Дебатът на електронната страница на в-к "Капитал" потвърди напълно очакванията ми към него. От една страна, той беше (почти) изцяло фокусиран върху сегашната сирийска бежанска криза, което нормално, с оглед на актуалността на проблема. От друга страна, протече изключително вяло – както като брой гласували, а още по-отчетливо и като брой коментирали. И това също е напълно закономерно – българинът до такава степен не вижда в ЕС решението на такъв голям външнополитически и хуманитарен въпрос, чукащ на вратата на всеки един от нас, че дори и не намира смисъл да се ангажира в дискусия би ли могъл ЕС да бъде решение или не. Няма как да виним българите за това – реакцията им е продиктувана от демонстрираното от Съюза развитие като голям геополитически играч на международното поле (или по-точно от липсата на такова).

Примерите за това са многобройни. Диктатурата на Владимир Путин в Русия от години потиска човешките права и нарушава нормите на международното право по отношение на съседна Грузия, но ЕС не възприе единна позиция по този въпрос и не бойкотира Олимпийските игри Сочи (налице са отделни актове като този на президента на Германия, но не и координирани действия на ниво Европейски Съюз). Същият този режим държи Балканския полуостров (и особено България) като заложник на енергийната си политика, но единна позиция на ЕС в отношенията на Русия в енергийната сфера липсва. Проруският и антиевропейски режим на Янукович в Украйна смазва проевропейските протести с нарастваща бруталност, но отново не забелязваме адекватна и работеща реакция на Съюза. По аналогичен начин стои въпросът с продължаващата гражданска война в Сирия, при която режимът на Асад, с подкрепата на държави като Иран и Русия използува химическо оръжие срещу собствения си народ, а ЕС отново не успява да бъде силата, която да сложи край на тази хуманитарна трагедия.

С други думи, ЕС е неефективен при заемането и отстояването на позиции по важни външнополитически въпроси, където наистина би могъл да бъде от полза на своите по-малки държави-членки, които сами не биха могли да имат същата тежест в международните отношения. Точно обратното – създава се впечатлението, че по тези въпроси по-големите държави членки като Великобритания, Франция и Германия предпочитат да водят собствена политика, отчитаща собствените им национални интереси и пренебрегвайки интереса на по-малките държави като България. Такъв е случаят с енергийната политика спрямо Русия, където споменатите по-големи държави членки предпочитат да преговарят самостоятелно с режима на Путин. Такъв е и случаят с бежанците. Заслужава да се напомни, че Франция самостоятелно реши да експулсира от своята територия българските и ромънските граждани от ромски произход – независимо, че ставаше въпрос за граждани на ЕС и от обвиненията в нарушение на правото на ЕС. Наивно е да се смята, че, водени от някакъв мъгляво дефиниран принцип на солидарността, големите ще спрат да изменят и нарушават правилата в своя изгода и в ущърб на по-малките, при положение че цялата история на Съюза до момента ни убеждава в противното. Точно както е наивно да се твърди, че София заприличала на европейски град едва покрай настоящата бежанска криза и множеството нелегални имигранти в нея. Или да се отрича, че сред представящите се за бежанци от Сирия всъщност има и множество не-сирийци – твърдение, което за пореден път беше опровергано от скорошните арести на африканци в бежанските лагери.

Казаното дотук далеч не означава, че ролята на ЕС в нашия политически живот е изцяло отрицателна. Както посочих и в първоначалната си позиция, Общият пазар и свободите на установяване и на движение на стоки, услуги и капитали са огромни позитиви, чието благотворно влияние се усеща от мнозинството от българските граждани. ЕС би могъл да изиграе своята роля и при решаването на настоящата криза – последством извънредно финансиране от Европейския фонд за бежанците, оказването върху Република Турция на натиск да приеме обратно бежанците, които е допуснала да преминат от нейна на наша територия и вземането на по-дейно участие в свалянето на режима на Асад. Всичко това може и трябва да бъде направено без създаването на нови обвързващи за България и отнемащи от суверенитета й правила, които не гарантират защитата на националния й суверенитет.