// Интерактив /Дебати
Facebook
LinkedIn
Twitter
Email
Приключил, 8 яну 2014 - 31 яну 2014
Трябва ли да има единни европейски правила спрямо бежанците и нелегалните имигранти?
Десислава Лещарска, модератор Включване в дебата- 8 Основни тези 8 яну 2014
- 11 Гост експерт 14 яну 2014
- 4 Защита на тезите 24 яну 2014
- 2 Победител 31 яну 2014
Основни тези - Трябва ли да има единни европейски правила спрямо бежанците и нелегалните имигранти?
Да
Руслан Трад
председател на Форум за арабска култура и създател на българския блог за Близкия изтокАрабските революции от пролетта на 2011 г. предизвикаха голям приток на имигранти от Южното Средиземноморие, които влязоха незаконно в Европейския съюз, като достигнаха бреговете на Италия и Малта. ЕС предприе мерки, за да отговори на ситуацията, но тези събития показаха ограничените средства...
Основна теза
Заключителна теза
Не
Любомир Талев
адвокат, член на Младежкия консервативен клуб и на Института за свободен капитализъм "Атлас"Темата за това дали да съществуват общозадължителни правила относно приемането на бежанци на територията на отделните държави членки на ЕС или това трябва да бъде регулирано от националното законодателство на всяка отделна държава е част от един по-широк дебат...
Основна теза Заключителна теза
Резултати от гласуването на този етап
59%41 гласа
Благодарим за вашия глас!
41%29 гласа
Десислава Лещарска
Модератор
Европейският съюз не взе решение да въведе общи действия срещу нелегалната имиграция по време на срещата на върха в края на октомври 2013 г. и отложи темата за 2014 г. Италия, Малта, Кипър, Хърватия и Испания настояха останалите страни от ЕС да се ангажират да съдействат на държавите от Южна Европа в осигуряването на подслон на бежанците, пристигащи по море от Африка, Близкия изток и Азия, но гласът им не беше чут. Отложен беше въпросът както за допълнителна финансова помощ, така и за засилване на контрола по южните морски граници.
Това е поредното доказателство, че въпросът да има ли не цялостен подход на ЕС по отношение на миграцията се избягва старателно от хората на върха в ЕС, тъй като поражда много противоречия. Съгласно сега действащото споразумение на евроалианса, известно като "Дъблин-2", всяка страна от ЕС, на чиято територия пристигат бежанци, трябва сама да решава проблема за настаняването им, докато се разгледат молбите за убежище. Тази система е със спорна ефективност, тъй като натискът е неравномерно разпределен и създава проблеми, както с опазването на човешките права на самите бежанци, така и със стабилността в самите държави. А проблеми от вида на тоталната неподготвеност на България да се справи с няколко хиляди сирийски бежанци например според някои не би трябвало да се разглежда като частен, вътрешнополитически проблем, а по-скоро общоевропейски.
Съществува и гледната точка на скептиците, според които управлението и координацията на общи действия спрямо бежанците и нелегалните емигранти ще влоши ситуацията – заради тромавата, бюрократична система и описаната по-горе нерешителност. Другият момент е отказът на държавите по южната граница на ЕС да поемат отговорност за бежанците, докато се справят с тежки вътрешнополитически проблеми и икономически застой.
Поканихме хора с позиция по темата на дебата, които ще изложат своите аргументи "за" и "против" общи европейски правила по отношение на миграцията. В следващия месец читателите ще имат възможност да гласуват, да се запознаят с мнението на гост-експерт и да видят резултатите от, вярваме, поредния оспорван дебат.
Европейските дебати на "Капитал" се осъществяват с подкрепата на Европейския парламент. Отговорността за съдържанието на дебатите е изцяло на "Икономедиа".
Това е поредното доказателство, че въпросът да има ли не цялостен подход на ЕС по отношение на миграцията се избягва старателно от хората на върха в ЕС, тъй като поражда много противоречия. Съгласно сега действащото споразумение на евроалианса, известно като "Дъблин-2", всяка страна от ЕС, на чиято територия пристигат бежанци, трябва сама да решава проблема за настаняването им, докато се разгледат молбите за убежище. Тази система е със спорна ефективност, тъй като натискът е неравномерно разпределен и създава проблеми, както с опазването на човешките права на самите бежанци, така и със стабилността в самите държави. А проблеми от вида на тоталната неподготвеност на България да се справи с няколко хиляди сирийски бежанци например според някои не би трябвало да се разглежда като частен, вътрешнополитически проблем, а по-скоро общоевропейски.
Съществува и гледната точка на скептиците, според които управлението и координацията на общи действия спрямо бежанците и нелегалните емигранти ще влоши ситуацията – заради тромавата, бюрократична система и описаната по-горе нерешителност. Другият момент е отказът на държавите по южната граница на ЕС да поемат отговорност за бежанците, докато се справят с тежки вътрешнополитически проблеми и икономически застой.
Поканихме хора с позиция по темата на дебата, които ще изложат своите аргументи "за" и "против" общи европейски правила по отношение на миграцията. В следващия месец читателите ще имат възможност да гласуват, да се запознаят с мнението на гост-експерт и да видят резултатите от, вярваме, поредния оспорван дебат.
Европейските дебати на "Капитал" се осъществяват с подкрепата на Европейския парламент. Отговорността за съдържанието на дебатите е изцяло на "Икономедиа".
Руслан Трад
Позиция Да
Арабските революции от пролетта на 2011 г. предизвикаха голям приток на имигранти от Южното Средиземноморие, които влязоха незаконно в Европейския съюз, като достигнаха бреговете на Италия и Малта. ЕС предприе мерки, за да отговори на ситуацията, но тези събития показаха ограничените средства на съюза по отношение на миграцията и необходимостта от по-голяма солидарност между държавите-членки в тази област.
Със стартирането на сирийската криза през 2011 г. и прерастването й в гражданска война, положението с бежанския поток към страните членки на ЕС стана още по-сложно. От 2012 г. насам имаме налице постоянно нарастващо военно напрежение в Сирия, взимащо все повече и повече жертви. По данни на ООН убитите до този момент сирийски граждани са над 125 000 души. Борбата за надмощие на отделните фракции – правителството с неговите съюзници, Свободната сирийска армия и ислямистките групи, предполага засилващ се бежански поток от Сирия към съседните държави. Към момента броят на сирийците в държави като Ливан, Ирак, Турция и Йордания е над 2 000 000. Счита се, че общият брой на сирийските бежанци е над 2 200 000, като 51% от тях са жени и деца. Част от потока бягащи от конфликта хора се насочват и към държави като Египет и Йемен, а други през Турция към Гърция и България. По най-оптимистични прогнози насилието в Сирия ще накара още над 2 милиона души да потърсят убежище в други държави.
При тази налична бежанска криза, ЕС представлява традиционна дестинация за търсене на убежище и шанс за нов живот. Мнозина от сирийците, подобно на други общности в съюза, имат роднини в държави от Западна и Централна Европа и това кара тези хора да потърсят спасение при тях. За да отговори на нуждите на търсещите убежище, страните от ЕС подписват т.нар. споразумение от Дъблин, а по-късно и Дъблин II. Въпреки, че договорът трябва да се грижи именно за въпросите, отнасящи се до убежище и страните-приемници, текстовете попадат под силна критика. Също така, реалността се разминава силно с предписанията.
Според Европейския съвет за бежанци и изгнаници (ECRE) и ВКБООН сегашната система се проваля в осигуряването на справедлива и ефективна защита. Според правозащитни организации регулацията пречи за осъществяването на законните права на лицата, търсещи убежище, включително справедливо разглеждане на искането им за убежище. Критикувано е и неравномерното разпределение на молбите за убежище между държавите-членки. Именно последната критика към Дъблинската система е, че увеличава натиска върху граничните региони на ЕС – Италия, Малта, Гърция и България – откъдето влизат по-голямата част от търсещите убежище и, в които страни има по-малко ресурси за справяне с подобен натиск.
Именно тук трябва да се заговори за т.нар. задължителна солидарност между държавите в ЕС. Това ще рече, че натискът върху страни като Италия, Гърция, Малта и България трябва да бъде олекотен като и други членки започнат да приемат молби за предоставяне на убежище. Налице е фактът, че държави, подписали договора от Дъблин не са поели дори минимална част от потока от сирийски бежанци.
България, подобно на целия Европейски съюз, се оказа неподготвена за подобно предизвикателство каквото представлява бежанския поток от Сирия. От една страна част от средствата, предоставяни през годините за бежанци и имигранти изчезват неизвестно къде, а базата и щатът в бежанската агенция не са обновявани. От друга страна липсва адекватна реакция от правителството и държавните институции, които по-скоро мълчаливо наблюдават действията най-вече на доброволци, посещаващи формираните набързо бежански лагери. Това създава напрежение, страхове, а липсата на информация се използва от крайно десни фракции, за да подсилят редиците си.
Липсата на интеграционна политика – по-скоро действаща политика за интеграция – създава опасност от създаване на престъпен контигент сред имигранти и бежанци. В тази ситуация стоим пред две възможности – или да се превърнем в крепост, подобно на Гърция, чиято брегова охрана потапя лодки с бежанци, или да помислим как да се възползваме от този човешки поток. Най-вече да гледаме на бежанци и имигранти като социален капитал. Има и трета възможност – държавите-членки да започнат да се държат като партньори, а не съдии отреждащи дали граничните области се справят или не.
Със стартирането на сирийската криза през 2011 г. и прерастването й в гражданска война, положението с бежанския поток към страните членки на ЕС стана още по-сложно. От 2012 г. насам имаме налице постоянно нарастващо военно напрежение в Сирия, взимащо все повече и повече жертви. По данни на ООН убитите до този момент сирийски граждани са над 125 000 души. Борбата за надмощие на отделните фракции – правителството с неговите съюзници, Свободната сирийска армия и ислямистките групи, предполага засилващ се бежански поток от Сирия към съседните държави. Към момента броят на сирийците в държави като Ливан, Ирак, Турция и Йордания е над 2 000 000. Счита се, че общият брой на сирийските бежанци е над 2 200 000, като 51% от тях са жени и деца. Част от потока бягащи от конфликта хора се насочват и към държави като Египет и Йемен, а други през Турция към Гърция и България. По най-оптимистични прогнози насилието в Сирия ще накара още над 2 милиона души да потърсят убежище в други държави.
При тази налична бежанска криза, ЕС представлява традиционна дестинация за търсене на убежище и шанс за нов живот. Мнозина от сирийците, подобно на други общности в съюза, имат роднини в държави от Западна и Централна Европа и това кара тези хора да потърсят спасение при тях. За да отговори на нуждите на търсещите убежище, страните от ЕС подписват т.нар. споразумение от Дъблин, а по-късно и Дъблин II. Въпреки, че договорът трябва да се грижи именно за въпросите, отнасящи се до убежище и страните-приемници, текстовете попадат под силна критика. Също така, реалността се разминава силно с предписанията.
Според Европейския съвет за бежанци и изгнаници (ECRE) и ВКБООН сегашната система се проваля в осигуряването на справедлива и ефективна защита. Според правозащитни организации регулацията пречи за осъществяването на законните права на лицата, търсещи убежище, включително справедливо разглеждане на искането им за убежище. Критикувано е и неравномерното разпределение на молбите за убежище между държавите-членки. Именно последната критика към Дъблинската система е, че увеличава натиска върху граничните региони на ЕС – Италия, Малта, Гърция и България – откъдето влизат по-голямата част от търсещите убежище и, в които страни има по-малко ресурси за справяне с подобен натиск.
Именно тук трябва да се заговори за т.нар. задължителна солидарност между държавите в ЕС. Това ще рече, че натискът върху страни като Италия, Гърция, Малта и България трябва да бъде олекотен като и други членки започнат да приемат молби за предоставяне на убежище. Налице е фактът, че държави, подписали договора от Дъблин не са поели дори минимална част от потока от сирийски бежанци.
България, подобно на целия Европейски съюз, се оказа неподготвена за подобно предизвикателство каквото представлява бежанския поток от Сирия. От една страна част от средствата, предоставяни през годините за бежанци и имигранти изчезват неизвестно къде, а базата и щатът в бежанската агенция не са обновявани. От друга страна липсва адекватна реакция от правителството и държавните институции, които по-скоро мълчаливо наблюдават действията най-вече на доброволци, посещаващи формираните набързо бежански лагери. Това създава напрежение, страхове, а липсата на информация се използва от крайно десни фракции, за да подсилят редиците си.
Липсата на интеграционна политика – по-скоро действаща политика за интеграция – създава опасност от създаване на престъпен контигент сред имигранти и бежанци. В тази ситуация стоим пред две възможности – или да се превърнем в крепост, подобно на Гърция, чиято брегова охрана потапя лодки с бежанци, или да помислим как да се възползваме от този човешки поток. Най-вече да гледаме на бежанци и имигранти като социален капитал. Има и трета възможност – държавите-членки да започнат да се държат като партньори, а не съдии отреждащи дали граничните области се справят или не.
Любомир Талев
Позиция Не
Темата за това дали да съществуват общозадължителни правила относно приемането на бежанци на територията на отделните държави членки на ЕС или това трябва да бъде регулирано от националното законодателство на всяка отделна държава е част от един по-широк дебат относно това коя визия за Европейския съюз желаем да приемем. От една страна е либерално-консервативната визия (1) на бащите основатели на Съюза като Шарл Дьо Гол, Конрад Аденауер, Алсиде Де Гаспери и т.н. Продукт на тази визия за Общият пазар и свободите на установяване и на движение на стоки, услуги и капитали, които и до днес се определят като безспорните позитиви на ЕС, а най-доброто й определение е дадено от Дьо Гол в знаменития му израз "Europe des Patries" (2). От другата страна е по-късната, социалистическа визия за Съюза като огромна наднационална бюрократична машина, отнемаща от суверенитета на държавите членки в своя полза и разполагаща с много от белезите, типично присъщи на националната държава, като собствена валута, знаме, химн, а в перспектива – най-вероятно и армия и полиция. Носители на тази визия са политици като Жак Делор, а сред най-фамозните й проявления са опитите за регулиране на формата на краставиците, за забрана за отпечатването на информация, че приемането на течности предпазва от дехидратация, върху етикетите на бутилираната вода, понятието "демократичен дефицит", поставянето на кокошето щастие над това на потребителите и нестихващата криза в еврозоната.
Нещо повече, когато се поставя въпросът на какво ниво трябва да се регулира бежанският проблем, следва да се има прадвид, че в тази област вече фунционира законодателство на ЕС. Такава е Директива 2005/85 ЕО на Съвета за минимални норми относно процедурата за предоставяне или отнемане на статут на бежанец в държавите членки, която предвижда, че държавите членки могат да предвидят, че не разглеждат или не разглеждат в пълен обем молба за убежище и закрила на чужденец, когато компетентният орган е установил на основата на факти, че кандидатът за убежище се опитва да влезе или е влязъл нелегално на нейна територия от сигурна трета страна. Република България се е възползувала от предоставената й от Директивата възможност, като в чл. 13, т.т. 12 и 13 от Закона за убежището и бежанците е предвидила, че молбата на чужденец за предоставяне статут на бежанец или хуманитарен статут се отхвърля като явно неоснователна, когато чужденецът е влязъл в страната не по законоустановения ред и не заяви незабавно пред компетентен орган желанието си да получи закрила, както и когато идва от сигурна държава по произход или от трета сигурна държава, включена в минималния общ списък, приет от Съвета на Европейския съюз, или в националните списъци, приети от Министерския съвет.
Тук е мястото да се отбележи, че Република Турция, откъдето в нашата страна идва огромното мнозинство от претендиращи да са сирийци бежанци, попада в списъка на сигурните трети държави, приет от МС. Жалка е тезата, че Турция всъщност не била сигурна държава за бежанците от Сирия (правя това изрично уточнение, защото според редица експерти по сигурността и тероризма, поне 50% от представящите се за сирийски бежанци у нас всъщност са от Близкия Изток и Северна Африка), тъй като те били кюрди и в Турция имало враждебно отношение към тях. Първо, защото усилията на Ердоган са постигане на примирие с кюрдите са добре известни. И второ, защото Република Турция е основният геополитически играч срещу режима на Асад в региона и е абсурдно да се твърди, че точно тя е враждебно настроена срещу бежанците от неговия режим.
Казано другояче – съществуващият към момента баланс на регулацията на бежанския проблем между националното законодателство и това на ЕС е добър. Друг е въпросът защо българската държава не желае или не умее да спазва собствените си закони. Всяко последнващо отместване на баланса в полза на Брюксел ни лишава от поредната порция суверенитет, без при това да гарантира по-добра защита на националния ни интерес. Действително, ако разгледаме обществените нагласи на Запад относно сирийската бежанска криза (която е очевидната причина и за настоящата дискусия), ще установим, че мнозинството от западните ни партньори (а оттам и ЕС като цяло) биха предпочели да продължим да приемаме бежанци в същите, а може би и в по-големи обеми както досега (т.е. между 100 и 200 нелегални имигранти на денонощие в най-интензивните дни; българските власти все още не могат да се ангажират с точен брой на пресяклите границата ни през изминалата година бежанци, но според различни оценки той е между 9 000 и 10 000 души).
Неблагоприятните последици от това са множество, но ще си позволя да цитирам най-сериозните от тях съгласно излезлия през 2013 г. Междинен доклад на Лабораторията за управление на риска при НБУ относно извънредната ситуация, предизвикана от нелегалната имиграция:
- Изграждане на спящи клетки на уахабити джихадисти; (3)
- Непреодолими финансови щети за издръжка и за създаване на места за настаняване;
- България няма капацитет да интегрира нелегални имигранти, получили статут на бежанци, поради изключително слабата си социална система;
- Увеличаване на безработицата и снижаване на общия жизнен стандарт, което допълнително спира кохезията на страната ни в ЕС;
- Влошаване на здравния статут на българското население и на имигрантите – пренасяне на заразни заболявания, избухване на епидемии и т.н.;
- Влошаване на криминогенната обстановка в районите с настанени имигранти, пораждане на напрежение на другите границиа на страната;
- Каналджийството засилва българската корупция; създава ново пространство за действие на организираната престъпност;
- Засилване на отрицателното отношение, ксенофобията и нетолерантността на българското общество и промяна в екстремистка посока на политическата система на страната.
В заключение може да се каже, че решението на настоящата бежанска криза (а и на последващи такива) не е в съсредоточаването на още повече власт в ръцете на Брюселската бюрокрация и в допълнителното обезличаване на националната държава – колкото и комфортно да изглежда това бягство от отговорност на местно ниво. Ние като държава, прекарала насила 45 години в съветския лагер, би трябвало да сме наясно с вредите от концепцията на "ограничения суверенитет". Вярната решение ни е зададено от бащите основатели на ЕС – повече отговорност на националните държави за управлението на собствените им съдбини и защита на националните им интереси и намеса на съюза само когато това е абсолютно наложително. В конкретния случай продължаващата намеса на ЕС в опитите Република Турция да бъде принудена да приеме обратно бежанците, които е допуснала (а според много експерти – и целенасочено напътила) да преминат от нейна на наша територия е абсолютно задължителна. Отпускането на извънредно финансиране от Европейския фонд за бежанците също е от първостепенна важност. Всичко останало може и трябва да бъде оставено на нашата преценка. А ако ЕС наистина държи да помогне на сирийските бежанци, най-ефективно би го сторил, като вземе по-дейно участие в свалянето на режима на Асад – така генерирането от негова страна на бежанци просто ще секне. Все пак става въпрос за нашата страна и нашето бъдеще. Именно в това търсене на баланса между европейските ангажименти и опазването на националния суверенитет се състои разумната (без да е съглашателска) и национално отговорната (без да е кресливо патриотарска) консервативна политика на двадесет и първи век.
(1) В смисъл на либерална икономически – т.е. подкрепяща системата от свободен пазар и конкуренция, по-известна като "капитализъм"; и консервативна по въпросите на малката държава и отстояването на националния суверенитет и идентичност в рамките на Съюза.
(2) Eвропа на Отечествата.
(3) На 28.09.2013 г. в Ню Йорк турският президент Абдулах Гюл пред журналисти изрази безпокойство, че Турция не успява да предотврати влизането в страната на терористи и джихадисти – пак там.
Нещо повече, когато се поставя въпросът на какво ниво трябва да се регулира бежанският проблем, следва да се има прадвид, че в тази област вече фунционира законодателство на ЕС. Такава е Директива 2005/85 ЕО на Съвета за минимални норми относно процедурата за предоставяне или отнемане на статут на бежанец в държавите членки, която предвижда, че държавите членки могат да предвидят, че не разглеждат или не разглеждат в пълен обем молба за убежище и закрила на чужденец, когато компетентният орган е установил на основата на факти, че кандидатът за убежище се опитва да влезе или е влязъл нелегално на нейна територия от сигурна трета страна. Република България се е възползувала от предоставената й от Директивата възможност, като в чл. 13, т.т. 12 и 13 от Закона за убежището и бежанците е предвидила, че молбата на чужденец за предоставяне статут на бежанец или хуманитарен статут се отхвърля като явно неоснователна, когато чужденецът е влязъл в страната не по законоустановения ред и не заяви незабавно пред компетентен орган желанието си да получи закрила, както и когато идва от сигурна държава по произход или от трета сигурна държава, включена в минималния общ списък, приет от Съвета на Европейския съюз, или в националните списъци, приети от Министерския съвет.
Тук е мястото да се отбележи, че Република Турция, откъдето в нашата страна идва огромното мнозинство от претендиращи да са сирийци бежанци, попада в списъка на сигурните трети държави, приет от МС. Жалка е тезата, че Турция всъщност не била сигурна държава за бежанците от Сирия (правя това изрично уточнение, защото според редица експерти по сигурността и тероризма, поне 50% от представящите се за сирийски бежанци у нас всъщност са от Близкия Изток и Северна Африка), тъй като те били кюрди и в Турция имало враждебно отношение към тях. Първо, защото усилията на Ердоган са постигане на примирие с кюрдите са добре известни. И второ, защото Република Турция е основният геополитически играч срещу режима на Асад в региона и е абсурдно да се твърди, че точно тя е враждебно настроена срещу бежанците от неговия режим.
Казано другояче – съществуващият към момента баланс на регулацията на бежанския проблем между националното законодателство и това на ЕС е добър. Друг е въпросът защо българската държава не желае или не умее да спазва собствените си закони. Всяко последнващо отместване на баланса в полза на Брюксел ни лишава от поредната порция суверенитет, без при това да гарантира по-добра защита на националния ни интерес. Действително, ако разгледаме обществените нагласи на Запад относно сирийската бежанска криза (която е очевидната причина и за настоящата дискусия), ще установим, че мнозинството от западните ни партньори (а оттам и ЕС като цяло) биха предпочели да продължим да приемаме бежанци в същите, а може би и в по-големи обеми както досега (т.е. между 100 и 200 нелегални имигранти на денонощие в най-интензивните дни; българските власти все още не могат да се ангажират с точен брой на пресяклите границата ни през изминалата година бежанци, но според различни оценки той е между 9 000 и 10 000 души).
Неблагоприятните последици от това са множество, но ще си позволя да цитирам най-сериозните от тях съгласно излезлия през 2013 г. Междинен доклад на Лабораторията за управление на риска при НБУ относно извънредната ситуация, предизвикана от нелегалната имиграция:
- Изграждане на спящи клетки на уахабити джихадисти; (3)
- Непреодолими финансови щети за издръжка и за създаване на места за настаняване;
- България няма капацитет да интегрира нелегални имигранти, получили статут на бежанци, поради изключително слабата си социална система;
- Увеличаване на безработицата и снижаване на общия жизнен стандарт, което допълнително спира кохезията на страната ни в ЕС;
- Влошаване на здравния статут на българското население и на имигрантите – пренасяне на заразни заболявания, избухване на епидемии и т.н.;
- Влошаване на криминогенната обстановка в районите с настанени имигранти, пораждане на напрежение на другите границиа на страната;
- Каналджийството засилва българската корупция; създава ново пространство за действие на организираната престъпност;
- Засилване на отрицателното отношение, ксенофобията и нетолерантността на българското общество и промяна в екстремистка посока на политическата система на страната.
В заключение може да се каже, че решението на настоящата бежанска криза (а и на последващи такива) не е в съсредоточаването на още повече власт в ръцете на Брюселската бюрокрация и в допълнителното обезличаване на националната държава – колкото и комфортно да изглежда това бягство от отговорност на местно ниво. Ние като държава, прекарала насила 45 години в съветския лагер, би трябвало да сме наясно с вредите от концепцията на "ограничения суверенитет". Вярната решение ни е зададено от бащите основатели на ЕС – повече отговорност на националните държави за управлението на собствените им съдбини и защита на националните им интереси и намеса на съюза само когато това е абсолютно наложително. В конкретния случай продължаващата намеса на ЕС в опитите Република Турция да бъде принудена да приеме обратно бежанците, които е допуснала (а според много експерти – и целенасочено напътила) да преминат от нейна на наша територия е абсолютно задължителна. Отпускането на извънредно финансиране от Европейския фонд за бежанците също е от първостепенна важност. Всичко останало може и трябва да бъде оставено на нашата преценка. А ако ЕС наистина държи да помогне на сирийските бежанци, най-ефективно би го сторил, като вземе по-дейно участие в свалянето на режима на Асад – така генерирането от негова страна на бежанци просто ще секне. Все пак става въпрос за нашата страна и нашето бъдеще. Именно в това търсене на баланса между европейските ангажименти и опазването на националния суверенитет се състои разумната (без да е съглашателска) и национално отговорната (без да е кресливо патриотарска) консервативна политика на двадесет и първи век.
(1) В смисъл на либерална икономически – т.е. подкрепяща системата от свободен пазар и конкуренция, по-известна като "капитализъм"; и консервативна по въпросите на малката държава и отстояването на националния суверенитет и идентичност в рамките на Съюза.
(2) Eвропа на Отечествата.
(3) На 28.09.2013 г. в Ню Йорк турският президент Абдулах Гюл пред журналисти изрази безпокойство, че Турция не успява да предотврати влизането в страната на терористи и джихадисти – пак там.
Резултати от гласуването на този етап
59%41 гласа
Благодарим за вашия глас!
41%29 гласа
Какво следва?
В следващия етап на дебата очаквайте мнението на гост експерт по темата.
Още по темата
В Сирия те са били уважавани и успешни мъже, радващи се на луксозен живот. Днес те са в Швеция, далеч от войната, но подложени на лишения и работещи нелегално
Как България се подготвя за новите бежанци през 2014 г.
Две истории за възможния живот на бежанците
България ще спечели от споразумението за реадмисия между Анкара и Брюксел, но вероятно ще трябва да почака поне три години
-2 +3
Ппавила - да, и минимум стандарти на финансиане на дейността финансирана от пбщ пул с контрол от общоевропейска струкура по качество на дейността и разходите.. Страните които могат да си го позволят да добавят услуги над минимума.
-13 +4
Логична и структурирана аргументация от Руслан Трад, който стъпва на съществуващата правна материя, разглежда практическите противоречия на нейното прилагане и стига до извода от необходими промени, изискващи по-голяма солидарност от страна на страните-членки на ЕС, които на практика да водят до прилагането поне на съществуващите мерки.
Виждаме и аргументацията на адвокат Любомир Талев, която меко казано е несвързана и се характеризира със селективна и подвеждаща употреба на законовата рамка. В резултат, използваните аргументи водят до защита на противоположната теза.
Пример 1: Според цитираната от автора Директива 2005/85/ЕО на Съвета относно минимални норми относно процедурата за предоставяне или отнемане на статут на бежанец в държавите-членки за "сигурна трета страна" се счита страна, която отговаря на определени условия, едно от които е, че: "б) спазва се принципът за невръщане в съответствие с Женевската конвенция" (чл. 27, ал. 1). За информация, Турция не е страна, която дава убежище на чужденци извън Европа (по силата на това, че не е ратифицирала Нюйоркския протокол от 1967 г.), което означава, че тя не може да бъде считана за сигурна трета страна по силата на същата Директива. В допълнение терминът "сигурна трета страна" няма практическо юридическо приложение в България и следователно всяко твърдение относно коя трета страна е сигурна е лично мнение, лишено от тежест.
Пример 2: Г-н Талев...
Прочитане на целия коментар смята, че "съществуващият към момента баланс на регулацията на бежанския проблем между националното законодателство и това на ЕС е добър", първо, защото България получава средства за решаване с бежанския проблем, който съществува отчасти и заради нежеланието на останалите страни-членки да поемат част от тежестта на граничните на Съюза държави (и както г-н Талев отбелязва, тези държави имат интерес от това да не поемат повече отговорност към тези гранични държави), и второ, има и свободата да решава на национално ниво как да ограничава бежанския поток (като се позовава на чл. 13, т. 13).
Второто твърдение е юридически невярно, тъй като г-н Талев съзнателно или не пропуска да спомене чл. 4, ал. 5 от Закона, според който "чужденец, влязъл не по законоустановения ред в Република България, за да поиска закрила, пристигайки направо от територия, където са били застрашени животът и свободата му, е длъжен да се представи незабавно на компетентните органи и да посочи уважителни причини за незаконното си влизане или пребиваване на територията на страната" както и чл. 279, ал. 5 от Наказателния кодекс, според който "не се наказва онзи, който влезе в страната, за да се ползува от правото на убежище съгласно с Конституцията".
Първото твърдение предполага облаги от членството ни в ЕС без посрещане на отговорностите, които вървят с тях. Тезата на г-н Талев, че ние (българите) желаем сами да се справяме със ситуацията на продължаващ бежански поток (според прогнозите на експерти) и да се ползваме единствено от облагите на ЕС като финансова помощ (чието повторно отпускане е много условно) и лобиране за споразумение между ЕС и Турция в частност, от което ние (българите) да се облагодетелстваме (доколко това ще се случи е предмет на друга дискусия), е странна с оглед на ограничените възможности, с които България разполага.
Трябва да се отбележи, че по силата на същата Директива и Закона за убежището и бежанците, България е задължена да осигурява достъп до процедура на търсещи закрила лица. В този смисъл единна европейска система за бежанци само би могла да е от полза за България, а тези като представената от г-н Талев са най-малкото подвеждащи и необосновани.
-6 +14
Много добра и исторически издържана аргументация на г-н Любомир Талев. Нека всеки, който желае политиката на държавата ни да се решава от бюкселски бюрократи, които нямат и най-бегла идея от положението в България, да гласува с "ДА".
"Ограниченият суверенитет" е добре дошъл за национално комплексираните индивиди, за които най-голяма чест е да пълзят пред социалистическата тирания на ЕС(ССР).
Скоро уж основополагащият в ЕС принцип за субсидиарността (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%83%D0%B1%D
_____
Една българка-3 +5
До коментар [#3] от "Палица (Всичко ще е наред.)":
++++
-6 +5
Въпрос: Руслан християнин ли е? Мисля че да, но да знам от каква позиция говори.
-3 +7
Проблемът с нашето отношение с ЕС, е че имаме ужасно порутена държава и трябва да избираме между нашето зле и брюкселското зеле.
Както виждаме, 7 години наред едни брюксески хайвани ''помагат'' за нашата съдебна система с безмислени доклади, въобразявайки си, че бодат в слабините тлъстите шопари които ни управляват. Подчертавам пасивността на глагола ''ни управляват'', защото в последно време това започна да се променя- отново не заради Брюксел.
Та същите бюрократи не престават да люпят доклади, докато получават тлъсти пари за това. Резултат- нула. За сметка на това евросоциалистите избраха за лидер сина на наш тоталитарен лидер и мъчител. Какво по-добре от това говори за отношението на Брюксел към нашите проблеми (и общество)?
По-добре нашите дръгливи политици да имат власт, защото поне от тях можем да търсим отговорност някак. Нашето зло си го знаем, да не си просим друго.
В същата сила важи това и за нелегалните имигранти. (каквито са тези т.нар. бежанци) Повечето от които са се били на страната на радикални ислямисти и хич не са само от Сирия, а събрани от целия арабски п-остров и северна Африка. Такива гости- не благодаря. Да си запазим Сирийските християни при нас - това може, но да им пратим на Брюксел техните нелегални имигранти. И без това основния говорим език в столицата на обединена европа отдавна не е френския или който и да е друг европейски език.
-2 +2
Правила трябват по темите за миграцията в рамките на европейкият съюз за да не се провеждат непродуктивни, безмислени локални политики, чийто единсвено постижение е възраждане на омразата между хората в отделните държави, особено, когато те са непознати или относително непознати. Цялата дискусия, която се проведе накърни много завоевания на ЕС и то сериозно и засили агресивното поведение на крайните националисти във всички засегнати страни. За мен най остро наложителна е не само обща политика и общи правила, но и една много активна дискусия и позиция на тема интеграцията на ромите и синтите в рамките на Еворпа. Никой не подема тази тема, никой не задава върпоси по тази тема, а тя е истинската тема всъщност в послените дебати по повод отварянето на пазара за работа на българи и румънци в ЕС. Не срещу нас се изправиха крайните националисти в Англия, Германия и Франция, а срещу неспособността ни да интегрираме ромите си, без разбира се да си дадат сметка, че този проблем отдавна е извън рамките и възможностите на една отделна страна да се справи с него. Защото след като не живеем в диктатура е много трудно да заставим хората да си променят навиците ако няма консенсус план в рамките на цялата общност към която принадлежим как да се случи това.
-1 +6
Първо, преди да създадем правила, трябва стриктно да регламентираме кога един имигрант е бежанец. И кога е просто имигрант, дори ако идва от рискова държава. И това да важи за всички държави в Евросъюза.
От задължителните правила за отношението към бежанците до голяма степен зависят рзходите за тях. А разходите, които може да си позволи една Германия и една България, са различни. Така че такива общозадължителни правила, ако са свързани с харчене на средства, могат да се прилагат само ако Евросъюзът поема всички разходи по бежанците, а в добавка им осигури правото да отидат в тази от държавите в Евросъюза, в която си иска.
Ако Евросъюзът не може да осигури тези две условия, тогава не трябва да се меси на държавите по този въпрос. Защото когато някой, човек или институция, иска да налага правила, чийто изпълнение е свързано с разход на средства, той трябва дз осигури средствата, необходими за тняхното изпърнение.