// Интерактив /Дебати
Facebook
LinkedIn
Twitter
Email
Приключил, 2 фев 2014 - 7 мар 2014
Трябва ли Гърция да е председател на ЕС?
Десислава Лещарска, модератор Включване в дебата- 20 Основни тези 2 фев 2014
- 4 Гост експерт 10 фев 2014
- 2 Защита на тезите 21 фев 2014
- 1 Победител 7 мар 2014
Основни тези - Трябва ли Гърция да е председател на ЕС?
Да
Владимир Шопов
Политолог, основател на Sophia Analytica и на BlogEurope.euНе виждам какъвто и да било проблем с това Гърция да е председател на ЕС по няколко причини. В организацията има формална равнопоставеност, която не просто позволява, но и предполага еднаква възможност за участие в ръководните органи. Това е свързано със самия смисъл на това да си държава-членка...
Основна теза
Заключителна теза
Не
Адриан Николов
Политолог, Експертен клуб за политика и икономика (ЕКИП)В началото на 2014-та година Гърция поема председателството на ЕС от Литва и за следващите шест месеца гръцките политици ще определят политическия курс на съюза. В първите дни на новата година анализаторите подходиха със сериозна доза съмнения към гръцкото председателство и с право.
Основна теза Заключителна теза
Резултати от гласуването на този етап
56%54 гласа
Благодарим за вашия глас!
44%43 гласа
Десислава Лещарска
Модератор
Гърция пое председателството на Съвета на Европейския съюз през януари 2014 г. Още преди церемонията в зала "Мегарон" в Атина този месец на общоевропейско ниво се повдигна дебатът редно ли е страната с тежки макроикономически проблеми и вътрешнополитически сътресения да задава дневния ред на ЕС през следващите 6 месеца? Формално въпросът е некоректен, тъй като оспорва правилото за равнопоставеност и правото на всяка държава-членка да участва в ръководните органи на ЕС. Същевременно обаче системното нарушаване на различни групи критерии на ЕС са основание за санкиця – финансова, а защо не отнемане на правото на ротационно председателство.
Упреците към Гърция дадоха повод на гръцкия вицепремиер Евангелос Венизелос да обяви по време на церемонията, че "нерядко дебатът за Гърция и гърците е нечестен и председателството ни дава възможност да подобрим образа си пред света". Това е така, а всяка една държава – независимо от моментната политическа и икономическа ситуация, e пълноценен член на европейското семейство и допринася за баланса в групата. Но Гърция сама усложни незавидното си положение в ЕС като определи за свои приоритети растеж чрез преоценка на консервативната фискална политика докато се намира в тежка рецесия.
Коректен или не въпросът редно ли е Гърция да е председател на ЕС се обсъжда на общоевропейско ниво, затова поканихме политолози с позиция по темата да защитят тезите "за" и "против". В следващия месец читателите ще имат възможност да гласуват за една от двете позиции, да се запознаят с мнението на нашия гост-експерт и да заедно да обобщим резултатите от провокативния дебат.
Европейските дебати на "Капитал" се осъществяват с подкрепата на Европейския парламент. Отговорността за съдържанието на дебатите е изцяло на "Икономедиа".
Упреците към Гърция дадоха повод на гръцкия вицепремиер Евангелос Венизелос да обяви по време на церемонията, че "нерядко дебатът за Гърция и гърците е нечестен и председателството ни дава възможност да подобрим образа си пред света". Това е така, а всяка една държава – независимо от моментната политическа и икономическа ситуация, e пълноценен член на европейското семейство и допринася за баланса в групата. Но Гърция сама усложни незавидното си положение в ЕС като определи за свои приоритети растеж чрез преоценка на консервативната фискална политика докато се намира в тежка рецесия.
Коректен или не въпросът редно ли е Гърция да е председател на ЕС се обсъжда на общоевропейско ниво, затова поканихме политолози с позиция по темата да защитят тезите "за" и "против". В следващия месец читателите ще имат възможност да гласуват за една от двете позиции, да се запознаят с мнението на нашия гост-експерт и да заедно да обобщим резултатите от провокативния дебат.
Европейските дебати на "Капитал" се осъществяват с подкрепата на Европейския парламент. Отговорността за съдържанието на дебатите е изцяло на "Икономедиа".
Владимир Шопов
Позиция Да
Не виждам какъвто и да било проблем с това Гърция да е председател на ЕС по няколко причини:
• В организацията има формална равнопоставеност, която не просто позволява, но и предполага еднаква възможност за участие в ръководните органи. Това е свързано със самия смисъл на това да си държава-членка, да носиш отговорност за нейната работа и да се възползваш от нейните възможности. Няма основание, което да суспендира това право освен прословутия член 7 на Лисабонския договор, по силата на който могат да бъдат временно замразено правото на глас на дадена страна. Но той остава неизползван, спорен и с изключително сложна процедура. Равнопоставеността на всяка една от страните има и отношение към възприятията за легитимност в съответните държави. Неоснователното нарушаване на равнопоставеността ще се отрази върху отношението на гражданите на съответната държава към самото членство в ЕС.
• Ротацията при председателството на съюза генерира многообразие и разширява дневния ред на съюза. Всяка една държава-членка носи спецификата на своята географска, политическа и икономическа позиция и чрез влиянието си върху работата на организацията успява да я вплете в общоевропейските дебати. Това работа в полза на съюза, защото по този начин се балансират интереси и се дават възможност на всяка страна да "остави отпечатък" върху неговите решения и политики. Например, Полша постави въпроса за интеграцията на страни като Украйна или демократизацията в южен Кавказ. Южните страни обърнаха специално внимание на Средиземноморието и отношенията със северна Африка. В момента Гърция сложи на дневен ред "синята икономика", свързана с морското дело.
• Някои твърдят, че неспазването на различни групи критерии е основание на дадена страна да й бъде отнето правото на председателство. В момента поне на теория това се приема единствено по отношение на нарушаването на ценностите на ЕС, както вече по споменато при задействането на член 7. Тази теза обаче далеч не може да се прехвърли върху останалите категории критерии. Основната причина е, че при тяхното нарушаване си има предвидени наказателни процедури, които могат да струват стотици хиляди евро на държавата нарушител. Няма обаче праг, отвъд който дадена страна с определен брой подобни процедури да бъде санкциониране чрез отнемане на права. Страните закъсняват с прилагането на някои норми не само поради нежелание, а защото някои отнемат дълго време, изискват големи разходи, които трябва да бъдат осигурени или изискват различни съпътстващи промени на законодателство и поведение. Нещо повече, никоя страна не е абонирана нито като отличник, нито като грешник. В началото на века Германия бе в нарушение на критериите на Маастрихт за монетарен и валутен съюз и не бе санкционирана, както и доста от другите държави, които попаднаха в това състояние. Друг въпрос е дали и доколко именно липсата на стриктни санкции не улесни кризата в еврозоната. В допълнение, все пак влизането на Гърция в еврозоната се основава на официални решения на нейните легитимни органи.
• Извън формално фиксираните критерии и изисквания разговорът за това как точно трябва да изглеждат икономиките на отделните страни или техните общества и политически системи не може да бъде обект на унифициране от страна на съюза. Един от водещите му принципи е системите на отделните страни да са съвместими без да бъдат стандартизирани по някакъв идеален модел. Например, евроинституциите не би следвало да могат да определят в крайна сметка дали предпочитате да имате икономически модел, който е по-експортно или по-потребителски ориентиран. Всякакви претенции по посока на подобен тип функциониране на съюза допълнително ще утежни и без това незавидното положение, в което са намира в момента по отношение на нагласите на европейците.
• В организацията има формална равнопоставеност, която не просто позволява, но и предполага еднаква възможност за участие в ръководните органи. Това е свързано със самия смисъл на това да си държава-членка, да носиш отговорност за нейната работа и да се възползваш от нейните възможности. Няма основание, което да суспендира това право освен прословутия член 7 на Лисабонския договор, по силата на който могат да бъдат временно замразено правото на глас на дадена страна. Но той остава неизползван, спорен и с изключително сложна процедура. Равнопоставеността на всяка една от страните има и отношение към възприятията за легитимност в съответните държави. Неоснователното нарушаване на равнопоставеността ще се отрази върху отношението на гражданите на съответната държава към самото членство в ЕС.
• Ротацията при председателството на съюза генерира многообразие и разширява дневния ред на съюза. Всяка една държава-членка носи спецификата на своята географска, политическа и икономическа позиция и чрез влиянието си върху работата на организацията успява да я вплете в общоевропейските дебати. Това работа в полза на съюза, защото по този начин се балансират интереси и се дават възможност на всяка страна да "остави отпечатък" върху неговите решения и политики. Например, Полша постави въпроса за интеграцията на страни като Украйна или демократизацията в южен Кавказ. Южните страни обърнаха специално внимание на Средиземноморието и отношенията със северна Африка. В момента Гърция сложи на дневен ред "синята икономика", свързана с морското дело.
• Някои твърдят, че неспазването на различни групи критерии е основание на дадена страна да й бъде отнето правото на председателство. В момента поне на теория това се приема единствено по отношение на нарушаването на ценностите на ЕС, както вече по споменато при задействането на член 7. Тази теза обаче далеч не може да се прехвърли върху останалите категории критерии. Основната причина е, че при тяхното нарушаване си има предвидени наказателни процедури, които могат да струват стотици хиляди евро на държавата нарушител. Няма обаче праг, отвъд който дадена страна с определен брой подобни процедури да бъде санкциониране чрез отнемане на права. Страните закъсняват с прилагането на някои норми не само поради нежелание, а защото някои отнемат дълго време, изискват големи разходи, които трябва да бъдат осигурени или изискват различни съпътстващи промени на законодателство и поведение. Нещо повече, никоя страна не е абонирана нито като отличник, нито като грешник. В началото на века Германия бе в нарушение на критериите на Маастрихт за монетарен и валутен съюз и не бе санкционирана, както и доста от другите държави, които попаднаха в това състояние. Друг въпрос е дали и доколко именно липсата на стриктни санкции не улесни кризата в еврозоната. В допълнение, все пак влизането на Гърция в еврозоната се основава на официални решения на нейните легитимни органи.
• Извън формално фиксираните критерии и изисквания разговорът за това как точно трябва да изглеждат икономиките на отделните страни или техните общества и политически системи не може да бъде обект на унифициране от страна на съюза. Един от водещите му принципи е системите на отделните страни да са съвместими без да бъдат стандартизирани по някакъв идеален модел. Например, евроинституциите не би следвало да могат да определят в крайна сметка дали предпочитате да имате икономически модел, който е по-експортно или по-потребителски ориентиран. Всякакви претенции по посока на подобен тип функциониране на съюза допълнително ще утежни и без това незавидното положение, в което са намира в момента по отношение на нагласите на европейците.
Адриан Николов
Позиция Не
В началото на 2014-та година Гърция поема председателството на ЕС от Литва и за следващите шест месеца гръцките политици ще определят политическия курс на съюза. В първите дни на новата година анализаторите подходиха със сериозна доза съмнения към гръцкото председателство и с право. На този етап намеренията, обявени от гръцкото правителство дават сериозни основания за страх от прекъсване на плахото възстанояване от кризата през последните години и нейното завръщане под формата на отпускане на бюджетнат дисциплина, поемане на повече дългове и дефицити и щедра социална политика.
Смяната на ротационния председател на Съвета на Европейския съюз идва в ключов момент от борбата на Гърция с тежката рецесия, в която страната се намира през последните години. В началото на 2014 г. групата на кредиторите, инвестирали над 240 милиарда евро в стаблизирането на гръцката икономика обяви, че на този етап не се объжда ново финансиране. Макроикономическите показатели обаче не дават особени основания да се счита, че целта им е постигната, даже обратното – към края на 2013 г. БВП на страната продължава да спада с 3.5% на годишна база, а безработицата е достигнала до рекордни нива от началото на кризата.
На фона на тези данни, гръцкият финансов министър обяви, че възнамерява да сложи край на консервативната бюджетна политика и на съкращенията на държавни разходи, като обект на тази политика ще стане не само Гръция, но и целият ЕС под гръцко председателство. Някои политици очевидно не научават уроците си, колкото и да са очевидни. Днес много от страните в Европа се радват на предполагаемия край на кризата, което се възприема като зелена светлина за развързване на бюджетите. Някои страни обаче успяха да избегнат почти изцяло ефектите на кризата, противопоставяйки се на кейнсианската догма, че държавата трябва да ръководи възстановяването на икономиката с увеличения на държавните разходи и насочени инвестиции, обратно – Швеция и Естония например запазиха икономиките си непокътнати благодарение на значителни намаления в данъчната тежест и въвеждане на пазарани механизми в можество сфери. Обратно, страни като Испания и Гърция, които от години харчат повече, отколкото успяват да съберат като данъци понесоха най-много щети.
При все това, днешните гръцки управници считат, че е отминало времето за консервативна фискална политика. Само по себе си, това им намерение не би представлявало особена опасност предвид ограничените реални правомощия на ротационния председател на ЕС. Трябва да се има предвид обаче и обстоятелството, че председателството на Гърция съвпада и с периода, в който ще се проведат изборите за европарламент, които ще определят политическия курс на ЕС за следващите пет години. Изборите ще преминат в условия на все по-увеличаващо се влияние на националистически партии, чиято основна реторика е насочена към намаляване на възможностите на ЕС за намеса в политиката на страните-членки и засилване на ролята на националните правителства, особено що се отнася до бюджетиране и социална политика. В отговор на тези предизборни обещания най-вероятно традиционните партии ще опитат да запазят избирателите си със също толкова щедри обещания, ползвайки преразпределителния апарат на ЕС. В този смисъл, намерението на гръцкото председателство да прокарва политики, целящи отпускане на бюджетната политика могат единствено да окуражат завръщането на бюджетни модели, основани на дългове и дефицит, което от своя страна силно ще забави възстановяването или ще даде нов ход на кризата.
Критиците на гръцкото председателство заявяват (и с право), че управници, които не успяват да решават проблемите на собствената си страна не би трябвало да се нагърбват с решаването на проблемите на много по-голяма общност. Разсъжденията обаче дали една или друга страна следва да бъде председател на ЕС обаче едва докосват много по-важна тема. Както е видно, подобна институция, основана не на демократичен принцип или на някакви достойнства, а просто на шанс, би могла да бъде опасна, ако попадне в ръцете на неподходящи управници, и в случая да сложи край на провежданата досега – поне на думи – политика на строго бюджетиране в ЕС.
В този смисъл, дали е подходящо институция, която гражданите на страните-членки не избират (наред с много други) и спрямо която нямат инструмент за упражняване на контрол, да има каквото и да било влияние върху политическия процес и вземането на решения, които касаят над половин милиард души?
Смяната на ротационния председател на Съвета на Европейския съюз идва в ключов момент от борбата на Гърция с тежката рецесия, в която страната се намира през последните години. В началото на 2014 г. групата на кредиторите, инвестирали над 240 милиарда евро в стаблизирането на гръцката икономика обяви, че на този етап не се объжда ново финансиране. Макроикономическите показатели обаче не дават особени основания да се счита, че целта им е постигната, даже обратното – към края на 2013 г. БВП на страната продължава да спада с 3.5% на годишна база, а безработицата е достигнала до рекордни нива от началото на кризата.
На фона на тези данни, гръцкият финансов министър обяви, че възнамерява да сложи край на консервативната бюджетна политика и на съкращенията на държавни разходи, като обект на тази политика ще стане не само Гръция, но и целият ЕС под гръцко председателство. Някои политици очевидно не научават уроците си, колкото и да са очевидни. Днес много от страните в Европа се радват на предполагаемия край на кризата, което се възприема като зелена светлина за развързване на бюджетите. Някои страни обаче успяха да избегнат почти изцяло ефектите на кризата, противопоставяйки се на кейнсианската догма, че държавата трябва да ръководи възстановяването на икономиката с увеличения на държавните разходи и насочени инвестиции, обратно – Швеция и Естония например запазиха икономиките си непокътнати благодарение на значителни намаления в данъчната тежест и въвеждане на пазарани механизми в можество сфери. Обратно, страни като Испания и Гърция, които от години харчат повече, отколкото успяват да съберат като данъци понесоха най-много щети.
При все това, днешните гръцки управници считат, че е отминало времето за консервативна фискална политика. Само по себе си, това им намерение не би представлявало особена опасност предвид ограничените реални правомощия на ротационния председател на ЕС. Трябва да се има предвид обаче и обстоятелството, че председателството на Гърция съвпада и с периода, в който ще се проведат изборите за европарламент, които ще определят политическия курс на ЕС за следващите пет години. Изборите ще преминат в условия на все по-увеличаващо се влияние на националистически партии, чиято основна реторика е насочена към намаляване на възможностите на ЕС за намеса в политиката на страните-членки и засилване на ролята на националните правителства, особено що се отнася до бюджетиране и социална политика. В отговор на тези предизборни обещания най-вероятно традиционните партии ще опитат да запазят избирателите си със също толкова щедри обещания, ползвайки преразпределителния апарат на ЕС. В този смисъл, намерението на гръцкото председателство да прокарва политики, целящи отпускане на бюджетната политика могат единствено да окуражат завръщането на бюджетни модели, основани на дългове и дефицит, което от своя страна силно ще забави възстановяването или ще даде нов ход на кризата.
Критиците на гръцкото председателство заявяват (и с право), че управници, които не успяват да решават проблемите на собствената си страна не би трябвало да се нагърбват с решаването на проблемите на много по-голяма общност. Разсъжденията обаче дали една или друга страна следва да бъде председател на ЕС обаче едва докосват много по-важна тема. Както е видно, подобна институция, основана не на демократичен принцип или на някакви достойнства, а просто на шанс, би могла да бъде опасна, ако попадне в ръцете на неподходящи управници, и в случая да сложи край на провежданата досега – поне на думи – политика на строго бюджетиране в ЕС.
В този смисъл, дали е подходящо институция, която гражданите на страните-членки не избират (наред с много други) и спрямо която нямат инструмент за упражняване на контрол, да има каквото и да било влияние върху политическия процес и вземането на решения, които касаят над половин милиард души?
Резултати от гласуването на този етап
56%54 гласа
Благодарим за вашия глас!
44%43 гласа
Какво следва?
В следващия етап на дебата очаквайте позицията на гост експерт по темата. Очакваме вашите мнения в анкетата и форума.
Още по темата
Борбата със спада на валутите на развиващите се държави може да ги принуди да задушат собствените си икономики, а с това и глобалния растеж
МВФ предупреди за рисковете от дефлация
Кристин Лагард посъветва ЕЦБ да предприеме по-активни мерки за възстановяване на еврозоната
-2 +31
Председателството на ЕС е все пак формализиран процес и дори и дава някакви политически дивиденти, те са незначителни.
Председателството не се дава на принципа на "страна отличник" (това би било много гъвкаво и трудно за определяне понятие) или "обичам, не обичам".
В ЕС всички сме равни и всички би следвало да имаме еднакви възможности. Ако тръгнем в посока на деление на правилни и неправилни...България и Румъния са бедни, корупмпирани и без правосъдие, Гърция и Португалия недалеч от фалит, Италия с неразумна фискална политика, Малта и Люксембург прекалено малки и т.н.
-21 +14
Гръцките политици определено не могат (по-скоро не искат) да се справят със собствените си проблеми. Дори с намесата на експерти и разработката на планове за приватизация, в Гърция нищо не е постигнато. Защо трябва да им бъдат давани по-големи пълномощия?
_____
ПОРАДИ НАЛОЖЕНИТЕ ИЗВЪНРЕДНИ ИКОНОМИИ, СВЕТЛИНАТА В ТУНЕЛА Е ИЗГАСЕНА ДО ВТОРО НАРЕЖДАНЕ. ПРИЯТЕН ДЕН!-2 +43
Председателството на ЕС е по-скоро политически жест към страните-членки и има основно представителни функции. Страната-председател не определя политики, иначе не ми се мисли, когато дойде ред на България и фигури от ранга на Орешарски, Зинаида, ренационализатора Стойнев или невчесания ни финансов колос да хванат руля, колко ли ще ги изтърпи ЕС...
-3 +13
Както вече беше споменато от съфорумците по-горе, председателството слава богу не определя политиката на съюза. Може в известен смисъл да го води в някаква посока, но твърдо не е това институцията, чиято роля е да определя цялостната европейска политика. След като няма правна рамка с обективни критерии за отказа за поемане на председателство от дадена членка, такова действие би било опасно за общите нагласи, че ЕС предоставя равнопоставеност на страните членки, нарушавайки по този начин една от основните идеологии на съюза. От друга страна опасенията за финансовата стабилност на Гърция са по-скоро обосновани, особено имайки предвид неспособността на гръцкото правителство да приложи ефективно свиването на държавните разходи и нежеланието на гърците да приемат тъжната действителност, че някой все пак трябва да заработи парите преди да бъдат похарчени. В крайна сметка обаче това е проблем по-скоро на вътрешната политика водена в Гърция и има малко отношение към председателството на ЕС. Освен това прескачането на ротационната смяна на председател ще създаде опасен прецедент, пред който по всяка вероятност ще бъдем изправени ние (и румънците), когато дойде ред. Всъщност най-страшното от подобен политически ход е деленето на съюза на бедни и богати, или стриктни и не-толкова. В допълнение, по този начин, Португалия например, която също не е с особено добри макроикономически показатели би трябвало да се третира като "недостойна" за председателстване на ЕС. В заключение:...
Прочитане на целия коментар не бива и не е нормално да бъдат въвеждани ограничения по критерии, който най-малкото не са ясни, или не следват каквато и да е нормативна рамка!
_____
http://postclamores.blogspot.com-17 +12
Гръцките политици отказват да се борят с проблемите на собствената им страна, и да реформират икономиката си, а иначе искат да председателстват целия ЕС и да правят маркетинг на разхлабената фискална политика... С други думи - иска им се от тази позиция да направят "хрантутенето" на "мързеливи" икономики европейска ценност.
_____
"В сърцето на тирана,аз отворих такава люта рана, която никога няма да заздравее." Георги Бенковски-2 +20
Ситуацията е подобна на тази с гласуващите български гряждани - не може да се подбира кой да гласува, един гражданин - един глас (по принцип). Идва им редът, ще председателстват, решенията пак ще се вземат от големите.
-1 +8
Трябва да има аналог на американския сенат, където всеки щат е представен с по двама сенатори.Разделението на функциите на Европарламента и.. "Евросената" би запазило баланса между интересите на страните членки и цялата общност.
_____
"The glory of God is intelligence"-11 +5
Не знам дали в политиката има място за народопсихология, но искам да споделя един често коментиран факт. Като правило гърците се възприемат като хора работещи с нежелание, но не и в случаите, когато виждат пряк интерес за тях. Питам се дали тази тяхна особеност може да бъде използвана така, че гръцките политици да получат (поне на думи) това, което са обещали и да си осигурят преизбиране и в същото време да не променят по-консервативния подход при разходване на бюджетни средства. По мое мнение (без претенция за изчерпателност) сегашното правителство на Гърция направи доста непопулярни ходове за намаляване на бюджетни заплати и бонуси. А в същото време трябва да мислят и за следващи избори, където част от гласоподавателите са именно тези с орязаните приходи и тук е проблемът как те въпреки мерките да гласуват за рестриктивната политика провеждана от управляващите. Също така се питам какво е готова да предложи Европа в замяна на продължаване на настояшия курс т.е. как гърците да се убедят, че всичко е в тяхна полза.
Подкрепих тезата "НЕ" от чисто прагматични съображения - ако има механизъм да не се допусне провеждането на по-социални полики на ниво ЕС, защото считам ,че един от проблемите на стара Европа е, че стимулите за изграждане на произвеждаща, съвременна икономика на ниво малка или голяма фирма са доста малки, имайки предвид високите данъци.
-12 +6
Не, не трябва да бъде Гърция. Трябва да бъде Германия защото Меркел
_____
hasta la victoria siempre-7 +18
е германка. Естесвено че трябва да бъде Гърция председател. Какви са тези глупави дискусии? :o
_____
hasta la victoria siempre-1 +19
Правилата на играта са за това, за да се спазват..... а не да се променят по средата на реката....
_____
Don't worry, be happy now! Boby said. ЕС е вреден за вашето здраве, дръпнете сиджимката овреме, да не плачкате като 1944 година....-3 +14
Щом Станишев е председател на ПЕС, защо Гърция да не е председател на ЕС?
Доводите за Не, дори основателни, не могат да спрат неминуемото. Въпреки това, гърците нямат никаква възможност да повлияят на процесите в ЕС. Далеч по-голям проблем е силните позиции на левите партии преди изборите, което може дори да ги направи победител в изборите. Категорично отхвърлям тезата за националистическите партии. Те не са единни и даже са настроение враждебно помежду си. Няма как тяхното влияние да доведе до децентрализация на съюза (което все пак не е непременно лошо нещо).
_____
"Изборът между ляво и дясно е, условно казано, избор между капитализъм и социализъм. А ние имаме проблем с феодализма." Кристиан Таков-2 +17
Направо избихте рибата, що за дебат е това? Председателството на ЕС е ротационно и всички страни в някакъв момент са начело. Каква дискусия може да има тук???
_____
“In a world of 7 billion people, we, 500 million Europeans, will have to stick together, or European prosperity and values will both go down the drain” A.Merkel-3 +14
Разбира се, че трябва! Когато на тези земи се е родила демокрацията, останалата Европа е глозгала кокали.
-3 +13
Да, трябва да е председател на ЕС. Има си ротация на членките, има си правила на съюза и те се спазват. Смята, че Гърция (управляващите) могат да преценят дали ще се справят с това или не и дали да откажат председателството (ако това е възможно въобще, не знам).
-1 +12
Във войскат има един лаф: ред им е и им се полага!
Толкова!
Тръгне ли се по плоскостта на изключенията докъде ще се стигне?
_____
I Want To Believe-2 +13
Да одат да садат картофи, а?
пп Що за разбирач трябва да е човек, за да зададе този въпрос, касаещ утвърдено правило в ЕС?
+10
До коментар [#17] от "Доби ВеЛКОВ":
И аз не схващам темата като референдум за или против възможността конкретна страна да председателства ЕС. По-скоро това би следвало да се разбира като изследване на нагласите. Радвам се, че до момента надделява съобразяването с правилата, а не хейтърството.
-1 +8
Щом са членове на ЕС естественно че могат да са и председател на ЕС.
Останалото би било дискриминация на тази страна.
_____
klimentm-9 +2
Дискриминацията е необходима. До голяма степен се подлага на съмнение оставането на Гърция в Еврозоната и даже в ЕС. А и каква политика ще осъществяват те? Нека да се концентрират върху собствената си държава