябвало да се ползва за реклама.
Резултати от гласуването на този етап
85%51 гласа
Благодарим за вашия глас!
15%9 гласа
Какво следва?
В следващия етап на дебата очаквайте позицията на гост експерт по темата. Можете да дадете вашето мнение във форума и анкетата.
Още по темата
Туристическа реклама в последния момент
Проекти за промотиране на сектора стартираха със значително забавяне, което поставя финансирането им под известен риск
Дни преди крайния срок за изработване на част от наредбите в туризма нито една от тях не е готова
Рекламата остава най-големият проблем за туристическия бранш
Обновяването на хотелската база и започналите инвестиции в инфраструктура са добрите стъпки за отрасъла в последните години
Образът на България в чуждестранните медии се разминава с този, който ни се иска да продаваме. Важно е какви ще са последствията
-4 +7
защо се говори само за каталози и за държавата. естествено че има нужда от децентрализация и всеки отделен регион да се подготви и да представи своята стратегия за реклама. бизнеса трябва да участва.
заглавието се интерпретира така: трябва ли да си измием зъбите преди лягане
-9 +6
По принцип съм против субсидиите от държавата но в този случай може би наистина тя трябва да дава за реклама, а не фирмите да плащат.
Все пак от туризъм се изхранват цели градове, а не само да печели собственика на хотела или екскурзовода.
_____
ще се оправим...сами-4 +3
До коментар [#1] от "ruark":
Ами защото ако се рекламира например Созопол, ти сега ако останеш без работа, може да отидеш да станеш сервитьор там или да си откриеш малък магазин или да даваш джетове под наем.
_____
ще се оправим...сами+8
ДЪРЖАВНАТА РЕКЛАМА Е НЕЕФЕКТИВНА!
ТУРЦИТЕ В ТУРЦИЯ ДИРЕКТНО ПОДКУПВАТ ТУР-АГЕНТИТЕ В РУСИЯ И ГЕРМАНИЯ, ЗА ДА ИМ ВОДЯТ КЛИЕНТИ.
_____
___-2 +6
Бюджетът за туристическа реклама за 2013 на бившото МИЕТ е 23 млн лв, от които 8 млн са бюджетни средства, а 15 млн е съфинансиране по европейски програми.
Само за скандалното лого са предвидени допълнително 670 х.лв, след като вече бяха похарчени 1,3 млн и предишният министър беше задължил фирмата да го преработи за собствена сметка. Но явно е, че тези 670 х. лв вече са обещани и сигурно вече "усвоени" от правилните хора.
Разбира се, че България трябва да има бюджет за имиджова реклама, но колкото и ограничен да е този бюджет, парите трябва да отидат по предназначение и да има строга отчетност колко и за какво е похарчено.
Редно е поне 50% от приходите от куроротни такси (друг е въпросът доколко хотелиерите ги внасят) да се използуват точно за тази цел.
-5 +1
Лицето Витан Стефанов отказа има експертизата да се изказва по темата? Аман от мутромилиционери, скандиращи левичарски лозунги под мантията на чдеснич убеждения.
_____
и най-умният си е малко прост....+7
Да, защото поне ще има малко повече контрол над рекламните кампании и няма да изглеждат толкова безумно и клиширано :)
_____
Властта развращава, а абсолютната власт развращава абсолютно.-3 +6
Да разбира се че трябва бизнеса да плаща! Според мен, ако се прави реклама на някакъв български бизнес, много по-смислено е да се рекламира ИТ сектора. Много по-качествен и доходоносен е и може да бъде.
Растежа през последните няколко години е над 13% средно годишно, това е единствения сектор в който почти няма безработица и сивата икономика е минимална. Много по-малко хора с много по-малко материални ресурси генерират далеч повече добавена стойност, през ЦЯЛАТА година.
Каквото и да си говорим за туризма и перспективите за еко и културен такъв, в близките 10 години надали ще можем да развалим имиджа ни на алкохолна дестинация номер 1 в Европейския съюз.
_____
cineart.me-3 +5
Принципно мисля че който е бенефициент от тази реклама, той трябва и да участва във финансирането и.
Проблемът е че рекламата е на ниво държава, т.е. "дестинация България".
И малко не ми е ясно как бизнесът би могъл да участва във финансирането и. И най-малкото, ако дадена компания участва, да речем България Еър - то те биха искали да има нещо което да свързва рекламата с тяхната компания.
_____
"Ние не наследяваме земята на нашите предци, ние я взимаме назаем от децата ни." Индианска поговорка-6 +2
Отивате на tripadvisor.com, и четете ревюта - това е популяризацията и необходимата реклама, никой не го вълнува нищо друго. На разните международни изложения, единственото което се прави, е да се сключват договори между големи туроператори и хотелски вериги - нещо, което бизнеса би трябвало сам да си финансира и прави.
-2 +4
Спокойно можем да вземем примера на Гърция за реклама на принципа на публично - частното партньорство за отделните общини, като средствата за реклама да се поделят между държавата и бизнеса. Така и контролът на бизнеса по отношение на рекламните стратегии ще е много по-голям и вероятността за по-добра реклама ще се увеличи.
-2 +4
До коментар [#3] от "Дим Дим":
ако един регион рекламира на един панаир с всичките си забележителности, ще бъде представен по подробно на туриста.
както общините в този регион така и фирмите ще спонсорират рекламата, като фирмите от своя страна рекламират там свойте продукти. така регионът ще привлече разл. категории туристи.
пример благоевградска област се представя на туристически панаир.
показват се дестинации, показват се туристически маршрути, показва се лукс, показва се битов и културен туризъм.
рекламират се региони, рекламират се вина, напитки, гозби, бит и култура. рекламират се забележителности, паметници на културата, черкви, музеи и природа.
а сега какво държавата участва на едно изложение с 5 каталога и толкова. това не е туристическа реклама а "отбии номера"
и стига с тази държава. държавата не е софия и морето и банско.
общини и области също са държавата.......
-37 +19
Рекламира този който продава и той плаща рекламата. Доколкото тази дейност е важна за държавата, същата трябва да я подпомага. Иначе утре примерно търговците на обувки ще решат ще държавата трябва да рекламира и техния бизнес.
+3
Според мен всяка Община трябва да изготви стратегия за развитие на туризма си, която естествено включва и маркетинг. Парите трябва да се осигуряват от различни източници - държавата, бизнеса и от продажба на собствени продукти. В Германия например всяка община си има търговско предприятие, изградено на базата на публично-частно партньорство, което изготвя стратегиите и извършва търговска дейност( продажба на ескурзии, конферентен туризъм, градски празници и мероприятия и др.). Град като Хамбург си осигурява до 70 % самофинансиране и 30 % държавно финансиране. Участието на бизнеса е по-скоро символично ( такси за включване в брошури и т.н)
-2 +2
"Гост експерт 16 юли 2013"
Капитал, какво става?
_____
For good people to do evil — that takes religion.