Вече имах възможност да предложа ключовите аргументи защо временното или частичното неспазване на дадени критерии не може да бъде основание за отнемане на председателство. Към тях би желал да добавя две неща, които очевидно изискват уточнение.

Първото е, че политическите траектории, решения дебати и несигурност в страната-председател нямат пряко отношение към делата на съюза. Казано иначе, вътрешната политика няма пряко отношение към начина и качеството на ръководене на съюза.

Тоест, дали гръцкия кабинет ще реши да размества данъчната политика си остава негова работа стига, разбира се, в сегашната ситуация да успее да си го договори в тройката. Социалната нестабилност също няма пряко отношение към делата на съюза, най-малкото защото тя далеч не е патент само на една или друга държава.

Председателството на съюза е вече високо специализирана административна дейност, която от десетилетия се подпомага и от самите европейски институции именно за да бъдат избегнати евентуални сътресения. Вътрешнополитически събития като например влиянието на по-крайните партии на идните евроизбори също не могат да имат пряко отношение към способността на една страна да направлява делата на съюза. Аргументът, че се задават високи резултати на крайни партии през май в страната няма валидност по простата причина, че ако бъде приложен спрямо Франция или Великобритания (където има реална перспектива подобна партия да е дори първа) те би трябвало да осъмнат с ограничена способност за лидерство, което очевидно няма особен смисъл. В ЕС има ясни критерии, по които да се преценява степента на "качество" на членството. Те може да не са напълно смислени или изчерпателни, но определят правните параметри, в които може да се говори и съди за тях. Отклонението от тях има своите наказателни и финансови последствия.

На второ място следва да се каже, че дори да приемем идеята за някаква политическа несъстоятелност на дадена страна-членка, то системата на ЕС има достатъчно защитни механизми, за да ограничи евентуални последствия. Институционално, това са европейския съвет, който също вече има отношение към дневния ред на организацията, както и европейската комисия, която е всъщност гръбнака на цялата администрация на организацията. Политически неуместни или твърде екстравагантни идеи могат да бъдат блокирани от страните-членки в съвета, както и на по-високо ниво, ако се наложи. Ако пък нещо закъса чисто административната част на председателството, комисията и съвета имат колективно достатъчно ресурс, за да се справят (като стана по време на председателството на Чехия). Нека все пак припомня, че едно председателство е едва шест месеца и трудно може да разцентрира цялото управление на съюза. Нещо повече, дневният ред на всяка страна председател се моделира и от държавите, които предхождат и следват Гърция например. Тоест, тази тройка осигурява движението на въпросите и темите с перспектива от 18 месеца. Не на последно място, страните-членки вече имат рутина в ръководенето на съюза, а за новобранците има специални механизми за подготовка, подкрепа и т.н. Чисто исторически, председателствата имат отчетлива тенденция на загуба на влияние и възможности и все повече остават със символна стойност, като символ на многообразието на интереси и въпроси. В това има много повече възможности, отколкото рискове.